Близо 45% от българите са над 50-годишна възраст, а опитът им става все по-важен за бизнеса на фона на застаряващото население. За 20 години работещите българи над 55 години са се увеличили с близо 100%. Ако през 2005 г. на пазара на труда у нас те са били 340 000, то през 2025 година вече са двойно повече. Заради демографските особености на българското общество заетите над 50-годишна възраст стават все по-важен фактор със сериозен принос в икономиката на България. Значителен ресурс за пазара на труда са и хората, които продължават да работят, след като придобият право на пенсия. По данни на Националния осигурителен институт през пролетта са били актуализирани пенсиите на повече от 350 000 българи. Експертите посочват, че работещите пенсионери не само получават пенсии, но и продължават да плащат данъци и осигуровки върху трудовите си доходи. На фона на застаряващото население и променящата се структура на работната сила приносът на по-възрастните служители вероятно ще става още по-значим. За работодателите това означава, че опитът и уменията на хората над 50 години ще продължат да бъдат важна част от развитието на бизнеса.

През 2025 година приходите на работещите компании в страната са се увеличили с 8.9% и достигат 347.5 млрд. евро. Резултатът е постигнат от общо 417 хил. дружества, които са били активни в страната, според данните от данъчните декларации. В номинално изражение сумарните им приходи достигат 65 млрд. евро - т.е. водещите 100 корпоративни гиганти генерират близо 1/5 от общо отчетените приходи в държавата. Сходен на приходите е и темпът на нарастване на разходите на действащия бизнес - с 8.5% до почти 318 млрд. евро, показва справката на НАП. Така общата счетоводна печалба се увеличава с 11.8% до 34.5 млрд. евро. За някои дружества обаче изминалата година е била по-тежка и това намира отражение в данните за отчетената данъчна загуба, която се повишава с 2.95% до 4.2 млрд. евро. Сред секторите от реалната икономика, в които печалбите растат с най-бързи темпове през изминалите 12 месеца, са енергетиката - над 47%, операциите с недвижими имоти, както и комуналните услуги. Най-дълбоко в полетата на загубите навлизат дружествата в секторите здравеопазване, както и тези, занимаващи се с финансови и застрахователни дейности.

През третото тримесечие на 2026 г. новорегистрираните правни единици в страната са 7 968, докато тези, влезли в процедура по несъстоятелност или фалит, са 791. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ), които очертават тенденциите в бизнес климата в България. Данните на НСИ показват ясен спад в бизнес активността в сравнение с предходни периоди. В сравнение със същото тримесечие на 2025 г. се наблюдава значително намаление както при новосъздадените фирми, така и при банкрутиралите.Новорегистрирани фирми: Спад от 31.0% спрямо третото тримесечие на 2025 г. Обявени в несъстоятелност: Намаление с 22.1% на годишна база. Тенденцията се запазва и при сравнение с второто тримесечие на 2026 г. Новорегистрираните правни единици намаляват с 29.7%, а тези в процедура по несъстоятелност – с 18.1%. Анализът по сектори показва, че една сфера на икономиката продължава да бъде доминираща както при създаването на нови компании, така и при фалитите. През третото тримесечие на 2026 г. най-голям относителен дял се отчита в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“. Фирмите от този сектор съставляват 84.4% от всички новорегистрирани и цели 90.0% от всички обявени в несъстоятелност. Това подчертава ключовата, но и рискова роля на търговията за икономическата среда в страната.

По данни на International Trade Centre (ITC), базирани на Eurostat и UN Comtrade, износът на електротехническа продукция от България показва положително развитие в периода 2021–2025 г., като данните за първите две тримесечия на 2026 г. дават признаци за ново ускоряване на износа. Динамика на износа през 2021–2025 г. Общият годишен износ на България нараства с 14,2% между 2021 и 2025 г., докато електротехническата продукция нараства за периода с 19,0%. - от 4,339 млрд.USD през 2021 г. (с дял в общия износ на България от 10.53%) до 5,161 млрд.USD през 2025 г. (с дял в общия износ на България от 10.97%). Водещите продуктови групи в сектор „Електротехника“ за 2025 г. са: Електрически табла, пултове и конзоли - 631,6 млн. USD, Изолирани проводници и кабели - 576,8 млн. USD, Апаратура за комутация и защита на електрически вериги - 549,3 млн. USD, Интегрални схеми - 541,9 млн. USD, Части за електрическа апаратура - 532,8 млн. USD, Електрически трансформатори и преобразуватели - 381,1 млн. USD, Телефонни апарати и телекомуникационно оборудване - 303,7 млн. USD и Електрически акумулатори - 303,7 млн. USD. През второто тримесечие на 2026 г. стойността (1 464,1 млн. USD) е с 11,1% по-висока спрямо второто тримесечие на 2025 г.( 1 317,8 млн. USD) и с 7,5% над първото Възможности за растеж на износа се отбелязват в групите: Електрически табла, управление и автоматизация; Трансформатори и преобразуватели, при които има силен тримесечен ръст; Части за комутационна апаратура; Електрически акумулатори. В същото време намалява износа на кабели с 9,4% през 2025 г. и 8,8% през Q2 2026 спрямо Q1, както и при износа на интегралните схеми и телекомуникационното оборудване през 2025 г. Като цяло българският износ на електротехническа продукция демонстрира дългосрочен номинален растеж, значима тежест в националния износ и признаци за подобрение през първата половина на 2026 г.

