През септември цените в България са се понижили с 0,3% в сравнение с август, съобщи НСИ. Това се дължи на намалението на цените на стоките и услугите, които са свързани с отдиха и развлеченията. За сметка на това транспортът и образователните услуги са поскъпнали с 3% за месец. На годишна база инфлацията е 5,6%, сочат данните на статистиката Това е ускорение с 0,5% месец по-рано, сочат експресните оценки на НСИ. През септември 2026 г. спрямо предходния месец се очаква най-голямо намаление на цените в групите: "Развлечения, спорт и култура" (спад с 10,4%), "Услуги на ресторанти и хотели' (с 1,1%) и "Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома" (понижение с 0,5%). Най-голямо увеличение се очаква в групите: "Транспорт" (ръст с 3,4%), "Образователни услуги" (3,2%) и "Алкохолни напитки, тютюневи изделия" (1,1%). Според експресната предварителна оценка за малката потребителска кошница през септември се очаква месечното изменение да бъде 0,2%, а годишното изменение да бъде 1,9%. Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата спрямо предходния месец се очаква да повишат с 0,7% при хранителните продукти и с 0,1% при услугите, а намаление с 0,7% при нехранителните стоки. Според експресната предварителна оценка на НСИ, през септември 2026 г. се очаква месечната хармонизирана инфлация да се свие с 0,1%, а годишната инфлация да се ускори до 5,6% от 5,1% през август.

България запазва позиции в тазгодишното издание на Глобалния индекс за иновации (Global Innovation Index - GII), изготвен от Световната организация за интелектуалната собственост (СОИС, WIPO), специализирана агенция на ООН. Страната ни заема 24-о място по иновации сред 39 европейски страни, обхванати в проучването, както и 37-а позиция в глобалната класация, която включва оценки за развитието на иновационната екосистема в 139 страни по целия свят. Оценката на Световната организация за интелектуалната собственост за иновационната среда в България се подобрява до 40,3 пункта тази година спрямо 39,1 пункта през 2025 г. България запазва и втора позиция на Балканския полуостров в индекс за иновации през 2026 г., като единствено Словения (35-о място) е по-напред в класацията - резултат, идентичен с отчетения от Световната организация за интелектуалната собственост през 2025 г. Световната организация за интелектуалната собственост класира страните по седем критерия – институционална подкрепа, човешки капитал и научни изследвания, инфраструктура, пазарно развитие, развитост на бизнеса, резултати в областта на знанията и технологиите и творчески продукти. По отношение на институционалната подкрепа за иновации България е 81-ва, оставайки на същата позиция като миналата година. Страната ни е отстъпила с 9 места в категорията човешки капитал и научни изследвания, като от 64-та през 2025 г. е паднала до 73-о място тази година. Най-голямо подобрение България записва в качеството на инфраструктурата, като от 22-ра позиция през 2025 г. се изкачва до 10-о място през 2026 г. Именно по отношение на инфраструктурата България се представя най-добре сред останалите страни по света, като се нарежда след Испания (9-о място) и преди китайския специален административен район Хонконг (11-о място). България е класирана 39-а в света по пазарно развитие, като пада с 4 места надолу в листата спрямо миналата година, както и 46-а по развитост на бизнеса – с 4 позиции над нивото от 2025 г. Страната е останала на 28-о място по резултати в областта на знанията и технологиите, но е отстъпила три места при производството на творчески продукти – до 29-о място тази година. В региона на Европа, включваща 39 страни, България е 24-а, също както и през 2025 г. Малко по-добро иновационно представяне отбелязва Унгария, която е на 23-та позиция, а Полша, класирана на 25-о място в Европа, се е наредила след страната ни както в регионалната листа, така и на глобално ниво. Сред съседните на България страни, по-надолу в класацията за иновации са класирани Гърция (41-во място в света и 27-о в Европа), Турция (45-о място в света), Румъния (49-о място в света и 30-о в Европа), Сърбия (56-о място в света и 31-во в Европа) и Република Северна Македония (61-во място в света и 33-то в Европа). Начело на Глобалния индекс за иновации на Световната организация за интелектуалната собственост за 16-та поредна година остава Швейцария, след която са се наредили Швеция, САЩ, Южна Корея и Сингапур, също както и през миналата година. Най-голям дял от водещите иновативни икономики отново са в Европа, като 14 от първите 25 страни са европейски. Нидерландия се изкачва на 7-о място, а Австрия – до 18-то. Единствената страна със средни доходи сред лидерите в иновационната класация е Китай, заемащ 10-о място.

