Служебният кабинет на свое редовно заседание ще приеме втори удължителен закон на бюджета, който още същия ден ще бъде внесен в Народното събрание. В него този път няма да се поставя тримесечен срок на действие, а ще се запише, че ще е в сила до приемане на редовен бюджет на държавата, съобщи служебният финансов министър Георги Клисурски. Към този момент бюджетът на държавата е с дефицит от 900 млн. евро. Преди няколко дни при сдаването на властта бившият вече финансов министър Теменужка Петкова обяви, че предава бюджета с 212 млн. евро излишък, към края на януари, след което явно са последвали значителни разплащания.

Пазарът на ипотечно кредитиране в България продължава възходящата си траектория, като все повече потребители се възползват от професионалните услуги на кредитни посредници. Според актуалните данни на Българската народна банка (БНБ), през второто полугодие на 2025 г. общо 11 519 потребители са сключили договори за жилищни или ипотечни заеми чрез посредник. Основната част от тези трансакции, общо 11 409 на брой, са реализирани чрез банкови институции, докато договорите с финансови институции, регистрирани по реда на Закона за кредитните институции, възлизат на 110. Общият размер на сключените договори между банките и клиентите на регистрираните посредници достига 1,509 млрд. евро, което се равнява на близо 2,95 млрд. лева за разглеждания шестмесечен период. За сравнение, стойността на договорите, сключени чрез други финансови институции, е в размер на 2,86 млн. евро или около 5,59 млн. лева. Данните за втората половина на 2025 г. показват сериозно ускорение на пазара спрямо предходните периоди. През първите шест месеца на същата година потребителите, потърсили съдействие от посредник, са били 9 386, а общата стойност на техните договори с банките е възлизала на 2,163 млрд. лева. Разликата е още по-осезаема на годишна база. През второто полугодие на предходната 2024 г. броят на клиентите е бил 9 479 при общ обем на банковото финансиране от 2,07 млрд. лева. Паралелно с ръста на кредитирането се наблюдава и устойчива експанзия в самия сектор на посредничеството. Броят на регистрираните кредитни посредници към края на 2025 г. достига 142-ма, което представлява значителен ръст спрямо края на 2024 г., когато техният брой е бил 124. Тази тенденция е ясен индикатор за професионализацията на пазара и засиленото доверие на потребителите към консултантските услуги при избора на дългосрочно жилищно финансиране.

Българската народна банка (БНБ) издаде лиценз за извършване на дейност като платежна институция на „Октис Пей“ ООД по Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), и Наредба № 16 за издаване на лицензи и одобрения, за вписване в регистъра на операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента. Съгласно издадения лиценз, „Октис Пей“ ООД може да предоставя платежни услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка. „Октис Пей“ ООД (на латиница Octis Pay Ltd.) е основана на 29 Април 2025 г., седалището на компанията се намира в гр. София, а началният внесен капитал е в размер на 100 хил. лева. Управител на фирмата е Десислава Петкова Симеонова. Съдружници са Димитър Атанасов Костов, Илиана Данаилова Донова, Кирил Константинов Недялков, Иво Венециев Димитров и Георги Атанасов Матев.

Axpo и „Адванс Грийн Енерджи“ сключиха дългосрочно финансово споразумение за хеджиране на пазарните приходи на първата и най-голяма батерийна система за съхранение на енергия, намираща се в Индустриален парк „Балкан“ – Ловеч. Сделката между Axpo и „Адванс Грийн Енерджи“ осигурява стабилни приходни потоци за батерийната система, което гарантира дългосрочна печалба и подкрепа за мрежовата стабилност. Системата за съхранение на енергия на „Адванс Грийн Енерджи“ АД бе първата по рода си пусната в експлоатация в България през май 2025 г. и остава най-голямата такава на Балканите. Съоръжението работи с пълен капацитет и играе важна роля в поддържането на стабилна мрежа и интеграцията на възобновяеми мощности в енергийната система на региона. Axpo е най-големият производител на енергия в Швейцария и международен лидер при търговията с енергия и реализацията на слънчева и вятърна енергия. Axpo обединява опита и експертните познания на около 7500 служители. Axpo внедрява иновации, за да отговори на променящите се потребности на своите клиенти в повече от 30 държави в Европа, Северна Америка и Азия.

