Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път?
По материали от печата
Работодателските организации в България обявиха, че са против намеренията на министъра на финансите Асен Василев да въведе със закона за бюджета за 2023 година задължение всички компании с персонал от над 50 души да изплащат заплатите на служителите си само по банков път. Според мотивите им това трудно ще изсветли икономиката и ще преустанови проблема на "заплатите в плик", напротив - работещите в малките населени места и в сектори като селското стопанство ще бъдат затруднени да изтеглят парите си от банковите сметки.
Едно от основните предимства на пазарната икономика е свободата на избор. Когато държавата задължава работодателите да изплащат заплати само по банков път, тя ограничава свободата на работодателите и работниците да избират начина, по който желаят да получават своите възнаграждения. Някои хора предпочитат да получават заплатите си в брой или чрез други алтернативни методи, които могат да бъдат по-удобни за тях. Налагането на задължителното изплащане по банков път ограничава тази свобода на избор. Ако всички трудови възнаграждения се изплащат по банков път, то се увеличава риска и от кражби на лични данни и финансови престъпления. Това може да постави работниците и фирмите в уязвимо положение.
Според Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) с подобна мярка няма да секне порочната практика работници да слючват трудов договор с фирмата официално на по-ниско възнаграждение от договореното и то да се превежда по банков път, а разликата до договорения размер да се плаща под масата.
От Българската стопанска камара (БСК) предупреждават, че преди да се задължат фирмите да превеждат заплати само по банков път, трябва да бъде осигурена необходимата инфраструктура в цялата страна - банкомати и в най-малките населени места, ПОС-устройства в магазини и доставчици на услуги, както и интернет свързаност. За съжаление данните на БНБ показват, че към края на 2022 г. АТМ устройствата в България са намалели до 4977 броя, което е с 273 броя по-малко спрямо 2021 г., когато ATM устройствата са възлизали на 5250 броя. Много търговски обекти слагат минимум за покупката от 5 лева, над който може да се ползва карта защото таксата, която ще плати търговецът, е твърде голяма, а таксата за ползвания ПОС-терминал „изяжда“ неговата печалба. За това и работодателските организации призовават за по-ниски банкови такси, както за наетите лица, така и за търговците. АИКБ предлагат, ако преводът на заплатите наистина стане задължително чрез закон единствено по банков път, банковите плащания да бъдат безплатни или символични. Действителността обаче е коренно различна - банките непрекъснато и безконтролно увеличават банковите си такси, включително и тези за ползване на банкомати и ПОС-терминали. Печалбата на банките в България за първите 5 месеца на 2023 г. е в размер на 1,3 млрд. лв., което е с 564 млн. лв. (73%) повече спрямо реализираната за първите пет месеца на миналата година.
Задължителното изплащане по банков път може да доведе до увеличение на икономическото неравенство. Някои от по-малките икономически участници, като например нискоквалифицирани работници и хората от малките населени места нямат равнопоставен достъп до банкови услуги или са ограничени, не по тяхна вина, от тяхната употреба и ползване. Това може да доведе до изключване на тези хора от легитимни възможности за изплащане на заплати и увеличаване на социалните неравенства. За това и работодателите се притесняват, че промените могат да доведат до сериозен отлив на сезонни работници, които по една или друга причина често предпочитат плащане на ръка.
Очевидно подобно предложение на правителството не решава нито един от проблемите, с които се мотивира неговото приемане. Точно обратното - създава повече проблеми за работодателите и работниците, по-скъпо е за тях, нарушава свободата им на избор и задълбочава социалното неравенство.