Производството на розов цвят в България се е увеличило с 31% през 2026 г. спрямо предходната година, съобщи министърът на земеделието и храните Пламен Абровски. По данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), през 2026 г. произведеното количество розов цвят достига 9 555.9 тона, докато през 2025 г. то е било 6 607.8 тона. Това представлява увеличение с 31% на годишна база. През настоящата кампания за преработка са реализирани 9 308.7 тона розов цвят, което е около 98% от общото произведено количество. Преработените количества възлизат на 9 290.4 тона, отбелязвайки ръст от 41% спрямо предходната година. Вече са осигурени средства за създаването на лаборатория за контрол на качеството на розовото масло, за което има и решение на Министерския съвет. Изграждането ѝ ще допринесе за гарантиране на качеството и ще повиши доверието към българския продукт. Според официалния регистър на МЗХ към 30 септември 2026 г. данните за сектора са следните:  Обща площ с насаждения: 5 336 хектара, Регистрирани розопроизводители: 2 975 броя, Регистрирани преработватели на розово масло: 82 броя, Обекти за преработка на розов цвят: 57 броя.

Един от най-опитните VC инвеститори на българския пазар и пионер в стартъп екосистемата LAUNCHub Ventures обяви третия си голям фонд с досега гарантиран капитал 65 млн. евро и план размерът му окончателно да надхвърли 75 млн. евро. Целта е да инвестира в около 25-30 млади компании от региона в ранен етап на развитие (тъй наречения на VC език early stage) през следващите пет години. Размерът на капиталовложенията ще бъде между 300 хил. и 3 млн. евро, като LAUNCHub ще води или участва в рундове с други инвеститори до 7 млн. евро. Фондът запазва ресурс и за последващи финансирания на компании от портфолиото си в Series A етап. Първият ресурс на LAUNCHub Ventures беше в размер на 9 млн. евро, осигурени от еврофондове и управлявани от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). В началото на 2017 г. беше създаден и нов фонд за рискови инвестиции. Този път той беше насочен към компании в по-напреднал етап на развитие, или т.нар. seed фаза. Портфейлът му също беше по-голям - 15 млн. евро от ЕИФ и още малко над 3 млн. евро от частни инвеститори в България. Третият, най-голям досега фонд, беше стартиран през 2021 г., когато LAUNCHub Ventures набра окончателния си капитал - 74 млн. евро, отново от институционални и частни инвеститори. Също както и в предишния фонд, в III основен институционален инвеститор е Европейският инвестиционен фонд, а IFC (Международната финансова корпорация) обмисля отново да се присъедини преди затварянето на фонда. Продължават разговорите с институцията. Сега се включва и Европейската банка за възстановяване и развитие, която през юни обяви, че ще подкрепи LAUNCHub с до 10 млн. евро. В предишния фонд на LAUNCHub IFC вложи около 15 млн. евро, така че очакванията са евенутално и този път участието на корпорацията, която е част от Световната банка, да е близко до този размер. Новият фонд вече направи и първите си три инвестиции - в компаниите Nanogram, Lenz и 1Club. Не се променят толкова и секторите, в които се търсят добри идеи и предприемачи - SaaS услуги, AI, финтех, дигитално здравеопазване и др.Тодор Брешков, Станислав Сираков, Румен Илиев и Ирина Димитрова остават част от ръководството на фонда, като всеки от тях е в него от създаването му през 2012 г. Промените идват с излизането от оперативното управление на Любен Белов и Стефан Ганчев, които ще продължат да подкрепят LAUNCHub като венчър партньори и консултанти. Те също са сред основателите на LAUNCHub и ще продължат да управляват инвестициите си и от втория фонд. На тяхно място в управлението влизат Рая Юнакова и Петър Цачев, които са във фонда от години.

