Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на септември 2026 г. е отрицателно -. в размер на 3,6 млрд. евро (2,8% от прогнозния БВП). Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 33,9 млрд. евро, което е 68,4% от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г. и с 3,4 млрд. евро (11,0%) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо септември 2025 г. с 2,4 млрд. евро (9,8%), и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1,5 млрд. евро. Неданъчните приходи са с 0,6 млрд. евро по-малко спрямо септември 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2026 г. са в размер на 37,5 млрд. евро, което е 66,1% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към септември 2025 г. бяха в размер на 33,7 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 01.07.2025 г и 01.07.2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и увеличението на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ и по Общинската инвестиционна програма, и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0,9 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Българската икономика продължава да отчита растеж на потреблението, инвестициите и строителството, но на фона на спад на промишленото производство, ускорено поскъпване на жилищата и значително увеличаване на външнотърговския дефицит. Според предварителните данни БВП през второто тримесечие на 2026 г. възлиза на 30,292 млрд. евро по текущи цени, или 4729,3 евро на човек от населението. Реалният ръст на БВП спрямо същото тримесечие на миналата година е 2,8%. Строителната продукция през юли се увеличава с 4,9% на годишна база, като при строителството на сгради ръстът достига 9,5%. Промишлеността продължава да изпитва затруднения и през юли промишленото производство намалява с 6,8% спрямо година по-рано. Спадът достига 36,1% в добивната и 7,3% в преработващата промишленост. Производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ обаче нараства с 16,7%. През септември доверието в промишлеността се подобрява с 0,4 пункта спрямо август.  Потреблението остава един от двигателите на икономиката. Оборотът в търговията на дребно през юли е с 5,6% по-висок на годишна база. Продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия се увеличават със 7,5%, тези на автомобилни горива и смазочни материали - с 6,6%, а на нехранителни стоки - с 4,1%. Потребителското доверие също се подобрява, като през юли показателят се повишава с 2,9 пункта спрямо април. Индивидуалното потребление през второто тримесечие представлява 69,7% от произведения БВП и се увеличава реално със 7,6% спрямо година по-рано. Инвестиционната активност също остава силна - бруто образуването в основен капитал нараства с 8,4%, а делът му достига 23% от БВП.  На пазара на труда безработицата през второто тримесечие е 3,5%, като без работа са 107,1 хил. души. Броят на заетите е близо 2,918 млн. души. Разходите на работодателите за един отработен час са се увеличили с 9,9% за година - с 12,2% в индустрията, 11,5% в услугите и 8,5% в строителството. Данните показват съществено влошаване на външнотърговския баланс. За периода януари-юли търговският дефицит достига 6,507 млрд. евро, или 5,2% от БВП, при 4,790 млрд. евро, или 4,1% от БВП, година по-рано. Дефицитът по текущата сметка се увеличава от 2,471 млрд. на 5,427 млрд. евро.  Причината е, че вносът расте по-бързо от износа. За първите седем месеца износът на стоки се увеличава с 9% до 26,850 млрд. евро, докато вносът нараства с 13,4% до 33,356 млрд. евро. Само през юли износът е за 4,072 млрд. евро, а вносът - за 4,925 млрд. евро.  Преките чуждестранни инвестиции в България се увеличават значително. За януари-юли те достигат 3,448 млрд. евро при 1,531 млрд. евро за същия период на 2025 г. Само през юли увеличението е с 615,3 млн. евро.  Годишната инфлация през август е 5,1%, а месечната - 0,6%. Най-силно за месец поскъпва транспортът - с 5,5%, докато облеклото и обувките поевтиняват с 2%, здравеопазването - с 0,4%, а храните и безалкохолните напитки - с 0,1%. През второто тримесечие цените на жилищата са с 15,5% по-високи спрямо същия период на 2025 г. Цените на производител на вътрешния пазар също се увеличават силно - с 16,8% на годишна база през август, включително с 33% в добивната промишленост, 10,4% при производството и разпределението на електрическа и  топлоенергия и газ и 9,7% в преработващата промишленост. Кредитите за нефинансовите предприятия през август се увеличават с 13,7% на годишна база до 29,256 млрд. евро, а тези за домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата - с 20,8% до 32,637 млрд. евро. Общият им размер достига 61,893 млрд. евро. 