Процедури за над 350 млн. евро и договори за над 20 млн. евро са прекратени в Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) в резултат на одит, който показва съмнения за злоупотреби. Това стана известно от думите на министъра на транспорта Георги Пеев пред Нова телевизия. В резултат на проверките вече има 17 преписки в Европейската прокуратура, като една от тях е свързана със съмнения за източване на европейски средства и злоупотреба, както и преводи в кухи фирми и изтегляне на средства в брой, твърди министърът. Той поясни, че в НКЖИ са спрени процедури, тъй като има случаи на такива без осигурено финансиране, такива, при които критериите са направени така, че да водят само до един изпълнител, такива, при които се залага прогнозна стойност, която не е пределна, и всички оферти са над нея. По думите му, в БДЖ също има злоупотреби, свързани с промяна в договори и закупуване на подвижен състав, които са дадени на Европейската служба за борба с измамите OLAF. Транспортният министър заяви още, че са направени съответните одити, като са извадени съответните резултати, които са докладвани на съответните национални и европейски органи.

Бългapcĸият мeтaлypгичeн пpoизвoдитeл "Coфия Meд" AД щe пoлyчи цeлeвa финaнcoвa пoдĸpeпa oт Eвpoпeйcĸия cъюз зa изгpaждaнe и eĸcплoaтaция нa зaвoд зa peциĸлиpaнe нa мeд в Coфия. Πpoeĸтът ЅVАRОG (Nехt-Gеnеrаtіоn Сорреr Rесусlіng Нub) бeшe oдoбpeн oт Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия в paмĸитe нa пoĸaнaтa пo Фoндa зa инoвaции, cтaвa яcнo oт oфициaлнo cъoбщeниe. Cъopъжeниeтo щe въвeдe нoвaтopcĸa apxитeĸтypa зa пpepaбoтĸa, ĸoятo щe тpaнcфopмиpa ниcĸoĸaчecтвeн и xeтepoгeнeн cĸpaп във виcoĸoчиcтa мeд (c чиcтoтa нaд 99,9%) и мeднo-ниĸeлoвa cплaв e пocoчeнo в oпиcaниeтo нa нoвaтa инcтaлaция. Дoбитият мeтaл щe зaxpaнвa cъщecтвyвaщия лeяpeн цex нa пpeдпpиятиeтo, зaмecтвaйĸи знaчитeлeн дял oт изпoлзвaнитe дoceгa пъpвични мeдни ĸaтoди. Texнoлoгиятa щe cпecти пpиблизитeлнo 1,16 млн. тoнa eмиcии въглepoдeн диoĸcид (СО₂е) зa пepиoд oт дeceт гoдини.Πo тoзи нaчин инвecтициятa щe нaмaли и зaвиcимocттa нa EC oт внoc. Бългapcĸият пpoeĸт e чacт oт мaщaбeн пaĸeт oт 77 eвpoпeйcĸи пpoeĸтa в oблacттa нa тexнoлoгиитe зa нyлeви нeтни eмиcии, пoдĸpeпeни c oбщo 3,4 млpд. eвpo. Финaнcиpaнeтo ce ocигypявa чpeз peинвecтиpaнe нa пpиxoдитe oт Cxeмaтa нa EC зa тъpгoвия c eмиcии (CTE). Oдoбpeнитe пpeдлoжeния oбxвaщaт 23 дъpжaви oт Eвpoпeйcĸoтo иĸoнoмичecĸo пpocтpaнcтвo и бяxa ceлeĸтиpaни cлeд зacилeн интepec - пoдaдeни бяxa 358 зaявлeния зa 17,5 млpд. eвpo пpи нaличeн бюджeт oт 2,9 млpд. eвpo. Зaд ЅVАRОG cтoи "Coфия Meд" AД - мeтaлypгичнa ĸoмпaния c нaд 85-гoдишнa индycтpиaлнa иcтopия, cпeциaлизиpaнa в oбpaбoтĸaтa нa мeд и cплaви. Πpeдпpиятиeтo e ĸлючoвa чacт oт мeдния ceгмeнт нa гpъцĸия пpoмишлeн xoлдинг Vіоhаlсо чpeз дъщepнoтo дpyжecтвo ЕlvаlНаlсоr. Πpoизвoдcтвeнaтa бaзa нa дpyжecтвoтo e paзпoлoжeнa в Coфия ("Гapa Иcĸъp") въpxy 250 000 ĸв. м. Tя зaтвapя пълeн тexнoлoгичeн циĸъл зa пpepaбoтĸa нa цвeтни мeтaли чpeз тpи cпeциaлизиpaни цexa: лeяpeн (зa пpeтoпявaнe и oтливaнe нa зaгoтoвĸи), вaлцoв (зa плocĸи издeлия ĸaтo лeнти, лиcтoвe и плoчи) и пpecoв (зa изтeглянe нa пpoфили, шини и пpъти). Koмпaниятa e cилнo eĸcпopтнo opиeнтиpaнa и peaлизиpa cвoитe мeдни и мecингoви пpoдyĸти в нaд 60 дъpжaви пo цeлия cвят.

