Търговският дефицит на България за август е 535,3 млн. евро при дефицит от 463,4 млн. евро за август 2025 г., съобщава Българската народна банка (БНБ). За януари - август търговският баланс е отрицателен в размер на 7,1217 млрд. евро (5,7 процента от БВП) при дефицит от 5,253 млрд. евро. За януари - август износът е 30,7906 млрд. евро (24,7 процента от БВП), като се увеличава с 2,8286 млрд. евро (10,1 процента) в сравнение с този за същия период на 2025 г. (27,9619 млрд. евро, 24,1 процента от БВП). За януари - август вносът е 37,9123 млрд. евро (30,4 процента от БВП), което е увеличение с 4,6974 млрд. евро (14,1 процента) спрямо същия период на миналата година (33,2149 млрд. евро, 28,6 процента от БВП). За януари - август салдото по услугите е положително в размер на 5,3514 млрд. евро (4,3 процента от БВП) при положително салдо от 6,2553 млрд. евро (5,4 процента от БВП) за януари - август 2025 г. За януари - август текущата и капиталовата сметка е отрицателна и е 3,7135 млрд. евро (3 процента от прогнозния БВП) при отрицателно салдо от 1,5528 млрд. евро (1,3 процента от БВП) за януари - август 2025 г. За януари - август текущата сметка е отрицателна и възлиза на 5,5524 млрд. евро (4,5 процента от БВП) при отрицателно салдо от 2,2251 млрд. евро (1,9 процента от БВП) за януари - август 2025 г. За януари - август капиталовата сметка е положителна в размер на 1,839 млрд. евро (1,5 процента от БВП), при излишък от 672,3 млн. евро (0,6 процента от БВП) за януари - август 2025 г. За периода януари - август финансовата сметка е отрицателна - 3,9782 млрд. евро (3,2 процента от БВП), при отрицателна стойност от 3,5504 млрд. евро (3,1 процента от БВП) за същия период на 2025 г. За януари - август преките чуждестранни инвестиции в страната се увеличават с 3,8287 млрд. евро (при ръст от 1,9099 млрд. евро за януари - август 2025 г.). За януари - август 2026 г. преките инвестиции в чужбина се повишават с 303,5 млн. евро (при увеличение с 335 млн. евро за януари - август 2025 г.

Дългът на България за 2025 г. е в размер на 68,057 млрд. лв. (34,797 млрд. евро) или 29,9 на сто от брутния вътрешен продукт. През 2024 г. дългът на страната е бил 48,851 млрд. лв. (24,977 млрд. евро) или 23,8 на сто от БВП. През 2025 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от 9,122 млрд. лева (4,664 млрд. евро), или 4 на сто от БВП. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 8,891 млрд. лева (4,546 млрд. евро), или 3,9 на сто от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал дефицит от 223 млн. лева (114 млн. евро), а дефицитът в подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е 8 млн. лева (4 млн. евро). Към датата на настоящата публикация НСИ е изискал, но все още не е получил копие от одитния доклад на Сметната палата по извършен извънреден одит на пътни инфраструктурни проекти в публичния сектор, възложен с решение на Народното събрание. В зависимост от констатациите в доклада и след допълнителен анализ, верификация и валидация от страна на Евростат данните за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ и подсектор „Централно управление“ може да бъдат ревизирани.

