Номиналният размер на държавния дълг на България към 31 декември 2025 г. възлиза на 31,428 млрд. евро, като в сумата са включени вътрешният и външният дълг, съобщи служебният министър на финансите Георги Клисурски. От тези 31,428 млрд. евро размерът на външния държавен дълг е 25 373 900 000 евро към 31 декември 2025 г. Увеличението в номинално изражение на външния дълг е със 7,249 млрд. евро към 31 декември 2025 г. спрямо 31 декември 2024 г. Към края на 2024 г. той е бил 18,124 млрд. евро, като увеличението е със 7,2 млрд. евро. Към края на 2025 г. външният дълг е бил 21,9 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), докато към края на 2024 г. - 17,3 процента от БВП. Има нарастване от 4,6 процентни пункта в рамките на календарната година.

Към края на 2025 г. размерът на необслужваните кредити е 536 млн. лева, като нарастват с 10,5% (51.1 млн. лв.) в сравнение с края на 2024 г. и с 1,3% (7.1 млн. лв.) спрямо края на септември 2025 г. Общо граждани и фирми са взели бързи заеми 7,770 млрд. лв. при 6,577 млрд. лв. (година по-рано. Те се увеличават с 18,1% (1,193 млрд. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2024 г. и с 3,6% (271,4 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2025 година. Бързите заеми, взети от домакинствата, нарастват на годишна база със 17,5% (791,1 млн. лв.) до 5,302 млрд. лева. Спрямо края на септември 2025 г. те се увеличават с 2,1% (108 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява от 70,1% в края на декември 2024 г. до 69,7% в края на същия месец на 2025 г. Най-често гражданите теглят потребителски бързи кредити, които са за 5,181 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2025 година. Те се увеличават с 18,5% (810 млн. лв.) на годишна база и с 2,5% (127 млн. лв.) спрямо края на септември 2025 г. Общо изтеглените кредити за жилище са за 19,9 млн. лв. Те нарастват с 28,8% (4,4 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2024 г. и с 66,9% (8 млн. лв.) спрямо септември 2025 година. Относителният им дял остава нисък - едва 0,4% от всички бързи кредити.

4 000 души получават плащания от частните пенсионни фондове, сочат данните на Комисията за финансов надзор към 31 декември 2025-а година. От тях малко под 9000 души са с пожизнена пенсия, а останалите 35 000 – с разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през миналата година е 238 лева, а на разсроченото плащане – 523 лева. Общо осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31 декември 2025 г. е малко над 5,1 млн. души, като броят им нараства за една година с 60 000 души. Към края на миналата година активите на фондовете под управление на пенсионноосигурителните дружества надхвърлят 31 млрд. лева и нарастват с над 16% на годишна база. С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са тези на най-масовите универсални фондове – почти 87%, а най-малък - доброволните пенсионни фондове – под 5,5%.

tbi bank финализира сделката по придобиването ѝ от глобалния инвеститор в частен капитал Advent International, след като през февруари 2026 г. Европейската централна банка даде регулаторно одобрение за придобиването на контролен пакет от над 50% от капитала на кредитната институция. Сделката беше обявена първоначално през април 2025 г., а през август същата година получи и зелена светлина от Европейската комисия по линия на правилата за конкуренцията. Advent International управлява активи за над 85 млрд. евро и е един от най-големите глобални играчи в частния капитал, със сериозно присъствие в сектора на финансовите услуги. tbi bank се позиционира като challenger банка в Югоизточна Европа и е сред лидерите в алтернативните разплащателни методи. Институцията оперира в България, Румъния, Гърция и Германия. Банката работи с над 38 000 търговски партньора в региона, обслужва повече от 2,7 млн. клиенти и през 2025 г. е отпуснала над 1 млн. финансирания