Новият стадион във Варна трябва да бъде окончателно завършен през 2027 г., обяви "Спортен комплекс Варна" АД, което отговаря за изграждането на съоръжението. Строежът на мястото на бившия стадион "Юрий Гагарин" започна преди около 20 години, като самото дружество е учредено през 2005 г. Самият строеж бе за дълъг период замразен, а преди около две години се оказа, че няма достатъчно средства за довършването му. Стигна се дотам, че служебното правителство на премиера Димитър Главчев отпусна 30 млн. лв., които община Варна внесе под формата на 35% от капитала на "Спортен комплекс Варна" АД, който бе увеличен до 43 826 000 евро. Останалите 65% са на дружеството "Химимпорт". Завършеният стадион "Арена Варна" ще разполага с 22 000 седящи места. Изпълнителният директор на "Спортен комплекс Варна" АД Пламен Андреев допълни, че подземният паркинг ще бъде с над 700 места. Съоръжението ще разполага и с модулна сцена за провеждането на концерти или други мащабни инициативи на открито. Очаква се грубият строеж да приключи до 4 месеца, а след това предстоят довършителните работи и пускането на стадиона в експлоатация. От започването на проекта до днешна дата в проекта вече са вложени 32 500 000 евро. Осигурените с помощта на държавата останали средства (б.ред. - в евро сумата е 15 339 000) постъпват регулярно по разкритата специална сметка, която се използва само за довършването на стадиона. Предвижда се да бъдат изградени допълнителни търговски площи - в съоръжението и в пространството около него. Освен това ще бъдат построени и три жилищни сгради.

Някогашният мениджър на шоколадовата империя "Победа" АД Дaниeлa Йopдaнoвa поема кафе бизнеса на "Нестле" в 11 държави. От началото на месеца тя отговаря за развитието нa ĸaтeгopия "Kaфe" - нaй-гoлeмия бизнec нa "Hecтлe" нa Югoизтoчния пaзap. Peгиoнът oбxвaщa Бългapия, Pyмъния, Cъpбия, Xъpвaтcĸa, Cлoвeния, Бocнa и Xepцeгoвинa, Чepнa гopa, Ceвepнa Maĸeдoния, Kocoвo, Moлдoвa и Уĸpaйнa. Йорданова стартира 24-годишния си професионален път в ceĸтopa нa бъpзooбopoтнитe cтoĸи с ключови позиции в ĸoмпaнии ĸaтo "Πoбeдa" AД, "Koĸa-Koлa Бългapия" и Hecтлe, като от 2022 до 2025 г. е бизнес мениджър „Шоколадови изделия“ за югоизточния пазар на компанията. През 2025 г. поема управлението на категориите „Храни“ и „Шоколадови изделия“ в “Нестле Нордикс” - регионът обхваща пазарите на Дания, Швеция, Норвегия и Финландия.

„Шелли груп“ ЕД отчита 9,78% ръст на консолидираната печалба след данъци на годишна база до 49,3 млн. лв. за 2025 г. Консолидираните продажби през 2025 г. са за 299,6 млн. лв., или повишение от 41,3%, дошло главно от последното тримесечие, когато ръстът е с 52% до 128 млн. лв. До края на септември продажбите бяха за 171,7 млн. лв. при нарастване с 34% на годишна база. Дружеството продава продукти от типа "интернет на нещата", чрез които дистанционно може да се управляват електроуреди и процеси.

“Агрия груп холдинг“ АД отчита 57% спад на консолидираната нетна печалба до 7,6 млн. лв. за 2025 г. Консолидираните продажби нарастват с 35% до 862 млн. лв. за 2025 г. „Агрия груп холдинг“ АД развива земеделие, включително производство на пшеница, царевица и слънчоглед, има мелници за брашно, складови бази, завод за слънчогледово олио в гр. Лясковец, завод за спирт до гр. Ихтиман. Осъществява и търговска дейност със зърно, торове и препарати за растителна защита. Притежава и земеделска земя.

Европейският съюз е внесъл услуги на стойност 3,471 трилиона евро от страни извън блока през 2024 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Повечето от услугите (58,9 на сто или 2,044 трилиона евро) са внесени чрез търговско присъствие в отчитащата страна (начин 3) - от доставчик на услуги от дадена държава чрез търговско присъствие на територията на друга държава. Трансграничните доставки (начин 1) са 31,3 на сто от вноса (1,087 трилиона евро), потреблението в чужбина (начин 2) - 6,6 на сто (229 милиарда евро), а присъствието на физически лица (начин 4) - 3,2 на сто (111 милиарда евро). В 22 страни от ЕС по-голямата част от вноса на услуги е осъществен чрез търговско присъствие на тяхната територия (начин 3) - от доставчик на услуги от държава чрез търговско присъствие на територията на друга държава. Най-високи дялове на вноса чрез търговско присъствие през 2024 г. са регистрирани в България (81,7 на сто), Унгария (78,1 на сто) и Испания (74,5 на сто). Трансграничните доставки (начин 1) са били основният начин за внос в Гърция (68,8 на сто), като Кипър (43,8 на сто), Швеция (37,7 на сто) и Дания (37,4 на сто) също отчитат високи дялове. Потреблението в чужбина (начин 2) - на територията на дадена държава за потребител на услуги от друга държава - играе значителна роля в Дания (22,3 на сто от вноса). Франция (12,1 на сто), Литва (10,8 на сто), Хърватия (10,4 на сто) и Италия (10,3 на сто) също отчитат значителни дялове. За другите страни от ЕС то е по-малко от 10 на сто от общия внос. Присъствието на физически лица (начин 4) - от доставчик на услуги от друга страна чрез присъствието на физически лица, които са нейни граждани, на територията на друга държава - е най-силно изразено в Кипър и Дания (по 7,3 на сто във всяка) и Белгия (5,4 на сто).

