Общият индекс на цените на износа през второто тримесечие на 2026 г. е 109,2 на сто, което е увеличение с 11,1 процентни пункта спрямо същото тримесечие на 2025 година, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Според Стандартната външнотърговска класификация най-голямо увеличение на индекса на средните цени при износа е отбелязан в сектор „Нефт и рафинирани нефтопродукти“, а най-голям спад се наблюдава в сектор „Газ, природен и промишлен“. Общият индекс на цените на износа през първото тримесечие на 2026 г. е бил 104,3 на сто, или с 2,7 процентни пункта повече спрямо същия период на 2025 година. През второто тримесечие на 2026 г. общият индекс на цените на вноса е 105,6 на сто, което е с 5,1 процентни пункта увеличение спрямо същото тримесечие на предходната година. Най-голямо увеличение на индекса на средните цени при вноса е отбелязан в сектор „Нефт и рафинирани нефтопродукти“, а най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Кафе, чай, какао, подправки и продукти от тях“.

Фискалният съвет (ФС) разгледа Есенната прогноза на Министерството на финансите (МФ) като основа за подготовката на бюджета за 2027 г. и Проектобюджетния план. Фискалният съвет одобрява прогнозата, като същевременно отправя препоръки и изразява резерви по отношение на отделни допускания. Според Съвета макроикономическият сценарий за периода 2027–2029 г. е реалистичен и попада в допустимия диапазон, но част от допусканията и прогнозата за 2026 г. са оптимистични или недостатъчно обосновани. Според МФ реалният растеж на БВП е 3,0% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и по 2,4% през 2028–2029 г. ФС приема 2,8% за 2026 г. и 2,5% за 2027 г., но очаква забавяне до 1,5% през 2028 г. поради циклично охлаждане във външната среда. Прогнозата на МФ за 3,0% през 2026 г. е в горния край на оценките (реалистичен диапазон 2,5–2,8%) и изисква ускорение на тримесечния растеж през второто полугодие, което към септември не се потвърждава от индустриалното производство, търговията на дребно и заетостта. Средногодишната инфлация (ХИПЦ) по МФ е 4,8% през 2026 г. и 4,0% през 2027 г.; ФС я приема като реалистична за 2026 г. и по-скоро предпазлива за 2027 г. Безработицата се задържа около 3,4%, което е приемливо. Номиналният БВП е вътрешно съгласуван (около 130,5 млрд. евро през 2026 г. и 141,3 млрд. евро през 2027 г.), но рязкото понижение на дефлатора след 2026 г. не е обяснено. Външните допускания като цяло следват консенсуса, но две от тях вече са остарели. Цената на Brent е заложена на 90,9 долара през 2026 г. и 80,5 долара през 2027 г., докато след датата на отрязване спотът достигна около 101,6 долара. EURIBOR е 2,3–2,5%, което е под траекторията на ЕЦБ (около 3% за 2027–2028 г.) след повишението с 25 базисни пункта на 10 септември 2026 г. Дефицитът по текущата сметка се прогнозира на 6,4% от БВП през 2026 г. и остава над 5% в средносрочен план – реалистично, но с риск към по-голям дисбаланс. Основните рискове са изместени надолу за растежа и номиналния БВП: по-високи енергийни цени и лихви, фискална консолидация по процедурата при прекомерен дефицит, край на Плана за възстановяване и устойчивост (усвояване около 70% към 31 август 2026 г.), евентуално охлаждане на кредита и жилищния пазар. ФС препоръчва: да се обоснове или леко да се понижи растежът за 2026 г.; да се актуализират петролът и EURIBOR или да влязат в анализ на чувствителността; алтернативният сценарий да бъде пълен и количествен; да се посочат допусканията за фискалната политика. По отношение на бюджетното планиране за 2027 г. Фискалният съвет препоръчва прилагането на предпазлив подход при прогнозирането на приходите и осигуряването на достатъчен буфер за реакция при реализиране на неблагоприятен макроикономически сценарий.

