Потребителските цени в България са отбелязали лек спад през септември 2026 година, показват официалните данни за индекса на потребителските цени, които съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Месечната инфлация е отрицателна и достига минус 0,2 на сто, докато годишната инфлация спрямо септември 2025 година се установява на ниво от 5,7 процента. Поскъпването на живота от началото на текущата година спрямо декември 2025 година е 4,2 на сто, а средногодишната инфлация за последните дванадесет месеца достига 5,1 процента. Окончателните данни на НСИ показват лека корекция спрямо предварителните прогнози на ведомството. Експресната оценка на експертите за септември сочеше малко по-дълбока месечна дефлация от минус 0,3 на сто и годишна инфлация от 5,6 процента. За сравнение, през месец август окончателните стойности на инфлацията бяха съответно минус 0,6 на сто на месечна база и 5,1 процента на годишна база. Измерена чрез националния индекс на потребителските цени, натрупаната инфлация за последните три години — от септември 2023 година до септември 2026 година — възлиза на 12,9 на сто. За петгодишен период, спрямо септември 2021 година, общото поскъпване на живота в страната достига 42,4 процента. По отношение на хармонизирания индекс на потребителските цени, който се използва за сравнителни анализи в рамките на Европейския съюз и еврозоната, месечната инфлация за септември 2026 година е нулева (0,0 на сто). Годишната инфлация по тази методология спрямо септември 2025 година е 5,6 процента. От началото на годината хармонизираният индекс отчита ръст от 4,9 на сто, а средногодишната стойност за периода от октомври 2025 година до септември 2026 година спрямо предходните дванадесет месеца е 4,2 на сто.

Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителни разходи за 2026 г. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие” в размер на 13 078 000 евро за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 - 2027 г.

Предполагаемата диверсия срещу антени на Starlink нормално предизвиква сериозен обществен интерес. Вечерта на 9 октомври двама маскирани, граждани на балканска държава, са подпалили оборудването, което е важно за функционирането на системата на компанията на Илън Мъск, която доставя сателитен интернет. Включително и в Украйна, която разчита в голяма степен на тази услуга за военните действия и логистиката около фронта във войната с Русия. Обектът е в непосредствена близост до т.нар. телепорт "Плана" - сателитната комуникационна станция на "Виваком" в близост до едноименното село и е една от трите локации на gateway станции на компанията в България и въобще на Балканите. Най-близо такива съоръжения има в Турция и Унгария. Имотът е собственост на Българска телекомуникационна компания (предишното наименование на "Виваком България"), която през 2018 г. я е закупила от физически лица. Официалния дистрибутор на Starlink за България е "Нетера" са обяснили, че инфраструктурата, свързана с инцидента, не е тяхна собственост, нямат отношение към него и тяхната мрежа не е засегната.

Европейският онлайн търговец на парфюми и козметика Notino планира да увеличи годишния си оборот с 20% и да достигне 50 милиона изпратени пратки в рамките на 2 години. Компанията ще насочи усилията си към Западна Европа, нови физически магазини и технологии, вместо да разширява присъствието си извън континента. За финансовата година, приключила през април 2026 г., Notino отчита оборот от €1,76 милиарда, което е с 11% повече спрямо предходната година. Компанията оперира в 27 държави и планира да открива между 4 и 6 нови магазина годишно. Notino присъства и на българския пазар от 2012 г. Освен онлайн магазина си компанията има два физически обекта в страната, в София и Варна, които съчетават търговска площ с пунктове за получаване на поръчки. Ръстът ще бъде подкрепен и от инвестиции в технологии и логистика. Notino разглежда възможности за придобиване на компании в областта на роботиката и изкуствения интелект, както и на бизнеси, които могат да подобрят обработката на поръчките и обслужването на клиентите. През 2025-а търговецът съкрати около 300 служители като част от преструктуриране, насочено към опростяване на управленската структура и ускоряване на вземането на решения. По данни на компанията промените са донесли икономии от €10 до €15 милиона. Въпреки плановете за ускорена експанзия компанията е намалила кредитните си линии през тази година. Notino продължава да разчита на външно финансиране, но засега не планира продажба на бизнеса или на значителен дял от него.