Typcĸaтa гpyпa Тürkеrlеr ce пpиближaвa дo пpидoбивaнeтo нa злaтния пpoeĸт "Poзинo" в Бългapия cpeщy $55 милиoнa. Heйнoтo дъщepнo дpyжecтвo Тürkеr Міnіng e пoтвъpдилo нaмepeниeтo cи дa финaлизиpa пoĸyпĸaтa, a ĸaнaдcĸaтa Vеlосіtу Міnеrаlѕ oчaĸвa cдeлĸaтa дa пpиĸлючи oĸoлo 14 дeĸeмвpи 2026 г. Тaĸa зaпoчнaлият пpeди двe гoдини пpoцec пo пpoдaжбa нa бългapcĸитe aĸтиви нa Vеlосіtу нaвлизa в зaĸлючитeлнaтa cи фaзa. Πpoeĸтът в oбщинa Ивaйлoвгpaд e cъвмecтнa coбcтвeнocт нa Vеlосіtу, ĸoятo дъpжи 70%, и "Гopyбco-Kъpджaли" AД c ocтaнaлитe 30%. Дoгoвopeнaтa цeнa oт $55 милиoнa oбxвaщa пpидoбивaнeтo нa цeлия пpoeĸт и cвъpзaнитe c нeгo пpaвa. Бългapcĸият пapтньop имa пpaвo нa 30% oт пpoдaжнaтa цeнa. "Poзинo" e пpoeĸт зa бъдeщ дoбив нa злaтo, ĸoйтo пpeминaвa пpeз paзpeшитeлни пpoцeдypи. Paзpaбoтeният плaн пpeдвиждa oтĸpит pyдниĸ и oбoгaтявaнe нa pyдaтa нa мяcтo, cлeд ĸoeтo ĸoнцeнтpaтът дa ce тpaнcпopтиpa зa пpepaбoтĸa в cъщecтвyвaщoтo пpeдпpиятиe в Kъpджaли. Тypcĸaтa cтpaнa вeчe имa aнгaжимeнт ĸъм пoдгoтoвĸaтa нa пpoeĸтa. Πo cпopaзyмeниeтo зa финaнcиpaнe и тexничecĸи ycлyги тя пoeмa paзxoдитe зa пoддъpжaнe нa пpaвaтa въpxy aĸтивитe, пoлeвитe paбoти зa тexниĸo-иĸoнoмичecĸoтo пpoyчвaнe и нeoбxoдимaтa eĸoлoгичнa дoĸyмeнтaция. Зa бaзиpaнaтa в Aнĸapa Тürkеrlеr пpидoбивaнeтo ce впиcвa в paзшиpявaнeтo нa минния ѝ бизнec. Гpyпaтa имa дeйнocти в cтpoитeлcтвoтo, инфpacтpyĸтypaтa, нeдвижимитe имoти и eнepгeтиĸaтa. B пpeдcтaвянeтo ѝ, пyблиĸyвaнo oт Vеlосіtу пpи oбявявaнeтo нa oĸoнчaтeлнoтo cпopaзyмeниe пpeз фeвpyapи 2025 г., ca пocoчeни нaд 24 000 cлyжитeли и инвecтиции зa $6 милиapдa в aĸтивни пpoeĸти.