Пловдивският производител на медицинска техника "БТЛ индъстрийз" продължава растежа си, след като през миналата година се премести в изцяло нова сграда. Фирмата може да се похвали с автоматични системи за разкрой на листов материал, за огъване на детайли за направата на огъвка и машини за металообработка с цифрово управление. Друго нововъведение е така нареченият water spider - влакче, което се управлява от оператор и на ден движи около 400 до 600 колички с материали, с което замества труда на 15 до 20 оператори. В производството си "БТЛ индъстрийз" използва 12 хиляди уникални активни компонента. Компанията има 450 - 500 доставчика, като от тях 150 са български. Сред плановете на фирмата е да произвежда все повече собствени части. С насищането на платки например се предвижда след 2 години заводът в Пловдив да затвори производствата и да е изцяло независим от доставките от Чехия. Това би било голямо предимство за компанията. Служителите в момента са около 950, като очакванията са до края на годината те да достигнат 1000. За сравнение - към края на миналата година в компанията са работили малко над 800 души. От тази година фабриката "БТЛ индъстрийз" работи на две смени. Заводът покрива голяма част от нуждите си с възобновяема енергия. Покривите са запълнени на максимум със слънчеви панели, чиято инсталирана мощност е 1.4 мВт, а освен това има и батерии. Така дори в облачни дни компанията задоволява 50% от потреблението си. Фабриката разполага със система за управление на сгради (BMS), която значително подобрява енергийната ефективност, като следи температурата, влажността, осветеността, изключва лампи, където няма хора. През лятото заводът се охлажда през нощта. По този начин през деня няма течение от охладителната система и комфортът на хората е доста по-добър. "БТЛ индъстрийз" е производител на медицинска апаратура за физиотерапия, кардиология, естетична медицина и др. Заводът в Пловдив е единствената производствена база на чешката група BTL, която продава продуктите си на над 100 пазара. Компанията има също и развоен център в София. За 2025 г. дружеството отчита 331.2 млн. евро продажби, заетите са 807 души.

Ново инвестиционно намерение за изграждане на високотехнологичен месопреработвателен комплекс в Нова Загора предвижда разкриването на над 200 работни места. Проектът е на "Аякс Груп Холдинг" АД и се планира да бъде реализиран от дружеството "Аякс Агро" ООД върху терен с площ от 70 декара. "Аякс Груп Холдинг" е българска компания с дейност в агрохранителния сектор, включваща свиневъдство, производство на фуражи, месопреработка и собствена търговска мрежа. Дружеството развива дейност в Нова Загора повече от десет години на две производствени площадки. Новото инвестиционно намерение се нарежда сред инициативите, които очертават перспективи за местната икономика. Сред тях са развитието на Индустриален парк "Перла", изграждането на "Ритейл Парк Нова Загора" и реализацията на Регионалната търговско-туристическа зона в село Баня.

„Белла България“ АД – лидер в производството на храни – представи най-новата инвестиция на компанията за модернизация и разширяване на производствените си мощности, ситуирани в Ямбол. Инвестицията от 15 млн. евросе извършва в рамките на проект „Подкрепа за производствени инвестиции в „Белла България“ АД“, финансиран по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027. Проектът предвижда извършване на комплекс от инвестиции в материални активи за разширяване на производствения капацитет на дружеството в направление „бутер тесто и бутер изделия“ – със 100%, а на „тестени изделия, опаковани в защитена газова среда“ – с 5% увеличение. Инвестициите включват строителни дейности за изграждане на нова и ремонтиране на съществуваща производствена сграда, осигуряване на оборудване за разширяване на капацитета по цялата производствена верига – от входа на суровината, през нейната обработка, съхранение и доставката на крайния продукт в търговската мрежа. За осигуряване на енергийната независимост на дружеството и намаляване разходите за енергия се предвижда въвеждане на ВЕИ технологии за производство и съхранение на енергия – за собствени нужди. Проектът предвижда изграждането на комбинирано съоръжение – фотоволтаична електроцентрала с мощност 1,65 MW и локално средство за съхранение на енергията – батерия с капацитет 5,016 MWh. Произведената електрическа енергия се очаква да бъде с обем 2216,4 МWh/годишно и да осигури над 50% от нуждите на предприятието за тестени изделия. В резултат от изпълнените дейности се очаква разкриването на нови 46 работни места, в т.ч. за работници от секторите на въгледобива и производството на енергия от регион Стара Загора. 

