Годишната инфлация в България се ускорява през август, след като се забавяше през последните два месеца. През осмия месец на годината тя достига 5,1%, като потвърждава експресните оценки на Националния статистически институт. За сравнение, през юли годишната инфлация беше 4,5%, през юни - 5,4%, през май - 6,9%, през април - 6,8%, през март - 4,1%, а през февруари – 3,3%. На месечна база през август инфлацията е 0,6%, което показва забавяне спрямо 0,8% през предходния месец и затвърждава експресните оценки. През август спрямо предходния месец най-голямо увеличение на цените е регистрирано в групите: „Транспорт“ (5,5%), „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (0,9%), „Услуги на ресторанти и хотели“ (0,8%) и „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ (0,8%). Намаление е отчетено в групите: „Облекло и обувки“ (-2,0%), „Здравеопазване“ (-0,4%) и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0,1%). Инфлацията от началото на годината (август 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 4,3%. Средногодишната инфлация за периода септември 2025 - август 2026 г. спрямо периода септември 2024 - август 2025 г. е 5,0%. Натрупаната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени, за последните три години (август 2026 г. спрямо август 2023 г.) е 12,9%, а за последните пет години (август 2026 г. спрямо август 2021 г.) е 43,2%.

Делът на свободните работни места в България е намалял до 0,8 на сто през второто тримесечие на 2026 г. спрямо 0,9 на сто както през предходното тримесечие, така и година по-рано. Страната е на едно равнище по този показател в ЕС заедно с Полша, като по-нисък показател е отчетен единствено в Румъния - 0,5 на сто.  Понижението е с 0,1 процентен пункт както на тримесечна, така и на годишна база. През третото и четвъртото тримесечие на 2025 г. показателят също е бил 0,8 на сто. След покачването в началото на 2026 г. той се връща на тези равнища. Данните са без сезонно изглаждане. В промишлеността и строителството в България делът на свободните работни места е 0,6 на сто, без промяна спрямо първото тримесечие и под отчетените 0,7 на сто през второто тримесечие на 2025 г. В сектора на услугите показателят се е понижил до 0,8 на сто спрямо 1,1 на сто през предходното тримесечие и 1 на сто година по-рано. Данните са без сезонно изглаждане.

Американската ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е в процес на продажба на български инвеститор, но сделката все още не е финализирана. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е една от големите топлоелектрически централи в комплекса „Марица-изток“, който е основен въгледобивен и енергиен район на България. Централата е с обща инсталирана мощност от около 908 MW и работи с местни лигнитни въглища, добивани от „Мини Марица-изток“. Тя е модернизирана в началото на 2000-те години, когато са изградени и съоръжения за очистване на серните емисии. Дългогодишният договор за изкупуване на електроенергията от централата изтече през 2024 г., След това ТЕЦ-ът вече не разполага с гарантирания модел на изкупуване и работата му зависи в по-голяма степен от пазарните условия и цените на електроенергията. През последните години бъдещето на въглищните мощности в комплекса е сред ключовите въпроси за българската енергетика заради европейските изисквания за намаляване на въглеродните емисии и нарастващата роля на възобновяемите източници и системите за съхранение на електроенергия. На този фон държавата подготвя и новия холдинг „Марица Изток“, който ще обедини държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“. По думите на министър Петрова документите за вписването на холдинга вече са подадени в Търговския регистър. Капиталът му е 550 млн. евро, като в него са включени и 260 млн. евро стари задължения на мините към Българския енергиен холдинг. Идеята е чрез обединяването на дружествата да се създаде по-устойчива структура за управление на активите в комплекса и за подготовка на нови инвестиции.