Началото на поредица концесионни процедури на Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) се очаква още през септември или октомври - става въпрос за тези за пристанищни терминали във Видин и Тутракан. Графикът за пускане на концесияга за терминала "Русе-изток" е за март 2027 г., въпреки по-ранната заявка всички речни терминали да бъдат обявени до януари 2027 г. Министерството планира да открие общо шест процедури за концесия, обхващащи седем обекта, до края на март 2027 г. Пет от процедурите са за речни пристанищни терминали, като двата терминала "Русе-изток" са включени заедно, а шестата е за летище Пловдив - в края на януари 2027 г. 
Най-близо до обявяване на концесия са "Видин-център", за който е посочен септември или октомври 2026 г., и "Тутракан" - краят на септември или октомври. Следват фериботният терминал в Силистра до края на ноември, "Русе-запад" и летище Пловдив до края на януари 2027 г., а последна е общата процедура за "Русе-изток 1" и "Русе-изток 2" - до края на март 2027 г. Това са прогнозни срокове за откриване на процедурите, а не дати, на които вече ще има избрани концесионери. Министерството и в момента има пристанищни терминали на концесия - например в Бургас, Лом и Несебър. За "Русе-запад" това няма да е първи опит. През септември 2013 г. държавата сключва договор с "Пристанищен терминал Русе-запад" АД, но Министерският съвет го прекратява през февруари 2015 г. заради неизпълнение на задължение на концесионера. Днес държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" посочва себе си като оператор на терминала.
Фериботният терминал в Силистра също е имал концесионер. Договорът е сключен през 2006 г. с "Минерал ин", чийто правоприемник е "Дунавски индустриален парк". Концесията е прекратена през май 2012 г. заради неизпълнение на основни задължения. Останалите речни обекти в новия график понастоящем се оперират от държавни дружества: "Видин-център" от "Пристанище Видин", а "Тутракан" и двата терминала "Русе-изток" от "Пристанищен комплекс Русе". Операторът на терминал не е непременно концесионер; за изброените обекти предстои именно изборът на частен партньор.
За "Варна-изток", "Варна-запад" и Фериботния комплекс Варна: през 2024 г. е сключено споразумение с Международната финансова корпорация и Европейската банка за възстановяване и развитие за проучване на варианти за развитие с частно участие.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) изиска детайлни данни от „Сакса" ООД, „Бент Ойл" АД, „Булмаркет ДМ" ЕООД, „ОМВ България" ООД, „Ромпетрол България" ЕАД, „ЕКО България" ЕАД и „Инса Ойл" ЕООД заради продължаващото проучване на пазара на търговия на едро с горива, постъпили сигнали в антимонополния орган и международната обстановка, която оказва пряко влияние върху пазара в Европа и България. Данните се изискват в рамките на предварителното проучване по реда на чл. 38а от Закона за защита на конкуренцията. То е насочено към механизмите на формиране на цените на бензина и дизеловото гориво, условията за доставка и внос и връзката между цените на едро и продажбите на дребно в страната. Настоящите искания ще допълнят информацията, изискана от „Лукойл България" ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас" АД, както и данните, събрани при предходното проучване на пазара на горива, въз основа на което през месец май тази година КЗК предложи пакет от 23 антикризисни мерки. В рамките на проучването Комисията изиска от седемте дружества подробни данни за доставчиците, покупните и продажните цени на едро на бензина и дизеловото гориво, осъществения внос и икономическите елементи, които формират цените, за периода от 1 май до 28 септември 2026 г. Отделно от Националната агенция за приходите антимонополният орган изиска обобщени данни за продажбите на горива на дребно през анализирания период.

Българската семейна компания "Фантастико" планира да открие първия си супермаркет в Стара Загора. Новият търговския обект ще бъде част от ритейл парк XOPark, който се очаква да бъде открит през 2027 г.  Новият супермаркет ще бъде с площ от 4 200 кв.м.  XOPark Stara Zagora се планира като съвременен ритейл парк с 20 700 кв.м отдаваема търговска площ. Проектът ще включва водещи български и международни търговски марки, 550 паркоместа, зарядни станции за електромобили, детска площадка и други. С навлизането си в Стара Загора "Фантастико груп" продължава дългосрочната си стратегия за развитие на търговската мрежа.

