Световната банка запази прогнозата си за растеж на българската икономика от 2,6% през 2026 г., но понижи очакванията си за следващата година. След растеж от 3,1% през 2025 г. Световната банка очаква брутният вътрешен продукт на България да се увеличи с 2,6% през тази и през следващата година, а през 2028 г. растежът леко да се ускори до 2,7%. Спрямо прогнозата от пролетта оценката за 2026 г. остава без промяна, но очакванията за 2027 г. са понижени с 0,3% - от 2,9 на 2,6%. При представянето на предишните оценки през юни Световната банка също прогнозира растеж от 2,6% през 2026 г. и 2,9% през 2027 г. Силното вътрешно търсене, подкрепено от повишаването на реалните заплати, растежа на кредитирането и разхлабването на фискалната политика, е запазило икономическата активност в България, но едновременно с това е ускорило инфлацията и е разширило значително бюджетния дефицит, пише в доклада. Банката очаква БВП на страната ни да се увеличи с 2,7% през 2026 г., а през 2027 г. растежът да се забави до 2,5%. Световната банка прогнозира дефицитът да нарасне до 5,3% от БВП през 2026 г. спрямо 3% през миналата година. Като основни причини са посочени бързото увеличение на социалните разходи, по-големите общински инвестиции и повишаването на енергийните субсидии. Институцията прогнозира, че очакваното фискално затягане и по-бавното нарастване на реалните заплати ще ограничат икономическия растеж до около 2,6% годишно през 2027-2028 г. след силното увеличение на потреблението и държавните разходи. За региона на Европа и Централна Азия Световната банка очаква растежът да се забави от 2,6% през 2025 г. до 2,2% през 2026 г., след което постепенно да се ускори до 2,4% през 2027 г. и 2,6% през 2028 г. Без Русия икономиките в региона се очаква да нараснат с 3% през тази година, с 3,4% през следващата и с 3,7% през 2028 г. България разполага с капацитет на центровете за данни от 2,89 мегавата на един милион жители. По този показател пред страната в региона са единствено Полша с 6,62 мегавата и Русия с 3,82 мегавата на един милион жители.

Над 1 млрд. евро ще бъдат насочени към градско развитие и справедлив преход по Програма „Развитие на регионите" 2021–2027 г. Средствата ще подкрепят проекти за модернизиране на градската среда, икономическо развитие и по-добро качество на живот, както и инвестиции в трите въглищни региона, които са най-силно засегнати от прехода към климатично неутрална икономика. До 400 млн. евро ще могат да бъдат инвестирани в градовете чрез финансовия инструмент „Фонд за градско развитие". Той се изпълнява по Програма „Развитие на регионите" 2021–2027 г. и ще работи чрез три фонда – два за Северна България и един за Южна България. Общият публичен ресурс за финансовия инструмент е 262,5 млн. евро. Средствата са осигурени по Програма „Развитие на регионите" 2021–2027 г. и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021–2027 г. С допълнително привлеченото от финансовите посредници частно финансиране общият ресурс за инвестиции се очаква да достигне до 400 млн. евро. Двата фонда за Северна България са определени на конкурентен принцип. Чрез финансовия инструмент ще се предоставя дългосрочно заемно финансиране до края на 2029 г. за публични и частни проекти, свързани с устойчивото градско и регионално развитие. От средствата ще могат да се възползват 50 общини – 10 големи и 40 средни и по-малки градски общини. За проектите по Програмата „Развитие на регионите" е предвидена и нова възможност – заемното финансиране да се комбинира с безвъзмездна финансова помощ в рамките на една операция. Така инвестициите ще могат да бъдат структурирани по-гъвкаво според конкретните нужди на отделните проекти.

По оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за времето от 01.01.2026 г. до 27.09.2026 г. спрямо аналогичния период на миналата 2025 година,  производството на електроенергия  се изчислява на 33 506 234 MWh. В сравнение същия период на миналата 2025 г., това е увеличение с 11.70 % (за отчетния период до 20 септември или преди седмица – плюс 11.33 %). Година по-рано производството на електроенергия е било в обем от 29 996 652 MWh. Потреблението на ток достига до обем от 30 209 657 MWh. Спрямо аналогичния период на миналата 2025 година, когато потреблението е било от порядъка на 27 853 354 MWh, това е увеличение (+) с 8.46 % (седмица по-рано – плюс 8.19 %). За пореден отчетен период по-добри са и резултатите по отношение на салдото (износ-внос) на електроенергия, което достига до обем от 3 296 577 MWh срещу 2 143 298 MWh година по-рано (към 20 септември – 3 125 943 MWh). Базовите централи все още са на минус, но дела им също се подобрява и достига обем от 20 686 544 MWh. В сравнение с аналогичния период на миналата 2025 г., когато дела на базовите централи е достигал до 21 381 920 MWh, това е намаление (-) с 3.25 % (преди седмица – минус 3.60 %). На плюс остава участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи. Делът на ВЕИ в преносната мрежа, достига до обем от 3 971 287 MWh. В сравнение с аналогичния период на миналата година това е увеличение с 25.78 % (за периода до 20 септември – плюс 25.57 %). Година по-рано делът на ВЕИ в преносната мрежа е възлизал на 3 157 345 MWh. Положителните данни през настоящия отчетен период са в резултат на по-доброто участие на вятърните централи (плюс 2.81 %) и фотоволтаичните мощности (плюс 30.48 %) на фона на намалението на тези от биомаса ( минус 55.19 %). Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа през посочения период от настоящата 2026 година спрямо миналата расте (+) с 9.38 % до обем от 3 500 843 MWh (преди седмица – плюс 9.53 %). За сравнение, делът на ВЕИ в разпределителната мрежа през аналогичния период на миналата 2025 година е възлизал на 3 200 492 MWh. Посочените резултатите за настоящата година в този сегмент се дължат основно на положителния дял на фотоволтаични централи (плюс 11.27%) и вятърните мощности ( плюс 0.34 %) предвид, макар и слабото намаление на тези от биомаса (минус 0.52 %). Висок дял в енергийния баланс на страната отново демонстрират водноелектрическите централи (ВЕЦ). От началото на януари до двадесет и седми септември тази година, участието на ВЕЦ расте със 79.17 % до обем от 3 723 284 MWh (преди седмица – 79.08 %). За сравнение, година по-рано ВЕЦ са участвали с обем от 2 078 069 MWh. За пореден отчетен период силно участие се отчита и при системите за съхранение на енергия в батерии (ССЕБ/разреждане). За посочения сравняван период от настоящата година делът им в енергийния баланс на страната се изчислява на 1 624 275 MWh. Година по-рано този дял е бил в обем от порядъка на 178 825 MWh.

Атомната електроцентрала „Козлодуй“ обяви, че на 6 октомври 2026 г. ще пристъпи към превантивно намаляване на общата мощност на 5-и и 6-и блок. Причината за тази мярка е продължаващото понижение на водното ниво на река Дунав, съобщиха от пресцентъра на енергийното министерство. Общото намаление на мощността на двата блока ще бъде с около 90 мегавата (MW). Тази стъпка се предприема като предпазна мярка в съответствие с установените процедури за работа при подобни ситуации. Прогнозите на хидролозите сочат, че се очаква спадът в нивото на река Дунав да продължи. Ако това се случи, процедурите на централата предвиждат възможност за привеждане в изпълнение и на допълнителни мерки за безопасност.

