На 25 октомври 2026 г. в България се проведе първият тур на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. В изборната надпревара участваха 27 кандидатпрезидентски двойки. Право на глас имаха приблизително 6,59 милиона граждани, включително над 46 000 души, които получиха възможност да гласуват за първи път на президентски избори. По социологически оценки избирателната активност е около 22% – абсолютен антирекорд, по-нисък дори от отчетения на изборите за Европейски парламент през 2007 г. За балотаж, който ще се проведе на 1 ноември 2026 г. се класират кандидат-президентските двойки Илияна Йотова/Кирил Вълчев (34.6%) и Андрей Гюров/ Георги Кандев (32.04%).

За първи път от десетилетия България не е в Топ 3 на държавите в ЕС с най-нисък дълг към БВП. Последните данни на Евростат нареждат страната ни на четвърто място след Естония, Дания и Люксембург. Към края на второто тримесечие на тази година съотношението на дълга на страната ни към брутния вътрешен продукт е 28,7%, показват данните на Евростат. Спрямо същото тримесечие на 2025 г. този показател е нараснал с 2.4 процентни пункта. Години наред България водеше, заедно с Естония, класацията за най-слабо задлъжняла страна в ЕС, но политиката на щедри бюджетни харчове от ковид-пандемията насам, провеждана от няколкото управляващи коалиции, ни отдалечиха от лидерското място. Естония продължава да е отличникът по този показател със съотношение дълг/БВП от 26,1%. След нея се нареждат Дания с 27,1% и Люксембург с 28,2%. В края на годината България може да се свлече още по-надолу в класацията, ако се изпълнят планираните нови заеми за 10,1 млрд. евро, с което държавният дълг ще нарасне до 37.7 млрд. евро или 30.1% от БВП. Все пак България остава далеч от средната задлъжнялост на страните от Европейския съюз и еврозоната. Държавният дълг на еврозоната, представен като съотношение от БВП, се е повишил за една година от 87.3% до 88,8% в края на второто тримесечие на 2026 г. На равнище Европейски съюз дългът нараства от 81,4% до 82,9% от БВП. Най-силно задлъжнелите европейски страни са Гърция (140,8%), Италия (139,9%), Франция (119,1%), Белгия (110,2%) и Ипания (101,4%).

България произвежда 10% от генеричните лекарства в Европейския съюз, а фармацевтичният сектор осигурява работа на около 19 000 души. В страната работят 40 фармацевтични производствени предприятия с годишен капацитет от 10 млрд. таблетки и капсули. Данните бяха представени от Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА) по повод 25-годишнината на организацията. Според асоциацията фармацевтичната индустрия допринася за над 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Генеричните лекарства представляват 75% от пазара по брой опаковки, но за тях се изразходват под 10% от средствата, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) отделя за медикаменти. Използването на тези лекарства спестява на НЗОК над 200 млн. лв. годишно. За периода 2020-2025 г. общите спестявания надхвърлят 1 млрд. лв., сочат данните на БГФАРМА. В същото време разходите на здравната каса за лекарства растат. През 2025 г. те достигат близо 2,3 млрд. лв. при 616 млн. лв. през 2016 г. Българският пациент плаща едни от най-ниските регулирани цени за лекарства в Европа. През последните три години и половина медикаментите по здравна каса поевтиняват, докато цените в страната се повишават с 14%. Производителите настояват за по-предвидими правила за ценообразуване и обществени поръчки. Според генералния директор на европейската организация Medicines for Europe Адриан ван ден Ховен разходите за енергия, суровини, транспорт и регулаторни изисквания растат, докато цените на генеричните лекарства продължават да спадат. Между 2015 и 2024 г. общият индекс на потребителските цени се е повишил с 30%, докато цените на генеричните лекарства при десетте водещи доставчици са намалели с 8%, сочат данните, представени от него. Биоподобните лекарства също могат да помогнат за ограничаване на разходите за лечение. По данни на Medicines for Europe от 2006 г. насам те са спестили на европейските здравни системи €56 милиарда. До 2032 г. се очаква 110 биологични лекарства да загубят пазарната си ексклузивност в Европа, което ще отвори възможности за навлизане на повече биоподобни терапии.