От общо 54 общински предприятия в София 36 са лечебни заведения, а останалите 18 работят в сферите на транспорта, топлоснабдяването, комуналните услуги, управлението на имоти и пазари, охраната и други. Без здравеопазването, което има своите специфики, останалите фирми имат общо 1.73 млрд. лв. приходи и загуба над 400 млн. лв., най-вече благодарение на "Топлофикация - София". Освен добре известните на обществото дружества като ТЕЦ-а и дружествата в градския транспорт общинският съвет контролира и редица други. Водоснабдяване и канализация - София, например, след началото на концесията на водата в София през 2000 г. , смени ролята си, като продължава да изгражда и прави ВиК ремонти, да обслужва инсталации в училища, детски заведения и други обекти, почиства канали и изгребни ями и проверява водомери. Впечатляващата му печалба от над 12 млн. лв. се дължи на това, че то получава голям доход от участието си в "Софийска вода" и прехвърля значителна част към бюджета на София, докато собствената му оперативна дейност генерира скромна печалба. Охранителното дружество "Егида-София" отговаря за 121 обекта, вкл. административни сгради, учебни заведения, гробищата, парковете, "Екоравновесие". "Спортна София 2000", както се подразбира от името, предлага спортни услуги в комплекс "Зона Б-5" и в Борисовата градина, включително футбол, баскетбол, тенис, тенис на маса, занимания в спортни зали и сезонна ледена пързалка. Пет са фирмите, които отговарят за десетките пазари в столицата. Един от любопитните щрихи в отчетите е, че пазарът за спортни стоки до националния стадион "Васил Левски" е учудващо успешен и осигурява над ⅓ от приходите на "Пазари Запад". Всички дружества имат съвет на директорите и изпълнителен директор, които се избират от общинските съветници. В момента вървят дългоочаквани конкурсни процедури за повечето бордове. Въпреки това СОС е доста пъстър и решенията са трудни. В СОС в момента никой няма мнозинство и има общо седем групи и поредица независими или единични съветници, групово отговаря за тези фирми. Колективната отговорност лесно може да се превръща и в колективна безотговорност. При "Софийски имоти" се гледат отдаването под наем и реализирането на различни обекти. Дружеството управлява плувния комплекс и аквапарка във "Възраждане" и банята в Банкя, предстои изграждане на голям спортен комплекс в "Младост". Това са ключови дейности. В софийската икономика се открояват две големи язви. Едната е "Топлофикация София". "Задълженията са толкова големи, че необходимите инвестиции за погасяването им и за модернизацията просто не са във възможностите нито на "Топлофикация", нито на Столичната община". Другата е транспортът. Центърът за градска мобилност събира парите от превозни документи (билети и карти), докато другите три дружества осигуряват услугата.

Девет години след началото, проектът за добива на газ в Добружда се връща в изходна позиция. Макар проектът за добив на газ да засяга 17 села и землищата им, обществени обсъждания ще има само в 4 от тях. Това са селата Спасово, Рогозина, Чернооково и Кардам. Преди 9 години, при предишното обществено обсъждане на проекта, тя не подбра желаещите, а хората надвишаваха капацитета и няколко пъти. Писмото от РИОСВ - Варна, с което се поставя началото на нов етап от процедурата - провеждането на обществени обсъждания на актуализирания доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение за добив на газ в блок "Спасово" е постъпило в община Генерал Тошево в края на септември. Tо обхваща същите четири участъка като преди 9 години - „Рогозина“, „Рогозина-изток“, „Чернооково“ и „Калина“. През 2017 компанията Русгеоком БГ поиска 35 годишна концесия за добив на природен газ от находище "Спасово", което включва въпросните четири участъка. Последваха няколко обществени обсъждания, стотици отрицателни становища, местен референдум, при който при над 45% избирателна активност, близо 97 на сто от гласувалите се обявиха срещу добива. Последва и отрицателно становище на ОВОС от РИОСВ - Варна и отказ за инвестиционното предложение. Решението на екоинспекцията беше обжалвано от инвеститора „Русгеоком БГ“ ЕАД. През юли 2022 г. Върховният административен съд остави в сила решението на Административния съд във Варна, с което решението на РИОСВ от 2018 г. беше отменено, а преписката беше върната за ново разглеждане. Съдът не се произнася по това дали добивът трябва да бъде разрешен, а на практика връща процедурата на по-ранен етап, за да бъдат изпълнени дадените указания и да бъде извършена нова оценка на качеството на доклада по ОВОС. В следващите години възложителят допълва и актуализира документацията. По данни от материалите по процедурата през 2023 г. са дадени нови указания за допълване на доклада, през 2024 г. е последвала отрицателна оценка на качеството на допълнения вариант, а през декември 2025 г. е дадена положителна оценка с пропуски, които не са определени като съществени за вземането на решение. Дружеството, познато през 2017–2018 г. като „Русгеоком БГ“ ЕАД, от септември 2022 г. е „Регионална Газова Компания“ ЕАД. Това е същото дружество, което продължава процедурата по инвестиционното предложение за находище „Спасово“ И преди, и сега с персонал от четирима души.