Само за година балансът между новосъздадените и прекратилите дейност предприятия в България се е обърнал. Докато през 2023 г. новите фирми все още са били малко повече от изчезналите от пазара, през 2024 г. делът на прекратилите дейност предприятия вече значително надхвърля този на новосъздадените. През 2023 г. коефициентът на „раждане“ на предприятия в България е бил около 10.7%, а този на „смъртност“ – 8%. Година по-късно делът на новите компании остава на сходно ниво – малко над 10%, но предварителните данни показват, че делът на прекратилите дейност предприятия се покачва до около 15%. Така България се нарежда сред едва осем държави в ЕС, в които през 2024 г. повече предприятия са прекратили дейност, отколкото са били създадени.

Преди година две държавни ниви край село Хърлец се превърнаха на хартия в земя с цена 651.1 млн. лева. Сега същите имоти, върху които е планирано да се изграждат новите блокове на АЕЦ "Козлодуй", вече имат съвсем друга официална цена - 27.7 млн. лева. Разликата е близо 623.5 млн. лв., или над 23 пъти по-малко, без междувременно да е изчезнал и един квадратен метър. На 14 октомври 2025 г. АЕЦ "Козлодуй" апортира двата терена с обща площ 202 679 кв.м в капитала на дъщерното си дружество срещу 65 112 600 нови акции с номинал 10 лв. Така в баланса на "Нови мощности" влезе земя за над 651 млн. лева. Сега обаче новото ръководство на "Нови мощности" смята, че към същата онази дата имотите всъщност са стрували 27.7 млн. лева. Според тази теза земята не е поевтиняла впоследствие, а просто никога не е струвала сумата, срещу която са били издадени акциите. Но случаят далеч не се изчерпва със счетоводния отчет на една държавна компания. От него зависи дали все още има някакъв аргумент да се платят над 100 млн. евро за съседен частен имот. Имотът от около 68 дка, собственост на "Интерпром", се намира точно между двата държавни парцела. Тогава АЕЦ "Козлодуй" бе готова да плати за частния терен 193.4 млн. лв., или по около 2.8 млн.лв./дка - космическа цена за нива край Козлодуй. Но на практика малко преди това държавата сама беше оценила собствените си съседни земи на над 3.2 млн.лв./дка. Така частната оферта вече не изглеждаше като изключение. Напротив - на фона на официалната държавна оценка тя дори излизаше малко по-евтина. В крайна сметка, след като АЕЦ "Козлодуй" и БЕХ са приели, че техните имоти струват по над 3.2 млн.лв./дка Заради разразилия се тогава скандал обаче частната сделка пропадна, а тогавашният министър на енергетиката Жечо Станков разпореди проверка. Сега новият финансов отчет на "Нови мощности" на практика разбива тази конструкция. При новата стойност от 27.7 млн. лв. държавната земя излиза около 137 000 лв./дка - повече от 20 пъти под цената, поискана за частния имот. Историята на държавните имоти става още по-любопитна, ако се върне още малко назад - преди те да бъдат апортирани в "Нови мощности". Към края на 2024 г. двата терена са били записани в баланса на АЕЦ "Козлодуй" за около 415 хил. лв., или малко над 2000 лв./дка, се вижда от публичния отчет на централата. Непосредствено преди апорта АЕЦ-ът признава преоценка на земята от 650.711 млн. лв. Така само за няколко месеца един и същ актив поскъпва близо 1570 пъти - от около 2000 лв. до над 3.2 млн.лв./дка. В отчета на "Нови мощности" е посочено и друго важно обстоятелство: оценките към края на 2024 г. и към август 2025 г. са използвали една и съща изходна информация, но са стигнали до коренно различни резултати.Според сегашното ръководство използваното при апорта понятие "справедлива стойност" не отговаря на Международните счетоводни стандарти и спорът не е дали земята впоследствие е поевтиняла, а дали цената от 651 млн. лв. изобщо някога е описвала реалната стойност на имотите. Това е важно и за оценката на частната нива: ако "Нови мощности" беше признала първата оценка и след това беше обезценила земята, щеше да остане изводът, че през есента на 2025 г. държавните терени действително са стрували по над 3.2 млн.лв./дка. И това би запазило аргумента за сходната цена на частния имот. В случая избраният подход доказва, че началната цена е била грешна, и не може да служи като ориентир за никоя друга сделка. За да определи стойността на земята, през август 2026 г. "Нови мощности" възлага нова оценка на трима лицензирани оценители - вид тройна експертиза. Задачата им не е да кажат колко струват имотите сега, а да се върнат назад и да изчислят цената им към 14 октомври 2025 г. - датата, на която е вписан апортът. Оценката е възложена на 21 август, а само шест дни по-късно е одобрена от съвета на директорите. Резултатът е 27.7 млн. лв., или около 14 млн. евро. Тук историята преминава от пазара на земя към счетоводен спор. Одиторите "Грант Торнтон" и "Захаринова Нексиа" не приемат начина, по който "Нови мощности" е отразило разликата в промяната в стойността и произлязлата от това разлика от 623.5 млн. лв. Тяхната версия е проста: дружеството е получило земята срещу акции за 651.1 млн. лв., следователно трябва да я запише на тази стойност в отчета си. Ако след това приема, че имотите струват само 27.7 млн. лв., разликата трябва да мине като разход за обезценка и натрупана загуба. При този подход обаче отчетената печалба около 10.2 млн. лв. за 2025 г. би се превърнала в загуба над 613 млн. лв. Ръководството на "Нови мощности" отказва да направи това. Аргументът е, че подобна обезценка би означавала земята действително да е струвала 651 млн. лв. при апорта, а след това само за няколко седмици да е изгубила почти цялата си стойност. Затова "Нови мощности" записва имотите директно за 27.7 млн. лв., а разликата до стойността на издадените акции е отразена като отрицателен компонент на собствения капитал. След записването на емисионния дефицит чистата стойност на имуществото на "Нови мощности" пада под размера на регистрирания капитал. На хартия дружеството има издадени акции, зад които според собствената му оценка няма достатъчно активи. Решението в такава ситуация е капиталът да бъде намален. И така на 21 септември съветът на директорите на АЕЦ "Козлодуй" гласува той да бъде свален от 1.389 млрд. евро на 1.070 млрд. евро. За целта ще бъдат обезсилени 62 380 438 акции с номинал 5.11 евро, или книжа за общо 318.764 млн. евро, което е превалутираният размер на дефицита от 623.448 млн. лв. Реално земята не се връща в АЕЦ "Козлодуй", а се заличават единствено акциите, за които според новата оценка няма имуществено покритие. Така дъщерното дружество се освобождава от тежестта на "златните" имоти в собствения си баланс. Проблемът обаче се връща при компанията майка - АЕЦ "Козлодуй" трябва да обясни как ще отчете обезсилването на акции за близо 319 млн. евро и какво се случва с признатата година по-рано преоценка от 650.711 млн. лв.