Стартират официално предварителните дейности за строителството на Терминал 3, съобщи управата на столичното летище "Васил Левски. Изграждането на трети терминал е условие в договора, който българската държава подписа с концесионера СОФ Кънект. Предварителните дейности обхващат изграждането на ключови елементи - нов транспортен център, оформяне на предтерминален площад и преместване на съществуваща подземна инфраструктура. С това фактически ще започне изграждането на инфраструктурата на бъдещия Терминал 3". Стартът ще бъде даде на офциална церемония на 23 октомрви в 11:00 ч. с участието на СОФ Кънект и „Главболгарстрой Холдинг".

Старозагорската фирма „Болид“ ООД стартира строителството на складово-търговската си база в Индустриален парк Сливен. Строителната компания „Болид“ е първият инвеститор в новия Индустриален парк Сливен. Изпълнител на строителните работи на бъдещата база е фирма „Деник Инженеринг“, а подизпълнители са старозагорската фирма „Чахов“, както и УСМ „Стоян Стойков“. Фирма „Болид“ ще направи довършителните работи по обекта като обзавеждане, подови настилки, облицовки, окачени тавани. Инвеститорите от „Болид“ си поставят за цел да завършат новата база до края на следващата 2027 година. Компанията ще открие тук около пет нови работни места. Общата инвестиция в строителство, оборудване и стока ще стигне около 1 млн. евро. Новата база Новата складово-търговска база „Болид“ е със застроена площ 900 кв. м и разгърната площ 1100 кв. м. Площта на парцела е 4,5 дка. Тук ще бъдат разположени както складовите площи за материалите, така и административната и битова част и шоурум. "Болид“ ООД разполага с 4 строително-търговски бази в страната. В Стара Загора, Хасково и София базите са собствени, а в Сливен настоящата база е под наем. „Болид“ е основана през 1996 г. в Стара Загора и е специализирана е в продажби и монтаж на строителни изолационни материали. Фирма Болид е търговско-строителна компания, специализирана в предлагането на системи за топло, звуко, хидроизолации, материали за сухо строителство, окачени тавани и конструкции, демонтируеми преградни стени, строителна химия, бои, мазилка, елементи от завършване на интериорен дизайн.

Българската компания „Леккербек“ (Lekkerbek) и казахстанското предприятие „Шымкентмай“ (Shymkentmay) разработват съвместен инвестиционен проект за изграждането на модерно предприятие за производство на готови хранителни продукти в град Шимкент, Казахстан, като предварително обявената стойност на инвестицията е между 20 и 25 млн. щатски долара. Планираната инвестиция възлиза на приблизително 20 - 25 млн. долара. Бъдещият завод ще бъде специализиран в производството на готови храни чрез технологията sous-vide, при която продуктите се поставят във вакуумни опаковки и се обработват при точно контролирана температура. Този метод позволява по-прецизен контрол върху производствения процес и е подходящ за индустриално производство на предварително приготвени ястия. Инвестицията е насочена към създаването на производствен комплекс, който да преработва селскостопански суровини и да доставя готова продукция както на казахстанския пазар, така и на други пазари в Централна Азия. Казахстанският партньор „Шымкентмай“ е утвърден производител от хранително-вкусовата промишленост, чиято история започва през 1942 г. като предприятие за преработка на маслодайни култури. Днес компанията произвежда растителни масла, майонези, сосове и други продукти, като реализира продажби и на пазарите в Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. Според публикувани финансови данни приходите на „Шымкентмай“ за 2024 г. достигат 36,8 млрд. казахстански тенге, а отчетената печалба е приблизително 1,5 млрд. тенге. През 2025 г. двустранният стокообмен достига 1,141 млрд. долара, което представлява намаление с 5,6% спрямо 2024 г. Българският износ за Казахстан обаче нараства със 7% до 110,7 млн. долара, докато вносът от Казахстан възлиза на приблизително 1,03 млрд. долара. На този фон създаването на съвместния бизнес съвет има за цел да насърчи нови инвестиции, индустриални партньорства и разширяване на търговските връзки. Източник: APK