Един от големите дистрибутори на медицински изделия на пазара - РСР, собственост на доц. Рачо Стефанов Рибаров, от края на септември стана част от Magna MedTech. В това дружество 65% от капитала се държат от чешкия милиардер Иржи Шмейц през инвестиционната му компания EMMA Capital. Другият дял се държи от Ясна Станивук, собственик на най-голямата сръбска медтех компания Magna Pharmacia, от която ЕММА купува дял от 65% през 2024 г. Сделката е за 70% от РСР. За 2025 г. компанията на Рибаров има консолидирани приходи от българския и балканския си бизнес от почти 63 млн. евро и нетна печалба от 16.7 млн. евро. Успоредно с обявяването на българското придобиване Magna MedTech е договорила финансиране за 155 млн. евро - за разрастването си и за оборотни средства. Сделката е интересна защото е първата за дистрибуторска компания за медицинска апаратура, лабораторни апарати и тестове, и консумативи, която предизвиква интерес у чуждестранен инвеститор. Купувачът е сериен инвеститор с други бизнеси в страната. Иржи Шмейц преди е бил мениджър и малък акционер в PPF - собственик на телеком оператора "Йеттел" и bTV. Emma Capital пък притежава дял в логистичната платформа от автомати за пратки Box Now и в Entain, която е позната със сайта за залози bwin и има българско софтуерно поделение. Рибаров придобива дял директно от компанията-майка Magna MedTech и ще управлява някои от поделенията й в България и други балкански държави поне още пет години. Компанията РСР е основана през 1994 г., като реално заработва през 1998 г., когато Рачо Рибаров става изключителен представител за България на медицинските изделия на Bristol Myers Squibb (BMS). Към днешна дата има дъщерни дружества в Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия, Косово и Албания. През миналата година РСР има 32% ръст в оборота, който Рибаров обяснява с разрастване на бизнеса и продажбата на няколко хирургични робота с единична стойност от 2.5 млн. евро. Финансовият одит за купувача се поема от Ernst & Young, а Wolf Theiss - правната страна на сделката. Чешката Еmma Capital купува първо мажоритарен дял от Magna Pharmacia в Сърбия през 2024 г., след това две компании в Черна гора, а едва след това общото дружество между Emma и Magna купува РСР. В момента приключва и сделка за дистрибутор за медицински изделия в Гърция. Пазарът на лабораторни машини и китове за изследвания в България е около 100 млн. евро годишно по данни от компаниите-участници на него. Здравната каса плаща за импланти около 133 млн. евро годишно, като за тях има доплащане от пациентите и от здравните фондове, а и за изделия, които не се покриват от НЗОК, пазарът надхвърля 250 млн. евро. Пазарът на голямата апаратура - хирургични роботи, ПЕТ-скен апарати, ядрено-магнитни резонанси и скенери е бил за 62 млн. евро от януари до септември тази година, а през 2025 г. - около 100 млн. евро, заедно с ултразвуковата диагностика. За разлика от лекарствата, тестовете, имплантите и апаратурата са с напълно нерегулирани цени и затова често в България се оказва, че здравната каса, здравното министерство или болниците купуват в пъти по-скъпо, отколкото в останалите европейски държави и то сравнено с цени на дребно.

Нов рекорд по скъпо строителство счупи Агенция "Пътна инфраструктура" - ще строи малък участък от магистрала "Срума" от 2.7 км за колосалните почти 108 млн. евро с ДДС. На 6 октомври е подписан договор с ДЗЗД "АМ Струма 3.1" за проектиране и строителство на лот 3.1 от магистралата, който е от километър 373+300 до километър 376 - участък край гр. Симитли. Сключеният договор за 2,7 км трасе е на стойност 107 889 340,04 евро с ДДС, което формира рекордната сума от 39,96 млн. евро за километър с ДДС. Това е най-високата цена на километър магистрала в историята на България. Тя надвишава с 30-40% дори най-тежките планински пътни трасета в България. Поръчката е възложена чрез договаряне без предварително обявление. Избраното дружество - ДЗЗД "АМ Струма 3.1", е обединение от шест строителни компании - "Пътища Пловдив Груп", "АБ", "Европейски пътища", "Грома холд", "Хидрострой" и "Алве консулт". Някои от тези фирми са свързани помежду си - като "Пътища Пловдив Груп", "Европейски пътища" и "Грома холд".