Основните акционери в Първа инвестиционна банка АД Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са сключили споразумение да продадат участията си в македонската УНИ банка на австрийската Sparkasse. Купувачът обявява намерение да отправи търгово предложение към всички акционери при цена 126.3766353 евро за акция. Това оценява цялата банка на 69 млн. евро, а за своите дялове от по 36.45% двамата контролиращи акционери на Първа инвестиционна банка ще получат по малко над 25 млн. евро. Това би се случило чак след получаване на нужните регулаторни одобрения, като дотогава търговото предложение е условно. Продаваната институция е сравнително малък играч на северномакедонския пазар, на който има общо 14 банки. Със своите малко над 500 млн. евро активи тя е осма по размер с около 3.3% по пазарен дял. В края на миналата година капиталът ѝ е малко над 69 млн. евро, което означава, че сделката е при около 100% съотношение цена към капитал. По текущ курс обявената цена при евентуалното бъдещо търгово предложение е над 7700 македонски денара, докато последните сделки с акции на борсата са при около 6600 денара. УНИ банка има 26 клона, от които 6 в Скопие, както и 53 банкомата. Служителите в края на миналата година са били 378, а активните сметки, които са приблизителен измерител и за клиентската база, са около 74 хил. Банката е основана през 1993 г. под името Балканска банка, а Минев и Мутафчиев влизат като акционери през 2003 г., след което е прекръстена на Универсална инвестиционна банка. Sparkasse е един от агресивно растящите играчи в Северна Македония. Тя за пръв път стъпва на пазара през 2008 г., като придобива Инвестбанка и я преименува на Шпаркасе банка. През 2019 г. е закупена и Охридска банка, която е влята. Към момента активите на Sparkasse в Северна Македония са близо 2 млрд. евро, с което тя заема пета позиция с почти 13.5%. Групата има 224 хил. клиенти, 36 клона и около 650 служители в страната. При евентуална успешна покупка и вливане на УНИ банка тя ще може да се изкачи до близо 17% пазарен дял и да влезе в битка за позиция в челната тройка. Лидер с около 20% е Комерсиална банка, която е с разпръсната предимно местна собственост. След нея с по близо 17% пазарен дял са Стопанска банка (част от гръцката NBG) и НЛБ банка (от едноименната словенска група).

Първият, построен в България, хибриден стоманенобетонен плаващ док отплава към Хърватия, след като работата по изграждането му продължи около 2 години и половина (887 дни). Съоръжението, построено от държавния кораборемонтен и корабостроителен завод ТЕРЕМ - КРЗ "Флотски арсенал" - Варна, е поръчано от хърватската компания Adria Docks и вече е поело към Трогир, където предстои да бъде въведено в експлоатация. Плаващият док е с дължина 87,35 метра и товароподемност 2500 тона. Конструкцията му съчетава стомана и стоманобетон, като според ТЕРЕМ този тип конструкция осигурява по-дълъг експлоатационен живот (до 50 години) спрямо традиционните изцяло стоманени плаващи докове. Съоръжението е предназначено за изграждане, ремонт и поддръжка на яхти, суперяхти и други плавателни съдове. През септември 2024 г. беше обявено началото на строителството на хибридния док за Adria Docks. Първоначално съоръжението беше представено като 85-метрово, с широчина между кулите 16 метра и товароподемност 2500 тона. Проектът е разработен от турската Norden Ship Design, а в изграждането участва и Impecca Marine. През март 2025 г. ТЕРЕМ съобщи за завършването и спускането на вода на първия от общо петте понтона на дока. Тогава компанията очакваше съоръжението да бъде напълно завършено до края на годината. Официалното предаване на дока на Adria Docks се състоя на 28 юли т. г.  Още тогава Tерем съобщи, че вече работи по втори, по-голям хибриден плаващ док за друга хърватска компания. Той ще бъде дълъг 115 метра, с товароподемност 4000 тона, а към края на юли строителството му е било изпълнено на около 30%. "Флoтcĸи apceнaл" e eднo oт нaй-ycпeшнитe дpyжecтвa в дъpжaвния вoeнeн xoлдинг "Tepeм". Зa нeгo paбoтят oĸoлo 330 дyши, a пpeз пocлeднитe гoдини пpиxoдитe ycтoйчивo pacтaт. Новото съоръжение за Adria Docks ще бъде използвано в базата на компанията в Трогир. Хърватската група предлага услуги по ремонт и поддръжка на яхти, мегаяхти и други плавателни съдове.

