Българският бизнес влиза в 2026 г. с тежък енергиен парадокс: страната е сред петте държави в Европейския съюз, в които електроенергията е с висока цена за компаниите и продължава да поскъпва, а в същото време има най-евтиния природен газ за небитови потребители в ЕС. Това вече не е само енергиен проблем, а въпрос на конкурентоспособност, индустриална политика и оцеляване на част от производствения сектор. По данни на Евростат цените на електроенергията за небитовите потребители в България са нараснали с 6,8% през второто полугодие на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. По-голямо увеличение има само в Румъния и Швеция. В същото време средната цена в ЕС намалява с 3,5% до 18,37 евро за 100 kWh, а спад е отчетен в 18 държави членки. Най-силно понижение има в Словения, Люксембург и Франция. Причините за високите цени у нас са комбинация от регионален дефицит, ограничена междусистемна свързаност, скъпо производство от въглищните централи заради високите разходи за въглеродни квоти, които заплащат ТЕЦ и силна зависимост от борсовите цени в пиковите часове. В началото на 2026 г. тенденцията на високите цени продължава, като средната цена на сегмент „Ден напред“ на БНЕБ през януари достигна 149 евро/MWh – ръст от над 27% спрямо декември 2025 г. През април и май 2026 г. се наблюдава тенденция на понижение поради по-високото производство от ВЕИ, като на 8 май 2026 г. цените за бизнеса паднаха с над 12%.

Основните причини за поскъпването на тока са:

Регионален дефицит и „Ценови остров“: Югоизточна Европа (България, Румъния и Гърция) често функционира като изолиран пазар с по-високи цени от Централна и Западна Европа. Недостатъчната капацитетност на междусистемните връзки ограничава вноса на по-евтина енергия от запад. Българските предприятия плащат значително по-скъп ток от западноевропейските си конкуренти (поради липса на достатъчно междусистемна свързаност и регионални дефицити), което поставя под заплаха оцеляването на цели заводи.

Високи разходи за въглеродни емисии: Българската енергетика все още разчита значително на въглищни централи (над 30% от микса), които са натоварени с високи цени на квотите за CO2 (средно около 70 евро/тон през 2025 г.). Това прави производството им скъпо и вдига общата борсова цена.

Ръст на потреблението и сезонен натиск: През първата половина на 2026 г. се наблюдава ръст на вътрешното потребление със 7,5%, съчетан със спад в производството от базови мощности (АЕЦ и ТЕЦ) с над 14%. Ниските зимни температури допълнително натоварват мрежата и вдигат цените в пиковите часове.

Геополитическата нестабилност: Конфликтите в Близкия изток и войната в Украйна продължават да оказват натиск върху цените на природния газ, който често определя пределната цена на електроенергията на свободния пазар.

Либерализацията на пазара на едро: Преминаването на всички небитови потребители изцяло на свободния пазар (от юли 2025 г.) ги изложи на директната волатилност на борсата, без защитата на регулираните тарифи, които преди ползваше малкият бизнес.

