Международният валутен фонд понижи оценката си за растежа на българската икономика през 2026 година до 2,6 на сто и повиши очакваната средногодишна инфлация до 4,9 на сто. В пролетната си прогноза фондът очакваше ръст на брутния вътрешен продукт от 2,8 на сто и по-умерено поскъпване на живота от 3,8 на сто. За 2027 година международните експерти предвиждат леко ускоряване на стопанския растеж в страната до 2,7 на сто, което е корекция нагоре спрямо заложените през април 2,5 на сто. В същото време прогнозата за средногодишната инфлация за догодина остава висока и нараства от 3,7 на 4,8 на сто. Значително влошаване се отчита при показателите за текущата сметка на страната, която измерва баланса между приходите от износ и доходи от чужбина и плащанията за внос. МВФ прогнозира дефицитът по текущата сметка да достигне 8 на сто от брутния вътрешен продукт през 2026 година, докато през април очакванията бяха за 4 на сто. За 2027 година прогнозираният дефицит възлиза на 6,6 на сто при предишна оценка от 3,2 на сто. Положителна стабилност запазва пазарът на труда, където корекции няма. Предвижданията сочат спад на безработицата от 3,6 на сто през 2025 година до 3,4 на сто през тази година и до 3,3 на сто през идната. Българската икономика продължава да се развива по-бързо от средното за еврозоната, където фондът залага растеж от 1,1 на сто и инфлация от 3,1 на сто през 2026 година, както и 1,2 на сто ръст и 2,8 на сто инфлация през 2027 година. Цената за по-високия растеж у нас обаче остава значително по-осезаемата инфлационна тежест. В своята есенна макроикономическа прогноза Министерството на финансите вдигна очакванията си за тазгодишния ръст от 2,6 на 3 на сто, стъпвайки на по-силните отчетни показатели през първите шест месеца. За 2027 година министерството поддържа прогноза за ръст от 2,5 на сто, както и средногодишна хармонизирана инфлация от 4,8 на сто за текущата година и 4 на сто за догодина. Методологията на двете институции се различава, тъй като министерството работи с хармонизирания индекс на потребителските цени, докато фондът отчита националния индекс. Оценката на фонда съвпада с данните на рейтинговата агенция „Фич Рейтингс“, която също изчислява инфлацията за тази година на 4,9 на сто при прогнозиран стопански растеж от 2,8 на сто. Световната банка запазва предвижданията си за ръст от 2,6 на сто през 2026 година, но понижи оценката си за 2027 година на 2,6 на сто заради по-скъпите енергийни ресурси и забавянето при основните търговски партньори. Европейската банка за възстановяване и развитие залага на ръст на българския брутен вътрешен продукт от 2,7 на сто през настоящата година и 2,5 на сто през идната.

