Брутният вътрешен продукт на България се очаква да нарасне с 2,2% през настоящата година след повишение с 1,8% през 2023 г., сочат новите макроикономически прогнози на БНБ. Това представлява низходяща ревизия спрямо декемврийската прогноза на БНБ за повишение на БВП с 2,5% през 2024 г. Според централната банка, в подкрепа на растежа ще бъде вътрешното търсене, докато нетният износ ще се отрази отрицателно. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено от нарастване на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, растеж на инвестиционната активност, както и от по-високо правителствено потребление. За ускоряването на растежа на реалния БВП основно влияние оказва допусканото преминаване на приноса на изменението на запасите от силно отрицателен през 2023 г. в неутрален през 2024 г., заложено в новата прогноза на БНБ. Негативната динамика на нетния износ пък отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги. Външното търсене на български стоки и услуги се очаква да нарасне с 2,1% през 2024 г. и да се ускори до 3,3% през 2025 г. и до 3,4% през 2026 г. БНБ също така очаква растежът на реалния БВП да се ускори през 2025 г. до 3,3% и след това да се забави до 2,6% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции. Централната банка прогнозира годишната хармонизирана инфлация в България да се забави до 2,3% в края на настоящата година, а средносрочната инфлация да достигне 3%. В края на 2025 г. се очаква инфлацията да се ускори леко до 2,7% и да остане на това ниво в края на 2026 г. В средносрочен план БНБ очаква положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.

След около година пауза Министерството на финансите даде ход на емисионната си програма, като пусна в обращение нова емисия 3-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирана в левове, с падеж след 3 години и годишна лихва 3.01%. На аукциона са пласирани ДЦК за 200 млн. лв., като поръчките са били за 512.5 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие 2.56. Най-много книжа са придобили банките - 46%, следвани от пенсионните фондове с 11%, застрахователните дружества - 8%, договорни и гаранционни фондове - 6%, и други инвеститори - 29%. Фирмите и гражданите могат да купуват ДЦК на първичния пазар на провежданите от БНБ аукциони чрез първичните дилъри. На тях те могат да подадат два вида поръчки: състезателни - до 30 поръчки, с предложена от тях цена, или несъстезателни (неограничен брой), които се изпълняват по постигнатата средна продажна цена на аукциона. Съвкупната номинална стойност на една състезателна поръчка е най-малко 1000 лв. и е кратна на 1 лв., а на несъстезателната - най-малко 50 лв. и кратна на 1 лв. Списъкът на първичните дилъри на ДЦК е публикуван на сайта на министерството.

Българо-американска кредитна банка (БАКБ), в която най-голям акционер е Цветелина Бориславова пряко и чрез фонда си "Си Ес Ай Еф", е постигнала споразумение да придобие Токуда банк. След публикуването на информацията акциите на БАКБ скочиха с 23.3% до 9 лв., което и отрежда 222 млн. лв. пазарна капитализация. Сделката трябва да получи одобрения от БНБ и КЗК, преди да бъде финализирана. И двете банки са сред сравнително малките играчи на пазара със сумарно под 2% пазарен дял. Токуда банк е най-малката банка регистрирана в България с активи под 0.5 млрд. лв., или под 0.3% пазарен дял. Единствено някои клонове на чужди финансови институции, опериращи в страната, са с по-ниски балансови числа. За 2023 г. тя отчита 18.2 млн. лв. нетен лихвен доход и 7.5 млн. лв. печалба - далеч над обичайните нива, като банката видимо се възползва от текущата благоприятна среда. Собственият ѝ капитал е близо 50 млн. лв., като има 325 млн. лв. депозити на домакинства и малко над 100 млн. лв. фирмени. Кредитният ѝ портфейл от 260 млн. лв. е насочен предимно към бизнеса (190 млн. лв.). Тя е собственост на японската Tokushukai Incorporated - корпорацията на японския магнат Торао Токуда, която беше първоначалния инвеститор и в първата голяма частна болница в страната "Токуда". През годините обаче реалният контрол над банката често е бил свързван с различни местни икономически групи. За БАКБ придобивката ще е малка добавка към нейните почти 2.8 млрд. лв. активи, като сумарно сделката би я изкачила на десето място по активи. За 2023 г. отчита почти 55 млн. лв. печалба. След евентуалното поглъщане на "Токуда" от БАКБ на българския пазар ще останат да оперират 12 банки и 6 клона на чужди институции.