Българска компания Helios Marinе не просто разработва електрически лодки, а ги произвежда в собствена база и се подготвя да ги продава на пазарите в Европа. Компанията Helios Marine е собственост на двамата братя Драгомир и Димитър Енчеви. Днес компанията е почти изцяло вертикално интегрирана. Около 80% от ключовите елементи се произвеждат в България, включително електроника и батерии. Helios Marine не е просто интегратор на готови компоненти, а проектира самите лодки и плавателни съдове и произвежда голяма част от системите в тях. Лодките на Helios могат да се зареждат от всяка марина и от стандартна зарядна колонка, включително от инфраструктура, която обслужва конвенционални плавателни съдове. Основният модел, който компанията произвежда в момента, е Helios Omega. Лодката е дълга 7,2 метра без плувната платформа, а с нея достига 7,7 метра. Тя е изцяло електрическа и дигитална и може да бъде управлявана дистанционно от телефон. Разполага с хладилник, голяма лежанка, плувна платформа и маса за шестима души. При максималната си скорост от 32 км в час може да измине до 120 км. Пълното зареждане от 0 до 100% отнема около 4 часа. Лодката има и соларен покрив. При подходящи условия той може да зареди между 15 и 20% от батерията в рамките на един ден. При движение с ниска скорост, около 5-6 км в час, соларната енергия практически може да покрива потреблението и лодката да не използва ресурс от батерията.

В корабостроителницата за малотонажно корабостроене на българската компания „ГАЛЕРА 07“ беше спуснат на вода корпусът на новия моторен ферибот „Белослав 2“, предназначен за нуждите на община Белослав. Новият ферибот „Белослав 2“ е проектиран с дължина 57 метра и ширина от около 15 метра. Той ще има значително по-голям капацитет от настоящия, като ще може да превозва едновременно най-малко 40 моторни превозни средства и до 230 души. Основната му функция ще бъде да осъществява транспортната връзка между двата бряга на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро. По този начин пътуващите ще си спестяват около 40 километра обиколен маршрут, което значително ще улесни ежедневието на хиляди граждани. Проектът за изграждането на ферибота е на обща стойност около 12.25 милиона евро, според данни на община Белослав, а държавата отпусна допълнително 2.5 млн. евро през 2026 г. Фериботът в Белослав е ключова общинска транспортна линия, която ежедневно обслужва хиляди хора и автомобили. Градът е разположен на двата бряга на канала между Белославското и Варненското езеро, а мост в района липсва. Настоящият ферибот, който е в експлоатация от 2001 г., се управлява от общинското дружество „Белфери“ ЕООД и има капацитет до 20 автомобила. Услугата е безплатна за жителите.

Хотел „Мираж“ в Бургас, чийто силует от две десетилетия е сред най-разпознаваемите в града, отвори врати след сериозно обновяване и с нов мениджмънт. Четиризвездният хотел започва нов етап с 72 обновени стаи за над 140 гости, освежени общи пространства, ресторант с нова кулинарна линия и конферентна база, насочена към целогодишния бизнес и събитийния туризъм. Сградата има и сериозна база за делови срещи, конференции, обучения и корпоративни формати, включително голяма конферентна зала и отделна VIP зала на панорамния етаж. Флагман.бг

