В края на септември кредитите на неправителствения сектор нарастват с 15.8% на годишна база (при 16.7% годишно повишение през август 2026 г.) и достигат 67.69 млрд. евро (52.7% от БВП) при 66.99 млрд. евро (52.2% от БВП) към август тази година. Това показват данните от Българската народна банка. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 12% на годишна база през септември (при 13.7% годишно повишение през август 2026 г.) и в края на месеца са в размер на 29.4 млрд. евро. Заемите, предоставени на финансови предприятия, са 5.18 млрд. евро в края на септември. В сравнение със същия месец на миналата година те се увеличават с 8.9% (при 9.7% годишно повишение през август 2026 година). Кредитите за домакинствата и НТООД са 33.11 млрд. евро в края на септември. В края на септември жилищните кредити са 19.65 млрд. евро и нарастват на годишна база с 24.8% (при 25.2% годишно увеличение през август тази година). Потребителските кредити възлизат на 12.42 млрд. евро и се увеличават с 16% спрямо септември 2025 г. (при 15.9% годишно повишение през август тази година). На годишна база другите кредити (включват и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради) нарастват с 10.1% (при 9.4% годишно повишение през август тази година), като достигат 296.2 млн. евро. Кредитите за работодатели и самонаети лица намаляват със 7.8% на годишна база през септември (при 8.1% годишно понижение през август 2026 г.) и в края на месеца са 255.7 млн. евро.

България отчита най-високия реален ръст на заплатите в Европейския съюз от 2019 г. насам, въпреки че продължава да бъде страната с най-ниски средни възнаграждения и най-нисък БВП на глава от населението. За периода 2019–2026 г. доходите от труд са се увеличили с 44,8% след отчитане на инфлацията. Бързото увеличение на възнагражденията е положителен знак за сближаването на жизнения стандарт в България с този в останалите европейски държави. Същевременно обаче Европейската комисия предупреждава, че ръстът на заплатите изпреварва темповете, които могат да бъдат обяснени с основните икономически показатели, включително производителността на труда, инфлацията и безработицата. През 2025 г. увеличението на възнагражденията в България е било с 3,4 процентни пункта над очакваното според икономическите условия — най-голямото разминаване в ЕС. През последните години заплатите в администрацията, образованието и секторите за сигурност бяха увеличавани многократно, а новите механизми за определяне на минималната работна заплата и възнагражденията в силовите ведомства допълнително засилиха натиска върху разходите за труд. Производителността на труда е нараствала средно с 2,2% годишно през периода 2019–2026 г., което е най-високият темп в ЕС. Увеличението обаче остава недостатъчно, за да компенсира изцяло ръста на възнагражденията. В резултат разходите за труд на единица произведена продукция са се повишавали средно с 8,7% годишно, поставяйки България на второ място в съюза след Унгария. Тази тенденция създава рискове за конкурентоспособността на предприятията, особено в индустриите, които разчитат на сравнително ниски производствени разходи. Ако компаниите не успеят да повишат ефективността си или да произвеждат стоки и услуги с по-висока добавена стойност, нарастващите заплати могат да ограничат инвестициите, печалбите и бъдещото разкриване на работни места. Допълнително предизвикателство е недостигът на работна ръка. България отделя едва 0,21% от БВП за активни политики на пазара на труда при средно 0,45% за страните от ОИСР. Значителна част от средствата се насочват към субсидирана временна заетост вместо към преквалификация и придобиване на нови умения, което ограничава възможностите за включване на дългосрочно безработните в икономиката.

