Населението в трудоспособна възраст между 20 и 64 години у нас ще се стопи с една трета до 2050 година. По този показател страната ни е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз според последния доклад на глобалният лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes). Основните причини за това са демографската криза и миграцията, тъй като България е един от основните „донори“ на работна ръка към други държави в Европейския съюз. Според данните в доклада около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са дошли именно от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за свиване на населението в трудоспособна възраст и в Полша е за 26% до 2050 г., а за Румъния – с 22%. Драстично се очаква да намалее то и в държави като Литва и Латвия. Заради сериозните демографски проблеми на Стария континент експертите на Allianz Trade очакват задълбочаване на недостига на квалифицирана работна ръка в почти всички държави в ЕС, като до 2050 г. средно населението между 20 и 64 години ще намалее с 20%. При такъв сценарий те ще се нуждаят от между 100 000 и 500 000 мигранти на година. Конкретно в Германия биха били необходими по около 482 000 души, в Италия – 414 000, в Испания – 338 000, а във Франция – 115 000. Добрият пример е Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и съответно стабилността на икономиката, към момента изглеждат най-оптимистични.

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика. През 2022 г. 22 422 са активните предприятия в област София (столица), които декларират, че бизнеса им е семеен, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с 2021 г. техния брой намалява със 100, или с 0.4%, а в сравнение с 2017 г. - с 951, или 4.1 на сто. През 2022 г. на територията на столицата функционират 21.4% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на първо място. През 2022 г. броят на заетите в семейния бизнес в област София - град е 86 118, или 24.4% от заетите в активните фамилни предприятия в страната. В сравнение с 2021 г. техния брой намалява с 4 116, или с 4.6%, а в сравнение с 2017 г. - с 2 424, или с 2.7 на сто. Според броя на заетите в активните фамилни предприятия столицата е на първо място в страната, следвана от област Пловдив с 41 305 заети, или 10.8%, и област Варна с 26 625 заети, или 6.9 на сто.

"Шнайдер Електрик България" ще изгражда нова производствена база за електрически компоненти в Пловдив. Размерът на инвестицията е 107 млн. лв. и се предвижда да разкрие 110 нови работни места. Министърът на иновациите и растежа връчи сертификат за приоритетен инвестиционен проект за "Фабрика за асемблиране на ел. продукти ниско напрежение" на "Шнайдер Електрик България" ЕООД. Инвестиционният проект е свързан с нова производствена база, в която ще бъдат внедрени последен клас технологии и ново оборудване, въглеродно неутрални строителни материали и използване на възобновяеми източници. Във фабриката в Пловдив ще се асемблират, тестват и опаковат прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение. Предвижда се внедряване на последен клас софтуерни технологии, индустриални автоматизации, възобновяеми източници на енергия и др. Крайната цел е реализацията на “умна производствена сграда” - със сертификат Smart factory, спрямо глобалните вътрешни стандарти на “Шнайдер Електрик” за покриване на критериите за платинен LEED сертификат и стандарт Advanced Lighthouse на Световния икономически форум, с който ще се превърне в първата от този вид производствена сграда в Централна и Югоизточна Европа.

Водещият доставчик на телекомуникационни и медийни услуги в Югоизточна Европа United Group приключи успешно сделката по придобиването на Булсатком – доставчик на сателитна телевизия и интернет за домакинствата и бизнеса в България. United Group стъпи на българския пазар през 2020 година с придобиването на Vivacom. Оттогава групата предприе редица значителни стъпки, за да засили своето присъствие и да стимулира иновациите на пазара. Сред постиженията на United Group са разработването на най-голямата 5G мрежа в страната и пускането на първата 10GIGA оптична мрежа. United Group предостави на българските потребители и първите 5G неограничени тарифни планове и достъп до телевизионната платформа EON, носител на множество награди.

