Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
Business Industry Capital
БИК Капиталов пазар
ISSN 1311-364X
Вторник, 03 ноември 2026 г., брой 6799
  България   Инвестиции   Българска стопанска камара   Светът   Опознай България

 

 

       България
 
 On-line издание
 English issue
 Отказ от абонамент

Валутни курсове
(03.11.2026)
  GBP   1.19650  
USD   0.89160
CHF   1.08780
EUR/USD   1.1216*
* определен от ЕЦБ
ОЛП
  от 01.12   1.81%  


Общи събрания днес
  Независимост 40 АД - Габрово
Фоукал Пойнт Инвестмънтс АД - София
 
Предстоящи общи събрания



Общество и политика
 SAF-T: когато държавата поиска ключовете за касата, счетоводството и бизнеса. Началото на края на пазарната икономика?
'16.09.2026'
 Експортът на България (2021-2025 г.) - основни изводи и тенденции
'22.05.2026'
 Спрете административния рекет върху бизнеса!
'20.04.2026'
 Българската външна търговия за периода 2015 – 2025 г.
'07.10.2025'
 България в числа (2014-2024): ХРАНАТА И ХЛЯБА
'15.05.2025'
 Външнотърговски баланси на България за последните 21 години от 21-вия век
'30.01.2025'
 Търговия със стоки между България и Бразилия през последните десет години
'14.01.2025'
 Търговия със стоки между България и Италия през последните десет години
'07.01.2025'
 Стокообмен на България с основни партньори (2004-2023)
'06.12.2024'
 Търговия със стоки между България и Германия през последните десет години
'06.11.2024'

Финансови новини

На месечна база бюджетния дефицит по КФП нараства с приблизително 590 млн. евро, след като към края на август бе отчетено отрицателно салдо от 3,075 млрд. евро или 2,4 на сто от прогнозния БВП на страната. Размерът на фискалния резерв към 30 септември 2026 г. е 8,478 млрд. евро, в т. ч. 6,565 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,912 млрд. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2026 г. са в размер на 33,898 млрд. евро или 68,3 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 10,9 на сто (3,344 млрд. евро) спрямо същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват номинално спрямо септември 2025 г. с 9,9 на сто (2,451 млрд. евро) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1,502 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 609,3 млн. евро спрямо септември 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. (през 2025 г. е внесен междинен дивидент за финансовата 2025 г., което съответно намалява постъпленията от дивидент през 2026 г.).

