Наетите лица по трудово или служебно правоотношение в администрацията на изпълнителната власт както на централно, така и на местно ниво, към края на юни 2026 г. са общо 98 818 човека, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От тях, в централната администрация работят 56 086 човека (56,8%), а в териториалната - 42 732 човека (43,2%). Общият брой на работещите в държавната администрация в средата на годината практически е същият като в началото. Според официалните данни за години назад, работещите в администрацията са били най-малко през 2015 г. - около 93 хиляди. Наетите лица на трудови договори в частните фирми в страната (без финансовите институции) към края на второто тримесечие на 2026 г. са общо 1,6 млн. човека, или с 1,4% по-малко в сравнение с второто тримесечие на 2025 година, показват още данните на НСИ. Към края на юни общо в промишлеността наетите лица са 482,4 хил., което е с 3,9% по-малко в спрямо второто тримесечие на 2025 година. Заетите в бизнес услугите (без търговия, финансови и застрахователни дейности) са 583,9 хил., или с 0,8% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. Заетите в строителството и търговията нарастват за година с 0,7%, а занимаващите се с ремонт на автомобили - с 0,3 на сто.

България и Монако са сред държавите, които се очаква следващия месец да излязат списъка за наблюдение на глобален финансов регулатор, следящ за рискове, свързани с незаконни финансови потоци. Княжеството на Френската Ривиера - в което е съсредоточена най-голямата концентрация на милионери и милиардери в света - беше включено в „сивия списък" на Групата за финансови действия (FATF) през юни 2024 г. Това доведе до засилен надзор заради пропуски в усилията му за справяне с незаконните финансови потоци. Въпреки това, според запознати източници, представители на базираната в Париж организация са установили значителен напредък оттогава насам. Очаква се България и Кот д'Ивоар също да бъдат извадени от списъка, посочват същите източници, пожелали анонимност, тъй като обсъжданията са поверителни, пише Bloomberg. За България първоначалното включване в „сивия списък" през 2023 г. съвпадна с пика на преговорите на страната за присъединяване към еврозоната. Съветът на Европа отдавна критикува България. Напоследък обаче представители на FATF (Групата за финансови действия) оцениха положително подобренията в надзора, базиран на риска, и контрола при навлизане на пазара за доставчиците на услуги, свързани с виртуални активи.

