Българската икономика е нараснала с 2,9% на годишна база, отбелязвайки втория най-солиден растеж на БВП сред страните членки на еврозоната, за които са налични данни, показват данните на Евростат за първото тримесечие на годината. По-добра експанзия от 3% е отчетена единствено в Кипър. Спрямо три месеца по-рано, БВП на България се повиши през първото тримесечие на 2026 г. с 0,7%, като по-добър растеж в рамките на еврозоната беше отчетен единствено във Финландия (повишение с 0,9%). На този фон растежът на БВП на еврозоната се забави през първото тримесечие на 2026 г. до 0,8% на годишна база от 1,3% в края на предходната година, отбелязвайки най-слаба експанзия от второто тримесечие на 2024 г. В рамките на целия Европейски съюз БВП нарасна с 1%, но след повишение с 1,4% през четвъртото тримесечие на 2025 г., показва експресната оценка на европейската статистическа служба. На тримесечна основа икономиката на еврозоната нарасна през периода януари - март 2026 г. с 0,1%, а в ЕС - с 0,2 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г., когато беше отчетен аналогичен растеж.

С 3.6 на сто се увеличава износът на стоки от България за ЕС през периода януари - февруари 2026 г. в сравнение със същия период на миналата година и е на стойност 4,6515 млрд. евро по предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на страната ни са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 68,3 процента от износа за държавите членки на ЕС. При износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст е отбелязан в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" - 110,6 процента. Най-голям спад се наблюдава в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д." - 21,3 процента. През февруари износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 4,9 процента спрямо същия месец на 2025 г. и е 2,3371 млрд. евро. Според данните вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - февруари намалява с 0,4 процента в сравнение със същия период на 2025 г. и е 4,8486 млрд. евро (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Унгария. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства" - 5,2 процента. Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" - 28,7 процента. През февруари вносът на стоки в България от ЕС се увеличава с 3,3 процента спрямо същия месец на предходната година и е 2,5201 млрд. евро. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС през периода януари - февруари е отрицателно и е на стойност 197,1 млн. евро.

Броят на депозитите на секторите „Нефинансови предприятия“, „Финансови предприятия“ и „Домакинства и НТООД“ към края на първото тримесечие нараства на годишна база с 2%, а общият им размер – с 16.2%, до 84.52 млрд. евро. Това отбелязват от Българската народна банка. В края на март броят на депозитите на сектор „Домакинства и НТООД“ е най-голям – 9.18 милиона, като нараства на годишна база с 2.1 на сто. Сумата в тях се увеличава на годишна база с 19.9% и достига 55.70 млрд. евро. В края на март спрямо четвъртото тримесечие, броят на тези депозити обаче намалява – с 0.1%, размерът им обаче нараства с 1.7 на сто. Към края на март в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 25 хил. до 250 хил. лв. с дял от 47.4 процента. Близо до тях са влоговете между 1000 и 25 000 евро с дял от 41.8 на сто. Депозитите, които са направени в сектор „Нефинансови предприятия“ в края на март са 651 хил. броя, като се отчита ръст от 0.7% спрямо края на същия месец на 2025 година. В края на първото тримесечие тази година размерът на тези влогове е 26.76 млрд. евро, като на годишна база той нараства с 11.9 н асто. Спрямо края на декември 2025 г. броят им също намалява – с 2.4%, а размерът им се увеличава с 1.2 на сто. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на депозитите за сектора са „Търговия“ (24.9%), „Преработваща промишленост“ (13.4%) и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и енергия за охлаждане“ (9.8%). Към края на март в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 1 млн. евро с дял от 52.4 на сто. Депозитите на сектор „Финансови предприятия“ в края на март са 8522 броя, като се отчита ръст от 5.5% на годишна база. В края на първото тримесечие размерът на тези влогове е 2.05 млрд. евро, като на годишна база той спада с 12.7 на сто. Спрямо края на декември 2025 г. броят им нараства с 3.4%, а размерът им намалява с 14.4 на сто. В края на март в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 1 млн. евро с дял от 81.1 на сто.