Общият размер на задълженията на държавното дружество Летище Пловдив към 1 септември са 1,3 млн. евро. В същото време разходите на аеропорта за 2025 г. са 2,353 млн. евро. Приходите са 2,408 млн. евро, от които 1,794 млн. евро са посочени като приходи, а 614 хил. евро – като приходи от държавата. Задълженията към НАП са свързани с осигурителни и данъчни задължения. Отразената просрочена част е цялата сума от 648 хил. евро, а договорено разсрочване няма. Изпълнителят директор на аеропорта Красимир Пешев тази година е получавал заплата от 7 442,40 евро месечно от януари до март, 6 512,10 евро от април до юли и 3 256,05 евро за август. Освен изпълнителен директор той е член на Съвета на директорите, заедно с Владимир Огнянов и Станислав Тачев. Всеки един от тях е взел през 2026 година по 3 721,20 евро месечно за януари–март и по 3 256,05 евро за април–август. МТС вече посочи, че подготвя концесия на летището, като процедурата се планира за началото на 2027 г. Ведомството мотивира решението с нуждата от модернизация на инфраструктурата и ограниченията на публичния ресурс, като посочва, че търси финансово стабилен и опитен концесионер. Но до началото на процедурата летището продължава да трупа разходи и да носи значителни просрочени задължения, без конкретен план за излизане от тази ситуация. ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ потвърждава, че „Балкан Скайуейс“ няма свидетелство за авиационен оператор или оперативен лиценз. Компанията е заявила намерение да започне процедура, но не е подала заявление за сертифициране. Няма и данни за регистриран собствен или нает Airbus A320-200, ангажиран друг авиопревозвач или документи, които да потвърждават обявените полети от март 2027 г. два пъти седмично.

На 16.10.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи информация от "Випом" АД: уведомяваме ви, че е вписан променения устав на Випом АД, в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в РБългария.

На 16.10.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи информация от "Випом" АД: С акт № 20261015164146 в Агенция по вписванията беше вписано заличаване на Иван Петров Ревалски, като представляващ Приви АД в съвета на Випом АД и изпълнителен директор на Випом АД и беше вписан нов представляващ на Приви АД и изпълнителен директор на Випом АД - Петър Илиянов Кичашки.

Германското Министерство на икономиката представи план на стойност 1,5 млрд. евро в подкрепа на прехода на германската индустрия към водород, пише Ройтерс. До този момент пазарът не успя да отговори на очакванията, защото цената все още е по-висока от изкопаемите алтернативи, посочват от институцията. Затова и ще бъдат предприети стъпки за насърчаване, включващи и т.нар. "договори за разлика", които ще покриват допълнителните разходи на бизнеса, преминаващ към алтернативното гориво за срок от 15 години. Средствата ще бъдат разпределени чрез търгове, които ще се проведат през 2027 година и сумата може да бъде увеличена, ако има търсене. В схемата ще участват и газовите електроцентрали, като се придвижва да бъде подкрепено преминаването първоначално на мощности от 2 гигвата на водород до 2040 година. За още 2 гигавата ще има търгове през 2030-2032 година и за тях преходът към водород ще бъде след 2043 година. Федералното правителство и местните власти планират още и 4,2 млрд. евро за развитие на тръбопроводната мрежа за водород. В момента функционира участък от малко над 500 км, но в етап на изграждане са 2200 км. По-рано тази година Институтът за енергийна икономика и финансови анализи (IEEFA) отбеляза, че развитието на пазара на водород в Германия изостава заради конкуренцията с пряката електрификация. От институцията отбелязаха, че Берлин трябва да направи преоценка на търсенето на водород, както и на необходимостта от изграждане на скъпа инфраструктура, преди да бъде изяснено потреблението. В Германия очакват, че преминаването към водород - произвеждан в страната, или внесен от група международни партньори, ще засили енергийната сигурност за икономиката. Но и зеленият водород, към който се стреми, остава все още скъп. Все пак, ако има търсене, то направените разходи постепенно ще бъдат възстановени, а няма да бъдат покрити от потребителите, допълни още IEEFA в своя анализ, посветен на Германия.