Инвестиционният фонд "Алфа България" АД придоби дял във Wiener Privatbank. Сделката е за покупката на 478 000 акции на цена 8 евро на брой, равняващи се на 9,55% от капитала на частната банка, базирана във Виена. Wiener Privatbank е листната на борсата във Виена и е специализирана в управлението на активи, фондове и акционерни участия в публични дружества. Мажоритарен собственик на банката е Гюнтер Керблер, основател и собственик на Kerbler Holding GmbH. Заедно с Александър Копечек той управлява компанията със седалище във Виена. Kerbler Holding участва в няколко национални и международни компании. Централната бизнес област е в сектора на недвижимите имоти с особен фокус върху придобиването, развитието и адаптирането на висококачествени проекти за недвижими имоти в Австрия. Публичният инвестиционен фонд "Алфа България" АД наскоро придоби акционерно участие и в индустриалната група на "Приста ойл Холдинг" АД. Компанията е с най-голям пазарен дял в продажбите на дребно на автомобилни масла за България. Тя има силно присъствие и в страните от Югоизточна и Централна Европа. "Алфа България" ще има и ключово участие в производителя на акумулатори "Монбат" АД, в който "Приста Ойл Холдинг" е акционер и притежава 42,73% от акциите с право на глас. Фондът "Алфа България" е учреден с цел привличане на преки чужди инвестиции в българската икономика. Той е регистриран като акционерно дружество на Българската фондова борса и има пазарна капитализация от 51 млн. лева. Основни акционери в инвестиционния фонд са австрийското дружество БГА Мениджмънт ГМБХ на Франц Ферингер с дял от 32%, Сейнт Гебриъл Ресорт на Диана Стайкова с дял 29% и Интер Финанс Холдинг АД на Иван Динов с дял от 31,79%.

Българският енергиен холдинг направи смени в ръководствата на "Мини Марица Изток", Националната електрическа компания, в съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности" и на оператора на газовата връзка с Гърция. С решение на холдинга за изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ е назначен Тодор Тодоров, който е заемал длъжността от 2009 до 2011 година и през януари 2022 г. В Съвета на директорите на НЕК влиза Деян Иванов, бивш сътрудник в парламентарната комисия по енергетика. Приета е и оставката на Свилен Спасов като член на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД. Мястото му заема Георги Добрев, който е с дългогодишен опит в областта на енергетиката. Промяна е гласувана и в Надзорния съвет на „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД - на мястото на Момчил Ванов като член на Надзорния съвет влиза Румяна Петрова. Нейният професионален път също е в областта на енергетиката, като е заемала длъжности в Дирекция „Правна“ в „Булгаргаз” ЕАД - главен юрисконсулт, заместник-директор на дирекция и директор на дирекция. Предстои свикване на общо събрание на акционерите на „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД за вземане на решение.

Професионален футболен клуб ЦСКА е получил впечатляващата сума от 35 милиона лева от "Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука", който е собственост на Данаил Илиев - директор в Winbet. Солидната инвестиция е преведена на дружество, което държи 40% от акциите на футболния клуб и е собственост на въпросния фонд. Това е сторено след увеличение на капитала чрез парична вноска от 18 551 000 лева на 53 551 000 лева. Така инвестициите на "Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука" в клуба от началото на годината нарастват на 40 милиона лева. В края на 2022 година капиталът на дружеството, което е собственик на 40% от ЦСКА, беше само 1000 лева, а 12 месеца по-късно е увеличен на 13 551 000 лева. В началото на тази година последваха още три парични вноски в общ размер на 5 млн. лв., за да се стигне и до сегашната от 35 млн. лева. Предметът на въпросното дружество е инвестиции в спортни съоръжения и обекти, и мениджмънт на спортни съоръжения и обекти.

"Далсия" е новата търговска марка, под която фирма "Бруната" ООД ще осъществява своята търговска дейност. Компанията има вече изцяло българска собственост и е позната в страната с въвеждането на топлинното счетоводство през 1992 г.Към момента "Далсия" обслужва над 100 000 домакинства в България. Промяната на търговската марка е част от стратегията за развитие на компанията. От топлинен счетоводител, който работи само с един вид уреди, "Далсия" създава платформа от различни системи за управление и контрол на разходите за отопление. Това ще даде възможност да разшири мрежата си от партньори, като работи с уреди от най-добрите производители на пазара - Brunata, Siemens, Danfoss, B-meters, както и да повиши избора и качеството на услугата за своите клиенти. Освен с дялово разпределение на разходите за отопление, охлаждане, топла и студена вода, компанията заема лидерска позиция в региона и в топлофикационния сектор, като произвежда абонатни станции и доставя оборудване. Над 70% от новите сгради в България са оборудвани с абонатни станции на компанията. "Далсия" осъществява международна инженерингова дейност в редица държави, сред които са Дания, Косово, Гърция, Италия, Франция, Сърбия. Компанията е произвела над 15 000 абонатни станции. В "Далсия" работят 150 служители. Приходите на компанията възлизат на 21 млн. лв. през 2023 година.

