До 2 март предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2025 г. доходи на физически лица, включително и от трудови правоотношения, са длъжни да представят по електронен път в НАП справки за изплатените суми. Те се обявяват в левове, предвид че през 2025 г. това е основната валута в България. В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, освен изплатените през 2025 година облагаеми доходи по трудови правоотношения и удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, работодателите трябва да обявят и определени необлагаеми доходи, предоставени от тях. Сред тях са: дадените на служителите ваучери за храна, които са освободени от облагане с данък върху социалните разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, изплатените обезщетения за първите два дни от болничния, еднократните помощи в размер до 2400 лв./1227,1 евро за раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак, необлагаемите дневни командировъчни пари, ако изплатената сума на конкретно физическо лице е над 1000 лв./511,29 евро, и др. В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи, удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица от извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, авторски и лицензионни възнаграждения, наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници, доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък, като например дивиденти и ликвидационни дялове, облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител и др., доходи от прехвърляне на права и имущество, както и необлагаеми доходи, изчерпателно изброени в чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ и в Част ІV от номенклатурата към утвърдения образец. Получените в НАП данни от предприятията ще могат да бъдат въведени в предварително попълнените данъчни декларации, които ще са достъпни в Портала за електронни услуги през март.

Средната брутна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в България е достигнала 31 239 лева през 2025 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходната 2024 г. възнагражденията отчитат ръст от точно 12 на сто, като повишението е почти равномерно разпределено между държавния и частния сектор. В обществения сектор средното заплащане се е повишило с 12,6 на сто, докато в частния бизнес ръстът е малко по-умерен – 11,7 на сто. Въпреки общия възходящ тренд, статистиката показва дълбоки структурни различия в заплащането според икономическата дейност. Традиционният лидер по доходи остава секторът „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, където средната брутна заплата за миналата година е достигнала 64 537 лева. Високи нива на възнаграждение поддържат и в енергийния сектор („Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“) с 41 632 лева, следван плътно от „Финансови и застрахователни дейности“ с 41 620 лева. На другия полюс в класацията остават услугите и земеделието. Най-ниски средни доходи са регистрирани в хотелиерството и ресторантьорството – 17 043 лева на година, което е близо четири пъти по-малко от заплащането в технологичния бранш. В сектора „Селско, горско и рибно стопанство“ средното възнаграждение е 19 402 лева.

Средният лихвен процент по кредитите за потребление се повишава с 0,01 процентни пункта до 9,05 процента през януари 2026 г. в сравнение с декември 2025 г., показват данните от месечната лихвена статистика на БНБ. Годишният процент на разходите по тези кредити се повишава също с 0,01 процентни пункта до 9,37 процента. При жилищните кредити средният лихвен процент се понижава с 0,01 процентни пункта до 2,46 процента, а годишният процент на разходите по тези кредити - с 0,11 процентни пункта до 2,74 процента. Средният лихвен процент по другите кредити се увеличава с 0,33 процентни пункта до 4,33 процента, а при другите кредити на работодатели и самонаети лица - с 0,49 процентни пункта до 4,33 процента. През януари средният лихвен процент по овърдрафта спада с 0,16 процентни пункта до 13,40 процента, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, нараства с 0,02 процентни пункта до 21,44 процента. При кредитирането на бизнеса през януари 2026 г. в сравнение с декември 2025 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро се повишава с 0,20 процентни пункта до 4,15 процента, а по кредитите над 1 млн. евро се понижава с 0,16 процентни пункта до 4,32 процента. Средният лихвен процент по овърдрафта нараства с 0,02 процентни пункта до 3,37 процента. При депозитите на домакинствата през януари средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет се увеличава с 0,09 процентни пункта до 1,05 процента. Средният лихвен процент по овърнайт депозитите остава на ниво от 0,01 процента, а този по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, се повишава незначително до 0,26 процента. При бизнеса през януари 2026 г. в сравнение с декември 2025 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет спада с 0,18 процентни пункта до 1,26 процента. Средният лихвен процент по овърнайт депозитите се запазва на ниво от 0,06 процента.

