Цените на промишлените производители на вътрешния пазар в България са се повишили с 12,5 на сто през юли 2026 г. спрямо същия месец на миналата година, сочат първоначалните оценки на Евростат. Това е третото по големина годишно увеличение сред страните от Европейския съюз след Ирландия с 14,8 на сто и Литва с 12,9 на сто. Единствено в Люксембург е отчетено понижение - със 7,3 на сто. Все пак годишният ръст на производствените цени в България се е забавил спрямо отчетените 18,2 на сто през юни и 19,3 на сто през май. На месечна основа цените на производител в страната ни са се увеличили с 0,6 на сто през юли след спад от 1,3 на сто през юни. В еврозоната производствените цени са нараснали с 5,8 на сто през юли спрямо същия месец на 2025 г., а в целия ЕС – с 5,6 на сто. На месечна основа цените са се повишили с 1,6 на сто в еврозоната и с 1,4 на сто в ЕС. През юни те се понижиха съответно с 0,3 и 0,2 на сто. Най-високите месечни увеличения са отчетени в Ирландия - с 4,3 на сто, Испания и Италия - с по 3 на сто, и Кипър - с 2,3 на сто. Най-голям спад спрямо юни е регистриран в Естония - с 3,3 на сто, Финландия - с 1,6 на сто, и Швеция - с 1,1 на сто. Основен принос за месечното повишение е имало поскъпването на енергията. Цените в този сектор са нараснали с 5,6 на сто в еврозоната и с 4,7 на сто в ЕС. В еврозоната цените на капиталовите стоки са се повишили с 0,3 на сто, а тези на междинните и дълготрайните потребителски стоки са останали без промяна. Недълготрайните потребителски стоки са поевтинели с 0,1 на сто. В ЕС цените на междинните стоки са се увеличили с 0,1 на сто, на капиталовите – с 0,3 на сто, а на дълготрайните потребителски стоки – с 0,2 на сто. При недълготрайните потребителски стоки е отчетено понижение от 0,2 на сто. На годишна основа енергията е поскъпнала с 12,9 на сто в еврозоната и с 12,5 на сто в ЕС. Цените на междинните стоки са се повишили съответно с 6,3 и 6 на сто.

Общо 1,681 млрд. евро са предвидени за финансиране на политиката на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието, селските райони, рибарството и аквакултурите. От тях 1,198 млрд. евро са за сметка на Европейския съюз и 482,75 млн. евро са от националния бюджет. Това реши Министерският съвет на вчерашното си заседание във връзка с утвърждаване на годишните разчети за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие” за 2026 г. За интервенциите, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по плана за периода 2023 - 2027 г., са планирани 704,98 млн. евро. От тях 241,60 млн. евро са за директни плащания по направленията „Задължения в областта на околната среда и водите“, „Природни и други специфични ограничения“ и „Специфични за района неблагоприятни аспекти, произтичащи от някои задължителни изисквания“. За пазарни мерки са планирани 107,35 млн. евро, в това число 38,46 млн. евро по линия на Стратегическия план. Основните предвидени плащания са за лозаро-винарство, пчеларство, училищен плод, училищно мляко и извънредна помощ за неблагоприятни метеорологични явления. За директни плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието са предвидени 841,53 млн. евро. Прилаганите схеми са „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“, „Обвързано с производството подпомагане на доходите“, „Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост“, „Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани“, „Специално плащане за култура – памук“ и „Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните“. За политиката в областта на рибарството са предвидени 27,52 млн. евро.