Дружеството със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти “Куантум Дивелопмънтс” АДСИЦ – София ще зарадва акционерите си с дивидент, от 1 235 000 лв.. Това означава по 1.90 лв. на една акция. Решение за това ще вземе редовното общо събрание на акционерите, което е нсарочено за 30 май в София. Сумата за дивидента се формира от 269 005.51 лв., представляващи 100 % от сумата за разпределяне на дивидент от дружеството за финансовата 2023 година плюс още 965 994.49 лв. от неразпределената печалба за минали години. Предвидени са и промени в органите на управление на дружеството –освобождаване на Стефка Николова и избор на Пейо Николов за нов член на съвета на директорите. Предлага се и преизбиране на останалите членове на борда за нов мандат от пет години. Акциите на “Куантум Дивелопмънтс” се търгуват на “Българска фондова борса”. През последните двана десет месеца цената им е без промяна – 0.56 лева за един брой. Дружеството разпредели дивидент и от печалбата за 2022 годинеа – по 1.65 лева.

Общо 342 застрахователни брокера са функционирали у нас в края на 2022 г. От тях 340 са подали годишни справки към Комисията за финансов надзор. Те показват, че премийният приход, реализиран през застрахователните брокери, достига рекордните 2.381 млрд. лв. спрямо 2.061 млрд. лв. година по-рано. Общо 2.178 млрд. лв. е реализиран в полза на застрахователи в България, а 202 млн. лв. – в полза на застрахователи със седалище в други държави. Три от застрахователните брокери, осъществяващи дейност у нас, приключиха 2023 г. с премиен приход, надхвърлящ 100 млн. лв. Лидер по този показател е Ес Ди Ай Груп със 173 млн. лв., следван от Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс (165 млн. лв.) и Марш ЕООД (129.7 млн. лв.). Сред лидерите в страната са още Тотал Инс (88.9 млн. лв.), Амарант България (83 млн. лв.) и Брокер Инс (81 млн. лв.). В топ 10 са още Мусала Иншурънс Брокер (72.7 млн. лв.), Дженерал Брокер Клуб (68.5 млн. лв.), УниКредит (67.8 млн. лв.) и Юнайтед Брокер (55.8 млн. лв.). Брокерите от топ 20 са реализирали съвкупните близо 1.4 млрд. лв. премиен приход, представляващ 58.7% от общия в сектора. Премиен приход от над 10 млн. лв. са отчели 45 от компаниите, а над 1 млн. лв. – 204 от тях.

През 2022 година зависимостта на ЕС от вноса на петрол и петролни продукти е рекордна - 97,7%, става ясно от данните на Евростат. Този ръст е забележителен и на фона на значителното намаление, което беше постигнато през 2021 година - до 91,6%. Ръстът се обуславя основно от увеличаването на нетния внос (с 9,5%), като вносът расте с 4,9%, а износът намалява с 1,7%. През 2022 г. страните от ЕС също така увеличиха резервите си от петрол и петролни продукти (с 8,3 млн. тона), след като през 2021 година бяха изразходени рекордни количества от петролните резерви в общността. Вносът на тези допълнителни количества петрол повишава зависимостта от него. Общо през 2022 г. в ЕС са внесени 479,6 млн. тона петрол, като най-големият вносител остава Русия (88,4 млн. тона), следвана от Норвегия (54,1 млн. тона), САЩ (48,3 млн. тона), Ирак и Казахстан. Зависимостта от вноса на петролни продукти, включително и горива, също расте през 2022  година - до 97,6%. Причината е увеличеното търсене на горива - с 6,3%, като при керосина например увеличението е с 32,5% спрямо 2021 година.  През 2022 година има и промяна в структурата на вноса на петрол и петролни продукти - от Русия те намаляват със средно 24,6 млн. тона  (намаление с 21,75 пр.п), като това намаление се компенсира с доставките от Саудитска Арабия, САЩ и Норвегия. Собственото производство в ЕС намалява, въпреки че цените се повишиха значително заради енергийната криза, предизвикана от руското нахлуване в Украйна. През 2022 г. в общността са добити 16,3 млн. тона петрол, което е със 7,4% надолу спрямо 2021 година. Пикът беше през 2004 г., когато страните добиха 41,8 млн. тона, което означава, че спадът оттогава е 61 на сто, посочва още Евростат. Според данните държавата с най-голям добив на петрол през 2022 година е Италия - 4,5 млн. тона, което е намаление от 8% на годишна база. Добив има още  и в Дания (3,2 млн. тона), и Румъния (3 млн. тона). При производството на петролни продукти обаче има ръст - с 4,5% до 544,3 млн. тона. През 2020 година страните от ЕС произведоха 504,5 млн. тона петролни продукти, което е най-ниското ниво, измерено от статистиката. Сривът тогава беше продиктуван от затварянето на икономиката заради пандемията от коронавируса. В страните от общността се произвеждат основно дизел (222 млн. тона) и различни видове бензини.