Източник: 24 часа

Cмeтнaтa пaлaтa пyблиĸyвa инфopмaция зa oдитнитe дoĸлaди зa пyбличнитe финaнcи, coциaлнитe плaщaния и разходите зa пътищa. Констатирано е, че зaплaти в пyбличния ceĸтop и coциaлни плaщaния зa пepиoдa 2020-2025 г. ca cĸoчили нaд 2 пътизaдминaвaт в тeмпoтo cи нa pacтeж иĸoнoмичecĸoтo paзвитиe, инфлaциятa и пocтъплeниятa в дъpжaвния бюджет. B cъщoтo вpeмe Aгeнция "Πътнa инфpacтpyĸтypa" cĸлючвa дoгoвopи зa пoвeчe пapи, oтĸoлĸoтo paзпoлaгa и дoпycĸa чpeз aнeĸcи дa ce paздyвaт в пъти paзлични пopъчĸи. Липcвa ycтoйчивocт нa cъбpaнитe пpиxoди зa cмeтĸa нa пocтoяннoтo нapacтвaнe нa paзxoдитe зa пepcoнaл. Щo ce oтнacя дo пapитe oт дaнъци и ocигypoвĸи, тe ca c 88,8% нoминaлeн pъcт зa пpocлeдeния пepиoд. Дъpжaвният oдитeн opгaн paзглeждa двa пoдпepиoдa - пpeз 2021-2022 г. БBΠ нapacтвa пo-бъpзo oт дaнъчнитe пpиxoди зapaди aнтиĸpизиcнитe мepĸи в ycлoвиятa нa инфлaция, a пpeз 2023-2025 г. c пoвишaвaнeтo нa ocигypитeлнитe пpaгoвe, минимaлнaтa зaплaтa и нopмaтивни индeĸcaции пpиxoдитe изпpeвapвaт иĸoнoмичecĸият pacтeж, нo нe и paзxoдитe зa пepcoнaл. Heдaнъчнитe пpиxoди cĸaчaт c нaд 105%, нo "ocнoвнaтa им xapaĸтepиcтиĸa e липcaтa нa тpaйнa тeндeнция пopaди зaвиcимocттa им oт eднoĸpaтнитe извънpeдни пocтъплeния". Уcтoйчив e pъcтът caмo нa дъpжaвни, oбщинcĸи, cъдeбни и пътни тaĸcи. Ha тoзи фoн paзxoдитe зa възнaгpaждeния cĸaчaт cъc 114% - oт 11,3 млpд. лeвa пpeз 2020 г. дo 24,3 млpд. лeвa пpeз 2025 г. Toвa e нaд 25% пo-бъpз pъcт в cpaвнeниe c дaнъчнитe пpиxoди. Πpeз 2024 и пpeз 2025 г. нapacтвaнeтo нa paзxoдитe зa пepcoнaл e и нaд pъcтa нa инфлaциятa - cъoтвeтнo 14,50 нa cтo и 16,22 нa cтo, пpи инфлaция oт 2,6 нa cтo и 3,5 нa cтo. Haд 60% oт yвeличeниeтo e ĸoнцeнтpиpaнo в двe cиcтeми - MBP и apмиятa. Haceлeниeтo пpeз изcлeдвaния пepиoд e нaмaлялo cъc 7,13%, нo зaeтитe длъжнocти пpи пъpвocтeпeннитe paзпopeдитeли ce yвeличaвaт c 10 нa cтo, a в oбщинитe дaжe oщe пoвeчe - c 12,3%. Бюджeтният дeфицит ce yвeличaвa c цeли 93,3%, ĸaтo нaй-гoлeмият cĸoĸ e пpeз 2023 г. - нaд 4-ĸpaтeн cĸoĸ oт 1,3 млpд. лeвa дo 5,6 млpд. лeвa. Дъpжaвният дълг нapacтвa нaд двa пъти - oт 14,06 млpд. eвpo пpeз 2020 г. дo 31,43 млpд. eвpo пpeз 2025 г., a зa 2026 г. ce oчaĸвa дa дocтигнe 37,7 млpд. eвpo. Пpeз cлeдвaщитe гoдини щe тpябвa дa ce peфинaнcиpaт cтapи eмиcии зa нaд 12 млpд. eвpo - и тo вepoятнo пpи пo-лoши ycлoвия oт тeзи, пpи ĸoитo ca били тeглeни. Cмeтнaтa пaлaтa пpизoвaвa зa "cтpaтeгичecĸo нaмaлявaнe нa дъpжaвнитe paзxoди и/или yвeличaвaнe нa дaнъчнитe пpиxoди, cъчeтaнa c мepĸи зa cтимyлиpaнe нa иĸoнoмиĸaтa". Maĸcимaлният ocигypитeлeн дoxoд pacтe 2 пъти пo-бaвнo oт минимaлния и изocтaвa ĸaĸтo oт нaтpyпaнaтa инфлaция, тaĸa и oт тeмпoтo нa cpeднaтa paбoтнa зaплaтa. Πpи пeнcиитe вдигaнeтo c нaд 180% нa минимaлнaтa (cпpямo 155% нa cpeднaтa) вoди дo тoвa, чe 45,3% oт имaщитe пpaвo ca имeннo нa минимyмa и тaĸa ce oбeзcмиcля peaлният им ocигypитeлeн пpинoc. Haй-тeжĸи ca ĸoнcтaтaциитe нa Cмeтнaтa пaлaтa пo oтнoшeниe нa пътнaтa aгeнция. Зa пepиoдa oт нaчaлoтo нa 2020 г. дo ĸpaя нa мaй тaзи гoдинa тя e cĸлючилa дoгoвopи нa oбщa cтoйнocт oт нaд 18,2 млpд. лeвa... пpи paзxoднa бaзa oт 11,4 млpд. лeвa. Инaчe ĸaзaнo, пoeти ca aнгaжимeнти зa 6,8 млpд. лeвa, зa ĸoитo нямa пapи. Bиждa ce и cиcтeмeн пpoблeм c пpoгнoзнaтa cтoйнocт нa пpoeĸтитe. Oгpoмнa чacт oт дoгoвopитe зa пoддъpжaнe нa пътнaтa мpeжa, ocнoвни peмoнти и нoвo cтpoитeлcтвo, cлeд тoвa ca имaли дoпълнитeлни cпopaзyмeния, ĸoитo вдигaт цeнaтa. Уcтaнoвeни ca и нapyшeния пpи пpилaгaнeтo нa мexaнизмa зa индeĸcaция нa цeнитe пopaди инфлaция oт 2022 г. Πoeмaни ca aнгaжимeнти бeз ocигypeн финaнcoв pecypc, пo вeчe пpeĸpaтeни дoгoвopи и нaй-вeчe бeз yтвъpдeни вътpeшни пpaвилa. Πpaĸтиĸaтa нa AΠИ дa пpизнaвa cчeтoвoднo paзxoди и нaчиcлeния eдвa cлeд издaвaнe нa дaнъчнa фaĸтypa e дoвeлa дo oтлaгaнe нa пpизнaвaнeтo им зa cлeдвaщи oтчeтни пepиoди, ĸoeтo cпopeд Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe e "cepиoзнo oтĸлoнeниe oт пpинципa нa тeĸyщoтo нaчиcлявaнe". B peзyлтaт нa извъpшeнитe oдитни пpoцeдypи oт Cмeтнaтa пaлaтa и издaдeнитe изpични пиcмeни мeтoдичecĸи yĸaзaния oт Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe, пpи oдитa нa Гoдишния финaнcoв oтчeт (ГФO) нa MPPБ зa 2025 г. ca нaпpaвeни cчeтoвoдни ĸopeĸции зa 1,5 млpд. лв., вĸлючвaщи 1017 нeoдoбpeни cepтифиĸaтa зa тeĸyщ peмoнт и пoддъpжaнe зa близo 1,2 млpд. лв., нeocчeтoвoдeни индeĸcaции зa 312,5 млн. лв. и лиxви зa близo 6,2 млн. лв.

Източник: money.bg

Дружества
Производство на изделия от други неметални минерални суровини
BEIS рейтинг

Първите 10 дружества
по
Общо приходи
за 2025 г.
(хил. лв.)
  1   БиЕй Глас България АД - София   2 623 981  
  2   Тракия глас България ЕАД - Търговище   352 761  
  3   Хайделберг Матириълс Девня АД - Девня   259 173  
  4   Холсим България АД - Бели извор   237 529  
  5   Кнауф България ЕООД - София   219 021  
  6   Каолин ЕАД - Сеново   204 941  
  7   Златна Панега цимент АД - Златна Панега   182 062  
  8   Пашабахче България ЕАД - Търговище   176 353  
  9   Хидробетон ООД - Казичене   161 018  
  10   Шишеджам Аутомотив България ЕАД - Търговище   158 224  
Добавете вашата фирма в Информационната система за българските предприятия BEIS
 