Сградата на бившия хипермаркет „Карфур“ на бул. „Никола Петков“ в Стара Загора е с нов собственик от края на 2025 година. Сградата е с РЗП над 20 900 кв. м, разполага и с подземен паркинг. В имота са изградени климатична инсталация, осъществена на покрива на сградата, състояща се от три централи, работещи на газ и ток, за отопление и охлаждане; пожароизвестителна и пожарогасителна система; система за видеонаблюдение; в търговската зала са изградени алармени антени – на вход и изход от помещението. През август 2025 г. сградата е апортирана в капитала на новосъздаденото дружество „ Евробилд 2025“. При вписването на апорта оценката и е малко над 8,2 млн. евро. През януари 2026 г. „Евробилд 2025“ е бил препродаден на „Джи Ти капитал“с едноличен собственик Валя Рангелова Кьосева. Отделните части на Сити мол и магазин Карфур са ипотикирани в “Търговска банка Д“ АД. На този етап в сградата на бившия старозагорски магазин „Карфур“ има няколко фирми под наем, като вторият етаж на сградата не е използван от построяването и. Хипермаркет „Карфур” в Стара Загора бе открит на 20 декември 2012 г. и беше шести поред от магазините на веригата в България. Трудностите на "КМБ България"- собственик на магазините, през която работеше гръцката Marinopoulos, започнаха през 2014 г. Компанията беше обявена в несъстоятелност на 31 октомври 2015 г. КМБ България имаше 21 магазина в страната. В повечето бе под наем, но три от тях - в София (в Тhe Mall), в Бургас ("Бургас плаза") и в Стара Загора (в "Сити мол"), бяха собствени. В Стара Загора бяха обявени няколко поредни търга, но не се появи купувач. Първият търг за „Карфур“ в Стара Загора тръгна през 2016 г. с начална цена от 22 680 000 лева. След това бяха обявени още три търга от частни съдебни изпълнители, като последната обявена цена бе 17.9 млн. лв. Две от процедурите бяха по искане на Столичната община, на която "КМБ България" дължи данъци, а другите два търга бяха по инициатива на Alpha Bank, където е ипотекиран имотът. Купувачи обаче не се появиха. Източник: divident.eu

Българската компания за сателитни технологии EnduroSat разширява присъствието си в Западна Европа с ново стратегическо звено в Люксембург. Тази стъпка идва след два успешни мащабни инвестиционни рунда и отварянето на нов производствен център в София – всичко това в рамките само на последната година. През май 2025 г. EnduroSat привлече 43 млн. евро в рунд, воден от американския Founders Fund на Питър Тийл. Активна роля в сделката изигра Делян Аспарухов – партньор във фонда и съосновател на Varda Space, и сам по произход българин. Средствата бяха предназначени за разработката на сателитите от ново поколение Gen3 и за изграждането на космически център в София. Едва няколко месеца по-късно, през октомври 2025 г., компанията обяви втори, още по-мащабен рунд – за 104 млн. долара, привлечени от Riot Ventures, Google Ventures, Lux Capital, European Innovation Council Fund и Shrug Capital. Успоредно с финансирането бе открит и новият космически център в София – 17 500 квадратни метра с RF лаборатории, чисти помещения и съоръжения за космическа квалификация, нареждащ България като един от значимите производствени хъбове за сателитни констелации в Европа. Именно на фона на този ускорен растеж люксембургският офис придобива логиката си: компанията вече разполага с капацитета и финансирането да мисли не само за производство, но и за европейско пазарно присъствие.

