Националната агенция за приходите няма да плати глобата от 5,1 млн. лв., наложена й след огромния теч на лични данни от средата на 2019 г. Приходната агенция е поискала от Административния съд София-град да прекрати делото, в което обжалва имуществената санкция, с мотив изтекла абсолютната давност. На практика става въпрос за схема за избягване на наказанието, реализирана по съдебен ред. Глобата беше наложена от Комисията за защита на личните данни през август 2019 г., но НАП я обжалва пред Софийския районен съд, който потвърди глобата, но с огромно закъснение – едва в края на миналата година. НАП, разбира се, обжалва отново, като софийският административен съд насрочи бързо делото, но според приходната агенция абсолютната давност за съдебно преследване е изтекла и то трябва да бъде прекратено.

Безработицата в Европейския съюз през декември 2023 г. се е запазила на същото ниво, регистрирано и през ноември 2023 г. - 5,9 на сто, с отчитане на сезонните фактори. Тя е намаляла в сравнение с декември 2022 г., когато е била 6,1 на сто. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. В еврозоната сезонно коригираната безработица през декември също се е запазила на нивото от ноември 2023 г. - 6,4 на сто. Тя е спаднала спрямо декември 2022 г., когато е била 6,7 на сто. В България сезонно коригираната безработица през декември 2023 г. се е запазила на същото ниво, което е отчетено и през ноември 2023 г. - 4,3 на сто. Като безработни са били регистрирани приблизително 130 000 души. За сравнение през декември 2022 г. безработицата у нас беше 4 на сто (124 000 души). По оценки на Евростат над 12,93 милиона жени и мъже в ЕС, от които 10,9 милиона в еврозоната, са били без работа през декември миналата година. На годишна база (спрямо декември 2022 г.) броят на безработните лица в Евросъюза е намалял с 299 000 души, а в еврозоната с 369 000 души. Малта (2,4 на сто) е била с най-ниска безработица сред страните от ЕС през декември 2023 г., следвана от Полша (2,7 на сто) и Чехия (2,8 на сто). Най-висока е останала безработицата в Испания (11,7 на сто) и в Гърция (9,2 на сто).

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването на "Булсатком" от United Group - компанията собственик на Vivacom и "Нова Броудкастинг Груп". Това се случи малко повече от месец, след като антимонополният орган обяви, че започва задълбочено пазарно проучване. "Булсатком" дълги години беше лидер в сферата на цифровата телевизия у нас, а освен това чрез собствени инвестиции и придобивания стана и интернет доставчик в много населени места. В телеком сектора се стигна до истинска война, след като в края на 2022 г. "Булсатком" беше закупена от Спас Русев (бивш собственик на Vivacom) за 120 млн. евро с финансиране от United Group, а след това инфраструктурата ѝ отиде във Vivacom и United Towers. Конкурентите на българския телеком още преди месеци твърдяха, че става дума за "пълзящо" придобиване на водещия по това време телевизионен доставчик у нас - твърдение, което настоящият кандидат-купувач отричаше. На 9 ноември United Group официално обяви намерението си да купи "Булсатком". КЗК така и не се произнесе по предходната сделка - придобиването на "Булсатком" от Спас Русев. "A1 България", Yettel, bTV Media Group, КТ "Подкрепа" и ред други заинтересовани страни атакуваха придобиването на телевизионния и интернет доставчик от United Group с мотива, че групата ще доминира на пазара и това може даже да ликвидира по-малки компании в сектора, както и медии. Според решението, United Group би имала 41% пазарен дял след придобиването на "Булсатком" и така не може да се говори за господстващо положение. 