Перу може да отчете най-силната година за инвестициите в минната индустрия от 2014 г. насам. Очакванията за 2026 г. са свързани с разширяването на съществуващи минни предприятия, модернизирането на производствените мощности и развитието на нови проекти за добив на полезни изкопаеми. Минната индустрия е един от най-важните сектори на перуанската икономика. Страната е сред големите световни производители на мед, злато, цинк и сребро, а приходите от износа на минерални суровини имат съществен принос за икономическия растеж. Увеличаването на инвестициите може да създаде допълнителни работни места не само в минните предприятия, но и в строителството, транспорта, енергетиката и доставките на индустриално оборудване. Особено значение има развитието на медодобива, тъй като медта се използва широко в електроенергийната инфраструктура, електромобилите и технологиите за възобновяема енергия. Въпреки положителните перспективи секторът продължава да се сблъсква с предизвикателства, включително административни процедури, необходимост от инфраструктура и отношенията между минните компании и местните общности. Според Перуанския институт по икономика инвестициите в минния сектор са нараснали с 34% през първото полугодие на 2026 г. Основен принос имат строителството на минния проект Tía María в Арекипа и модернизацията на предприятията Shougang в Ика и Antamina в Анкаш. Институтът прогнозира и около 15% ръст на общите частни инвестиции през 2026 г. Данните за заетостта също са положителни — за 12-те месеца до август са създадени над 240 000 работни места в официалния сектор на икономиката. Основните рискове остават незаконният добив, административните забавяния и социалните конфликти. Gestion

Китай увеличи износа си към задгранични пазари през септември. Месечният износ достигна нов исторически връх с 36,3% на годишна база до 447,18 милиарда долара, според данни на китайските митници. Вносът също се увеличи с 31% до 313,65 милиарда долара. В резултат на това търговският излишък нарасна до 133,53 милиарда долара от 88,7 милиарда долара година по-рано. Въпреки призивите на Европейския съюз към китайското правителство да намали търговския дисбаланс, търговският излишък с ЕС се увеличи отново през септември – с 52,3% на годишна база, до 34,8 милиарда долара. Износът на Китай за ЕС расте с 25,3% до 60,2 милиарда долара, докато вносът от страните от ЕС е добавил само 0,7% достигайки 25,4 милиарда долара. Европейските страни са обезпокоени от засилената конкуренция от китайските производители, особено в автомобилната индустрия. Притокът на китайски продукти тласка Брюксел към допълнително затягане на търговската политика – двете страни преди това постигнаха предварително споразумение за ограничаване на доставките на китайски хибридни превозни средства в Европейския съюз. Китай също увеличи износа си за Съединените щати с 39,6% на годишна база до 47,88 милиарда долара. Доставките от Съединените щати за Китай нараснали с 20,7% до 13,87 милиарда долара. Този растеж се дължи отчасти на факта, че търговското примирие между Вашингтон и Пекин, което предвижда спиране на увеличението на вносните тарифи, остава в сила до 10 януари 2027 година. Китайският износ за Русия през септември се е увеличил с 51,1% на годишна база до 13,4 милиарда долара, докато вносът на руски стоки в Китай добавил 43% до 15,67 милиарда долара. Международният валутен фонд отбеляза в доклад, публикуван на 15 октомври, че увеличеният износ остава ключов източник на икономически растеж в Китай. Вътрешното търсене в страната остава слабо поради ниското потребителско доверие и продължаващите проблеми на пазара на недвижими имоти. При тези условия китайската икономика продължава да разчита в голяма степен на външни доставки. Увеличението на китайските доставки обаче има смесено въздействие върху търговските партньори на Китай. От една страна, анализаторите отбелязват, че по-евтините китайски стоки изместват местните производители, докато от друга, достъпните компоненти от Китай помагат на компании в други страни да намалят разходите и да увеличат производството. Експортните цени на Китай падат спрямо тези на други световни доставчици, което засилва конкуренцията на чуждестранните пазари.