Акционерите на българската търговска верига в динамично развиващия сектор на продажбите на бързооборотни стоки „ЦБА асет мениджмънт“ АД решиха финансовият резултат за 2025 г., в размер на 13 169.13 лв. (6 733.27 евро), да остане като неразпределена печалба. А 85 000 евро от неразпределената печалба ще се изплати като дивидент. Брутната сума на една акция: 0.04207921 евро. Решението е гласувано от общото събрание на дружеството. Изплащането на дължимите суми започва на 26 октомври тази година и продължава  до 26 октомври 2027 година. То ще се извършва чрез „Централен депозитар“ АД и „Банка ДСК“. Решено е още минимум 1/10 от основния капитал да остане във фонд „Резервен“ на фирмата. Взето е решение за превалутиране на капитала на дружеството от лева в евро като той става 1 030 200 евро, разпределен в 2 020 000 безналични акции всяка с номинална сотйност от по 0.51 евро. СВА има магазини в градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Стражица, Плевен. В град Дебелец е изграден Логистичен Център, обслужващ както собствени магазини , така и магазини от Търговска Мрежа „ЦБА България“. Веригата работи с над 300 контрагенти, като това са предимно български производители. Има и над 200 продукта под собствена марка.

На заседанието си от 29.09.2026 г. КФН реши:
1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Елеа Кепитъл Холдинг“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 13 000 000 евро, разпределени в 13 000 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 1,25%, но общо не по-малко от 3,50% и общо не повече от 5,50% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 29.06.2026 г. и дата на падеж 29.06.2034 г., с ISIN код BG2100026264. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.
2. Одобрява Договор от 25.06.2026 г. за преобразуване чрез вливане на „Прима Асетс България“ ЕООД в „Петрол“ АД.
3. Прекратява производство за издаване на лиценз на „Кепитъл Маркетс“ АД за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

„Елана Агрокредит“ АД планира да издаде корпоративни облигации до 10 млн. евро и лихва 6-месечен EURIBOR + 3,25%. В момента 6-месечният EURIBOR е 3,07% и лихвата би била 6,32%. Минималната лихва по емисията ще е 3,25% дори ако EURIBOR е отрицателен. Подписката за записване стартира на 12 октомври 2026 г., а срокът на емисията е 8 години. Всяка година обаче ще бъде амортизирана по 1/8 от главницата, тоест до четвъртата година ще бъдат погасени 50% от емисията. Профилът на погасяване на емисията съответства на дейността на дружеството, като то финансира фермери и очаква всяка година да бъдат погасени около 10% от размера на кредита плюс лихвите. Повечето кредити са за покупка на земеделска земя от фермера, като след изплащане на последната вноска, „Елана Агроредит“ прехвърля (продава) земята на фермера. Дотогава земята е собственост на публичното дружество и служи като обезпечение. Дружеството раздава и оборотни кредити, пак срещу земя, прехвърлена на името на „Елана Агрокредит“. Също фермерите могат да теглят оборотни кредити, ако земята им при дружеството е поскъпнала или са погасили част от вноските си, т.е. получава се нещо като револвиращ кредит. „Елана Агрокредит“ финансира покупки на земя при 20% самоучастие на фермера, фиксиран годишен процент от 8,5% и фиксирана годишна такса обслужване от 4,09 евро на декар. Спрямо лихвата по облигационния заем дружеството ще печели брутно по 2,2%. От скоро „Елана Агрокредит“ финансира и покупка на терени за трайни насаждения, като срокът е до 15 години, с до 18 месеца гратисен период. Лихвените плащания по облигациите ще са на всеки 6 месеца, на 20 април и на 20 октомври. Емисията ще е четвъртата поред облигационна в историята на дружеството. По-рано през месеца „Елана Агрокредит“ уведоми, че „ЕЛАНА Трейдинг“ АД в качеството си на тясно свързано лице с лице с ръководни функции в „Елана Агрокредит“ уведомява, че на 17 септември 2026 г. е продало в една сделка общо 117 292 акции на обща стойност от 62 751,22 евро при цена на акция от 0,535 евро. Нетната печалба на „Елана Агрокредит“ за полугодието на 2026 г. е 983 хил. евро, което е ръст с 2% на годишна база. Кредитният портфейл към 30 юни 2026 г. е 47 млн. евро, задълженията към банки са 17,8 млн. евро, а паричните средста са 6,4 млн. евро.