Производството на круши в България преминава през сериозни колебания през последните две десетилетия. От едва 1081 тона през 2002 г. то достига рекордните 5425 тона през 2019 г., но след това започва нов спад. В началото на периода, между 2002 и 2006 г., реколтата е средно около 1000 тона годишно. През следващото десетилетие производството постепенно нараства, като за периода 2012–2017 г. вече достига средно около 2400 тона годишно. Ръстът продължава и през 2018–2019 г., когато средното производство е около 4400 тона, а през 2019 г. е отчетен рекорд от 5425 тона. След това тенденцията се обръща. Между 2020 и 2024 г. средното производство е около 3000 тона годишно, а през 2025 г. окончателната реколта се свива до едва 1376 тона. Така за шест години производството на круши в България е намаляло с около 75% спрямо рекордното ниво от 2019 г. 2025 г. е тежка за голяма част от овощарството в страната. Според окончателния анализ на МЗХ неблагоприятните климатични условия са довели до значително намаление на реколтираните площи и производството на редица плодове. При крушите през годината са реколтирани 287 ха при 624 ха през 2024 г. Това означава, че проблемът през 2025 г. не е само в добива от единица площ. Значително по-малка е и площта, от която е прибрана продукция. Източник: agri.bg

Поглед върху отчетите за полугодието на най-задлъжнелите държавни клиники в България показват обща тенденция - просрочията и задълженията на най-проблематичните като финансови резултати лечебни заведения се увеличават масово. Освен задържането на цените на клиничните пътеки, инфлацията и увеличаването на минималните заплати и оттам - разходите за персонал, което важи за всички, зад някои от тях прозират и неизпълнени задължения на държавата и на здравната каса. Повечето държавни болници се справят с нарастването на разходите и не генерират просрочени задължения. Министерството обаче е изправено пред сериозните решения да се справи с тежкото финансово състояние на големи софийски болници като "Св. Екатерина", Националната кардиологична болница, УМБАЛ "Александровска", УМБАЛ "Майчин дом" и УМБАЛ "Лозенец", както и с критичното състояние на "Св. Анна" - Варна, "Христо Ботев" - Враца, областните болници в Ловеч и Търговище и др. В същото време в частните болници около и над 90% от приходите са също от здравната каса, както и при държавните, което пък поставя въпроса защо те не са на загуба и на него трудно може да се отговори само с това, че пациентите доплащат за лечение в тях. Най-новата публично проблемна болница през последните седмици е врачанската. Тя обслужва 1/26 от територията на страната и е едно от най-задлъжнелите държавни лечебни заведения. Здравният министър Катя Ивкова назначи нов временен директор - д-р Николай Пламенов, който е бивш кадър на МБАЛ "Христо Ботев" в града, бил е за кратко на работа в "Сърце и мозък" - Плевен. В момента обаче 183 души от 590 души персонал във врачанската болница са организирали подписка, че не искат да работят с него. В същото време болницата е с намаляващ брой преминали болни. Има оперативна печалба 50 хил. евро, но и натрупана загуба 11.2 млн. евро от предишните години, а текущите й задължения й се увеличават с 1 млн. евро и достигат 9.046 млн евро, като половината от тях са просрочени. Големите държавни болници по принцип имат големи задължения заради активното строителство и обновяване на апаратурата им, част от тях имат и банкови кредити за изплащане на минали задължения. Има обаче две големи държавни болници, които въпреки заемите и въпреки непрекъснато увеличаващия се брой пациенти така и не успяват да излязат от дълговата спирала. Това са Александровска болница и болница "Лозенец" (бившата правителствена) в София. За полугодието "Александровска" е увеличила непокритата си загуба от 43.6 на 45 млн. евро. Финансовият й резултат е на минус с над 500% - от загуба 183 хил. евро през първото полугодие на миналата година през тази е била 1.175 млн. евро. Общият размер на задълженията към доставчици към 30 юни тази година е 22.6 млн. евро спрямо 14.4 млн. евро към 31 декември миналата година, а просрочията са нараснали с над 2 млн. евро от началото на 2026 г. и са достигнали 4.565 млн. евро. болница "Лозенец" , която има непокрита загуба от предишни години в размер на 64.1 млн. евро, съобщава в отчета си за полугодието, че е намалила текущата си загуба от 2.6 на 1.1 млн. евро, а също и задълженията към доставчици. Към края на полугодието те са 1.7 млн. евро, като 235 хил. евро са просрочени. Задълженията към финансови предприятия са 13.073 млн. евро. Към групата на болниците в лошо финансово състояние през последните години се присъединяват Националната кардиологична болница (с 1.9 млн. евро просрочени задължения към доставчици) и "Майчин дом" - София, които с макар и намаляла, продължават да работят на загуба половин милион евро и имат дългове 4.9 млн. евро, като в отчета не е посочено колко от тях са просрочени. Въпреки увеличението от 64% на преминалите болни "Св. Екатерина" продължава да работи на загуба и има просрочени задължения близо 4 млн. евро.

