Приходите в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) достига 5,4888 млрд. евро към края на август, което представлява 64,4% от заложените средства за годината. Спрямо същия период на предходната година постъпленията нарастват с 476 млн. евро (9,5%). Изплатените разходи обаче значително изпреварват приходите, достигайки 9,9122 млрд. евро (64,9% от годишния план). На годишна база те нарастват със 857,7 млн. евро — темп, идентичен с този на приходите (9,5%). За покриване на недостига нетният размер на трансферите към бюджета на ДОО към края на август възлиза на 4,4143 млрд. евро. Традиционно най-големия дял от разходите формират пенсиите, за които са изплатени 8,8081 млрд. евро (65,2% от изпълнението на годишния план). Сумата е със 781,1 млн. евро (9,7%) по-висока спрямо първите осем месеца на миналата година. През август броят на пенсионерите в страната е достигнал 2 067 988 души, което е увеличение с 10 036 души (0,5%) на годишна база. Средната месечна пенсия за същия месец възлиза на 557,60 евро — ръст с 39,31 евро (7,6%) спрямо август 2025 г. За парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване (КСO) до август са изразходвани 1,0387 млрд. евро (62,8% от плана). Тези разходи се увеличават с 76 млн. евро (7,9%) спрямо съпоставимия период. В бюджета на Учителския пенсионен фонд постъпленията са 54,4 млн. евро (66,4% от плана), което е ръст с 5,4 млн. евро. Разходите на фонда достигат 46,1 млн. евро (62,3% от плана), като се увеличават с 6,6 млн. евро на годишна база. Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ е събрал 1,6855 млн. евро (85,6% от планираното), или с 267,6 хил. евро повече спрямо същия период на предходната година. В същото време разходите на фонда възлизат на 829,6 хил. евро (едва 33,4% от годишния план), като отчитат спад с 245,2 хил. евро.

С над 54% са се увеличили само за четири години хората, които получават пенсии със стаж от друга държава. В края на 2021 г. те са били 54 205 души, а в края на 2025 г. вече са 83 654 души, показват данни от годишника на Националния осигурителен институт за пенсиите през 2025 г. Повечето от тези пенсионери – 66 753, живеят в България. НОИ изплаща пенсии и добавки на 8820 пенсионери, които живеят в чужбина. Най-много са хората със стаж от Германия – 14 467 души. На второ място са хората, работили в Испания – 12 655 пенсионери. 10 815 са хората, които получават пенсия благодарение на стаж от Гърция. Пенсионерите с "италиански" стаж са 9434. Другите по-големи групи са работилите във Великобритания (6590) и работилите в Русия (6228). НОИ изплаща пенсии в цяла Европа, Канада, Русия, Израел и др. По отделна линия се изплащат пенсиите в Турция. Там се наблюдава намаление на общия брой изплащани пенсии на наши изселници – от 17 667 пенсии и добавки през 2021 г. на 14 883 в края на 2025 г. За съжаление обаче, там тенденциите са огледални на тези при останалите пенсии – намаляват пенсиите за осигурителен стаж и възраст, а се увеличават инвалидните пенсии. Близо 8,6 милиарда евро са разходите за пенсии и обезщетения от ДОО към юли 2026 г. Стажът от чужбина се признава само по европейски регламенти и международни договори, спогодби за социална сигурност и други подобни споразумения. В момента имаме действащи спогодби с Бразилия, Албания, Украйна, Република Северна Македония, Молдова, Израел, Корея, Русия, Сърбия, Канада, Черна гора, Тунис, Азербайджан и Квебек. Голям проблем остава липсата на спогодби със САЩ и Австралия, където имаме големи диаспори. В САЩ българска пенсия получават около 1780 българи. Голяма част от тях – 1373 души, бяха с прекъснати права в началото на годината, тъй като за тях липсваше вече задължителната декларация "Живот". След като НОИ даде втори шанс да се изпратят декларациите, много от пенсиите бяха възстановени и за юни спрени остават 438 пенсии. През НОИ минават и изцяло чужди пенсии на хора, които живеят в България. Така миналата година нашият институт е посредничил за превеждането на 5726 пенсии от Русия, 782 от Украйна и 151 от Молдова.