След като управителният съвет на Българска банка за развитие (ББР) беше изцяло обновен с трима нови изпълнителни директори на мястото на досегашните, сега Вицепремиерът и икономически министър Александър Пулев обяви промени и в състава на Надзорния съвет. Постът си запазва единствено председателят на надзорния съвет Деляна Иванова. Новите членове на надзора са банкови експерти с дългогодишен опит. Иван Кутлов е дългогодишен кадър на ОББ, където е началник на трежъри отдела, а след покупката ѝ от KBC се премести в управителния съвет на Д банк. От 2020 г. е финансов директор на пловдивския производител на пестициди "Агрия". Иван Раичков е бивш директор "Операции" в Уникредит Булбанк до 2022 г., като оттогава заема позиции в различни технологични и финансови компании - последно е управляващ директор в "Про трейдър". Последното попълнение е Даниел Берг, който от 2010 до 2015 г. беше директор на ЕБВР за България, а след оттеглянето си от институцията е консултант и независим член на бордове на различни компании и институции. От НС на банката са освободени Лъчезар Борисов, Димитър Митев и Горица Грънчарова-Кожарева.

Средногодишен ръст на продажбите от 11.4% за последните пет години без откриването на нови търговски обекти в страната отчете МЕТРО България. При отчитане на инфлационните процеси реалният ръст на продажбите възлиза на 5.5%. Основният двигател на растежа са професионалните клиенти, които компанията разделя на две основни групи – ХоРеКа (хотели, ресторанти и кетъринг) и търговци. Продажбите към тях вече формират близо две трети от общия оборот, което е значително увеличение спрямо 52% през 2021 г. През последните пет години средногодишният ръст по клиентски сегменти възлиза на: ХоРеКа клиенти: 20%, Търговци: 13% и Крайни клиенти (домакинства): 5%. В резултат МЕТРО България е увеличила пазарния си дял с 4 процентни пункта в ХоРеКа сектора, достигайки 16%, и с 3.7 процентни пункта при търговците, с което заема 10% от пазара. За да подкрепи растежа в ХоРеКа сегмента, компанията инвестира в логистиката. Складовият капацитет за доставки е увеличен с 2200 кв. м, а транспортният парк е разширен с 60%. Това е позволило покритието на ХоРеКа пазара да се разшири от 55% на 95%. Амбицията на компанията до 2030 г. е над 70% от продажбите към този сектор да се осъществяват чрез доставки, а пазарният дял да достигне 20%.

На заседанието си от 6.10.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Тиз Инвест“ АД, гр. Пловдив. Емисията е в размер на 21 985 000 евро, разпределени в 21 985 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 2%, но общо не по-малко от 5% и общо не повече от 7,50% на годишна база, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 27.05.2026 г. и дата на падеж 27.05.2034 г., с ISIN код BG2100020267. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 2. Изпраща уведомления до компетентните органи на всички държави членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, Европейския орган за ценни книжа и пазари и на Европейския банков орган във връзка с намерението на доставчик на услуги за криптоактиви „Аларик Секюритис“ ООД за свободно предоставяне на услуги за криптоактиви на териториите на съответните държави. 3. Изпраща уведомление до компетентния орган на Кралство Швеция във връзка с намерението на „АДВАНС ИНШУРЪНС СЪЛЮШЪНС БРОКЕР“ АД да разшири обхвата на своята дейност по застрахователно посредничество при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на съответната държава.