В двата месеца между оставката на Росен Желязков и назначаването на Андрей Гюров за служебен премиер, пътната агенция (АПИ) е избрала изпълнители в обществени поръчки за близо 100 млн. евро за ремонти и строеж на пътища, а също и по повечето позиции в големия търг за мантинели - в пет от шестте района, на стойност 400 млн. евро. За поставяне на мантинели в периода 2014 - 2019 г. са били изхарчени 70 млн. лв., или около 35 млн. евро, от 2019 до 2024 г. - 271 млн. лв., или 136 млн. евро, докато прогнозната стойност на обявения през септември 2025 г. търг е за почти 491 млн. евро. Традиционно поръчката е разделена на шестте географски региона и договорите обичайно са за пет години - какъвто е срокът и сега, макар че последните бяха с тригодишен срок. "Юпитер 05" е една от най-големите компании с опит в бранша, като мантинелите са основния й бизнес и тя има договори с АПИ от над 10 години. Собственикът й - Николай Иванов, е начело на "Юпитер холдинг", който обединява още няколко компании - от промишлеността до хотели. "Юпитер 05" преди е отговаряла сама за безопасността в два района на страната, но сега се явява с изненадващ партньор - "Аква конструкшън". Фирмата е собственост на Цветелина Димитрова и е малко предприятие по смисъла на закона. Изпълнявала е предимно ВиК проекти. Друга нова компания в бизнеса с мантинелите е "Политрейд кънстръкшън", които ще снабдяват Северозапада и Югозапада." Тя е собственост на сина и дъщерята на убития през 2018 г. бизнесмен Петър Христов - Петър и Михаела Христови, през фирмата им "Ай Би Пи мениджмънт". Христов бе собственик на "Лактима Балкан", една от големите компании за производство на млечни продукти, с база във Велико Търново, и беше прострелян в София. "Политрейд кънстръкшън" се води строителна фирма, като е спечелила обществената поръчка за ремонта на бившата зала "Фестивална" през 2017 г. Компанията ще си партнира с "КМВ системи за пътна сигурност", която иначе отдавна е в сектора и е собственост на "Спортланд" и "Колхида метал" - предприятие за метални изделия в Перник. Партньори на КВМ са други две нови в тази дейност фирми в позицията за Северен централен район - "Шалин" и "Радина". Първата е регистрирана в Благоевград и е собственост на Стоян Стефанов. "Радина", регистрирана в с. Михалково, която се занимава с монтирането на мантинели. Неин собственик е Георги Гетов. През 2023 г. "Радина" е сключила договор с АПИ за мантинелите в Северен централен район в обединение с ДЛВ, която пък косвено се свързва с бившия общински съветник в София Орлин Алексиев, и с пернишката "Симинвест". "Радина" има приходи 22.9 млн. лв. за 2024 г. и около 40 души персонал.

По данни на "Евростат" едва 39,5% от опаковъчната пластмаса в България се рециклира при 42,1% средно за ЕС и поставена цел от 55% за 2030 г. В дейността на монтанската компания "Монатекс" се преплитат текстилната и рециклиращата индустрии. Наскоро тя беше наградена за своя проект за производство на прежди от рециклирани PET бутилки. "Монатекс" е създадена през 2000 г., и първоначално произвеждат прежди за ръчно плетиво и конфекция. По-късно започват да продават продукцията на турски фирми, на които им предават на бали изрезките срещу рециклирана прежда. Монтанската компания има партньори в няколко държави, които произвеждат влакна от PET флейк. Те се превръщат във филамент, прежда, платове и вата с различни характеристики. Такива влакна намират приложения в автомобилните тапицерии и даже при производството на бордюри и паркови елементи. 90% от продукцията на "Монатекс" се реализира в Европа - компанията има големи клиенти в Германия, Франция, Румъния, Северна Македония, Хърватия и Гърция и се опитва да разработи канадския пазар. Само през 2024-а групата на "Монатекс" е преработила 250 тона пластмасови бутилки. В продукцията ѝ рециклираните материали имат почти 50-процентов дял. Голяма част от суровината на монтанската компания се внася от Румъния, Италия и Сърбия - сортирани PET бутилки. "Монатекс" използва и технологичен брак от производители на бутилки и бутилиращи компании. Тя не може да купува директно от регионалното сметище, защото то има договор с фирми, които изкупуват целия отпадък. Така се налага да се плаща на посредници. Първо се плаща такса "Опаковка" от производител или вносител (2-3 стотинки на бутилка от 16-25 грама или 800 лева за тон), след което потребителят плаща такса "Битови отпадъци". Накрая рециклиращата компания плаща трети път - последно цената е била 290 евро на тон за микс и 400 евро за тон прозрачни бутилки.