Нов хибриден енергиен комплекс, който съчетава производство на електроенергия от слънце, батерийно съхранение и бъдеща вятърна мощност, беше открит край село Тенево, област Ямбол. Проектът „Тенево“ е сред по-големите инвестиции в хибридна ВЕИ инфраструктура в България. В него са комбинирани различни източници на възобновяема енергия със система за съхранение, която позволява произведената електроенергия да бъде използвана и в момент, различен от този на нейното производство. Фотоволтаичната централа в рамките на проекта е с инсталирана мощност от 242 MWp. Соларната част вече е въведена в експлоатация. Очаква се при пълното развитие на комплекса годишното производство да достигне около 332 GWh електроенергия. Към соларната мощност е добавена и система за съхранение на електроенергия чрез батерии. По данни, представени от участниците в проекта, първият етап на BESS системата е с мощност 65 MW и капацитет 260 MWh и вече е въведен в експлоатация. Общият планиран капацитет на батерийното съхранение е значително по-голям – 311 MW мощност и 772.5 MWh капацитет, като системата се реализира поетапно. Проектът не приключва със соларната централа и батериите. Следващият етап предвижда изграждането на вятърна мощност с инсталиран капацитет над 250 MW. В реализацията на проекта участва и Photomate, в партньорство със Solarpro Holding. Photomate доставя инвертори и трансформаторни станции – компоненти, които са част от електроенергийната инфраструктура на фотоволтаичния парк. Компанията определя участието си като част от един от мащабните хибридни ВЕИ проекти в България.

Общинският съвет в Горна Оряховица даде съгласие за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажбата на 38 недвижими имота, собственост на „Индустриален парк – Ряховец“ ЕАД. Определената начална тръжна цена е 5 075 247 евро. Инвестиционен интерес е заявила фирма „Соларен дом“ ООД. Дружеството планира да изгради съоръжения и бази за производство на трансформатори, инвертори, батерии и свързани с тях изделия. Намерението е компанията да придобие земята и да построи сградите, а отделните производства да бъдат реализирани съвместно с китайски инвеститори.

Софтуерната компания Schwarz Digits България - подразделение на Schwarz Group, има нов главен изпълнителен директор - Десислава Иванович, която работи над десетилетие за развитието и управлението на стратегически и технологични екипи в компанията. Тя има над 20 години опит в сектора, а преди това заема позицията на главен информационен директор и управител в Schwarz Digits България. Тя наследява позицията от Михаил Петров, който поема ръководството на Kaufland България. Той оглавява IT и дигиталното подразделение на Schwarz Group в България от 2020 г., като под негово ръководство Schwarz Digits България се развива до организация с над 550 служители. Компанията предлага дигитални продукти и услуги, отговарящи на европейските стандарти за защита на данните. България е първата държава извън Германия, в която групата създава собствена IT компания и днес българското ѝ подразделение е сред глобалните доставчици на цялостни IT услуги.

Службата за контрол на чуждестранните активи (OФАК) към Министерството на финансите на САЩ е дала разрешение. Унгарската петролна компанията MOЛ да продължи преговорите за закупуване на мажоритарен дял в сръбската петролна компания НИС до 30 октомври. НИС получи и нов специален лиценз от OФАК, който ѝ позволява да продължи оперативната си дейност до 30 октомври 2026 г. И двата лиценза, които пряко засягат дейността на НИС, са с продължителност само един месец. На 9 октомври ще се навърши една година от влизането в сила на санкциите върху НИС, въведени от ОФАК заради руския мажоритарен дял в сръбската петролна компания. Условието за трайната отмяна на санкциите е продажбата на целия руски капитал, който представлява 56,15 процента. Сръбското правителство, което притежава 29,9 процента от НИС също планира да увеличи дела си с допълнителни 5 процента след приключване на продажбата.

