Предприятията в България плащат най-високата цена за електроенергия в цяла Европа, достигайки 235,93 евро за мегаватчас, съобщи председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Докато бизнесът плаща почти 236 евро, цената за битовите потребители в страната е едва 74,5 евро за мегаватчас. Настоящата ситуация облагодетелства малка група хора, които генерират огромни печалби от двойните и тройните цени на електроенергията, докато реалната индустрия е изправена пред сериозни трудности. Настоящата правителствена програма за компенсиране на производствените предприятия е напълно неадекватна за кризата. България и Румъния отчитат най-високите стойности на континента, съответно с 235,93 евро и 235,29 евро за мегаватчас. За сравнение, цените в скандинавските страни като Финландия и Швеция са в пъти по-ниски, движейки се съответно около 103 и 125 евро. Сходни на българските са цените в Унгария (234,88 евро) и Гърция (222,27 евро).

Износът на стоки от България продължава да набира инерция - към август ръстът му се ускорява до 10% на годишна база, като общо за осемте месеца реализираната зад граница продукция възлиза на 31.2 млрд. евро, показват предварителни данни на НСИ. Това се случва благодарение на силен резултат през летния месец - експортът на стоки само за август е с 20.7% спрямо година по-рано. Увеличението идва главно от повече продажби към страните от ЕС - за периода януари - август те растат с 13.2% на годишна база, а тези към трети страни - с едва 4.4%. За второто тримесечие средните цени на експортните стоки са с 9.2% нагоре спрямо нивото от 2025 г. Вносът в страната обаче продължава да изпреварва износа, подхранван от силно вътрешно потребление. От началото на годината до август включително той расте с 14.5% спрямо същия период на 2025 г. и достига 39.3 млрд. евро. С по-голямо увеличение е вносът от страни извън ЕС - от 25.6%. Така търговското салдо на България остава отрицателно, като минусът надхвърля 8 млрд. евро - с над 2 млрд. евро повече спрямо година по-рано. През първите седем месеца Германия, Румъния и Италия са трите най-големи търговски партньора на България, като износът и към трите страни расте с двуцифрени темпове. Следват Турция и Гърция, към които обаче продажбите намаляват. Според последната прогноза на БНБ въпреки неблагоприятната външна среда се очаква износът на стоки да се възстанови през 2026 г. поради изчерпването на временните фактори, които го ограничаваха през 2025 г. Въпреки това приносът му ще остане отрицателен за растежа, като причината е високият внос.