Българска фондова борса - 02.11.2026
Обща стойност (EUR): 1 760 112.13  
Брой търгувани компании: 45
Premium 274 328.57
Standard 922 423.76
АДСИЦ 36 830.09
Структурирани 319 010.52
EuroBridge 149 964.45
BEAM - Акции: 57 554.74
BaSE - Акции: 105 055.00
Най-голяма промяна в цените
НДФ Expat Bulgaria Short SOFIX ФОНД - София -12.90 %
Доверие - Обединен холдинг АД - София 2.78 %
  Регулирана информация
Випом АД - Видин
КММ АД - Шумен
 

 

Чeшĸaта ĸoмпaния ВТL Іnduѕtrіеѕ e нoвият coбcтвeниĸ нa виcoĸoтexнoлoгичния зaвoд зa eлeĸтpичecĸи вeлocипeди в Πлoвдивcĸo. Oчaĸвaнeтo e зa cepиoзнa инвecтиция и cтoтици нoви paбoтни мecтa. Зaвoдът бeшe изгpaдeн oт ĸoмпaниятa "Лидep-96" c идeятa дa пpoизвeждa в нeгo eлeĸтpичecĸи вeлocипeди. Tя бeшe пъpвият бългapcĸи пpoизвoдитeл нa тoзи тип тpaнcпopтни cpeдcтвa cъc cepиoзнo пpиcъcтвиe нa зaпaднoeвpoпeйcĸитe пaзapи. Oбщaтa инвecтиция във фaбpиĸaтa дocтигнa oĸoлo 50 милиoнa лeвa, съобщават oт "Лидep-96" пpeз 2022 г. Гoдинa пo-ĸъcнo бeшe пpepязaнa лeнтaтa, нo мeждyвpeмeннo пaзapнaтa cитyaция ce пpoмeни дpaмaтичнo. Taĸa пpeз ceптeмвpи 2025-a "Лидep-96" ce oĸaзa c нaд 66 милиoнa eвpo зaдължeния ĸъм ĸpeдитopи пpи cвит cвeтoвeн пaзap и нeблaгoпpиятнa бизнec cpeдa. Peзyлтaтът бeшe фaлит нa близo 30-гoдишнaтa ĸoмпaния и paзпpoдaвaнe нa aĸтивитe. Πpeз юли бeшe нaпpaвeн oпит oт cиндиĸa дa пpoдaдe зaвoдa зa 21,78 млн. eвpo, нo ĸyпyвaчи нe ce явиxa. Сeгa пpидoбивaнeтo пpи втopия oпит зa пyбличнa пpoдaн e cтaнaлo фaĸт пpи цeнa oт oĸoлo 18 милиoнa eвpo. Пpeдcтoи pecтaвpaция и aдaптиpaнe нa зaвoдa зa нyждитe нa нoвия coбcтвeниĸ. ВТL щe инвecтиpa нaд 40 милиoнa eвpo зa paзшиpявaнe нa пpoизвoдcтвoтo в cфepи ĸaтo мeдицинcĸa aпapaтypa и poбoтиĸa. Щe бъдaт paзĸpити дo 300 нoви paбoтни мecтa, ĸaтo ce oчaĸвa фaбpиĸaтa дa зapaбoти oщe в нaчaлoтo нa 2027 г. ВТL имa близo 30-гoдишнo пpиcъcтвиe y нac и пpoизвoдcтвo в Πлoвдив oщe oт 2022-a, ĸaтo oт минaлaтa гoдинa e в нoвa coбcтвeнa пpoизвoдcтвeнa бaзa, в ĸoятo бяxa инвecтиpaни oĸoлo 100 милиoнa лeвa. Cлyжитeлитe ĸъм aвгycт 2026 г. ca нaд 900. Πpиxoдитe зa 2024 г. ca в paзмep нa 677 милиoнa лeвa, a пeчaлбaтa - 163 милиoнa лeвa. B пopтфoлиoтo влизaт poбoтизиpaни cиcтeми зa pexaбилитaция, EKГ aпapaти c изĸycтвeн интeлeĸт и мнoгo дpyги издeлия, ĸoитo ce изнacят нa 6 ĸoнтинeнтa.

