Брутният външен дълг на България нараства с 26,4 на сто на годишна база до 69,8143 млрд. евро (56,1 процента от прогнозния БВП) в края на юли. Това е с 14,572 млрд. евро повече в сравнение с края на юли 2025 г. когато брутният външен дълг е възлизал на 55,2423 млрд. евро или 47,6 процента от БВП. В края на юли краткосрочните задължения са 19,3626 млрд. евро (27,7 процента от брутния дълг, 15,5 процента от БВП). Те нарастват с 10,1003 млрд. евро (109 процента) спрямо юли 2025 г. (9,2624 млрд. евро, 16,8 процента от дълга, 8 процента от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 50,4517 млрд. евро (72,3 процента от брутния дълг, 40,5 процента от БВП) в края на юли, като се увеличават с 4,4718 млрд. евро (9,7 процента) спрямо края на юли миналата година (45,9799 млрд. евро, 83,2 процента от дълга, 39,6 процента от БВП). Към края на юли 40,3172 млрд. евро (57,7 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 72,6 процента от брутните външни задължения, при 80 процента година по-рано. Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юли е 18,846 млрд. евро (15,1 процента от БВП). Спрямо края на юли 2025 г. (17,7952 млрд. евро, 15,3 процента от БВП) той нараства с 1,0508 млрд. евро (5,9 процента). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 27 процента към края на юли, при 32,2 процента към края на същия месец на миналата година. Външните задължения на Централната банка са 10,6042 млрд. евро (8,5 процента от БВП). Те се увеличават с 8,715 млрд. евро спрямо края на юли 2025 г. (1,8892 млрд. евро, 1,6 процента от БВП) и отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари тази година. Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 11,3979 млрд. евро (9,2 процента от БВП). Те се повишават с 3,6863 млрд. евро (47,8 процента) спрямо края на юли 2025 г. (7,7116 млрд. евро, 6,6 процента от БВП). Външните задължения на Други сектори са 14,8407 млрд. евро (11,9 процента от БВП). Те нарастват с 586,6 млн. евро (4,1 процента) спрямо края на юли 2025 г. (14,2541 млрд. евро, 12,3 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,1255 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юли, което е с 533,3 млн. евро (3,9 процента) повече спрямо края на юли миналата година (13,5922 млрд. евро, 11,7 процента от БВП).

Производствените цени в България през август се увеличават на месечна и на годишна база. Ръстът спрямо юли е с 3%, а в сравнение с година по-рано е 17,4%. Статистиката установява, че за един месец по-високи цени се наблюдават в добивната промишленост - с 10,2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,3%, и в преработващата промишленост - с 1,5%. НСИ регистрира повишение на цените в преработващата промишленост при производството на основни метали - с 4,4%, производството на напитки - с 1,8%, производството на химични продукти - с 1,6%. Понижение е отчетено при производството на тютюневи изделия и при производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с по 0,4%, при производството на изделия от каучук и пластмаси и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с по 0,3%. За една година ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 97,3%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13%, както и в преработващата промишленост - с 10,4%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на основни метали - с 29,7%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 11%, производството на химични продукти - с 10,6%. Намаление на цените е отчетено при производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 2%. По данни на НСИ индексът на цените на производител на вътрешния пазар се повишава с 3,3% през август спрямо юли. Цените се увеличават при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,4%, в добивната промишленост - с 2,1%, и в преработващата промишленост - с 1,7%. По-високи цени в преработващата промишленост са отчетени при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - със 7,6%, производството на основни метали - с 2,3%, производството на химични продукти - с 2,1%. В НСИ установяват, че намаление на цените се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 0,9%, и при производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,4%. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства за година с 16,8%. Ръст на цените се наблюдава в добивната промишленост - с 33%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10,4%, и в преработващата промишленост - с 9,7%. През август по-високи цени в сравнение с година по-рано има в преработващата промишленост – при производството на основни метали - с 22,3%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 13%, производството на химични продукти - с 11,7%. Индексът на цените на производител на международния пазар през август се увеличава с 2,6% спрямо месец по-рано и с 18,4% спрямо година по-рано.