Българската индустрия плаща значително по-високи цени в сравнение с конкуренти от Западна и Северна Европа (до 20% повече от Германия и 70% повече от Испания и Франция), което води до свиване на производството и загуба на чуждестранни пазари. По-високите разходи за енергия принуждават компаниите да вдигат цените на крайните продукти и услуги, което допълнително стимулира инфлацията. Високите цени на електроенергията оказват най-сериозен натиск върху енергоинтензивните индустрии, които формират гръбнака на българския износ и генерират около 26% от БВП на страната: Металургия (черна и цветна), Химическа промишленост (хроизводството на торове и базови химикали), Циментовата, стъкларската и керамичната индустрия , Добивна промишленост, Машиностроене и металообработване. Държавата промени механизма за подпомагане. На 30 април 2026 г. Министерският съвет прие нова програма за компенсиране на разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия за периода от 1 април 2026 г. до 30 юни 2027 г. Базовият праг е 122,71 евро/MWh, а компенсацията се изчислява месечно като разлика между средномесечната цена на „Ден напред“ и този праг. Това е важна промяна спрямо шестмесечното изчисляване, което затрудняваше ликвидността на фирмите. Европейската комисия одобри схема за 334 млн. евро държавна помощ за енергоемки компании в България по рамката CISAF. Помощта е насочена към предприятия, изложени на риск от изнасяне на производство извън ЕС, като условието е част от средствата да се реинвестират в декарбонизация и енергийна ефективност. Министерството на енергетиката уточнява, че схемата е за тригодишен период от 1 юли 2025 г., като за първата година са предвидени 124 млн. евро. България има нужда от по-ниска и по-предвидима пазарна цена, а не само от компенсации след скока. България има евтин газ, но скъп ток — и това разделя икономиката на печеливши и губещи. Газоинтензивните производства получават временен буфер, но електроинтензивните компании остават изложени на борсови шокове. Контрастът с природния газ е силен. Според Евростат България е била страната с най-ниска цена на природния газ за небитови потребители в ЕС през второто полугодие на 2025 г. — 4,14 евро за 100 kWh, при средно 6,05 евро за ЕС. През първите месеци на 2026 г. цената постепенно се повишава. „Булгаргаз“ публикува регулирани цени от 31,15 евро/MWh за януари и 32,30 евро/MWh за февруари, а КЕВР утвърди 32,60 евро/MWh за март и 35,98 евро/MWh за май. Евтиният газ обаче компенсира скъпия ток само в секторите, където газът е основен енергоизточник или суровина — химия, торове, стъкло, керамика, хлебопроизводство, част от хранително-вкусовата промишленост. За ИТ, търговията, моловете, хладилните бази, логистиката и голяма част от малкия бизнес газът почти няма компенсиращ ефект, защото основният разход е електроенергия.

Правителството трябва да отговори едновременно на пет въпроса: как да запази конкурентоспособността на индустрията; как да финансира компенсациите без постоянен натиск върху Фонд „Сигурност на електроенергийната система“; как да ускори мрежовите инвестиции; как да улесни индустриалните ВЕИ и батериите; и как да извади България от регионалния „ценови остров“.

Международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" (Standard and Poor's Global Ratings) повиши перспективата пред рейтинга на България на положителна от стабилна и потвърди дългосрочния и краткосрочния рейтинг в чуждестранна и местна валута, 'BBB+/A-2'. Положителната перспектива отразява потенциала за повишаване на доходите и ускоряване на растежа в България, подкрепен от подобрена политическа стабилност, планираните реформи и изплащането на средства от фондовете на ЕС. "Стандард енд Пуърс" прогнозират, че брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в България ще продължи да нараства, като отбелязват, че показателят вече се е удвоил от 2019 г. насам. Нетният държавен дълг остава умерен при глобално сравнение, като очакванията са да се запази под 30 процента от БВП до 2029 г. Според агенцията конфликтът в Близкия изток ще забави растежа в България в краткосрочен план, но до 2029 г. растежът на БВП ще бъде средно 2,6 процента, като ще надхвърля този в еврозоната. Сред разглежданите фактори, които биха довели до повишение на рейтинга, са засилване на икономическия растеж на България и ръст на средния доход на глава от населението, подкрепени от реформи и усвояване на средства от фондовете на ЕС. "Стандард енд Пуърс" биха могли да променят перспективата пред рейтинга на страната на стабилна през следващите две години, ако икономическият растеж на България се окаже по-слаб от очакванията. Друг фактор за понижение на перспективата би било съществено влошаване на фискалната позиция на страната.