Гръцката група Sarantis, която притежава козметичните марки Elmiplant и Bioten, отчита двуцифрен ръст на продажбите си в България през първата половина на 2026 г., докато основният ѝ чуждестранен пазар – Румъния, се представя значително по-слабо. Продажбите на Sarantis в България са се увеличили с 10.3% на годишна база до 11.5 млн. евро през първото полугодие. На този фон бизнесът на групата в Румъния, която е вторият ѝ по големина пазар след Полша, се свива. Продажбите там са намалели с 4.4% до 44 млн. евро, а оперативната печалба (EBIT) се е понижила с 16.8% до 5.7 млн. евро. Докато Румъния и Украйна са сред пазарите, които натежават върху резултатите на групата, представянето в България, Чехия, Словакия и Унгария е по-добро. Чехия, Словакия и Унгария са генерирали общо 34.5 млн. евро нетни продажби, което е ръст от 11.5% спрямо първата половина на 2025 г. В България увеличението е 10.3%, до 11.5 млн. евро. Най-големият чуждестранен пазар на Sarantis – Полша, също отчита ръст. Продажбите там са се увеличили с 4.9% до 94.3 млн. евро. На ниво група Sarantis отчита 1.3% ръст на продажбите до 308.3 млн. евро през първите шест месеца на годината спрямо 304.3 млн. евро година по-рано. Оперативната печалба обаче намалява с 4.3% до 35.9 млн. евро. Sarantis има дъщерни дружества в 13 европейски държави, изнася продуктите си на над 50 пазара и има повече от 3000 служители..Портфолиото ѝ включва собствените марки Elmiplant, Bioten и Carroten, както и STR8, B.U., Listerine, Neutrogena, o.b., Vidal и Wash&Go. Гръцката група придобива Elmiplant през 2007 г. от румънските предприемачи Елена и Йон Кременеску за 6,5 млн. евро. Производството на козметика в завода на Elmiplant в Букурещ е преместено в Гърция през 2014 г. Румънското дружество впоследствие е превърнато в център за научноизследователска и развойна дейност (R&D) на групата за Централна и Източна Европа. За българския пазар това означава, че Sarantis отчита растеж, който контрастира със спада в Румъния – важен сигнал за различната динамика на потреблението на козметика и продукти за лична грижа в отделните пазари от региона.

След 8 години начело на Kaufland България, Иван Чернев се издига в структурата на компанията и поема поста главен изпълнителен директор на Kaufland Германия. Промяната в ръководството идва след успешен период за българското подразделение на веригата. Иван Чернев, който е част от Kaufland повече от 20 години, има богат международен лидерски опит, като през годините е заемал различни ключови позиции в множество страни. Наследникът на Иван Чернев начело на Kaufland България е Михаил Петров. Преди да поеме новия си пост, Михаил Петров е бил изпълнителен директор на Schwarz Digits България. В продължение на дълги години той е заемал и позицията на финансов директор (CFO) на Kaufland България, което му дава задълбочен поглед върху операциите на веригата.

На заседанието си от 15.09.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, която ще бъдат издадена от „Сила Холдинг“ АД. Емисията е в размер на 15 000 000 евро, разпределени в 15 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 1,00%, но общо не по-малко от 2,75% и общо не повече от 5,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 28.04.2026 г. и дата на падеж 28.04.2034 г., с ISIN код BG2100016265. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 2. Не издава забрана на Мартин Петров относно намерението му да придобие пряко квалифицирано участие в размер на 44 % от капитала на инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД. 3. Издава временна забрана за публикуване на внесеното търгово предложение от Христо Ковачки за закупуване чрез инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД на 938 100 броя акции от капитала на „ПОРТОВИ ФЛОТ 99“ АД от останалите акционери на дружеството. 4. Приема Указания относно прилагането на чл. 570з във връзка с 570д, ал. 8 от Кодекса за застраховането. 5. Изпраща писмо до „Придикт“ ЕООД, с което потвърждава пълнотата на заявлението за издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране.

Българската народна банка (БНБ) издаде лиценз за извършване на дейност като колекторска фирма на „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД. Финансовата институция ще изкупува дългове (кредити) от банки и други финансови институции, след което ще поема тяхното събиране. Компанията ще извършва дейности, свързани със събиране или възстановяване от кредитополучателя на дължими плащания по договор за заем. Дружеството ще може да предоговаря с кредитополучател условията по договора за заем в съответствие с дадените от купувача на кредит указания, когато лицето, обслужващо заеми, не е кредитен посредник. Финансовата институция може да регистрира и разглежда жалби от кредитополучатели. „БЕСТ Кепитъл България” е длъжно да уведомява кредитополучателя за всяка промяна в лихвените проценти или таксите, както и за евентуални дължими плащания по договора за кредит. „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД е финансова институция, специализирана в управлението и събирането на вземания и изкупуването на портфейли от необслужвани кредити. Дружеството е създадено в България през 2013 г. (първоначално под наименованието „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД). То е част от голямата полска капиталова група BEST Capital Group (BEST S.A.), която работи в сектора от 1994 г. и е сред лидерите на пазара в Европа (с присъствие в Полша, Румъния, Италия и България). Компанията е член на Асоциацията за управление на вземанията (АУВ) от 2014 г. и прилага етични стандарти за работа с длъжници.