След като миналата година свързани с доскорошния лидер при събирането на вземанията "С.Г. груп" лица придобиха основния й конкурент - "Агенция за събиране на вземания" (АСВ), по-ценната част от бизнеса започна да се насочва към нея. През последните месеци на 2023 г. "С.Г. груп" заедно с няколко свързани дружества с общо задължения към ПИБ около 300 млн. лв. премества седалището си в Перник и се преименува на "Финансова инвестиционна компания" (ФИК). А от началото на 2024 г. бързо се озовава с две паралелно задвижени процедури по несъстоятелност в София и Стара Загора. На 17 декември 2019 г. ПИБ записва облигационна емисия за 236 млн. лв. от "С.Г. груп", които няколко дни по-късно са изцяло използвани от нея, за да придобие пакет необслужвани заеми от банката. Номиналната им стойност е 538 млн. лв., но ПИБ се разделя с пакета при близо 45% от номинала и така дори успява да отчете около 55 млн. лв. добавка към годишната си печалба. В началото по седемгодишните облигации "С.Г. груп" трябва да се плаща само 5% годишна лихва. Главницата започва да се амортизира чак от четвъртата година с по 30 млн. лв. годишно, а на финала остава внушително плащане от 146 млн. лв. Тази сделка реално изстрелва "С.Г. груп" като най-голямата колекторска компания в България по активи и дава основа за последващата ѝ експанзия. Паралелно с операцията на 10 декември 2019 г. ПИБ отпуска 50 млн. лв. кредитна линия за свързаното дружество за бързи заеми "Мъни плюс мениджмънт" при 8.5% лихва, което позволява на групата да навлезе и в този сегмент под бранда Money+. А сътрудничеството продължава и през 2021 г., когато "С.Г. груп" придобива рекордно голям пакет от 434 млн. евро необслужвани заеми от Пощенска банка и финансира покупката с 34 млн. лв. заем от ПИБ. Близки до "С.Г. груп" компании се впускат и в серия придобивания с осигурено от други източници финансиране. През 2022 те купуват "Евролийз ауто" от "Еврохолд", а също и задвижват сделка за основния си конкурент АСВ с норвежкия B2 Holding, която беше финализирана през 2023 г. Проблемите идват в края на 2023 г. когато изтича четиригодишният гратисен период по облигациите. На 17 декември 2023 г. "С.Г. груп" е трябвало за пръв път да преведе не само годишната лихва (11.8 млн. лв.), а и 30 млн. лв. главница. С решение на едноличния собственик "Иновативни финанси холдинг" от 5 октомври 2023 г. седалището на "С.Г. груп" е преместено от София в Перник на ул. "Отец Паисий" 47А, където има офис на Money+. На 16 ноември на общо събрание акционерите на "Иновативни финанси холдинг" решават да го прекръстят на "Голд проект холдинг" и крайните собственици, които досега са и директори, излизат от ръководството му. На 5 декември "С.Г. груп" е преименувана на "Финансова инвестиционна компания" (ФИК). Паралелно с това другата компания с голям дълг към ПИБ - "Мъни плюс мениджмънт", също се сдобива с ново име - "Силвър проджект", и се озовава в Перник. През декември в Стара Загора е регистрирана и нова компания "Съдружие Финансова инвестиционна компания". Тя е събирателно дружество, в което неограничено отговорни съдружници са ФИК, "Силвър проджект", "Сий пропърти" и "Пей плюс" - и четирите със задължения и/или залози в полза на ПИБ. На 22 декември "Силвър проджект" предсрочно погасява своята публична облигационна емисия за 12 млн. лв. и така се разплаща с другите си кредитори освен с ПИБ.

„Агрия Груп Холдинг“ АД е приключило сделката за придобиването на 100% от капитала на производителя и търговец на зърно и слънчоглед „Комерс“ ЕООД. Сделката беше обявена през ноември 2023 г., а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) я одобри в края на декември 2023 г. Предстои сделката да бъде вписана в Търговския регистър. Дяловете се прехвърлят на „Агрия Груп Холдинг“ АД без каквито и да било задължения, тежести, права и претенции на трети лица, заедно с всички права, които произтичат от или са свързани с тях. „Агрия Груп Холдинг“ осъществи няколко придобивания в последните години – на производителя на биоетанол „Алмагест“, чието предприятие е край Ихтиман, на 100% от капитала на търговеца на зърно „Силк Газ БГ“, 50% от компанията за инвестиции в имоти „Ей Би Инвестмънтс Груп“ АД, една трета от дяловете в „Енерджи Солар Технолоджис” АД. В последната година акциите на „Агрия Груп Холдинг“ поевтиняват с почти 22%, а пазарната капитализация достига 142,12 млн. лева.