Сделката за прехвърляне на чуждестранния петролен бизнес на „Лукойл“ (Lukoil), оценен на 20 млрд. долара, към американската инвестиционна група „Карлайл“ (Carlyle) остава блокирана в процедурата за одобрение от американските власти, според запознати източници. Сред активите са рафинерията в България, румънската „Петротел“ (Petrotel) и 45-процентен дял в рафинерията „Зееланд“ (Zeeland) в Нидерландия, пише „Файненшъл таймс“. Предложената сделка обхваща дейности в 17 държави. Според източниците тя е получила разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, но все още очаква окончателно одобрение от администрацията на президента Доналд Тръмп. Процесът продължава вече близо десет месеца, като решението се разглежда междуведомствено с участието на Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Министерството на енергетиката. От „Карлайл“ заявяват, че приключването на сделката би позволило да бъде увеличено производството на бензин и дизел в европейските рафинерии и да се облекчи напрежението на световните горивни пазари.

Над 638,2 млн. евро са прехвърлили осигурените лица в България от един пенсионен фонд в друг през първите шест месеца на годината, по данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Размерът на прехвърлените средства нараства с приблизително 24% на годишна база, след като през първите шест месец на миналата година те бяха 1,009 млрд. лева (около 516 млн. евро). Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през първите шест месеца на годината, са общо 199 155. Относителният дял на лицата, променили участието си през периода, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 4,48%, в професионалните - 3,50%, и в доброволните пенсионни фондове - 0,09%. Общия размер на прехвърлените средства през първото полугодие на тази година 599,8 млн. евро са в универсалните фондове, 36,6 млн. евро са в професионалните и 1,735 млн. евро са в доброволните фондове. Относителният дял на прехвърлените средства спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 4,17%, на професионалните - 3,50%, и на доброволните пенсионни фондове - 0,20%. През второто тримесечие на тази година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 147 057 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг. Общо 106 065 осигурени лица от подалите заявления през второто тримесечие са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с първото тримесечие на годината, когато броят на лицата с променено участие е бил 93 090, се наблюдава увеличение с 12 975 лица, или с 13,94%. В периода от април до юни броят на лицата, променили участието си в универсалните пенсионни фондове, е 99 384, а броят на променилите участието си в професионалните фондове - 6360. Най-малко осигурени лица са променили участието си в доброволните пенсионни фондове - 321. Относителният дял на лицата, променили участието си, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 2,38%, в професионалните - 1,88%, и в доброволните пенсионни фондове - 0,05%. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през второто тримесечие на 2026 г., е над 350 млн. евро, в т. ч. 328,916 млн. евро в универсалните фондове, 19,984 млн. евро в професионалните и повече от 1,149 млн. евро в доброволните фондове. Общият размер на прехвърлените средства в сравнение с първото тримесечие на годината се увеличава с 61,857 млн. евро, или с 21,46%. Относителният дял на прехвърлените средства, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 2,28%, на професионалните - 1,91%, и на доброволните пенсионни фондове - 0,13%. Средният размер на прехвърлените средства на едно осигурено лице, променило участието си през второто тримесечие на 2026 г., е над 3300 евро. Броят на лицата, променили участието си в универсален пенсионен фонд, които са подали заявление за промяна през второто тримесечие, е 99 384, като размерът на прехвърлените средства възлиза на повече от 328,916 млрд. евро. От данните на КФН, че най-много средства от индивидуалните партиди са постъпили в УПФ „ДСК Родина“ – от 30 058 лица със стойност на индивидуалните партиди над 90,644 млрд. евро. На второ място се нарежда УПФ „Доверие“ с 25 381 лица със стойност на партидите над 87,067 млрд. евро. На трето място като брой прехвърлени лица е ЗУПФ „Алианц България“ – 18 284, като стойността на партидите им е над 52,781 млрд. евро. Броят на лицата, променили участието си в доброволен пенсионен фонд, които са подали заявление от 1 април до 30 юни, са 321, като размерът на прехвърлените средства възлиза на повече от 1,149 млрд. евро. Най-много средства от индивидуалните партиди са постъпили в ДПФ „Доверие“ – 151 лица на стойност 640,680 млн. евро, следвани от ДПФ „Алианц България“ – 71 лица със стойност на партидите – 168,260 млн. евро. На трето място се нарежда като брой ДПФ „ОББ“ с 30 лица, като стойността на партидите е 178,937 млн. евро. Броят на лицата, променили участието си в професионален пенсионен фонд, които са подали заявление от 1 април до 30 юни, по данни на КФН са 6 360, със стойност на партидите над 19,884 млрд. евро. Най-много средства от индивидуалните партиди са постъпили в ППФ „Доверие“ – 2036 лица на стойност 6,259 млрд. евро, следвани от ППФ „ДСК Родина“ – 1814 лица със стойност на партидите 5,606 млрд. евро. На трето място като брой се нарежда ЗППФ „Алианц България“ с 1282 лица, като стойността на партидите е 3,863 млрд. евро.