Инвестициите в офис сгради в България достигнаха 245 милиона евро само за първите девет месеца на годината, с което на практика изравниха резултата за цялата 2025 г. В София бяха завършени нови 22 600 квадратни метра офис площи, което е най-високият тримесечен обем от близо две години. Данните са от анализа на консултантската компания Cushman & Wakefield | Forton за третото тримесечие на 2026 г. От началото на годината са осъществени 20 сделки с офис активи, от които 16 са за цели сгради, а останалите четири - за самостоятелни офиси. Общата площ на продадените имоти достига 106 000 квадратни метра при 89 000 квадратни метра за цялата минала година. Чуждестранните инвеститори са реализирали едва три сделки, но на тях се падат 55% от общия обем на инвестициите. Сред най-големите сделки е покупката на Telus Tower от гръцката Eurobank. Сградата е придобита от Prodea Investments, като сделката е финализирана в началото на третото тримесечие. От началото на годината са реализирани и поне три придобивания на престижни офис сгради в централните бизнес зони, с обща площ под 3000 квадратни метра и стойност 30 милиона евро. През третото тримесечие общият обем на наетите и закупените за собствено ползване офиси достига 46 052 квадратни метра. Това е намаление с 8% спрямо предходното тримесечие и с 28% на годишна база. От тях близо 38 700 квадратни метра са отдадени под наем, а около 7400 квадратни метра са купени от компании, които възнамеряват сами да ги използват. Наемната активност достига най-ниското си тримесечно равнище от средата на 2024 г. Броят на сключените договори остава приблизително непроменен, но средната площ на сделките намалява от 630 на 560 квадратни метра. За второ поредно тримесечие няма нито един договор за повече от 10 000 квадратни метра, а само една сделка е за площ между 5000 и 10 000 квадратни метра. От началото на годината общият обем на наетите и придобитите за собствено ползване офиси достига близо 147 000 квадратни метра, което представлява намаление с 13% спрямо същия период на миналата година. Промяна има и при причините, поради които фирмите сключват договори за наем. Най-голям дял заемат преместванията в други офиси - 59%. Подновяванията на съществуващи договори формират 27,5%, а разширяването на дейността е причина за 8% от сделките. Столичният офис пазар продължава да се разраства и по отношение на наличните площи. Само през третото тримесечие в експлоатация са въведени 22 600 квадратни метра нови офиси, разпределени между три проекта със смесено предназначение - FPI City Tower, I Tower и NV Residence. С тях общият офис фонд на София достига приблизително 2,38 милиона квадратни метра. Около 84% от наличните площи са предназначени за отдаване под наем. Свободните офиси в столицата възлизат на близо 284 000 квадратни метра. Делът на незаетите помещения се увеличава умерено от 11,64% до 11,95%. Най-съществена е промяната в централните бизнес зони, където свободните площи нарастват от 8,4% на 13,9% вследствие на новото строителство. В широкия център незаетостта е 7%, в периферните райони достига 15%, а по основните пътни артерии е 10,5%. През третото тримесечие не е започнало изграждането на нито един нов офис проект. Общият обем на площите в строеж намалява до около 180 000 квадратни метра при 203 000 квадратни метра в края на първото полугодие. Приблизително 42% от тях се очаква да бъдат завършени през следващите 12 месеца. Въпреки промените в търсенето цените за наемане на офис помещения в София запазват равнищата си. Най-скъпи остават първокласните офиси в централните бизнес зони, където офертните наеми достигат около 20 евро на квадратен метър месечно. Извън централните бизнес райони най-високите наеми са около 18 евро на квадратен метър. Средните офертни цени за офисите от клас А се движат между 14 и 18 евро на квадратен метър месечно.

"ФААК България" ЕАД - гр. Русе произвежда решения за автоматизация на достъпа като врати и портали, както и паркинг оборудване и системи за контрол на достъпа. В същото време самата тя внедрява технологии, които улесняват и ускоряват работата в завода й в Тутракан. От 2012 г. е част от италианската FAAC Technologies, собственост на Римокатолическата църква. "ФААК България" обновява инфраструктурата си в производствената база и в развойния офис в Русе, където работят около 50 души. Политиката на компанията е да работи с местни доставчици и да търси външни, когато не може да намери подходящ партньор наблизо. С преместването на производствени линии в Тутракан се преместват и част от доставчиците, като изграждат производства в близост до "ФААК България". Изискването на централата е по-голямата част от доставчиците да се намират в радиус от 500 км от Тутракан. Над 50% от доставчиците на детайли и материали са от България и региона. Компанията работи предимно с партньори от ЕС, има отделни доставчици от Сърбия, а част от доставките са от Китай. Електронните компоненти например се внасят. "ФААК България" финансира инвестициите си със собствени средства, без европейско или заемно финансиране. Голяма част от печалбата в рамките на групата се реинвестира, а друга се насочва към социални каузи, като българската компания поставя акцент върху местната общност. За 2025 г. "ФААК България" отчита 76 млн. евро приходи. Заетите са около 250 души.