Банковата система в България генерира печалба от 490 млн. евро (958 млн. лв.) за първите три месеца като част от еврозоната. Това е със 69 млн. лв. (35 млн. евро) или със 7.8% повече от реализираната за първото тримесечие на 2025 г., когато общите приходи в банковата система са били 455 млн. евро (889 млн. лв.). Две банки отчитат печалба от над 100 милиона евро, а общо четири са с положителен финансов резултат за повече от 50 млн. евро. УниКредит Булбанк и Банка ДСК са банките с най-големи печалби за периода 1 януари – 31 март, след като БНБ обяви съответно 133 млн. евро (260 млн. лв.) и 140 млн. евро (274 млн. лв) положителен финансов резултат. Само преди година те имаха печалби от съответно 95 млн. евро и 139 млн. евро през същия период. Пощенска банка се нарежда на трето място в класацията с печалба за 57 млн. евро, следвана от ОББ с 55 млн. евро. Челната петица се допълва от Първа инвестиционна банка – 26 млн. евро. Следват Централна кооперативна банка (ЦКБ) с 15 083 евро и Ти Би Ай Банк - 14 млн. евро и ПроКредит банк с 9 млн. евро. Десетката се допълва от Алианц Банк и Българо-американска кредитна банка, отчели съответно малко над 3 млн. евро. На минус за първите три месеца на годината е само една банка – Бигбанк, отчела загуба от 368 хил. евро. Общо пет банки в страната управляват активи за по над 10 млрд. евро, сочи справка на Darik Business Review на база данни от Българска народна банка (БНБ). Петте банки ОББ, Банка ДСК, Уникредит Булбанк, Пощенска банка и Първа инвестиционна банка (ПИБ) притежават общо 91.2 млрд. евро в активи. Това се равнява на общо 77.7% от активите на цялата банкова система у нас. Само първите три банки в класацията пък държат над половината активи в банковата система - 57.3%. През първото тримесечие от приемането на еврото най-голямата банка по активи е Банка ДСК, която се бори оспорвано за първата позиция с ОББ. Банка ДСК излиза начело с активи в размер на 23.5 млрд. евро, а ОББ я следва с 23.1 млрд. евро.

Новият доклад "Сигурност и отбрана в Югоизточна Европа" на SeeNext определя България като "безспорен лидер" по отношение на отбранителната индустрия, като освен при производството е видим и възходът на търговците, чрез които продукцията достига до Украйна и Близкия Изток. В класацията по оборот категоричното първо място е за българската VTIC International с близо 1,5 млрд. евро. През 2020 г. името на компанията се появи в медиите около поръчка за дронове за 25 милиона лева. Според данните на SeeNext приходите на компанията към 2024 г. са скочили 55 пъти спрямо предвоенните нива. На второ място е "Булкомерс КС" със 766,1 млн. евро оборот. Компанията има цивилно производство на метални конструкции, но освен това има лиценз за търговия с боеприпаси съветски и натовски калибър, леко стрелково оръжие, картечници, минохвъргачки, гранатомети, зенитни оръдия и дронове собствена разработка. На трето и четвърто място са големите български оръжейни производители - "Арсенал" (693,1 млн. евро оборот) и ВМЗ (496,1 млн. евро). Едва след тях са румънската Romarm и гръцката Theon Sensors. В десетката между седма и девета позиция има още 3 български компании - "Аркус", "Обсидан Трейд" и "Дунарит". В региона Rheinmetall, Hanwha Aerospace, Elbit Systems и Otokar изграждат или придобиват мощности. Далеч не всичко е барут и боеприпаси за съветски гаубици: Компании като българската EnduroSat (в сферата на разузнаването и наблюдението) и Wiser (в системите за командване и управление), гръцката Intracom Defence, румънската Zetta Critical Al и други се впускат напред, докато държавните регулатори и плановиците в отбраната тепърва трябва да ги догонват.