11 хотела за 20,4 млн. лв. са обявени за продан от частни съдебни изпълнители (ЧСИ). Най-скъпо се продава хотелски комплекс в село Брестник, местност Манастирски път, Пловдив. Той е обявен с първоначална цена от 7,6 млн. лв. Общата площ на имота е над 18 000 квадратни метра, като в него са включени хотелски комплекс с вътрешен басейн, СПА хотел и други постройки. Имотите са собственост на „Спорттур“ и върху тях има тежести, които са задължения към банка и запор върху предприятие. През 2022 година хотелът е бил пуснато за продан, като цената му е била 6,3 млн. лева, а през 2019 година хотелът е бил обявен за 4,8 млн. лв. Друг обявен за продан хотел се намира в Созопол. Цената му е 1,368 млн. лв. Местоположението му е в местност Буджака. Други два хотела пък са в курорта Пампорово, като единият дори не е завършен. Той се продава с начална цена от 1,1 млн. лв., а площта му е 25 000 кв. метра. Другите хотели, които са обявени за продан, са в Тетевен, Кърджали и Клисура. На търг се продават още 6 заведения от частни съдебни изпълнители. Две от тях са във Варна, като едното е близо 200 квадрата и е оценено на 158 000 лева. За другото искат 784 000 лева за площ от 800 квадрата. Предлагат се още заведения в Бургас, Пловдив и Хасково.

„Шелли груп“ отчита значителен ръст на продажбите и печалбата към края на последното тримесечие на годината. Дружеството реализира ръст от над 57% на годишна база на приходите от продажба на устройства до над 146,3 млн. лева при 93 млн. лева година по-рано. Продадени са 13 млн. устройства през миналата година, с 5 млн. повече в сравнение с предходната, а потребителите са от повече от 100 държави по света. „Шелли груп“ е директен доставчик на Amazon за Германия от втората половина на миналата година и е навляза във Франция, Италия, Испания и Бенелюкс през 2023 г. За 2024 г. се планира разширяване на покритието в САЩ и Австралия като директен доставчик на Amazon. През миналата година са обновени 6 от продуктите на компанията и са пуснати 21 нови продукта, като има и 3 нови продуктови категории. От началото на 2024 г. са обновени 8 от продуктите и са пуснати 15 нови продукта. До края на годината се очаква пускането и обновяването на 40-60 нови продукта. Приходите от дейността достигат почти 147,5 млн. лева към края на декември 2023 г. в сравнение с 94,5 млн. лева към края на декември 2022 г., което е с 58% повече на годишна база. Общите приходи към края на последното тримесечие на миналата година възлизат на над 148 млн. лева при близо 95 млн. лева година по-рано. Компанията реализира 72% ръст на разходите към края на декември на годишна база, като най-силно нарастват другите оперативни разходи – с над 445% до близо 6,5 млн. лева от 1,2 млн. лева, за маркетинг – с почти 156% до 10,2 млн. лева от близо 4 млн. лева, за външни услуги – с 95% до над 6,85 млн. лева от 3,5 млн. лева. Разходите за персонал са нагоре с близо 29% до 18,8 млн. лева от 16,6 млн. лева. „Шелли груп“ отчита над 32,9 млн. лева печалба към края на 2023 г. при 17,4 млн. лева към края на 2022 г., или с близо 90% повече на годишна база. Акциите на компанията поскъпват с над 160%, а пазарната капитализация е за над 1,065 млрд. лева.

Нетните приходи от продажби на „Херти“ АД намаляват с 16% на консолидирана основа през 2023 г. спрямо 2022 г. и достигат 77,617 млн. лв. Общите приходи от дейността са в размер на 78,244 млн. лв. – спад със 17% спрямо година по-рано. Общите разходи за дейността на дружеството намаляват с 19% спрямо 2022 г. и достигат близо 71 млн. лв. при 87,6 млн. лв. година по-рано. Дружеството отчита ръст от 3,3% в нетната печалба за периода, която достига 6,464 млн. лв. „Херти“ отчита добър старт на годината с достатъчно поръчки и добра организация на работата, като отбелязва и въвеждането в експлоатация на няколко нови машини в края на 2022 г. и началото на 2023 г. През 2023 г. компанията взима решение за кандидатстване с проект за финансиране на изграждането на фотоволтаична система в производствената си база със средства от Фонда за възстановяване. Друг проект на компанията, финансиран от Норвежкия финансов механизъм, е за закупуване на листова преса и щанца, което е довело до намаляване на разходите за енергия и на технологичния отпадък, както и до увеличаване на капацитета. Договорът с Норвежкия финансов механизъм е подписан на 19 май, а проектът е на стойност 401 100 евро и ще бъде изпълнен до април 2024 г. "Херти“ АД е създадено през 1993 г. като предприятие в сферата на опаковъчната индустрия, специализирано в производството на алуминиеви капачки.

