През 2023 г. българите, работещи в чужбина, са изпратили на свои роднини и близки у нас рекордните 1,32 млрд. евро. В сравнение с предната 2022 г. парите, които са влезли в страната от българските емигранти, са нараснали с 25%. Паричните потоци през изминалата година дори надхвърлят по обем тези отпреди пандемията - през предкризисната 2019 г. бяха отчетени около 1,2 млрд. евро, изпратени у нас от българи в чужбина. Така емигрантските пари остават едни от най-големите "чужди" инвестиции в българската икономика. На ден влизат по 4,170 млн. евро помощи от емигранти. По данни на БНБ най-много парични трансфери идват от Германия - от там сънародниците ни са изпратили около 230 млн. евро през миналата година. Следват САЩ с 209 млн., Испания – 114 млн., от Англия – 109 млн. и от Гърция – 71 млн. евро. По данни на Евростат за 2022 г., Бэлгария е една от най-зависимите в ЕС от притока на емигрантски пари. През 2022 г. притокът на тези инвестиции е бил 2,2% от БВП на България, с което тя се нарежда на шесто място заедно с Унгария. Преди нас са Хърватия (7,6% от БВП), следвана от Латвия (3,2%), Румъния (2,9%), Люксембург (2,7%) и Белгия (2,3%). Средно Евросъюза емигрантските пари са 0,8% от БВП.

В следващите 12 месеца в България ще има нужда от над 268 000 работници и специалисти от различни професионални направления. Това сочат данните от най-новото проучване на Агенцията по заетостта за потребностите на работодателите. В следващата една година ще се търсят над 160 000 специалисти с квалификация и 58 000 с правоспособност или висше образование. Поне 49 000 работници без специалност ще са нужни в различните сектори на икономиката. Най голямо търсене на кадри се очаква в индустрията - общо 82 000 души или над 30% от всички заявени потребности. Най-сериозни затруднения работодателите срещат при намиране на готвачи, продавачи, консултанти, машинни оператори, шивачи и шофьори за обществения превоз, строители, монтажници, оперативни счетоводители и други. В доклада се посочва още, че в следващите 3 до 5 години ще се търсят 243 000 висшисти и 444 000 специалисти със средно образование. В областта, в която работодателите ще търсят най много работници и специалисти е Бургас, следвана от София - столица, Варна и Пловдив.

Само около 2000 са откритите безплатни банкови сметки за заплати и пенсии, съобщи финансовият министър Асен Василев. Безплатните платежни операции през банките при преводи на заплати и пенсии влязоха в сила с промени в закона за държавния бюджет, с който по предложение на Василев всички заплати във фирмите с 50 или повече служители, както и в ресторантьорския бранш се плащат само по банков път.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) одобри заем в размер на 40 млн. евро на регистрираната в Австрия Eldrive Holding GmbH за инсталиране на 8 472 зарядни станции за електрически автомобили в България, Литва и Румъния през следващите три години, в подкрепа на чистата мобилност и на целите на Зеления пакт на ЕС за устойчив транспорт и декарбонизация. Споразумението е подкрепено от програмата InvestEU, чиято цел е привличането на повече от 372 млрд. евро допълнителни инвестиции през периода 2021-2027 г. Благодарение на помощта от InvestEU и финансирането от ЕИБ, Елдрайв Холдинг възнамерява да вложи близо 146 млн. евро за инсталирането на 4 376 нови зарядни станции за електромобили в Румъния, 2 575 в Литва и 1 530 в България, като по този начин ще ускори изграждането на необходимата инфраструктура за внедряване на чист транспорт в трите страни и ще подпомогне прехода към неутралност по отношение на климата. Елдрайв Холдинг, под конкрола на български инвеститори, вече експлоатира над 1 200 зарядни станции за електромобили в трите страни. Елдрайв Холдинг е водещ оператор за зарядни станции на електромобили в България, Румъния и Литва, основно насочен към осигуряване на бързо и свръх-бързо зареждане. Компанията поддържа над 1 200 зарядни станции и е готова с амбициозен план за бъдещ растеж и разширяване на международната дейност. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е институцията за дългосрочно кредитиране на Европейския съюз и е собственост на държавите членки. Тя финансира обосновани инвестиции, които допринасят за постигане на целите в политиката на ЕС.

Министърът на икономиката предлага две частни фирми за производство и съхранение на продукти, свързани с отбраната, да придобият статут на стратегически обекти от значение за националната сигурност. Това са "Ахелой ОПМ" ООД и "Караш Инвест" ЕООД. Едноличен собственик на капитала на "Караш Инвест" е Христо Емилиянов Гебрев, а дружеството произвежда взривни вещества. 80 процента от капитала на "Ахелой ОПМ", която се занимава с производство на боеприпаси и търговия с оръжие и военни продукти, се държи от Борис Василев Радански. В предложения за обществено обсъждане доклад се посочва, че двете предприятия биха имали важно значение при планиране ресурсите за отбрана и при разработването на новия Държавен военновременен план, като ще допринесат за отбранителната и националната сигурност. Поставянето на фирмите в списъка означава, че ще се използва експертизата на ДАНС, за да се повиши сигурността на обектите, които са част от критична инфраструктура в сектор "Икономика".

