Бюджетният дефицит на България възлиза на 2,201 млрд. евро на касова основа към края на юли тази година, съобщиха от Министерството на финансите. Отрицателното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) се равнява на 1,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). На месечна база се отчита подобрение на отрицателното салдо с около 200 млн. евро, тъй като дефицитът към края на юни възлизаше на 2,4 млрд. евро. Размерът на фискалния резерв към 31 юли 2026 г. е 8,525 млрд. евро, в т. ч. 8,039 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 485,8 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2026 г. са в размер на 26,347 млрд. евро или 53,1 на сто от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 11,2 на сто (2,644 млрд. евро) спрямо същия период на 2025 г. Данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 9,1 на сто (1,753 млрд. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 443,6 млн. евро (основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 1,335 млрд. евро. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 21,076 млрд. евро, което представлява 54,8 на сто от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 80 процента от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 3,083 млрд. евро, което представлява 53,3 на сто от годишните разчети и спад с 443,6 млн. евро, 12,6 на сто спрямо същия период на 2025 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 2,187 млрд. евро. През месец юли 2026 г. от Европейската комисия постъпи плащане по четвъртото искане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 896,1 млн. евро. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2026 г. възлизат на 28,548 млрд. евро, което е 50,3 на сто от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към юли 2025 г. бяха в размер на 25,890 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други, посочват от Министерството на финансите. Нелихвените разходи са в размер на 27,237 млрд. евро, което представлява 50,2 на сто от годишния разчет и ръст от 2,332 млрд. евро (9,4 на сто) спрямо отчетените към юли 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 24,125 млрд. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3,093 млрд. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 18,7 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 649,7 млн. евро (61,3 на сто от планираните за годината и ръст от 261,7 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.).

България и останалите държави членки разполагат с месец, за да представят окончателните си искания за плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост. Крайният срок за това е 30 септември 2026 г., а заедно с тях страните трябва да приложат и всички доказателства за изпълнените реформи и инвестиции. На 31 август изтече крайният срок за изпълнение на реформите и инвестициите, заложени в националните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ). България все още не е подала финалното - пето плащане, по което бяха заложени изпълнението на най-много мерки и цели. До момента България е изпълнила 33 етапи и цели, а неизпълнени са 26. Неизпълнена е мярката с прехвърлянето на средствата за санирането на жилищни сгради към Българската банка за развитие, което отдавна трябваше да е факт. Министерствата на труда и социалната политика, на енергетиката и на здравеопазването имат неизпълнени по четири мерки. С по две неизпълнени са министерствата на регионалното развитие, на транспорта, на културата и на образованието. По една неизпълнена мярка имат още Агенция "Митници", Агенцията по заетостта, Администрацията на Министерския съвет, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и Националната агенция за приходите. Общата сума, която България остава да получава по финалното пето плащане, е в размер на над 1,8 милиарда евро, като тук са включени и замразените средства от предишното плащане. България има право на 6,1 млрд. евро безвъзмездна помощ. Механизмът NextGenerationEU беше европейският отговор на кризите от последните години - пандемията от коронавирус, енергийните и геополитическите сътресения след руското нашествие в Украйна. Към момента по него са изплатени 440 млрд. евро, а до края на 2026 г. предстои да бъдат преведени още 133 млрд. евро. Плащанията се извършват на база резултати - средствата се отпускат само след успешно изпълнение на договорените реформи и инвестиции. Вече има държави, които изцяло са изпълнили плановете си, като Дания и Швеция.