Пазарът на интернет реклама в България бележи най-голям ръст в медийния микс, като за 2025 г. нетните инвестиции достигат рекордните 138 млн. евро, или 18% ръст на годишна база. Едва една трета от тези пари обаче се насочват към местния пазар от български сайтове и платформи. По-голямата част от инвестициите отиват към глобалните играчи Google, Meta и други социални мрежи, при които TikTok е основният двигател. Това показват годишните данни от проучването AdEx, изготвено от браншовата организация "IAB България" за 2024 и 2025 г. и е изготвен с данни, предоставени от 32 компании, сред които седем медии, 22 медиа агенции и три агенции за инфлуенсъри. Общите нетни рекламни инвестиции в страната нарастват с 10% през 2025 и достигат 372 млн. евро за 2025 г., показва докладът на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). Близо половината от тях (189 млн. евро) се насочват към телевизия. Вторият най-голям канал е дигиталната реклама, която заема 38% от общите инвестиции. Според БАКА ръстът спрямо 2024 г. е 12%, а според "IAB България" - 18%. Ръстът е по-висок дори спрямо този на европейския и американския пазар, където обаче базата е несравнимо по-висока. За 2025 г. инвестициите в онлайн рекламата в Европа нарастват с 11% на годишна база до 131 млрд. евро. Два пъти повече са интернет рекламите в САЩ, които достигат 261 млрд. евро, или с 14% повече спрямо 2024 г., показват данните на "IAB България". Технологичните гиганти доминират рекламния пазар и в България. През 2025 г. 68% от всички нетни инвестиции в онлайн реклама, или общо 94 млн. евро, са насочени към Google, платформите на Meta - Facebook и Instagram и други социални мрежи, като TikTok, Pinterest и LinkedIn. Те нарастват с три процентни пункта на годишна база за сметка на инвестициите в местния пазар. Локални сайтове, медии, програматик реклама, аудио- и инфлуенсър маркетинг привличат едва 44 млн. евро. Нетните инвестиции в реклама в продуктите на Google, включително в търсачката, имат най-голям дял от общия обем. Следвани са от социалните мрежи, които отчитат ръст от 39%, движен основно от рекламата в TikTok, която е достъпна от България от средата на 2024 г. За миналата година инвестициите в китайската социална мрежа достигат 7.7 млн. евро, спрямо 1.7 млн. евро през 2024 г. Най-голям дял при социалните мрежи имат Facebook и Instagram с 37 млн. евро и 20% ръст спрямо 2024 г. Към LinkedIn се насочва половин милион евро, а 1 млн. евро се разпределя към всички други платформи, сред които Pinterest, Snapchat и X. При разделението при типове реклами, най-голям дял (68%) има дисплей рекламата в която се инвестират нетно малко над 25 млн. евро както през 2025, така и през 2024 г. Второто място е далеч по обем и се заема от инфлуенсър маркетингът и дигиталното аудио с 6 млн. евро, които бележат и най-голям ръст от 22% на годишна база. Нейтив реклама привлича 3.4 млн. евро, следвана от PR и платени публикации в размер общо на 2.8 млн. евро. Имейл маркетингът остава назад със 100 хил. евро инвестиции и спад от близо 2%. Инфлуенсър маркетингът продължава да расте през 2025 г. с близо 25%, като само самостоятелно привлича 5.4 млн. евро и държи 4% дял от общия пазар на интернет реклама. Над 72% от всички инвестиции в инфлуенсър маркетинг са насочени към Instagram. TikTok увеличава дела си с четири процентни пункта до 20% за сметка на YouTube, където вложенията намаляват почти двойно до 5%. Всички останали социални мрежи имат общо по-малко от 3% дял от инфлуенсър маркетинга. Видеото продължава да бъде сред предпочитаните формати, като през 2025 г. над 10 млн. евро се инвестират във видео дисплей реклама, спрямо 7 млн. евро година по-рано. Тези суми не включват видеореклама в YouTube и Facebook. Изолирана YouTube рекламата не отчита ръст и за миналата година в нея са инвестирани 3.3 млн. евро. "IAB България" представя информация за най-големите рекламодатели на пазара на база индекс, като компанията с най-висок бюджет съответно има и най-висок индекс. На първото място в класацията на най-големите дигитални рекламодатели застава "Coca-Coca България" с близо двойна индекс преднина спрямо вторите от Efbet. В топ 10 попада още един хазартен бранд - Winbet на осмо място. Трите телекома Vivacom, A1 и Yettel също са сред най-големите онлайн рекламодатели. Банка ДСК е единствената банка в челните 10 позиции, а "Кауфланд България" е единствената верига супермаркети. В края на десетката попадат кредитната Ferratum и хранителната Mondelez. Осемте най-големи сектора на пазара формират 80% от дигиталните рекламни бюджети. На първо място е "Хоби, мода и спорт" с близо 16%, където попадат и хазартните оператори. Търговските вериги имат 12%, а финансовите институции 10%.

Българската народна банка (БНБ) одобри Ангел Найденов, Костадин Каранлъков и Надя Кошинска за членове на Управителния съвет и изпълнителни директори на Българската банка за развитие (ББР). Документите за вписване на ръководните промени вече са подадени в Търговския регистър. Новите членове на управата са избрани след проведена първа по рода си открита конкурсна процедура. По решение на Надзорния съвет на ББР от постовете си са освободени досегашните членове на Управителния съвет Ивайло Московски, Цанко Арабаджиев и Теодора Пешева. И тримата нови членове на мениджмънта притежават над 30 години професионален опит във финансовия сектор и са магистри по „Счетоводство и контрол“ от Университета за национално и световно стопанство. Ангел Найденов е заемал ръководни позиции в търговски банки, с фокус върху вътрешния одит и счетоводството. Костадин Каранлъков има солиден опит в кредитирането и счетоводството, като е бил и член на Управителния съвет на търговска банка. Надя Кошинска започва кариерата си в БНБ, след което се специализира в корпоративното кредитиране и финансирането на малки и средни предприятия, като също е заемала позиция в Управителния съвет на търговска банка.