Пловдивският оловно-цинков завод КЦМ ще инвестира 5.5 млн. евро в нова пречиствателна станция с европейско съфинансиране. Проектът LIFE RECAD ще позволи извличането на 140 тона цинк и кадмий годишно от отпадъчните води, като същевременно ще гарантира съответствие с по-строгите екологични норми от 2028 г. Съоръжението се очаква да е готово до средата на следващата година. С изграждането на нова, допълнителна пречиствателна станция сега, която ще позволи оползотворяването на отпадъка, компанията ще добави 140 тона цинк и кадмий към годишната си продукция. За изпълнител, като за строителните конструкции и архитектура и за ВиК частта е избрана пловдивската компания "Подем", която е изпълнявала и други проекти на металургичния завод. Годишно компанията очаква да преработва 720 тона отпадна продукция от новото съоръжение. От нея ще произвежда 96 тона цинк и 45 тона кадмий. КЦМ е единственият производител на цинк и олово и петата по големина компания в металургичния сектор в България. За 2024 г. приходите й нарастват с 21.2% до 415.6 млн. евро, но след спад предходната година заради непланирано спиране на производството на олово за 7 месеца. Заетите са около 1400 души. Компанията е изцяло българска, като има няколко по-големи акционери, но няма мажоритарен собственик. Част е от "Холдинг КЦМ 2000", в който влизат също и компании за добив и преработка на оловно-цинкови руди, проектантската "КЦМ технолоджис", ремонтни, сервизни и други дружества.

БОРИКА обяви, че България официално се присъединява към EuroPA – европейска инициатива, която свързва националните системи за незабавни плащания в обща мрежа. Първите реални транзакции се очакват през третото тримесечие на 2025 г., а до първото полугодие на 2027 г. услугата трябва да е широко достъпна за всички потребители в страната. EuroPA (European Payments Alliance) обединява водещи национални платежни решения, така че потребителите да могат да изпращат пари по мобилен номер в различни европейски държави – толкова лесно, колкото го правят в собствената си страна. В момента тече процесът по свързване именно с първите три от мрежата, а останалите ще бъдат включвани поетапно. Засега две банки участват като пилотни партньори и активно се подготвят за старта на услугата, казват от Борика, но не уточняват кои са те конкретно. Очаква се останалите банки, които вече предлагат blink P2P, също да внедрят функционалността – отново на етапи. Работата върви и в посока интеграция с ПОС терминалите на търговците – с цел предлагане на алтернативни разплащателни услуги за граждани и бизнес.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини в картел фирми, които са участвали по различни обществени поръчки за доставка на болнична храна. Картелът е забранено споразумение или съгласувана практика между конкуренти, насочено към координиране на пазарното им поведение – включително фиксиране на цени, разпределяне на пазари, манипулиране на търгове и др. Подобни практики водят до изтичане на огромен публичен ресурс, поради което разкриването им е сред приоритетите на Комисията за защита на конкуренцията. Производството за доставката на болнична храна обхваща трите фирми, между които е разпределен пазарът на болнична храна в София - "Мастър-пик" ЕАД, "Болкан мийл“ ЕООД и "Парти фууд" АД, които се очертават като най-големите доставчици на болнична храна в София, а в някои градове като Пазарджик, Благоевград и Варна хрането на всички болници се държи от една фирма. За последната година трите фирми “Мастър-Пик”, “Болкан Мийл” и “Парти Фууд“АД си разпределят общо 9 млн. лева постъпления от държавните болници - "Мастър Пик" (около 5 млн. лева), “Парти Фууд” (около 2.5 млн. лева) и “Болкан мийл” (около 1.5 млн.)

На 13 май официално заработи новият „Месокомбинат Нова Загора“ – модерно предприятие, което поставя акцент върху чистото производство, високото качество и работата с български суровини. Новата инвестиция създава 15 нови работни места и дава още един положителен знак за икономическото развитие на региона. Собствениците Стоян Влаев и Илиян Илиев заявиха, че това е само първата стъпка от по-голям инвестиционен план, който предвижда и разширяване на дейността с изграждането на нов цех за производство на колбаси.

Дан Лазареску, главен изпълнителен директор на Robert Bosch SRL и представител на Група Бош в Румъния, както и управляващ директор на Бош Инженеринг Център Клуж, е новият главен изпълнителен директор на Роберт Бош ЕООД и представител на Бош в България, в допълнение към настоящата му позиция. Лазареску поема ръководството от Константин Конов, досегашен главен изпълнителен директор на Роберт Бош ЕООД, след четиригодишно управление, и Динко Русев - инженеринг директор на Бош Инженеринг Център София. Двамата продължават кариерния си път извън компанията. Дан Лазареску притежава над 25 години професионална инженерна експертиза - повече от 18 години от кариерата му преминават в Германия и Унгария, където работи по големи автомобилни проекти за пазарите в Европа, Северна Америка, Япония и Китай. В Група Бош той заема ръководни позиции в Щутгарт, Будапеща и Клуж-Напока, както и в Инженеринг Центъра на Бош в Клуж. Отговорностите му обхващат разработката на автомобилни управляващи блокове и управлението на дивизии за хардуер и решения за подпомагане на водача за световния пазар.