Ѕеnѕаtа oтбeлязвa 25 гoдини в Бългapия, като ce пpeвъpнa в нaй-гoлямaтa ĸoмпaния в aвтoмoбилнaтa индycтpия в cтpaнaтa и eдин oт вoдeщитe пpoизвoдитeли нa тexнoлoгични пpoдyĸти. Днec пpиблизитeлнo 3500 cлyжитeли paбoтят в oблacттa нa инжeнepнитe дeйнocти, нayчнoизcлeдoвaтeлcĸaтa и paзвoйнaтa дeйнocт, изпитвaниятa, пpoизвoдcтвoтo, oбcлyжвaнeтo нa ĸлиeнти и бизнec ycлyгитe -  ycъвъpшeнcтвaни ceнзopи, ĸoитo cлeдят тeмпepaтypa, нaлягaнe, пoзиция, cĸopocт и eлeĸтpичecĸи пapaмeтpи ĸaĸтo пpи пpeвoзни cpeдcтвa c двигaтeли c вътpeшнo гopeнe, тaĸa и пpи нoвoтo пoĸoлeниe eлeĸтpичecĸи плaтфopми. Ѕеnѕаtа Тесhnоlоgіеѕ e глoбaлнa ĸoмпaния зa индycтpиaлни тexнoлoгии. C нaд 16 000 cлyжитeли и дeйнocт в 13 дъpжaви ĸoмпaниятa oбcлyжвa ĸлиeнти oт aвтoмoбилнaтa индycтpия, пpoмишлeнocттa, aвиaциoннaтa и ĸocмичecĸaтa индycтpия, oтбpaнaтa и ceĸтopa нa oбopyдвaнeтo зa тъpгoвcĸи и cпeциaлизиpaни пpилoжeния.