Инвестиция в размер на 100 млн. евро се предвижда за изграждането на високотехнологичен индустриален парк и космически и отбранителен развоен център на територията на бившето военно летище в Доброславци, край София. Проектът ще бъде реализиран от „Старбейс Юръп“ ЕООД – компания на българския предприемач Райчо Райчев, който стои и зад производителя на сателити „Ендуросат“ (EnduroSat). Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство с инвеститора, с който се поставя рамката за сътрудничество между държавата и частния бизнес. Предвижда се и създаването на междуведомствена работна група, която да осигурява институционална подкрепа при изпълнението на мащабната инвестиционна инициатива. Проектът предвижда бившата авиобаза да бъде преобразувана във високотехнологичен индустриален комплекс, в който да се развиват производствена, инженерна и научноизследователска дейност. Планира се изграждането на производствени мощности и специализирана инфраструктура, както и привличането на технологични компании, работещи в сектори с висока добавена стойност. Основен акцент ще бъдат космическите технологии и технологиите с двойна употреба (dual-use), които намират приложение както в гражданския, така и във военния сектор.

Циментовият завод „Титан Златна Панега“, част от гръцката група Titan, разширява използването на изкуствен интелект в производството, като постига значителни икономии на енергия, намалява риска от аварии и повишава производствения капацитет. Компанията инвестира и в зелена енергия, алтернативни горива и технологии за по-ефективно използване на ресурсите. Едно от най-новите решения в предприятието е система за оптимизация на производството в реално време, базирана на изкуствен интелект. Тя анализира производствените показатели на всеки 30 секунди и предлага корекции, които могат да бъдат изпълнявани автоматично. Благодарение на технологията в част от производствения процес капацитетът е подобрен с около 10%, а специфичният разход на енергия е намален с 13%. Компанията вече разширява приложението на системата и към други производствени етапи. Използването на AI в завода започва още през 2017 г. с пилотен проект за прогнозна поддръжка на оборудването. Системата открива ранни признаци за потенциални повреди, което позволява ремонтите да бъдат планирани предварително и да се избягват непредвидени спирания. Само през 2025 г. технологията е помогнала на предприятието да избегне 2813 часа престой, а натрупаните спестявания към юли 2026 г. достигат 2,5 млн. долара. Успехът на проекта води до внедряването му в още 13 завода на Titan и до създаването на американската компания CemAI, която предлага технологията и на външни клиенти. Към момента системата се използва от още десет независими завода в Северна и Южна Америка, Африка, Близкия изток и Турция. Паралелно с дигитализацията „Титан Златна Панега“ разширява използването на възобновяема енергия. Собственият фотоволтаичен парк вече осигурява 35% от потреблението на електроенергия, като се проучва възможността за допълнителни соларни мощности и батерии за съхранение. Компанията използва и дронове за измерване на материалните запаси и за наблюдение на температурите в складовете и соларните инсталации. Заводът увеличава и дела на алтернативните горива, които вече заместват над половината от традиционните. През 2025 г. общото количество използвани алтернативни горива и суровини достига 140 хил. тона спрямо 110 хил. тона година по-рано. В производството се влагат и отпадни материали от други индустрии, включително металургични остатъци от „Аурубис“. Предприятието експериментира и с използването на водород в производството на клинкер. Чрез собствен електролизер се произвеждат водород и кислород, които подпомагат горивния процес и по-пълното оползотворяване на използваните горива. Наред с технологичните инвестиции компанията изпълнява екологични проекти за възстановяване на растителни видове и опазване на биоразнообразието около производствената площадка.

Правителството одобри нов заем в размер на 14 млн. евро за „Български пощи“, с който държавното дружество трябва да покрие текущите си разходи през ноември и декември 2026 г. Средствата ще бъдат използвани за изплащане на заплати, охрана и превоз на пощенски пратки и печатни издания. Причината за отпускането на финансовата помощ е установен недостиг на средства за оперативната дейност на пощенския оператор. Формално финансирането ще мине по линия на договора между Министерството на транспорта и съобщенията и „Български пощи“ за извършване на обмяната на левове в евро. Помощта е възмездна, което означава, че дружеството трябва да върне получените 14 млн. евро до 30 септември 2027 г., при това с пазарна лихва. Това не е първият случай, в който държавата осигурява допълнително финансиране на пощенския оператор във връзка с преминаването към еврото. Още през ноември 2025 г. кабинетът одобри близо 22.5 млн. евро, от които около 12.8 млн. евро бяха предназначени за първоначалното зареждане на пощенските станции с евро, а останалите 9.7 млн. евро – за временно подпомагане на ликвидността на дружеството. През януари 2026 г. правителството отпусна и допълнителен оборотен кредит от 25 млн. евро заради засиления интерес към обмяната на валута в пощенските клонове. Тези средства трябваше да бъдат възстановени до 30 септември тази година. „Български пощи“ изпълняват обмяната на левове в евро в населени места, в които няма банкови офиси. През първите шест месеца на годината услугата беше безплатна, но от 1 юли дружеството въведе такси за превалутиране.