Българската "Призмос", позната с решението си Carista за автомобилна диагностика, навлиза в следващия си етап на развитие с нов инвеститор - австрийската RM Mobility Tech, която придоби 60% от компанията, а създателят на компанията Тодор Калайджиев запазва останалите 40% от дяловете. "Призмос" е създадена през 2013 г., след като Калайджиев се връща от САЩ, където работи за Google и Amazon. Като миноритарен инвеститор в началото се включва "Терес капитал", две години по-късно с малък дял влиза и LAUNCHub Fund. През 2024 г. те излизат от инвестицията. Компанията разработва приложението Carista, а после прави и собствен хардуер (адаптер), които позволяват на клиентите да диагностицират проблеми в колите. През годините решението се разширява с допълнителни функционалности, увеличават се и приходите на дружеството (виж графиката), които за 2024 г. достигат 4.7 млн. евро. Купувачйт RM Mobility Tech е специално създадено за целта дружество на RM Equity Partners - инвестиционното подразделение на австрийската фамилна медийна група Russmedia. Продуктът на компанията - Carista, започва като приложение, което се използва със стандартни OBD (on-board diagnostics) адаптери, които се поставят в жака за компютърна диагностика на колата. Устройството вече има нова, втора версия - Carista Evo, която е изцяло по дизайн на "Призмос", но пак се произвежда навън. То има повече функционалности и е съвместимо с повече марки автомобили. Освен диагностика решението позволява да се персонализират различни настройки (осветление и други), които обикновено са достъпни само чрез специализирано сервизно оборудване. Carista също предоставя различни сервизни инструменти за хора, които предпочитат сами да си поддържат колите - смяна на акумулатор, гуми, масло и т.н., които при съвременните автомобили изискват специални електронни процедури. Четвъртата функционалност са живите данни от колата, които позволяват да се проследи какво отчитат сензорите и да се открият евентуални проблеми. Carista работи на абонаментен принцип, като OBD устройството се закупува еднократно. Годишният абонамент е 59.99 евро, предлага се и месечен за 14.99 евро. Основните пазари са Великобритания и САЩ. Екипът вече наближава 40 души, основно софтуерни инженери. RM Equity Partners е инвестиционното подразделение на австрийската медийна група Russmedia, която е семеен бизнес с над 100-годишна история. Компанията е специализирана в придобиването, управлението и оперирането на печеливши нишови компании. Търси мажоритарни участия, като инвестира предимно в бизнеси, базирани на абонамент. Това включва основно потребителски платформи и приложения. Компаниите в портфейла й имат повече от 600 служители в Европа и достигат до над 400 млн. потребители в света всяка година. Инвестициите й включват платформи като Bergfex, calimoto, Alpinresorts, Erento, както и приложението за запознанства Pure.

ИКЕА България започна проект за трансформиране на центъра си за поръчки в Plovdiv Plaza Mall във формат "малък магазин". Центърът за поръчки в Пловдив се разширява в магазин, в съответствие с концепцията на ИКЕА за малки градски магазини, като площта му ще бъде увеличена с около една трета - на 3620 кв. м. Промяната ще позволи да бъдат представени повече интериорни и функционални продуктови решения, както ще се разшири асортиментът от продукти, които клиентите ще могат да закупят на място във физическия магазин на ИКЕА в Plovdiv Plaza Mall. Реконструкцията ще продължи няколко месеца, като официалното откриване на обновения магазин се очаква през есента на 2026 г.

На заседанието си от 26.2.2026 г. КФН реши: 1. Вписва емисия варанти, издадена от „ВЕИ Инвест Холдинг“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 45 074 364 броя безналични, поименни, свободно прехвърляеми варанти, с емисионна стойност 0,051 евро всеки варант, с ISIN код BG9200002251, издадени от „ВЕИ Инвест Холдинг“ АД, които дават право на притежателите на варанти да упражнят в 2-годишен срок правото си да запишат съответния брой акции от базовия актив на варантите по емисионна стойност 0,92 евро за акция, при конверсионно съотношение варант/акция 1:1, които „ВЕИ Инвест Холдинг“ АД ще издаде при последващо/щи увеличение/ния на капитала си. 2. Вписва управляващо дружество „Инвест Фонд Мениджмънт“ АД в регистъра на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. 3. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Бифайнанс“ ЕООД заявление с искане за издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи и информация.