Цената на медта достигна над 14 000 долара за тон на Лондонската борса за метали, доближавайки се до историческия максимум от януари тази година. Ръстът се дължи на комбинация от фактори - възстановяване на търсенето в Китай, геополитическо напрежение в Близкия изток и свиване на глобалните доставки. Войната в Близкия Изток и затварянето на Ормузкия проток, доведоха до сериозни смущения в снабдяването със сяра - ключов компонент за производството на сярна киселина, използвана в около 20% от световното производство на мед. Допълнително напрежение създаде и забраната на Китай за износ на сярна киселина, влязла в сила на 1 май. Въпреки че Пекин поддържа рекордни нива на производство, достигайки 96,1% капацитет и 10,73 млн. тона годишно, това може да не е достатъчно да компенсира загубите от прекъсванията в Иран, Австралия и Чили. Анализаторите от Citi прогнозират, че цената на медта ще се задържи около 13 000 долара за тон, но при благоприятно развитие на геополитическата обстановка и ускорено търсене заради енергийния преход, тя може да достигне 15 000 долара до края на годината. Goldman Sachs обаче са по-предпазливи и очакват средна цена от 12 650 долара за тон през 2026 г., предупреждавайки за риск от спад при влошаване на икономическите перспективи. България е сред традиционните производители на мед в Европа, като се нарежда на трето място в ЕС. Основните находища са в Средногорието, където се добиват медни руди с високо съдържание на благородни метали."Асарел - Медет" и "Елаците - Мед" годишно произвеждат по 240 000 тона меден концентрат, а разширението на завода на Aurubis край Пирдоп ще му даде капацитет за производство на 340 000 тона рафинирана мед. В добива и преработката работят хиляди хора, а компаниите са фактор за развитието на свързани индустрии и имат голям принос за бюджета.

Преди година успешно приключи проектът "Връзки от Изток към Запад", свързан с превръщането на пристанището в Бургас в атрактивиен интермодален хъб. Той беше реализиран от дружеството на братята Кирил и Георги Домусчиеви - "БМФ Порт Бургас" АД. Стойността на проекта е 10 762 760 евро, като е съфинансиран от Европейския съюз - до 85% от средствата идват по механизма "Свързана Европа" - сектор "Транспорт". Модернизацията позволява обработката на влакови композиции с дължина до 740 метра. На 14 април 2026 г. "БМФ Порт Бургас" АД получи разрешение за ползване на обект: "Нова вътрешнопристанищна железопътна свързаност на територията на пристанищен терминал "Бургас Запад". Обектът включваше изграждането на шест нови железопътни коловоза - два оперативни и четири буферни, с обща дължина 3975 м. Новите коловози са предназначени за обслужване на влакове, превозващи контейнерни и насипни товари. С тяхното изграждане капацитетът на терминал "Бургас Запад" ще надхвърли 100 вагона дневно. През юли и декември 2025 г. бяха въведени в експлоатация още два обекта. Единият е "Нов коловоз - железопътна част на територията на пристанищен терминал "Бургас Запад", с дължина 456 м с цел осигуряване на допълнителен капацитет, който да поеме нарастващия железопътен трафик от и към терминал "Бургас Изток-2". Другият обект е "Нови приемно - отправни коловози в тила на корабни места № 16, № 17 и № 18 на територията на пристанищен терминал "Бургас Изток-2" - два нови коловоза с дължина 614 м и 412 м, осигуряващи увеличен капацитет и по-ефективно обслужване на товарните потоци. Изпълнението на строителните дейности по проекта беше възложено на "Инстрой" ООД, с подизпълнител "Лин Партнърс" ООД.

Единствено "Грома холд" подаде оферта за строителството на 2.7 км обход на Симитли, който ще бъде част от магистрала "Струма" и има за цел да изведе транзитния график извън града. Поръчката е с прогнозна стойност от малко над 90 млн. евро. Поръчката е на инженеринг. Заложеният срок за проектантски работи е 240 календарни дни, а за самото строителство - 1 година (365 календарни дни). Средствата от 90 млн. евро идват по линия на програма "Ново строителство" на АПИ. Обществената поръчка беше обявена по процедурата договаряне без обявление.

Shelly Group обяви, че сред ключовите стратегически проекти за 2026 е новата автоматизирана производствена база в Пловдив. Съоръжението е предназначено за изработка на модули, като част от тях ще се произвеждат единствено тук, както и на някои от устройствата Shelly. Очаква се фабриката да достигне пълен производствен капацитет към края на юни т.г., като тя ще бъде почти изцяло автоматизирана, а съвсем малък експертен екип ще оказва качествен контрол по процесите.