По текущи данни на Информационната система за българските предприятия (BEIS) до момента 44 български предприятия са отчели общи приходи за 2025 г. над 1 млрд.лв: Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас, Лукойл-България ЕООД - София, Национална електрическа компания ЕАД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София, БиЕй Глас България АД - София, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле, АЕЦ Козлодуй ЕАД - Козлодуй, Джи Пи Презастраховане ЕАД - София, Сакса ООД - Долна баня, А1 България ЕАД - София, Банка ДСК ЕАД - София, София Мед АД - София, Табако Трейд ООД - Пловдив, Орбико България ЕООД - София, Фьоникс Фарма ЕООД - София, Софарма трейдинг АД - София, Електрохолд продажби ЕАД, Електроенергиен системен оператор ЕАД - София, Булгаргаз ЕАД - София, Обединена българска банка АД - София, Олива АД - София, Билла България ЕООД - София, Уникредит Булбанк АД - София, Метро България ЕООД - София, Карелия /България/ ЕООД - София, Юробанк България АД - София, Експрес Логистика и дистрибуция ЕООД - София, Стинг АД - София, ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД - Ковачево-СЗ, ОМВ България ООД - София, Тавекс ЕООД - София, Булгартрансгаз ЕАД - София, Технополис България ЕАД - София, ДПМ Челопеч ЕАД - Челопеч, Ей И Ес - ЗС - Марица изток I ЕООД - Гълъбово, Вазовски машиностроителни заводи ЕАД - Сопот, Йеттел България (Теленор), Фармнет ЕАД - Варна, Арсенал АД - Казанлък, Геотехмин ООД - София, Български енергиен холдинг ЕАД - София, Фантастико груп ООД. За сравнение с 2024 г. компаниите с оборот над 1 млрд. лв. бяха общо 40. С най-голям оборот за 2025 г. отново е Аурубис България АД - Пирдоп, като Лукойл Нефтохим Бургас АД отстъпва на 2-ро място. Новите членове на "Клуб 1 млрд.лв" през 2025 г. са Тавекс ЕООД - София, Технополис България ЕАД - София, ДПМ Челопеч ЕАД - Челопеч, Ей И Ес - ЗС - Марица изток I ЕООД - Гълъбово, Вазовски машиностроителни заводи ЕАД - Сопот, Фармнет ЕАД - Варна, Геотехмин ООД - София, Български енергиен холдинг ЕАД - София и Фантастико груп ООД. Най-голям скок в класацията отчита Електрохолд продажби ЕАД, която се изкачва от 35-та до 19-та позиция и Олива АД - София, която достига през 2025 г. 23-то място от 38-мо място през 2024 г. Най-голям спад в класацията отчита Арсенал АД - Казанлък, който от 25.то място през 2024 г., сега е на 41-во място. Важно е да се отбележи, че Виваком България ЕАД - София и Бритиш Американ Табако Трейдинг ЕООД - София все още не са обявили финансовите си резултти за 2025 г. За повече информация - ползвайте онлайн-данните от BEIS

Българската платформа за управление на разходите с изкуствен интелект Payhawk откри нови офиси в Швеция и Полша, с което продължава разширяването на дейността си на европейския пазар. Двете локации бяха открити в рамките на един ден. Офисът в Стокхолм ще бъде централа на новия северноевропейски регион на Payhawk, който включва Швеция, Дания, Финландия, Норвегия и Исландия. Това е 11-ата локация на компанията в света. От офиса си във Founders House в центъра на Стокхолм Payhawk ще обслужва клиентите си в региона и ще развива местното си присъствие. Компанията планира да предложи сметки и банкови карти в шведски крони, шведски IBAN номера, валутни котировки и международни плащания. От Payhawk определят Швеция като естествен пазар за следващия етап от развитието си. Според проучване на компанията финансовите лидери в Северна Европа оценяват по-високо зрелостта на своите организации по отношение на използването на изкуствения интелект в сравнение с колегите си в останалата част на Европа. Въпреки това около четири от всеки десет компании в региона все още разчитат на ръчни процеси при обработката и управлението на разходите. Паралелно със северноевропейската експанзия Payhawk откри и нов офис във Варшава, чрез който обособява Полша като самостоятелен пазар със собствен екип. Разширяването идва на фона на близо 30% ръст на търсенето от полски компании през последната година, посочват от Payhawk. По данни на компанията това увеличение е регистрирано въпреки липсата на местен търговски екип до момента. Полският пазар се развива и в контекста на въвеждането на задължително електронно фактуриране между компаниите. Полската национална система за електронни фактури KSeF дигитализира процеса на фактуриране, но според Payhawk редица свързани дейности – от одобряването на покупки и управлението на разходите до осчетоводяването на фактури и приключването на счетоводния период – продължават да се извършват ръчно. Клиентите на Payhawk в Полша ще могат да поддържат наличности в полски злоти, да издават карти в местната валута с предварително определени лимити и правила за разходите, както и да използват полски IBAN номера за плащания и захранване на сметките. Платформата ще бъде достъпна и на полски език. Компанията ще обслужва клиентите си в Северна Европа и Полша чрез своя европейски лиценз за дружество за електронни пари (EMI). Новата експанзия идва само няколко седмици след като Payhawk премина границата от 100 млн. долара годишни повтарящи се приходи. По данни, предоставени от компанията, близо 7000 компании в над 33 държави използват платформата за управление на разходи на обща стойност над 5 млрд. евро годишно. С откриването на офисите в Стокхолм и Варшава българската технологична компания разширява физическото си присъствие в Европа, като едновременно с това адаптира услугите си към местните валути, платежна инфраструктура и регулаторни изисквания на двата пазара.