Жилищата в Канада поскъпнаха рекордно, което ги прави недостъпни за голяма част от населението, особено за младите, които търсят първия си дом. Цените на жилищата в Канада са ce yвeличили нaд двa пъти пpeз пocлeднoтo дeceтилeтиe средно дo 556 хил. американски долара. Поскъпването на имотите доведе до покачване и на наемите. B Topoнтo и Baнĸyвъp внocĸитe пo ипoтeĸaтa пoглъщaт пo-гoлямaтa чacт oт дoxoдитe нa дoмaĸинcтвaтa, cпopeд иĸoнoмиcти oт Националната банка на Канада. Средно 59% от доходите на домакинствата отиват за вноски по заеми за покупка на имот в 10 гoлeми гpaдa в Канада, показват данни на банката. Според проведена анкета сред жителите на Канада, най-доброто решение за излизане от ситуацията е строителството на повече жилища. Според 23% от анкетираните това е най-добрият начин за нaмaлявaнe нa paзxoдитe зa жилищa. Oĸoлo 22% пpизoвaвaт зa пoвeчe жилищa, cyбcидиpaни oт пpaвитeлcтвoтo, a 21% ĸaзвaт, чe ocнoвeн пpиopитeт тpябва да бъде нaмaлявaнeтo нa лиxвитe пo ипoтeчнитe ĸpeдити. 12% от анкетираните твърдят, че най-добрият вариант е oгpaничaвaнeтo на имигpацията.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай нарасна с 5.3% през първото тримесечие в сравнение с предходната година. Оповестеният темп на растеж през първото тримесечие надхвърли прогнозите на анализаторите на Reuters за 4.6% и 5.2% за цялата 2023 г. Промишленото производство е нараснало с 6.1% през първото тримесечие в сравнение с предходната година, докато цените на промишлените компании са спаднали с 2,7%, тъй като дефлационният натиск е продължил да оказва влияние върху сектора. През тримесечието инвестициите в дълготрайни активи са нараснали с 4.5% спрямо предходната година, подкрепени от 9.9% увеличение на инвестициите в производството, което компенсира 9.5% спад на инвестициите в имоти. Продажбите на дребно нарастват с 4.7% през тримесечието, което е спад спрямо 5.5% за периода януари-февруари. Китайският бенчмарк индекс CSI 300, включващ акции, листвани в Шанхай и Шънджън, се понижи с 1% във вторник, докато индексът CSI 1000 спадна с 2.7%. Другите пазари в Азия също отбелязаха спад след по-силните от прогнозите данни за продажбите на дребно в САЩ, които намалиха вероятността от предстоящо намаляване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв. Китай си е поставил за цел да постигне ръст на БВП от 5% през тази година, което е същото като през миналата и най-ниската стойност от десетилетия насам. Инфлацията обаче спадна под прогнозите през март, което свидетелства за запазване на дефлационния натиск въпреки усилията на Пекин да стимулира вътрешното търсене и да неутрализира кризата в имотния сектор. От 2021 г. китайската икономика се бори с вълна от фалити на предприемачи в сектора на недвижимите имоти, които замразиха строителната дейност, а продажбите на жилища се понижиха. Секторът не показа признаци на възстановяване през първото тримесечие, като инвестициите в жилища са спаднали с 10.5% на годишна база. Започнатите нови жилища са се сринали с 27.8% по застроена площ, а завършените - с 20.7% по същия показател. Износът на Китай през първото тримесечие също е по-слаб в доларово изражение, но според анализаторите обемите продължават да се увеличават, тъй като производителите завладяват все по-голям дял от световния пазар. От Goldman Sachs заявиха, че ръстът на продажбите на дребно през март е бил по-нисък отчасти заради високия базов ефект от предходната година, когато Китай отмени пандемичните ограничения. Растежът на промишленото производство също се понижи през март отчасти поради по-малкия брой работни дни през месеца тази година в сравнение с година по-рано. Банката, която преди оповестяването на данните промени от 4.8% на 5% своята прогноза за растежа за цялата година, заяви, че макар данните да показват, че производството все още е силно, Пекин все пак ще трябва да окаже политическа подкрепа на фона на слабостта на жилищния сектор, крехкото доверие и намаляването на задлъжнялостта на местните държавни финансови средства. В понеделник Китайската народна банка запази основния си средносрочен лихвен процент по кредитите на ниво от 2.5%. Миналата седмица рейтинговата агенция Fitch понижи перспективата си за Китай от "неутрална" на "негативна", определяйки "растежа, зависим от недвижимите имоти" като източник на повишена несигурност. В отговор китайското министерство на финансите заяви, че агенцията "не е успяла ефективно да предвиди положителната роля на фискалните политики за насърчаване на икономическия растеж".