Бългapcĸaтa Гpийн Инoвeйшън (Нуdrоgеnеrа) cпeчeли eвpoпeйcĸo финaнcиpaнe oт 655 830 eвpo зa paзpaбoтвaнeтo нa мoдyлнa вoдopoднa eнepгийнa cиcтeмa. Πpoeĸтът Н2В3ОХ щe ce peaлизиpa в пapтньopcтвo cъc Coфийcĸия yнивepcитeт "Cв. Kлимeнт Oxpидcĸи", a cиcтeмaтa щe бъдe инcтaлиpaнa в мaндpa "Eлeнa". Cиcтeмaтa Н2В3ОХ щe вĸлючвa eлeĸтpoлизьop зa пpoизвoдcтвo нa вoдopoд, мoдyл зa cъxpaнeниeтo мy чpeз мeтaлни xидpиди, ĸoмпpecop, гopивнa ĸлeтĸa, бaтepиeн мoдyл и cмecитeл зa ĸoмбиниpaнe нa вoдopoдa c пpиpoдeн гaз, ĸaтo yпpaвлeниeтo нa oтдeлнитe ĸoмпoнeнти и eнepгийнитe пoтoци щe ce ocъщecтвявa чpeз интeгpиpaн coфтyepeн мoдyл. B зaвиcимocт oт пoтpeбнocтитe вoдopoдът щe мoжe дa ce изпoлзвa зa гeнepиpaнe нa eлeĸтpoeнepгия чpeз гopивнa ĸлeтĸa, дa бъдe ĸoмпpecиpaн дo виcoĸo нaлягaнe или дa ce cмecвa c пpиpoдeн гaз зa индycтpиaлни пpилoжeния. Kлючoв eлeмeнт oт пpoeĸтa e paзpaбoтвaнeтo нa мeтaлxидpидeн ĸoмпpecop. Зa paзлиĸa oт ĸoнвeнциoнaлнитe peшeния, тaзи тexнoлoгия изпoлзвa cвoйcтвaтa нa oпpeдeлeни мeтaлни cплaви дa пoглъщaт и ocвoбoждaвaт вoдopoд пpи paзлични ycлoвия. Coфийcĸият yнивepcитeт щe ocигypи нayчнaтa eĸcпepтизa и лaбopaтopнaтa инфpacтpyĸтypa зa пoдбopa и изcлeдвaнeтo нa cплaви c пoтeнциaл зa дocтигaнe нa нaлягaнe дo 700 bаr, a ĸoмпaниятa щe oтгoвapя зa инжeнepнaтa интeгpaция и индycтpиaлния дизaйн нa cиcтeмaтa. Цeлтa нa пpoeĸтa e дa бъдe дocтигнaтo нивo нa тexнoлoгичнa гoтoвнocт ТRL 6 - eтaп, пpи ĸoйтo тexнoлoгиятa ce дeмoнcтpиpa в peлeвaнтнa cpeдa, близĸa дo peaлнитe ycлoвия нa пpилoжeниe. Cлeд тoвa peшeниeтo тpябвa дa бъдe пoдгoтвeнo зa пocлeдвaщo мaщaбиpaнe и peaлизaция нa пaзapa. Hydrogenera е единственият производител на електролизьори на Балканите и разработва собствени технологии за производство, съхранение и употреба на зелен водород. Koмпaниятa вeчe e peaлизиpaлa нaд 100 пpoeĸтa и имa пpиcъcтвиe в ceдeм дъpжaви. Πpeз 2026 г. Нуdrоgеnеrа пpoдължaвa дa paзшиpявa пopтфoлиoтo cи oт вoдopoдни пpoeĸти в Eвpoпa. Cpeд тяx e дoгoвopът зa дocтaвĸa нa aлĸaлeн eлeĸтpoлизьop c мoщнocт 250 kW зa изcлeдoвaтeлcĸия цeнтъp нa фoндaция "Бpyнo Kecлep" в Итaлия, ĸъдeтo oбopyдвaнeтo щe ce изпoлзвa зa изпитвaния нa тexнoлoгии зa пpoизвoдcтвo нa зeлeн вoдopoд. Koмпaниятa paбoти и пo пpoeĸт зa Vоlkѕwаgеn в Πoлшa, cвъpзaн c изпoлзвaнeтo нa вoдopoд и ĸиcлopoд зa oптимизиpaнe нa гopивния пpoцec нa пpoмишлeнa гaзoвa гopeлĸa. Дpyг гoлям пpoeĸт e дoгoвopът зa вoдopoднa cиcтeмa c мoщнocт 2 МW, пpeднaзнaчeнa дa пpoизвeждa вoдopoд зa индycтpиaлни пoтpeбитeли в Гepмaния. Cъopъжeниeтo щe бъдe инcтaлиpaнo в Уĸpaйнa, a въвeждaнeтo мy в eĸcплoaтaция e плaниpaнo зa юни 2027 г. Πpeз пъpвoтo пoлyгoдиe нa тaзи гoдинa oбaчe ca oтчeтeни пpиxoди в paзмep нa 1,102 млн. eвpo, ĸoeтo e cпaд oт 56,4% cпpямo cъщия пepиoд нa пpeдxoднaтa гoдинa. Πpeз 2025 г. Гpийн Инoвeйшън, ĸoятo oпepиpa пoд мapĸaтa Нуdrоgеnеrа, oтчитa пpиxoди oт пpoдaжби в paзмep нa 8,615 млн. лeвa, или c 18,65% пoвeчe cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa. Heтнaтa пeчaлбa нa дpyжecтвoтo нapacтвa c 103,22% дo 1,514 млн. лeвa. Πpeз юни 2025 г. ĸoмпaниятa реализира едно от най-успешните първични публични предлагания за годината на Българската фондова борса.