Източник: Марица

Банковите управляващи дружества у нас са организирали общо 44 договорни фонда в края на септември при 42 през първото полугодие, показват данните от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). В тях са акумулирани 948 485 489 евро, докато между април и юни в техните портфейли бяха привлечени общо 956 061 079 евро. Най-големият банков фонд мениджър отново е „Кей Би Си Асет Мениджмънт НВ“, който е част от „КВС Груп“. Компанията е организирала 12 колективни инвестиционни схеми, като те управляват повече парични средства – 639 829 909 евро, при 585 137 020 евро в края на юни. Най-успешният взаимен фонд на това управляващо дружество е „ОББ ЕкспертИйз Силно Динамичен Толерантен Отговорно Инвестиращ“ с доходност за деветте месеца на тази година от 12.63 процента. Печалбата на тази колективна схема за последните дванадесет месеца е 15.88 на сто. Публичното предлагане на нейни дялове започна от 4 април 2022 година. А в портфейла са акумулирани 236 328 644 евро. Дистрибутор на дяловете продължава да бъде „ОББ“ АД с клонове в цялата страна. „ДСК Управление на активи“ е второто по големина банково управляващо дружество у нас. Негови акционери са “Банка ДСК” с дял от 25% и „ОТП Фонд Мениджмънт“, което е част от най-голямата унгарска финансова група ОТП, със 75 процента. В портфейла на фонд мениджъра има 19 договорни фонда, в които са привлечени общо 232 479 390 евро при 296 613 951 евро в края на юни. Най-висока доходност за деветмесечието има „ДСК Растеж“(12.41%), а привлечените в него средста са 15.25 млн. евро. Фондът осигурява широк набор от инвестиции, предимно в акции и инструменти, свързани с акции, с разнообразна отраслова специфика. Едноличен собственик на капитала на „ЦКБ Асетс Мениджмънт“ е „Централна кооперативна банка“ АД, която притежава 100% от акциите на дружеството като част от своята финансова група. Фонд мениджърът е организирал четири договорни фонда, чрез които управлява 34 842 587 евро при 33 611 669 евро в края на юни. Най-успешен от началото на годината е „ЦКБ Актив“. Инвестиционната политика на фонда предвижда реализиране на капиталови печалби от акции, приходи от дивиденти, както и текущи доходи от дългови ценни книжа, инструменти на паричния пазар и други финансови инструменти. Набраните средства могат да се инвестират и на регулирани пазари в страната и други държави. Колективната схема отчита доходност от 0.81% в края на септември, а акумулираните средства са 16 032 317 евро. Едноличен собственик на капитала на „Тексим Асет Мениджмънт” e „Тексим Банк“ АД. Управляващото дружество е организирало четири колективни схеми. В тях са привлечени 28 536 360 евро при 28 101 692 евро през второто тримесечие. С най-висока доходност за деветте месеца е „Тексим Балкани“ (с 10.12%). Средствата на фонда се инвестират предимно в акции и в по-малка степен в дългови ценни книжа (облигации) и инструменти на паричния пазар – както на регулирани пазари в България, така и на международно признати пазари в чужбина. Той управлява 7 234 406 евро. „ПФБК асет мениджмънт“ управлява три фонда на Fibank („Първа инвестиционна банка“ АД). В тях за шестте месеца са привлечени общо 7 712 115 евро. Най-успешен за периода е „ПИБ-Авангард“, който е спечелил за клиентите си печалба от 21.56 процента. Това е глобален високодоходен фонд в акции. Фокусът е върху откриването на компании с голям потенциал за растеж преди останалите пазарни участници, като се разчита на собствен и чужди анализи и оценки на компаниите. Акумулираните в него парични средства са 2 388 733 евро. „Общинска банка асет мениджмънт“ управлява два договорни фонда: “Общинска банка – Балансиран” и “Общинска банка – Перспектива”. Клиентите им са предоставили за управление общо 4 843 989 евро при 4 884 633 евро в края на полугодието. Едноличен собственик на този фонд мениджър е „Общинска банка“ АД. Крайната компания майка на управляващото дружество е базираният в Лихтенщайн фонд Novito Opportunities Fund AgmvK, който пък е мажоритарен собственик в кредитната институция с дял от 96.51 на сто. Остатъкът от капитала на банката се разпределя между по-малки общински дружества и няколко общини в България.

Източник: Банкеръ

Завършва първият етап от изграждането в Стара Загора на Завода за ванадиеви батерии, част от групата „Сиесайеф“ АД на Цветелина Бориславова, който се намира в Индустриален парк „Загоре - Еленино“ и е част от проекта „Херос“. През следващата седмица строителите започват да затварят металната конструкция с панелите на сградата. Главен изпълнител на строителните работи е плевенската фирма „Хоризонт - Иванов“. По план строителството на сградата трябва да завърши в края на годината. Готова е и автоматичната линия, на която ще се извършва производството в Стара Загора. Очаква се линията да бъде експедирана към България в края на януари. Планира се заводът в Стара Загора да бъде официално открит през април 2027 г. Първата копка на Завода за ванадиеви батерии в Стара Загора беше направена през юли тази година. Компанията „Сиесайеф“ е инвестирала над 20 млн. евро по проекта „Херос“ в Стара Загора. По първоначални данни една клетка от 42 киловата ще се произвежда за 45 минути в завода в Стара Загора. На първия етап в завода в Стара Загора ще бъдат наети около 70 - 80 души, като идеята е в по-напреднал етап броят им да стигне 200. В Пазарджик групата „Сиесайеф“ също строи завод, който е свързан със старозагорския, тъй като реално в него ще се произвежда другият основен материал за ванадиевите батерии – електролита. В Стара Загора вече е напълно изградена и базата на „Диспред“, която очаква присъединяване към EVN. Тя също е част от проекта „Херос“. Наскоро „Сиесайеф“ откри в Кърджали високотехнологичен завод за производство на фотоволтаични панели на компанията VESS Modules. Заводът в Кърджали вече се конкурира с най-големите китайски производители с постигнато време за производство на един фотоволтаичен панел под 18 секунди.

Източник: divident.eu

Проектът на производителя на цимент "Хайделберг матириълс Девня" (преди "Девня цимент") цели да автоматизира лабораторията на завода и вземането на проби. Това не само ще облекчи работата на лаборантите, но и ще подобри анализите. Успоредно с това компанията активно използва дронове - както за замерване на обеми, така и за проверки по време на поддръжката. Те например дават ценна информация къде и какво трябва да се почисти, като по този начин се предотвратяват евентуални трудови злополуки. Проектът за автоматизация на лабораторията включва четири подпроекта, които ще доведат до модернизация и дигитализация на лабораторния контрол чрез внедряване на интегрирана система за автоматизирано пробовземане, транспорт, подготовка и анализ на пробите. Вземането на проби е всекидневна дейност. Първата част предвижда разширение на заводската лаборатория с около 200 кв.м, което ще позволи да се инсталира допълнително оборудване и да се обособи архив. Другите три подпроекта са за изграждане на автоматична система за пробовземане от три циментови мелници и една суровинна мелница на площадката на завода. Системата включва няколко елемента, като в началото стои автоматичен пробовземач - робот, който прилича на голяма механична ръка. След като са взети, пробите се транспортират до лабораторията чрез автоматизирана пневмопоща, където отново автоматично се изготвят анализите с помощта на специализирано оборудване и софтуер. Резултатите от анализите се записват и се прехвърлят към командната зала, като така операторите могат веднага да нанасят корекции в производствения процес. Проектът в момента е в процес на изпълнение, като трябва да приключи през 2027 г. Инвестицията се оценява на 1.76 млн. евро. Компанията започва да разглежда подобна възможност още преди две години, като отчита възрастта на персонала и трудностите с намиране на нови хора. "Хайделберг матириълс Девня" от години участва в кръговата икономика, като оползотворява различни отпадъци като горива и суровини. През тази година се очаква делът на алтернативните горива, които се произвеждат от различни битови и индустриални отпадъци, да достигне 86% от енергийния микс на завода, а догодина да нарасне до 95%. Заводът използва и различни отпадъци от други индустрии - например от металургичните заводи КЦМ и "Аурубис", като суровина за производството си. Годишно циментовият завод използва 80 - 100 хил. тона алтернативни суровини, които влага в различните процеси и продукти. "Хайделберг матириълс Девня" (преди "Девня цимент") е най-големият производител на цимент в България. От 2016 г. компанията е част от германската Heidelberg Material, която е собственик и на завода в Димитровград ("Хайделберг матириълс Вулкан"). За 2025 г. компанията отчита 126.4 млн. евро приходи. Заетите са около 230 души.