„Кораборемонтен завод Одесос“ АД отчита малко над 11% ръст на нетната печалба до 19,4 млн. лв. за 2023 г. Приходите от продажби се увеличават с 26% на годишна база до 96,7 млн. лв., а тези за възнаграждения - с 22% до 24 млн. лв. За 2022 г. дружеството получи 2,2 млн. лв. субсидии от държавата, докато за 2023 г. те са само 183 хил. лв., или с 2 млн. лв. по-малко, и въпреки това се отчита повишение на печалбата с 2 млн. лв. През 2023 г. дружеството е получило компенсации по одобрена от кабинета „Програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия“ в размер на 183 хил. лв. От началото на годината до края на 2023 г. в КРЗ „Одесос” АД са ремонтирани 73 кораба. Средносписъчният състав на персонала за четвъртото тримесечие на миналата година е 724 души – при 735 души за 2022 г. Акциите на „КРЗ Одесос“ АД поскъпват с 66,5% в последните 12 месеца до 308 лв. за брой и 181 млн. лв. пазарна капитализация. Разпределен е и брутен дивидент от 12,8 лв. на акция, с който поскъпването става по-голямо.

„Софарма“ АД обяви ново увеличение на капитала си чрез варанти (емисия с ISIN код BG9200001212). Дружеството стартира процедура по увеличение на капитала чрез издаване на до 7 133 246 броя обикновени, поименни, безналични акции, с право на глас, с номинална стойност 1 лв. всяка и емисионна стойност 4,13 лв. за една акция, под условие че акциите от увеличението бъдат записани от притежателите на варанти. Това означава, че дружеството ще търси близо 29,5 млн. лв. от инвеститорите. Съветът на директорите на компанията е определил „София Интернешънъл Секюритиз“ АД за инвестиционен посредник, който да обслужи увеличението на капитала и записването на акции. Единствено притежателите на варанти имат право да записват акции от предстоящото увеличение на капитала на дружеството. Притежателите на варанти, които не са упражнили правото си да запишат акции от увеличението на капитала, могат да направят това до падежа на емисията при съответните условия и ред. С настъпването на падежа на емисията неупражнените права по варантите се прекратяват. Срок за упражняване на варантите е 15 работни дни, считано от началната дата за упражняване на варантите. Подписката се счита успешна приключила, независимо от броя на записаните акции. Пазарната цена на акциите на „Софарма“ на БФБ-София в момента е 6 лв. През 2023 г. „Софарма“ също увеличи капитала си чрез емисията варанти, като набра над 156 млн. лева – най-голямото набиране на капитал на БФБ-София от 2007 г. насам.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила проспекта на „Доверие Обединен Холдинг“ АД за публично предлагане на конвертируеми облигации. Емисията е в размер до 200 000 броя поименни, безналични, лихвоносни, необезпечени, свободнопрехвърляеми, конвертируеми облигации с номинална и емисионна стойност на една облигация 100 лева. Лихвеният процент е плаващ и се определя от 6-месечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2% годишно, но общо не по-малко от 2% и не повече от 6% годишно. Лихвата се предвижда да се изплаща на 6 месеца. Матуритетът на облигациите е 5 години, считано от датата на издаване на емисията. На падежа на облигациите всеки облигационер ще има право вместо изплащане на притежаваните от него облигации да ги замени за такъв брой акции, отговарящи на актуалното към момента на замяната конверсионно съотношение. Една облигация ще може да се конвертира в 10 акции, като конверсионното съотношение и конверсионната цена могат да бъдат актуализирани при условията, описани в проспекта. Целта на облигационния заем е набиране на средства, които ще бъдат използвани за преструктуриране на дълга в групата на „Доверие Обединен Холдинг“. Предвижда се, ако емисията е успешна, с 4 млн. лева да се погаси банков дълг към „Уникредит Булбанк“ АД. При пълната набрана сума – 20 млн. лева, се предвижда 6,4 млн. лева да отидат за погасяване на задължения към свързани лица (по-точно заем от „Телекомплект“ АД). Тази сума намалява до 2,4 млн. лева, ако бъдат набрани 10 млн. лева от облигациите. Близо 10 млн. лева се предвижда да бъдат предоставени като заем на дъщерното дружество „Доверие Инвест“ АД, чрез което холдингът държи мажоритарния дял в молдовската банка, която има най-голям принос за приходите и печалбата на публичната компания. Ако обаче не бъде набрана максимално заложената сума, а 10 млн. лева, „Доверие Инвест“ ще получи 3,6 млн. лева. Акциите на „Доверие Обединен Холдинг“ поскъпват с над 10% в последната година, а пазарната капитализация на дружеството достига 191,35 млн. лева.