Съветът на директорите на „Шелли груп“ ЕД счита предлаганата от Schneider Electric цена от 70 евро на акция за българското дружество за справедлива и адекватна. Тази цена се подкрепя от независима експертна оценка на Freitag & Co. GmbH, според която тя е справедлива от финансова гледна точка. Съветът на директорите счита Schneider Electric за силен стратегически партньор за следващата фаза на международния растеж на „Шелли Груп“ при запазване на предприемаческата култура, организацията и персонала на дружеството. Предлаганата цена представлява премия от около 27% спрямо шестмесечната среднопретеглена цена на база обем на акциите на „Шелли Груп“ на XETRA в размер на 55,16 евро на акция към 28 юли 2026 г. – последния ден на търговия преди публичното оповестяване на разговорите между „Шелли Груп“ и Schneider Electric. Инвестиционното споразумение, обявено на 24 септември 2026 г. и регистрираното търгово предложение отразяват намерението на дъщерното дружество на Schneider Electric SE 2026 A SAS да запази централата на „Шелли Груп“ в България, както и нейната организация и персонал, включително функциите по научноизследователска и развойна дейност, инженеринг, продажби, оперативна дейност и управление, за период от поне три години след приключване на предлагането. Търговото предложение е обект на одобрение от КФН, като срокът за приемане ще започне да тече едва след публикуването на одобреното търгово предложение. Прагът на минимално приемане от 95% остава непроменен. „Шелли Груп“ разработва, проектира и разпространява решения за Интернет на нещата (IoT) и интелигентни сгради за любители и професионалисти, като предлага съвременни технологии, безпроблемна съвместимост и висока степен на технологична гъвкавост. Продуктите на Shelly позволяват дистанционно управление и автоматизация, както и управление на енергопотреблението на електроуреди и решения за интелигентни сгради чрез смартфони, компютри или системи за домашна автоматизация на други производители. Последната сделка с акции на „Шелли груп“ е при цена от 65,6 евро за акция и 1,19 млрд. евро пазарна капитализация. Поскъпването за последните 12 месеца е с 24%.

„Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ разпределя като дивидент за акционерите си сумата от 7 805 615.63 евро от неразпределени печалби от минали години или по 0.225 евро брутен дивидент на акция. Решението е гласувано от извънредното общо събрание, проведено за 5 октомври в София. „Фонд за недвижими имоти България” е сред първите регистрирани АДСИЦ в България. А през април 2005 г. фондът получава лиценз и започва дейността си като акционерно дружество със специална инвестиционна цел. То се специализира в стратегически покупки и инвестиции в имоти с добра възвращаемост във всички сектори на пазара на недвижими имоти в България.

България отчете ръст на продажбите на дребно от 5,9% на годишна база през август — значително над увеличението от 0,8% в еврозоната и 1,2% в Европейския съюз. На месечна база търговията също се повиши слабо след спада през юли, показват данни на Евростат. Продажбите на дребно в България нараснаха с 0,3% спрямо предходния месец, след като през юли се понижиха със същия процент. В еврозоната и ЕС месечното увеличение е с по 0,1%, след спадове от съответно 0,6% и 0,5% през юли. Най-силен месечен ръст е отчетен в Румъния — 2,3%, следвана от Швеция с 1,4% и Германия с 1,3%. Най-голямо понижение е регистрирано в Люксембург — 9,4%, Малта — 1,9%, и Латвия — 1,4%. Продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия са се увеличили с 0,1% в еврозоната и с 0,3% в ЕС. При нехранителните продукти е посочено повишение с по 0,5%. Продажбите на автомобилни горива обаче отново са намалели — съответно с 1,9% и 1,3%. На годишна база ръстът в България се е ускорил до 5,9% през август спрямо 5,6% през юли. По-голямо увеличение от това у нас е отчетено единствено в Швеция — 7,7%, Кипър — 7,5%, и Естония — 6%. Годишен спад е регистриран в Малта — 2,4%, Испания — 0,6%, Италия — 0,5%, и Германия — 0,4%.