Държавният "Български енергиен холдинг" (БЕХ) оттегля участието си в проучването за нефт и газ в потенциалното находище "Хан Аспарух" във водите на Черно море край Варна. Това се случва девет месеца, след като холдингът реши да придобие 10% дял в дружеството, което има разрешително за изследванията на терена, за който имаше предположения, че може да има свързаност с разработваното румънско находище "Нептун Дийп". БЕХ е платил 13,421 млн. евро за придобиване на активи и задължения в "О Ем Ви Офшор България", където съакционери с по 45 на сто са румънската "О Ем Ви Петром" и израелската "Ню Мед Енерджи". В началото на април 2026 г. обаче стана ясно, че проучвателният сондаж в считания за перспективен участък "Крум" от Блок 1-21 "Хан Аспарух" е разкрил незначителни следи от природен газ и следователно се счита за "сух" сондаж (без промишлено откритие). Общите разходи за сондиране, както и разходите за затапване и извеждане от експлоатация на този кладенец, се оценяват на приблизително 73,6 млн. евро, според финансовите отчети на "Ню Мед Енерджи". БЕХ прие да финансира 10% от сметката за два сондажа – в участъците "Винех" и после "Крум", но и двата се оказаха не особено надеждни. Поредните негативни резултати от проучването са разочаровали държавния холдинг и вече е взето решение, подписано от министъра на енергетиката Ива Петрова, за оттегляне от проекта. То трябва да бъде подкрепено от Министерския съвет, за да се предприемат действията по излизане от дружеството и окончателно разплащане на сметките с двамата други акционери около проучванията. Разрешителното за търсене в черноморския терен бе дадено през 2012 г. и многократно удължавано поради различни причини, включително пандемията от коронавирус и прекомерното забавяне на държавата за одобрения на сондажните програми. С последното отлагане крайният срок за проучванията изтича в края на август 2027 г., но дружеството смята да иска още време за извършване на допълнително триизмерно проучване в участък, който е в непоследствена близост до съседния блок "Хан Тервел". В изследванията там също участва "О Ем Ви", заедно с "Шел" и турската ТРАО, която пък работи в близкото до "Хан Тервел" турско газово находище "Сакария". Идеята е 3D сеизмиката в разположените един до друг български потенциални находища да се извърши съвместно. От "О Ем Ви" все още не са се отказали от възможността да открият търговски залежи в "Хан Аспарух".

Бългapcĸият пpoизвoдитeл нa ĸepaмични плoчĸи Іzіdа Сеrаmіса щe инвecтиpa нaд 20 млн. eвpo в paзшиpявaнe и тexнoлoгичнo oбнoвявaнe нa зaвoдa cи в Eлин Πeлин ĸpaй Coфия. Πpoeĸтът щe yвeличи гoдишния пpoизвoдcтвeн ĸaпaцитeт нa пpeдпpиятиeтo oт 6,5 млн. ĸв. м пpeз 2025 г. дo пpиблизитeлнo 11 млн. ĸв. м. Инвecтициятa щe пoзвoли нa ĸoмпaниятa дa нaвлeзe и в ceгмeнтa нa шиpoĸoфopмaтнитe ĸepaмични плoчĸи. Зa цeлтa пpoизвoдитeлят e пpидoбил нoвa пpoизвoдcтвeнa линия СОNТІNUА+, дocтaвeнa oт итaлиaнcĸaтa ĸoмпaния ЅАСМІ. C нeя Іzіdа Сеrаmіса щe мoжe дa пpoизвeждa плoчĸи c paзмepи 120 нa 120 cм и 120 нa 180 cм, ĸaĸтo и дa paзвивa гaмaтa cи oт пpoдyĸти c пo-виcoĸ ĸлac пoĸpития. Paзшиpявaнeтo нa пpoизвoдcтвoтo идвa нa фoнa нa зacилвaщoтo ce пpиcъcтвиe нa ĸoмпaниятa в Pyмъния. Пpoдaжбeнитe oбeми нa pyмънcĸия пaзap ca ce yдвoили, въпpeĸи чe мecтният пaзap нa ĸepaмични плoчĸи ce e cвил c нaд 20% пpeз