От 1 ноември влизат в сила нови такси за пратките, поръчани онлайн от страни извън Европейския съюз. Те ще бъдат облагани с такса за обработка от 2 евро съгласно решение на Европейската комисия от тази седмица, съобщи ДПА.  Таксата ще се плаща от платформите за онлайн търговия, а не от европейските потребители, като средствата ще се събират от националните власти. Очаква се новите правила да засегнат големи платформи за онлайн търговия като „Шейн" (Shein), „Тему" (Temu) и „АлиЕкспрес" (AliExpress), като Брюксел се надява таксата да помогне за ограничаване на огромния поток от евтини пратки, които влизат на единния пазар. Големите китайски платформи за онлайн търговия вече понесоха сериозен удар тази година, когато от 1 юли ЕС въведе мита за пратките, които са на стойност по-малко от 150 евро.  Според държавите членки митническите власти в ЕС са обработили около 6 милиарда пратки от онлайн търговци през 2025 г., като 90 на сто от тях са пристигнали от Китай. Таксата има за цел да покрие нарастващите разходи, свързани с увеличаването на броя на малките пратки от електронната търговия, включително разходите за проверка и контрол на внасяните стоки.  Таксата е част от по-широка реформа на митническите правила на ЕС, насочена към по-ефективното събиране на мита и засилването на проверките на стоки, които не отговарят на европейските стандарти или се считат за опасни или несигурни. Реформата предвижда и създаването на нов митнически орган на ЕС, който се очаква да започне работа догодина и да бъде базиран във френския град Лил.

Въглищната индустрия в САЩ претърпява нов период на промени, след като администрацията на Доналд Тръмп постави сектора отново във фокуса на енергийната си политика. Въпреки опитите на американското правителство обаче въглищата продължават да губят позиции за сметка на природния газ и възобновяемите източници на енергия, пише в анализ Financial Times. Според данните на Американската администрация за енергийна информация (EIA) производството на електроенергия от въглища в САЩ през първата половина на 2026 г. е намаляло с 11% спрямо същия период година по-рано. Агенцията очаква спадът да продължи, макар и със забавен темп - с около 4% през останалата част от 2026 г. и с още 3% през 2027 г., спрямо същите периоди година по-рано. Според EIA основната причина за този спад са именно мерките за ограничаване на работата на остаряващите въглищни мощности, които изостават пред по-евтините алтернативни енергийни източници. Най-силен е натискът от компаниите за природен газ, слънчева и вятърна енергия, които постепенно изместват въглищата от електроенергийния микс и заемат все по-голяма част от пазарния дял. Допълнителен фактор са високите разходи, свързани с добива и транспортирането на въглищата до електроцентралите. Към тях представителите на индустрията причисляват и разходите, произтичащи от строгите екологични ограничения, въведени заради опасенията за качеството на въздуха и водите и киселинните дъждове. През април 2025 г. президентът подписа серия от мерки в подкрепа на въглищната индустрия, насочени към ограничаване на регулациите, разширяване на достъпа до федерални територии за добив и запазване на въглищни мощности, планирани за закриване.
По думи на представители на Белия дом предприетите мерки са запазили над 17 GW производствен капацитет, тъй като част от тези централи са осигурявали критично производство в периоди на екстремно време и повишено търсене на електроенергия. Политическата подкрепа обаче не премахва икономическите проблеми в сектора. Освен че голяма част от въглищните мощности са остарели, рентабилността на суровината допълнително влошава конкурентоспособността им. Изчисленията на международната независима компания за финансови консултации Lazard показват, че електроенергията от въглища е по-скъпа от тази от слънчеви и наземни вятърни централи, правейки я приблизително съпоставима по цена с офшорната вятърна енергия. Сходен натиск идва и от природния газ. Когато се отчетат разходите за добив и транспорт на въглища, цената на газа трябва да достигне около 3.50 долара за MMBtu, за да могат въглищата да останат да бъдат конкурентоспособни на пазара за енергия. През първата половина на 2026 г. обаче американската цена остава около 3.20 долара за MMBtu, въпреки рязкото поскъпване на газа поради войната в Иран. 
По време на втория си мандат Тръмп е силно критичен към възобновяемите източници, наричайки ги "измамата на века", и спира строителството на големи проекти. Въпреки това производството на електроенергия от слънце през разглеждания период се увеличава с 21%, а това от вятър - с 6%. Според анализатора от Института по енергийна икономика и финансов анализ Сет Фийстър именно конкуренцията е основният проблем пред въглищата. Това се вижда и в решенията на енергийните компании, които все по-често предпочитат да преобразуват въглищните си мощности за работа с природен газ или да използват вече съществуващи газови централи. Въпреки че старите въглищни мощности все по-трудно запазват икономическата си ефективност, ръстът на центровете за данни променя перспективите пред част от съществуващи въглищни централи. Пример за това е американската енергийна компания American Electric Power (AEP), която през юли 2026 г. придобива въглищната електроцентрала Longview в Западна Вирджиния, чиято мощност е 710 MW. Интересът към Longview се дължи на рязкото нарастване на потреблението на електроенергия от AI инфраструктурите. Макар големите технологични компании да заявяват своя стремеж да бъдат захранвани с чиста енергия, недостигът на налични мощности и сложните процедури за изграждане на нови централи ги насочват и към по-замърсяващи източници. Показателен за нарастващия интерес към въглищните мощности е и начинът, по който се развива сделката за Longview. Източници от Financial Times съобщават, че AEP купува централата след конкурентно наддаване с разработчик на центрове за данни. Той е обмислял да извади съоръжението изцяло от обществената електропреносна мрежа и да насочи цялото му производство към собствен AI център.  Плановете за удължаване на живота на централите пораждат опасения за ефекта върху електропреносната мрежа и крайните потребители. По тази причина те предизвикват сериозна съпротива от множество организации, които защитават достъпността на електроенергията за американските граждани. Критики има и към по-широката политика за удължаване на живота на въглищните централи. Разрастването на центровете за данни също среща съпротива, тъй като то може да доведе до по-високи цени на електроенергията.