Нидерландската верига за евтини нехранителни стоки Action продължава експанзията си в Югоизточна Европа. Европейският дискаунтър откри първия си магазин в Словения, а до дни се очаква да открие и втори обект в страната. Словения е 16-ият пазар, на който веригата оперира, а следващата й спирка се очаква да бъде България. По данни на специализирания ритейл портал Retail Detail компанията планира да отвори първия си магазин у нас още тази есен, с което България ще стане 17-ият европейски пазар за дискаунтъра. Нидерландската верига стъпи на румънския пазар през 2025 г., като до края на същата година вече разполагаше с шест магазина в страната. Според румънската Economica.net от февруари 2025 г. до септември 2026 г. Action е открила 26 магазина в страната, като подготвя нови обекти в Сибиу и Афумъци, както и в Куртя де Арджеш и Фълтичени. През 2026 г. Action разшири присъствието си и в Хърватия, а сега продължава експанзията си в региона с навлизането и на словенския пазар. Експанзията на Action вече е в мащаб, който надхвърля обикновеното разрастване на дискаунт верига. Към момента компанията има над 3500 магазина в Европа и около 84 000 служители. През 2025 г. тя е създала повече от 4500 нови работни места. През първото шестмесечие на 2026 г. Action е добавила 121 нови магазина към мрежата си и е на път да изпълни целта си за откриването на поне 400 нови магазина през цялата година. Бързата експанзия върви паралелно и с ръст на продажбите. За същия период нетните продажби на Action са нараснали с 14% на годишна база до 8,35 млрд. евро. Нидерландската верига оценява потенциала за още около 4650 магазина в Европа, като след България Action подготвя и още по-голяма крачка - навлизане на пазара в САЩ. Първият американски магазин е планиран за края на 2027 г., като целта е до края на 2030 г. компанията да има 100 обекта в страната. SeeNews

Южноафриканският фонд за инвестиции в недвижими имоти NEPI Rockcastle, който в България е собственик на Paradise Center и Serdika Center, е сключил споразумение за продажбата на Ozas Shopping and Entertainment Centre във Вилнюс, Литва. Купувачът е UTIISIB UAB Prosperus Retail Property Fund, а стойността на сделката е 200 млн. евро. Очаква се тя да донесе нетни приходи от 179 млн. евро, които представляват премия от 13% спрямо нетната стойност на актива към 30 юни тази година. Продажбата означава излизане на компанията от прибалтийския регион и освобождаване на капитал за пренасочване към пазари с висок растеж в Централна и Източна Европа, където NEPI Rockcastle има водеща позиция. Компанията обяви неотдавна и експанзия към пазара в Испания. Сделката трябва да получи регулаторни одобрения и се очаква да бъде финализирана през четвъртото тримесечие на тази година. За осемте години, в които беше собственик, NEPI Rockcastle е препозиционирал търговския център в една от най-силно представящите се дестинации за пазаруване и забавление във Вилнюс. Брутната отдаваема площ на имота е била разширена от 62 400 кв. м на около 70 600 кв. м в около 200 магазина и групата е инвестирала в микса от наематели, предложенията за прекарване на свободното време и за забавления, като е добавила марки от областта на модата, начина на живот, храните и услугите към операторите на кина, семейни забавления и фитнес. NEPI Rockcastle е третата по големина листната компания за търговски площи в Европа от гледна точка на стойност на портфейла с инвестиции и е най-големият собственик, оператор и строител на търговски центрове в Централна и Източна Европа. Портфейлът с 60 имота в осем страни на компанията се оценява на 8,4 млрд. долара. Тя е лидер в Румъния и Полша, които са най-големите ѝ пазари, и освен двата мола в София притежава още търговски центрове в Унгария, Словакия, Хърватия, Чехия и Испания.

