Министерството на финансите (МФ) представи приходните мерки за 2027 г., от които очаква най-много постъпления през следващата година и на които ще разчита, за да свие „дупката“ в хазната, вкарала ни в процедура процедура по прекомерен дефицит (ППД) по-рано през лятото. Те са в документ, наречен „Бюджетен план за 2027 г.“, който е само щрих на проектобюджета за 2027 г. и който вече е изпратен за оценка на Европейската комисия. Приоритет ще бъде повишаването на събираемостта на приходите, ограничаването на сивата икономика и противодействието на данъчните измами, укриването и невнасянето на данъци и задължителни осигурителни вноски, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите“, категорични са от министерството. Приходни мерки за 2027 г. с най-значителен бюджетен ефект В Бюджетния план за 2027 г.: Еднократен данък върху свръхпечалбата (банки, търговци, телекоми и др.) - 800 млн. евро Задължение за регистрация по ЗДДС при сделки със земя и сгради - 120 млн. евро Пакет от мерки за повишаване на събираемостта на ДДС - 95 млн. евро Промяна в режима на ваучерите за храна - 55 млн. евро Акциз върху луксозни автомобили над 250 kW - 20.8 млн. евро Актуализиране на глобите и имуществените санкции - 4.9 млн. евро Мярката, която се очаква да има най-голям принос, е облагането на свръхпечалбите на няколко сектора, включително на банковия. Въпреки че срещна отпор от работодателите, банките и дори Българската народна банка (БНБ), МФ не се отказва от идеята си да въведе еднократния допълнителен данък. Впоследствие от банковия сектор предупредиха, че той може да оскъпи кредитите и да доведе до ръст на лихви и такси.

През 2025 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, се увеличава с 4.5% спрямо предходната година до 10 141.5 млн. лева. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, нараства с 3.9% на годишна база до 6 701.0 млн. лв., а стойността на продукцията от животновъдството възлиза на 2 622.6 млн. лв. - с 8.6% повече спрямо 2024 година. През 2025 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, възлиза на 10 141.5 млн. лв., което е с 4.5% повече в сравнение с предходната година. Увеличението е в резултат на повишение на цените с 5.3%, докато при обемите на произведената продукция се наблюдава незначителен спад - с 0.7% спрямо 2024 година. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, се равнява на 6 701.0 млн. лв. и представлява 66.1% от общата стойност на селскостопанската продукция. Преобладаващата част (81.2%) е от зърнени и от технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 3 455.8 млн. лв. и 1 983.2 млн. лева. В сравнение с 2024 г. стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е по-висока с 3.9%, което се дължи на увеличение на цените - с 6.8%, и на намаление на обемите - с 2.7%. През 2025 г. стойността на произведената продукция от животновъдството възлиза на 2 622.6 млн. лв., или 25.9% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2024 г. стойността ѝ нараства с 8.6%, което е в резултат на увеличение както на цените - с 2.2%, така и на произведените обеми - с 6.3%. Стойността на продукцията от отглеждането на селскостопански животни е 1 337.4 млн. лв. (51.0% от продукцията в животновъдството), докато стойността на произведените животински продукти се равнява на 1 285.2 млн. лв. (49.0% от продукцията в животновъдството). В сравнение с 2024 г. стойността на отглеждането на селскостопански животни нараства с 0.4%, което се дължи на увеличение на обемите - с 5.6%, докато цените намаляват - с 4.9%. Стойността на произведените животински продукти спрямо предходната година отбелязва увеличение с 18.7%, което е в резултат както на нарастване на обемите - със 7.2%, така и на цените - с 10.8%. През 2025 г. стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на 5 656.3 млн. лв., което е с 0.8% по-малко спрямо предходната година. Намалението се дължи на понижение на обемите - с 1.3%, докато цените нарастват - с 0.5%. Спрямо 2024 г. увеличение на средствата за текущо потребление е отчетено при фуражни добавки - със 7.6%, и при семена и посадъчен материал - с 5.1%. Понижение спрямо предходната година се наблюдава при разходите на стопанствата за торове и почвени подобрители - с 0.9%, продукти за растителна защита - с 5.1%, и разходите за горива и масла - с 6.7%. Създадената през 2025 г. брутна добавена стойност в селското стопанство се равнява на 4 485.2 млн. лева и е с 11.9% по-висока спрямо предходната година. Увеличението се дължи на нарастване на цените - с 11.9%, докато при обемите не е регистрирано изменение на годишна база. През 2025 г. нетният опериращ излишък/смесен доход в селското стопанство възлиза на 3 185.0 млн. лв. и е с 4.5% по-нисък спрямо предходната година. Намалението е в резултат на спада на други субсидии върху производството през 2025 г. спрямо предходната година. През 2025 г. нетният предприемачески доход в селското стопанство достига 1 102.0 млн. лв., като отбелязва ръст от 19.3%, което се дължи на намаление на разходите за аренда. През 2025 г. брутното образуване на основен капитал в селското стопанство възлиза на 1 139.8 млн. лв., като нараства с 0.6% спрямо предходната година. По-голямата част от него - 1 051.3 млн. лв. (92.2%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти, от които в селскостопански машини, оборудване и транспортни средства - 743.6 млн. лв. (дял от 65.2%), и в сгради - 306.1 млн. лева (дял от 26.9%). Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2025 г. е 88.5 млн. лева.