Военните заводи „Терем-Хан Крум“ в Търговище и "Терем-Ивайло" във Велико Търново да се влеят изцяло в компанията майка "Терем Холдинг". Такова решение е било взето по време на заседание на Съвета на директорите на холдинга, съобщи настоящият управител на търговищкия завод Костадин Добрев. Това означава прекратяване на дейността на двете предприятия като самостоятелни търговски дружества и превръщането им изцяло в подразделения на холдинга. При вливане на "Терем-Хан Крум" и "Терем-Ивайло" в "Терем Холдинг" производствените бази, машини и работници остават на място в Търговище и Велико Търново. Те ще изпълняват същата дейност, но вече под прекия административен и юридически контрол и управление на компанията майка.

„Юник пропъртис“ АД обявява търг с явно наддаване за една от големите търговски и офис сгради на бул. „Цариградско шосе“ № 159, като началната цена е 28 млн. евро без ДДС. Сградата е с шестнадесет надземни и два подземни етажа, а разгънатата ѝ застроена площ е 33 097,78 кв. м. Имотът е въведен в експлоатация и в сделката влиза и поземленият имот под сградата, с площ 6 391 кв. м.

Бургаското общинско дружество „Бургаски пазари" ЕООД предлага да отдаде под наем за срок от 10 години търговски обект с площ 2106 кв. метра, намиращ се в сградата на бившия районен универсален магазин (РУМ) „Краснодар" в широкия център на областния град. Началната месечна наемна цена е 4050 евро без ДДС. За отдаването на имота се предлага да бъде организиран публичен търг с явно наддаване. Стъпката за наддаване е определена на 405 евро, а депозитът за участие е 12 150 евро. Обектът се намира на втория етаж на сградата на ул. „Цар Калоян“ и е предназначен за търговска дейност. Бившият РУМ „Краснодар" е едно от познатите търговски средища в Бургас. Магазинът е открит през 1978 година като първия подобен магазин в Бургас. Към момента е част от капитала на „Бургаски пазари" ЕООД.

Първа инвестиционна банка (ПИБ) обяви, че стартира процедура по обратно изкупуване на до 3 млн. акции, които представляват малко над 2% от капитала ѝ. Операцията е очаквана, тъй като още в края на миналата година беше взето решение на общото събрание да бъдат раздадени бонуси на трима дългогодишни членове на надзорния съвет на банката. То предвиждаше настоящият председател на надзорния съвет Евгени Луканов, зам.-председателят Мая Георгиева и членът Йордан Скорчев да получат по пакет акции, съответстващи на по 1.25% от капитала на банката. За целта се планираше капиталът да бъде увеличен, но паралелно с това и да бъдат обратно изкупени книжа, така че дяловете на останалите акционери да не бъдат разводнени. Вече са прехвърлени 2 749 500 акции при цена 4.76 евро за акция или сумарно малко над 13 млн. евро. ПИБ съобщиха, че са получили одобрение от БНБ за обратно изкупуване на до 4 517 224 акции в рамките на 2026 г. и до 1 092 776 акции през 2027 г., но анонсът сега е за само 3 млн. броя. По принцип обратното изкупуване може да се прави по цени в диапазон от номиналната цена на акциите до балансовата им стойност. От мениджъра по изкупуването ПФБК отбелязват, че на база публикувания преди дни консолидиран отчет към трето тримесечие балансовата стойност на акция е 7.20 евро. По текуща цена пакетът, който ще получи всеки от дългогодишните мениджъри, се оценява на около 8.8 млн. евро. Отделно всеки от тях миналата година получи и паричен бонус 1 млн. евро.