Историята на „Тракия Глас България“ започва през 2003 г., когато дружеството е създадено в Търговище като част от турския стъкларски холдинг Şişecam. Производството се развива бързо, а през 2005 г. започва работа заводът за домакинско стъкло. Година по-късно идва и големият индустриален пробив - пуснат е заводът за плоско стъкло с флоат технология. Производството е насочено към строителството, автомобилната индустрия, бялата техника, мебелите, селското стопанство и енергетиката. През 2019 г. в завода е открита нова пещ за плоско стъкло след инвестиция от 42 млн. евро. Тогава съоръжението е определено като едно от трите най-големи в света. Стъкларският комплекс продължава да се развива и днес. През 2026 г. в Търговище е пусната втора линия за стъкло с покритие след инвестиция от 20 млн. евро. С нея капацитетът за специални продукти на местното производство достига 14,6 млн. кв. метра годишно, като основният пазар е европейският. Около големия производител се развива мрежа от компании, които обработват стъклото, доставят материали и услуги, осигуряват транспорт, поддръжка и логистика. Един от примерите е „Гласко“, специализирано в обработката на стъкла и огледала за мебелната и строителната индустрия. В официалните документи на общината стъклопроизводството и стъклопреработването са посочени сред новите и важни отрасли за местната икономика. Така се оформя индустриална верига, в която едно голямо предприятие не просто произвежда, а създава пазар за десетки други. „Тракия Глас“ е гръбнак на индустрията в Търговище - защото около завода се оформя цяла производствена екосистема. Сред традиционните големи производства са акумулаторите, винопроизводството, хранителната промишленост, мебелите, текстилът и обработката на стъкло. В регионалните планове сред предприятията с важно значение за икономиката са посочени „ЕнерСис“, „ЛВК Винпром Търговище“, „Мизия-Милк“, „Мебел стил“, „Гласко“, „Ботлинг Къмпани“ и други производители.

“Градус” АД ще получи 3 млн. евро дивидент от дъщерното си дружество “Милениум 2000” ЕООД. Решението за изплащането на дивидента е взето от съвета на директорите на „Градус“. Средствата са осигурени от натрупаната неразпределена печалба на дъщерната компания, посочва се в съобщение на публичното дружество, публикувано чрез Българската фондова борса (БФБ). По-рано през годината „Градус“ получи близо 10 млн. евро от дъщерната си компания „Градус-98“ и още 5 млн. евро от „Милениум 2000” ЕООД и „Градус – 1“ ЕООД. „Градус“ отчете 15,2 млн. евро консолидирана печалба преди данъци за първата половина на 2026 г. при консолидирани приходи от продажби от 72,9 млн. евро. Приходите се увеличават с почти 40% на годишна база, като продажбите в Европа нарастват с 33%, а към трети страни – петкратно. Общото събрание на дружеството одобри и изплати и 0,035 евро брутен дивидент на акция, или общо 5,78 млн. евро. „Градус“ продължава да инвестира в модернизация на базата си и да се разширява. През юни дъщерното дружество „Милениум 2000“ придоби един от най-големите птицевъдни комплекси в страната, разположен край гр. Камено, обл. Бургас. Комплексът разполага с технически капацитет от над 1,4 млн. бройлера в един производствен цикъл и потенциал за над 8 млн. бройлера годишно. След поетапното му въвеждане в експлоатация компанията очаква производственият ѝ капацитет в сегмент „Пилешко месо“ да се увеличи с над 50%. Групата изпълнява и инвестиционен проект на стойност около 3 млн. евро за разширяване на птицекомбината в Стара Загора, който ще добави технически капацитет от приблизително 220 хил. бройлера на производствен цикъл.