„Алианц Банк България“ съобщи за упражняване на кол опция по емисията облигации с SIN код BG2100003230, които са структурирани да отговарят на изискванията за приемливи задължения по смисъла на глава XIII, раздел II от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Емисията дългови книжа на „Алианц Банк“ е допусната до търговия на „Сегмент за облигации“ на основния пазар на „Българска фондова борса“ от 19 септември 2023 година. Облигационният заем при издаването беше в размер на 39 500 000 евро, разпределени в 395 обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми книжа с номинална стойност от по 100 000 евро. Облигациите са със срочност 48 месеца и с фиксиран годишен лихвен процент от 6.85% за целия срок, платим на дванайсетмесечни купони (лихвени) плащания. Главницата ще се изплати еднократно, на падежа на емисията, който е на 30 март 2027 година. Набраните средства от облигациите се използват за гарантиране изпълнението от страна на „Алианц Банк“ на регулаторните изисквания за достигане и поддържане на приложимите изисквания за приемливи задължения във връзка с вътрешното минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения, определени за банката, както и за разширяване и развитие на търговската й дейност. Банката упражнява кол опция на емитента по смисъла на условията на тази емисия. Тя може да бъде упражнена на датата на лихвено плащане, която съвпада с третата годишнина от датата на издаване на дълговите книжа – 30 март 2026 година. Това става след предварително разрешение от Българската народна банка преди договорения падеж на емисията. „Алианц Банк България“ ще заплати цената на упражняване на кол опцията на датата на лихвено плащане – 30 март. Всеки облигационер ще получи 100% от главницата на една облигация (която съответства на номиналната ѝ стойст от 100 000 евро) плюс съответната натрупана лихва в размер на 1 705 750 евро на облигация от тази емисия. Право да получат цената на упражняване ще имат облигационерите, придобили дългови книжа и вписани в книгата на облигационерите по емисията, водена от „Централен депозитар“ АД, не по-късно от пет работни дни преди датата на лихвено плащане. С изплащането на цената на упражняване на кол опцията, „Алианц Банк България“ ще изпълни всички свои задължения към облигационерите и ще има право да поиска заличаване (дерегистриране) на емисията от регистъра на „Централен допозитар“.

Приходите на „Биодит“ от софтуерни абонаменти и лицензи не успяват да компенсират натрупаните загуби и трансформацията на дружеството от компания за хардуер към компания за софтуер все още не успява да се отплати. Дружеството осезаемо свива и разходите си, с над 30% на годишна база, но загубата му за 2025 г. - в размер на над 400 хил. лв. „Биодит“ реализира малко под 300 хил. лева приходи към края на 2025 г. при малко над 600 хил. лева за 2024 г., или се отчита намаление с почти 52% на годишна база. От приходите тези от продукция, т.е. хардуер, са за 120 хил. лева при 340 хил. лева година по-рано, като се свиват с близо 65% на годишна база. Приходите от услуги, т.е. софтуерни абонаменти, лицензионни такси и подобни, възлизат на 175 хил. лева към края на миналата година при 262 хил. лева година по-рано, като намаляват с 33% на годишна база. Разходите на дружеството за отчетния период се свиват до 710 хил. лева от 1,1 млн. лева година по-рано, което е с 36% по-малко на годишна база. „Биодит“ отчита загуба в размер на 415 хил. лева за 2025 г. в сравнение с 456 хил. лева за 2024 г., или спад с 9% на годишна база.

Икономическото доверие в 21-членната еврозона се е понижило през февруари, основно заради значителен спад в настроенията сред доставчиците на услуги, сочат данни от най-новото проучване на Европейска комисия. Индексът на икономическото доверие (ESI) ) е спаднал до 98,3 пункта спрямо 99,3 през януари при очаквания за повишение до 99,8 пункта. Така показателят остава под дългосрочната си средна стойност от 100 пункта. Доверието в сектора на услугите е отслабнало до четиримесечно дъно, като съответният индекс е намалял до 5,0 пункта от 6,8 пункта месец по-рано. Индикаторът за доверието в промишлеността също е отбелязал понижение - до минус 7,1 пункта от минус 6,8 пункта през януари при прогнози за подобрение до минус 6,1 пункта. В същото време потребителското доверие се е подобрило до най-високото си равнище от ноември 2024 г. Индексът е останал на ниво минус 12,2 пункта - без промяна спрямо предварителната оценка - спрямо минус 12,4 пункта през януари. Доверието сред търговците на дребно също се е повишило, като съответният индекс е нараснал до минус 4,5 пункта от минус 5,7 пункта - най-високото равнище от декември 2024 г. За разлика от тях настроенията в строителния сектор са се влошили до четиримесечно дъно, като индексът е спаднал до минус 2,1 пункта от минус 1,3 пункта. Сред водещите икономики в еврозоната спадът на икономическото доверие е бил най-изразен във Франция, следвана от Италия. Показателят е останал като цяло стабилен в Испания и Германия. Индексът на очакванията за заетостта в еврозоната е намалял до 97,6 пункта от 98,2 пункта през предходния месец.