Сто и двадесет жилища с хотелско обслужване в "Гранд хотел Варна" вече са на пазара на имоти. Те са част от финалната концепция за бъдещето на бившия "Шведски хотел" в курорта Св. св. Константин и Елена - първият петзвезден хотел в България. В комплекса освен жилища ще има бутиков хотел. Спа и уелнес зоната, магазините, ресторантите и паркът ще бъдат достъпни и за широката публика. Реконструкцията на "Гранд хотел Варна" започна официално на 2 октомври и се очаква да приключи през 2028 г. Главен изпълнител е "Планекс Варна". Финансирана е с 8.5 млн. евро кредит от Уникредит Булбанк, обезпечени с ипотека на терена и част от сградата. Инвеститорът ще участва и със собствени средства. При продажбата на курорта на части от наследниците на Илия Павлов дружеството, в което бяха обособени хотелът и прилежащият терен от 20 дка, стана собственост на "Гранд хотел Варна резидънс". То се притежава от "Планекс холдинг" - строителна компания с 30-годишна история на Христо Димитров и "ГХВ инвест" на Владимир Филипов. Продажбите ще се извършват директно от "Гранд хотел Варна резидънс".  "Гранд хотел Варна" е построен през 1977 г. по проект на арх. Георги Генчев и в сегашния си вид разполага с 15 дка парк. Шведската строителна компания Armerad Betong Vagforbattringar (ABV) го изгражда за 17 месеца, което е рекордно кратко за времето си.

Втори инвеститор придобива терен с площ от почти 5 декара в Индустриален парк Сливен. Договорът за покупко-продажба на имота е подписан от кмета на Сливен Стефан Радев и „Шугарленд“ ЕООД. Теренът е с площ 4976 кв. м и се намира в Промишлената зона на Сливен. Продажната цена е 154 500 евро без ДДС. Инвестиционното намерение предвижда първоначално вложение от 700 000 евро без ДДС. Компанията е поела ангажимент да разкрие минимум 10 работни места и да ги запази за срок не по-кратък от пет години. Проектната документация трябва да бъде представена в Община Сливен в срок до шест месеца от сключването на договора. Строителството трябва да започне до 12 месеца, а обектът да бъде завършен и въведен в експлоатация до 36 месеца. Максималният срок за реализация на инвестицията е 40 месеца. „Шугарленд“ ЕООД е официален вносител за България на търговски марки за шоколадови изделия, бисквити, бонбони, безалкохолни напитки и други продукти. С договора са предвидени ангажименти за реализацията на инвестицията и запазването на предназначението на имота. Това е вторият договор с инвеститор за придобиване на имот в Индустриален парк Сливен. Първият инвеститор в парка, разположен до летище „Бършен“, е старозагорската фирма „Болид“ ООД, която има складови бази в Хасково, Стара Загора и София. Индустриален парк Сливен беше официално отрик през април тази година. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез инструмента NextGenerationEU, в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост.

VISEO купува 100% от дяловете в дружеството Ай Ти Си И, което предлага ИТ консултиране и обучения и има 35 служители в София. Френската група досега няма направление за американска платформа за управление на ИТ услуги ServiceNow, като запълва липсата с тази покупка. ITCE запазва бранда и седалището си в България, а начело остават главният изпълнителен директор Нина Проданова-Йоцева, Юлия Оливейра, Красимир Парушев и Кристина Захариева. Стойността на сделката не става ясна. От ITCE посочват единствено, че финансовите параметри са обект на споразумение за конфиденциалност. Причината за сделката в този момент е, че ITCE достигна естествения таван на регионалния пазар, казват от екипа на дружеството. "Компаниите в региона, които инвестират на нивото, на което работим ние, са малко." Според досегашните собственици достъпът до по-мащабни проекти е възможен само с присъединяването към по-голяма компания с утвърдено присъствие на големите пазари, каквато в случая е VISEO. ITCE не е нов играч на пазара, но през годините променя траекторията си. Започва като център за обучения по Microsoft през 1998 г., когато Нина Проданова-Йоцева, Орлин Маринов и Добромир Тодоров решават да предлагат професионално обучение и консултиране по технологиите на американската компания. Тодоров напуска през 2002 г. и по-късно създава облачната компания HeleCloud, която швейцарската SoftwareOne купи през 2021 г. По собствени данни на ITCE компанията все още държи най-големия дял в сертификационните Microsoft курсове в България. VISEO обаче купува бизнеса заради друга услуга. С годините курсовете за Microsoft отстъпват на управленски обучения, затова и ITCE става партньор на американската софтуерна компания ServiceNow. Нейната платформа замества имейлите и таблиците, с които големите организации управляват вътрешните си заявки, и когато служител се нуждае от достъп до някоя система или има технически проблем, той подава заявка в ServiceNow, а платформата я насочва към правилния екип и следи дали е изпълнена. По същия начин през нея минават назначаването на нови служители, обслужването на клиенти и сигналите за пробиви в сигурността. ITCE ще продължи да води управленски обучения по ITIL, SAFe и управление на проекти, вече и за екипите и клиентите на VISEO, и ще добави практически курсове по ServiceNow. Техническите обучения, с които компанията започва при основаването, ще отпаднат след края на преходния период през 2027 г.