На заседанието си от 22.10.2026 г. КФН реши: 1. Не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано търгово предложение от „БЪЛГАРСКА МОРСКА КОМПАНИЯ – ПФ“ ЕООД, за закупуване чрез инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД на 938 100 броя акции от капитала на „ПОРТОВИ ФЛОТ 99“ АД, от останалите акционери на дружеството. 2. Дава указания за корекции и допълване на информацията във връзка с търгово предложение от „СЕ 2026 А“, Франция, за закупуване чрез инвестиционен посредник „УниКредит Булбанк“ АД на акции, от капитала на „Шелли Груп“ ЕД, гр. София, от останалите акционери на дружеството. 3. Открива административно производство по издаване на индивидуален административен акт за заличаване на застрахователен брокер „АДЮТАНТ“ ЕООД от регистъра на застрахователните брокери. 5. Изпраща писмо до „Придикт“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране. 6. Изпраща писмо до „БлокДев“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.

Растежът в частния сектор на еврозоната се забавя през октомври до най-слабия си темп от четири месеца насам под натиска на поскъпването на енергоносителите и новото свиване на икономическата активност във Франция, предава "Ройтерс". Комбинираният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) за производството и сектора на услугите в еврозоната на S&P Global спада до 51,9 пункта през този месец спрямо отчетените 53,1 пункта през септември. Това е най-ниското му равнище от юни насам и стойност под всички прогнози в анкета на "Ройтерс" сред икономисти, които предвиждаха по-умерен спад до 52,7 пункта.
Разходите за производствени ресурси се ускоряват за втори пореден месец заради по-високите цени на енергоносителите, горивата и транспорта, отчасти вследствие на войната на САЩ и Израел в Иран. Въпреки това компаниите повишават продажните си цени с по-бавен темп спрямо септември, което предполага известно свиване на маржовете им. По-високите лихвени проценти също започват да оказват влияние, като потискат търсенето. ЕЦБ вероятно ще запази депозитната си лихва на ниво от 2,5% през следващата седмица, но ще я повиши с 25 базисни пункта през декември, тъй като инфлацията е почти два пъти над целевото равнище от 2%, показа проучване на "Ройтерс". Новите поръчки - ключов показател за търсенето - нарастват с най-бавния темп в рамките на продължаващото вече четири месеца разширяване на бизнес активността. Както промишлеността, така и услугите отчитат само умерен растеж. Междувременно наемането на служители почти е спряло, като заетостта се увеличава съвсем слабо след умерения растеж през предходните два месеца. Създаването на работни места в сектора на услугите се забавя до петмесечно дъно, а броят на заетите в промишлеността леко намалява след два месеца на подобрение.

Най-бързо растящите икономики в света през 2026 г. са съсредоточени предимно в Африка и Азия, но лидерът в класацията се намира в Южна Америка. Класацията подрежда 18 икономики според прогнозния им реален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), като използва данни от октомврийското издание на доклада World Economic Outlook на Международния валутен фонд (МВФ) за 2026 г. Класацията показва прогнозния годишен растеж на реалния БВП според данните на МВФ. Гвиана се откроява убедително на първо място, със значителна преднина пред останалите държави. След нея се нареждат Тайван, Южен Судан, Етиопия и Киргизстан. Индия е единствената държава сред петте най-големи икономики в света, която попада в класацията, с очакван растеж от 7%. Изключително бързият икономически растеж на Гвиана се дължи до голяма степен на бурното развитие на петролната индустрия, след като през 2019 г. страната започна добив на нефт от находища в морето. Според Our World in Data производството на петрол в Гвиана е нараснало с 860% между 2020 и 2025 г. Това е допринесло за увеличаване на БВП на човек от населението до над три пъти средното световно равнище. Африка е представена с осем икономики, чиито перспективи за растеж се определят от различни фактори. Етиопия и Руанда се възползват от инвестициите в инфраструктура и разширяването на сектора на услугите. В страни като Гвинея и Южен Судан водеща роля имат добивът на природни ресурси и възстановяването след периоди на икономически сътресения. В Субсахарска Африка младото население и урбанизацията създават възможности за развитие в дългосрочен план, макар политическата нестабилност и ограниченият достъп до финансиране да продължават да бъдат сериозни рискове. Азия от своя страна присъства с девет икономики, начело с Тайван, Киргизстан и Виетнам. Производството, износът, инвестициите и вътрешното потребление са основните двигатели на растежа в региона.