На заседанието си от 12.05.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Тодор Брешков, Чавдар Донков и Николай Драгомирецки за членове на съвета на директорите на „Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ. 2. Одобрява Ангел Ангелов за член на съвета на директорите на „Браво Хоум“ ЕАДСИЦ. 3. Одобрява Силвия Трифонова за нов член на съвета на директорите на „Индустриален Фонд за Недвижими Имоти“ ЕАДСИЦ. 6. Прекратява производство във връзка с издаване на разрешение на „ИнвестПРО Капитал” ЕООД за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

Вносът на руски втечнен природен газ в ЕС е достигнал най-високото равнище от началото на войната в Украйна през 2022 г., според проучване на Института за енергиен икономически и финансов анализ (IEEFA). То подчертава зависимостта на Европа от руски газ в момент, когато конфликтът в Близкия изток нарушава световните доставки на горива. Вносът на руски втечнен природен газ в ЕС се е увеличил с 16 на сто на годишна база през първото тримесечие на 2026 г., достигайки 6,9 милиарда кубически метра, най-високото ниво от 2022 година. Франция, Испания и Белгия са страните, които са внесли най-голямо количество втечнен природен газа от Русия, според проучването. Подобна тенденция се наблюдава и през април, когато европейският внос на руски втечнен природен газ се е увеличил със 17 на сто на годишна база. След руската инвазия в Украйна през 2022 г., Европа, търсейки диверсификация, увеличи вноса на втечнен природен газ, за да намали историческата си зависимост от руския газ, транспортиран по тръбопроводи: според Европейската комисия, този внос е трябвало да представлява 45 на сто от общия импорт на газ през 2025 г., а останалата част да се транспортира по тръбопроводи. Руският газ обаче продължи да постъпва - Русия остава вторият по големина доставчик на втечнен природен газ за ЕС, въпреки че ЕК одобри забрана за всякакъв внос на руски газ в ЕС до есента на 2027 г., за да лиши Москва от ресурси, финансиращи войната ѝ в Украйна. Франция е внесла повече руски втечнен природен газ, от която и да е друга европейска страна през първото тримесечие на 2026 г., достигайки рекордно високо ниво през януари, според данните на Института за енергиен икономически и финансов анализ. В същото време Европа е увеличила до такава степен доставките си на американски втечнен природен газ след началото на войната в Украйна и още повече след войната в Близкия изток, че САЩ са на път да се превърнат в основен доставчик на газ на Стария континент през 2026 г. Норвегия продължава да е водещ доставчик за ЕС с дял от 31 на сто през първото тримесечие на 2026 г., следвана от САЩ (28 на сто) и Русия (14 на сто) за целия си внос (тръбопроводи и втечнен природен газ), сочат данни на ЕК. Според мозъчния тръст, ЕС би могъл да доставя 80 на от вноса си на втечнен природен газ от САЩ до 2028 г.

Цените, които потребителите в САЩ плащат за широк спектър от стоки и услуги, са се повишили с по-бързи темпове от очакваното през април, засилвайки опасенията за въздействие на инфлацията върху американската икономика. Индексът на потребителските цени се е повишил със сезонно коригирани 0,6% за месеца, а годишният темп е 3,8%, съобщи във вторник Бюрото по трудова статистика. Месечният темп е в съответствие с прогнозите, но годишният темп е с 0,1 процентни пункта над консенсусната прогноза на Dow Jones. Без да се отчитат храните и енергията, основният индекс на потребителските цени се е повишил съответно с 0,4% и 2,8%, което показва, че макар инфлацията да остава силно над целта на Федералния резерв от 2%, значителен натиск идва от несъществени области, по-специално от енергоизточниците. Годишният темп на общата инфлация е най-високият от май 2023 г. и се ускорява с половин процентен пункт спрямо март. Основната инфлация се е забързала с 0,2 процентни пункта на годишна база. Цените на енергоресурсите, които са скочили с 3,8%, отново са основен фактор за движението на инфлацията, въпреки че цените на хранителните продукти също са се вдигнали с 0,5%. За енергоизточниците това означава, че 12-месечният ръст достига 17,9%, а за хранителните продукти – 3,2%. Индексът на цените на бензина се повишава с 28,4% на годишна база. Въпреки че енергоизточниците и по-специално бензинът са основна тема в новините, инфлационният натиск идва и от редица други области. Разходите за жилище са се вдигнали с 0,6%, тези за категорията облекло, която е чувствителна към митата, са се увеличили с 0,6%, а цените на самолетните билети – с 2,8%, с което 12-месечният им ръст достига 20,7%. Митата изглежда са засегнали и други области, като цените при обзавеждането и разходите за домакинството се се вдигнали с 0,7%. Реалното средно почасово заплащане отбелязва спад от 0,5% за месеца и от 0,3% на годишна база.