Оборотът на Българската фондова борса (БФБ) от началото на годината досега надхвърли оборота, реализиран за цялата 2025 г. Към 18 септември на БФБ е реализиран оборот в размер на 617 млн. евро, което е повече в сравнение с постигнатите резултати през цялата 2025 година. (611 млн. евро). Значителен ръст бележат и сделките. Броят им нараства с около 30% към септември спрямо същия период на миналата година, отчитат от БФБ. Освен засилване на международния интерес, данните показват и по-висока активност от страна на новите инвидивидуални инвеститори, които като брой са нараснали близо 10 пъти в края в периода 2020-2025 г. и достигат 18 хил. души.

Франция е изправена пред все по-силен натиск да овладее публичните си финанси, докато правителството подготвя пакет от съкращения на разходите на стойност 54 млрд. евро за следващата година. Публичният дълг на страната продължава да расте и през тази година ще достигне най-високото си ниво от 1978 г. насам заради високия бюджетен дефицит, съобщи френското финансово министерство. Публичният дълг ще достигне 119.3% от БВП през 2026 г., а през 2027 г. се очаква да нарасне до 121.7% от БВП. Това е повече от два пъти над референтния лимит от 60% от БВП, към който държавите членки на Европейския съюз трябва да се стремят. Данните са безпрецедентни от 1978 г. насам, според френския статистически институт Insee. Франция е третата най-задлъжняла държава в еврозоната след Гърция и Италия. За сравнение, в Испания държавният дълг е паднал под 100% от БВП през юли, докато Португалия е успяла да го сведе до под 90% през 2025 г. Според правилата на ЕС бюджетният дефицит – разликата между приходите и разходите на държавата за една година – трябва да бъде не повече от 3% от БВП. През миналата година обаче френският дефицит достигна 5.1% от БВП, а правителството очаква той да нарасне до 5.4% през тази година. Франция е под специално наблюдение на ЕС вече две години заради високите нива на дефицита. Париж очаква показателят да се понижи до 5% през следващата година – когато в страната ще се проведат избори за президент и правителство. Правителството е представило проектобюджета за 2027 г. на независимия фискален надзорен орган – Висшия съвет за публичните финанси (HCFP), който трябва да оцени неговата макроикономическа жизнеспособност. Премиерът Себастиан Льокорню заяви при представянето на проектобюджета, че правителството планира корекции и съкращения на разходи за 54 млрд. евро през 2027 г. Предвид предстоящите избори обаче част от по-чувствителните мерки ще бъдат оставени за решение на парламента. Сред тях е предложението за ограничаване на данъчните облекчения за пенсионерите. Междувременно прогнозата за икономическия растеж през 2026 г. наскоро беше понижена. Френската икономика е под натиск заради слабото потребление, а в последно време и заради рязкото поскъпване на енергията на фона на войната на САЩ и Израел с Иран.