Нефинансовите предприятия в България са приключили 2025 г. с положителен финансов резултат от 43,644 млрд. лева, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям принос за резултата има секторът на услугите. През миналата година 484 201 нефинансови предприятия са подали годишен отчет в НСИ, като броят им се увеличава с 2,5% спрямо 2024 година. Заетите в тях, преизчислени в еквивалент на пълна заетост, са 2 284 729 души, което представлява увеличение с 2,1% спрямо предходната година. Стойността на произведената от нефинансовите предприятия продукция през 2025 г. достига 333,153 млрд. лева по текущи цени. Най-голям дял от нея имат услугите - 35,6%, следвани непосредствено от промишлеността с 35,1%. Търговията формира 14,2% от общата продукция, строителството - 11,6%, а селското, горското и рибното стопанство - останалата част. Половината от нефинансовите предприятия в страната са в сектора на услугите. През 2025 г. там са отчетени 243 051 предприятия, или 50,2% от всички нефинансови предприятия. В услугите работят 989 624 души, което представлява 43,3% от заетите в нефинансовия сектор. Стойността на произведената продукция достига 118,426 млрд. лева. Услугите приключват годината с положителен финансов резултат от 18,195 млрд. лева. От него 25,2% са реализирани в професионалните дейности и научните изследвания. С печалба са приключили 70,5% от предприятията в услугите, 21,8% са били на загуба, а 7,7% са отчели нулев финансов резултат. В промишлеността през 2025 г. са работили 37 215 предприятия, или 7,7% от общия им брой. Преработващата промишленост представлява 80,7% от промишлените предприятия. Стойността на промишлената продукция достига 117,037 млрд. лева, а заетите са 543 436 души - 23,8% от всички заети в нефинансовите предприятия. Промишлеността завършва годината с положителен финансов резултат от 8,423 млрд. лева. Близо 80% от него е формиран от преработващата промишленост. С печалба са приключили 69,4% от промишлените предприятия, докато 24,1% са отчели загуба. Търговията е вторият по брой предприятия сектор. През 2025 г. годишни отчети са представили 129 943 търговски предприятия, които представляват 26,8% от всички нефинансови предприятия. В тях са заети 483 273 души, а произведената продукция е на стойност 47,256 млрд. лева. Търговските предприятия са постигнали положителен финансов резултат от 11,708 млрд. лева. Търговията на едро формира 72,2% от него. С печалба са завършили годината 73,5% от търговските предприятия, 18% са били на загуба, а 8,5% са с нулев резултат. Строителните предприятия са 27 844, или 5,8% от общия брой. В тях работят 167 379 души. Стойността на строителната продукция достига 38,686 млрд. лева, а секторът приключва годината с положителен финансов резултат от 3,989 млрд. лева. С печалба са приключили 70,2% от строителните предприятия, 22% са отчели загуба, а 7,8% - нулев резултат. В селското, горското и рибното стопанство са отчетени 46 148 предприятия, представляващи 9,5% от нефинансовите предприятия в страната. В тях са заети 101 017 души, а произведената продукция е на стойност 11,748 млрд. лева. Секторът завършва 2025 г. с положителен финансов резултат от 1,329 млрд. лева. Той има и най-висок дял на предприятията, приключили годината с печалба - 82,7%. На загуба са били 10,1%, а 7,2% са с нулев финансов резултат.

Община Кюстендил ще изгради високотехнологичен индустриален парк върху терен от 189 декара в махала Мазнево край село Жиленци. Индустриалният парк, на обща стойност 10 478 845 евро, ще бъде разделен на 13 урегулирани имота, от които 12 ще са с площ по пет декара, а един ще бъде значително по-голям – 60 декара. Ключов елемент в проекта е изграждането на цялостна техническа инфраструктура до всеки терен, което ще позволи на бъдещите инвеститори да стартират дейността си в максимално кратки срокове. Предвидената инфраструктура включва: Довеждащ електропровод 20 kV, Водоснабдяване и канализация, Газоснабдяване, Оптична мрежа за комуникации, Пътна връзка с международния път I-6 и Вътрешна улична мрежа. Зоната ще бъде оборудвана с фотоволтаични системи с батерии за съхранение на електроенергия и зарядни станции, което я насочва към използването на чиста енергия. Индустриалният парк ще насърчи развитието на дейности в областта на информационните и комуникационните технологии, логистиката и производството на високотехнологични компоненти, като същевременно ще подобри бизнес средата и конкурентоспособността на местната икономика. Проектът се финансира по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 чрез механизма за справедлив преход. Безвъзмездната финансова помощ възлиза на 10 389 058 евро, а съфинансирането от страна на Община Кюстендил е малко над 89 000 евро. Договорът за предоставяне на средствата вече е подписан, а крайният срок за изпълнение на проекта е февруари 2028 г. Партньори на общината по проекта са Електроенергийният системен оператор (ЕСО), Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Кюстендилска вода“.