Населението на България към 31 декември 2025 г. е 6 423 207 души, което представлява намаление с 14 153 души, или 0.22%, в сравнение с 2024 г. Това показват последните демографски данни на Националния статистически институт (НСИ). Процесът на застаряване е сред най-тревожните демографски показатели. В края на 2025 г. лицата на 65 и повече години са 1 557 851, което е 24.3% от цялото население. Най-висок е делът на възрастното население в областите: Видин (31.6%), Смолян (31.1%) и Габрово (30.8%). В същото време най-нисък е този дял в София (столица) – 19.2%, и Варна – 21.7%. Децата до 15-годишна възраст са 891 674 (13.9%), като най-висок е техният дял в областите Сливен (18.7%) и Ямбол (15.2%), а най-нисък – в Смолян (10.0%). Средната възраст на населението в страната достига 45.4 години, като в градовете тя е 44.6 години, а в селата – 47.7 години. Към края на 2025 г. населението в трудоспособна възраст (до 62 г. и 4 м. за жените и 64 г. и 8 м. за мъжете) е 3 764 842 души, или 58.6% от населението на страната. Над трудоспособна възраст са 1 700 684 души (26.5%), а под нея – 957 681 души (14.9%). Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между влизащите и излизащите от трудоспособна възраст, е 75. Това означава, че на всеки 100 души, които излизат от пазара на труда, влизат едва 75 млади хора. Най-благоприятна е ситуацията в София (столица) с коефициент 99 и Сливен (96), а най-неблагоприятна – в Кърджали (46) и Смолян (49). Към края на 2025 г. 73.9% от населението (4 745 686 души) живее в градовете, а 26.1% (1 677 521 души) – в селата. В страната има 5 256 населени места, от които 257 са градове, а 192 са напълно обезлюдени. В близо една четвърт от всички населени места (1 280) живеят под 50 души. Най-голямото село остава Лозен (6 671 души), а най-малкият град е Мелник (181 души). В шестте града с население над 100 хил. души е концентрирано 35.8% от населението на страната. Най-голяма остава Столична община с 1 303 813 жители. През 2025 г. единствено Югозападният статистически район отчита ръст на населението (0.15%). На ниво области увеличение има в пет, като най-голямо е то в Кърджали (+1.7%), а най-голямо намаление се наблюдава в област Смолян (-1.9%). През 2025 г. са регистрирани 50 241 живородени деца, което е спад с 6.0% спрямо 2024 г. Коефициентът на раждаемост е 7.8‰. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен (11.9‰) и Ямбол (9.4‰), а най-ниска – в Смолян (4.6‰). Средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.5 години, като варира от 22.1 години в Сливен до 30.8 години в София. Броят на починалите лица през 2025 г. е 99 479, а коефициентът на обща смъртност – 15.5‰. Смъртността сред мъжете (16.5‰) остава по-висока от тази при жените (14.5‰). В резултат на по-високата смъртност от раждаемостта, естественият прираст на населението е отрицателен – минус 49 238 души за 2025 г. Същевременно, механичният прираст, формиран от външната миграция, е положителен – плюс 35 085 души. През 2025 г. 44 640 души са се заселили в България от чужбина, като най-голям е делът на имигрантите от Турция (25.1%), Украйна (18.5%) и Германия (9.1%). В същото време 9 555 души са напуснали страната. Положителният механичен прираст обаче не успява да компенсира напълно отрицателния естествен прираст, което води до общото намаление на населението.

