Основната заплата на депутатите става 7032 лева. Народните представители взимат по три средни заплати в обществения сектор през последния месец от всяко тримесечие. С последните данни на Националния статистически институт за възнагражденията през декември основната заплата на депутатите нараства с 267 лева. В рамките на година възнагражденията на депутатите са вдигнати с 651 лева. Народните представители взимат и допълнителни суми за участие в парламентарни комисии, както и суми, с които да плащат на сътрудници. Заплатата на депутат, който участва само в една комисия, с последните данни на НСИ нараства с 307 лева и достига 8086 лева. А председателите на комисии и на парламентарни групи взимат по 9493 лева на месец. Ако добавим и парите, които депутатите получават за сътрудници, се оказва, че народен представител, който участва в една комисия, взима общо 12 775 лева, а председателите на комисии получават по 14 181 лева. Заплатите на председателя на парламента и на премиера с последните данни на НСИ нарастват с 414 лева и стават 10 900 лева. В рамките на година възнагражденията им са вдигнати с над 1000 лева. Министрите вече ще взимат по 9141 лева на месец. А заплатата на президента става 14 064 лева. За година президентската заплата е нараснала с 1300 лева. Като всички тези суми са без добавките за стаж към основните заплати.

През 2023 г. в България са издадени 263 343 експертни решения на Териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) за степен на увреждане, което е ръст от 21% в в сравнение с предходната година, отчита здравното министерство за 2023 г. Министерството констатира, че от общо 75 ТЕЛК-комисии, 27 работят със забавяне, а 48 се произнасят в срок. През миналата година законът бе променен и ако човек е подал в тримесечен срок преди изтичането на експертното решение ново заявление, то правата му са гарантирани дори ТЕЛК да не успее да се произнесе за три месеца. Големият проблем в работата на тези комисии е липсата на хора - напр. в София 70% от лекарите в ТЕЛК-комисиите са пенсионери.

Американската компания UKG обяви стартирането на най-новия си глобален иновационен център в България. В него повече от 400 специалисти по разработка на софтуер ще работят върху развитието на продуктовото потфолио на UKG с фокус върху създаването на изживявания на работното място за хора по целия свят. За да обслужва настоящи и бъдещи клиенти, да разработва нови технологии и подобрява съществуващите решения, UKG наема повече от 60 души, включително екип от разработчици от Next Solutions, компания за разработка на култура за управление на човешкия капитал (HCM), базирана в София. UKG вече има няколкостотин служители във Варна, които стават част от екипа след придобиването на Immedis. Именно това са и хората, които разработват платформата UKG One View, трансформирайки начина, по който мултинационалните организации плащат възнагражденията на своите служители. С повече от 15 000 служители, UKG е класирана на 3-то място в света сред големите компании в класацията на Computerworld 2024 за най-добри места за работа в ИТ сектора, една от най-добрите компании в света на списание TIME през 2023 г. и една от най-иновативните компании в Америка от списание Fortune. Освен това, UKG е сертифицирана като Great Place To Work® във всяка страна, където има значително присъствие на служители, и е позиционирана като лидер или класирана №1 в HCM и управлението на работната сила от всички големи фирми за анализ в индустрията.

Повече от 10 млн. лв. ще струва изграждането на новата производствена база, която ще е с площ от над 3700 кв. метра в индустриалната зона на Пловдив. Инвестиционният проект е на "ПЕНТАКС Медикъл България", за който в началото на месец май 2023 г. предприятието получи сертификат Клас А от Българската агенция за инвестиции. За изпълнението му компанията ще закупи машини за лазерно рязане, складови системи и оборудване, специализирани инструменти за сглобяване на ендоскопи и ще изгради допълнителни съоръжения. Българският филиал на международната компания PENTAX Medical, която е собственост на японската HOYA Corporation, стъпва в Пловдив през 2012 г. и само за 10 години успява да се утвърди като най-големия център на PENTAX в чужбина за ремонт на медицинска и ендоскопска апаратура. През първата година на дейността си българското предприятие записва 600 ремонтирани ендоскопа. За последвалото десетилетие броят им достига ръст от над 25 пъти. Само през последната година - 2023, в пловдивската база са ремонтирани над 15 000 ендоскопа и са произведени над 10 000 уреда. Портфолиото на "ПЕНТАКС Медикъл България" днес е попълнено от над 100 високотехнологични и специализирани изделия - ендоскопи, процесори и техни елементи.