Цените на едро в САЩ са се повишили с по-бърз от очакваното темп през януари, опровергавайки надеждите, че инфлацията в страната ще се забави, предава CNBC. Според Бюрото по статистика на труда основният индекс на производствените цени (PPI), който изключва колебанията в цените на храните и енергоносителите, се е повишил с 0,8% на месечна база. Резултатът е над ръста от 0,6% през декември и значително над прогнозата на икономистите в анкета на Dow Jones за 0,3%. Общият показател, който включва всички артикули, се е повишил с 0,5%, което също е над прогнозата за 0,3% и с 0,1 процентни пункта повече от предходния месец. На годишна база основните цени на едро са нараснали с 3,6%, докато общият индекс е отбелязал ръст от 2,9%. И двете цифри са значително над целта на Федералния резерв за инфлация от 2% и показват, че покачването на цените все още е фактор за американската икономика. Цените на услугите са били основният фактор за увеличението, като месечният ръст от 0,8% е най-високият от юли 2025 г. насам, сочат още данните.

Високоскоростната жп мрежа на Китай вече е с дължина над 50 000 км и поставя нов глобален стандарт. От първото издание на Средносрочния и дългосрочен план за железопътна мрежа през 2004 г., който очерта ясна рамка за развитие на високоскоростни железници, до оптимизирането му през 2008 г. и по-нататъшното му надграждане през 2016 г., което предложи „осем вертикални и осем хоризонтални“ линии, развитието на високоскоростни железници в Китай е ярък пример за постоянство.  В развитието на изграждането на високоскоростни железници Китай използва предимствата на новата си национална система за мобилизиране на ресурси в цялата страна, интегрирайки предприятия, академичните среди, изследователски институции и потребители и превръщането на най-големия пазар на високоскоростни железници в света в най-силния магнит за иновации. По време на 14-ия петгодишен план 128 окръга, включително Фупин, Бадун и Лунджоу, сложиха край на липсата на достъп до високоскоростни влакове. Новооткритата високоскоростна жп линия Сиан-Йенан. Линията свързва град Йенан, известен в миналото като важна революционна база, с националната високоскоростна железопътна мрежа, като драстично съкращава времето за пътуване и ясно демонстрира значителните ползи за препитанието на хората: тя не само свързва ябълките от Луочуан и райските ябълки от Фупин с по-голям потребителски пазар, но и насърчава нов модел на индустриално сътрудничество. Чрез разширяване на високоскоростните жп линии до отдалечени и планински райони, Китай насърчава регионалното развитие и общия просперитет.  Значението на железопътните линии се състои не само в удължаването на релсите, но и в стремежа към свързаност и споделено развитие. Високоскоростната жп линия Джакарта-Бандунг реализира дългогодишната цел на Индонезия за развитие на високоскоростни жп линии, ускорявайки разрастването на индустриалните клъстери по маршрута.  Жп линията Китай-Лаос помогна на Лаос да се превърне от „страна без излаз на море“ в „страна, свързана чрез сухоземен транспорт“, създавайки над 100 000 нови работни места. Жп линията Момбаса-Найроби преобрази транспортния център на Източна Африка, подобрявайки поминъка по маршрута чрез програми за обществено благосъстояние и развитие на общностите. Жп линията Китай-Киргизстан-Узбекистан, която в момента е в процес на изграждане, разгръща нова визия за свързаност на целия евразийски континент.