Бюджетът на България за 2024 г. е експанзионистичен и ако бъде изпълнен в този си вид, ще увеличи търсенето и ще засили инфлационния натиск в страната. Затова една от препоръките на Международния валутен фонд (МВФ) е дефицитът да бъде понижен с 1% от БВП. Тя е част от заключенията в редовния годишен икономически преглед, който изготвя фондът. Заложеният от финансовото министерство касов дефицит е 5.8 млрд. лв., или 3% от БВП, и още докато бюджетът се дебатираше в парламента, срещна критики от страна на БНБ именно в тази посока. Тогава управителят на централната банка също изтъкваше, че би трябвало той да е с по-нисък дефицит, да има повече буфери в случай на по-неблагоприятно развитие на икономиката и да залага по-висок размер на фискалния резерв в края на годината. Според МВФ сега са нужни краткосрочни мерки най-вече за увеличаване на приходите, а в малко по-дългосрочен план - структурни реформи за подобряване на конкурентоспособността на България и повишаване на доходите. МВФ очаква тази година БВП на България да нарасне с 2.7%, а средногодишната инфлация да е 3.5%.

Рязко забавяне на растежа на заплатите в ЕС в края на 2023 г. спрямо третото тримесечие на миналата година, отчете Евростат. През последното тримесечие на 2023 г. средното почасово заплащане на труда в цялата икономика на Европейски съюз се повиши с 3,8%, а в рамките на еврозоната - с 3,1% спрямо същото тримесечие на предходната година. През третото тримесечие на миналата година в ЕС средното почасово заплащане на труда се повиши с 5,7%, а в еврозоната - с 5,2 на сто. В България растежът на средното почасово заплащане на труда в края на 2023 г. пък се забави до 11,9% от 15,7% през третото тримесечие на 2023 г. В рамките на Европейския съюз най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%). В рамките на еврозоната почасовите заплати нарастват най-много Хърватия (с 16,0%), Словения (с 12,5%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%), докато в Италия намаляват с 0,1%, а в Германия се повишават с едва 2,2 на сто. В ЕС икономическите дейности, които регистрират най-високите годишни увеличения на почасовото заплащане на труда през последното тримесечие на 2023 г. са: "Минно-добивната промишленост" (повишение с 11,3%), следвана от "Водоснабдяването и канализацията" (с 5,7%), "Транспорт и складиране"(с 5,6%), административните и спомагателни услуги (с 5,6%) и търговията на едро и дребно (повишение с 4,9%) .

Общо 57 млн. лева капиталови инвестиции са вложени в иновации, социални и екологични проекти за 2023 г. в бирената индустрия на България, отчетоха от Съюза на пивоварите в България на годишното си общо събрание. От тях над 20 милиона са в дълготрайни материални активи за зелени иновации като фотоволтаични мощности, доизграждане на биоанаеробни инсталации, закупуване на хибридни автомобили, обновяване на машини, хладилни витрини, наливни инсталции и други апарати с оптимален енергиен клас. Към капиталовите вложения се добавят социалните инвестиции за развитието на човешките ресурси, проектите с принос към общността, екологичните инициативи, кампаниите за отговорна консумация, заедно с информационно-образователните и превантивните програми надхвърлят 5.5 млн. лева. Всички пивоварни продължават да инвестират в нови решения, свързани с олекотяване на бутилките, пълна рециклируемост на материалите на опаковките, нови разфасовки в кенове и други. Сред амбалажа стъклените бутилки имат дял от 21%, пластмасовите са 48%, кеновете – 26% и кеговете – 5 процента. Видимо продължава тенденцията за намаляване на дела на пластмасовите бутилки и увеличаване на дела на кеновете. По данни на Агенция „Митници“ към 31 декември миналата година у нас са регистрирани 40 пивоварни предприятия. От тях големите компании са три, малките и средни пивоварни са 6, а останалите 31 са микропредприятия. Съюзът на пивоварите в България е представителната организация на производителите на бира, малц и хмел в страната и техните доставчици на материали. Членове на Съюза са пивоварните компании: ,,Болярка ВТ” АД, „Бритос” ЕООД, ,,Загорка” АД, ,,Каменица” АД, ,,Карлсберг България” АД, ,,Ломско пиво” АД, ,,Доровски инвест“ ООД. Членовете на Съюза на пивоварите произвеждат 99% от бирата в България и общо имат пазарен дял от близо 95 процента. За миналата година се наблюдава 3% спад в продажбите на бира в сравнение с 2022-а до общо 507 милиона литра пиво. Бирената индустрия у нас осигурява работна заетост за близо 25 000 души. От тях 2100 или 9% са директно заетите в пивоварната промишленост и 9% – по веригата на производство на земеделските суровини. По данни на НОИ към септември 2023 г. средният осигурителен доход в пивоварната промишленост е 2210 лв., като по този показател отново е в първите десет бранша с най-високи заплати.