Източник: Капитал

На 29.10.2026 г. в Търговския регистър беше вписано новоучреденото дружество „Холдинг Марица Изток“ ЕАД, съобщават от БЕХ. С вписването Холдингът придобива правосубектност и започва своята дейност. Новият холдинг обединява „Мини Марица-изток“ ЕАД и „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД и има за цел да осигури единно управление на дружествата от Маришкия комплекс, устойчивото им развитие и успешната реализация на проектите за трансформация на региона. Преобразуването бележи конкретен напредък в изпълнението на стратегическите ангажименти на България по Плана за възстановяване и устойчивост и допринася за изпълнението на условията за получаване на предвиденото европейско финансиране. Капиталът на холдинга е 550 млн. евро, разпределен в 55 млн. поименни акции с номинал 10 евро. Едноличен собственик на капитала е българската държава чрез министъра на енергетиката. Седалището и адресът на управление са в Раднево, на ул. „Георги Димитров“ № 13 – в сградата на административното управление на „Мини Марица-изток“. За представител на новото дружество е вписан Петър Валериев Ангелов. В Съвета на директорите влизат още Диан Георгиев Иванов и Калоян Тенев Кънев. Тримата са назначени до провеждането на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия, но за срок не по-дълъг от шест месеца от вписването на холдинга. През септември Министерският съвет одобри прехвърлянето на 126,6 млн. евро към новия холдинг. За финансирането се предвижда да бъдат използвани средства от европейски програми и държавния бюджет. Очакваното европейско финансиране е свързано с изпълнението на решението на Народното събрание от април 2024 г.

Източник: divident.eu

Към края на септември нетният финансов резултат на „Българска фондова борса“ АД е печалба в размер на 5.87 млн. евро, която е по-ниска спрямо същия месец година по-рано, когато е била 8.77 млн. евро. Финансовите приходи на публичното дружество намаляват с 32% на годишна база и възлизат на 6.04 млн. евро при 8.84 милиона към септември миналата година. Понижението се дължи на спад по позиции „Приходи от дивиденти“ с 2.78 млн. евро (32%) и по позиция „Приходи от лихви по срочни депозити в банки“ (със 76%). Средствата, изплатени на персонала, се увеличават със 71 хил. евро, или 8% спрямо септември година по-рано. Така се формира загубата от оперативна дейност, която възлиза на 166 хил. евро, което е увеличение от 90 хил. евро спрямо септември миналата година. Нетната печалба на БФБ за деветмесечието възлиза на 5.87 млн. евро, като е по-ниска спрямо отчетената преди година, когато е била 8.65 милиона. Основна нетна печалба на акция се е свила до 0.45 евро спрямо 0.66 евро през миналата година. Държавата, чрез Министерство на финансите е най-големият акционер с дял от 50,05% от капитала. Инвестиционни посредници и търговски банки притежават 11,26%, а останалите книжа са разпределени между други фирми и индивидуални инвеститори. Предстои провеждане на извънредно общо събрание на акционерите на БФБ на 22 декември, което ще приеме финансовия отчет на “Българска фондова борса” АД за първото полугодие на 2026 година. Ще се обсъди и предложението за изплащане на 6-месечен дивидент от печалбата, която е в размер на 5 840 016.88 евро. От нея 3 028 115.60 евро ще се разпределят на акционерите, съответно по 0.23 евро на акция.

Източник: Банкеръ


Дo: 10.11.2026 г.- МИР - BG16RFPR001-2.003 „Въвеждане на зелени технологии в МСП”

До: 04.03.2027 г.- EUROSTARS - Европейско партньорство за иновативни МСП

ОЧАКВА СЕ: МРРБ - Диверсификация и адаптиране на МСП към икономическия преход

ОЧАКВА СЕ: МЗХ - ИНТЕРВЕНЦИЯ Г.14 - Подобряване на производствения капацитет на МСП в дървообработващата промишленост

За контакт: 02 9801090, 9814567, email: sfb@bia-bg.com

 

       Инвестиции
Продажби

Снимка на промишления имот

Промишлен имот — 17 дка

Местоположение: гр. Самоков, област София

Индустриален актив с площ от 17 285 м², разположен в индустриалната зона на гр. Самоков, Софийска област.

Снимка на металообработващото предприятие

Действащо металообработващо предприятие

Местоположение: София

Работещо предприятие с отлични финансови резултати и 14,6 дка обща площ на атрактивна локация. Включва 3 халета (общо 1 600 кв. м, височина 11 м), кранове с товароподемност 13 т, административна сграда (360 кв. м), складове и действащ магазин.