Практикер откри своя четвърти хипермаркет в столицата. Новият търговски обект, наречен „Практикер Витоша“, е разположен в южната част на София, в непосредствена близост до търговската зона на Sofia Ring Mall и магазин IKEA, което го позиционира в един от най-динамично развиващите се райони на града. Откриването на „Практикер Витоша“ бележи значителна стъпка в развитието на веригата в България. С този нов обект, броят на хипермаркетите на Практикер в София достига четири, а общият брой магазини в страната се увеличава. Компанията е утвърден играч на пазара за стоки за дома, градината и строителството, предлагайки широк асортимент от продукти за ремонт, обзавеждане и поддръжка. Разширяването на мрежата цели да осигури по-голяма достъпност до продуктите и услугите на веригата за жителите на столицата и околните райони. Инвестицията в новия хипермаркет допринася за икономическото развитие на региона. Откриването на „Практикер Витоша“ създава десетки нови работни места, както пряко в магазина, така и косвено чрез партньорски фирми за логистика и поддръжка. Това осигурява заетост за местното население и стимулира пазара на труда. Разширяването на търговската дейност също така генерира данъчни приходи за общината и държавата, подкрепяйки местната икономика и инфраструктура.

Българската компания „Армако Индъстрис“ АД обяви планове за мащабно разширяване на производствената си база в Лясковец. Проектът предвижда инвестиция, която ще надхвърли 50 милиона евро, като значително ще увеличи капацитета и технологичните възможности на предприятието. Основана през 2016 година, компанията бързо се утвърждава на пазара с производството на прецизни детайли от метал и пластмаса, които намират приложение в най-различни сектори на икономиката. Предстоящото разширение ще позволи на предприятието да разшири продуктовата си гама и да отговори на нарастващото търсене на европейските пазари. Очаква се новият инвестиционен етап да доведе до разкриване на нови работни места и трайно задържане на квалифицирани кадри в региона, което е ключово за местната икономика.

Постъпилите в Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) искания от строители и надзорни компании за индексация на цените по договори за обществени поръчки надхвърлят 256 млн. евро. Това съобщи министърът на транспорта Георги Пеев. Допълнително са предявени претенции за още около 460 милиона евро за дейности, които не са били предвидени при сключването на договорите. Все още няма одобрена методика за индексациите, която да регламентира процеса за тяхното раздаване. Министерството на транспорта е възложило ръководството на НКЖИ да разработи вътрешни правила, след като бъде издадена или одобрена методиката от Министерския съвет, по които правила справедливо да изплаща индексации, според вложения труд и материали от отделните фирми.

Решение за смяна на управителя на "Водоснабдяване и канализация (ВиК) - Шумен" ЕООД Иван Пушкаров беше взето на заседание на Общото събрание на съдружниците в дружеството. Към този момент няма информация кога ще бъде проведен конкурс за постоянен управител на ВиК Шумен и какви са условията за кандидатстване за заемане на длъжността. Със съобщение до медиите от "Български ВиК холдинг" ЕАД информираха, че инж. Стоян Владимиров ще ръководи дружеството до провеждането на конкурс по Закона за публичните предприятия, който по решение на общото събрание трябва да бъде обявен и проведен от мажоритарния собственик "Български ВиК холдинг" ЕАД. Инж. Стоян Владимиров дълги години работи във ВиК - Шумен. В продължение на две години той е главен инженер и за кратко - технически директор. През 2023 г. след спечелен конкурс инж. Владимиров оглавява клона на "Напоителни системи" ЕАД – дружеството, което управлява основния източник за вода на Шумен и Търговище - язовир "Тича".