Броят на поглъщанията от страна на китайски компании в Европа е паднал до най-ниското си ниво от 2012 г., съобщи консултантската компания за управление ИУай (EY). През 2023 г. инвеститори от Китай са закупили общо 119 компании в Европа, показва нов анализ на консултантската компанията. Това е с 20 по-малко в сравнение с предходната година и почти 200 поглъщания по-малко в сравнение с рекордната 2016 г. По оценки на ИУай инвестираните пари също са се свили значително. През 2023 г. техният размер е възлизал на 2 милиарда долара или по-малко от половината от тези през 2022 г. От ИУай подчертават, че като цяло покупните цени за по-голямата част от придобиванията на китайски компании и инвестициите в Европа са неизвестни. В разгара на краткотрайния китайски инвестиционен бум през 2016 г. EY изчисли, че китайските инвеститори са вложили почти 86 милиарда долара за придобивания на компании в Европа. През 2017 г. следва обрат като броят на поглъщанията на компании, както и инвестираните суми намаляват непрекъснато. Експертите виждат няколко причини за това. Властите в Пекин организират мерки за забавяне на изтичането на капитали от Китай в чужбина от няколко години, в допълнение към политическото напрежение между Китай и Запада. Германия, Швейцария и Австрия обаче са изключение от общата тенденция, тъй като броят на китайските придобивания и инвестиции през 2023 г. там се е увеличил, посочват от ИУай. В Германия са отчетени 28 придобивания от китайски компании, две повече в сравнение с предходната година. Според консултантската фирма обемът на инвестициите е бил 202 милиона долара, най-ниското ниво от 2010 г. насам. Тази сума не включва инвестициите на рисков капитал в немски стартиращи компании, в които са участвали китайски дружества. В Швейцария китайски компании са закупили шест компании миналата година, два пъти повече от 2022 г. В Австрия две компании са били поети от китайски, през 2022 г. е била придобита само една. В Германия Китай не е един от основните играчи в пазара на сливания и придобивания. Китайските купувачи заемат девето място в класацията. Швейцарски, австрийски и люксембургски компании придобиха повече германски компании, отколкото инвеститори от втората по големина икономика в света. Американските компании са на първо място с 225 поглъщания в Германия. За китайските производители на автомобили и батерии Унгария, Испания, Франция и страните от Северна Европа са особено привлекателни места за капиталовложения поради конкурентните разходи за енергия, по-високите субсидии и бързите процеси на одобрение.