Дългогодишният изпълнителен директор на Фонд ФЛАГ Надя Данкинова изненадващо е сменена. На мястото й е назначен 37-годишният Явор Стойчев, който в началото на юли беше в борда на Български ВиК холдинг. Числеността на Съвета на директорите на "Фонд ФЛАГ" ЕАД е намалена от седем на трима членове. Новият състав на Съвета на директорите е Явор Стойчев, Теодора Александрова и Димитър Митев. На свое заседание, проведено на 30.09.2026 г., членовете на съвета на директорите са избрали Явор Стойчев за изпълнителен директор". В ръководството на дъщерното дружество Фонд за устойчиво градско развитие - фонд за градско развитие на София по инициативата JESSICA няма промяна. Надя Данкинова ще продължи да изпълнява функциите си на Изпълнителен директор и член на Управителния съвет. ФЛАГ беше създаден през 2007 г. като инструмент на държавната политика за регионално развитие и подпомага общини и публични предприятия при инфраструктурни проекти и негов принципал е Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). От създаването си е финансирал над 1800 проекта, има одобрени заеми за 1.383 млрд. евро и 4.841 млрд. подкрепени инвестиции. Тази седмица "Фонд за устойчиви градове" обяви и покана за финансиране на проекти по линия на финансов инструмент "Фонд за градско развитие" 2021 -2027 г., финансиран със средства по програма "Развитие на регионите" (ПРР) 2021-2027 и програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" (ПКИП) 2021-2027, съфинансирани от Европейския съюз. Фондът на фондовете определя именно Фонд за устойчиви градове за изпълнител на две позиции за финансиране в направления Юг и Север в страната с общ размер на публичния ресурс от 191.38 млн. евро. Публичният ресурс за инструмента включва финансиране със споделяне на риска, вградена портфейлна гаранция с таван на загубите и безвъзмездна финансова помощ (БФП) по ПРР. С включването на съфинансирането, осигурено от ФУГ, очакваният общ портфейл по двата фонда за градско развитие - за Юг и Север 1, достига 250 млн. евро. Към частта от финансирането, осигурена с публичен ресурс, предоставен чрез Фонд на Фондовете, в размер на 59% от заема, е предвидено съфинансиране от страна на ФУГ в размер на допълващите 41%. Съфинансирането е осигурено от Обединена българска банка и Фонд ФЛАГ. Допустимите сектори по ПРР включват инфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност, енергийна ефективност на сгради, устойчива мобилност, зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства, образователна инфраструктура и оборудване, здравеопазване и социална инфраструктура, туризъм, култура и спорт. Максимално допустим размер на инвестиционен кредит по ПРР е 22 млн. евро и 3 млн. евро за туристическа "общодостъпна дребна инфраструктура". По ПКИП се финансират проекти, свързани с развитието на жизнеспособни инвестиции в предприятията, в индустриалните паркове и във функционална близост до тях, в съответствие с ИТСР. Максимално допустим размер за индивидуална инвестиция по ПКИП е 5 млн. евро средства от програмата. "Фонд за устойчиви градове" е обединение, създадено през 2017 г., което управлява финансиране за градски инвестиции. То вече е работило по предишната европейска програма за София и Южна България.В него участват ОББ, Фонд ФЛАГ, Фонд за устойчиво градско развитие и Българска консултантска организация. ФЛАГ е създаден през 2007 г. като инструмент на държавната политика за регионално развитие и подпомага общини и публични предприятия при инфраструктурни проекти.

В проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г. да се предвиди възможност за издаване на държавни гаранции по нови заемни споразумения на „Национална електрическа компания“ ЕАД за финансиране на стратегически проект от енергийната инфраструктура, реши правителството на заседанието си днес. Проектът е „Увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ с изграждане на язовир „Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир „Чаира“, като гаранциите са в размер до 228 086 452 евро или тяхната равностойност в друга валута, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Правителството възлага на министъра на енергетиката преди предложението за издаване на държавната гаранция за ПАВЕЦ „Чаира“ да извършва анализ и да предоставя информация, че „Национална електрическа компания“ ЕАД не е предприятие в затруднено положение и дружеството е в състояние да обслужва държавногарантирания заем.

Старозагорската фирма за търговия с храни „Брадърс Комерс“ е пред завършване на първия етап от строителството на новата си база в Стара Загора, който обхваща 7 000 кв. м площ. Изградената производствена и складова база на „Брадърс Комерс“ ще бъде единствена по рода си в страната, не само по своя мащаб, но и като модерно отношение към търговията с храни и взаимодействие с партньорите. Със своята разгърната площ от 17 500 кв. м базата на "Брадърс Комерс" се нарежда сред най-мащабните не само в регион Стара Загора. Сградата включва огромен шоурум и ресторантска част, която ще бъде оборудвана с голяма кухня-майка. Тук ще се провежда и „Академия за готвачи“. Проектът има за цел да събира световнопризнати шеф-готвачи, които да споделят иновативни техники и да пренасят най- доброто от световната кулинария директно в България. „Брадърс Комерс“ има 2 склада в Стара Загора, както и складове в Бургас, Пловдив, София и Смолян, където работят 260 души.

Клиниката за пластична хирургия RE/SHAPE, ръководена от д-р Калоян Денков, е в процес на придобиване на базата на Aesthe Clinic на д-р Ильо Стоянов. С тази стъпка RE/SHAPE Clinic ще се превърне в най-голямата частна клиника за естетична пластична хирургия в региона. Процесът по придобиване вече е стартирал и ще се осъществи поетапно през следващите месеци. След финализиране на придобиването RE/SHAPE ще разшири значително своя капацитет за извършване на хирургични интервенции и осигуряване на следоперативна грижа. Клиниката ще разполага с две нови операционни зали и десет допълнителни болнични легла, което ще позволи обслужването на по-голям брой пациенти. В момента в RE/SHAPE Clinic оперират четирима пластични хирурзи, като предстои екипът да бъде разширен с утвърдени специалисти и млади лекари от България и съседните държави. Амбицията на д-р Денков е клиниката да се развие не само като водещ хирургичен център, но и като международна платформа за обучение и обмен на опит в най-съвременните методи за моделиране на тялото. Придобиването обединява и две поколения пластични хирурзи. Д-р Ильо Стоянов е вуйчо на д-р Денков, като именно в неговата операционна младият специалист прави първите си стъпки в професията преди повече от десетилетие.

На заседанието си на 13.10.2026 г. КФН реши: 1. Изпраща писмо до „Адвайз Инвест Брокер” ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ – най-голямото публично дружество, собственик на земеделска земя в страната, добави още 445 декара към инвестиционния си портфейл с имоти. Те са закупени през септември. Заедно с това агрофондът е продал и 32 дка земеделска земя. Така към края на деветия месец „Адванс Терафонд“ притежава общо 169 512 дка земеделска земя и 60.8 дка земя в урбанизирани територии. През месеца са сключени предварителни договори за продажба на разсрочено плащане на земеделски земи за 253 дка с краен срок за прехвърляне на собствеността 2031 година. Дружеството не обработва само своите имоти. През стопанската 2025-2026 година то е са отдало под наем общо 150 552 дка земеделски земи или 87.7% от земята, която може да се дава под аренда. Фондът, чиято дейност е свързана с купуване, отдаване под наем/аренда, окрупняване и продажба земеделски и урбанизирани земи в България, е подписало договори с 392 земеделски производители, които обработват тези ниви и отглеждат зърнени и маслодайни култури. Очакваните приходи за стопанската 2025-2026 г. са в размер на 4 484 215 евро, отбелязват от публичното дружество. От тях авансово са събрани 62.3% от тази сума. През годините от „Адванс Терафонд“ показват добра събираемост на вземанията. За стопанската 2024-2025 г. във фирмената каса са влезли 4 646 631 евро (89.8%) от дължимите вземания, a за 2023-2024-а – почти цялата сума 4 901 018 евро или 99.4 процента. Средната договорена рента в момента е в размер на 29.79 евро/дка при 30.17 евро/дка през земеделската 2024/2025 година, но 32.90 евро през стопанската 2023-2024 година. На проведеното редовно общо събрание на акционерите на „Адванс Терафонд“ беше решено да се изплати дивидент от нетната печалба за 2025 г. от по 0.065 евро на една акция.