Енергетиката и инфраструктурата продължават да доминират сред най-големите български предприятия по размер на дълготрайните материални активи (ДМА), по текущи данните на Информационната система за българските предприятия (BEIS) за 2025 г. Начело на класацията за 2025 г. остава „Булгартрансгаз“ ЕАД с ДМА в размер на 7,26 млрд. лв. На второ място е Националната компания „Железопътна инфраструктура“ с 6,00 млрд. лв., а третата позиция заема Националната електрическа компания с 4,98 млрд. лв. Общият размер на ДМА на първите десет предприятия достига 32,48 млрд. лв., което представлява увеличение с 2,5% спрямо 2024 г. и със 7,3% спрямо 2022 г. Трите водещи компании формират 56,2% от общата стойност на активите на първата десетка. Секторният профил на класацията показва силна концентрация на предприятия, които управляват енергийни мощности, електропреносни и газопреносни мрежи, топлофикационна инфраструктура, железопътни съоръжения и пристанища. Сред тях са „Булгартрансгаз“, Националната компания „Железопътна инфраструктура“, Националната електрическа компания, „Електроенергиен системен оператор“, АЕЦ „Козлодуй“, „Топлофикация София“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Общите им ДМА възлизат на 29,68 млрд. лв., или приблизително 91,4% от активите на първите десет предприятия. Останалите две позиции са заети от „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лидл България“. За 2025 г., „Булгартрансгаз“ запазва лидерската си позиция с ДМА от 7,26 млрд. лв., въпреки че стойността им намалява с 2,4% спрямо 2024 г. Националната компания „Железопътна инфраструктура“ продължава възходящата си тенденция. През 2025 г. ДМА достигат 6,00 млрд. лв. – ръст от 12,2% за година. На трето място е Националната електрическа компания с 4,98 млрд. лв. Стойността е с 0,9% по-ниска спрямо 2024 г. и остава близка до нивата от предходните години. „Електроенергиен системен оператор“ заема четвъртата позиция с 3,64 млрд. лв. Компанията отчита увеличение от 6,5% на годишна база. АЕЦ „Козлодуй“ е пета с 2,79 млрд. лв. ДМА на дружеството нарастват с 1,2% спрямо 2024 г. . „Топлофикация София“ заема шестото място с ДМА от 1,88 млрд. лв. Активите на дружеството се увеличават със 7,6% спрямо 2024 г., а спрямо 2022 г. ръстът достига 58,4% – най-високият процентен ръст сред първите десет предприятия за разглеждания период. ТЕЦ „Марица Изток 2“ е на седмо място с 1,61 млрд. лв. През 2025 г. активите намаляват с 4,6% спрямо предходната година, но остават с 5,1% над нивото от 2022 г. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ заема осмата позиция с 1,52 млрд. лв. След нарастването през предходните години през 2025 г. ДМА намаляват с 1,5% на годишна база. „Лукойл Нефтохим Бургас“ заема деветото място с ДМА от 1,51 млрд. лв. Стойността е с 0,5% по-ниска спрямо 2024 г. На десето място е „Лидл България“ с 1,29 млрд. лв. Компанията продължава възходящата си тенденция, като отчита ръст от 6,3% за година. Непосредствено след първата десетка е „Кауфланд България“ с ДМА от 1,25 млрд. лв. Активите на компанията нарастват с 4,4% спрямо 2024 г. и с 11,4% спрямо 2022 г. Важно е да се отбележи, че изменението на ДМА не е равнозначно на размера на новите инвестиции, тъй като може да бъде повлияно от амортизации, преоценки, придобивания, продажби и други счетоводни промени. Класацията на BEIS за 2025 г. показва, че най-големите предприятия в България по размер на ДМА са предимно дружества с капиталоемка дейност и значима инфраструктурна или производствена база. Източник: Информационна система за българските предприятия (BEIS), данни за 2025 г.

Стабилни финанси и драстичен спад на разходите за лихви отчита "Булгартрансгаз" за първите шест месеца на годината. Компанията е с нетна печалба 85 млн. евро, което е ръст 13% спрямо 75.48 млн. евро за същия период на 2025 г.. Основен фактор за доброто представяне е намалението на нетните финансови разходи, които спадат значително - до 737 хил. евро при цели 24.8 млн. евро година по-рано. "Булгартрансгаз" завършва 2025 г. със спад на печалбата до 270 млн. лв. Незначителното намаление на приходите от дейността с 1.6% до около 281 млн. евро за шестте месеца спрямо същия период на предходната година се дължи основно на по-ниските приходи от лицензионни дейности. Те са в резултат на влизането в сила на новия регулаторен период от 01.10.2025 г., при който приходите и тарифите се определят съобразно утвърдените от регулатора необходими приходи и приложимите регулаторни механизми, става ясно още от финансовия отчет на "Булгартрансгаз". Общият размер на заемите през първата половин година намалява до 297 млн. евро при 362.6 млн. евро към края на м.г. Към средата на годината усвоените и все още непогасени главници по банковите кредити на "Булгартрансгаз" са в размер на 297 млн. евро, като за същия период компанията е върнала 89 млн. евро главници и 5 млн. евро лихви. "Булгартрансгаз" отчита 29% повишение на добитите количества природен газ в хранилището "Чирен" (основно заради сезонното търсене), което отразява активното използване на хранилището за управление на сезонните баланси и допринася за повишаване сигурността на доставките. През периода януари - юни 2026 г. от хранилището "Чирен" са добити 3 735 402 MWh и са нагнетени 930 804 MWh природен газ. Компанията отчита ръст 4% на общия пренос на газ (до 93 329 630 MWh). Това се дължи основно на значително увеличените потоци към Румъния, чийто дял в общия пренос нараства до 24% (спрямо 18% година по-рано), както и на запазените високи обеми към Сърбия (58%) и Гърция (17%). Макар че реалният обем на преноса към Сърбия (по "Турски поток") намалява с около 2.5%, то продължава да формира близо 58% от целия трансграничен пренос на дружеството.