Административен съд – София-област потвърди на първа инстанция санкциите на обща стойност близо 310 хил. евро, наложени от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на дружествата „Клас фуд“ и „Алфа СД“ за заблуждаващо предлагане на продукт с наименование „Дойче Маркенбутер“ (Deutsche Markenbutter) като масло, въпреки че съдържа над 95 процента немлечни мазнини. Съдът е приел решението на КЗК за законосъобразно и е потвърдил, че размерът на санкциите съответства на тежестта и продължителността на нарушенията. В края на май 2026 г., въз основа на данните от секторен анализ и проучване на ценовата политика на големите търговски вериги, КЗК образува две производства срещу „Кауфланд България“ и „Максима България“, собственик на веригата „Т-Маркет“, за възможни нелоялни търговски практики спрямо производители и доставчици. По закон за установено нарушение може да бъде наложена имуществена санкция до 10 процента от общия оборот на предприятието за предходната финансова година.

Чешкият индустриален гигант „Корадо“ превърна предприятието си в Стражица в един от важните производствени центрове на групата, а покрай него в общината се развиха още производства – от велпапе и опаковки до птиче месо, хляб и млечни продукти. „Корадо“ влиза в Стражица през 1998 г., когато придобива местния завод за радиатори. Следват инвестиции в ново оборудване, производствени линии и разширяване на продуктовата гама. През 2014 г. е открита нова поточна линия с инвестиция от 3 млн. евро. През следващите години в Стражица се появяват нови мощности за панелни и тръбни радиатори, а инвестиционната програма на компанията достига десетки милиони левове. Само новата линия за тръбни радиатори за баня е за 4 млн. лева и има капацитет около 250 000 броя годишно. През 2018 г. „Корадо-България“ обявява още 8,5 млн. лева инвестиция за преместване на част от дейността и изграждане на нов бояджийски цех в близост до завода. Така постепенно старото предприятие се превръща в модерна фабрика, способна да произвежда голяма част от асортимента на международната група. Днес „Корадо-България“ произвежда стоманени панелни, тръбни и дизайнерски радиатори, които се реализират на европейските пазари. През 2025 г. компанията е продала 390 228 радиатора – със 17% повече от предходната година. Приходите ѝ достигат 38,57 млн. лева спрямо 35,6 млн. лева през 2024 г. Само през първото тримесечие на 2026 г. продажбите достигат 7 млн. евро, което е ръст от 74% на годишна база. Печалбата се увеличава повече от четири пъти до 882 хил. евро. През 2025 г. „Корадо“ започва роботизирано производство на универсални радиатори в Стражица. Очакването е новият продукт да увеличи производствения обем с около една четвърт и да върне предприятието към силните години от 2021–2022 г.