В продължение на повече от две десетилетия глобалната икономика функционираше върху една фундаментална предпоставка: Китай беше най-голямата дефлационна сила в света. Евтината работна ръка, огромният производствен капацитет и агресивният износ държаха цените на индустриалните стоки ниски и позволяваха на западните централни банки да поддържат лихви близо до нулата дори при силен икономически растеж. Днес обаче започва да се оформя напълно различна картина. Последните данни от Китай са тревожен сигнал за глобалната икономика. Производствената инфлация в страната, измервана чрез индекса на производствените цени, скочи с 2.8% на годишна база през април, което е най-високото ниво от 45 месеца насам и значително над очакванията на анализаторите за 1.6%. Само преди месец показателят беше едва 0.5%, а преди това Китай прекара почти три години в дефлационна среда с падащи фабрични цени. Това е промяна в глобалния инфлационен режим. Инфлацията в Китай не идва от силно потребление или икономически бум. Китайската икономика продължава да страда от слаб имотен сектор, ниско вътрешно търсене и проблеми при потреблението. Продажбите на жилища остават с над 25% под нивата отпреди кризата, а младежката безработица в големите градове остава близо до двуцифрени стойности. Вместо това инфлацията идва от разходите, най-вече енергията. След началото на конфликта в Близкия изток и блокадата около Ормузкия проток цените на енергията започнаха рязко да растат. Брентът се движеше около 70 долара в началото на годината, а впоследствие премина над 100 долара за барел. Това удари директно китайската индустрия, защото страната остава един от най-големите вносители на петрол и природен газ в света. Китайските власти вече повишиха вътрешните цени на бензина и дизела няколко пъти от началото на конфликта. Авиокомпаниите започнаха да добавят нови горивни такси. Производствените цени при металите, петрола, газа и технологичното оборудване растат ускорено. Проблемът е, че когато Китай започне да генерира инфлация, това не остава локален феномен. Китай е индустриалното сърце на световната икономика. Страната произвежда около 31% от глобалната индустриална продукция и е ключов доставчик на електроника, машини, компоненти, батерии, соларни панели и индустриално оборудване. Европа и САЩ са дълбоко зависими от тези вериги за доставки. Това означава, че по-високите фабрични цени в Китай постепенно започват да се прехвърлят към западните икономики. Ако производствените разходи за електроника, машини и компоненти в Китай растат с 2.8%, след време това се вижда и в цените на автомобилите в Германия, индустриалното оборудване във Франция или електрониката в САЩ. Точно тук започва истинският проблем за централните банки. Само преди няколко месеца пазарът беше почти убеден, че Федералният резерв ще започне агресивен цикъл на намаления на лихвите още през втората половина на 2026 г. Сега тази картина се разпада. Goldman Sachs вече отложи очакванията си за първо намаление чак за декември 2026 г., а второто вече се очаква през март 2027 г. Банката посочва една основна причина: енергийният шок и прехвърлянето му към инфлацията. Според Goldman базовият индекс на личните потребителски разходи в САЩ вероятно ще остане близо до 3% през по-голямата част от годината вместо да се върне към целта на Фед от 2%. Това е критично важно, защото в момента основната лихва в САЩ остава в диапазона 3.50%-3.75%, а пазарът започва да приема, че тя може да остане там много по-дълго. Pimco отиде още по-далеч. Дан Айвасцин предупреди, че пазарът не трябва напълно да изключва ново повишение на лихвите. Това променя цялата логика на пазарите. През последните две години технологичните акции и рисковите активи растяха не само заради AI бума, а и защото инвеститорите очакваха постепенно поевтиняване на капитала. Nvidia, Microsoft, AMD, Palantir и Broadcom се търгуваха при огромни оценки именно защото пазарът вярваше, че доходността по облигациите постепенно ще започне да пада. Но ако инфлацията остане устойчива около 3%, а лихвите останат високи до 2027 г., оценките започват да изглеждат много по-уязвими. Тук Европа е в още по-трудна позиция. Европейската икономика расте значително по-бавно от американската. Прогнозите за растежа на еврозоната през 2026 г. вече са около 0.8%-1.0%, докато САЩ все още се движат около 1.7%-2.0%. Германия продължава да страда от слаб индустриален сектор, а производствените индекси остават близо до рецесионни нива. В същото време Европа остава силно зависима от вносна енергия и китайски компоненти. Ако Китай започне да изнася по-високи фабрични цени, а петролът остане над 100 долара, тогава европейските компании ще бъдат ударени двойно. Първо чрез по-скъпа енергия и второ чрез по-скъпи индустриални доставки. Това поставя Европейската централна банка в почти невъзможна ситуация. От една страна икономиката има нужда от по-ниски лихви. От друга страна инфлацията може отново да започне да се ускорява. Само енергийният компонент в еврозоната вече расте с около 11% на годишна база, а ако Китай продължи да генерира производствен инфлационен натиск, този процес вероятно ще се засили. Светът навлиза в период на деглобализация, геополитически конфликти и скъпа енергия. AI революцията допълнително увеличава търсенето на електричество, чипове, памет и инфраструктура. Само Microsoft, Amazon, Meta и Alphabet планират капиталови разходи за над 350 милиарда долара тази година, голяма част от които са свързани с AI центрове за данни. Това създава нов структурен натиск върху суровините и енергията. В Китай вече се виждат първите признаци на този преход. Производствената инфлация се връща въпреки слабото вътрешно търсене. Това означава, че инфлацията вече не е функция само на потреблението. Тя започва да се движи от предлагането, енергията и индустриалните ограничения. Ако Китай вече не е дефлационната машина на света, тогава целият модел на евтин капитал, евтина енергия и евтини стоки започва постепенно да се разпада. И именно там се намира истинският риск за пазарите през следващите години. Ако Китай вече не е дефлационната машина на света, тогава целият модел на евтин капитал, евтина енергия и евтини стоки започва постепенно да се разпада. И именно там се намира истинският риск за пазарите през следващите години.