На 14 октомври КЕВР ще обсъди изменение на производствената лицензия на „Топлофикация-ВТ“ АД свързано с добавянето на втори когенератор към описанието на енергийния обект, водеща до промяна на инсталираната електрическа мощност от 2,8 на 5,6 MW. Топлинната мощност се увеличава от 111,75 на 115,284 MW. Разрешението за ползване е от 18 септември 2026 г. Предвиждат се присъединяване на ниво 20 kV и интеграция към съществуващата топлофикационна мрежа. Дружеството очаква по-добро оползотворяване на горивото, резервираност и по-ниска аварийност. Одобреният през ноември 2024 г. бизнес план за 2025-2029 г. предвижда общо 6,305 млн. лв. инвестиции. Сумата е за цялата петгодишна програма, включително топлоизточници и мрежа, и не може да бъде представяна като цена само на новия когенератор. Планът показва и по-ранни разходи по новата когенерация: 1,25 млн. лв. през 2023 г. и отделни разходи в предходни години. Те са исторически отчетени суми от бизнес документа. За действащия ценови период от 1 юли 2026 г. КЕВР определи за „Топлофикация-ВТ“ цена на топлинната енергия 72,49 евро/MWh, с изменение 4,99%. Предстоящата процедура трябва да разгледа дали описанието на лицензираните производствени съоръжения отразява представената техническа информация. Източник: energynews.bg

УниКредит бе консултант на The Rohatyn Group (TRG) и Stage Capital при придобиването на 100% от „Престиж-96“ АД от Valeo Foods Group. Компанията е сред водещите европейски производители на сладкарски изделия, лакомства и снаксове и е част от инвестиционното портфолио на Bain Capital – една от най-големите компании за частни капиталови инвестиции в света. Сделката е сред най-значимите трансакции в България през 2026 г. Основана през 1996 г., „Престиж“ е сред емблематичните компании в сектора на бързооборотните стоки (FMCG) в България и водещ производител на бисквити, вафли и мини кейкове. С присъствие си на над 30 пазара, компанията е изградила силно портфолио от марки и утвърдена експортна платформа, което я прави стратегически актив за разширяващото се европейско портфолио на Valeo Foods Group.

Компанията за решения за контрол на достъпа dormakaba откри нов високотехнологичен завод край с. Нови хан до София. Производственият комплекс е с над 22 000 кв. м площ и е оборудван с модерни технологии за производство на автоматизирани входни системи. Компанията планира да увеличи екипа си до над 200 души. Новата база е част от дългосрочните планове за развитие на dormakaba в България и трябва да засили капацитета ѝ за обслужване на клиенти в Европа, Близкия изток и Африка, както и на други пазари. Изграждането на завода и прехвърлянето на новите производствени линии са осъществени в рамките на 18 месеца. Източник: enterprise.bg

„Градус“ АД ще разпредели междинен дивидент за първото полугодие на 2026 г., на извънредно общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 30 ноември 2026 г. в Стара Загора. Ръководството на компанията предлага общият размер на дивидента да е 11 565 499.40 евро, или 0,07 евро бруто на акция. През септември съветът на директорите на „Градус“ взе решение дъщерното дружество „Градус – 1“ ЕООД да разпредели на компанията майка дивидент в размер на 4 млн. евро, а “Милениум 2000” ЕООД – 3 млн. евро. Преди това в края на юни ръководството на групата реши „Градус-98“ АД да изплати на компанията майка близо 10 млн. евро дивидент. За първата половина на 2026 г. „Градус“ отчете консолидирани приходи в размер на 72,9 млн. евро и печалба преди данъци в размер на 15,2 млн. евро.