България получи шестмесечно удължаване на лиценза от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, който разрешава извършването на трансакции с четири български дружества от групата „Лукойл". Лицензът е валиден до 24 април 2027 г. Удължаването на лиценза обхваща дружествата „Лукойл България" ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас" АД;„Лукойл Авиейшън България" ЕООД; „Лукойл Бункер България" ЕООД.

През 2012 г. беше открит завода на "Литекс моторс" и Great Wall за асемблиране на китайски автомобили в България. Предприятието затвори през 2016 г., дружеството "Литекс моторс" вече го няма, а Great Wall е по-голяма от всякога и вече се казва GWM. Сега Баховица отново е на картата с нов, далеч по-перспективен проект за сглобяване на електромобили и хибриди на GWM, които от другата година ще се продават в цяла Европа. Проектът, който преди години бе сред най-емблематичните и обсъждани промишлени опити в страната, отново събира на едно място наследника на "Литекс моторс" - "Българска автомобилна индустрия" (БАИ), и китайския автомобилен гигант Great Wall Motor (GWM). От януари се очаква възстановеният завод да започне серийно сглобяване на изцяло електрическия компактен SUV модел на GWM Ora 5. Така Баховица ще се превърне в тъй наречения независим контрактен производител (contract assembler). При него GWM не е собственик на производството, а българската компания има договор да произвежда определен брой автомобили на година за китайците. Теренът е на предишния завод на "Литекс моторс", когато компанията на Гриша Ганчев започна да сглобява компактния модел Voleex С10. Частите идваха от Китай, а всичко се асемблираше на изградените поточни линии. Днес комплексът оперира под шапката на дружеството "Баховица индустриален парк" (със собственик БАИ). Той е с площ 500 000 кв.м. Една част от него - старият склад за части, беше преоборудвана и отдадена под наем на германската VOSS Automotive, която има производство с няколкостотин работници и доставя за автогиганти в Западна Европа. Останалата част беше замразена. Сега са запазени основните производствени линии и значителна част от инфраструктурата. В завода има линии за интериорни елементи, за монококови автомобили (използва шаси тип самоносеща конструкция), за автомобили върху рама и за финално сглобяване. Съществували са и подмонтажни линии за двигатели и скоростни кутии, арматурни табла, преден и заден мост. В момента тече преоборудване и трансформация на линиите, за да отговарят на новото производство на електрифицирани автомобили. Ще се използва готовата инфраструктура. Инвестира се и в оборудване за финалното сглобяване и тестване, включително за електрическите системи, камерите, системите за поддържане на лентата и различните функции за подпомагане на водача. Финалното тестване и калибриране ще се извършват в Баховица. GWM ще внася и доставя компонентите до Баховица, а БАИ ще сглобява, като има гарантирани поръчки на година. Минималната производствена цел в началото е 7000 автомобила годишно. В момента първата цел е производство по 30 автомобила на ден, но капацитетът след време може да достигне и 90 коли дневно. Първоначално компонентите ще идват от Great Wall поотделно - шасита, батерии и т.н. След време може да се работи и с български поддоставчици. На първия производствен етап на завода ще бъдат наети около 150 души. GWM е голям китайски автомобилен производител, който се утвърди като лидер в сегмента на SUV возилата и пикапите. Структурата на собствеността на компанията е изградена около нейния основател и дългогодишен председател Уей Дзиендзюн. За разлика от редица държавно контролирани гиганти в китайския сектор, GWM започва като приватизирано предприятие през 90-те години на миналия век, като впоследствие семейството на Уей запазва мажоритарен и ефективен контрол върху корпорацията чрез холдингови дружества, държащи около 40% от акциите. Останалата част от капитала е разпределена между публични инвеститори на борсите в Хонконг и Шанхай, както и множество глобални институционални фондове. Пазарното присъствие на групата е разделено в няколко самостоятелни бранда: Haval за масови и хибридни SUV модели, Wey за луксозни изпълнения, Ora за градски електромобили с разширяваща се гама, Tank за високопроходими офроуд машини и SOUO за премиум мотоциклети. Бизнес моделът на GWM включва вертикална интеграция чрез дъщерни компании като гиганта за батерии Svolt и развойното подразделение за силова електроника и двигатели Finest (HYCET). В международен план компанията си партнира успешно с утвърдени играчи, включително чрез джойнт венчъра Spotlight Automotive с BMW Group за производство на електрически модели MINI. С над 1.32 милиона произведени автомобила годишно GWM изпреварва по обем брандове като Volvo и Mazda, а делът на износа е 25%.