Производителят на дървесина Kronospan ("Кроношпан") обяви, че отваря наново производството на МДФ плоскости в завода си във Велико Търново.Това ще стане при спазване на всички изисквания за безопасност и нормите, заложени в комплексното разрешително, издадено от Изпълнителна агенция по околна среда. МДФ плоскостите са ключов материал за мебелната индустрия. Те намират широко приложение както на българския пазар, така и в международното производство на мебели и интериорни решения Държавата наложи принудителната мярка на "Кроношпан България" с цел спиране на производствената дейност на линията за ПДЧ на площадката на компанията. Според РИОСВ причината беше неизпълнение на изискване за монтиране на инсталация срещу неприятните миризми, които се отделят при обработката на дървесина. На 20 февруари Върховният административен съд окончателно постанови, че заводът на "Кроношпан" във Велико Търново остава затворен. Производствената линия за дървесни плочи от ПДЧ, която беше спряна в края на миналата година, все още не работи. От компанията обжалваха мярката пред Административен съд - Бургас, но върховните магистрати потвърдиха решението, което е окончателно и тази производствена линия поне засега остава запечатана. Създаден като малък семеен бизнес в Австрия през далечната 1897 година, днес Kronospan e един от световните производители на дървесина. Компанията, която има 41 завода и работи на 120 пазара, е един от големите работодатели в региона на българските градове Бургас и Велико Търново. Дружеството произвежда и разпространява дървени панели с различни приложения и е голям снабдител на мебелната индустрия.

През 2011 г. „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД наследи 24 имота от фалиралия си предшественик „Клиф Голф Холидей Клуб“ АД, които сега се разпродават. Грандиозният проект, стартиран по времето на правителството на Сергей Станишев, включваше намерението на неслучайно появил се инвеститор да изгради селище върху обща площ от 963 дка със спортни голф полета, обслужващ център (хотелски комплекс и плувни басейни), спортен комплекс, атракционен комплекс, конна база и жилищна част от отделни квартали, пръснати из целия имот. Строителната инвазия по това време доведе тук компании като „Балканстрой“ АД и „Бараж и Ко“ ЕООД и регистрираната в Гибралтар „Триаком“, която притежава най-голям дял в създаденото акционерно дружество. Така се ражда комплекс „Лайтхауз голф ризорт“. Проектът на „Клиф голф холидей клуб“ АД за изграждане на голф селище в местността „Табията“, община Балчик, беше одобрен по всички правила и скоростно получи необходимата за това оценка за въздействие на околната среда. Българската инвестиция е в размер на 70 млн. евро, които освен за игрището с 18 дупки, ще са за един петзвезден хотел и пет жилищни зони с над 800 апартамента, къщи и вили. Само за няколко години финансовите резултати на дружеството се сринаха. И за да се отърват от предстоящия фалит, българските компании се „оттеглиха“ от начинанието. Така „Клиф голф холидей клуб“ АД се прехвърли на „Лайтхауз голф ризорт“ АД , чиито собственици се оказаха от Гибралтар, а най-големият акционер „Баухаус проджект мениджмънт лимитид“ още по-нататък – от Сейнт Винсент и Гренадините (т.е. Малките Антили). С минимален процент акции остана „Т. Трендафилов“ ЕООД , собственост на Тихомир Трендафилов.Много скоро след тази международна рокада, имотите й започнаха да се разпродават на безценица, тъй като финансовите искове за просрочени задължения и неизпълнени договори започнаха да се трупат. Сега синдикът за пореден път прави опит да разпродаде имуществото на фалиралата компания, за да могат кредиторите й да получат макар и минимални компенсации за вложените от тях средства. В 17-страничния списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Лайтхаус голф ризорт“ от май 2019 г. най-големият сред тях е „Юробанк България“ АД, чиито необслужен кредит е близо 7.5 млн. лв., отпуснат през 2008 година. А като прибавим тук и лихвите за забава, които до 2019 г. надвишават 9 млн. лева. Националната агенция по приходите също е вписана като сериозен кредитор. Само публичните вземания за неплатени данъци са за около 800 000 лева. Плюс неплатените осигуровки на работещите тук, които с лихвите вече надхвърлят 500 000 лева. В този „анализ“ на натрупаните дългове влизат неразплатените договори към десетки фирми изпълнители на обекта, които все още чакат суми от 20 000 – 500 000 лева. Както и десетина граждани – главно жители на Дания – които очевидно не са получили обещаните апартаменти в комплекса и които са успели да се впишат като кредитори на дружеството със суми от по 100 000 – 150 000 лева. Активите които се очаква да бъдат продадени, едва ли ще успеят дори минимално да обезщетят кредиторите. Последната компания собственик на фалиралото дружество е „Ханап инвестмънт енд файнънс“ (Вирджинските острови).