Най-големият публичен енергиен холдинг в България – „Еврохолд България“ АД, собственик на групата „Електрохолд“ и „Соларс Енерджи“ ЕАД, стартира процедура по допускане на акциите на компанията на Франкфуртската фондова борса (Frankfurt Stock Exchange) след решение на Управителния съвет на дружеството. Процесът предвижда книжата да бъдат регистрирани за търговия на най-високия подсегмент на борсата във Франкфурт – Prime Standard. В момента акциите на „Еврохолд“ се търгуват на премиум сегмента на Българската фондова борса (БФБ), както и на основния пазар на Варшавската фондова борса (WSE). Франкфуртската фондова борса, собственост на Deutsche Börse AG, е една от най-големите и утвърдени фондови борси в света и основен пазар за ценни книжа в Германия. Нейният индекс DAX е основният фондов индекс на Бундесрепубликата, който отразява представянето на 40-те най-големи и най-ликвидни компании в страната. Франкфурт е финансова столица на Германия и един от най-важните глобални икономически центрове. Процедурата по допускане на акциите на компанията на Франкфуртската фондова борса предвижда листване на всичките 520 940 000 (петстотин и двадесет милиона деветстотин и четиридесет хиляди) броя обикновени, непривилегировани, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции на „Еврохолд“ с ISIN код BG1100114062, всяка с право на един глас в Общото събрание на акционерите и с номинална стойност от 0.51 евро. За допускане до търговия не е необходим проспект съгласно европейския Регламент (ЕС) 2017/1129 и поради тази причина управителният съвет на холдинга одобри изготвянето на т. нар. информационен документ по образеца на Приложение IX към Регламента, който съдържа основната информация, от която се нуждаят инвеститорите, за да разберат същността на дружеството и свързаните с него рискове и ценните книжа. Въпросният документ ще бъде подаден до българския регулатор - Комисията за финансов надзор (КФН), и публикуван публично. Заявления за допускане до търговия на Франкфуртската фондова борса ще бъдат направени и за акциите от бъдещи увеличения на капитала на „Еврохолд“, включително, но не само, в резултат на упражняване на правата по вече издадените от холдинга варанти (ISIN BG9200007243 и ISIN BG9200002269), в съответствие с приложимото законодателство на Федерална република Германия. Консултанти и координатори на процедурата по листване на акциите на „Еврохолд“ на Франкфуртската фондова борса ще са българският и германският инвестиционен посредник - „Състейнабъл Бизнес Солюшънс“ ЕАД и Wolfgang Steubing AG. Предстои подписването на необходимите договори и споразумения за успешното реализиране на трансграничния сетълмент и старта на търговията.

"Булметал" планира да набере между 2 и 2.35 млн. евро чрез увеличение на капитала си на БФБ. Производителят на метални опаковки смята да емитира до 511 084 нови акции на цена 4.60 евро. Минималният праг за успех е записването на поне 434 784 акции, което ще осигури на компанията около 2 млн. евро. При записване на всички акции сумата ще достигне близо 2.35 млн. евро. Увеличението ще се извърши с права. Срещу всяка съществуваща акция ще бъде издадено едно право, като за записването на една акция ще са необходими 14 права. Инвеститорите ще могат да придобиват допълнителни права по време на борсовата търговия с правата или на последващия служебен аукцион. Акционерите, които не желаят да участват в увеличението, могат да продадат правата си. Емисионната цена 4.60 евро е над борсовата цена 4.30 евро към днешна дата, но според компанията е под балансовата стойност на акция - 5.64 евро по индивидуалния и 5.74 евро по консолидирания отчет. Записването на акциите трябва да започне около 29 октомври и да приключи около 12 ноември. Средствата ще бъдат насочени към съфинансиране на инвестиционен проект по програма "Развитие на регионите 2021 - 2027 г.", в рамките на направлението "Справедлив преход". Проектът "Производствени инвестиции в "Булметал" в регион Стара Загора в процеса на преход към климатична неутралност" е одобрен през февруари, а договорът за изпълнението му е подписан през май 2026 г. Общата стойност на инвестицията е 11.4 млн. евро. От тях 6.25 млн. евро са безвъзмездна финансова помощ, а останалите 5.15 млн. евро трябва да бъдат осигурени от компанията. Проектът включва нова линия за производство на метални кутии с правоъгълно и квадратно сечение, две линии за производство на баки с различен диаметър, линия за дъна и капаци, оборудване за производство на лесно отваряеми капаци и други производствени машини. Предвидено е и изграждането на фотоволтаична централа с мощност 1.2 MW и прилежаща батерия. Търсеният капитал няма да покрие изцяло собственото участие на компанията в проекта. Дори при максимално записване набраните средства ще бъдат по-малко от необходимите 5.15 млн. евро. Остатъкът ще бъде осигурен със собствени средства и дългово финансиране. "Булметал" е най-големият производител на лек метален амбалаж в България. Дружеството преработва около 13 хил. тона ламарина годишно в повече от 100 млн. метални опаковки за над 400 клиента в Европа. Групата притежава и производителите на машини за метален амбалаж Cevolani в Италия и Bibra в Германия. Компанията излезе на регулирания сегмент на борсата в края на 2023 г., когато набра близо 4.2 млн. евро при цена 4.52 евро за акция.