„Здравната инвестиционна компания за детска болница“ е с изцяло ново ръководство. Това е поредна кадрова промяна, предприета от здравния министър Катя Ивкова. Държавното дружество е отговорно за реализацията на проекта за изграждане на Национална детска болница. Новият изпълнителен директор е проф. Елена Пенева-Златкова. В Съвета на директорите като председател и заместник-председател влизат съответно Румен Цеков и Васил Раков. С решение от 28 август са освободени досегашният изпълнителен директор Десислава Малинова, както и членовете на Съвета на директорите Стефан Аспарухов и Славена Костова. Промяната идва на фона на продължаващата работа по проекта за Национална детска болница, чието изграждане е сред основните ангажименти на държавата в здравеопазването. Новото ръководство ще поеме управлението на дружеството, което трябва да координира реализацията на инвестицията.

В на хлебния сектор в България, международната компания Innova Market Insights посочва, че 28% от потребителите активно търсят пълнозърнести продукти, водени от грижата за чревното си здраве. Тенденциите ясно показват, че при избора на хляб все по-голямо значение придобиват конкретни характеристики, като пълнозърнест състав, високо съдържание на фибри и наличието на лесно разпознаваеми семена, зърна и ядки. Традиционните хлябове като бял и „Добруджа“ продължават да заемат важно място на българската трапеза, но наред с тях се засилва и интересът към по-специализираните предложения. Тази промяна се случва на фона на постепенно намаляване на общите количества в категорията. Според проучване на YouGov покупките на пресен хляб в България са се понижили с 9.3% в периода между 2023 г. и 2025 г. Въпреки това хлябът остава основен продукт, който достига до 98.5% от българските домакинства. Нарастващият интерес към разнообразни видове хляб, приготвени с пълнозърнести брашна и семена, се илюстрира най-добре от успеха на хлябовете с марка „Живена“, зад които стои българската компания "Симид". По данни от проучване на YouGov за пазара на хляб в България, през 2025 г. обемът на покупките на бранда достига над 1441 тона. За сравнение, през 2024 г. той е бил близо 983 тона, а през 2023 г. – 816 тона. Това представлява впечатляващо увеличение от 46.7% за последната година и от близо 77% за двугодишния период. Този ръст ясно показва насочването на потребителите към по-специализирани хлябове.

Общинския съвет на гр. Стара Загора реши Комплексният онкологичен център в Стара Загора да бъде преименуван на Специализирана болница за активно лечение по онкология и ще бъде преструктуриран така, че да продължи да съществува и обслужва пациентите от регион Стара Загора. Това е единственият начин КОЦ – Стара Загора да бъде спасен от ликвидация или несъстоятелност, в каквато общинското предприятие може да изпадне още в края на този месец. Предложението за трансформиране на КОЦ – Стара Загора в онкологична болница идва след подробен одит на финансовото състояние на общинското предприятие, което е с много лоши финансови показатели. Общинските съветници гласуваха онкологичният център да получи 100 000 евро еднократна помощ. Източник: divident.eu

Собственикът на животновъдния обект „Консорциум агробизнес“ АД е внесъл в РИОСВ Велико Търново доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното си намерение за изграждане на нови площадки за съхранение на тор. Към момента в стопанството функционират 318 810 места за отглеждане на птици. Предвиждат се нови 123 360 места чрез промяна на конфигурацията на секторите в сградния фонд и реновиране на амортизирани и неизползвани здания. Основните процеси във фермата включват интензивно отглеждане на ярки и последващото им населване в зоните за стокови носачки. Инвестиционното намерение съдържа ново строителство на 3 нови торохранилища, като необходимите площи за целта възлизат на 450 кв. м. Освен тях ще има и четвърта площадка за съхранение на тор, която ще се обособи след преустройство на съществуваща сграда. Планираният общ капацитет на бъдещите торохранилища е 6750 тона, а очакваното максимално годишно количество фекалии – 20 109 тона. Фермата заема площ от 423 608 кв. м и граничи единствено със земеделски земи.