Националният STEM център започва работа в София Тех Парк, обяви министърът на иновациите Иван Василев. Той ще разполага със специализирани лаборатории по природни науки, зелени технологии, роботика и кибер-физични системи, математика и информатика, пространствата за изкуствен интелект и др. Създадени са и пространства за обучение на открито – детска STEM площадка, оранжерия, външна класна стая и амфитеатър, както и многофункционално спортно игрище.   Центърът ще свързва ученици, учители, олимпийски отбори и експерти и създава условия за обучение чрез практически опит, експерименти и съвременни технологии. Сградата е финансирана със 17.5 млн. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Cлeд пoчти 20 гoдини ecтoнcĸaтa ĸoмпaния зa нeдвижими имoти Аrсо Vаrа oфициaлнo нaпycĸa бългapcĸия пaзap, cлeд ĸaтo  e cĸлючилa пpeдвapитeлнo cпopaзyмeниe зa пpoдaжбaтa нa ocтaнaлия cи 75% дял зa 6,3 млн. eвpo в дpyжecтвoтo Бoтaниĸa Лoзeн EOOД, ĸoeтo paзвивa eднoимeнния жилищeн пpoeĸт ĸpaй Coфия. Kyпyвaч e Kaмaлeo Инвecт, ĸoятo вeчe пpитeжaвa 25% oт дpyжecтвoтo. Cпopeд инфopмaция нa Аrсо Vаrа пъpвaтa cyмa в paзмep нa 1,27 млн. eвpo тpябвa дa бъдe изплaтeнa дo ceдeм paбoтни дни cлeд пoдпиcвaнeтo нa cпopaзyмeниeтo. Bтopoтo плaщaнe oт 1 млн. eвpo e пpeдвидeнo дo 31 oĸтoмвpи тaзи гoдинa, a ocтaнaлитe 4,03 млн. eвpo щe бъдaт плaтeни пpи пpиĸлючвaнeтo нa cдeлĸaтa, ĸoятo ce oчaĸвa дa бъдe финaлизиpaнa дo 26 фeвpyapи 2027 г. Kaтo чacт oт нacтoящaтa cдeлĸa Аrсо Vаrа щe ce ocвoбoди и oт ocтaнaлитe нeoпepaтивни дpyжecтвa, cвъpзaни c пpeдишни пpoeĸти в Бългapия. Cpeд тяx ca Аrсо Rіvеrѕіdе, Аrсо Маnаѕtіrѕkі, Аrсо Vаrа Вulgаrіа, Аrсо Іnvеѕt и Іztоk Раrkѕіdе. Koмпaниятa oщe пpeз юли 2025 г. oбяви, чe зaпoчвa cтpaтeгичecĸo oттeглянe oт Бългapия, зa дa нacoчи пoвeчe pecypc ĸъм ocнoвния cи пaзap в Ecтoния и пo-ĸoнĸpeтнo ĸъм мaщaбния пpoeĸт в ĸвapтaл Лyтep - eдин oт нaй-aтpaĸтивнитe paйoни зa cтpoитeлcтвo в Taлин. Ecтoнcĸaтa Аrсо Vаrа влизa нa бългapcĸия пaзap пpeз 2006 г., a пpeз cлeдвaщитe гoдини paзвивa peдицa жилищни и мнoгoфyнĸциoнaлни пpoeĸти в Coфия, cpeд ĸoитo "Maнacтиpcĸи ливaди", "Изтoĸ Πapĸcaйд", "Бyлeвapд Peзидънc Maдpид" и пo-ĸъcнo "Бoтaниĸa Лoзeн". Oт 2007 г. ĸoмпaниятa e пyбличнa и aĸциитe й ce тъpгyвaт нa фoндoвaтa бopca Nаѕdаq ОМХ Ваltіс.

