Българската икономика се очаква да нарасне с 2,9% през 2026 г., а растежът да се ускори до 3,5% през 2027 г. и да се задържи на 3% през 2028-а. Това показва прогнозата на екипа за икономически анализи на EY към октомври тази година. Инфлацията в България обаче остава висока Средногодишното покачване на потребителските цени е прогнозирано за 5,4% през 2026 г., 4,4% през 2027 г. и 2,5% през 2028-а. За септември тази година отчетената годишна инфлация е 5,6%, като България е сред икономиките в Южна Европа с по-силен ценови натиск и отражение на по-високите енергийни разходи върху услугите, свързани с туризма. Базовата прогноза поставя растежа на България над очакваните темпове за Европейския съюз и еврозоната през целия период 2026-2028 година. За Европейския съюз EY прогнозира ръст от 1,4% през 2026 г., 1,7% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г., а за еврозоната съответно 1%, 1,4% и 1,3 на сто. Основният сценарий на EY предвижда средногодишна инфлация в България от 4,4% през 2027 година. При тежък сценарий с продължителен енергиен шок тя може да достигне 7%, докато при оптимистичен сценарий би се понижила до 3,1 на сто. Анализът определя страните от Централна и Източна Европа като по-чувствителни към колебанията в енергийните цени поради по-големия дял на енергията в потребителските кошници и усилващото влияние на валутните движения. В същото време икономическият растеж на България през 2027 г. остава положителен при всички разгледани сценарии: 3,5% в базовия, 2,9% в тежкия и 3,7% в оптимистичния сценарий.

Европейската статистическа служба Евростат отчита данни, според които Югоизточният регион на България е отчел най-голямото свиване на реалния БВП сред всички региони в ЕС между 2019 и 2024 г. Икономическата продукция там е намаляла с 20,5% за петгодишния период. За разлика от него, останалите пет български региона са регистрирали растеж на икономическата активност. Най-голямо е увеличението в Южния централен регион – с 25,3%, следван от Северния централен регион с 22,9% и Югозападния регион с 21,8%. В Североизточния регион растежът е 11,3%, а в Северозападния – 5,8%.

