През последното десетилетие хазартният сектор в България отбелязва безпрецедентен растеж, превръщайки се в един от най-доходоносните бизнеси. Ако преди години фокусът беше върху физическите казина, днес онлайн залаганията доминират изцяло пазара,. Оборотът само от онлайн хазарт в България е скочил от 44 милиарда лева през 2023 г. до внушителните близо 67 милиарда лева през 2025 г. Нетните приходи на операторите надхвърлят 1,6 милиарда лева годишно, като се изчислява, че загубите на българските граждани в казина и сайтове за залози гонят 1 милиард евро на година. Средният приход, генериран от един потребител у нас, достига близо 500 евро годишно – стойност, която значително надвишава средната в световен мащаб. В Регистъра на уязвимите лица, поддържан от Националната агенция за приходите, към началото на 2025 г. са вписани близо 43 000 души, които доброволно са поискали да им бъде забранен достъпът до казина и сайтове за залози. От възобновяването на регистъра през декември 2022 г. досега, през него са преминали над 53 000 българи. През май 2024 г. парламентът прие дългоочаквани промени, забраняващи рекламата на хазарт в телевизионни и радио програми, печатни медии и върху обществени сгради (с изключение на спортния тотализатор). Билбордовете бяха изтласкани на минимум 300 метра от училища и детски градини, а игралните зали в малките населени места бяха обречени на закриване. Въпреки това хазартът не изчезна от публичното пространство. Операторите пренасочиха маркетинговите си бюджети към сайтове, подкасти и платформи за видеосподеляне са наводнени от банери и спонсорирано съдържание.

Броят на учителите в България се е увеличил с 15% за последните 10 години. От 72 279 през учебната 2015/2016 г. техният брой е нараснал до 83 269 през учебната 2025/2026 г. Данните бяха обявени по повод днешния Световен ден на учителите. Той се отбелязва на 5 септември и е определен от ЮНЕСКО. Тази година Световният ден на учителите преминава под мотото „В подкрепа на учителите: 60 години защита на професията, утвърждаване на нейния статут и изграждане на бъдещето ни“, тъй като през 1966 г. Международната организация на труда приема препоръка за статута на учителите.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия (BEIS): Софарма трейдинг АД - София отново е начело на най-големите публичните компании по оборот на БФБ-София АД и за 2025 г., следвана от Първа инвестиционна банка АД - София, Алкомет АД - Шумен и Петрол АД - Ловеч. ТЕЦ Бобов дол АД - Големо село се изкачва на 6-то на 5-то място, а Спиди АД - София се изкачва 2 стъпала напред до 6-тата позиция. Трейс груп холд АД - София през 2025 г. излиза от почетното 3-то място, което заемаше през 2024 г. и сега е на 7-ма позиция. В първите 10 влизат още: Неохим АД - Димитровград, Софарма АД - София и Централна кооперативна банка АД - София. За повече актуални корпоративни данни - посетете BEIS

Панагюрската меднодобивна компания "Асарел-Медет" получи заем до 55 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за поддържане на дейността и за проучвателни дейности в открития меден рудник край Панагюрище. Част от средствата са предназначени за собствени мощности за производство на енергия от възобновяеми източници. Медта е ключова суровина за електрификацията, инфраструктурата за възобновяема енергия и електрическата мобилност и подкрепата за по-ефективно производство на мед с по-ниски въглеродни емисии ще допринесе за постигането както на националните, така и на европейските цели за преход. Очаква се проектът да допринесе за прехода най-вече чрез своя "зелен" компонент, като около 68% от финансирането на ЕБВР се класифицира като "зелено финансиране". Добивната компания "Асарел-Медет" е ключов производител на меден концентрат за европейските пазари и последователно инвестира в интегриране на възобновяема енергия, ресурсна ефективност и усъвършенствани системи за управление на екологичните и социалните аспекти. Това е поредният от общо 324-те български проекта, които досега ЕБВР е финансирала с близо 5.2 млрд. евро.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие изпълнението на мерките за запазване на конкуренцията от страна на дистрибутора на лекарствени продукти „Фьоникс Фарма“ ЕООД. В края на миналата година дружеството от групата „Фьоникс“ заяви намерението си да придобие контрол върху веригата аптеки, опериращи под търговската марка „Медея“. В хода на проучването си КЗК установи, че групата „Фьоникс“ има господстващо положение на пазара на едро с лекарствени продукти, за които е изключителен дистрибутор. Компанията притежава и аптечния софтуерен продукт „Аптека експерт“, който се използва от значителен дял от аптеките в страната. Поради тези причини сделката по придобиването на аптеки „Медея“ беше разрешена от КЗК под условие. Групата „Фьоникс“ пое ангажименти, които да неутрализират предварително възможността за прилагане на антиконкурентно поведение. При увеличение на цената на софтуера с над 10% над инфлацията, „Фьоникс Фарма“ трябва да информира КЗК и да представи икономическа обосновка. Групата „Фьоникс“ пое ангажимент да приеме „Правила за доставка на лекарства, отпускани по лекарско предписание“, които са включени в Позитивния лекарствен списък и за които компанията е изключителен дистрибутор. Заявките от търговци на едро и дребно ще се правят по начин, който позволява регистриране и проследяване на тяхното изпълнение. Правилата трябва да бъдат публикувани на сайта на „Фьоникс Фарма“ ЕООД.