Общите нетни спестявания в еврозоната са намалели до 868 млрд. евро за четирите тримесечия до края на юни 2026 г. спрямо 895 млрд. евро за предходния четиритримесечен период. Това представлява 6,7% от нетния разполагаем доход на икономиката. Същевременно нетните нефинансови инвестиции са се понижили до 599 млрд. евро, или 4,6% от разполагаемия доход, основно поради по-слабата инвестиционна активност на нефинансовите предприятия. При домакинствата се наблюдава постепенно подобрение на финансовата устойчивост. Съотношението между дълга и доходите им е намаляло до 80,3% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо 80,5% година по-рано. Задлъжнялостта спрямо брутния вътрешен продукт също се понижава — от 50,4% до 50%. Това показва, че домакинствата като цяло не увеличават дълговото си бреме спрямо икономическата активност. Данните на Евростат, показват, че реалният доход на човек от населението в еврозоната е нараснал с едва 0,1% през второто тримесечие, докато реалното потребление се е увеличило с 0,3%. Разликата подсказва, че потребителските разходи растат по-бързо от доходите, макар и с умерени темпове. За бизнеса това е положителен сигнал за търсенето, но същевременно поставя въпроси за устойчивостта на потреблението в следващите месеци. По-съществена промяна се наблюдава при корпоративното финансиране. Годишният темп на нарастване на финансирането на нефинансовите предприятия се е ускорил до 1,7% спрямо 1,4% през предходното тримесечие. Ръстът на заемното финансиране достига 3,2% при 2,4% по-рано, а кредитите от парично-финансовите институции нарастват с 4,4%. Нетното емитиране на дългови ценни книжа също се ускорява до 4,4%. Тези показатели сочат засилено използване на външно финансиране от европейските компании, въпреки по-слабата обща инвестиционна активност. В същото време консолидираното съотношение между корпоративния дълг и БВП намалява до 66,1% спрямо 66,4% година по-рано. Това означава, че ускоряването на кредитирането засега не е съпроводено с повишаване на общата корпоративна задлъжнялост спрямо размера на икономиката. Статистиката показва и промяна в поведението на инвеститорите. Домакинствата в еврозоната продължават да инвестират във финансови активи, като годишният темп на нарастване на финансовите им инвестиции остава 2,7%. Увеличават се вложенията в дългови ценни книжа, докато домакинствата като цяло са нетни продавачи на борсово търгувани акции през разглеждания период. Това може да се разглежда като признак за по-предпазливо управление на спестяванията, макар данните сами по себе си да не доказват общо отдръпване от риска. Източник: ЕЦБ