През 2008 г. в севлиевската компания "Деари фууд България" с 200 работници са преработвали 50 тона сурово мляко на ден. През 2026 в силния сезон в предприятието се преработват 200-250 тона на ден с четири пъти по-малко заети. Разликата идва от повсеместната автоматизация на производствения процес - от приема на млякото до вземането на готовия палет с продукция от производствената линия. В рамките на "Деари фууд България" са интегрирани производствени процеси за различни видове сирена и кашкавали, масло, млечни и немлечни сметани, UHT млека, бариста продукти и високопротеинови напитки. Производствената база на "Деари фууд България" разполага с 4 асептични линии и годишен капацитет от приблизително 50 000 тона стерилни UHT продукти, както и около 4000 тона сирена. Асептичните продукти могат да бъдат пълнени в опаковки от 250 мл, 500 мл и 1 л, както и в Bag-in-Box от 5 до 25 литра. В последната година компанията инвестира 4.5 млн. евро в нова производствена сграда, автоматизиран склад за готова продукция и складово-подемна техника. Проектът е финансиран със субсидия по линия на Програмата за развитие на селските райони в размер на 1.4 млн. евро, като приблизително до 20% от инвестицията са осигурени със собствени средства, а останалата част - с кредит. В резултат на инвестицията производството е разширено с нова асептична bag-in-box пълначна линия, нов процесинг със стерилизатор, хомогенизатор и стерилен танк, както и нова асептична линия за опаковки Tetra Pak. Ключов компонент на инвестицията е изграждането на фотоволтаична електроцентрала с мощност 700 kW и система за съхранение на енергия с капацитет 860 kWh. "Деари фууд България" планира следващ инвестиционен проект на стойност приблизително 6 млн. евро. Той предвижда изграждане на нова производствена сграда върху площ 700 кв. метра, склад за суровини и покупка на допълнителна асептична пълначна линия. Енергийната част включва нова фотоволтаична инсталация с мощност 1.5 MW и батерийна система с капацитет 2.3 MWh. Приключването на проекта е планирано за 2027 г. Очакваната субсидия е 1.5 млн. евро по линия на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, а останалата част от сумата е от фирмени средства и кредит. Най-новата инвестиция на дружеството е скорошна покупка на нов парцел 7000 кв. метра в близост до фабриката с действащ склад, който предстои да бъде обновен и изцяло автоматизиран. "Деари фууд България" преработва краве, овче, козе и биволско мляко. Продуктовата гама включва пастьоризирано краве мляко, класически бели саламурени сирена, кашкавал, кисели млека, сметана. Основен дял заемат стерилизираните UHT млека, при които по данни на компанията тя е с около 70% пазарен дял в обем, както и натуралната млечна сметана. Сред собствените марки на фирмата, която има своя логистика, са "Терра" (премиум клас, в търговските вериги), Cremle, Cream Alle и др. Продуктите на компанията се изнасят за 35 пазара. Работи с търговски вериги, дистрибутори, индустриални клиенти и партньори с развита HoReCa мрежа на Балканите, в Европа и Близкия изток. Част от тях вече генерират регулярни поръчки, включително на седмична база. През 2024 г. износът представлява под 10% от годишните продажби на "Деари фууд България", а през тази година формира над 50% от текущия оборот. Севлиевската компания "Деари фууд България" произвежда традиционни млечни продукти и UHT артикули под един покрив. Постига ръст на приходите и мащабен износ чрез модел на повсеместна автоматизация и технологична диверсификация, като вече над половината от продукцията е за износ. През 2025 г. продажбите нарастват с 29% до 14.6 млн. евро. В предприятието работят 87 души.

Над 10 млн. евро ще инвестира германската компания Ensinger в производството си на изолационни пръти за производство на прозорци в началото на следващата година в Плевен. Новата производствено-логистична база за екструзия на пластмаси в Плевен ще се разгърне върху площ от около 12 500 кв. м в съществуваща сграда в Северна промишлена зона, която ще бъде изцяло реновирана и приспособена за нуждите на новия инвеститор. Подписан е 10-годишен договор за наем с опция за удължаване с още пет години, обяви Светослав Богалински, директор „Бизнес развитие“ в строително-инвестиционна компания „Хоризонт – Иванов“, партньор на Ensinger. Наемодател на сградата за новия завод е „Хоризонт Рент“. Сградата е проектирана да побере до 24 екструзионни линии, които ще бъдат пускани на етапи. Производството е планирано да работи денонощно, седем дни в седмицата. Заводът в Плевен ще обработва 1750 тона пластмасови материали годишно и ще произвежда 40 млн. метра изолационни профили, с което компанията планира да позиционира новата си база като едно от ключовите звена в международната производствена мрежа на Ensinger. При достигане на пълния капацитет на завода се очаква да бъдат създадени между 100 до 130 работни места.

Складовете на спедиторската фирма "Деспред", намиращи се непосредствено до основната автогара на София, ще бъдат реновирани и ще се превърнат в център за изложби и изложения, концерти и други културни събития, съобщи основният акционер в Българо-американска кредитна банка Цветелина Бориславова. Чрез инвестиционния си фонд СиЕсАйЕф АД тя е мажоритарен собственик и на "Деспред". Към момента складовете продължават да се ползват като халета, но скоро товарите в тях ще бъдат изнесени и преустройството ще започне. Общата площ на сградите е близо 7000 кв м, а на целия имот – 37 дка. Височината на помещенията е над 8 м. Ремонтът на първите халета ще започне още през ноември, като първоначално ще се оформи около 1500 кв м изложбена площ. След първите промени в складовете ще започне да се показва съвременно изкуство – българско и чуждестранно. В бъдещия артквартал ще има концертна зона, резиденции за артисти, образователни пространства за деца и възрастни, библиотека, място за публични дискусии. Финалът на пълната промяна на складовете на "Деспред" предвижда пространството пред имота да се превърне в парк, който ще е достъпен за всички софиянци.