Изпълнителният директор на „Автомагистрали“ ЕАД Иван Кунев е подал оставката си пред министър-председателя в петък. По информация на Института за пътна безопасност Кунев е заявил несъгласие с начина, по който се извършва подмяната на мантинелите - без представени сертификати, без инструкция за монтаж, без проекти и без договори. Мантинелите са произведени от турската фирма „Карач“ от Бурса.

Pulse Holding придоби нов хотелски проект в Банско, който се намира в напреднал етап на строителство. Сделката е част от стратегията на компанията за разширяване на присъствието ѝ в планинските курорти. Обектът е на Акт 15 и е разположен върху терен от 24 дка, с около 33 000 кв. м разгъната застроена площ. Проектът предвижда хотелски комплекс с мащабен СПА център с площ около 7500 кв. м, като развитието му ще бъде съобразено с концепцията и стандартите на хотелската верига. Хотелът се намира в непосредствена близост до ски зоната в Банско, на метри от паркинга и съществуващата кабинкова линия. След придобиването предстои довършване на проекта и развитие на комплекса като част от хотелското портфолио на Grand Hotels.

Предприятието за обработка на дървесина “Атлантик Уей” ЕООД успешно изпълнява проект в индустриална зона АТЗ в Стара Загора с партньори община Стара Загора и “Екомедиана Рисайклинг”, с който ще повиши ефективността си и ще подобри условията на труд във фирмата. Изцяло е реновираната административна сграда. Фирмата Вече произведе първите си бройки слепени греди и до месеци ще повиши производството им, с което ще се подготви през следващата година да започне изграждането на сглобяеми еднофамилни дървени къщи. До 6 месеца ще бъдат назначени допълнителни 30-35 души, а в следващите 5 години - още около 120 човека.

Продажбите на жилища в България са намалели с 18,1% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо година по-рано, показват най-новите данни на Евростат. Това е третият по големина спад сред обхванатите държави от ЕС след Люксембург и Хърватия. Източноевропейци Понижението следва годишен спад от 18,5% през първото тримесечие на 2026 г. и от 22,5% през последните три месеца на 2025 г. През второто тримесечие най-силно намаление на броя продадени жилища е отчетено в Люксембург – с 35,1%, и Хърватия – с 33,3%. След България се нарежда Финландия със спад от 17,7%. На другия полюс са Австрия и Кипър, където продажбите са нараснали съответно с 46,5% и 17,1%. За цялата 2025 г. броят на продадените жилища в България е намалял с 2,5% спрямо 2024 г. Страната е една от едва три със спад сред 18-те държави от ЕС, предоставили годишни данни. Другите две са Хърватия с понижение от 4,1% и Полша с 1,1%. Намалението в България през миналата година се дължи на спад от 5% при продажбите на съществуващи жилища. Същевременно броят на продадените новопостроени жилища се е увеличил. Подобна тенденция е отчетена и в Хърватия. Най-силен ръст на общия брой продадени жилища през 2025 г. е регистриран в Словения – с 29,9%, следвана от Литва с 22,8% и Австрия с 22,3%. При новопостроените жилища най-голямо увеличение има в Унгария – с 39%, и Люксембург – с 36,2%. Най-сериозни спадове са отчетени във Финландия и Словения – съответно с 22,3% и 11,6%. При съществуващите жилища Словения води по ръст с 34%, следвана от Литва с 23%. Намаление в този сегмент е регистрирано само в Хърватия, България и Ирландия. Данните за периода 2015–2025 г. очертават и сезонна особеност на българския пазар: средният брой продадени жилища е най-висок през четвъртото тримесечие. Същата тенденция се наблюдава в още девет от обхванатите европейски държави. Общата стойност на продадените жилища в еврозоната е нараснала с 16,5% през 2025 г., а жилищните цени са се повишили средно с 5,3%. За сравнение, през 2024 г. увеличенията са били съответно 4,2% и 2,2%.