Акционерът Valea Foundation е продал част от акциите си във Fibank („Първа инвестиционна банка“ АД). В резултат на тези сделки правото на глас на Valea Foundation в общото събрание на акционерите на „Първа инвестиционна банка“ се е променило от 7,87% на 4,03 процента. Общият брой на притежаваните от Valea Foundation акции на банката вече е 6 009 500.

Европейският съюз е отчел излишък от 8 млрд. евро в търговията със стоки с останалия свят през юли 2026 г. спрямо 9,8 млрд. евро през същия месец на миналата година. Износът на ЕС е нараснал със 7,8 на сто на годишна база до 247,1 млрд. евро, а вносът се е увеличил с 9 на сто до 239,1 млрд. евро. Данните са без сезонно изглаждане. Спрямо юни, когато положителното салдо беше 2,4 млрд. евро, търговският излишък се е увеличил. Годишното му понижение се дължи главно на по-малкия излишък при машините и превозните средства. Спадът е частично компенсиран от по-високи излишъци при химическите продукти, храните и напитките, както и от намаляване на дефицита при другите промишлени стоки. За периода януари-юли ЕС е отчел търговски дефицит от 13,8 млрд. евро спрямо излишък от 84 млрд. евро година по-рано. Износът е намалял с 0,6 на сто до 1565,1 млрд. евро, докато вносът е нараснал с 5,9 на сто до 1578,9 млрд. евро. Търговията между държавите членки се е увеличила с 6,1 на сто до 2581,6 млрд. евро през първите седем месеца на годината. Еврозоната е отчела излишък от 14,2 млрд. евро в търговията със стоки с останалия свят през юли спрямо 10,7 млрд. евро година по-рано и 7,2 млрд. евро през юни. Износът от еврозоната е нараснал с 9 на сто на годишна база до 276 млрд. евро, а вносът - със 7,9 на сто до 261,8 млрд. евро. Увеличението на излишъка спрямо юли 2025 г. се дължи основно на химическите продукти, другите промишлени стоки, храните и напитките. При машините и превозните средства положителното салдо се е свило. За януари-юли търговският излишък на еврозоната е намалял до 17 млрд. евро спрямо 92,8 млрд. евро през същия период на 2025 г. Износът е нараснал с 1,2 на сто до 1763,6 млрд. евро, а вносът - с 5,8 на сто до 1746,6 млрд. евро. Търговията в рамките на еврозоната се е увеличила с 5 на сто до 1654 млрд. евро. ЕС