На заседанието си от 14.05.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Радостин Вазов за независим член на надзорния съвет на „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. 2. Одобрява Александра Кръстева за независим член на надзорния съвет на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БЪЛГАРИЯ ИНШУРЪНС“ АД. 3. Одобрява Мария Христова за лице, което може да сключва самостоятелно сделки за сметка на управляващо дружество „ДСК Управление на активи“ АД. 4. Одобрява Тодор Тодоров, Димитър Банов и Величка Сахакян за членове на съвета на директорите и Христина Ташева за прокурист на инвестиционен посредник „Състейнабъл Бизнес Солюшънс“ АД. 5. Изпраща уведомление до компетентния орган на Република Гърция във връзка с намерението на „ЕЙ АР ЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да разшири обхвата на своята дейност по застрахователно посредничество при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на съответната държава. 6. Освобождава за 2026 г. „ЕЛ БАТ” АД, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД от задължението да се лицензират като инвестиционни посредници във връзка с осъществяваната от дружествата търговия със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати (по смисъла на чл. 5 от ЗПФИ). 7. Изпраща писмо до управляващо дружество „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на член на съвета на директорите на дружеството. 8. Изпраща писмо до „Интелим“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.

„Доверие Обединен Холдинг“ АД ще може да увеличи капитала си до 75 млн. евро в рамките на пет години чрез издаване на нови обикновени или привилегировани акции и варанти. Такива допълнения в устава на дружеството ще гласуват акционерите на предстоящото редовно годишно общо събрание, насрочено на 25 юни 2026 г. На общото събрание ще се гласува и промяна в програмата за обратно изкупуване на собствени акции на „Доверие Обединен Холдинг“. Ценовият диапазон се определя на 4-10 евро, без да се изменя срокът на програмата – до пет години, считано от 27 юни 2024 г., т.е. до средата на 2029 г. Дружеството за поредна година няма да изплати дивидент на акционерите, като малко над 6 млн. евро от печалбата за миналата година се предвижда да се отнесат като неразпределена печалба, а 1% от печалбата ще се изплати като еднократно възнаграждение на изпълнителния директор. Още 2% от печалбата за 2025 г. ще се изплати на служителите на дружеството под формата на бонуси.

На предстоящото годишно общо събрание на акционерите на "Сирма Груп Холдинг" АД, което ще се проведе на 18 юни 2026 г., ще бъде взето решение за промяна наименованието на дружеството- на „Сирма Груп“ и разпределение на дивидент в размер на 863 164 евро.

„Браво Пропърти Фонд“ АДСИЦ ще изплати по още 0,04 евро брутен дивидент на акция. Средствата са осигурени от печалбата на дружеството за 2025 г. и неразпределената печалба от минали години. Това се вижда от поканата за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите на компанията и материалите към нея. Заседанието е насрочено за 15 юни 2026 г. в София. Общата сума, която ще бъде разпределена на акционерите, възлиза на близо 1,5 млн. евро. От нея почти 27,4 хил. евро са от преобразуваната печалба, а 1,44 млн. евро е от неразпределената печалба. С това плащане общият дивидент за 2025 г. става 0,066 евро на акция, след като компанията изплати междинен дивидент в размер на 0,05 лева за полугодието на 2025 г. Предвижда се и гласуване на нови членове на съвета на директорите – Ангел Василев Ангелов и Мария Константинова Али, която ще е независим член на съвета на директорите, както и възнаграждението им – съответно, 1400 евро и 556 евро бруто на месец. Ще се актуализира и възнаграждението на изпълнителния директор, което ще стане 1400 евро нето месечно.