Цената на суровия петрол сорт „Брент“ достигна 110 долара за барел през миналата седмица, а ударната вълна от високите цени на черното злато се разпространи бързо от сметките за енергия на домакинствата до балансите на правителството. Според данни на Международната агенция по енергетика броят на държавите, прилагащи директни субсидии за горива, се е увеличил повече от два пъти – от 16 на 38, през последните четири месеца, докато 94 страни са приели някаква форма на мерки за подкрепа на потребителите в областта на енергията. Международният валутен фонд и други институции продължават да настояват мерките за подпомагане в енергийния сектор да бъдат целенасочени и с краткосрочен характер. В противен случай широкообхватните субсидии, при сблъсък с трайно високи цени на петрола, лесно могат да се превърнат от временни политики в дългосрочна фискална тежест. Това разширяване на обсега на помощите съвпада с по-суровите условия за държавно финансиране – разходите по заемите на правителството на Съединените щати са се повишили до най-високото си равнище от 2007 г. насам, което означава, че енергийните субсидии и плащанията на лихви по дълга сега се конкурират за едно и също фискално пространство. Европейските стопанства увеличават помощите, но запасите от природен газ са на рекордно ниски нива, което затруднява фиксирането на фискалните разходи. Бразилия продължава да позволява на фискалния си бюджет да абсорбира разходите за дотации, а Боливия премахна субсидиите за дизел съгласно условията на заема от МВФ. Индонезия, Малайзия и Тайланд поддържат цените на горивата чрез различни механизми, като същевременно високите стойности на петрола оскъпяват свързаните с това бюджетни програми. Индонезия се ангажира да запази субсидиите, докато Тайланд постепенно ограничава съответните мерки от март насам. Бразилия реши да продължи да поема част от разходите чрез държавния бюджет. На 19 септември компанията Petrobras одобри включването си в нова програма за субсидиране на дизеловото гориво със ставка от 1 реал на литър – първоначално за срок от 30 дни, с възможност за удължаване с още 30 дни. Тази субсидия може да се комбинира със съществуващата субсидия от 1.12 реала на литър. Petrobras обяви, че общият размер на помощите за дизел, бензин и втечнен нефтен газ е достигнал 9.9 милиарда реала.
Боливия пое по различен път. След като Сенатът одобри заем от МВФ на стойност 1.9 милиарда щатски долара, страната премахна субсидиите за дизелово гориво и премина към единна цена, базирана на пазарните нива на международния пазар. Правителството на Боливия заяви, че субсидиите за бензин и дизел струват приблизително 2.6 милиарда щатски долара годишно и че новополучените многостранни заеми не могат повече да се използват за схема от типа „купувай скъпо, продавай евтино“ по отношение на горивата. Програмата на МВФ също така изисква от страната да ограничи разходите и предвижда пълно премахване на помощите за горива до 2027-а, което обаче не означава, че правителството напълно се отказва от подкрепата за населението. Боливия продължава да прилага мерки като парични трансфери, преференциално финансиране, частични освобождавания от вносни мита и подкрепа за заетостта, като пренасочва фискални ресурси (използвани преди това за мащабно поддържане на ниски цени на енергията) към програми с по-контролируеми разходи.
Дори Съединените щати – най-големият производител на черно злато и природен газ в света – не могат напълно да избегнат последиците от тази криза. Според данни на Асоциацията на американските автомобилисти AAA цените на дизела в страната са счупили исторически рекорди, достигайки средно близо 6.45 долара за галон на 18 септември, което представлява ръст от 70% от началото на войната. В началния етап на конфликта някои американски щати въведоха така наречените „данъчни ваканции“, но федералното правителство все още не е приложило общонационални мерки за данъчни облекчения или субсидии. Президентът Доналд Тръмп предложи временно премахване на федералния акциз върху бензина от 18.4 цента за галон, но това изисква одобрение от Конгреса.
Основното противоречие на тази енергийно-фискална криза се крие във факта, че способността на правителствата да ограничават крайните цени на енергията чрез фискални инструменти е все по-силно ограничена от разходите за държавно финансиране. Ако подкрепата в енергийния сектор продължи да се разширява, правителствата ще се сблъскат едновременно с два вида разходи: от една страна – бюджетни за субсидиране на домакинствата и бизнеса, а от друга – по-високи лихвени нива при емитирането на държавни облигации. Изборът между защитата на потребителите и поддържането на фискална дисциплина ще продължи да подлага на изпитание далновидността на политиците през следващите месеци.

China is increasingly displacing the German car industry on its own market, but so is Germany itself. In the first seven months of 2026, they exported approximately 2 million new cars, a 4% drop compared to the previous year, Bild reports. In monetary terms, the decline is even more significant: export revenues fell by 8.9% to 73.5 billion euros, according to data from the Federal Statistical Office of Germany. At the same time, car imports to Germany increased by 16% to approximately 1.3 million vehicles. For the first time, China became the leading supplier, accounting for 13.8% of all new car imports to Germany, with deliveries of Chinese cars jumping by a whopping 120.9%. China thus overtook the Czech Republic and Spain to become the leading supplier of cars to Germany. Meanwhile, the share of electric vehicles, where Chinese manufacturers are the global leader, among imported cars increased by 66.3% to 24.4%. The problems of German manufacturers are even more noticeable in the Chinese market. In 2025, exports of cars and auto parts from Germany to the Asian country fell by about a third. Compared to the peak in 2022, they fell by more than half - to almost 13.6 billion euros.