Износът на никелова руда от Филипините за Индонезия отбеляза значителен ръст след рязкото съкращаване на производствените квоти от страна на Джакарта. През 2025 г. на Индонезия се падаха 62,7% от световния добив на никел и 45,1% от производството на рафиниран никел (по данни на Международната агенция по енергетика – IEA), но тази година правителството намали разрешените обеми на добив от 379 милиона на 270 милиона тона (в мокро състояние). В резултат на това индонезийските преработвателни предприятия се насочиха към Филипините; износът оттам за Индонезия нарасна с 82% през първите седем месеца на 2026 г., достигайки 11,4 милиона тона, след като вече бе отбелязал ръст от 50% през 2025 г. Сега Манила се стреми да развие собствена индустрия за преработка на никел, следвайки примера на Индонезия, като през август двете страни обявиха създаването на „Никелов коридор Индонезия-Филипини“, целящ да улесни износа. Китай обаче остава най-големият купувач на филипински никел, като поема 64% от износа на стойност 1,66 милиарда долара за 12-месечния период, приключил през април. Филипинското правителство също така одобри мерки за насърчаване на преработката на стратегически минерали, докато през юни бе изоставена идеята за закон, забраняващ износа на никелова руда от 2030 г., под натиска на бранша. Въпреки това изграждането на национална преработвателна индустрия остава сложна задача. Според Филипинската асоциация на никеловата индустрия са усвоени едва 3% от прогнозните ресурси на страната, но преди да се инвестира в заводи, е необходимо по-добро проучване на количеството и качеството на находищата. Освен това се оспорва и тезата, че индонезийските запаси са напът да се изчерпят: според Геоложката служба на САЩ Индонезия все още разполага с приблизително 62 милиона тона никел в недрата си, в сравнение с 4,8 милиона тона във Филипините. Филипинските компании смятат, че към момента електро-дъговите пещи са по-подходящи за преработка с цел производство на стомана, отколкото процесът на киселинно излугване под високо налягане, използван в Индонезия за получаване на никел с висока чистота за батериите на електромобили.