Според анализ на данни от Министерството на финансите и Държавния департамент на Съединените щати, страните и регионите, които са най-тясно свързани с Белия дом, са купили (нето) американски държавни ценни книжа (без краткосрочните съкровищни ​​бонове) на стойност 174.3 милиарда долара през първите осем месеца на 2026-а. Това е най-ниското ниво за този период от 2021 г. насам и представлява спад от над 60% спрямо предишната година. Промяната е особено забележима в Азия, където икономики, генериращи големи излишъци, влагат по-малка част от тях в американски дългови инструменти. Япония – най-големият чуждестранен притежател на американски държавни облигации – е купила книжа за едва 389 милиона долара през първите осем месеца, което е спад с 99% спрямо същия период на 2025-а. Южна Корея пък е продала облигации за 23.8 милиарда долара – най-големият обем сделки за такъв период откакто през 1977-а започва да се води статистика. Тайван също е бил нетен продавач. Няколко са вероятните фактори, оказващи влияние, включително слабите национални валути, повишаващата се доходност на местните пазари, нарастващото търсене на акции, както и опасенията за американската политика. Дългът на американското правителство надхвърли 40 трилиона долара, което прави най-голямата икономика в света още по-зависима от инвеститорите за финансиране на своите разходи. Същевременно митата, въведени от президента Доналд Тръмп, както и несигурността, обвиваща американската политика, пораждат опасения за дългосрочните перспективи пред щатския долар. А с повишаването на доходността на пазарите от Япония до Европа, глобалните инвеститори имат повече алтернативи на държавните ценни книжа, отколкото преди.  Едрите спестители в Азия обикновено конвертират излишъците си в долари и вкарват парите в държавни ценни книжа. Тази година отслабването на валутите ерозира покупателната им способност и принуди правителствата да посегнат на резервите си. Йената потъна до най-слабата си котировка от четири десетилетия, а данните показват, че Токио е продал част от своите държавни облигации и други ценни книжа през лятото, в опит да подкрепи валутата. Южнокорейският вон пък падна до най-ниското си ниво от 2009 г. насам, преди да се възстанови. Дори когато азиатските пари текат в чужбина, американските държавни облигации не са непременно първият избор по подразбиране. Южнокорейските инвеститори предпочитат акции, докато парите на Тайван са се изместили към акции и депозити. Това не означава, че купувачите на американците са се изчерпали. Частни инвеститори, включително хеджингови фондове, банки и взаимни фондове, се намесиха, увеличавайки дела си във федералния дълг до около 70% – близо до най-високото ниво от 1990 г. насам. те обаче са по-чувствителни към цените. Страните, които са най-слабо свързани с Вашингтон, са купили американски държавни облигации на стойност 17.1 милиарда долара от януари до август, обръщайки четиригодишната тенденция на продажби през същия период. Това е една десета от количествата, придобити от страните, свързани със САЩ. Китай остава най-големият продавач, пред Южна Корея, въпреки че някои анализатори смятат, че Пекин може да е канализирал някои транзакции през други държави, включително Канада. Белгия, чиито активи се смятат за китайски, се класира на трето място. Обединеното кралство, Хонконг и Индия са най-едрите купувачи. Това не е първият път, когато страните, свързани със САЩ, се отдръпват от американски държавни облигации. Те продаваха масово през 2020 г., когато пандемията от КОВИД-19 предизвика глобална борба за ликвидност. Въпреки това, пазарът на американски държавни ценни книжа на стойност 32 трилиона долара остава несравним по своята дълбочина, ликвидност и почти денонощна търговия, докато доларът запазва ролята си на доминираща резервна валута в света. Към август чужденците все още са притежавали ДЦК на стойност 7.85 трилиона долара, което е близо до историческия връх, въпреки че делът им на пазара се е свил до по-малко от една трета от пика от 52% през 2012 одинаг. Чуждестранните инвеститори също така не изоставят американските активи. Част от парите от продадените облигации се пренасочват към американски акции и корпоративен дълг, което предполага, че търговците запазват интереса си към американски компании, дори когато апетитът за държавен дълг намалява.

Индийските индивидуални инвеститори все по-активно насочват средствата си към международните капиталови пазари, търсейки по-висока доходност и достъп до водещи технологични компании. Тенденцията се засилва на фона на сравнително слабото представяне на местните акции и растящия интерес към инвестициите в изкуствен интелект. През първата половина на 2026 г. инвестициите на индийски граждани в чуждестранни акции и дългови инструменти са достигнали приблизително 2,3 млрд. долара, което представлява повече от двукратно увеличение спрямо същия период на предходната година. Рязкото нарастване показва съществена промяна в инвестиционните предпочитания на домакинствата в една от най-бързо развиващите се големи икономики в света. Основен фактор за тази тенденция е желанието на инвеститорите да диверсифицират портфейлите си извън индийския фондов пазар. След години на силен интерес към местните акции част от индивидуалните инвеститори започват да търсят възможности за по-висока възвръщаемост на международните пазари, особено в технологичния сектор. Засиленият интерес към международните активи стимулира и местните финансови институции да разширяват предлаганите инвестиционни продукти. Големи дружества за управление на активи, сред които JioBlackRock, HDFC Asset Management и Aditya Birla Sun Life, разработват нови фондове, предоставящи достъп до чуждестранни акции и други финансови инструменти. Промяната в инвестиционното поведение се случва в момент, когато индийската икономика продължава да демонстрира значителен потенциал за растеж, но оценките на част от местните публични компании остават сравнително високи. Това кара инвеститорите да преценяват по-внимателно съотношението между риск и очаквана доходност и да търсят алтернативи извън националния пазар. За индийските финансови институции нарастващото търсене на чуждестранни инвестиции открива нови възможности за развитие на продукти за управление на активи, международни фондове и трансгранични финансови услуги. Същевременно тенденцията засилва конкуренцията между местните и глобалните инвестиционни платформи за привличане на средствата на индийските домакинства.