До края на годината "Метро България" планира да открие поне 50 малки квартални магазина по франчайз проекта си "Моят магазин". Вече са отворени 9 от тях в различни части на страната и целта е да се подкрепят загиващите под натиска на модерната търговия малки квартални магазини. По думите на Жан Котан, изп. директор на "Метро България" тези малки квартални магазини имат за основен конкурент "Лидл". "Метро" подпомага финансово търговците, които отварят обекти "Моят магазин", за да придобият отличителен вид и подредбата вътре максимално да оползотворява наличната площ. Собствениците на тези магазини също влагат средства това. Те сами определят цените си, като "Метро" им продава продукти на цени с 25% маржин от крайните в търговските вериги, от които те преценяват каква крайна цена да формират за клиентите. Изискване е поне 30% от стоките им да са купени от "Метро". Търговецът подкрепя малките магазини и с маркетинг - чрез брошури, а освен това предстои и телевизионна кампания. Планът е през 2025 г. под бранда "Моят магазин" да отворят 250 магазина, през 2026 г. - 480, а през 2027 г. - 800. Такъв формат ще има и в Северозападна България, където до момента търговецът не е представен. Подобно на търговските вериги и "Метро" има собствени марки - общо 5 за различни продукти, като те обхващат 5500 артикула - храни и нехранителни стоки. През последната финансова година техният дял в оборота е 16.5%, а целта за тази година е да достигне 19%. В по-дългосрочен план целта на компанията е една трета от продажбите й да се дължат на продукти под собствени марки. Служителите на търговеца са 4400 души, има 50 хил. клиенти - търговци и сектора на хорека, както и 500 хил. домакинства крайни клиенти.

Съдия-изпълнител обяви търг за продажба на Птицеферма във Великотърновското с. Присово. Имотът включва две селскостопански сгради и земя. Общата площ на обекта е 2,8 дка, от която 692 кв.м. – застроена. Наддаването ще започне от 202 240 лв. До изваждането на стопанството на тезгяха се стига след необслужване на договорена ипотека на собственика в размер на 250 000 лв. Фермата разполага с цех за отглеждане на животни и склад за фураж. Намира се на апетитно място, в близост до центъра на селото и може да бъде превърната с частен дом.

Българската компания за товарни превози с безпилотни дронове Dronamics привлече 10 млн. евро от Европейския съвет за иновации (EIC). Инвестицията следва безвъзмездните средства в размер на 2.5 млн. евро, получени от звеното на ЕК през ноември 2022 г., което бележи затвърждава потенциала на решението за мобилност на родния стартъп. Съоснователят и главен изпълнителен директор на Dronamics Свилен Рангелов подписа инвестиционното споразумение с еврокомисаря по иновациите Илияна Иванова. Финансирането ще бъде използвано за създаване и започване на търговски операции, които се очаква да стартират по-късно тази година, след като програмата за летателни изпитания бъде напълно завършена. В момента „Черният лебед“ е в процес на летателни изпитания, като се очаква тази фаза да приключи скоро. Първият пазар, където българската компания ще започне търговски операции, е Гърция. Dronamics ще извършва първите пощенски услуги с дронове в Гърция, която има повече от 300 населени острова, спецификите на нейната територия ще дадат възможност да се демонстрира как иновативното решение за въздушен превоз на товари на Dronamics може да има огромно значение за местните предприятия и общности.

Ръководството на „Стара планина холд“ АД предлага групата и още три дружества от нея – „М+С Хидравлик“ АД, „Хидравлични елементи и системи“ АД и „Българска роза“ АД, да разпределят дивиденти на акционерите от печалбата за 2023 г. Компанията планира да изплати на акционерите общо 6 544 630,42 лева от печалбата за миналата година. Дивидентът на акция възлиза на 0,31579 лева бруто. Сумата е същата като дивидента, който дружеството изплати през миналата година от печалбата за 2022 г. „М+С Хидравлик“ ще разпредели на акционерите си общо 15 773 280 лева, или по 0,4 лева на акция бруто, също колкото през предишната година. Ръководството на „Хидравлични елементи и системи“ е определило разпределянето на 3 820 687,92 лева като дивидент, или по 0,21 лева бруто на акция. Това е с 36% по-малко в сравнение с дивидента за 2022 г., който беше в размер на 0,33 лева бруто на акция. Дивидентът на „Българска роза“ се предвижда да е в размер на общо 267 549 лева, или по 0,05 лева на акция при 0,075 лева на акция, които бяха изплатени през миналата година. Ръководствата на отделните дружества трябва да одобрят предложението и след това да се свикат общи събрания на акционерите, на които дивидентите да бъдат гласувани.