През март чуждестранните резерви на Турция отчитат най-силния си спад в историята заради войната в Иран, която предизвика глобални разпродажби на активи на развиващите се пазари и оказа натиск върху националната валута на страната – лирата. Официалните резерви намаляват с 43,4 млрд. долара през март, показват данни за платежния баланс. Част от спада отразява държавната намеса за компенсиране на отлива на портфейли, добавя агенцията. Междувременно дефицитът по текущата сметка на Турция се увеличава до 9,7 млрд. долара през март от 7,3 млрд. долара през февруари, показват данните. Като вносител на енергоносители Турция е силно засегната от по-високите цени на петрола и газа, причинени от ефективното затваряне на Ормузкия проток и произтичащите от това прекъсвания на световните доставки на суров петрол и рафинирани продукти. Някои световни банки започнаха да променят благоприятните си перспективи пред лирата заради нарастващия дефицит по текущата сметка. След преизбирането на президента Реджеп Тайип Ердоган през 2023 г. нов икономически екип се стреми да стабилизира външните финанси на Турция чрез охлаждане на търсенето с конвенционални инструменти, като по-високи лихвени проценти и ограничения върху растежа на кредитирането. Централната банка запази основния си лихвен процент на ниво от 37% в продължение на две поредни срещи, но ефективно отпуска заеми при по-висока лихва от 40% от началото на войната в Иран – техническа мярка за затягане на ликвидността, без да се въвежда официално повишаване на лихвите. Инфлационният натиск обаче продължава, като годишният растеж на цените се ускорява до 32,4% през април.