На заседанието си от 15.10.2026 г. КФН реши: 1. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от „Ю Ес Корп“ ЕООД за закупуване чрез инвестиционен посредник „БенчМарк Финанс“ АД на акции от капитала на „ВИПОМ“ АД от останалите акционери на дружеството. 2. Одобрява Сотир Сотиров за член на управителния съвет и изпълнителен директор на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД и на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД. 3. Одобрява Димитър Христов за член на съвета на директорите на „Зенит Имоти“ АДСИЦ. 5. Изпраща уведомления до компетентните органи на Австрия, Белгия, Хърватия, Естония, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, до Европейския орган за ценни книжа и пазари и до Европейския банков орган във връзка с намерението на доставчик на услуги за криптоактиви „ФФ Диджитал“ ЕООД за свободно предоставяне на услуги за криптоактиви на териториите на съответните държави. 6. Изпраща писмо до „ЪНРАМП“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.

Ръководството на „Ай Ти Еф Груп“ АД е решило да емитира пета емисия облигации, този път чрез първично публично предлагане на Българската фондова борса (БФБ). Досега облигациите на дружеството се предлагаха на предварително определен кръг инвеститори. Съветът на директорите на компанията е одобрил издаването на емисия облигации на стойност до 15 млн. евро с номинал и емисионна стойност 1000 евро всяка. Минималният размер на набраната сума, за да се счита заемът за сключен, е 8 млн. евро. Годишната лихва е определена на 11%, като ще се изплаща два пъти годишно. Главницата се предвижда да бъде изплатена на шест амортизационни вноски. Пет от вноските ще са за 13,33% от номиналната стойност на облигационния заем, като ще са платими с предпоследните пет лихвени плащания. Последната вноска ще е в размер на 33,35% от номиналната стойност на облигационния заем и ще се плати заедно с последното лихвено плащане. Срокът до падежа на облигациите е 84 месеца, като датата на издаване ще бъде определена допълнително. Ръководството на „Ай Ти Еф Груп“ е избрало ТБ „Алианц Банк България” АД като банка, в която да бъде открита набирателната сметка за внасяне на емисионната стойност на записаните облигации. ИП „Елана Трейдинг” АД е определен за инвестиционен посредник, чрез който да се осъществи публичното предлагане на емисията облигации.