Последният европейски завод с пълен производствен цикъл за пеницилин, собственост на швейцарската „Сандоз“ (Sandoz) в австрийския град Кундл, е изправен пред несигурно бъдеще заради конкуренцията на евтини китайски продукти и високите производствени разходи. Компанията е поискала Европейската комисия да започне антидъмпингово разследване на вноса на активни вещества за антибиотика амоксицилин от Китай, съобщава Ройтерс. Предприятието е единственото в Европа, което произвежда пеницилин от суровините до крайния продукт, включително необходимите активни фармацевтични съставки. Ако прекрати дейността си, Европа „ще бъде изцяло зависима“ от Китай, заяви ръководителката на обекта Щефани Йеднер. Предупреждението е отправено само три години след разширяване на производството с инвестиция от 200 млн. евро, включително 50 млн. евро публични средства. Други производители вече са обявили закриване на мощности или преместване на производството в Китай. По данни на Евростат делът на Китай във вноса на пеницилини и техни производни в ЕС, предимно под формата на активни фармацевтични съставки, е нараснал от 44 на сто през 2019 г. до 86 на сто през 2025 г. Европейският износ на същите продукти е намалял до около една пета от пиковите си равнища в началото на века. Според „Сандоз“ до 90 на сто от активните съставки за антибиотици в света се произвеждат извън Европа, основно в Китай или в Индия с използване на китайски химикали. В писмено изложение до британски парламентаристи по-рано тази година компанията определи производството в Кундл като търговски неустойчиво, ако правителствата не започнат да плащат повече за пеницилина. Тя предупреди, че концентрацията на производството създава стратегически риск, сходен със зависимостта от Китай при критичните минерали. Тим Рюлиг, анализатор в Института на ЕС за изследване на сигурността смята, че пазарното влияние на Китай може да бъде използвано за защита на стратегическите му интереси. Зависимостта от ограничен брой доставчици може да затрудни реакцията на Европа при пандемии или конфликти, посочи Бостян Чех, ръководител на бизнес развитието в словенската компания за фармацевтични изследвания „Лабена“ (Labena). Едва след пандемията от КОВИД-19 европейските политици започнаха да разглеждат фармацевтичното производство като стратегически въпрос, заяви пред агенцията доцент Анна Михайлова, експерт по политики и заместник-декан по международно сътрудничество в Медицинския университет в Пловдив. Уязвимостта на доставките стана видима през 2022 г., когато вълна от респираторни инфекции доведе до недостиг на амоксицилин в Европа. През следващата година Европейската комисия одобри помощ от 28,3 млн. евро за разширяването на завода в Кундл, с което производственият капацитет беше увеличен с 20 на сто. Сред основните затруднения за европейското производство са енергийните разходи. Производството на пеницилин чрез ферментация изисква значителни количества енергия, а в обекта в Кундл работят над 2000 души. Според данни на Международната агенция по енергетика през 2025 г. цените на електроенергията за енергоемките промишлени отрасли в ЕС са били средно с почти 50 на сто по-високи от тези в Китай. „Сандоз“ твърди, че китайски производители предлагат в Европа активни съставки за амоксицилин под производствената им себестойност с помощта на държавни субсидии. През март компанията е подала жалба до Европейската комисия. Според дружеството процедурите за обществени поръчки в европейските държави също допринасят за проблема, тъй като често дават предимство на най-ниската цена, вместо да насърчават разнообразяването на доставките.