Европейският съюз е платил около 7,9 млрд. евро за руски втечнен природен газ (ВПГ) през първите девет месеца на годината, въпреки усилията на Брюксел за постепенно прекратяване на вноса от Русия. Това показват данни на екологичната организация Urgewald, съобщиха от Euronews. Между януари и септември европейските пристанища са приели рекордните 12,18 млн. тона втечнен газ от проекта, което е увеличение с 9,5% спрямо същия период на миналата година. Между юли и септември доставките за ЕС са достигнали 2,21 млн. тона. Макар обемът през третото тримесечие да е с 13,6% по-нисък спрямо същия период на 2025 г., общата прогнозна стойност на вноса за първите девет месеца възлиза на 7,88 млрд. евро. Според анализа на Urgewald през периода са доставени 167 танкерни товара до европейски пристанища. Европа е приела 85% от регистрираните доставки на проекта „Ямал“, като остава най-големият му пазар с голяма преднина пред останалите. Увеличението на доставките за Европа е регистрирано въпреки спада от 1,3% в общите доставки на проекта в световен мащаб. Така европейският пазар е поел по-голям дял от произведения руски втечнен газ от Арктика. През септември европейските пристанища са приели 792 440 тона втечнен газ от „Ямал“ на прогнозна стойност 818 млн. евро. Количеството е малко по-високо спрямо септември миналата година. Това се случва въпреки влязлата в сила на 25 април 2026 г. забрана за внос по съществуващите краткосрочни договори за руски втечнен природен газ. Според анализа на Urgewald засега не се наблюдава осезаем ефект от ограничението. Франция е приела почти три четвърти от доставките за ЕС през септември. През същия месец не са регистрирани доставки от „Ямал“ до Испания или до белгийския терминал в Зеебрюге. Пълната забрана на ЕС за внос на руски втечнен природен газ по допустимите съществуващи дългосрочни договори трябва да влезе в сила на 1 януари 2027 г. Данните за доставките поставят въпроса доколко ефективно действащите ограничения намаляват зависимостта на ЕС от руския газ и какви допълнителни мерки биха могли да ускорят прехода към алтернативни източници на енергия.

Най-иновативните икономики в света са представени според Глобалния индекс за иновации за 2026 г., съставен от Световната организация за интелектуална собственост (World Intellectual Property Organization - WIPO). Класацията оценява 139 държави и икономики по 79 показателя. Швейцария се нарежда на първо място с резултат 66,7, следвана от Швеция (63,2) и Съединените щати (62,3). Южна Корея и Сингапур допълват челната петица, демонстрирайки силата на установените иновационни центрове в Европа, Северна Америка и Азия. WIPO оценява пет ключови компонента на иновационния капацитет: институционално качество, човешки капитал и изследвания, инфраструктура, пазарна сложност и бизнес сложност. Още две групи показатели отразяват иновационните резултати – знания и технологичен напредък, както и творчески резултати. Европейските държави и икономики заемат 14 от първите 25 места, включително шест от първите десет. Всичките 14 са класифицирани като икономики с високи доходи, което отразява развитите изследователски институции и значителните икономически ресурси на региона. Водещите азиатски икономики демонстрират различни модели на иновационно развитие. Южна Корея е на четвърто място, Сингапур - на пето, а Китай - на десето с резултат от 57,0, пред Германия, Япония и Франция. Резултатите на Китай са особено забележителни, когато се оценяват ресурсите, отпуснати за иновации, и постигнатите резултати поотделно. Страната е на 22-ро място по отношение на иновационните ресурси, докато по отношение на иновационните резултати е на пето място. Това предполага, че китайската иновационна система произвежда резултати, които далеч надвишават тези, които биха могли да се предвидят само въз основа на нейната позиция по отношение на вложенията. На други места в Азия, Индия, Виетнам, Филипините и Индонезия показват забележителен напредък. Тези страни със среден доход значително подобриха класацията си за иновации от 2013 г. насам. За няколко богати държави от Персийския залив ключовото предизвикателство е превръщането на значителни инвестиции в иновации в измерими резултати. Съединените щати се нареждат на трето място в класацията по иновации, докато Канада е на 16-то място. И двете страни са икономики с високи доходи. Класацията показва трудността да се превърнеш в световен лидер в иновациите, дори когато напредналите технологии се разпространяват във все по-голям брой страни. В бъдеще успехът може да зависи по-малко от обема на разходите и повече от способността на държавите ефективно да превръщат научните изследвания, човешкия капитал и инвестициите в конкретни резултати. manager.bg