Започна изграждането на ритейл парк XOPark Stara Zagora. В търговския комплекс ще бъдат инвестирани близо 20 млн. евро и се очаква да бъдат разкрити между 150 и 200 работни места. Проектът на „Тринити Кепитъл“ предвижда около 20 000 кв. м търговски площи, над 26 магазина и 560 паркоместа. Откриването е планирано за 2027 г. В комплекса ще бъдат представени над 25 търговски марки, част от които ще бъдат нови за града. Предвиждат се магазини за храни и напитки, мода, обувки, спортни и детски стоки, техника, обзавеждане, стоки за дома и други категории. Сред основните акценти в проекта се открои първия супермаркет „Фантастико“ както в Стара Загора, така и в подобен търговски формат. XOPark Stara Zagora е седмият проект от веригата ритейл паркове на „Тринити Кепитъл“. Компанията планира да разшири мрежата си до около 10 подобни обекта до края на 2028 г. Сред следващите проекти са ритейл парк в Сандански, Гоце Делчев и Разград.

„Топлофикация Сливен - инж. Ангел Ангелов“ получи разрешение за ползване на нови когенерационни мощности, чието изграждане започна преди три години. Новата придобивка ще допринесе за намаляване на вредните емисии и ще позволи спирането или силното ограничаване на въглищните мощности през летните месеци. Новите когенератори са с инсталирана мощност 17 мегавата. Досегашната мощност на централата е била 30 мегавата, сега с тези нови 17 става общо 47. Инвестицията е за 17 милиона евро и в рамките на 3 години е направена с изцяло собствени средства на дружеството. До момента са закупени още два нови когенератора и се предвижда изграждането и инсталирането на още една такава мощност, те са по 8,5 мегавата, общо 17, като в следващите две и половина до три години ще бъдат пуснати в работа. Източник: slivenmedia

Столичната община сключи договор с избрания след проведена открита процедура изпълнител Обединение „Геопът Скобелев“ за изместване на трасето на трамвая по бул. „Ген. М. Д. Скобелев“. Участъкът обхваща трасето от бул. „Христо Ботев“ през началото на тунела при НДК до бул. „Витоша“. В обединението участват три дружества с опит в изграждане на транспортна инфраструктура - „Геострой“ АД, „Пътстрой-92“ АД и „Трансремонтстрой“ ЕАД. Избраният изпълнител трябва да извърши дейности по инженеринг (проектиране и строителство) за реализирането на ново транспортно-комуникационно решение в посочения участък от булеварда. Предстои първо изработване на работен проект въз основа на одобрен идеен проект. Срокът за неговото изготвяне, съгласуване и предаване е 60 календарни дни. След това трябва да бъде издадено разрешение за строеж съгласно нормативните изисквания и да се пристъпи към строителство. За изпълнение на строително-монтажните работи срокът е 150 календарни дни. Общата стойност на договора е 5,146 млн. евро без ДДС. Проектът предвижда преместване на трамвайното трасе, което ще бъде изведено надземно и ще преминава върху новоизградена стоманобетонна конструкция. Съществуващият релсов път до началото на тунела ще бъде демонтиран. Новото решение за трамвайното трасе по бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ е с обща дължина 430 м. В тунела ще бъде осигурена пътна връзка по трасето на съществуващата трамвайна линия, както и отклонение към бул. „Фритьоф Нансен“ с връзки към бул. „Черни връх“, бул. „България“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“.