"Илевън кепитъл" планира да набере до 7.63 млн. евро с увеличение на капитала си, като средствата ще бъдат използвани основно за придобиване на дял в "Кънвиниънс" - компанията зад онлайн супермаркета за доставка на храни eBag. Компанията ще предложи до 918 851 нови акции на цена от 8.30 евро. Това е малко под пазарната цена в последните дни, която варира в диапазона 8.40-8.60 евро. Увеличението на капитала ще се осъществи чрез издаване на права. За всяка настояща акция ще бъде емитирано по едно право, като 2.5 права ще дават възможност за записване на една нова акция. Увеличението ще се счита за успешно, ако бъдат записани поне 450 хил. акции, което би осигурило минимум 3.7 млн. евро. Основната част от средствата е предназначена за придобиване на дял в "Кънвиниънс". За тази цел "Илевън кепитъл" предвижда да използва до 80% от набрания капитал, като дяловете могат да бъдат придобити от командитното "Илевън инвестмънтс" и от други акционери в "Кънвиниънс" . От останалите средства до 17% ще бъдат насочени към допълнителни инвестиции в дружества, в които "Илевън кепитъл" вече има участие. До 3% са предвидени за покриване на разходите по самото увеличение на капитала. При пълно записване на емисията това би означавало до около 6.10 млн. евро инвестиция в "Кънвиниънс" и до 1.30 млн. евро за допълнителни инвестиции в останалите компании от портфейла на компанията. Планираната сделка с "Кънвиниънс" ще изисква одобрение на общо събрание на акционерите поради участието на Даниел Томов. Томов притежава около 25% от "Илевън партнърс", което е най-големият акционер в борсовата "Илевън кепитъл". Командитното "Илевън инвестмънтс" няма директна връзка с борсовата компания, въпреки че се управлява и държи от същите акционери. Самата "Илевън инвестмънтс" вече е акционер в "Кънвиниънс" като държи около 5.7% от компанията зад eBag, който се оценява на около 4.62 млн. евро (ако се вземе за база сделката между "Ейч Ар кепитъл" и "МФГ инвест" за акциите на "Кънвиниънс). "Илевън кепитъл" е борсова компания, възникнала като продължение на фонда Eleven, която инвестира предимно в български стартъпи. Дружеството дебютира на БФБ през март 2020 г., когато набира около 1.1 млн. евро през борсата. В последния отчет на компанията се забелязват инвестиции в 21 дружества - 3 от САЩ и две от Великобритания, а всички останали български. Компанията има само миноритарни дялове във всяка от тях. Най-голяма тежест в портфейла на "Илевън кепитъл" е софтуерната компания за CV-та "Енхенсив РД", следвана от софтуерната "Сенсика текнолоджис" и компанията за умен дом "Мклаймът". През последните 12 месеца акциите на "Илевън кепитъл" поскъпват с около 7.5%, но изостават в сравнение със Sofix. От 2022 г. компанията разпределя ежегодно и дивидент.

Еврозоната е отчела дефицит от 16,1 млрд. евро в търговията със стоки с останалата част от света през август 2026 г. спрямо дефицит от 1,7 млрд. евро година по-рано, показват първоначални данни на Евростат. Влошаването се дължи основно на търговията с машини и превозни средства и на увеличения дефицит при енергийните продукти. Износът на стоки от еврозоната е достигнал 227,7 млрд. евро, с 9,9 на сто повече спрямо август 2025 г. Вносът е нараснал по-бързо, с 16,7 на сто до 243,8 млрд. евро. За сравнение, през юли еврозоната е отчела търговски излишък от 10,7 млрд. евро по некоригирани данни. Салдото при машините и превозните средства се е променило от излишък от 7,2 млрд. евро през август 2025 г. в дефицит от 0,7 млрд. евро през същия месец на тази година. Дефицитът при енергийните продукти се е увеличил от 21,3 млрд. на 26,7 млрд. евро. За периода януари-август 2026 г. еврозоната е отчела дефицит от 5,4 млрд. евро спрямо излишък от 90,9 млрд. евро през същия период на 2025 година. Износът на стоки от еврозоната към останалата част от света е нараснал до 1990,8 млрд. евро, или с 2,1 на сто спрямо януари–август 2025 г. Вносът се е увеличил до 1996,2 млрд. евро, или със 7,3 на сто. Търговията със стоки между държавите от еврозоната е нараснала до 1857,6 млрд. евро през януари–август 2026 г., което е увеличение с 5,4 на сто спрямо същия период на предходната година. През август 2026 г. ЕС е отчел дефицит от 25,2 млрд. евро в търговията със стоки с останалата част от света спрямо дефицит от 7,5 млрд. евро през август 2025 г. Износът на стоки от ЕС към държави извън блока е достигнал 202,9 млрд. евро през август 2026 г., което е увеличение с 9,4 на сто спрямо август 2025 г. (185,4 млрд. евро). Вносът от държави извън ЕС е възлязъл на 228,0 млрд. евро, или с 18,2 на сто повече спрямо същия месец на предходната година (192,9 млрд. евро). Влошаването спрямо август 2025 г. се дължи главно на търговията с машини и превозни средства, чието салдо е преминало от излишък от 7,3 млрд. евро към дефицит от 2,5 млрд. евро през август 2026 г. Дефицитът при енергийните продукти също се е увеличил – от 24,3 млрд. евро на 31,4 млрд. евро. През периода януари–август 2026 г. ЕС е отчел дефицит от 46,1 млрд. евро спрямо излишък от 76,4 млрд. евро през януари–август 2025 г. Търговията със стоки между държавите членки на ЕС е нараснала до 2906,7 млрд. евро през януари–август 2026 г., което е увеличение с 6,5 на сто спрямо същия период на предходната година.