пъpвaтa пoлoвинa нa 2026 г. Pъcтът ce дължи ocнoвнo нa пpoдaжбитe пpeз гoлeмитe вepиги зa cтpoитeлни мaтepиaли, пpoeĸтитe в жилищнoтo cтpoитeлcтвo и paзшиpявaнeтo нa диcтpибyтopcĸaтa мpeжa. Koмпaниятa плaниpa cлeдвaщaтa cтъпĸa oт paзвитиeтo й в cтpaнaтa дa бъдe oтĸpивaнeтo нa лoгиcтичeн цeнтъp в paйoнa нa Бyĸypeщ пpeз 2027 г. Oчaĸвa ce тoй дa yлecни дocтaвĸитe, дa пoдoбpи нaличнocттa нa пpoдyĸтитe и дa пoзвoли пo-бъpзo oбcлyжвaнe нa мecтнитe ĸлиeнти. Іzіdа Сеrаmіса e ocнoвaнa пpeз 1894 г. и e cpeд нaй-cтapитe пpoизвoдитeли нa ĸepaмични плoчĸи в Бългapия. Cлeд възoбнoвявaнeтo нa дeйнocттa й пpeз 2023 г. ĸoмпaниятa e yдвoилa пpoизвoдcтвeния cи ĸaпaцитeт. Haд 65% oт пpoдyĸциятa ce peaлизиpa нa чyждecтpaнни пaзapи, a ĸoмпaниятa пoддъpжa cĸлaдoви нaличнocти oт нaд 2 млн. ĸв. м ĸepaмични плoчĸи. Πpoизвoдcтвeнaтa бaзa в Eлин Πeлин e ocнoвaтa нa peгиoнaлнaтa eĸcпaнзия нa пpoизвoдитeля. Близocттa дo Pyмъния пoзвoлявa пo-ĸpaтĸи cpoĸoвe зa дocтaвĸa в cpaвнeниe c дocтaвĸитe oт пo-oтдaлeчeни пpoизвoдcтвeни цeнтpoвe. Hoвaтa инвecтиция щe paзшиpи пpoдyĸтoвoтo пopтфoлиo и щe yвeличи възмoжнocтитe нa пpeдпpиятиeтo дa oбcлyжвa ĸaĸтo тъpгoвcĸи вepиги, тaĸa и пpoeĸти в жилищнoтo и тъpгoвcĸoтo cтpoитeлcтвo. Източник: Есоnоmеdіа

Международната компания Nomad Partners откри първия си офис в Пловдив, с който разширява подкрепата си за местния бизнес в намирането на служители от държави извън ЕС. С над осем години опит в международния подбор компанията предлага цялостно решение – от избора на подходящи кандидати и подготовката на необходимите документи до пристигането и адаптацията им на работното място. Nomad Partners работи с компании от различни сектори, като им помага да намират кадри и да изграждат дългосрочни партньорства. Днес Nomad Partners заявява партньорства с над 500 фирми в различни сектори в България и на международно ниво, сред които туризъм, земеделие, производство, енергетика, строителство и услуги, включително салони за красота. Източник: trafficnews.bg

Японски десерт, произвеждан в крайстоличния град Елин Пелин, се изнася в САЩ и още 26 държави. Става въпрос за сладоледа тип "Mochi" – десерт, при който сладоледът с различни вкусове е обвит в оризово брашно. Заслугата е на българския производител на премиум сладоледи и иновативни десерти "Корте Дилето", който отчита четири пъти ръст в стойността на износа на сладоледено мочи през 2025 г. спрямо 2024 г. в рамките на партньорството си с търговската верига Lidl. През 2026 г. за тематичната седмица Vitasia са доставени над 1.7 милиона броя мочи. Близо десетгодишното партньорство между двете компании се развива от доставки на различни продукти за българския пазар, през производство под собствена марка на Lidl, до мащабен износ в международната търговска мрежа на веригата. През 2023 г. "Корте Дилето" започва да произвежда сладоледено мочи под марката Gelatelli – марката за сладоледи на Lidl. От първоначалните няколко вкуса сладоледено мочи – ванилия, кокос, бял шоколад и манго с маракуя, асортиментът вече включва 11 вида мочи. Сътрудничеството продължава с разработването на нови продукти както за България, така и за други пазари. Към момента "Корте Дилето" е единственият български индустриален производител на сладолед. Производствената база в Елин Пелин е с площ над 5000 кв. м и капацитет до 45 милиона мочи годишно и 12 000 тона сладолед. Компанията развива собствено технологично ноу-хау и автоматизирани производствени процеси, които позволяват производството на иновативни десерти в индустриален мащаб. Първият износ под бранда Gelatelli е осъществен през 2024 г. – сладоледеното мочи, произведено в България се предлага в магазините на Lidl в 12 европейски държави. През 2025 г. държавите са вече 25, а ръстът в оборота надхвърля 400% спрямо предходната година. 