САЩ разполагат с ресурсна обезпеченост, която значително надвишава вътрешното търсене на сурова мед, показва ново изследване върху пазара на стратегически метали. Данните на Benchmark Mineral Intelligence сочат, че страната може да покрие 146% от годишното си потребление чрез комбинация от местен добив, внос и рециклирани материали, съобщава Financial Times. Вместо планираното от администрацията на Тръмп разширяване на запасите критичният приоритет за индустрията се оказва развитието на преработвателния капацитет. Изводът е ясен: предизвикателството пред американската икономика не е недостигът на суровина, а липсата на достатъчно технологични мощности за рафиниране и интегриране на медта във веригите на стойността. За сравнение, Китай - най‑големият потребител на мед в света - покрива едва около 40% от нуждите си със собствени ресурси. Цените на метала нараснаха рязко през последните месеци, а медта, жизненоважна за центровете за данни, енергийните мрежи и високотехнологичната електроника, се превърна в ключов приоритет за западните държави, стремящи се да намалят зависимостта си от Китай. В отговор на тези пазарни тенденции САЩ започнаха програма за стратегическо складиране на минерали на стойност 12 млрд. долара. Според Алберт Макензи, анализатор в Benchmark, страната поддържа производствени нива, надвишаващи вътрешното потребление, което ѝ осигурява по‑висока степен на ресурсна автономност спрямо Китай. Това подчертава, че фокусът върху суровинната независимост е ключово конкурентно предимство за американската икономика. Основният проблем за САЩ се намира "надолу по веригата". Ограниченият преработвателен капацитет не позволява суровата мед да бъде превърната в катодна мед - формата, използвана от производителите. Този анализ поставя под въпрос стремежа на САЩ да осигуряват нови мини като средство за намаляване на зависимостта от други държави. Данните показват, че приоритет трябва да бъдат инвестициите в металургична инфраструктура и рафиниращи мощности, които да затворят производствения цикъл. Освен усилията за складиране Вашингтон предприема стъпки за увеличаване на корпоративната собственост върху минерални активи в Демократична република Конго. Изследването на Benchmark анализира суровините, необходими за вътрешното производство на полуготови продукти - месинг, проводници и профили - използвани в критични сектори като енергийната инфраструктура и битовата техника.

Турция е постигнала предварителни споразумения с шест международни кредитора за осигуряване на 6,75 милиарда долара за нова железопътна линия през Босфора в рамките на най-големия железопътен проект на Турция, финансиран от чужбина. След завършването си, линията, която ще преминава през северната част на Истанбул, се очаква да превозва 33 милиона пътници и 30 милиона тона товари годишно, каза той, добавяйки, че това ще открие "нова ера в логистиката", като увеличи железопътния капацитет на страната между Азия и Европа. Финансирането ще подпомогне проекта за Северна околовръстна железница с дължина 125 км, който ще превозва пътници и товари от Гебзе до Халкали през моста Явуз Султан Селим, свързващ двете основни летища на Истанбул. Постигнати са предварителни споразумения със Световната банка, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Азиатската банка за развитие, Ислямската банка за развитие, Фонда за международно развитие на ОПЕК и Европейската банка за възстановяване и развитие. Непрекъснат железопътен товарен превоз през Босфорския проток в момента е възможен през железопътния тунел Мармарай и само в ограничени часове дневно. Според уебсайта на министерството, общо само 1,7 милиона тона товари са били транспортирани през Мармарай между 2020 г. и октомври 2025 г.

Големите международни петролни компании, които работят по находището „Кашаган“ в Казахстан, оспорват глоба от 5 млрд. долара. Тя е наложена заради твърдения, че са съхранявали повече сяра от разрешеното в преработвателна инсталация. След като съд в Казахстан потвърди санкцията, компаниите решиха да отнесат спора до международен арбитраж. Според тях са направили опити за диалог с правителството, но без резултат. „Кашаган“ се разработва от международен консорциум, в който участват държавната KazMunayGas и компании като Shell, ExxonMobil, Eni, TotalEnergies, китайската CNPC и японската INPEX Ltd. Това е само един от няколкото спора между държавата и международните енергийни компании. Държавата претендира за общо до 166 млрд. долара обезщетения, основно заради забавяния в проекта. Заради напрежението, Shell вече е поставила на пауза бъдещите си инвестиции в страната. От компанията заявяват, че виждат потенциал в Казахстан, но ще изчакат повече яснота около развитието на споровете.