Общинският съвет (ОБС) в Пловдив реши статутът на терен от 67 дка в парк „Отдих и култура“ да бъде променен на публична общинска собственост. Той беше откупен през 2023 г. в мандата на Здравко Димитров за 35 млн. лв., или малко под 18 млн. евро, от собственика частната „Тея Инвест“. Дотам се стигна, след като през ноември на предната година ОБС взе нелогичното решение да смени статута от „за озеленяване“ на „ за рекреация“ на по-голям терен от 81 дка, част от който беше сегашният от 67 дка. Така върху него се позволи до 30% застрояване. Промяната беше заложена в новия Общ устройствен план (ОУП) на града и се случи въпреки отпора на обществеността. Днешното решение на ОБС за промяна на статута на терена се случва след като през последните три години общината изплати дължимата сума по договора с „Тея Инвест“. В имотния регистър с дата на вписване 21 юли е публикуван окончателният договор между двете страни. Точната сума според документа е 17 775 716 евро. Спорната промяна на предназначението на терена, част от „Отдих и култура“, се случи само няколко месеца след като през май 2022 г. администрацията на Здравко Димитров откупи други 50 дка в съседство под претекст, че иска да ги запази като парк. Тогава общината отчужди терена срещу други седем апетитни такива, оценени на 7,5 млн. лв., или около 3,8 млн. евро. Тогава сметките показваха, че върху разпръснатите из града имоти може да се изградят сгради с РЗП поне 45 хил. кв.м, което към онзи момент можеше да донесе на новия собственик близо 100 млн. лв. (51 млн. евро). Днес сумата ще бъде в пъти по-висока. Собственик на „Тея инвест“ е Тодор Чанков, но още по времето на сагата от периода 2022-2023 г. в общественото пространство се говореше, че зад компанията седят Атанас Петров и Антон Щерев, основатели и собственици на „Винпром Пещера“, днес „ВП брандс интернешънъл“. Част от тях са апортирани като непарична вноска в регистрираното през април 2025 г. търговско дружество „Епсилон Инвест“, в което „Тея Инвест“ притежава 75%. Останалите са собственост на създаденото три месеца по-рано „Инвестмънт Енд Дивелопмънт Груп“. „Епсилон Инвест“ участва в създаденото отново през 2025 г., но през юни, „Иконика“. То е инвеститорът, седящ зад едноименния жилищен проект на ъгъла между булевардите „Копривщица“ и „Свобода“. Той вече се изгражда именно върху един от терените, които „Тея Инвест“ получи от общината преди четири години. В „Иконика“ като член на съвета на директорите и управител участва Константин Бояджиев, който е управител и в „Галакси Инвестмънт Груп“, собственост именно на Петров и Щерев. Според годишния доклад за дейността за 2025 г. на „Иконика“, 90,32% от дружеството е собственост на „Орбиас“ с краен собственик Атанас Петров. Останалите под 10 процента са на „Епсилон Инвест“. akcentnews.com

В Кърджали официално бе открит заводът на VESS Modules за производство на фотоволтаични модули, реализиран с инвестиция от 15 млн. евро. На производствената площадка на дружеството, разположена на бул. „Беломорски“ № 105, предприятието разполага с годишен производствен капацитет от 1 гигават и създава 200 нови работни места, като инвеститорът има амбиция през следващите години мощността да бъде увеличена до 3 гигавата. По думите на инвеститора Цветелина Бориславова предприятието е изградено за по-малко от две години и представлява високоавтоматизирано производство, при което по цялата производствена линия няма ръчни операции. По представените данни нов фотоволтаичен панел ще бъде произвеждан приблизително на всеки 18 секунди.