„Ай Ти Еф Груп“ АД увеличава с над 26% приходите от лихви към края на 2025 г. в сравнение с 2024 г. до 31,3 млн. лева от 24,77 млн. лева. Общите приходи на компанията нарастват с близо 35% до 35,5 млн. лева от 26,3 млн. лева година по-рано. Обемът на отпуснатите парични средства нараства с 63% на годишна база до 60,2 млн. лева, а кредитният портфейл се увеличава с 58% до 48,2 млн. лева. Общите активи на дружеството достигат 60 млн. лева към края на миналата година. Разходите на „Ай Ти Еф Груп“ за 2025 г. се повишават с 31,5% в сравнение с 2024 г. до над 29,3 млн. лева от 22,3 млн. лева за 2024 г. Печалбата на дружеството към края на 2025 г. се увеличава с почти 72% до близо 6,2 млн. лева от 3,6 млн. лева.

Европейската централна банка (ЕЦБ) отчете значително подобрение на финансовия си резултат, приключвайки 2025 г. със загуба от 1,254 млрд. евро. За сравнение, година по-рано отрицателният резултат възлизаше на близо 7,944 млрд. евро. Основният двигател за това свиване на дефицита е рязкото намаляване на нетните разходи за лихви, които са паднали от близо 7 млрд. евро през 2024 г. до едва 178 млн. евро през изминалата година. Текущите загуби са пряко следствие от затягането на паричната политика през 2022 и 2023 г. Тогава повишаването на лихвите увеличи разходите по пасивите на банката, докато приходите от придобитите по-рано активи с фиксирана лихва останаха ниски. С постепенното понижаване на основните лихвени проценти от 2024 г. насам и свиването на баланса на ЕЦБ до 603 млрд. евро, този дисбаланс започва да намалява. В съответствие с европейското законодателство и устава на Европейската система на централните банки, Българската народна банка (БНБ) вече е внесла остатъка от записания си капитал в ЕЦБ в размер на 102 млн. евро. Освен капиталовата вноска, страната ни е прехвърлила към ЕЦБ валутни резервни активи на обща стойност 1,483 млрд. евро. Портфейлът се състои от 85% щатски долари и 15% злато. Финансовият отчет показва и оптимизация на вътрешните разходи на ЕЦБ. Разходите за персонал са намалели до 809 млн. евро, а другите оперативни разходи също отчитат лек спад. В същото време приходите от надзорни такси, събирани от най-големите търговски банки под директен надзор, леко нарастват до 690 млн. евро. Финансовата устойчивост на банката е гарантирана от общ капитал и резерви в размер на 71 млрд. евро, които служат като буфер срещу пазарни колебания.

Международният валутен фонд излезе с призив към САЩ да ограничат нарастващия си огромен фискален дефицит по текущата сметка и търговския дефицит, предаде Ройтерс. Инфлацията при американските стоки е "донякъде засегната" от митата на Тръмп, което подчертава продължаващите ценови ефекти на търговската политика, дори когато по-широката инфлация се забавя. На фона на първия анализ на МВФ за САЩ по "Член IV" на политиките на администрацията на Тръмп, намаляването на лихвения процент по федералните фондове до диапазон от 3,25% до 3,5% би било в съответствие с връщането на американската икономика към пълна заетост. МВФ вижда възможност за по-нататъшно облекчаване на политиката с течение на времето, ако се приеме, че инфлацията продължава да намалява и условията на пазара на труда остават стабилни. Необходими са решителни действия, за да се насочи публичният дълг на САЩ към низходяща траектория. МВФ прогнозира постоянни дефицити и нарастващи нива на дълга през следващите години, което засилва опасенията относно средносрочната фискална устойчивост. Фондът споделя загрижеността на администрацията на Тръмп относно разширяването на търговския дефицит и дефицита по текущата сметка на САЩ, добавяйки директно, че външният дефицит е "твърде голям". МВФ предупреди, че устойчивите големи дефицити излагат САЩ на промени в настроенията на глобалните инвеститори. Относно неотдавнашното решение на Върховния съд за отмяна на някои от митата на бившия президент Тръмп, МВФ все още не е взел официално становище. Фондът ще оцени последиците и ще ги включи в окончателния доклад по "Член IV". МВФ заяви в първия си преглед за американската икономика по "Член IV", че растежът на САЩ за 2026 г. ще остане с устойчив темп от 2,4%, в съответствие с прогнозите на Фонда от януари, докато инфлацията няма да се върне към целта на Федералния резерв от 2% до началото на 2027 г., предвид несигурността около нейната траектория и тази на икономическия растеж. В МВФ обаче са на мнение, че фискалните дефицити на САЩ ще останат между 7% и 8% от БВП през следващите години - повече от 2 пъти над нивата, които са целеви за американския министър на финансите Скот Бесънт, а консолидираният държавен дълг ще достигне 140% от БВП до 2031 г. "Въпреки че рискът от суверенен стрес в САЩ е нисък, възходящият тренд на съотношението публичен дълг/БВП и нарастващите нива на краткосрочен дълг/БВП представляват нарастващ риск за стабилността на американската и световната икономика", посочи МВФ.