На заседанието си от 01.10.2026 г. КФН реши:
1. Одобрява замяната на „Обединена Българска Банка“ АД с „Юробанк България“ АД като банка-депозитар на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ.
2. Одобрява Анастас Петров за член на управителния съвет на Пенсионно-осигурителна компания „ДОВЕРИЕ“ АД.
3. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 58 от 28.02.2018 г. за изискванията за защита на финансовите инструменти и паричните средства на клиенти, за управление на продукти и за предоставяне или получаване на възнаграждения, комисиони, други парични или непарични облаги. Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му – до 02.11.2026 г. включително.
4. Открива производство по издаване на общ административен акт за определяне на формата и съдържанието на справките по чл. 7, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и публикуване на уведомление по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс.
5. Изпраща писмо до „28 Арех“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с намерение за свободно предоставяне на услуги за криптоактиви.

Производителността на труда на отработен час в България е нараствала средно с 2,5 на сто годишно през периода 2020-2024 г., пет пъти по-бързо от средния темп за Европейския съюз от 0,5 на сто. Растежът на добавената стойност в страната е бил средно 2,8 на сто годишно, показва най-новият анализ на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw), публикуван с актуализацията на неговата база данни за растежа и производителността. Според авторите повишаването на производителността в България се дължи предимно на по-висока ефективност, а не на увеличаване на наличния капитал на отработен час. Подобна е тенденцията в Хърватия, където добавената стойност е нараствала средно с 3,7 на сто годишно, а производителността на труда с 2,3 на сто. Полша отчита среден годишен растеж на добавената стойност от 2,6 на сто и увеличение на производителността на отработен час с около 2 на сто. За разлика от България и Хърватия тя е сред малкото държави, в които инвестициите продължават да допринасят съществено за повишаването на производителността чрез увеличаване на капиталовата осигуреност. Анализът, изготвен от Роберт Щерер, Себастиан Дражски и Давид Ценц, показва продължаващо забавяне на растежа в ЕС. Средното годишно увеличение на добавената стойност е намаляло от 2,2 на сто през 1995-2008 г. до 1,5 на сто през 2012-2019 г. и 1,2 на сто през 2020-2024 г. Растежът на производителността на труда се е забавил от 1,3 на сто годишно преди световната финансова криза до 0,9 на сто през следващото десетилетие и 0,5 на сто през 2020-2024 г. Променят се и източниците на икономически растеж. Преди финансовата криза (2007-2008 г.) повишаването на ефективността и натрупването на капитал са осигурявали общо около три четвърти от растежа в ЕС. През 2020-2024 г. делът на общата факторна производителност е намалял от 45 на сто до 36 на сто, а този на капитала от 30 на сто до 26,5 на сто. Все по-голяма част от растежа се дължи на увеличаването на заетостта. Общата факторна производителност отразява ефективността, с която икономиката използва труда и капитала, включително влиянието на технологиите и организацията на работа. Според института данните разкриват недостиг на инвестиции. През 1995-2008 г. наличният капитал на отработен час е намалявал само в три държави членки. През 2012-2019 г. техният брой е нараснал до осем, а през 2020-2024 г. до 12, или почти половината от страните в ЕС. Трите най-големи икономики в съюза илюстрират тази тенденция. В Германия средният годишен растеж се е забавил от 1,7 на сто преди финансовата криза до 0,1 на сто през 2020-2024 г., а инвестициите почти не допринасят за него. Франция отчита растеж от около 1 на сто, подкрепен от увеличаването на заетостта, но производителността на отработен час е намаляла. В Италия производителността почти не се е повишила през последните 30 години, а през 2020-2024 г. също е отчела спад. Австрия се представя по-добре с растеж на добавената стойност от 0,5 на сто и увеличение на производителността на труда от 0,7 на сто, като е успяла да повиши и капитала на отработен час в по-голяма степен от трите водещи икономики. В Испания, Гърция и Португалия средният годишен растеж е между 1,4 и 1,8 на сто. Възстановяването обаче се основава до голяма степен на увеличаване на заетостта, докато капиталовата осигуреност намалява. Авторите посочват, че средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост подкрепят икономическата динамика в Южна Европа. Те са допринесли с повече от един процентен пункт към растежа в Гърция и Хърватия през 2025 г., според оценки на Международния валутен фонд. Засега обаче подкрепата изглежда се проявява главно чрез търсенето и работните места, а не чрез натрупването на капитал. Забавя се и догонването на западноевропейските икономики от балтийските държави и част от Централна Европа. Естония е отчела среден годишен растеж от 6 на сто преди финансовата криза и 3,2 на сто през следващото десетилетие, но почти никакъв през 2020-2024 г. В Латвия темпът е спаднал от 6,7 на сто до под 1 на сто, а в Чехия от 3,2 на сто до 0,5 на сто.