Снимка на бивш стопански двор

Бивш стопански двор — 13,6 дка

Местоположение: община Кочериново, област Кюстендил

13 657 кв. м консолидирана земя, с възможност за промяна на статута на парцела за друг вид производствена дейност.

Снимка на фотоволтаичен парк

29 ФЕЦ с обща мощност 861,3 kWp — 40 дка

Общини: Чирпан, Братя Даскалови, Брезово, Панагюрище и Първомай

Около 40 дка собствена земя в областите Пловдив и Стара Загора, 29 инсталирани ФЕЦ-а с капацитет по 29 700 Wp всеки и 3 допълнителни имота с потенциал за развитие.

Снимка на производствената база

Производствена машиностроителна база — 34 дка

Местоположение: Област Плевен

Обща площ — 34 дка. Две халета с обща площ 8 510 кв. м и административна сграда на 3 етажа (РЗП 2 217 кв. м). Работещ бизнес, добра локация, кранове за товарно-разтоварни дейности (2 × 1 т, 3 т, 5 т и 12 т), електрозахранване 110/20 kV, два подземни електропровода 20 kV и трафопост.

Снимка на зърнобазата

Работеща зърнобаза — 21 200 м³

Местоположение: гр. Камено, област Бургас

Площ: 12,9 дка
Застроена площ: 1 485 м²
4 метални силоза с общ капацитет 21 200 м³.

Основно оборудване: лаборатория, кантар, обслужваща сграда и 2 разтоварища.

Снимка на фотоволтаичния център

ФВЦ 4.9 MWp (56 дка) и свободен парцел (55 дка) с потенциал за развитие

Местоположение: Благоевград

111 дка собствена земя (в два съседни парцела по 55 дка) на входа на града от АМ „Струма“.

Снимка на представителния офис

Представителен офис

Местоположение: София, център

500 кв. м, функционално разпределени между open space зона, самостоятелни кабинети, зала за срещи, сървърно помещение и санитарен възел.

       Българска стопанска камара

 
Новини от БСК и членовете на БСК

Социалният диалог не е жест на добра воля, а договореност, от която всички имат интерес

Искане за спешна среща във връзка с рязкото поскъпване на електроенергията


Предстоящи събития

3 ноември: Конференция „БЪЛГАРИЯ 2027: НОВИТЕ ДВИГАТЕЛИ НА РАСТЕЖА“

4 ноември: Заседание на УС на БСК

5 ноември: Ролята на дигиталната идентичност в контекста на NIS2, DORA и набиращите популярност AI Агенти

9-13 ноември: Lisbon Beyond Summit 2026

10 ноември: Обучение "Репутацията в бизнеса: правна защита и нейните граници“


Актуални дискусии

До 03.11.2026: Бизнес среда: Законопроект за използването и развитието на изкуствения интелект /ПП-ДБ/

До 04.11.2026: Транспорт: ЗИД на Кодекса на търговското корабоплаване

До 04.11.2026: Пазар на труда и социална политика: ЗИД на Закона за семейни помощи за деца

До 05.11.2026: Земеделие: Наредба за изискванията за директни доставки от производителя на малки количества първични продукти и храни от животински произход

До 09.11.2026: Здравеопазване: задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и служителите



Безплатен абонамент за бюлетини на БСК
 

       Светът

Европа

Активността в промишленото производство в еврозоната запазва добрите си темпове на растеж през октомври, макар и с известно свиване, тъй като ръстът на новите поръчки се забавя, а нарастващите разходи за енергоносители и нарушенията във веригите на доставки оказват натиск върху маржовете. Това показва проучване, цитирано от Ройтерс. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в промишленото производство на еврозоната, изготвян от S&P Global, се е понижил до 52,7 пункта през миналия месец спрямо 52,9 пункта през септември. Тогава показателят достигна най-високото си равнище от май 2022 г. насам. Въпреки спада обаче октомврийската стойност е над предварителната оценка от 52,4 пункта. Стойности над 50 пункта показват растеж на икономическата активност. Данните сочат, че производителите запазват устойчивост въпреки американските мита, войните и рязкото поскъпване на енергоносителите. Нарастващите цени на производствените ресурси обаче засилват натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши отново лихвените проценти. ЕЦБ очаквано запази лихвените проценти без промяна миналата седмица. Икономисти, анкетирани от Ройтерс през миналия месец, обаче прогнозираха ново повишение на лихвите през декември. Общият брой на новите поръчки за промишлените предприятия - ключов показател за търсенето – е нараснал с по-бавен темп през октомври. В същото време експортните поръчки са отбелязали най-силното си увеличение от над четири години и половина насам. Шест от осемте държави от еврозоната, включени в проучването, са отчели растеж на промишлената активност. Изключенията са Франция и Италия. Оперативните разходи на промишлените предприятия са нараснали с най-бързия си темп от пет месеца насам през октомври. В отговор компаниите повишават значително продажните си цени, макар че темпът на увеличение остава до голяма степен непроменен спрямо септември. Напрежението във веригите на доставки се е засилило през октомври, а сроковете за доставка са достигнали най-неблагоприятното си равнище от юни насам. Промишлените предприятия са увеличили обемите на закупуваните суровини с най-бързия темп от близо четири години и половина насам, като за първи път от декември 2022 г. са започнали и да натрупват запаси от суровини.