България заема първо място в Европейския съюз по количество събрани отпадъци от електрическо и електронно оборудване на човек от населението. През 2024 г. у нас са събрани средно 18.9 кг електронни отпадъци на човек при 12.3 кг за ЕС. След България се нареждат Чехия със 17.8 кг и Франция със 17.7 кг на човек. На противоположния полюс са Кипър (4.7 кг), Португалия (6 кг) и Малта (6.4 кг), където отчетените количества са най-ниски. Резултатът на България е с близо 54% над средното за Европейския съюз. Страната запазва и лидерската си позиция от 2023 г., когато събраните електронни отпадъци са били 17.9 кг на човек. Така за година количеството се увеличава с 1 кг на човек, или с около 5.6%. Данните обхващат широка гама излязло от употреба оборудване – от домакински електроуреди като перални и хладилници до компютри, смартфони и други електронни устройства. Високите количества обаче не означават непременно, че България рециклира най-голям дял от електронните си отпадъци. Статистиката измерва събраното количество на човек, а не каква част от излязлата от употреба техника впоследствие се рециклира. На европейско равнище данните очертават нарастваща разлика между количеството ново електрическо и електронно оборудване, което се предлага на пазара, и събираните електронни отпадъци. През 2024 г. в ЕС са пуснати на пазара средно 32.4 кг ново оборудване на човек, докато събраните отпадъци са едва 12.3 кг. Това означава, че теглото на новата техника е над два пъти и половина по-голямо от това на събраната стара. За последното десетилетие разликата се е увеличила значително. Между 2015 и 2024 г. количеството електрическо и електронно оборудване, пуснато на европейския пазар, е нараснало със 79% – от 18.1 до 32.4 кг на човек. Основен двигател на увеличението е категорията на големите уреди и съоръжения, включително перални, съдомиялни машини и фотоволтаични панели. За същия период събраните електронни отпадъци се увеличават значително по-бавно – от 7.3 до 12.3 кг на човек. Само спрямо 2023 г. ръстът е с 0.7 кг. Тенденцията поставя все по-сериозно предизвикателство пред управлението на електронните отпадъци в ЕС. С увеличаването на количествата техника на пазара нараства и необходимостта от ефективно събиране, повторна употреба и рециклиране на устройствата след края на техния експлоатационен живот.