По данни на Евростат, през 2025 г. Европейският съюз е изнесъл за САЩ стоки на стойност 554 млрд. евро, а е внесъл за 354,4 млрд. евро, което води до търговски излишък от 199,6 млрд. евро - най-високият за последните 10 години, въпреки наложените мита от президента на САЩ Доналд Тръмп. В сравнение с 2024 г., както износът, така и вносът са се увеличили съответно с 3,4 и 4,8 на сто. Търговският излишък в търговията със стоки със САЩ през 2024 е малко над 197,6. През първото тримесечие на 2025 г. както вносът от, така и износът към САЩ нараснаха значително, след което през второто тримесечие последва отчетлив спад. Увеличаването на износа през първото тримесечие се случи на фона на големи покупки от страна на компании в САЩ, преди налагането на митата. През третото тримесечие вносът се увеличи леко, докато износът отбеляза скромен спад. През последните три месеца на годината и износът, и вносът намаляха. При разглеждане на данните според стандартната международна търговска класификация (SITC), петте най-изнасяни групи продукти през 2025 г. представляват повече от половината, или 53 на сто, от целия износ към САЩ. На първо място са лекарствените и фармацевтични продукти – 29 на сто, следвани от пътни превозни средства с 7,5 на сто, обща индустриална техника и оборудване - 5,9 на сто, електрическа техника, уреди и части - 5,8 на сто и машини и оборудване за производство на енергия – 4,8 на сто.  Подобно е разпределението и при вноса, като петте най-големи категории формират 52,1 на сто от общо внесените стоки. Най-голям дял имат лекарствените и фармацевтични продукти – 17 на сто, следвани от петрол, петролни продукти и свързани с тях материали – 11 на сто, машини и оборудване за производство на енергия - 9,4 на сто, природен газ (втечнен или газообразен) - 7,9 на сто и други транспортни средства - 6,6 на сто.

Броят на новородените в Япония през 2025 г. е спаднал спрямо предходната година до 705 809 - най-ниското равнище от началото на водене на статистика през 1899 г. и бележи ново рекордно ниско ниво за десета поредна година. Включително и децата на чуждестранни жители в Япония, броят на новородените е с 2,1 на сто по-нисък спрямо 2024 г. на фона на бързо застаряващото население и нарастващите тревоги около отглеждането на деца заради високите разходи за живот и инфлацията. Въпреки това темпът на спад се забавя спрямо предходната година. Освен икономическите притеснения, експерти посочват, че все повече хора избират да се женят и да имат деца на по-късен етап от живота си, или изобщо да не се женят, заради промяна в приоритетите. Населението продължава да намалява, като естественият спад - разликата между ражданията и смъртните случаи, достига рекордните 899 845, според предварителни данни на японското министерство. Националният институт за изследване на населението и социалното осигуряване (IPSS) на Япония прогнозира, че броят на ражданията, включително на чуждестранните жители, няма да се понижи под нивото от 710 000 до 2042 г. В отделни данни, публикувани от министерството през юни миналата година, броят на бебетата, родени от месни жители на страната, през 2024 г., е спаднал до 680 000, падайки под прага от 700 000 за първи път.