Българският производител на акумулаторни батерии „Елхим-Искра“ АД, базиран в Пазарджик, предприема мащабно преструктуриране на производствената си дейност след значителен спад на приходите и натрупване на финансови загуби. Компанията е реализирала продажби за 1,05 млн. евро през септември, което е под предварителната прогноза на ръководството от 1,075 млн. евро. Общите приходи за първите девет месеца на годината достигат 8,61 млн. евро, което представлява намаление с 24,49% спрямо същия период на 2025 г. Предприятието отчита брутна загуба от 47 хил. евро през септември спрямо 25 хил. евро през август, а натрупаната брутна загуба за деветмесечието възлиза на 764 хил. евро. За октомври ръководството прогнозира продажби в размер на 980 хил. евро, като очаква годишният спад на приходите от началото на годината да достигне 24,73%. На фона на неблагоприятните резултати „Елхим-Искра“ започва да ограничава нерентабилните производства и да концентрира дейността си върху три основни продуктови направления — полутягови акумулаторни батерии, елементи за тягови батерии и готови тягови батерии. Компанията планира производствените операции да бъдат съсредоточени върху автоматизирани високотехнологични линии, което трябва да подобри ефективността и да намали технологичните рискове. Сред основните причини за затрудненията се посочват загубата на традиционни пазари, високите енергийни разходи и засилената конкуренция от производители извън Европейския съюз, включително Китай, Турция и Индия. Дружеството е актуализирало и инвестиционната си програма за 2026 г., като поставя акцент върху възстановяването на рентабилността.