5 to go, най-голямата верига кафенета в Източна Европа, ускорява развитието си в България. Компанията вече има 8 работещи кафенета в София, Русе, Варна и Златни пясъци, развивани както чрез франчайз партньорства, така и като собствени обекти. Предстои да бъдат открити две локации, а целта на 5 to go е да достигне 15 кафенета до края на годината. Първата година на веригата у нас премина под знака на пазарни тестове и калибриране на форматите според родния вкус. Сега брандът навлиза в нов етап на развитие. Българската стратегия черпи опит от 11-годишната история на веригата в съседна Румъния. Там 5 to go оперира над 800 локации и контролира 55% от пазара. Тя е основана през 2015 г. от Раду Савопол и Лучиан Бъдилъ. Веригата е номер 1 в Източна Европа и заема седма позиция сред най-големите вериги за кафе на Стария континент.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ да придобие изцяло медицинския център „АмериМед“, с което застрахователят задълбочава присъствието си отвъд традиционния си бизнес и във веригата на здравните услуги. Разрешетието на КЗК е както за „Медико-дентален център Америмед“, така и върху „ОУ СИ Пропъртис“ – дружеството, което отдава на центъра помещения и медицинско оборудване. Решението е от 10 септември и е с незабавно изпълнение. „Булстрад Живот“ вече притежава 51% от двете компании, докато останалите 49% са собственост на д-р Александър Краев. Досега двамата съдружници упражняваха съвместен контрол. След придобиването на дела на Краев застрахователят ще стане собственик на 100% от капитала и ще може самостоятелно да взема стратегическите решения за бизнеса на двете дружества. КЗК посочва, че Краев ще прекрати връзката си с предприятията след финализирането на операцията. По-същественият елемент на сделката е връзката между двата бизнеса. „Булстрад Живот“ предлага застраховка „Заболяване“, докато „АмериМед“ работи на пазара на специализирана извънболнична медицинска помощ в София. Така застрахователят постепенно интегрира в собствената си структура и доставчик на част от услугите, които здравните му полици покриват. Това продължава стратегията, започнала през 2023 г., когато „Булстрад Живот“ първо придоби 51% от „АмериМед“. Тогава компанията обясни инвестицията с възможността да осигурява на клиентите си по-бърз достъп до профилактика, медицински консултации и извънболнична помощ. Междувременно медицинският център разширява и обхвата на услугите си. От май тази година той предоставя и дентална помощ. КЗК не вижда риск за конкуренцията между здравното застраховане и медицинските услуги. По данни, предоставени от „Булстрад Живот“, делът на компанията на пазара на застраховка „Заболяване“ е приблизително между 20 и 30% през 2024 и 2025 г. Делът на „АмериМед“ при специализираната извънболнична помощ обаче не надхвърля 5%, а присъствието му при денталната медицина в София също е под 5%.

Старозагорската фирма „Роси“, специализирана в търговия и производство на материали за мебели, наскоро отвори складовата част на новата си база в София. От столичния склад на „Роси“ клиентите могат за закупят всичко необходимо за дейността си. Компанията предлага над 20 000 артикула за мебелния бранш. Очакванията са скоро да отвори за клиенти цялата сграда на компанията в София. Проектът стартира през 2025 г. с амбицията да създаде модерен комплекс с разгъната площ от 10 000 кв.м, който събира на едно място търговски площи, складова инфраструктура и възможности за разкрой и кантиране на плоскости. Днес базата на „Роси“ в София вече функционира и обслужва клиенти, а развитието на комплекса продължава с нови възможности и функционалности. Новият търговски център се намира в столичния кв. „Дружба“ на ул. „Илия Бежков“ №5. Търговския шоурум на „Роси“ ще бъде разположен върху площ от 3000 кв.м, със складови халета от близо 6 000 кв. м. Шоурумът ще разполага с отделни зали за крайни клиенти, дизайнери и архитекти. В новата база в София вече работят над 30 души, като с откриването на шоурума броят им ще стигне 40. Очаква се общата инвестицията в обекта да надхвърли 8 млн. евро. С изграждането на мащабната база в София „Роси“ вече разполага с 11 бази в цяла България. Наскоро компанията разшири и базата си в Бургас с 1200 кв. м. Разширението обхвана както търговската, така и складовата част. Фирма „Роси“ планира да разшири и логистичната си база в Чирпан. Проектът включва изграждане на още 6000 - 8000 кв. м складова покрита площ. За целта компанията спечели проект по Фонда за справедлив преход. Инвестицията е в размер на 12 млн. евро, като съфинансирането по проекта е над 5 млн. евро. В момента в Чирпан фирмата има производствена база, както и логистичен склад на площ от около 20 000 кв. м. След новата инвестиция общата площ на компанията в Чирпан ще стигне 40 000 кв. м. Проектът ще бъде реализиран до 2028 г. През 2025 г. „Роси“ отбелязва 5% ръст на оборота си, а очакванията са да завърши тази година с резултати близки до миналогодишните. Източник: divident.eu