Общото събрание на акционерите на „Информационно обслужване“ АД, проведено на 9 октомври, удължи срока за обратно изкупуване на акциите, притежавани от физически лица, до 31 декември 2027 г. Общият брой акции, подлежащи на обратно изкупуване, е 11 598, при определена цена от 12,91 евро за акция. В случай, че максималният брой акции, които подлежат на обратно изкупуване, бъде изкупен преди определения срок, компанията прекратява по-нататъшното обратно изкупуване. Процедурата стартира на 12 септември 2025 г., като до момента националният системен интегратор е придобил 7032 акции, което представлява 60,63 процента от общия обем.

На 11 октомври 2027 г. Европейският съюз преминава към по-бърз сетълмент на сделките с ценни книжа: от 2 работни дни след сделката (Т+2) на 1 работен ден (Т+1). Остава около година, а Комисията за финансов надзор (КФН) и Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) съобщават, че регулаторната рамка е готова. Сега е ред на посредниците, банките и инфраструктурите да приключат техническата си подготовка. Досега в ЕС това отнема 2 работни дни след сделката, тоест Т+2. С Т+1 срокът се скъсява на 1 работен ден. В съобщението си от 16 октомври 2026 г. ESMA обявява, че рамката е завършена. Публикувани са изменените регулаторни технически стандарти за сетълмент дисциплината и преработените насоки на ESMA за стандартизираните процедури и протоколите за обмен на съобщения. КФН препредава тази новина в свое съобщение от 21 октомври 2026 г. ESMA призовава пазарните участници да приключат техническата си подготовка, да оценят готовността на контрагентите си и на обслужващите ги инфраструктури и да започнат тестове по цялата верига на търговия и сетълмент колкото се може по-скоро. Те трябва да изпълнят новите изисквания, да подготвят системите и процесите си и да изпитат готовността си, като имат предвид препоръките на Индустриалния комитет за Т+1 на ЕС. Според КФН, това засяга посредниците, банките, Централния депозитар и другите участници. Те трябва да направят съвместни тестове, за да видят как ще работят системите им в по-краткия цикъл. Националният форум Т+1 координира подготовката и следи въпросите, за които е нужно общо решение. От 7 декември 2026 г. започват да се прилагат новите изисквания за разпределенията и потвържденията на сделките. Те засягат инвестиционните посредници и техните клиенти и включват:  електронни, стандартизирани канали за комуникация; международни стандарти за обмен на съобщения; машинночетими методи за комуникация, освен при временни технически прекъсвания.

Норвежкият държавен инвестиционен фонд, който е най-големият по рода си в света, отчете загуба от 278 млрд. норвежки крони (29.7 млрд. долара) за третото тримесечие. Резултатът идва на фона на сътресенията на световните облигационни пазари и нарастващите лихвени проценти. Фондът, който контролира активи на стойност 2.3 трилиона долара, се управлява от Norges Bank Investment Management (NBIM). Около 70% от портфейла му с инвестиции с фиксирана доходност са разпределени в държавни облигации, а останалата част е инвестирана в корпоративен дълг. През третото тримесечие облигационните пазари в световен мащаб преминаха през сериозни сътресения. Доходността по държавните облигации се повиши рязко, след като водещи централни банки, сред които Федералният резерв на САЩ, започнаха цикли на повишаване на лихвените проценти. Инвестициите на NBIM в инструменти с фиксирана доходност отчитат отрицателна възвръщаемост от 3.5%, което според ръководството е сред основните фактори за общия отрицателен резултат. Тези инвестиции представляват малко над една четвърт от целия портфейл на фонда. NBIM притежава облигации на 1 664 емитента в 51 държави. През миналия месец управляващото дружество обяви, че планира да намали вложенията си в американски държавни облигации като част от по-широка стратегия за ограничаване на експозицията към държавен дълг. Акциите формират 72% от инвестициите на фонда и са донесли възвръщаемост от 0.5% през третото тримесечие. NBIM притежава дялове в около 7 100 компании в повечето държави по света. С инвестиции в 1.5% от всички публично търгувани компании глобално фондът е най-големият индивидуален инвеститор в света.  NBIM инвестира в някои от най-големите компании в САЩ. Сред водещите му позиции е дял в Nvidia на стойност 65.4 млрд. долара, както и инвестиции в Apple, Alphabet и Microsoft. Значителните дялове в най-големите световни компании дават на фонда влияние както при гласуването на акционерите, така и върху инвестиционните тенденции. Според NBIM енергийните акции са се възползвали от рязкото поскъпване на петрола през третото тримесечие на фона на продължаващата война между САЩ и Иран. Фондът има дялове в големи енергийни компании, сред които Exxon Mobil, Shell и Chevron. През първото полугодие фондът отчете възвръщаемост от 12.95% и рекордна печалба от близо 185 млрд. долара. Освен в акции и облигации NBIM инвестира и в недвижими имоти и инфраструктура за възобновяема енергия. Тези инвестиции са донесли съответно 0.4% и 7.5% възвръщаемост през третото тримесечие. Норвегия създава държавния си инвестиционен фонд през 1998 г., за да инвестира петролните приходи на страната.