Kaнaдa ycĸopявa пpoцeдypaтa зa oдoбpeниe нa пeтpoлoпpoвoдa Расіfіс Lіnk, който тpябвa дa cвъpжe пeтpoлнитe нaxoдищa в Aлбъpтa c тиxooĸeaнcĸoтo ĸpaйбpeжиe и дa нacoчи пoвeчe ĸaнaдcĸи пeтpoл ĸъм Aзия. Πpoeĸтът щe cтpyвa мeждy 35,2 и 43,7 милиapдa ĸaнaдcĸи дoлapa (oĸoлo €22-27 милиapдa), и e плaниpaн зa пpeнoc нa дo 1 млн. бapeлa днeвнo. Хoдът e чacт oт ycилиятa нa Kaнaдa дa нaмaли зaвиcимocттa cи oт aмepиĸaнcĸия пaзap. Oĸoлo 90% oт пeтpoлa нa Aлбъpтa в мoмeнтa ce изнacя зa CAЩ. Oтaвa иcĸa пpeз cлeдвaщoтo дeceтилeтиe дa yдвoи изнoca cи зa дpyги пaзapи, ĸaтo Aзия e cpeд ocнoвнитe цeли. Πeтpoлoпpoвoдът щe e дълъг oĸoлo 1250 ĸм. и щe cвъpзвa paйoнa нa Aлбъpтa c нoв тepминaл нa тиxooĸeaнcĸoтo ĸpaйбpeжиe нa Бpитaнcĸa Koлyмбия, oтĸъдeтo пeтpoлът щe мoжe дa ce тoвapи нa тaнĸepи зa мeждyнapoднитe пaзapи. Тpaceтo щe пpeминaвa oт Бpyдepxaйм, Aлбъpтa, дo дълбoĸoвoдeн пopт ĸpaй Дeлтa, Бpитaнcĸa Koлyмбия. Kaнaдa вeчe paзпoлaгa c излaз ĸъм Tиxия oĸeaн чpeз Тrаnѕ Моuntаіn, нo paзшиpeният пpeз 2024 г. пeтpoлoпpoвoд e cилнo нaтoвapeн. Hoвoтo тpace тpябвa дa дaдe нa пpoизвoдитeлитe дoпълнитeлeн мapшpyт зa изнoc. Πpaвитeлcтвoтo oчaĸвa пpoeĸтът дa cъздaдe дo 140 000 paбoтни мecтa и дa дoбaвя нaд 20 милиapдa ĸaнaдcĸи дoлapa гoдишнo ĸъм иĸoнoмиĸaтa. Πo oцeнĸи нa влacтитe тoй мoжe дa дoнece пoвeчe oт 100 млpд. ĸaнaдcĸи дoлapa пpиxoди зa дъpжaвaтa дo 2060 г. Kaнaдa и Aлбъpтa щe пpитeжaвaт пopaвнo пpoeĸтa. Реmbіnа Ріреlіnе щe yчacтвa ĸaтo чacтeн инвecтитop, a Тrаnѕ Моuntаіn щe pъĸoвoди paзвитиeтo и изгpaждaнeтo мy. Ha ĸopeннитe oбщнocти e пpeдлoжeн дял oт пoнe 10%. Πeтpoлoпpoвoдът oбaчe вce oщe e дaлeч oт cтpoитeлcтвoтo. Oпpeдeлянeтo мy ĸaтo пpoeĸт oт нaциoнaлeн интepec ycĸopявa пpoцeдypaтa, нo нe oзнaчaвa, чe oĸoнчaтeлнoтo paзpeшeниe вeчe e дaдeнo. Kaнaдcĸoтo пpaвитeлcтвo тpябвa дa oпpeдeли ycлoвиятa пo пpoeĸтa дo 1 ceптeмвpи 2027 г., cлeд ĸoeтo мoжe дa зaпoчнe cтpoитeлcтвoтo. Зa дa бъдe изпoлзвaнa пълнoцeннo инфpacтpyĸтypaтa, щe ca нyжни нoви инвecтиции в дoбивa в Aлбъpтa, вĸлючитeлнo в пeтpoлнитe пяcъци. Πpeз пocлeднoтo дeceтилeтиe тaм нe e зaпoчвaн мeгaпpoeĸт oт тaĸъв мaщaб. Πpeд Расіfіс Lіnk cтoят и дpyги пpeпятcтвия. Гoлeмитe пeтpoлoпpoвoди в Kaнaдa в минaлoтo ca cтaвaли oбeĸт нa пpoтecти и cъдeбни cпopoвe, a няĸoи oт тяx ca ce cблъcĸвaли cъc cepиoзни зaбaвяния и пo-виcoĸи oт плaниpaнитe paзxoди. 

Високоскоростната железопътна линия, която Турция изгражда към България, достигна границата със завършването на участъка от Черкезкой до Капъкуле, съобщава в. "Тюркийе". Участъкът, дълъг 153 км, ще бъде пуснат в експлоатация на 9 октомври. Високоскоростната линия за пътнически и товарни превози, която свързва Истанбул с българо-турската граница, се изгражда от 2019 г. със съвместно финансиране от Турция и Европейския съюз, като по нея ще могат да се движат влакови композиции със скорост от до 200 км/ч. Когато бъде завършено строителството на цялата жп линия от Халкалъ, Истанбул, до Капъкуле, Одрин (на границата с България при Капитан Андреево), времето за пътуване на пътници с влак по маршрута ще бъде намалено от четири часа на час и половина, а за превоз на стоки – от осем и половина на три часа и половина. Турция в момента преминава през мащабна железопътна трансформация под управлението на Турските държавни железници (TCDD). Целта на страната е да разшири високоскоростната си мрежа до над 4100 км до 2027 г. и да достигне около 6 хил. км до 2035 г.