През 2026 г. лятната резиденция "Перла" на Тодор Живков вече има нов собственик - бизнесменът Ненчо Михалев, който е закупил за 10 700 000 евро. Сделката обхваща самия комплекс и прилежащите около 130 декара земя. Новият собственик има намерение да възстанови част от някогашния облик на комплекса. Сред плановете са емблематичният басейн с морска вода, СПА зоната и други пространства, насочени към висок клас туризъм. Бившата резиденция на Тодор Жимков се намира на брега на Черно море, между Приморско и древното светилище Бегликташ и е официално открита през 1978 г. Резиденцията разполага с огромен президентски апартамент, който заема целия втори и част от мансардния етаж. Покривът й е стъклен, а тъй като при поставянето му трудоваците го чупят, се налага да бъде поръчан и монтиран нов. Пред сградата е изградено и брегоукрепително съоръжение – буна, предназначена за акостиране на лодки и катери. Пристанът обаче впоследствие става причина за затлачването на залива, а мястото пред резиденцията днес е познато като плаж "Перла“. В комплекса има още басейн с морска вода, СПА зона. Капацитетът е за около 15–20 души. След 1989 г. е придобита от империята на "Мултигруп“, наследена от Дарина Павлова. Туроператорската фирма на "Мултигруп“ – "Балкантурист“, печели за 14,620 млн. лева търга за 57 процента от "Интертравълсървиз“. Сред най-интересните активи на дружеството е именно бившата правителствена резиденция "Перла“. След придобиването й тя работи като петзвезден хотел. В последните 25 години резиденцията остава затворена и оградена с телена ограда. Част от акциите са били притежание на регистрираното във Вирджиния "Зайтгайст венчърс“ ООД, управлявано от Боряна Попова, близка до Илия Павлов.

„АмонРа Енерджи“ поема сервизната поддръжка на батерийните системи на JA Solar в България. В България „АмонРа Енерджи“ вече има над 35 обекта с инсталирани батерии на JA Solar. JA Solar е сред малкото производители, които дават гаранция за всички компоненти в батерията, а не само за самата батерия, каквато е обичайната практика на пазара. При други производители, ако възникне проблем например с охлаждането и то повреди батерията, случаят може да не бъде признат за гаранционен. „АмонРа Енерджи“ има представителства в България, Румъния, Сърбия, Северна Македония, Украйна и Гърция. Предлага решения за соларни системи за собствено потребление, индустриални проекти и продажба на електроенергия.

България отчита най-силния годишен ръст в Европейския съюз на почасовите разходи за заплати и възнаграждения през второто тримесечие на 2026 г., показват публикуваните най-нови данни на Евростат. Увеличението е 9,9 на сто спрямо същия период на миналата година при среден ръст от 3,2 на сто в ЕС и 3 на сто в еврозоната. Показателят обхваща брутните заплати и възнаграждения в пари и натура, включително бонусите и допълнителните плащания към служителите. След България по ръст на почасовите разходи за заплати се нареждат Литва с 9,6 на сто и Хърватия с 8,9 на сто. Най-слабо увеличение се отчита в Люксембург и Румъния – с по 1,8 на сто, следвани от Франция и Италия с по 2,1 на сто. През първото тримесечие България беше на второ място в ЕС по този показател с ръст от 13,2 на сто. Тогава Унгария заемаше първата позиция с увеличение от 16,4 на сто. Темпът на нарастване на почасовите разходи за заплати се забавя и средно за ЕС – от 4,4 на сто през второто тримесечие на 2025 г. до 3,7 на сто през първото и 3,2 на сто през второто тримесечие на тази година. В еврозоната ръстът се понижава съответно от 4,1 на сто до 3,4 на сто и 3 на сто. Отделно Евростат отчита общите почасови разходи за труд. Този показател включва описаните разходи за заплати и възнаграждения, както и осигурителните вноски за сметка на работодателя и данъците върху заетостта, от които се приспадат получените от работодателя субсидии. Бонусите са част от разходите за заплати и възнаграждения, а не от разходите извън тях. Общите почасови разходи за труд в България също се увеличават с 9,9 на сто на годишна основа през второто тримесечие. Разходите извън заплатите нарастват с 10 на сто. През първото тримесечие общите почасови разходи за труд в България нараснаха с 13,4 на сто. Тогава разходите извън заплатите се увеличиха с 14,2 на сто, а разходите за заплати и възнаграждения – с 13,2 на сто.