Европейското патентно ведомство е получило рекорден брой патентни заявки миналата година, а най-големият дял от тях идва от Съединените щати, Германия, Япония и Китай, разкрива регистърът на ведомството, предава Ройтерс. Получени са  199 275 заявки през 2023 г., с 2,9% повече спрямо година по-рано. За трета поредна година китайската Huawei е подала най-голям брой заявки, следвана от Samsung, LG, Qualcomm, Ericsson и Siemens. Патентните заявки се разглеждат като ранна индикация за това колко фирмите са харчили за научноизследователска и развойна дейност. „Това подчертава както привлекателността на европейския технологичен пазар, така и високото качество на нашите продукти и услуги“, коментира президентът на Европейското патентно ведомство Антонио Кампинос. Заявките от малки и средни предприятия са достигнали най-високото ниво до момента, допълва той.

Инвестициите на САЩ в България през 2023 възлизат на 514 млн. щ. д. - увеличение от 200 млн. щ. д. от предходната година. Българските инвестиции в Америка са 102 млн. щ. д., което е повече от 50 млн. щ. д. в сравнение с 2022. Това съобщава Американската търговска камара към Европейския съюз (AmCham EU) и Търговската камара на САЩ (U.S. Chamber of Commerce). Преките свързани с САЩ работни места в България са 10 908 (в сравнение с 10 605), а работните места, които българските компании са създали, са 306 - което не е промяна спрямо доклада за 2023 г. САЩ са изнесли стоки за България на обща стойност 513 млн. щ. д. спрямо ок. 300 млн. щ.д. (2023 г.). Делът на американските стоки, доставени в България, е 1,4% от общия износ, но достига до 3,2%, когато от общия обем се изключи търговията в рамките на ЕС. (за сравнение той е съответно 0,7% и 1,8% в доклада за 2023 г.). За сравнение, България е изнесла стоки за Съединените щати на обща стойност 1,5 млрд. щ. д. (което е увеличение от 1,2 млрд. щ. д. през 2023 г.). По този начин САЩ получават 2,3% от общия обем на стоките, които България изнася за света. Този дял нараства до 6,6% при отчитане на търговията в рамките на ЕС от общия брой. (за сравнение - съответно 2,5 % и 7,3 %, което представлява спад по отношение на дяловете). Най-големите износни групи-стоки от САЩ за България (млн. щ.д.) са: Транспорт и оборудване - 155,2 (при 90,1 през 2023 г.), Производство на машини - 80,3 (спрямо 41,4 през 2023 г.), . Производство на компютри и електроника - 78,1 (спрямо 57,7 през 2023 г.), Петролни и въглищни продукти - 50,3 (34,7) и Добив на полезни изкопаеми - 35 (n/a 2023 г.) Най-големите износни групи-стоки от България за САЩ (млн. щ.д.) са: Компютри и електронна продукция - 224,4 (спрямо 193,3), . Производство на машини - 206,5 (спрямо 102,6), Производство на химически продукти - 159,1 (спрямо 144,3), Производство на различни видове стоки - 132,6 (спрямо 106,4) и Производство на първични метали - 121 (n/a). Що се отнася до износа на услуги, САЩ са изнесли за България услуги на обща стойност 381 млн. щ.д. (при 300 млн. щатски долара в доклада за 2023 г.), докато България е изнесла за Щатите услуги на стойност от 496 млн. щ.д. (при 400 млн. щ.д. в доклада за 2023 г. - което е 25% ръст на годишна база, което, се доближава до 577 млн. щ.д. през 2018 г.).

Централната банка на Япония повиши основния си лихвен процент за първи път от 2007 г. и изостави контрола върху доходността на десетгодишните държавни облигации. Банката на Япония се отказа от политиката, въведена от 2016 г., която прилагаше такса от 0,1% върху някои финансови институции със свръхрезерви, депозирани при централната банка. Краткосрочният лихвен процент по депозитите на търговските банки в Централната банка вече е в диапазона от 0% до 0,1% годишно, преди това беше минус 0,1%. Централната банка на Япония беше последната сред световните централни банки, която запази лихвите на отрицателно ниво, определено през февруари 2016 година. Банката на Япония възнамерява да се откаже от закупуването на ценни книжа на борсово търгувани фондове и японски фондове за недвижими имоти, както и постепенно, в течение на годината, да премахне закупуването на корпоративни облигации. Покупките на държавни облигации ще продължат.