2024 г. Растежът продължава и през 2026 г., когато само за тематичната седмица Vitasia през 2026 г. са доставени над 1.7 милиона броя мочи. За сравнение, от април до септември същата година в магазините на Lidl в България са продадени около 42 000 броя. Това означава, че за една международна кампания са доставени толкова продукти, колкото биха се продали у нас за над 40 летни сезона при същия обем на продажбите. Сред предстоящите проекти са нови предложения за премиум марката на Lidl – Deluxe, включително четири вкуса мочи – популярните напоследък бисквитка спекулос (традиционни белгийски хрупкави бисквити с наситен карамелен вкус и аромат на канела), малини с бял шоколад, хрупкави кокосови вафли и рикота с праскови. Тази седмица актуално по повод Хелоуин се предлагат два тематични вкуса. Паралелно се подготвят и нови предложения за сладолед, като конкретният асортимент предстои да бъде финализиран.

Годишната инфлация в Германия се ускори до 3,3 на сто през септември спрямо 2,9 на сто през август и 2,8 на сто през юли, показват данните на Федералната статистическа служба „Дестатис" (Destatis). Основен двигател е поскъпването на енергийните продукти с 14,9 на сто на годишна база. На месечна база потребителските цени са се повишили с 0,6 на сто. Увеличението отново се дължи на енергията, като поскъпването е особено отчетливо при моторните горива и горивото за отопление. Годишният ръст на енергийните цени се е ускорил за трети пореден месец, след 10,5 на сто през август и 8,3 на сто през юли. Септемврийското увеличение е най-голямото от февруари 2023 г., когато е отчетен ръст от 19,1 на сто. Моторните горива са поскъпнали с 37,1 на сто спрямо септември 2025 г., а течното гориво за отопление - със 74,9 на сто. Цените на дървата за огрев, пелетите и другите твърди горива са нараснали с 15,6 на сто. Електроенергията обаче е поевтиняла с 5,5 на сто, природният газ - с 2,8 на сто, а централното отопление - с 1 на сто. Според „Дестатис" спадът отчасти се дължи на мерките на федералното правителство, прилагани от началото на годината. Новото намаление на данъка върху моторните горива не е отразено в септемврийските данни, тъй като влезе в сила на 1 октомври. Очаква се мярката да понижи цената на горивата с малко под 17 евроцента за литър до края на годината и да облекчи част от инфлационния натиск. Хранителните продукти са поскъпнали с 0,4 на сто на годишна база след увеличение с 0,1 на сто през август. Основната инфлация, която изключва храните и енергията, се е задържала на равнището от 2,4 на сто, колкото и през предходните два месеца. Без енергийните продукти годишната инфлация е 2,1 на сто, а без течното гориво за отопление и моторните горива - 1,8 на сто. Цените на стоките като цяло са се повишили с 3,8 на сто. Нетрайните потребителски стоки са поскъпнали с 5,4 на сто, главно заради енергията, а трайните - с 1 на сто.