Делът на САЩ в световното производство на най-модерните чипове, необходими за работата на технологиите за изкуствен интелект (AI), може да достигне 20% до 2030 г. Това заяви министърът за търговията на страната Джина Раймондо за събитието на Центъра за стратегически и международни изследвания, съобщиха от Barron's. Според Джина Раймондо това постижение е възможно благодарение на финансирането по Закона за чиповете и науката, което осигурява подкрепа за производството на полупроводникови компоненти в страната с размер на $39 милиарда. Досега САЩ не са произвели най-съвременните чипове, въпреки че са лидери в разработването на микросхеми и големи езикови модели на изкуствен интелект, пише Barron's. За да се реши този проблем, не се планира просто да се построят няколко фабрики за производство на чипове, а да се създаде пълна ценна верига за доставка в страната, каза министърът. От подписването на Закона за чиповете и науката през 2022 г. американският частен сектор обяви инвестиции в производство на полупроводници с размер на $200 милиарда, но скоро компаниите се оплакаха от бавното разпределение на средствата, предвидени от този закон. По-специално Intel отложи началото на производството на чипове в завода в Охайо през февруари поради тази причина. Министерството на търговията очаква 28 милиарда долара от предвидените по програмата 39 милиарда долара да бъдат изпратени на производителите на най-модерните чипове, докато според неговия ръководител те самите са потърсили над 70 милиарда долара. Приоритетът ще се дава на проекти, които ще започнат да работят до 2030 г., казва Раймондо. В този момент отделът ще се опита да инвестира в постигането на целите за националната сигурност, а не да разпределя средствата между голям брой компании. Министерството на търговията очаква 28 милиарда долара от предвидените по програмата 39 милиарда долара да бъдат изпратени на производителите на най-модерните чипове, докато според неговия ръководител те самите са потърсили над 70 милиарда долара. Приоритетът ще се дава на проекти, които ще започнат да работят до 2030 г., казва Раймондо. В този момент отделът ще се опита да инвестира в постигането на целите за националната сигурност, а не да разпределя средствата между голям брой компании. САЩ не трябва да инвестират толкова много, колкото други страни, като се има предвид, че най-големите купувачи на авангардни чипове са американските Apple, Nvidia, Microsoft, Google и Amazon.com, каза министърът. Друг положителен фактор е фактът, че водещите разработчици на подобни чипове също са американски - Nvidia и Advanced Micro Devices (SPB: AMD) (AMD). Китай предлага 41 милиарда долара за подкрепа на полупроводниковата индустрия миналата година, а Тайванската компания за производство на полупроводници (SPB: TSM) (TSMC) отделя 30 милиарда долара за разширяване на капацитета. Министерството на търговията в САЩ също увеличава инвестициите в чипове за автомобили, отбранителни системи, медицинско оборудване и инфраструктура. Законът за чиповете и науката ще осигури поне 2 милиарда долара финансиране за сектора, но реалната сума се очаква да бъде много по-висока, каза Раймондо. BAE Systems, Microchip и Global Foundries вече са получили 1,5 милиарда долара. „Целият изкуствен интелект, определящ технологията на нашето поколение, работи на чипове“, каза Раймондо. „Представете си какво би било, ако всичко беше доставено от няколко азиатски страни. Говорим за големи езикови модели за военно обучение, ядрена симулация, сателити, биотероризъм. САЩ не могат да бъдат лидер в света, ако не са негови лидери в областта на такива технологии и иновации, включително в производството", добави министърът на търговията. manager.bg

Катар има големи амбиции на пазара за втечнен газ и реализацията им би му спечелила дял от 25% от пазара до 2030 година, пише Ройтерс. Това би означавало блокиране на конкурентни проекти, включително и тези в САЩ, още повече, че администрацията на Белия дом въведе временно ограничение на издаването на нови лицензи за износ на втечнен газ. В момента Катар е сред водещите износители, но планира увеличаването на обемите от 77 млн. тона днес до 142 млн. тона през 2030 година благодарение на увеличения добив в нови находища. Това е повече от очакваните досега 129 млн. тона годишно. Страната има предимството на едни от най-ниските разходи за добива на газ в световен мащаб и реализацията на плановете ще окаже натиск върхи развитието на нови проекти в САЩ, Азия и Африка, сочат пазарни анализатори. Според тях Катар ще се възползва от своето предимство и ще се справи със своята потенциална конкуренция. Според коментари на анализатори от Wood Mackenzie съобщението за увеличените очаквания за износа на втечнен газ се правят в много добре подбран момент, когато новите проекти в САЩ са на практика блокирани от решенията на президента Джо Байдън, руското производство на втечнен газ е под заплаха от санкции, а в държави като Мозамбик например политическото напрежение не стихва. От десетилетия основните участници на газовия пазар в Катар са гигантите ExxonMobil, Shell, TotalEnergies и ConocoPhillips. Всички те имат дялове от съществуващите газови съоръжения и купуват правото за разработване на нови проекти. Конкуренцията между САЩ и Катар се изостри, когато Европа реши да се откаже от зависимостта си от руски природен, газ след като Русия нахлу в Украйна. Доставките от САЩ покриха първоначално вакуума и по този начин страната си спечели титлата на най-голям износител на втечнен газ в света през 2023 година, изпреварвайки Катар.