Отпускането на кредити от банките за бизнеса в еврозоната остава на ниски нива през декември, отбелязвайки скромен растеж. Това засилва очакванията, че кредитирането е достигнало до дъно, след което ще поеме нагоре, съобщи Ройтерс, позовавайки се на най-новите данни от проучване на Европейската централна банка. Кредитирането за частния сектор в еврозоната нарасна с 0,4 на сто през декември в сравнение със същия месец на 2022 г., след като остана без изменение през ноември. Кредитите за домакинствата се увеличиха с 0,3 на сто, което е забавяне в сравнение с ноемврийският темп от 0,5 на сто. Банките затягат достъпа до кредити в продължение на повече от година, докато по-високите ставки на ЕЦБ възпират икономическия растеж, въпреки че новите данни сочат умерено възстановяване на търсенето на заемни средства. Агрегатът, измерващ т. нар. "широки пари" - М3, нарасна с 0,1 на сто през декември, обръщайки посоката си от ноември, когато се сви с 0,9 на сто. Отделно проучване на ЕЦБ на професионални анализатори показа, че инфлацията в еврозоната може да намалее по-бързо от очакваното тази година. Инфлацията в еврозоната може да намалее по-бързо от очакваното тази година, тъй като икономическият растеж ще остане анемичен, показаха две ключови проучвания на Европейската централна банка, което вероятно ще засили залозите за намаляване на лихвените проценти от тази пролет. Експертите очакват през 2024 г. средното ниво на инфлацията във валутната зона да спадне до 2,4 на сто, при оценка за ръст с 2,7 на сто, направена при предходното проучване – преди три месеца. Служителите на ЕЦБ също предвиждат 2,7 на сто годишна инфлация за 2024 г. За 2025 г. темпът на цените се предвижда да бъде 2 на сто, в съответствие с целта на ЕЦБ. Анализаторите очакват незадоволителен икономически растеж през настоящата година, като залагат, че брутният вътрешен продукт ще се разшири с 0,6 на сто, при 0,9 на сто при предишната прогноза.

В САЩ служителите, които са работили дистанционно, са били уволнявани с 35% по-често през 2023 г., отколкото техните колеги, работещи в офиса. За това пише Wall Street Journal (WSJ), позовавайки се на проучване на Live Data Technologies. Анализаторите са проучили данните на повече от два милиона души. Според проучването през миналата година 10% от работещите дистанционно и 7% от работещите в офиса или на хибриден принцип ще загубят работата си. Според специалисти по човешки ресурси, когато мениджърът по наемането на персонал научи, че трябва да съкрати 10% от работната си сила, за него е по-лесно да включи някой, с когото няма близки лични отношения. През 2021 г. проучване показа, че 68% от ръководителите и мениджърите смятат офис служителите за по-продуктивни от тези, които работят дистанционно. Изследователи от университета Карлтън (Канада) пък отбелязват, че дистанционната работа може да доведе до „домашна треска“. Симптомите му включват раздразнителност, безпокойство и самота. Проучването е публикувано в списанието Environmental Science and Engineering book series (ESE). Учените успяха да установят положителните и отрицателните последици от дистанционната работа. По този начин се свързва с по-висока производителност и по-малко пътуване до работното място, подобрено цялостно качество на живот и по-здравословна диета. Въпреки това, наред с всички тези предимства, са идентифицирани някои недостатъци. И така, един от тях е изолацията, намаленото социално взаимодействие и физическата активност. Стоенето вкъщи за дълги периоди от време може да предизвика усещане за „домашна треска“, чиито симптоми включват раздразнителност, тревожност и самота. Според учените, за да избегнете подобни проблеми в дългосрочен план, трябва да поддържате социални взаимодействия и физическа активност.

Износът на руски въглища за страни от Югоизточна Азия се е увеличил миналата година, след като доставките за ЕС са спрени на фона на западните санкции срещу Москва, сочат данни от фирмата за енергийни анализи Kpler. Доставките на руски въглища за Югоизточна Азия, с изключение на Китай, са скочили с 47% през 2023 г. и са достигнали 13,1 млн. тона. Сред страните, които са увеличили вноса на руски въглища, е Шри Ланка, която е увеличила покупките си 4,5 пъти до 1,6 млн. тона. Виетнам почти удвои вноса до 3,9 млн. тона, Малайзия - с 18% до 3,8 млн. тона, а Индонезия - 1,7 пъти до 3,4 млн. тона. Доставките за Мианмар са се увеличили с 10%, достигайки 41 000 тона през миналата година, докато Бангладеш е закупил 48 000 тона въглища от Русия, сочат данните. Китай понастоящем е най-големият азиатски търговски партньор на Русия, е внесъл 40% от целия руски износ на въглища от 2022 г. насам, следван от Индия (20%) и Южна Корея (13%), сочат данните.  По данни на китайските митници вносът на въглища през декември е достигнал рекордните 47,3 млн. тона след третия по големина обем, отчетен през ноември, като по този начин общият внос през 2023 г. е достигнал исторически максимум. Според предварителните оценки на Kpler износът на руски въглища за Китай е възлизал на 104 млн. тона през миналата година, което представлява близо 43% увеличение на годишна база, тъй като двете страни задълбочават енергийното си сътрудничество. 19min.bg