Международният валутен фонд (МВФ) призова правителствата в Латинска Америка да използват сегашните благоприятни условия, за да намалят публичния дълг и да повишат производителността. Фондът предупреди, че добрият достъп до финансиране може да не се запази, докато фискалната консолидация в много държави от региона е спряла. Прогнозата на МВФ за икономическия растеж в Латинска Америка и Карибите е 2,3% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г. Това е понижение съответно с 0,1 и 0,2 процентни пункта спрямо юлската оценка на фонда. За Западното полукълбо, което включва и САЩ и Канада, се очаква растеж от 2,2% през тази година и 2,3% през следващата, при 2,4% през 2025 г. Според фонда силното търсене от САЩ, високите цени на суровините, по-добрите финансови условия, туризмът и паричните преводи от чужбина продължават да подкрепят икономическата активност. Тези фактори обаче не решават дългосрочните проблеми на региона - високия публичен дълг и слабия ръст на производителността. МВФ изчислява, че по-добрите условия за търговия и по-лесното финансиране добавят около 0,6 процентни пункта към растежа през 2026 г. в Бразилия, Чили, Колумбия, Мексико и Перу спрямо предходната година. Положителният ефект е частично ограничен от несигурността около митата и геополитическите конфликти. Латиноамериканските държави са предприели мерки за ограничаване на бюджетните разходи през 2025 г., но според МВФ корекциите са били по-малки от очакваното и са спрели в много страни през 2026 г. Бразилия, Канада и редица карибски икономики компенсират по-високите енергийни разходи, вместо да продължат с фискално затягане. Фондът очаква инфлацията в повечето държави от региона да се върне към целевите равнища до края на 2027 г. Рисковете за икономическия растеж остават предимно негативни, а за инфлацията са насочени нагоре заради поскъпването на енергията и храните, свързано с конфликта в Близкия изток. За Аржентина МВФ отчита по-слаби от очакваното данни през тази година, но прогнозира възстановяване на растежа през 2027 г. Фондът посочва, че ако държавите не подобрят производителността, малко от тях ще се доближат до жизнения стандарт на развитите икономики през следващите години. fakti.bg

Броят на чуждестранните граждани, пребиваващи в Япония, е достигнал рекордните 4,28 млн. души в края на юни, или 3,4 на сто от населението на страната, показват публикувани правителствени данни, цитирани от Киодо. Увеличението е с около 155 000 души спрямо края на 2025 г. Броят на чужденците, пристигнали през първата половина на 2026 г. с визи за управление на бизнес, е намалял с 80,9 на сто на годишна база до 635 души. Според Агенцията за имиграционни услуги спадът се дължи на затегнатите през октомври миналата година изисквания. Тогава Япония повиши минималния изискуем капитал за този вид виза от 5 млн. на 30 млн. йени, или около 190 000 долара. Страната увеличи и таксите за заявления за разрешение за пребиваване и въведе по-строги условия за получаване на статут на постоянно пребиваващ. Мерките са част от затягането на правилата за чужденците при управлението на премиера Санае Такаичи. Според вида на разрешението най-голяма е групата на постоянно пребиваващите, която е нараснала с 1,5 на сто спрямо края на 2025 г. до 961 342 души. Следват притежателите на визи за инженери, специалисти в областта на хуманитарните науки и международните услуги, включително преводачи. Броят им се е увеличил с 8,5 на сто до 516 184 души. Чужденците със студентски визи са нараснали с 3,2 на сто до 479 626 души. Общо 444 256 души са със статут на квалифицирани работници от определени категории, позволяващ им да започнат работа със специализирани знания и умения, без предварително обучение в Япония. Сред тях работниците от втора категория са се увеличили повече от два пъти спрямо края на миналата година до 18 295 души. Гражданите на Китай, Виетнам и Южна Корея представляват половината от чуждестранните жители на страната. Спрямо края на 2025 г. броят на гражданите на Мианма е нараснал с 15,9 на сто, а на Индонезия с 15,6 на сто. Общият брой на влезлите в Япония чужденци, включително туристите, е надхвърлил 21,4 млн. през първото полугодие, с около 71 000 повече спрямо същия период на миналата година. Броят на новопристигналите чужденци обаче е намалял с 0,1 на сто до около 19,71 млн. души. Спадът се дължи на по-малкия брой пристигащи от Китай на фона на влошените двустранни отношения. Към 1 юли чужденците, пребиваващи незаконно в Япония, са били 65 229 души, с 4,8 на сто по-малко спрямо шест месеца по-рано. Най-много сред тях са гражданите на Тайланд, 10 260 души, следвани от тези на Виетнам и Южна Корея.