На заседанието си от 1.09.2026 г. КФН реши: 1. Вписва емисия акции, издадена от „Чайкафарма Висококачествените лекарства“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 2 754 000 евро, разпределени в 5 400 000 броя обикновени, поименни, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 0,51 евро всяка една, с ISIN код BG1100008074. 2. Вписва „Унипойнт кредит“ ЕООД и „УниПрайм БГ“ ЕООД в регистъра на обвързаните агенти. 3. Изпраща писма до Комисията за ценни книжа и борси на Кипър (Cyprus Securities and Exchange Commission – CySEC) и до Freedom Finance Europe Ltd., („Фрийдъм Файнънс Юръп“ Лтд.) – инвестиционен посредник, лицензиран от CySEC, във връзка с намерението на инвестиционния посредник да извършва дейност на територията на Република България чрез обвързан агент, с които потвърждава получаването на нотификацията. 4. Изпраща писмо до „Алткойнс БГ“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с намерение за свободно предоставяне на услуги за криптоактиви на територията на всички държави членки на Европейския съюз.

"Българска фондова борса" АД отчита 35% ръст на нетната печалба на годишна база до 1,58 млн. евро за второто тримесечие на 2026 г. Дъщерното дружество "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ) формира печалбата в консолидирания отчет на БФБ, докато компанията майка е с балансиран резултат, ако не бяха приходите от дивиденти от БНЕБ. Приходите от лихви продължават тенденцията на намаление от първото тримесечие с около 50% (с 46% през второто) и за цялото полугодие са надолу с 59% до 1,7 млн. евро. Консолидираната печалба на БФБ за полугодието намалява с 20% на годишна база до 3,4 млн евро. С по 300 хил. евро растат разходите за възнаграждения и за външни услуги, или общо с 0,6 млн. евро, но приходите от дейността са нагоре с 1,4 млн. евро.

Европейският съюз стартира амбициозен план за пренасочване на стотици милиарди евро от пасивни банкови депозити към реални бизнеси. Според данни на Европейската комисия, близо 10 трилиона евро спестявания на европейските домакинства в момента стоят бездействащи в банките или се инвестират на пазари, които предлагат по-високи печалби - Съединените щати и Азия. За да се спре тази тенденция, Брюксел предлага създаването на т. нар. Съюз за спестявания и инвестиции. Инициативата включва реформа на правилата за секюритизация, облекчаване на ограниченията върху застраховането и банковите инвестиции, както и по-тясна интеграция и общ надзор на капиталовите пазари в общността. На практика банките, инвестиционните и застрахователните компании ще могат по-лесно да насочват тези пасивни спестявания към икономиката на континента. Оценките показват, че предложеният пакет от мерки би могъл да отключи до 470 милиарда евро допълнителен капитал годишно. Очаква се този ресурс да захранва ключови сектори - от иновативни стартиращи компании и малки предприятия до мащабни инфраструктурни проекти, свързани с енергийния и цифровия преход на Европа.