На 31 август министърът на енергетиката Ива Петрова разписа разделянето на БЕХ и създаване на холдинг “Марица-изток”, в който влизат “Мини Марица-изток” и ТЕЦ “Марица-изток 2”. Промяната се прави заради изискванията за плащанията по плана за възстановяване. Предстои до седмица документите за учредяването на холдинга да бъдат внесени в Агенцията по вписванията. В дейности на мините и теца до 2030 г. ще бъдат вложени поетапно само за рекултивация над 700 млн. евро. 41 млн. отиват за възстановяване на 23 000 дка. Те не са увредени от минна дейност, но ще трябва да бъдат оздравени. 353 млн. евро ще бъдат за превръщане на 20 000 дка, от които са добити въглища, в терени, които могат да бъдат пригодени за икономически дейности. 200 млн. евро от тях са от плана за справедлив преход. По тази мярка ще бъде осигурена работа на над 800 миньори. Има инвестиции и в дълговременна устойчивост по решение на Народното събрание, което постанови да се вложат към 300 млн. евро в рамките на 4 години. Така се запазва въглищната дейност и производството на ток, а на рекултивираните терени ще развиват икономически зони. Мините имат проект за 20 мегавата фотоволтаичен парк с батерии за собствени нужди. Дъщерно дружество - “Възстановяване на минни терени”, планира да изгради соларен парк за 150 мегавата и 600 мегаватчаса капацитет за съхранение на ток в батерии, ще струва към 150 млн. евро. Други 43 млн. са за затворена разпределителна мрежа. Планира се този енергиен компекс да осигурява захранването на бъдещите индустриални паркове, когато бъдат подготвени терените. ТЕЦ “Марица-изток 2” е с проект за инсталация за изгаряне на дървесен чипс, която ще струва към 20 млн. евро. Целта е намаляване на въглеродните емисии. На 150 млн. евро е оценен бъдещ соларен парк от 80 мегавата с батерии за съхранение на 500 мегаватчаса. Централата ще инвестира и в разпалваща уредба на природен газ за котлите на пети и шести блок, което ще струва 10 млн. евро.

Правителството разреши инвестиция от 12.8 млн. евро, с която ще бъде разширен съществуващият индустриален парк „Стряма“ край Пловдив. Министерският съвет одобри меморандум с шест компании за реализацията на приоритетния инвестиционен проект „Нисковъглероден индустриален парк“ на територията на общините Раковски и Марица. Проектът предвижда разширяване на парка, изграждане на вътрешна инфраструктура и въвеждане на модел за устойчиво управление. Страни по меморандума са „Бизнес Център 2“, „Евмолпия Кепитъл“, „Евмолпия Кепитъл Инвест“, „ТИЗ Инвест“, „Сиенит Холдинг“ и „Индустриална зона Стряма“. „Индустриален парк Стряма“ е вписан в Регистъра на индустриалните паркове през 2023 г. като частен парк тип А – общ, без специализация в определена производствена дейност. Територията му обхваща 1681.5 дка в землищата на Стряма, Калековец и Войводиново в общините Раковски и Марица. Самото териториално разширяване вече е в ход. През юни областният управител на Пловдив разрешава изработването на изменение и разширение на специализирания подробен устройствен план на парка заедно с обслужващата го довеждаща и вътрешна инфраструктура.

Най-голямата компания за фотоволтаични централи в България Sunotec започна изграждането на мащабна система за съхранение на електроенергия в Германия, която при завършването си ще бъде сред най-големите подобни съоръжения в страната. Очаква се съоръжението да бъде въведено в експлоатация през първото тримесечие на 2027 г. Батерийната система ще бъде с мощност 100 MW и капацитет за съхранение на 441 MWh електроенергия. За присъединяването на съоръжението към електропреносната мрежа германската инженерингова компания WT Energiesysteme изгражда нова подстанция с напрежение 110 kV. Sunotec вече има сериозно присъствие на европейския пазар за батерийни системи, с реализирани проекти с общ капацитет от 6,1 GWh. Само през последните месеци компанията реализира и мащабни проекти в България. През юни българската компания и Sungrow обявиха въвеждането в експлоатация на система за съхранение с мощност 150 MW и капацитет 600 MWh в Нова Загора. През ноември 2025 г. словенската енергийна компания GEN-I и Sunotec подписаха петгодишно партньорство за управлението на два големи батерийни проекта в България с oбщa мoщнocт oт oĸoлo 200 MW. През август тази година GEN-I пое тяхното търговско управление и пазарна оптимизация, а двете компании разшириха партньорството си с още девет проекта. През април Sunotec обяви и стратегическо партньорство с Blackstone Tactical Opportunities. Cдeлĸaтa e cтpyĸтypиpaнa ĸaтo пapтньopcĸa ĸaпитaлoвa инвecтиция oт фoндoвeтe нa Вlасkѕtоnе и е насочена към ускоряване на международната експанзия на българската компания и разширяване на дейността й в областта на соларната енергия, батерийните системи и мрежовата инфраструктура. Основана през 2012 г. в София, Sunotec вече е реализирала над 680 фотоволтаични инсталации с обща инсталирана мощност от над 15 GW, като сред знаковите й проекти в България е фотоволтаичната електроцентрала "Верила" с мощност 124 MW. Ocвeн ocнoвния cи oфиc в Coфия, компанията paзпoлaгa c пpeдcтaвитeлcтвa в Гepмaния и Beлиĸoбpитaния и нaeмa нaд 2000 cпeциaлиcти, ĸaтo мaщaбитe й я пpaвят видимa и нa eвpoпeйcĸия пaзap.