БЕНУ България ЕООД откри в София 52-рата аптека BENU – BENU Estrea, която се намира в новооткрития Estrea Park на адрес Хаджи Димитър, ул. Резбарска 7. По-рано този месец BENU Опера отвори врати след мащабен проект на обновяване и модернизация. BENU Opera се отличава и с отделно помещение за пациентски услуги като измерване на важни здравни показатели и специализирани консултации. В аптеки BENU се предлагат над 200 ексклузивни продукта. Активна е и услугата Click&Collect, чрез която клиентите получават безплатно поръчките си от benu.bg до избрана от тях аптека, независимо от стойността на покупката. BENU е една от най-големите фармацевтични вериги в Европа и част от групата ФЬОНИКС. BENU е сред лидерите по пазарен дял и разпознаваемост в Литва, Латвия, Естония, Унгария, Чехия и Сърбия с близо 3000 аптеки в 12 държави и над 13 000 служители.

Най-малко 3 000 души работят, получават заплати и се осигуряват във фирмите на застреляния в Пловдив бизнесмен Илиян Филипов. Мажоритарният собственик на една от най-големите транспортни компании у нас управлява бизнес империя от над 60 свързани юридически лица в различни икономически сектори. Основата на бизнеса на Илиян Филипов е транспортната компания ПИМК ООД, която се занимава предимно с международни превози на товари. Още през 2021 година средносписъчният състав на дружеството е наброявал 1 551 души. Предвид постоянното разширяване на дейността, към днешна дата се предполага, че броят на служителите е нараснал до най-малко 2 000 души. ПИМК ООД се позиционира като най-голямата частна транспортна фирма в България. В силни за бизнеса години нейните приходи са надхвърляли 120 милиона евро, а отчетената чиста печалба варира между 2 и 5 милиона евро годишно. Извън тежкотоварния автотранспорт, бизнес интересите на Филипов са насочени към няколко ключови направления. За строителната компания ПИМК Билд работят около 700 души. Тя реализира мащабни жилищни и други строителни проекти, които носят средни приходи от около 6-7 милиона евро годишно. Печалбата на това дружество е незначителна или отчита минимална загуба заради сериозните инвестиционни разходи за придобиване на нови терени. Другата голяма структура в орбитата на предприемача е ПИМК Рейл Холдинг, оперираща като частен железопътен превозвач на товари. Там персоналът е съставен от 80 високоспециализирани кадри, сред които машинисти, диспечери и технически състав. Към общата бизнес структура на Филипов се добавя спортният мениджмънт около Професионален футболен клуб "Ботев" Пловдив с екип от 120 души, както и десетки по-малки фирми с по няколко служители. Повечето от тези бизнеси, с изключение на строителния и железопътния сектор, са обединени в създаденото на по-късен етап дружество ПИМК Холдинг Груп АД, което генерира годишни печалби между 1 и 5 милиона евро основно от дивиденти и такси за управление. Въпреки че финансовото състояние на железопътната фирма е сходно с това на строителната, именно с нея са свързани най-новите амбиции на убития бизнесмен. ПИМК Рейл управлява интермодалния терминал в Пловдив и от няколко години развива активно прехвърляне на товари от ТИР-овете към влаковите композиции. Тази логистична верига осъществява директна връзка с турския индустриален град Черкезкьой, където са съсредоточени множество заводи. Логично продължение на тези железопътни проекти е и амбицията за пускане на частен пътнически влак по линията между София и Пловдив. Фирмата вече е получила правото да извършва такъв тип превози, като в момента текат технически изпитания, а очакванията са влакът да заработи официално с новото разписание от месец декември.