Щатски съд в Ню Мексико наложи огромна глоба на технологичния гигант Meta Platforms в размер на 25 млрд. долара. Съдебно жури е установило, че компанията майка на Facebook и Instagram системно е заблуждавала потребителите относно защитата на техните лични данни в продължение на 11 години. Прокурорите са доказали 26 конкретни подвеждащи твърдения от страна на компанията.  Това е най-голямата индивидуална санкция, налагана на компанията до момента, превишаваща петкратно дори рекордната глоба на Федерална търговска комисия на САЩ (FTC) от 2019 г. Всичко започна през март 2018 г., когато съвместно разследване на The New York Times и The Observer разкри една от най-големите злоупотреби с лични данни в историята на интернет. Британската фирма за политически консултации Cambridge Analytica беше източила личните данни на близо 87 млн. потребители на Facebook без тяхното изрично съгласие. Впоследствие Cambridge Analytica (финансирана от консервативния милиардер Робърт Мърсър и ръководена за кратко от Стив Банън) използва този огромен масив от информация, за да създаде детайлни психологически профили на американските избиратели. Тези профили бяха използвани за агресивно и прецизно микротаргетиране на политически реклами (често съдържащи и дезинформация) по време на президентската кампания на Доналд Тръмп през 2016 г., както и в кампанията за Brexit във Великобритания. Скандалът нанесе съкрушителен удар върху репутацията на Facebook и Марк Зукърбърг, който беше извикан на изслушвания пред Конгреса на САЩ и Европейския парламент.  През годините Meta е платила милиарди под формата на извънсъдебни споразумения, за да се справи с вълната от дела по сходни обвинения. През 2019 г. тя плати глоба от 5 млрд. долара, наложена от Федералната търговска комисия на САЩ (FTC). През 2022 г. се споразумя да плати 725 млн. долара, уреждайки мащабен колективен потребителски иск. През август 2026 г. Meta се съгласи да плати до 18 милиарда долара по споразумение във федералния съд в Калифорния с коалиция от щати, обвинили компанията в умишлено пристрастяване на подрастващи и увреждане на тяхното психично здраве. Като част от договореностите гигантът пое ангажимент да въведе автоматични 2-часови дневни лимити за непълнолетни, нощен режим без известия и засилен родителски контрол в Instagram и Facebook. Ню Мексико умишлено се разграничи от тази колективна сделка, определяйки я като недостатъчна, и продължи със собствени съдебни дела, довели до рекордна съдебна санкция срещу Meta от 25 милиарда долара за системно подвеждане относно защитата на потребителските данни. В края на септември 2026 г. жури в Санта Фе постанови, че Meta е нарушила щатските закони за защита на потребителите над 43 милиона пъти. Макар че по закон санкциите можеха да надхвърлят астрономическите 219 млрд. долара, съдия Матю редуцира глобата до 25 млрд. долара. Средствата ще бъдат насочени директно към фондове за подпомагане на общественото образование в щата. От Meta планират да обжалват решението с аргумента, че сумата е прекомерна и че не е доказана реална вреда за самите потребители. Обжалването може да отнеме години, но според местното законодателство върху сумата се начислява 15% годишна лихва до нейното изплащане. Това съдебно решение има потенциала сериозно да промени глобалния пейзаж за големите технологични компании. Успехът на Ню Мексико създава опасен прецедент за технологичния сектор - той може да мотивира други правителства и юрисдикции да отказват извънсъдебни споразумения в полза на агресивни съдебни битки за максимални обезщетения. Европа продължава да бъде най-строгият регулатор в световен мащаб. Meta вече получи историческа глоба от 1.2 млрд. евро от ирландския регулатор (DPC) заради неправомерен трансфер на лични данни на европейски граждани към сървъри в САЩ. Същевременно Законът за цифровите пазари (DMA) сложи край на микротаргетирането. Под натиска на европейските институции Meta се опита да въведе абонаментен модел "плати или се съгласи" (pay-or-consent) за потребителите в ЕС. Европейската комисия обаче постанови, че моделът е неправомерен. През 2025 г. ЕС наложи нова глоба от 200 млн. евро и принуди компанията да предложи алтернативни опции за по-малко персонализирани реклами - ход, който директно и дългосрочно застрашава рекламните ѝ приходи на Стария континент. Глобата от 25 млрд. долара е най-ясният сигнал до момента, че епохата на "евтините споразумения" за нарушения на данните може би свършва. И докато Meta се подготвя за дълга съдебна битка, агресивната регулаторна среда - както на местно ниво в САЩ, така и в рамките на Европейския съюз - принуждава технологичните гиганти да преосмислят икономическия си модел, изграден върху безконтролното монетизиране на потребителска информация.