Печалбите и приходите на четири от водещите американски банки нараснаха отново и през третото тримесечие на 2026 г., показват последните финансови отчети на Citigroup, Goldman Sachs, JPMorgan и Wells Fargo. Citigroup обяви растеж на приходите от 8% на годишна база до $23,8 млрд., надвишавайки пазарните очаквания. В същото време нетната печалба скочи с цели 40% до $5,2 млрд., докато печалбата на акция (EPS) се повиши с 53% до $2,85 долара. По-силната от очакваното печалба беше подкрепена от по-високи приходи от инвестиционно банкиране и сделки с мултинационални компании, както и от по-добри резултати в управлението на активи. Въпреки добрите финансови резултати, акциите на Citi поевтиняват с 1,64% преди старта на Уолстерийт. Goldman Sachs Group Inc. пък отчете ръст на приходите за третото тримесечие на 2026 г. с 23% спрямо година по-рано до $18,7 млрд., надхвърляйки прогнозите на анализаторите. Нетната печалба на финансовата институция скочи с 29% на годишна база, достигайки $5,3 млрд., или $17,01 долара на акция. Акциите на Goldman Sachs се повишиха с около 2% след силните финансови резултати.
Водещата по пазарна капитализация банка на Уолстрийт - JPMorgan Chase & Co. обяви, че отчетените нетни приходи за третото тримесечие на фискалната 2026 г. са нараснали с 8% на годишна база до $50,2 млрд., което е приблизително в съответствие с очакванията. Печалба на акция (EPS) на банката се е увеличила с 10% на годишна база до $5,57, което обаче е по-слабо от пазарните очаквания. Нетната печалба е нараснала с 6% до $15,3 млрд. - също под очакванията. По този начин тримесечната печалба на JPMorgan се оказа по-слаба от прогнозите за първи път от близо три години, тъй като пазарната волатилност и несигурните икономически перспективи ограничиха сключването на сделки и свиха търговската активност на пазара на облигации през последните месеци. Акциите на компанията поевтиняха с 3,57% преди началото на търговията на Уолстрийт.
Приходите на Wells Fargo & Company пък нараснаха с 2,02% на годишна база през третото тримесечие на фискалната 2026 г., достигайки $21,87 млрд., което отбаче е под средните прогнози. Нетната печалба се увеличи с 6,4% на годишна база до $5,9 млрд. долара, а печалба на акция (EPS) възлезе на $1,87, което представлява ръст от 12% спрямо печлаба от $1,66 през същото тримесечие на 2025 г. След публикуването на данните акциите на Wells Fargo поскъпнаха с 1,04% преди отваряне на търговията на Уолстрийт.

Според статистическата агенция на Казахстан БВП на страната бележи ръст от 4,1% на годишна база за периода януари–юни 2026 г., предаде кзахстанската новинарска агенция Казинформ. Област Улътау отчита най-бърз растеж на брутния регионален продукт (БРП) – 15,3%, следвана от Туркестанска област с 13,3% и Северо-Kазахстанска област с 11,4%. Същевременно Алмати формира най-голям дял от БВП на Казахстан – 20,2%, изпреварвайки Астана (12,5%) и Атирауска област (11,7%). Алмати също така има най-голям принос към икономическия ръст на страната, добавяйки 0,68 процентни пункта, в сравнение с 0,62 процентни пункта от Астана и 0,47 процентни пункта от Алматинска област. По-рано Казинформ съобщи, че икономическият растеж на Казахстан се е забавил до 4,1% на годишна база през първата половина на 2026 г., главно поради смущения в износа на петрол и по-ниски нива на производство.