Европейската сметна палата предупреди, че фондът на ЕС за възстановяване след пандемията в размер на 577 милиарда евро е изпълнен с пропуски в прозрачността, които затрудняват да се каже къде всъщност отиват парите. Създаден през 2021 г., така нареченият Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF) имаше за цел да помогне на държавите членки да се възстановят след Covid - с акцент върху зелените и цифровите инвестиции. До януари 2026 г. са били отпуснати 577 милиарда евро от общо 723,8 милиарда евро. Но тъй като правилата за прозрачност са слаби, остава до голяма степен неясно какво са постигнали парите и кой в ​​крайна сметка ги е получил. Някои държави, включително Австрия, Естония, Франция и Испания, са създали онлайн табла или карти, показващи финансираните проекти. Но дори там липсва информация за крайните бенефициенти или инвестиционните резултати, според одиторите. Държавите членки са задължени да публикуват само 100-те най-големи получатели на финансиране по време на пандемията. На практика това обикновено са публични органи като министерства, общини или държавни компании като железопътни компании, които представляват повече от половината от изброените получатели и около 80 процента от отчетените суми. След това тези публични органи прехвърлят средства на хиляди частни компании, неправителствени организации, банки и инвестиционни фондове. Но те попадат извън списъка. И тъй като Европейската комисия не е задължена сама да събира тези данни, дори в случаите, когато държавите членки разполагат с тях, информацията е труднодостъпна. Някои от проблемите с прозрачността, установени от одиторите, са дълбоко вкоренени в дизайна на фонда. Националните власти докладват за етапите и целите за отключване на плащанията от Брюксел, но не и за цялата верига на разходите и финансовите потоци. Комисията сега иска да използва модела като шаблон за следващия седемгодишен бюджет на ЕС.  Съгласно настоящите правила комисията не е задължена да събира данни за отделни плащания или крайни бенефициенти. Една област, която одиторите споменават, но изрично не обхващат, е използването на финансови инструменти, като инвестиционни фондове, за разпределяне на финансиране за пандемия. Държавите членки насочват средства от RRF към национални насърчителни банки като германската KfW или френската Bpifrance, или към инвестиционни инструменти, които съфинансират частно капитализирани инвестиционни фондове, особено тези, насочени към зелени технологии или дигитализация. След това тези инструменти предоставят заеми, гаранции или собствен капитал на компании. Одиторите не са проследили „възстановима подкрепа“ като заеми, защото те са „по-малко рискови“ за публичната хазна. Въпреки това, проследяването на отделните бенефициенти може да бъде трудно, когато средствата се обединяват и инвестират чрез посредници, дори за самите държави членки. Някои държави членки, включително Естония, Румъния и България, загубиха представа къде са се озовали парите, след като са били пренасочени през финансови инструменти, и не са могли да ги изтеглят, когато бъдат поискани. Част от причината за тази липса на прозрачност е практическа и е свързана с условията за корпоративна поверителност, при които функционират такива фондове. Но одиторите признаха, че съществува риск от насочване на публични средства чрез фондове за частен капитал.

Промишленото производство в САЩ се е повишило през април с най-бърз темп от над една година, което свидетелства за зараждащ се импулс в сектора. Ръстът от 0,7 на сто на производството в заводи, мини и сектора на комуналните услуги идва след коригиран спад от 0,3 на сто през март, сочат данни на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ. Той надвишава всички прогнози на икономистите, участвали в анкета на Блумбърг. Анализатори очакваха увеличение с 0,3 на сто на промишленото производство през април. Производството в преработващата промишленост, което осигурява около три-четвърти от общото промишлено производство, е нараснало с 0,6 на сто. Производството в минния сектор, което включва добив на енергия, е намаляло, а в сектора на комуналните услуги се е възстановило.

Китай е регистрирал излишък по текущата сметка в размер на 184,1 милиарда щатски долара през първото тримесечие на 2026 г., показват предварителни данни за платежния баланс, съобщава КМГ. Основен принос има търговията със стоки, при която излишъкът достига 247,4 милиарда долара. В същото време търговията с услуги отчита дефицит от 59,6 милиарда долара. Според Държавната администрация за валутен контрол, излишъкът възлиза на 134,4 милиарда специални права на тираж – международен резервен актив, създаден от Международния валутен фонд.