В България действащите фирми през 2024 г. са били 415 087, с 10 830 повече, отколкото през предходната година, сочат най-новите данни на Евростат. В тях са работели почти 2,23 милиона човека. Оборотът на компаниите в България е достигнал 271,993 милиарда евро, като се е повишил спрямо 2023 г., когато е възлизал на 256,093 милиарда евро. Добавената стойност, генерирана от компаниите у нас, е била 64,232 млрд. евро през 2024 г. В Европейския съюз са извършвали дейност почти 34 милиона предприятия, в които са работели 164,5 милиона души. Фирмите са реализирали нетен оборот от над 38,7 трилиона евро и добавена стойност в икономиката на ЕС от 10,9 трилиона евро. Големите предприятия, с повече от 249 служители, са представлявали едва 0,2 на сто от общия брой предприятия в ЕС, с изключение на тези в земеделието и публичния сектор. Въпреки това големите предприятия са генерирали около половината (49 на сто) от общата добавена стойност и са отговаряли за работните мета на над една трета от работната сила в ЕС (37 на сто). Средните по размер предприятия, с от 50 до 249 заети лица, са съставлявали едва 0,8 на сто от общия брой предприятия, осигурявали са заетост на 15 на сто от работната сила и са генерирали 16 на сто от добавената стойност.

Годишната инфлация в Германия се е ускорила до 3,3% през септември спрямо 2,9% през август, достигайки най-високото си равнище от края на 2023 г. Основен фактор за ускоряването на инфлацията са цените на енергията, които са нараснали с 14,9% на годишна база след увеличение с 10,5% през август. Цените на петрола временно преминаха прага от 100 долара за барел на фона на войната в Близкия изток, което доведе до рекордни цени на бензина и дизела в Германия. В най-многолюдната германска провинция Северен Рейн-Вестфалия дизеловото гориво е поскъпнало с 48,7% на годишна база през септември, бензинът - с 33,8%, а мазутът - с 49,9%. Цените на хранителните продукти в Германия са се повишили с 0,4% на годишна база през септември след ръст от 0,1% през август. Услугите са поскъпнали с 2,7% след 2,8% месец по-рано. Базовата инфлация, която не включва цените на храните и енергията, се е задържала на 2,4%. На месечна база потребителските цени са се повишили с 0,6%. Междувременно германските компании все по-често планират да прехвърлят по-високите си разходи върху потребителите. Индексът на ценовите очаквания на института Ifo се е повишил до 22,7 пункта през септември спрямо 21,4 пункта през август. Ускоряването на инфлацията засилва очакванията за ново затягане на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). След две повишения през тази година основната лихва е на равнище от 2,50%. Анализаторите на Deutsche Bank Research очакват през декември ЕЦБ да повиши ставката до 2,75%.

Хедж фондовете се превръщат във все по-значим фактор на пазара на американски държавни облигации, чийто размер е около 30 трилиона долара. Те се намесват в момент, когато част от традиционните дългосрочни инвеститори търсят алтернативи. Това помага на американското правителство да намира купувачи за нарастващия си дълг, но едновременно с това може да направи най-големия облигационен пазар в света по-уязвим при сътресения. Паричните наличности на хедж фондовете в американски държавни облигации са достигнали 2 трилиона долара в края на 2025 г. Това е почти три пъти повече спрямо пет години по-рано, показват данни на Службата за финансови изследвания към Министерството на финансите на САЩ. Търгуемият държавен дълг, който се продава и купува на вторичния пазар, е бил 28.9 трилиона долара. Така делът на хедж фондовете е достигнал рекордните 7%. По-новите данни на Федералния резерв показват, че фондовете са продължили да бъдат нетни купувачи на американски държавни облигации и през първата половина на 2026 г. Американските хедж фондове са придобили нетно облигации за 60.6 млрд. долара през второто тримесечие спрямо 26.4 млрд. долара през първото. Така покупките им за първите шест месеца на годината достигат около 87 млрд. долара. Активността на хедж фондовете се увеличава в момент на сериозни движения на пазара. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации в понеделник достигна най-високото си ниво от 2007 г., а доходността по 30-годишните облигации във вторник се изкачи до най-високата стойност от 2002 г. Според Рики Сиао, специалист по хедж фондове в Union Bancaire Privée, фондовете използват сравнително висок ливъридж спрямо други инвеститори, което може да засили системния риск. Традиционно пенсионните фондове са сред основните купувачи на дългосрочни държавни облигации. Причината е хоризонтът им за инвестиране, който позволява да съобразяват активите си с бъдещи задължения, простиращи се десетилетия напред. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, структурни промени в пенсионните системи намаляват интереса към дългосрочните държавни облигации. Сред тях е преминаването от планове с дефинирани доходи, които обещават предварително определено плащане, към планове с дефинирани вноски, при които стойността зависи от инвестиционната доходност. Някои пенсионни фондове едновременно увеличават вложенията си в активи с по-висока доходност, но и с по-ниска ликвидност, като частния кредит. Според Mercer институционалните инвеститори са вложили близо 300 млрд. долара в частни кредитни фондове през 2025 г. В доклада си за финансовата стабилност от май Федералният резерв посочва, че ливъриджът на хедж фондовете остава близо до рекордни нива и е концентриран сред големите фондове. стратегии Стратегии с ливъридж поддържат значителни позиции в американски държавни облигации и други пазари. Банката за международни разплащания стига още по-далеч, предупреждавайки, че нарастващата роля на хедж фондовете като основни посредници на пазарите на държавни облигации създава нови уязвимости за финансовата стабилност. Причината е зависимостта им от ливъридж и краткосрочно финансиране чрез репо сделки, които могат да направят ключови пазари по-чувствителни към внезапно намаляване на задлъжнялостта и периоди на сериозни пазарни сътресения. Хедж фондовете се различават съществено от пенсионните фондове и застрахователите. Докато последните обикновено имат много дълъг инвестиционен хоризонт и се стремят да съобразят активите си с бъдещите задължения, хедж фондовете са ориентирани към доходност и по-често работят с по-краткосрочна перспектива. Голяма част от активността на хедж фондовете е свързана със стратегии, които се опитват да използват малки ценови разлики между тясно свързани финансови инструменти. Има признаци, че хедж фондовете стават по-предпазливи на фона на засилващите се разпродажби на американски държавни облигации. По оценки на Morgan Stanley позициите, свързани с т.нар. Treasury basis trade, са намалели с около 20% през тази година до 1.2 трилиона долара. Това отстъпление обаче не означава непременно, че хедж фондовете продават държавните облигации в големи мащаби. Данните на Федералния резерв показват, че те все още са били нетни купувачи през второто тримесечие. Намаляването на позициите обаче показва колко бързо могат да се променят ливъриджираните стратегии при промяна на пазарните условия и подчертава риска от хаотично затваряне на позиции при силен стрес.

През третото тримесечие фондовият пазар на Монголия стана най-успешният в света. Индексът MSE Top 20, който включва акциите на 20-те най-големи компании на Монголия, се е повишил с близо 28% от края на юни, заемайки първо място сред световните фондови индекси. Например, американският индекс S&P 500 се е повишил с 2,35% през същите три месеца, а южнокорейският индекс KOSPI е паднал с 19,33%. Bloomberg изчислява, че капитализацията на фондовия пазар на Монголия в момента се оценява на 4,6 милиарда долара. В края на търговията на 29 септември индексът MSE Top 20 се повиши до 66 841,35 пункта, което е с 27,93% повече от нивото му от края на юни от 52 248,07 пункта. Този бърз растеж се дължи отчасти на покачващите се цени на акциите на минните компании на фона на бързото увеличение на износа на мед и въглища от Монголия. Данъчните и чуждестранните инвестиционни стимули също оказват подкрепа. Акциите на акционерите на въгледобивната компания Tavan Tolgoi (TTL), която представлява почти половината от индекса MSE Top 20, се повишиха с 87% през тримесечието. Монголската фондова борса (Mongolian Stock Exchange) в Улан Батор е единствената фондова борса в страната. Тя е създадена през януари 1991 г. с правителствен указ за приватизация на държавни активи. Износът на минерали от Монголия, включително въглища, се е увеличил с 61% през първите осем месеца на 2026 г. Китай е основният купувач, представляващ 93% от износа на Монголия. Високите обеми на износ може да се запазят, тъй като се очаква недостигът на коксуващи се въглища в Китай да продължи и през следващата година поради проблеми с доставките, причинени от авария в мина. Монголия също изнася мед. Анализаторите на Deutsche Bank прогнозират, че цените на медта ще се повишат с повече от 50% през следващите шест месеца поради намаляващите световни резерви.