Предприятие за производство на добавки за горива ще се изгражда в землището на с. Бенковски. Инвестиционно предложение е внесено в РИОСВ - Пловдив от „Ауто трейд кемикълс“ ООД. Производствено-складовата база ще се построи върху 925 кв. м., от обща площ 5 декара. До нея ще се вдигне и административна двуетажна сграда. Предвидена е и зона за извършване на технически прегледи. В обекта ще се произвежда AdBlue - течен реагент, използван за пречистване на изгорелите газове на дизеловите двигатели. Крайният продукт ще е с концентрация 32,5%. Основната суровина е автомобилна техническа урея, която е класифицирана като неопасно вещество. Тя е внос от Германия, Полша и Словакия. Добавката на горива ще се произвежда в промишлен миксер ProLine 9, с произход Полша. Той е напълно автоматизиран и специално проектиран за производство на AdBlue, при което не се генерират технологични отпадъци. Производственият капацитет на миксера е 9 000 литра на час. Готовият продукт ще се експедира чрез товарене в опаковки или транспортни средства, вкл. цистерни, чрез рампа за тежкотоварни автомобили. Предприятието ще функционира при едносменен режим на работа с производствен капацитет от около 150 куб. м. /ден и готов продукт от около 75 куб. м. /ден. В предприятието ще се открият 12 работни места. Зоната за извършване на технически прегледи представлява експлоатационен център за камиони съгласно изискванията на „Изпълнителна агенция автомобилна администрация", с приблизителна площ от около 150 кв. м. Там са предвидени влекачи, сервизен канал, малка работилница и мивка за обслужване на дейностите.

Бившият държавен машиностроителен завод "Випом" АД - Видин вече е с нов собственик - "Ю ЕС Корп" ЕООД. Финализирана е поредица от сделки за придобиване на близо 87% от акциите на дружеството, съобщи Петър Кичашки- предприемач от Видин, чиято компания вече е мажоритарен собственик на завода. Компанията "Випом" АД е световноизвестна компания като един от лидерите в тази част на света по производство на помпи. Компанията ще запази досегашните производства, ще ги разшири и ще добави и нови дейности. Новият собственик има амбицията да върне предприятието на индустриалната карта на държавата: Предприятието разполага с ж.п. инфраструктура, с авто инфраструктура, която ще бъде модернизирана."

"Телематик Интерактив България“ АД подготвя вторично листване на подходяща европейска фондова борса, с което цели да достигне до по-широк кръг международни инвеститори и да повиши ликвидността на акциите си. Като междинна стъпка към потенциално вторично листване се предвижда увеличаване на free float-а до 17-20% чрез освобождаване на част от акциите на мажоритарния собственик.През първото полугодие на 2026 г. „Телематик Интерактив България“ АД отчита общи приходи от 37,2 млн. евро, или ръст от 16% на годишна база. Казино сегментът допринася с 32,3 млн. евро (+13%), докато приходите от спортни залози нарастват с 31% до 4,3 млн. евро. Нетната печалба се увеличава с 24,1% до 5,35 млн. евро, при марж от 14,4%. За първите осем месеца на годината дружеството е изплатило 5,9 млн. евро под формата на дивиденти, а цената на акцията е нараснала с 16% от началото на 2026 г. Спортната платформа на „Телематик Спорт“ АД вече работи успешно в Кения, а чрез 7Mojos Interactive и Palms Royale Casino се развиват нови live casino решения, включително брандирани маси, Green Screen технология и стрийминг на живо. Паралелно с това Palms Bet представи обновената си дигитална платформа, разработена с React и с нов подход към навигацията и потребителското изживяване. След приключването на петгодишното партньорство с ПФК „Левски“ компанията разширява подкрепата си към регионалния спорт, уточни Матев. Сред новите партньорства са футболните клубове ПФК „Берое“ (Стара Загора), ФК „Марек“ (Дупница) и ОФК „Бдин-1923“ - Видин. Компанията продължава да подкрепя и българската художествена гимнастика, волейбола, баскетбола и индивидуални спортисти.

На 03.09.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи уведомление по член 145 от ЗППЦК от "Ю ЕС Корп" ЕООД за значително дялово участие във ВИПОМ АД.