Аржентина може скоро да се превърне в ключов износител на втечнен природен газ (ВПГ). Южният енергиен проект (SESA) и проектите за ВПГ в страната заедно могат да увеличат с над 20 млн. тона годишния капацитет за износ. По данни на Industrial Info Resources, в Аржентина са планирани проекти за ВПГ на стойност над 11,5 млрд. долара. Нарастващото производство във „Вака Муерта“ привлича интереса на компании, които търсят инфраструктура за мащабен експорт. Става дума за изграждането на газопроводи, преработвателни съоръжения, плаващи съдове за ВПГ и др. Най-новият проект е  „Сан Матиас“ - газопроводът, който свързва „Вака Муерта“ със залива Сан Матиас. Необходимите инвестиции са в размер на 1,3 млрд. долара. Вече е осигурен заем за 900 млн. долара, структуриран от Citi, JP Morgan, Santander и Itau. В големия банков синдикат участват също BBVA, Bladex, Barclays, ICBC и Bank of China. Заемът е седемгодишен, с тригодишен гратисен период. "Вака Муерта" е огромно находище на нефт и газ В Патагония. С него е свързана амбицията на президента Хавиер Милей да превърне Аржентина в голям енергиен играч и да трансформира икономиката, която сега се основава предимно на селското стопанство. Тръбата гигант "Сан Матиас" с диаметър 90 см ще се простира на 473 километра от Тратайен, Неукен, до Сан Антонио Оесте на брега на река Рио Негро. Ще снабдява двата завода за втечняване на SESA, които ще преобразуват природния газ от „Вака Муерта“ във ВПГ за износ. Очаква се експлоатацията да започне съответно през 2027 и 2028 г. SESA е част от инфраструктурата на Аржентина за износ на ВПГ и за транспортиране на природен газ. Изгражда с цел да се отговори на нарастващото производство във „Вака Муерта“. Друг проект, който напредва, е на YPF, Eni и XRG Argentina, от който се очаква да добави още 12 млн. тона годишно към износа на ВПГ, като този капацитет може да бъде разширен до 18 млн. тона годишно. Този проект също ще разполага със специален газопровод за транспортиране на природен газ. Заедно двата проекта биха могли да осигурят на Аржентина капацитет за износ на ВПГ от до 24 млн. тона годишно. При такова ниво страната ще се конкурира за място сред най-големите доставчици на ВПГ в света.

ЕС планира изграждането на нов проект за международна свързаност – Среден коридор, който ще свърже Южен Кавказ и Централна Азия директно с европейския пазар. Предвижда се финансирането да бъде осигурено чрез инициативата Global Gateway ("Глобален портал"). Целта е да бъдат диверсифицирани маршрутите, да утроим търговските потоци и значително да съкратим времето за транзит на товари до 2030 г. Средният коридор е транспортен и търговски маршрут, който преминава през редица държави в азиатския регион и ги свързва с Европа. Той служи като алтернатива на традиционните Северен и Южен коридор и целта е заобикаляне на Русия и Иран като маршрути. Трасето започва в Китай и преминава през страните от Централна Азия - Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Казахстан. След това пресича Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция, през България, преди да достигне до Европа. Средният коридор е сухопътен маршрут, който заобикаля по-дългите морски пътища, свързвайки източните региони на Азия, включително Китай, с Европа. Очакванията са той да привлече част от контейнерните превози, които след войната на Русия в Украйна са спаднали с 35 на сто през Северния коридор, който тръгва от Китай през Монголия и Казастан до Русия и Беларус, преди да стигне Европа. Според икономически анализи огромната част от необходимите инвестиции са необходими за рехабилитация и реконструкция на пристанищата в Каспийско и Черно море, а като потенциални точки на трасето в България се разглеждат пристанищата Варна и Бургас и граничният пункт Капъкуле-Свиленград. Възможно е като част от коридора да се изгради и високоскоростна жп линия от Истанбул до българската граница.