Износът на петрол от Венецуела е намалял с близо 9 на сто до 1,08 млн. барела дневно през септември спрямо август, показват данни за корабоплаването. Спадът е свързан с исканията на търговци към държавната петролна компания „Петролеос де Венесуела“ (PDVSA) за по-големи отстъпки, които да компенсират нарастващите транспортни разходи. Международни търговски компании, сред които „Витол“ (Vitol) и „Трафигура“ (Trafigura), са започнали да настояват за по-големи отстъпки през миналия месец, след като поскъпването на превоза е свило маржовете им. Това е довело до промени в маршрутите на танкерите и забавяне на натрупаните през предходните месеци доставки. Според търговци и корабни оператори ситуацията ще продължи да влияе върху търсенето на венецуелски петрол и през октомври. Износът на страната е под надзора на Вашингтон, след като американските сили заловиха президента Николас Мадуро през януари. През септември доставките за САЩ са нараснали до 629 000 барела дневно спрямо 553 000 барела дневно през август. Доставките за Индия са намалели до 253 000 барела дневно от 297 000 барела дневно, а тези за Европа са спаднали до около 86 000 барела дневно от 260 000 барела дневно. Износът към терминали за съхранение в Карибския басейн се е увеличил до 76 000 барела дневно спрямо 60 000 барела дневно през август, показват данните за движението на танкерите. Износът на венецуелски суров петрол от американската енергийна компания „Шеврон“ (Chevron), най-големия партньор на „Петролеос де Венесуела“ в съвместни предприятия, е останал почти непроменен на равнище 283 000 барела дневно. Търговските компании са доставили около 637 000 барела дневно до различни дестинации спрямо 597 000 барела дневно през август. Венецуела е изнесла и около 204 000 тона петролни продукти и нефтохимикали през септември спрямо 190 000 тона месец по-рано. Световното търсене на продукти като метанол и амоняк е останало силно. Вносът на тежка нафта и други рафинирани продукти е намалял до 99 000 барела дневно спрямо 166 000 барела дневно през август. Запасите от суров петрол на най-големия терминал в страната, „Хосе“ (Jose), са се понижили умерено спрямо по-високите равнища от по-рано тази година, сочат вътрешни документи на „Петролеос де Венесуела“. По данни, съобщени от Венецуела, през август страната е произвеждала 1,2 млн. барела суров петрол дневно, без промяна спрямо юли, но над равнището от август миналата година.

Стартъпи с корени в Централна Азия все по-често изграждат бизнес за клиенти в САЩ, Европа, Азия и Близкия изток. Международни фондове инвестират стотици милиони долари в тези компании, основателите се включват в Y Combinator и други програми в Силициевата долина, а някои стартъпи местят централите си в чужбина, като същевременно запазват екипите си за разработка и връзките с региона. През 2025 г. стартъпите от Централна Азия привлякоха рекордните 320 милиона долара. Голяма част от финансирането обаче беше съсредоточена само в две сделки: Higgsfield AI и узбекската компания Uzum формираха 61% от общата сума. Без тях пазарът възлизаше на 124,5 милиона долара – все пак с 31% повече спрямо 2024 г. Засега тази тенденция е най-ясно изразена в Казахстан. През 2025 г. рисковите инвестиции в казахстански стартъпи достигнаха 209 милиона долара (спрямо 71 милиона долара година по-рано), а общата пазарна оценка на финансираните компании възлезе на 2,16 милиарда долара. Рисковите инвестиции в Узбекистан възлязоха на 99,3 милиона долара през 2025 г. (на фона на 209 милиона долара за Казахстан). Без да се отчита Uzum, узбекските стартъпи привлякоха 33,8 милиона долара – над 11 пъти повече спрямо нивата от 2022 г. Около 85% от тази по-малка обща сума дойде от местни инвеститори. Пазарът на рисков капитал в Централна Азия остава малък, а финансирането е съсредоточено в няколко големи сделки. Въпреки това основателите от региона достигат до клиенти далеч извън родните си пазари, развивайки дейност в сфери от училищни технологии до софтуер за търговия на дребно. The Times of Central Asia