Печалбата на „Централна кооперативна банка“ АД в края на четвъртото тримесечие е в размер на 84.98 млн. лева. В сравнение със същия период на 2022 година, тя е със 122.79 на сто по-висока. Доходът на една акция пък е скочил до 0.67 лева при 0.29 лева. През четвъртото тримесечие на миналата година сумата на предоставените кредити и аванси на клиенти на ЦКБ възлиза на 3.02 млрд. лева, като размерът й намалява с 0.30 на сто. Спад има и спрямо третото тримесечие – с 0.95 на сто. Основен акционер в банката е “Химимпорт” АД, като холдингът пряко и чрез други свързани с него фирми, контролира кредитната институция. В момента акциите на “Централна кооперативна банка” се търгуват на „Българска фондова борса“ по 1.61 лева за един брой. А по този начин инвеститорите оценяват ЦКБ на 204 679 252 лева.

Спадът на цените на горивата понижава приходите на „Топливо“ АД и увеличава загубата на дружеството към края на 2023 г. в сравнение с 2022 г. Продажбите на дружеството в края на миналата година възлизат на малко над 214,7 млн. лева при почти 290,2 млн. лева за 2022 г., което представлява спад от 26% на годишна база. Понижението изцяло се дължи на спада на приходите от продажби на газ и течни горива, които се свиват до 82,76 млн. лева за отчетния период в сравнение със 166,96 млн. лева година по-рано, или с 84,2 млн. лева (50%). Разходите на „Топливо“ за миналата година се свиват с 25% на годишна база до близо 221,4 млн. лева от 296 млн. лева за предходната 2022 г. Дружеството приключва 2023 г. със загуба в размер на над 5,9 млн. лева при загуба от малко над 5 млн. лева към края на 2022 г., или със 17% повече на годишна база. Компанията свива значително и задълженията си към банки до 7,1 млн. лева от 18,2 млн. лева, или с близо 61% за една година. В последната година акциите на „Топливо“ поскъпват с почти 4%, а пазарната капитализация достига 25,46 млн. лева.

Белгийската клирингова къща Euroclear е спечелила 4,4 млрд. евро миналата година от руските активи, замразени в централния депозитар за ценните книжа заради санкциите на Европейския съюз, докато блокът се готви да конфискува извънредната печалба, за да подкрепи Украйна във войната ѝ срещу Русия, съобщава Financial Times. Базираната в Брюксел група разкри, че печалбата, свързана с лихви от руските активи, е нараснала над 4 пъти от 821 млн. евро през 2022 г. заради увеличените основни лихви. Общите нетни приходи от лихви на Euroclear са скочили до 5,5 млрд. евро през 2023 г. от 1,17 млрд. евро през 2022 г., показват годишните резултати, като по-голямата част са свързани с руските активи. Euroclear държи активи за около 191 млрд. евро на руската централна банка, по-голямата част от 260 млрд. евро суверенни руски активи, блокирани от западните санкции, наложени след инвазията на Москва в Украйна през февруари 2022 г. Клиринговата къща е натрупала извънредна печалба заради санкциите, тъй като не може да изплаща парични салда на руската централна банка и други санкционирани клиенти, като купонни плащания и откупувания. Европейските представители проучват начини да използват постъпленията, които Euroclear е натрупала, реинвестирайки блокираните средства, в подкрепа на Украйна. В понеделник страните от ЕС единодушно одобриха нови правила, които ще проправят пътя към подобна стъпка, правейки задължително заделянето на извънредните печалби, което Euroclear вече прави. Законодателството обаче няма да се прилага със задна дата спрямо постъпленията от 2023 г., а само към тези, натрупани след като новите правила влязат в сила през следващите седмици. Това означава, че печалбата на Euroclear за 2023 г. от 4,4 млрд. евро вероятно няма да бъде заделена за Украйна. Euroclear вече е платила 1,08 млрд. евро редовен корпоративен данък на Белгия през 2023 г., като парите са отишли за мерки в подкрепа на украинците, посочва белгийското правителство. Европейската комисия подготвя по-нататъшно законодателство за реално изземване на печалбите, които ще бъдат заделяни, и след това прехвърлянето им във фонд за Украйна. Германското правителство заяви увереността си, че изземването на извънредните печалби на Euroclear е правилният подход, докато общото изземване на основните активи може да има значителни последици за еврото. САЩ настояха за пълно изземване на руските държавни активи, а не само на произтичащите от тях печалби на Euroclear, на което няколко партньори в G7 гледат скептично. Държави като Германия и Франция, както и Европейската централна банка предупредиха за потенциални рискове за финансовата система, опасявайки се, че подобен ход може да доведе до изтегляне на активите си в евро от други централни банки. Euroclear каза, че вече е изправена пред „значителен брой текущи съдебни производства, почти изключително в руски съдилища“ за замразените активи, добавяйки, че вероятността от „неблагоприятни решения“ е висока.

