При месото за 2022 г. отрицателния баланс е на стойност от повече от 278 милиона евро (прогнозен от 349 милиона за 2023 г.) и 212 хиляди тона в натура (прогнозен от 214 х. т. за 2023). За целия период от 2003 г. до 2023 г. отрицателен баланс има за свинското и телешко месо в евро, положителен баланс за овчето месо до 2020 г. в евро, след което става отрицателен и положителен баланс за пилешкото в евро, но отрицателен в тона.

При млякото и млечните продукти за 2022 г. отрицателния баланс е на стойност от повече от 217 милиона евро (прогнозен от 232 милиона за 2023 г.)  и 124 хиляди тона в натура (прогнозен от 170 х. т. за 2023). За целия период от 2003 г. до 2021 г. положителен баланс има за сиренето и кашкавала в евро, и отрицателен баланс в тона за 2003 г – 2023 г.; отрицателен баланс за мляко и масло в евро и в тона за 2003 г – 2023 г.

За зеленчуците има положителен баланс до 2006 г. След влизането в ЕС през 2007 до днес изцяло отрицателен баланс. За 2022 г. е 91 милиона евро (прогнозен от 292 милиона за 2023 г.) и 279 хиляди тона в натура (прогнозен от 286 х. т. за 2023). За целия период от 2003 г. до 2021 г. устойчиво отрицателен баланс има за зелето, морковите, лука, картофите и доматите в евро и в тона.

За плодовете има постоянно отрицателен баланс за тези 21 години и в евро и в тона. За 2022 г. е 145 милиона евро (прогнозен от 176 милиона за 2023 г.) и 303 хиляди тона в натура (прогнозен от повече от 286 х. т. за 2023). За целия период от 2003 г. до 2021 г. устойчиво отрицателен баланс има за пъпешите и дините, гроздето и ябълките в евро и в тона.

При зърното има постоянен положителен баланс и в евро и в тона за последните 21 години. За 2022 г. е 1,670 милиона евро (прогнозен от 1,446 милиона за 2023 г.) и 5,029 хиляди тона в натура (прогнозен от повече от 5,717 х. т. за 2023). За пшеницата балансът е 1,365 милиона евро или 3,977 хиляди тона за 2022 г. (прогнозен от 1,085 милиона евро - 4 милиона тона за 2023 г.). Вносът на пшеница от Украйна в България за 2022 г. е близо 19 хиляди тона, а за 2023 се очаква да бъде хиляда тона, т.е. несъществени от икономически количества. Анализът за зърното трябва да бъде допълнен с числата за годишните държавни земеделски субсидии предоставени на зърно производителите.

Представените данни са основа, на която можем да направим следните нерадостни, но обективни и обосновани изводи:

• Популярната история за българското земеделие (хранило нас и наши съседи и съюзници през вековете от историята на България, въпреки владичествата, царството и социализма) отдавна вече не е вярна. Това не само, че не бива повече да се пропуска и/или премълчава, а следва да предизвика задълбочен анализ за причините, внимателно стратегически планиране и предприемане на незабавни и конкретни мерки още в следващите месеци и години.
• През този анализиран период, нашите съседи от Сърбия и С. Македония успяват развиват своето зеленчукопроизводство и овощарство без европейско финансиране и субсидии и/или регламентите и директивите от Брюксел, при условията на сходни климатични условия, но очевидно различен функционален човешки фактор – политически и корпоративен.
• Време е българското земеделие час по-скоро да се отърси от т.нар. „визии“, „стратегии“ и други „програмни документи“, които очевидно обслужват единствено малки групи „усвоители“ на евро-средства, в ущърб на действителните производители, на икономиката на България и обществото като цяло.