Ново проучване, поръчано от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и изготвено с подкрепата на Aurum Exploration Limited, показва, че Европа трябва драстично да увеличи разходите си за проучване на находища на критични суровини. Според анализа, представен през юли 2026 г., годишните инвестиции трябва да нараснат от сегашните 200 млн. евро до 2 млрд. евро през следващите пет години. Това значително увеличение на финансирането е ключова стъпка за постигане на целите, заложени в Закона за критичните суровини (CRMA). Според него до 2030 г. Европейският съюз трябва да си осигурява поне 10% от годишното потребление на стратегически суровини чрез собствен добив. По този начин ще се намали значително зависимостта на блока от трети държави и ще се подсили икономическата му сигурност. В момента Европейският съюз привлича незначителна част от световните инвестиции, насочени към проучването на минерални ресурси. Данните за 2024 г. са показателни – докато Канада е привлякла 20% от глобалния бюджет за проучвания, а Австралия – 16%, делът на ЕС е едва 3%. Съществуват и окуражаващи примери в рамките на съюза. Държави като Финландия и Швеция демонстрират, че силно развита и модерна минна дейност е напълно възможна и в Европа, като допринася за икономическия растеж и стратегическата автономност. Гърция също полага усилия да засили позициите си на европейската карта на критичните суровини. По данни за 2025 г. страната вече има два проекта, които са официално определени като стратегически. През 2026 г. се очаква одобрение за още пет гръцки предложения. Новите проекти са свързани със съществуващи находища и възможности за развитие в определени публични минни райони. Те обхващат разнообразни критични суровини, сред които: Мед, Германий и    Рециклиране на суровини. Признаването на тези проекти за стратегически ще им осигури значително предимство при достъпа до финансиране по различни европейски програми. Сред тях са европейските структурни фондове, InvestEU, REPowerEU, както и директно финансиране от Европейската инвестиционна банка.

Нидерландската централна банка (DNB) е преместила 86 тона от златните си резерви, съхранявани досега в САЩ и Канада, в Лондон. Решението е продиктувано от нарастващата геополитическа нестабилност, съобщава Франс прес. Нидерландия е поредната европейска страна, която преразпределя част от златните си резерви извън САЩ. Франция вече изтегли последните 129 тона злато от Федералния резерв в Ню Йорк, с което всичките 2437 тона от резервите на страната вече се съхраняват във Франция. В Германия и Италия също се чуват призиви златото да бъде върнато в Европа. От DNB обясняват, че преместването е част от мерките за повишаване на готовността на страната за евентуална криза. Според банката златото може да бъде търгувано по-лесно и бързо от Лондон, отколкото от Ню Йорк или Отава. Общите златни резерви на Нидерландия възлизат на 612,4 тона, като към края на 2025 г. стойността им е била оценявана на 72,2 млрд. евро. Преди преразпределението 31,3% от златото на страната се е намирало в Ню Йорк, а други 19,7% – в Отава. След операцията делът на резервите, съхранявани в САЩ и Канада, е намалял до 18,5% за всяка от двете страни.  За сметка на това количеството злато в Лондон се е увеличило значително – от 18,1% на 32,1% от общите резерви. В самата Нидерландия се съхраняват 30,8% от златото. Преместването е извършено чрез комбинация от сделки за покупко-продажба и физическо транспортиране на благородния метал. Повече от 27 тона физическо злато са били превозени от САЩ и Канада до нидерландския град Зайст, а след това – до Лондон. Така е било избегнато претопяването на кюлчетата. От централната банка посочват, че комбинацията от покупки, продажби и физическо преместване е позволила да бъдат разпределени рисковете при транспортирането на толкова голямо количество злато.

Турция подготвя въвеждането на задължителни базови обучения за работа с изкуствен интелект (ИИ) за всички държавни служители. Целта е да се повиши сигурността при използването на съвременни технологии в администрацията и да се ускори работата ѝ, съобщи „Хюриет дейли нюз“. Програмата е ръководена от Министерството на промишлеността и технологиите и е част от Националния план за действие на Турция в сферата на ИИ за периода 2026–2030 г. Предвижда се през следващите три години всички държавни служители в страната да преминат сертифициран курс за придобиване на умения за генеративно използване на ИИ, защита на данните в онлайн пространството и разпознаване на т.нар. deepfake съдържание. Всички държавни институции ще бъдат задължени и да определят свои служители, които да изготвят пътни карти за внедряване на ИИ в работата им през следващите три години и да следят за изпълнението на съответните процеси. Очаква се мерките да улеснят значително достъпа на турските граждани до различни услуги и да дадат възможност за реализирането на нови проекти, свързани с изкуствения интелект. moreto.net