Камарата на представителите в САЩ одобри с голямо мнозинство двупартиен пакет от данъчни облекчения за бизнеса и семействата с ниски доходи на стойност 78 млрд. долара, въпреки че Конгресът остава в безизходица по по-широки фискални проблеми, пише Ройтерс. Временните данъчни мерки, които ще увеличат данъчните облекчения за отглеждане на дете и ще въведат отново възможност бизнесът да приспада извършени разходи за научноизследователска и развойна дейност, както и някои капиталови инвестиции до 2025 г., беше одобрен с 357 гласа „за“ и 70 „против“. Данъчните облекчения получиха одобрение от председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън след преговори с някои от колегите му републиканци, които се противопоставиха заради липсата на облекчения при щатските и местните данъци (SALT). Твърдолинейните консервативни републиканци изразиха притеснение от пакета от мерки по време на дебата, тъй като той ще увеличи сумата на данъчното облекчение, което може да се получава за отглеждане на дете като парично плащане, до 2100 долара на дете до 2025 г. Мярката ще възлезе на общо 33,5 млрд. долара. Законопроектът ще премахне също двойното данъчно облагане за компании и служители, които работят в САЩ и Тайван, включително за производителите на полупроводници, които строят заводи в Америка. Законът за данъчните облекчения, прокаран от републиканците през 2017 г., наложи таван върху инвидидуалните приспадания за лихви по ипотечни кредити и платени щатски и местни данъци, за да помогне за изплащането на данъчните облекчения за бизнеса.

Азиатските заводи показаха до голяма степен неравномерно представяне през януари, стана ясно от проучвания, като слабото търсене от Китай поставя икономиката на региона на слаба основа в началото на 2024 г., съобщава Ройтерс. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) за производството в частния сектор на Caixin/S&P Global за Китай остава на ниво от 50,8 пункта през януари, без промяна спрямо декември и над границата от 50 пункта, която разширява растежа от свиването. Данните контрастират на официалното проучване, което показа, че производствената активност се свива за четвърти пореден месец. Дефлационният натиск също остава проблем във втората по големина икономика в света, което предполага скрита слабост в търсенето. Картината е неравномерна за азиатските икономики, като някои поемат тежестта на слабото китайско търсене по-добре от други. Дейността на заводите в Южна Корея се разширява през януари за първи път от 19 месеца поради подобрено търсене на стоки на ключови пазари като Съединените щати и Китай. Активността в Тайван и Малайзия обаче се свива и се разширява с по-бавни темпове във Филипините, показват проучванията. Производствената активност в Япония също се свива за осми пореден месец през януари заради спад при производството и новите поръчки. Някои анализатори предупредиха за удара от спирането на производството в Daihatsu, подразделение на автомобилния гигант Toyota Motor Corp. Планът за производство на групата Toyota има критично въздействие върху икономиката на Япония, тъй като засяга много доставчици на части, разположени в цялата страна. Индия, от друга страна, отбеляза значително подобрение на производството през януари, като фабричната дейност се разширява с най-бързия си темп от четири месеца при силно търсене. В сряда Международният валутен фонд (МВФ) преразгледа прогнозата си за растежа за Азия, прогнозирайки разширяване от 4,5% тази година, водено от силното търсене в САЩ и тласъка от очакваните мерки за стимулиране в Китай. Фондът каза обаче, че възстановяването ще бъде различно в различните икономики, като Япония вероятно ще отчете забавяне на растежа до 0,9% за разлика от очакваното разширяване от 6,5% в Индия. МВФ очаква икономиката на Китай да се разшири с 4,6% тази година, забавяйки се от темпа от 5,2% през 2023 г.