„Ямболен“ АД прави следващата крачка към отписването си от борсата като за 20 март е насрочено общо събрание на акционерите, на което да се гласува делистването на компанията, както и официално да се промени предмета ѝ на дейност – изграждане на фотоволтаични централи за производство на електроенергия за собствени нужди и продажба, монтажна и ремонтна дейност и др. Мажоритарният акционер на дружеството – „Еникорп“ АД, проведе търгово предложение, което беше прието от трима миноритарни акционери. Така мажоритарят вече държи над 94,1% от „Ямболен“. Компанията „Еникорп“ АД стана мажоритарен акционер в „Ямболен“ към края на миналата година, след като изкупи акциите на предишните основни акционери – „Ламара“ ЕООД, което държеше 34% от капитала, и „Химимпорт Инвестмънт енд Фъртилайзър Инк.“, регистрирано на Британските Вирджински острови, което държеше 56,5% от капитала на дружеството. „Ямболен“ още преди години спря основното си производство – на синтетични влакна и химически вещества. Основните приходи на компанията идваха от дейността по пречистване на води в индустриалната зона на Ямбол, където се намира базата ѝ, и от отдаване на имоти под наем.

Международният гигант в сферата на управлението на водите, отпадъците и енергията Veolia обяви, че е постигнал споразумение за придобиването на газова електроцентрала в Унгария от германската компания Uniper.Тецът в северозападния град Гьоньо е с мощност от 430 мегавата. От Veolia, която е собственик на "Софийска вода", посочват, че централата е "най-модерната и ефективна в страната" и тя е с ключово значение за мрежата на Унгария. Именно в тази си роля - базова мощност, която да балансира увеличаващите се инсталации за възобновяема енергия, Veolia планира да използва централата. Компанията към момента може да разчита на 2,4 гигавата "гъвкава електроенергия", която влиза в микса в момента, в който няма слънце или вятър. Сделката е важна в контекста именно на балансиращите мощности в ЕС. Техният капацитет трябва да се удвои до 2030 г., за да отговарят на разгръщането на ВЕИ, отбелязва "Франс прес". Сделката подлежи на одобрение от регулаторите.

„Елана Агрокредит“ АД си е осигурило допълнително финансиране от „Обединена българска банка“ (ОББ) за оперативната си дейност. Дружеството е сключило анекс към договор за банков кредит от банката за допълнителни 3,5 млн. евро. С това размерът на главницата по кредита става 10 млн. евро от 6 млн. евро. Гратисният период по този заем изтича на 14 октомври т.г. Дотогава компанията дължи фиксирана лихва в размер на 6,5% годишно. След изтичането на гратисния период и до издължаване на кредитното задължение ще се заплаща плаващ лихвен процент в размер на 3-месечен EURIBOR плюс 3%, но не по-малко от 3% годишно. За обезпечаване на вземанията на банката е сключен и договор за особен залог за вземания, който покрива кредита на 125%. Парите ще се използват за финансиране на дейността на дружеството за първата половина на тази година и до получаването на средствата от планираното увеличение на капитала, което ще се състои през март-април 2024 г. Акциите на „Елана Агрокредит“ поскъпват с почти 13% в последната година, а пазарната капитализация е почти 39,2 млн. лева.

Минималният платен годишен отпуск в България за всеки работещ е 20 работни дни. Според категорията труд това време може да е повече, допълнителен платен отпуск има и за граждански активности или задължения като встъпване в брак, кръводаряване, смърт на роднина. 20 работни дни е и минималният платен отпуск, който по закон се полага и на всички работещи в страните от Европейския съюз. Към това обаче трябва да прибавим и официалните празници, които също са неработни дни. У нас те са 14 (реално ползваме 12, защото Велика събота и Великден винаги са през уикенда). Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в Малта се полагат поне 24 дни платен годишен отпуск, плюс 14 неработни дни заради официални празници. Или общо поне 38 дни, в които служителите не работят. В няколко страни националното законодателство задължава работодателите да осигурят поне 25 дни платен отпуск - Австрия, Франция, Швеция, Дания и Люксембург. В Австрия освен това има и 13 дни, в които не се работи, защото са официални празници, което също поставя страната на първо място в Европа по общ брой регламентирани неработни дни. В Испания и Португалия пък на работещите се полагат 22 дни платен годишен отпуск. С 14 дни празници и 22 платен отпуск втора е Испания. Същия брой неработни дни има и във Франция.  Най-много официални празници пък има в Словакия, Литва и Латвия - цели 15 дни. Интересен случай е Дания, където минималният платен отпуск е 25 дни, но има малко празници - само 9 дни. Във Великобритания и Турция - почиват общо по 28 дни. Гърция е в дъното на класацията с 20 дни минимален отпуск и едва 6 дни официални празници. Трябва да се има предвид обаче, че тук става дума само за задължителни национални празници. На много места има и регионални или професионални неработни дни, както и определяни всяка година допълнителни почивни дни - какъвто е и случаят с Гърция, където реално празниците са повече. Както и у нас, и в Европа допълнителните почивни дни са въпрос и на предлагане от страна на работодателите, на колективно договаряне с посредничеството на синдикати или на допълнителна законова закрила за някои категории труд. webcafe.bg