Във вторник, 13 октомври, Министерството на финансите на САЩ обяви налагането на глоби на стойност над 1,21 милиарда щатски долара на Bank of America заради пропуски, свързани с мерките срещу прането на пари и спазването на санкционния режим. Глобата за Bank of America обхваща период от години, през които банката е пропускала да подаде или е закъснявала с подаването на доклади за съмнителни операции, включително трансакции, свързани с китайски мрежи за пране на пари и дейност по границата между САЩ и Мексико. Пакетът от санкции включва третата по големина глоба в историята на Министерството на финансите и рекордна санкция от страна на националния банков регулатор. За американската общественост това свързва втората по големина банка в САЩ със съмнителни плащания, носещи белезите на китайски мрежи, които перат пари от наркотрафик на картели. Мрежата за борба с финансовите престъпления (FinCEN) – звеното към Министерството на финансите, отговарящо за контрола върху прането на пари – наложи 1,2 милиарда долара от общата сума. Установено бе, че банката не е докладвала своевременно съмнителни трансакции на стойност над 5 милиарда долара в периода от 1 януари 2018 г. до 1 юли 2025 г. Bank of America признава, че умишлено е нарушила Закона за банковата тайна (основния американски закон за борба с прането на пари) в гражданскоправен смисъл. Според FinCEN банката е поставила приходите си на първо място и е разчитала на запитвания от правоприлагащите органи и сигнали от други банки, вместо на собствените си системи за мониторинг. В продължение на няколко години над една трета от разследванията на съмнителни операции са били инициирани въз основа на външни искания или ръчни сигнали, а не чрез автоматизираните системи на банката. Освен това случаите на съмнителна дейност са се натрупвали без разследване за дълги периоди, поради което докладите са достигали до правоприлагащите органи със закъснение и са били с ограничена полза. В информационен бюлетин на FinCEN от август 2025 г. се описват китайски мрежи, които перат пари за мексикански картели, включително „Синалоа“, „Халиско – ново поколение“ (Jalisco New Generation) и Картела на Залива (Gulf Cartel). Китай ограничава сумата в юани, която гражданите могат да обменят в други валути, до около 50 000 щатски долара годишно, което създава силно търсене на долари. Китайска мрежа в САЩ приема доларите от наркотрафика на картела, докато партньори в Мексико изплащат сумата на картела в песо почти незабавно. Китайските купувачи плащат за тези долари в юани на територията на Китай, а паричните средства обикновено се изпират чрез финансовата система на САЩ. FinCEN установи трансакции на стойност стотици милиони долари, носещи белезите на тези мрежи, които Bank of America не е докладвала по надлежния ред. Повечето от тях са извършени от клиенти, представящи се за фирми в сферата на логистиката или електрониката, като са осъществявани големи парични преводи към Китай с неясни основания, например „за стоки“. Други обезпокоителни сигнали включват поредица от бързи трансакции с кредитни карти при големи търговци на дребно, както и плащания към фирми без интернет присъствие, управлявани от частни домове. Много от тези плащания са преминали дори след като банката е затегнала системата си за мониторинг. В Мексико бизнес списанието Expansión съобщи за случая, като акцентира върху сумата от близо 1 милиард щатски долара, свързана с китайски мрежи и района на югозападната граница. В същия ден Министерството на финансите на САЩ предприе отделни мерки срещу мрежа за конни надбягвания, свързана с картела „Дел Норесте“ (Cartel del Noreste), базиран в Североизточно Мексико. За акционерите глобата, наложена на Bank of America, се равнява на около 4% от последната годишна нетна печалба на банката, възлизаща на приблизително 30,5 милиарда щатски долара. Компанията майка се търгува на борсата в Ню Йорк под тикера BAC, а самата банка разполага с активи на стойност около 2,7 трилиона щатски долара и над 3500 клона в САЩ.

Излишъкът на Китай във външната търговия достигна $938 млрд. за първите девет месеца на годината и страната е напът да надмине миналогодишния рекорд.  Китайският износ скочи с 36% през септември спрямо същия месец на предходната година - най-бързият темп от февруари насам. През август увеличението беше 25%. Вносът нарасна с 31%, показват данните, публикувани в сряда от Главната митническа администрация на Китай. В резултат търговският излишък на страната през септември се увеличи до $133,5 млрд. при средна прогноза на икономистите за $117,8 млрд. в анкета на Bloomberg. Натрупаният от началото на годината излишък се очаква да достигне или да надхвърли $1 трилион още този месец - праг, който през 2025 г. беше преминат едва през ноември. Китайският търговски излишък се доближава до $1 трилион, подкрепен от ускорения износ. Ръстът на износа през септември надхвърли очакванията. Особено силно влияние оказа рязкото нарастване на световното търсене на услуги, свързани с изкуствения интелект, както и на необходимите за тях компоненти, включително чипове. Изправени пред по-високи търговски бариери в САЩ, китайските компании потърсиха нови пазари в чужбина. Международният валутен фонд изчислява, че развиващите се и развитите икономики в Азия са поели около половината от пренасочената търговия. На Европейския съюз се падат близо една пета.