Промишлената активност в еврозоната (Индексът на мениджърите по поръчките PMI в производствения сектор) се повиши до 52,9 пункта през септември 2026 г., достигайки най-високо ниво от май 2022 г. насам и над предварителните оценки за индекса на ниво от 52,7 пункта, показват окончателните данни от ежемесечното бизнес проучване на S&P Global. Търсенето отбеляза значително подобрение, като обемът на новите поръчки нарасна с най-бързия темп от март 2022 г., а продажбите за износ се увеличиха за втори пореден месец, бележейки първия траен ръст на поръчките от чужбина от повече от четири години и половина насам. Засиленото търсене оказа натиск и върху производствения капацитет, като натрупаните неизпълнени поръчки се увеличиха за първи път от април насам, при това с най-бързия темп от почти четири години и половина. Заетостта в производствения сектор се повиши леко, слагайки край на продължителен период на съкращения, докато производителите увеличиха покупките на суровини и междинни стоки с един от най-бързите темпове от май 2022 г. насам. Забавянията във веригите на доставки продължава, но интензивността им намаля до най-ниското си ниво от февруари. Същевременно бизнес доверието достигна седеммесечен връх, въпреки че се засили натискът върху цените на вложените ресурси и на готовата продукция, показва още последното проучване на S&P Global.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации се повиши с 6 базисни пункта до 5,34 на сто в четвъртък, надминавайки предишния връх от 2007 г. По-рано тази седмица доходността по 30-годишните американски облигации също достигна 24-годишен максимум. Държавните облигации по света са подложени на силен натиск, тъй като високите цени на петрола, свързани с войната в Близкия изток, оказват влияние върху световната икономика и подтикват инвеститорите да очакват, че централните банки ще продължат да повишават лихвените проценти. Огромните нужди на правителствата от заеми и значителните инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект допълнително увеличават търсенето на капитал и водят до по-високи разходи по заемите. Световният облигационен пазар отбелязва най-слабото си тримесечие от 2024 г. насам, посочва Блумбърг. Поевтиняването на акциите на пазарите днес тласна доходността по 30-годишните британски облигации до 6 на сто за първи път от 1998 г. Според някои анализатори и инвеститори подобно равнище може да бъде достигнато и на пазара на американски държавни облигации. 

Износът на европейска стомана е спаднал с една пета, а производствените обеми са достигнали исторически ниски нива, тъй като секторът се бори с рязко нарасналите разходи за енергия, митата от страна на САЩ и косвените последици от огромното свръхпредлагане на стомана от Китай, показва анализ на "Файненшъл таймс". Според данни на европейската браншова организация Eurofer, износът към САЩ е намалял с 29% през първата половина на 2026 г. спрямо предходната година поради наложените от Вашингтон мита от 50% върху вноса на стомана от ЕС. Износът към Турция, Индия и Китай също е спаднал с поне 18%, тъй като европейските компании са загубили конкурентната битка с по-евтината чуждестранна продукция. Общият обем на износа е спаднал с 20%, докато производството на сурова стомана в блока се е свило с 3% до 126 млн. тона през 2025 г. и е отбелязало нов спад от 1% през първите пет месеца на настоящата година, преди да се възстанови леко през май, нараствайки с 1,1%. Европа е вторият по големина регион производител на стомана в света, но обемът на продукцията ѝ бледнее пред този на Азия, на която се падат близо три четвърти от световното производство на сурова стомана, докато делът на Европа е едва 14%. Според данни на World Steel (Световната асоциация на стоманата), блокът е четвъртият по големина износител след Китай, Япония и Южна Корея, но същевременно е и най-големият вносител. През последните две години Брюксел полага засилени усилия за защита на европейската стоманодобивна промишленост, тъй като става все по-очевидно, че континентът е изложен на риск да загуби критично важни вътрешни вериги на доставки, необходими за секторите на отбраната и инфраструктурата. Въпреки че Брюксел наложи в някои случаи антидъмпингови мита в размер до 90% върху специфичен китайски внос, като например стоманени цилиндри, това доведе до пренасочване на повече китайски продукти към други пазари, на които европейските производители на стомана се опитваха да се конкурират. Производителите на стомана все още са изправени пред множество предизвикателства, включително трайно високите разходи за енергия, които се покачват още повече заради конфликта в Близкия изток, като цените на газа в ЕС са скочили с близо 150% от началото на годината. През юли Европейската комисия въведе търговски квоти за защита на индустрията, а също така включи стоманата в обхвата на Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Този механизъм налага допълнителен данък на чуждестранните износители, за да изравнят разходите им с тези на европейските производители, които трябва да плащат за разрешителни за емисии на въглерод в ЕС, за да покрият своите емисии. Китай изнася количества, съизмерими с общото производство на пазара на ЕС