Централната банка на Китай купува злато в продължение на 23 поредни месеца, а страната внася повече от благородния метал от всякога. Тази мащабна кампания за покупки отразява стремежа на Пекин да намали зависимостта си от долара, както и липсата на сигурни алтернативи за китайските домакинства, като анализаторите очакват трайно търсене на злато на фона на затруднената икономика, пише CNBC. Народната банка на Китай е добавила около 23 тона през септември – най-голямата месечна покупка от почти три години насам (според данни на Държавната администрация за валутен контрол), с което удължава най-продължителната серия от покупки от поне 2015 г. насам. Китайските домакинства и компании се насочват към златото като сигурно убежище за активите си. Страната е похарчила рекордните 158,8 милиарда долара за внос на над 1000 тона през първите осем месеца на 2026 г., сочат митническите данни. Това надхвърля сумата от 96,5 милиарда долара и обема от 886 тона, внесени през цялата 2025 г. Натрупването на метала се случва на фона на спад в цените на златото. През септември те се понижиха с повече от 8% до около 4176 долара за унция, след като през януари достигнаха рекордни стойности над 5500 долара. Доши прогнозира, че цените на златото ще нараснат до нива между 4750 и 5500 долара за тройунция до края на първото тримесечие на 2027 г., подкрепени от силното търсене. Западните правителства замразиха активите на руската централна банка след нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г. Това подчерта как държаните в чужбина резерви могат да бъдат ограничени по време на геополитическо напрежение, докато златото, съхранявано в собствените хранилища на страната, остава защитено. Китай намали притежаваните от него американски държавни ценни книжа, като през юли те достигнаха 18-годишно дъно от 618 милиарда долара (по данни на Министерството на финансите на САЩ), докато Пекин продължаваше да диверсифицира валутните си резерви. Търсенето от страна на Китай се подклажда и от репутацията на златото като „сигурно убежище“ за инвестициите. Потребителите в страната, обезпокоени от нестабилната икономика, масово купуват златни бижута, кюлчета и монети. Местните инвеститори имат малко алтернативи, тъй като пазарът на недвижими имоти – някога основен начин за съхранение на богатството на домакинствата – е в състояние на продължителен спад от няколко години. Водещият индекс CSI 300 е отбелязал спад от около 8% от началото на годината, докато индексът S&P 500 е нараснал с 13%. Доходността от банкови депозити и облигации е намаляла на фона на слабото търсене на кредити. Доходността по едногодишните китайски държавни облигации спадна до около 1,2%, в сравнение с около 4,46% в САЩ. Към инерцията на тези безпрецедентни покупки допринася и планът на Пекин за изграждане на по-задълбочен вътрешен пазар на злато, което подтиква страната да попълва запасите си. Централната банка е закупила около 190 тона злато от началото на годината до края на август, включително 110 тона, които не са били официално оповестени. Петият по големина притежател на злато в света е разполагал с 2387 тона към август (по данни на Световния съвет по златото) – количество, което е по-малко от една трета от запасите на САЩ. Възстановяването на доверието в китайския сектор на недвижимите имоти и фондовия пазар би могло да отслаби търсенето на злато, както и евентуално поевтиняване на юана (което оскъпява златото на вътрешния пазар) или по-високи лихвени проценти (които правят банковите депозити по-привлекателни).