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) прави първата си инвестиция в малки модулни ядрени реактори (SMR). „Зелената“ банка на Европа решава да навлезе в този сектор в момент, когато европейските държави вече се надпреварват да разработват следващото поколение технологии за ядрена енергия. Малките модулни реактори са нововъзникваща ядрена технология, която привлича интереса на строителите на центрове за данни и други индустрии, търсещи непрекъснати доставки на нисковъглеродна енергия. С по-малък капацитет от конвенционалните реактори – до 300 мегавата мощност спрямо 1 гигават при традиционните централи – SMR могат да бъдат произвеждани във фабрики и транспортирани по целия свят, което обещава по-бърз и по-гъвкав начин за разширяване на производството на ядрена енергия. ЕИБ ще предостави заем на стойност 40 млн. евро на финландския стартъп за ядрена енергия Steady Energy, който разработва малък модулен реактор за производство на топлинна енергия за местна мрежа за централно отопление, съобщи банката в изявление. Заемът е първият от поредица планирани от ЕИБ инвестиции в SMR, заяви представител на институцията пред Reuters. Реакторът с мощност 50 мегавата, който все още е на концептуален етап, ще използва съществуваща технология с реактор с лека вода, при която водата забавя ядрената верижна реакция и охлажда реактора. Той е проектиран да бъде изграден под земята, за да се повиши неговата сигурност. Държавите от ЕС отдавна спорят дали да насърчават ядрената енергетика, което отразява разделението между страни като Франция и Швеция, които разполагат с атомни електроцентрали, и традиционно настроени срещу ядрената енергия държави като Германия и Австрия, които посочват опасенията за безопасността и управлението на ядрените отпадъци. В резултат на това бюджетът на ЕС не финансира пряко атомни електроцентрали, въпреки че заемът на ЕИБ за Steady Energy е обезпечен с гаранция от бюджета на ЕС.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации достигна 5% днес за първи път от октомври 2023 г., докато инвеститорите са в очакване на ключовото решение на Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) за лихвените проценти тази седмица. Повишението при референтните облигации, което пряко влияе върху разходите по ипотечните и други потребителски кредити, беше с над 2 базисни пункта, достигайки прага от 5 на сто. Наблюдава се ръст и при другите държавни ценни книжа. При двугодишните държавни облигации, които са особено чувствителни към краткосрочната лихвена политика на УФР, доходността нарасна с над 2 базисни пункта до 4.666%. Миналата седмица тя достигна най-високото си равнище от юли 2024 г. Доходността по 30-годишните облигации също се повиши с 2 базисни пункта до 5.374 на сто. Повишението следва публикуваните в петък данни за потребителската инфлация в САЩ през август. Макар данните да съответстваха на очакванията, те показаха, че инфлацията остава значително над целевото равнище на Федералния резерв от 2 на сто. Това бяха последните важни данни преди заседанието по паричната политика. Според инструмента „ФедУоч“ (FedWatch) на „Си Ем И груп“ (CME Group) пазарите оценяват на 90% вероятността за повишаване на лихвите с 0,25 процентни пункта.

Казахстан се стреми да превърне своята енергийна база и стратегическо разположение между големи пазари в цифрово предимство, тъй като центровете за данни, усъвършенстваните чипове и инфраструктурата за изкуствен интелект се утвърждават като стратегически активи в засилващата се глобална технологична надпревара. В центъра на амбициите на страната е „Долината на центровете за данни“ (Data Center Valley) в Екибастуз – индустриален град в Павлодарска област, дълго време свързван с добива на въглища и производството на електроенергия. Проектът е замислен така, че да се разраства поетапно до изчислителен център с общ капацитет до един гигават. Според официални лица целта на проекта е да подпомогне развитието на изкуствения интелект (ИИ), да привлече международни технологични компании и да създаде нов, експортно ориентиран сегмент на цифровата икономика. Оператор на проекта ще бъде KT-Telecom – дъщерно дружество на най-големия телекомуникационен доставчик в Казахстан, „Казахтелеком“ (Kazakhtelecom). Инициативата е подкрепена с инвестиция от 10 милиарда долара от страна на Firebird (базирана в САЩ компания за облачни услуги и инфраструктура за изкуствен интелект) и Nvidia. Очаква се планираната инвестиция от 10 милиарда долара да осигури мащабен изчислителен клъстер, оборудван със 100 000 високопроизводителни графични процесора (GPU), включително системите GB300 и Vera Rubin на Nvidia. Прогнозите сочат, че клъстерът може да генерира най-малко 3 милиарда долара годишни приходи от износ, да създаде работни места за висококвалифицирани специалисти и да привлече водещи международни технологични компании. В момента тече изграждането на първия обект от проекта с капацитет 50 мегавата. Проектът е част от по-мащабни усилия за промяна на ролята на Казахстан – от страна, която предимно потребява чуждестранни цифрови услуги, към държава с по-активно участие в сектора. Наред с други проекти за центрове за данни и Транскаспийския оптичен кабел (свързващ Казахстан и Азербайджан, чийто ключов етап наскоро приключи), това начинание отразява стремежа на Астана да превърне енергийната база и географското си положение между големи пазари в по-голяма стратегическа автономност. Целта е да се създаде цифров еквивалент на транспортните и енергийните коридори, които отдавна определят външната политика на страната. Цифрова мощ: Според данни на ООН се очаква годишните глобални инвестиции в инфраструктура за центрове за данни да нараснат от около 800 милиарда долара през 2026 г. до 1,8 трилиона долара до 2050 г. Бурното развитие на изкуствения интелект разкри и мрежа от технологични зависимости, които правителствата все по-често разглеждат през призмата на икономическата и националната сигурност. Astana Times