Анализаторите от "Голдман Сакс" (Goldman Sachs) обявиха, че увеличават предходната си прогноза за ръста на американския широкообхватен индекс Стандард енд Пуърс 500 (S&P 500), предаде Ройтерс. Според новите оценки на подразделението за инвестиционно банкиране в края на настоящата година индексът ще достигне стойност от 5200 пункта. Те за последно промениха своите очаквания в средата на декември, когато от 4700 оценката им нарасна до 5100 пункта. Очакванията са базирани на по-оптимистични прогнози за печалбите на компаниите съставляващи индекса. Те са повишени от диапазона 237-250 долара на 241-256 долара на акция. Двигатели на този ръст според анализаторите ще бъдат секторите на информационните и комуникационни технологии с представители като "Епъл" (Apple), "Енвидиа" (Nvidia), "Алфабет" (Alphabet), "Майкрософт" (Microsoft) и др. Общо се очаква печалбите на компаниите в Стандард енд Пуърс 500 да нараснат с 8,8 на сто през 2024 г. спрямо предходната. Стандард енд Пуърс 500 се повиши с 4,9 на сто тази година, подхранван от очакванията за край на ограничаващата парична политика на Управлението за федерален резерв, както и на фона на оптимизма, свързан с компаниите развиващи продукти на базата на изкуствения интелект.

Преките инвестиции на чуждестранни компании в Китай през миналата година са се увеличили с най-ниската си стойност от началото на 90-те години на миналия век. Входящите преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в платежния баланс на Китай възлизат на 33 млрд. долара през миналата година, сочат данни на Държавната администрация за чуждестранна валута, публикувани в неделя и цитирани от Bloomberg. Този измерител на новите чужди инвестиции в страната - който отчита паричните потоци, свързани с предприятия с чуждестранна собственост в Китай - е с 82% по-нисък от нивото през предходната 2022 г. и най-ниският от 1993 г. насам. Според икономисти данните на Държавната администрация за чуждестранна валута, които измерват нетните потоци, могат да отразяват тенденциите в печалбите на чуждестранните компании, както и промените в размера на операциите им в Китай. По данни на Националното статистическо бюро печалбите на чуждестранните промишлени предприятия в Китай са намалели с 6,7% през миналата година спрямо предходната. За мултинационалните корпорации има по-голям стимул да държат парични средства в други страни, а не в Китай, тъй като развитите икономики повишават лихвените проценти, докато Пекин ги намалява, за да стимулира икономиката. Неотдавнашно проучване сред японски фирми в Китай показа, че повечето от тях са намалили инвестициите си или са ги запазили без промяна през миналата година, а мнозинството нямат положителни очаквания за 2024 г. През миналата година японските компании са увеличили най-слабо нетните нови парични средства от поне десетилетие насам, като само 2,2% от новите японски инвестиции в чужбина са отишли в континентален Китай. Това е по-малко от насочените средства към Виетнам или Индия и само около една четвърт от инвестициите в Австралия, сочат данни на японското правителство, публикувани по-рано този месец. Тайванските фирми също са станали много по-неохотни да разширяват бизнеса си в Китай, като новите им инвестиции през миналата година са най-ниските от 2001 г. насам, сочат правителствени данни. Тайванските компании традиционно са сред най-големите инвеститори в Китай, но след пика през 2010 г. новите им капиталови разходи във втората по големина икономика в света намаляват. Южнокорейските фирми също са свили инвестициите в Китай през миналата година, като новите ПЧИ са намалели с 91% през първите девет месеца на 2023 г. в сравнение със същия период на 2022 г., спадайки до най-ниското ниво от 2002 г. насам. Все пак има и добри новини за китайската икономика. Според доклад на Германския икономически институт преките инвестиции на германски компании в Китай са достигнали рекордните близо 12 млрд. евро през миналата година. Инвестициите в Китай като дял от общите преки инвестиции на Германия в чужбина са се разширили до 10,3% през миналата година - най-високата стойност от 2014 г. насам.