Инвестициите в бизнес имоти в света са достигнали около 250 млрд. долара през второто тримесечие, което е ръст с 13% на годишна база, сочат данни на консултантската компания Savills. Големият брой сделки в етап на развитие подкрепя очакванията за продължаване на растежа до края на 2026 г. Според консултантската компания данните за сделките в процес на завършване (за които е подписан договор, но все още не са финализирани) сочат за голяма активност в началото на втората половина на годината. Тя прогнозира, че инвестициите в бизнес имоти в световен мащаб може да нараснат с 16% за цялата 2026 г., но предупреждава, че инвеститорите са все по-избирателни. Savills съобщава, че сезонно коригираният ръст на инвестициите се е озовал на отрицателна територия в началото на 2026 г. поради влошаването на нагласите, свързано с конфликта в Иран, но нарушаването на дейността е било относително скромно предвид мащаба на възможните последици за икономиката и по-широките тенденции остават положителни. Въпреки това според компанията макроикономическите условия не подкрепят безразборното поемане на риск или широко ускоряване на наемната дейност. По данни на Savills инвестициите в бизнес имоти в Северна Америка са достигнали 35 млрд. долара през второто тримесечие, което е ръст с 60% на годишна база спрямо 10% ръст на продажбите на индивидуални активи. Тенденцията, която се развива от края на 2025 г., отразява както мащаба на институционалния капитал, насочен към американски имоти, така и нарастващите предпочитания на инвеститорите към придобивания на платформи за осигуряване на достъп до сектори с висок растеж, подкрепени от дългосрочни структурни теми. Тези сектори като старчески домове, складове на самообслужване и центрове за данни стават все по-познати на инвеститорите. Инвестициите в недвижими имоти в Европа са навлезли във второто тримечие с подобряване на инерцията, като обемът от сделки е достигнал 54 млрд. евро. Това е ръст със 7,7% на годишна база, но пазарните условия са станали по-фрагментирани с повторната поява на макроикономическите и геополитически рискове. Тенденциите за разпределение на активи са продължили да благоприятстват сектори с устойчив ръст на наемателите и наемите. Жилищният сектор, включително многофамилните жилища, студентските жилища и домовете за стари хора, са съставлявали 29% от общите инвестиции в Европа през първата половина на 2026 г. Общият обем на инвестициите в Азиатско-Тихоокеанския регион е достигнал 46 млрд. долара през второто тримесечие, което е ръст с 18% на годишна база, с което растежът за първата половина на годината е на ниво от 25%. Съществуват все повече сделки в етап на развитие, свързани с жилищния сектор. Наблюдава се и нарастване на инерцията в подсектора на студентските жилища в региона, тъй като увеличаващият се брой на чуждестранните студенти подкрепя изграждането на институционали платформи. Инвестиционната активност в индустриалния и логистичен сектор също е продължила да се възстановява, като през второто тримесечие инвестициите са нараснали със 17% на годишна база. За първото полугодие те са нагоре с 28 на сто.

Капиталовите разходи на японските компании са нараснали с 1,6 на сто през второто тримесечие на 2026 г. на годишна база, подкрепени от увеличаването на инвестициите в сектора на услугите. Инвестициите на нефинансовите компании в заводи, оборудване и други дълготрайни активи са достигнали 13,03 трлн. йени (82 млрд. долара). Това е шесто поредно тримесечие, през което корпоративните капиталови разходи в страната нарастват. Инвестициите в непроизводствения сектор са се увеличили с 4,7 на сто спрямо същия период на миналата година, докато в промишлеността са намалели с 3,7 на сто. Сред секторите с по-силен ръст са услугите, както и дейностите по отдаване под наем и лизинг. Особено значително са нараснали инвестициите в туризма и местата за настаняване на фона на очакванията за продължаващо увеличаване на броя на чуждестранните туристи в Япония. В същото време капиталовите разходи за транспортно и телекомуникационно оборудване са се понижили. Финансовите резултати на японските компании също са се подобрили значително. Печалбата преди данъци е скочила с 24,6 на сто на годишна база до рекордните за второ тримесечие 44,67 трлн. йени. Това е седмо поредно тримесечие на растеж. Продажбите са се увеличили с 5,9 на сто до 393,94 трлн. йени. За повишението е допринесло силното търсене на информационно и комуникационно оборудване, особено на продукти, свързани с изкуствения интелект и центровете за данни. Стабилно е останало и търсенето на транспортно и електрическо оборудване. Предварителните данни показаха реален икономически растеж от 1,1 на сто на годишна база, което представлява трето поредно тримесечие на растеж. Ревизираните данни се очаква да бъдат публикувани идния вторник, 8 септември. За цялата финансова 2025 г., приключила през март, капиталовите разходи на японските компании са се увеличили с 4,3 на сто до рекордните 57,9 трлн. йени. Печалбата преди данъци е нараснала с 8,8 на сто до рекордните 124,83 трлн. йени, а продажбите са се увеличили с 1,6 на сто до исторически максимум от 1720,2 трлн. йени. Натрупаните вътрешни резерви на японските компании са достигнали рекордните 654,82 трлн. йени, отбелязвайки исторически максимум за 14-а поредна година.