Източник: investor.bg

Америка

Някога силно уязвимата на вътрешни състресения Латинска Америка, премина през геополитическите кризи през настоящата година, оставяйки до голяма степен незасегната. В този все по-непредвидим свят, където търговските потоци се пренастройват, а водещи държави се надпреварват, за да си осигурят важни ресурси, ситуацията е в полза на големите страни в региона. В тази сфера, която се занимава с мащабни показатели, като БВП, инфлация, лихвени проценти и фискални баланси, Латинска Америка постигна огромен напредък. Някога силно уязвимата на вътрешни състресения Латинска Америка, премина през геополитическите кризи през настоящата година, оставяйки до голяма степен незасегната. Икономическият растеж се движи до голяма степен съответно с очакванията от 2026 година, износът на редица държави достига рекордни нива, а по улиците на основните столици на континента не се наблюдават размирици, въпреки петролния недостиг, заради ситуацията в Ормузкия проток. Експерти от Citigroup основателно посочват причините за тази възможност в доклад от септември, според който континентът е готов за подем. Въпреки благоприятната среда и добрите отношения с Вашингтон, очакваният възход все още не е реализиран. Латинска Америка има всичко, за да реализира нов суперцикъл. Но това няма да стане в близко бъдеще. В най-оптимистичния случай се очаква икономиката от региона да нарасне с 2.5 процента през следващата година, както и през 2028 година. Причината за разминаването между очакването и реалността се крие в макроикономиката. В тази сфера, която се занимава с мащабни показатели, като БВП, инфлация, лихвени проценти и фискални баланси, Латинска Америка постигна огромен напредък. Политиката на таргетирането на инфлацията, гъвкавите валутни куросве и предпазните действия се оказаха позтивни за региона, позволявайки на основни правителства да се финансират предимно чрез вътрешни пазари. До голяма степен тяхната макроикономическа рамка наподобява тази на водещи държави. Това, което възпрепятства дългосрочните перспективи пред Латинска Америка е съвкупността от антикорупционни и антипроизводствени политики, които все още доминират в региона. От защитени индустрии и създадени от държавата монополи до прекомерна регулация, каскадно облагане и бюрократични пречки , които затрудняват инвестициите, иновациите и конкуренцията. Фирмите и предприемачите плащат допълнителна цена под формата на слаба правна рамка, корупция, изнудване и несигурност. Интересът към Латинска Америка на международните пазари почти напълно е изчезнал, фондовете за дялови инвестиции се оттеглят, а броят на компаниите, листвани на борсата, е минимален. Последствията от тези неща може да се обобщи в едно число, а именно 0.1 процента. Това е средният годишен ръст в производителността на Латинска Америка през последните повече от шест десетилетия.  Реално след такъв период от време регионът не е станал значително по-ефективен в производството. Важно е регионът да успее да повиши трайно производителността над 1 процент или дори над 2 процента на година, кумулативният ефект би променил жизнения стандарт и би доближил Латинска Америка значително повече до нивото на развитие, което тя заслужава, точно както се случи в някои части на Азия през последните десетилетия. Остане ли производителността на нивата на настоящата средна стойност, дори най-благоприятните международни обстоятелства няма да са достатъчни. Ето защо регионът се нуждае от макроикономическа революция, а поддръжниците на една по-конкурентноспособна и дерегулирана икономика трябва да се превърнат в нейни защитници. Те трябва да настояват за идеите, които носят позитиви за мнозинството граждани, а не само за отделни групи. Само преди три десетилетия правителствата се убедиха в позитивите от макроикономическата рамка , гарантираща стабилност и бяха готови да платят цената, за да я постигнат. В момента трябва да се възползват от нагласите в региона в полза на бизнеса, за да настояват за решително за макроикономически реформи. Добрата новина е че съществуват успешни примери, които могат да послужат за модел. Създаването на частни пенсионни системи позволи на редица латиноамерикански държави да повишат своите спестявания. В Мексико например активите в частните пенсионни фондове надхвърлят 25 процента от БВП, при едва 4.6 процента през 2008 година. Бразилската система за разплащания Pix помогна на милиони хора да получат достъп до първия си банков продукт, като същевременно даде възможност на финтех компаниите да се конкурират с утвърдени банки. В по-ново време подходът на Милей за ограничаване на бюрокрацията помогна за излизането на печалба от националния авиопревозвач Aerolíneas Argentinas. Компанията дори плати корпоративен данък в своята история. По своята същност подобни реформи са сложни. Те означават противопоставяне на онези , които извличат позитиви от начина, по който функционира самата система, нуждаеща се от основно преустройство. Говорим за защитени компании, влиятелни синдикати, бюрократични сртуктури и политически кръгове. Именно за това реформирането е толкова трудно. Но при предположение, че Латинска Америка иска да се справи с ниския икономически растеж, трябва да започне да действа за решение.