Настоящата година се оказва изключително успешна единствено за световните технологични милиардери. Според индекса Bloomberg Billionaires Index, съвкупното състояние на около 100-те технологични предприемачи, попадащи в списъка на 500-те най-богати хора в света, е нараснало с 845 млрд. щатски долара до 30 септември, като това е най-големият ръст, регистриран някога за първите девет месеца на годината. Двигател на този скок са същите сили, които стимулират световните пазари: бумът на изкуствения интелект и рязкото покачване на цените на акциите на технологичните компании, особено в САЩ. Общото състояние на технологичните милиардери вече възлиза на 4,6 трлн. долара, което представлява 36% от богатството, включено в индекса на агенция Блумбърг, въпреки че те съставляват едва около една пета от неговите членове. За разлика от тях, милиардерите, натрупали състоянието си извън технологичния сектор, са загубили общо 62 млрд. долара през този период, като американците са генерирали 94% от нетния ръст на индекса. От 10 септември насам всичките 10 най-богати хора в света са от САЩ – прецедент, откакто Блумбърг започна да следи състоянието на милиардерите през 2012 г. Ръстът е силно концентриран и в самия връх на класацията. Илон Мъск, най-богатият човек в света, е увеличил състоянието си с 310 млрд. долара от началото на годината до края на септември, което се равнява на близо 40% от общия прираст на индекса на милиардерите. За кратко той стана първият в света трилионер, след като SpaceX се сля с компанията му за изкуствен интелект xAI и излезе на борсата през юни. Девет от десетте най-богати хора в света дължат състоянието си на американски технологични компании. Основателят на Dell Technologies Inc. Майкъл Дел отбеляза ръст на богатството си с 81% до 254 млрд. долара, подкрепен от бурното развитие на бизнеса на компанията с оборудване за центрове за данни. Марк Зукърбърг увеличи нетната стойност на активите си с 23 млрд. долара през 2026 г., след като акциите на Meta Platforms поскъпнаха с 27% само през септември –най-добрият месец за компанията от почти четири години насам – вследствие на пускането на новия личен ИИ асистент Muse. В средата на юни общото състояние на 500-те най-богати хора в света достигна пик от 13,4 трлн. долара. Оттогава тази сума е спаднала с 6% до 12,6 трлн. долара на фона на общо забавяне на пазара и нарастващи съмнения относно някои от най-големите компании в сферата на изкуствения интелект (ИИ). Мащабното задлъжняване, подхранващо амбициите на технологичните гиганти в областта на ИИ, буди безпокойство у някои инвеститори. През септември 2025 г. Лари Елисън за кратко стана най-богатият човек в света, след като състоянието му нарасна с 89 млрд. долара за един ден, провокирано от новината за експлозивен растеж на бизнеса на Oracle Corp. с облачна инфраструктура, свързана с ИИ. Година по-късно нетната стойност на активите на Елисън са спаднала със 196 млрд. долара, тъй като инвеститорите се отнасят скептично към огромните заеми, необходими за финансиране на изграждането на ИИ инфраструктура. Резкият скок в богатството на милиардерите също така засили призивите за по-високи данъци за свръхбогатите. През ноември гласоподавателите в Калифорния ще решат дали да въведат данък върху богатството за милиардерите в щата, като и други щати като Вашингтон, Ню Йорк, Илинойс и Род Айлънд също обсъждат нови данъци за заможните си жители.

Руското злато се насочва към Хонконг с рекорден темп, показвайки как западните санкции пренасочват ценния метал от Лондон към Китай и други азиатски пазари, пише CNBC. Хонконг е внесъл 112,7 тона злато от руски произход през първите седем месеца на 2026 г., сочи анализ на компанията за инвестиции в ценни метали BullionVault на база данни от Службата за преброяване на населението и статистика на Хонконг. Вносът вече е преминал рекорда от 92,1 тона внесено злато за цялата 2025 г., а през 2021 г., преди нашествието на Русия в Украйна, възлизаше на едва 3,3 тона. Ръстът показва как търговията със злато на Русия се пренасочва след нашествието ѝ в Украйна през 2022 г., което изключи производители от големи западни пазари, коментират анализатори пред CNBC. Руското злато е съставлявало почти 15% от непаричния внос на злато на Хонконг през първите седем месеца на тази година спрямо едва 0,6% през 2021 г. Лондонската асоциация за благородни метали изключи всички шест руски златни и сребърни рафинерии от списъците си Good Delivery през март 2022 г. САЩ, Великобритания и други западни страни наложиха впоследствие ограничения върху руското злато, като на практика откъснаха пазари, които преди това бяха големи дестинации за златото на страната.