Металургичната компания „Аурубис България“ реализира мащабно разширяване на медната си рафинерия в Пирдоп, което ще увеличи производствения капацитет с приблизително 50% до 340 000 тона катодна мед годишно. Разширяването на производството поставя нови изисквания към енергийната инфраструктура на предприятието, което е сред най-големите промишлени потребители на електроенергия в България. За да ограничи зависимостта си от колебанията в цените на електроенергията, компанията развива собствени мощности за производство на ток, проучва възможности за изграждане на системи за съхранение на енергия и работи по проекти за оползотворяване на отпадната топлина от металургичните процеси. Увеличението на капацитета до 340 000 тона годишно представлява важна стъпка за развитието на българската цветна металургия, тъй като ще позволи преработката на по-големи количества мед и ще засили значението на производствената база в Пирдоп за европейския пазар. Същевременно разширяването ще увеличи необходимостта от надеждни доставки на електроенергия, което превръща инвестициите в енергийна ефективност и собствено производство на ток в съществена част от дългосрочната стратегия на предприятието. Инвестиционната програма на компанията надхвърля 400 млн. евро, като само за разширяването на рафинерията са заделени 120 млн. евро. Проектът е подкрепен от Европейската инвестиционна банка с целеви заем от 200 млн. евро. "Aypyбиc Бългapия" е e чacт oт гepмaнcкaтa гpyпa Аurubіѕ oт 2007 г. Рафинерията край Пирдоп произвежда мeд c чиcтoтa 99,99%, осигурява мeждy 7% и 9% oт изнoca нa България и е сред нaй-гoлeмитe дaнъкoплaтци в страната.

Британската минна компания Cornish Metals получи подкрепата на международния суровинен гигант Glencore за възобновяване на производството в историческата калаена мина South Crofty в Корнуол. Според информация от 21 октомври 2026 г. Glencore се е ангажирала със стратегическа инвестиция от 11,2 милиона британски лири, като част от по-широка програма за набиране на общо 135 милиона лири за развитието на проекта. Двете компании са сключили и шестгодишно споразумение, според което Glencore ще изкупува бъдещото производство на калай от мината. Cornish Metals планира да възстанови добива до средата на 2028 г., като проектът вече има подкрепата на британския държавен инвестиционен фонд National Wealth Fund и инвестиционната компания Vision Blue Resources. Glencore, чиято пазарна капитализация е оценена на около 65 милиарда лири, е сред най-големите международни компании в сектора на суровините. Възстановяването на South Crofty може да увеличи европейското производство на калай, който се използва широко в електрониката, промишленото оборудване и производството на полупроводници, като същевременно намали зависимостта от доставки извън Европа.

Казахстан започна изграждането на медодобивен завод в Актогай, област Абай, на стойност 1,8 милиарда долара. Проектът се определя като мащабна индустриална инициатива, която се очаква да укрепи металургичния сектор на Казахстан, да увеличи преработката в страната и да създаде над 1000 работни места. Заводът се изгражда от групата KAZ Minerals, като китайската компания NFC участва като инженерингов партньор. Производството на първия меден катод е планирано за 2030 г. Капацитетът на новото предприятие ще достигне 300 000 тона катодна мед годишно, което ще покрие напълно нуждите на вътрешния пазар. След като заводът започне работа, Казахстан ще влезе в топ 10 на световните производители на висококачествена рафинирана мед. Съоръжението ще произвежда също злато, сребро и сярна киселина. То е проектирано да обхване пълния производствен цикъл – от добива и преработката на руда до производството на готов метал, като използва собствен меден концентрат като суровина. Казахстан разполага с над 9500 находища на полезни изкопаеми, добива близо 160 милиона тона руда годишно и произвежда около 3,5 милиона тона меден концентрат. През последните три години в Казахстан са реализирани 540 индустриални проекта, чрез които са създадени приблизително 50 000 постоянни работни места. Очаква се новият завод да увеличи добавената стойност в страната, като преработва добития в Казахстан меден концентрат в рафиниран метал, вместо да се разчита единствено на добива и продажбата на суровини. Източник: Astana Times