МВФ прогнозира рязък икономически спад от 1,3 на сто в Близкия Изток, Северна Африка и Пакистан тази година заради водена от САЩ и Израел война срещу Иран, който да бъде последван от възстановяване с ръст от 6,6 процента през 2027 година. По-нататъшни прекъсвания в производството на енергоносители биха могли да влошат перспективите на региона. Международният валутен фонд очаква икономическото производство в региона да се съкрати с 1,3 на сто в резултат на въздействието на войната върху производството на енергия, корабоплаването, туризма, търговията и доверието. Икономическият растеж ще нарасне рязко през 2027 г., но производството в тези икономики като цяло ще остане под нивата, прогнозирани преди войната.  Въздействието на войната е било значително, но неравномерно, като икономиките, изнасящи петрол, са били пряко засегнати от прекъсванията в производството на енергия и корабоплаването и са били по-силно засегнати, докато страните вносителки на петрол са се оказали по-устойчиви. МВФ отбелязва, че базовият му сценарий предполага, че конфликтът ще се уталожи в началото на 2027 г. и търговията постепенно ще се нормализира през годината, но добавя, че перспективите остават замъглени от "изключително висока несигурност". Външните финансови условия биха могли да се влошат и ако инвесторите преоценят ръста на производителността, дължащ се на изкуствения интелект, а водещите лихви се повишат още повече на фона на засилените опасения относно инфлацията и фискалните позиции, се посочва в изявлението. Страните вносителки на петрол са се оказали по-устойчиви, като вътрешното търсене се подкрепя от паричните преводи и туристическите потоци, благоприятните финансови условия и бързите политически мерки, които предпазват потребителите от по-високите цени на суровините. Растежът в Кавказ и Централна Азия се забавя, за да достигне по-устойчиво темпо, отбелязва МВФ, като прогнозира 5,2 процента икономически ръст през 2026 г. и 5 процента през 2027 година.