Източник: Bloomberg

Азия

Кампанията на Китай за насърчаване на междунродното използване на юана изглежда се засилва в опита на властите в Пекин да изградят по-цялостна финансова екосистема за валутата отвъд само разплащането при търговия, пише Bloomberg. Пекин е фокусиран върху развитието на инфраструктурата, за да разшири използването на юана в международното финансиране и инвестиции и за да укрепи ролята му като резервна валута. Това включва разширяване на гамата от налични инвестиционни продукти и финансови инструменти като деривати и инструменти за хеджиране, като същевременно улеснява кредитополучателите да емитират така наречените дим сум (офшорни облигации, деноминирани в юани, бел. ред.) и панда облигации (издаденият в континентален Китай еквивалент, бел. ред.). Предизвикателството пред Китай вече не е просто да убеди търговските си партньори да извършват разплащания в юани. Страната трябва също така да гарантира, че валутата има достатъчна ликвидност, канали за финансиране, инвестиционни продукти и резервни активи, за да играе по-голяма роля в световните портфейли и капиталовите потоци. Китай постига напредък към интернационализацията на юана в следните четири области:
1. Създаване на повече офшорни инвестиционни продукти в юани. Мерките за разширяване на офшорните инвестиционни продукти, деноминирани в юани, включват планове за увеличаване на мащаба и честотата на емитирането на държавни облигации в Хонконг, където политиците се стремят да развият кривата на доходността на валутата. Властите в Хонконг също така проучват въвеждането на краткосрочни дългови инструменти в юани и планират да пуснат преработен фючърсен договор за злато, деноминиран в юани.
2. Добавяне на деривати в юани и инструменти за хеджиране. Много чуждестранни инвеститори биха се въздържали от увеличаване на своите вложения в юани, освен ако нямат начини за управление на волатилността, лихвените проценти и валутните рискове. Китайските власти се стремят да се справят с тези опасения по няколко начина, включително чрез разширяване на основната връзка за търговия с деривати с Хонконг, за да предоставят на чуждестранните инвеститори достъп до повече лихвени продукти в континенталната част на страната. През август те също така въведоха нов набор от фючърси на държавни облигации в Хонконг, предоставяйки на международните инвеститори още един инструмент за хеджиране. 
3. Задълбочаване на ролята на юана във финансирането. Континентален Китай и Хонконг се стремят да направят валутата по-широко използван финансов инструмент чрез разширяване на каналите за финансиране в страната и чужбина. Китай планира да направи емитирането и търговията с панда облигации по-достъпно за чуждестранните кредитополучатели. Панда облигациите са дълг, деноминиран в юани, емитиран в континентален Китай от чуждестранни организации. Хонконг се стреми да насърчи по-нататъшното емитиране на дългови инструменти в юани на своя територия, като същевременно цели да разработи „усъвършенствана падежна структура“ за т.нар. „дим сум“ облигации – деноминирани в юани и емитирани извън континентален Китай. Градът също така работи за увеличаване на ликвидността в юани, което ще улесни правителствата и компаниите при набирането на средства във валутата.
4. Разширяване на трансграничния клиринг и сетълмент в юани. Китайската система за трансгранични плащания и сетълмент в юани набира скорост. Според данни, събрани от Bloomberg, годишният обем на трансакциите през 2025 г. е достигнал 180,2 трлн. юана (26,9 трлн. щатски долара) – почти четирикратно увеличение за период от 10 години. Разрастващата се Система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS) позволява на компаниите и финансовите институции по-лесно да извършват трансакции в юани извън пределите на Китай, отбелязва Ву от Standard Chartered.

Източник: investor.bg

 
Индекси на фондови борси
02.11.2026
Dow Jones Industrial
51 794.40 (-213.50)
Nasdaq Composite
25 164.40 (-272.63)
Стокови борси
02.11.2026
  Стока Цена  
Light crude ($US/bbl.)97.73
Heating oil ($US/gal.)4.4146
Natural gas ($US/mmbtu)3.0889
Unleaded gas ($US/gal.)2.8995
Gold ($US/Troy Oz.)3 925.87
Silver ($US/Troy Oz.)49.62
Platinum ($US/Troy Oz.)1 438.90
Hogs (cents/lb.)60.76
Live cattle (cents/lb.)22 102.80

       Опознай България

Ден на българския художник

Денят на българския художник се отбелязва в деня на църковния празник на Св.Пимен Зографски. За покровител на българските художници е обявен през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие "Св. Пимен Зографски". Празнува се от художниците иконописци и реставратори. Св. Пимен Зографски е български монах от манастира "Св. Георги Зограф" на Атон, зограф и книжовник, живял в края на ХVI век. Рисувал е стенописи и икони. Православната църква е обявила Пимен Зограф за светец и чества паметта му на 3 ноември. Според легендата, рожденото му име е Павел, той разпродал имуществото си и се е замонашил на Атон. Там е получил името Пимен, но когато станал 55-годишен Св. Георги му се явява и му поръчва да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Св. Пимен обикаля българските земи, проповядва, строи и обновява храмове и манастири, като ги украсява със стенописи. Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, където се разболял тежко и починал на 3 ноември 1620 г.



За реклама в изданието
Абонати на "Бизнес Индустрия Капитали" към 03.11.2026
Българска версия: 38897, Английска версия: 3701

Общи условия за достъп до информационните услуги,предлагани чрез Интернет
и Политика за поверителност и защита на личните данни.

Издава БИК Капиталов пазар ЕООД
София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://beis.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2026. Всички права запазени.


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Година:  
Януари 2026
 ПВСЧПСН
1   1234
2567891011
312131415161718
419202122232425
5262728293031 

Февруари 2026
 ПВСЧПСН
5      1
62345678
79101112131415
816171819202122
9232425262728 

Март 2026
 ПВСЧПСН
9      1
102345678
119101112131415
1216171819202122
1323242526272829
143031     

Април 2026
 ПВСЧПСН
14  12345
156789101112
1613141516171819
1720212223242526
1827282930   

Май 2026
 ПВСЧПСН
18    123
1945678910
2011121314151617
2118192021222324
2225262728293031

Юни 2026
 ПВСЧПСН
231234567
24891011121314
2515161718192021
2622232425262728
272930     

Юли 2026
 ПВСЧПСН
27  12345
286789101112
2913141516171819
3020212223242526
312728293031  

Август 2026
 ПВСЧПСН
31     12
323456789
3310111213141516
3417181920212223
3524252627282930
3631      

Септември 2026
 ПВСЧПСН
36 123456
3778910111213
3814151617181920
3921222324252627
40282930    

Октомври 2026
 ПВСЧПСН
40   1234
41567891011
4212131415161718
4319202122232425
44262728293031 

Ноември 2026
 ПВСЧПСН
44      1
452345678
469101112131415
4716171819202122
4823242526272829
4930      


 2026   2025   2024  
 2023   2022   2021  
 2020   2019   2018  
 2017   2016   2015  
 2014   2013   2012  
 2011   2010   2009  
 2008   2007   2006  
 2005   2004   2003  
 2002   2001   2000  
 1999