Световната банка понижи прогнозата си за българската икономика за 2024 г. – от 2.7 до 2.4%. Новите очаквания на глобалната институция са далеч под заложения от българското министерство на финансите растеж, върху който е изчислен приетия Бюджет 2024. В него Василев заложи 3.2% реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). Световната банка подобри оценката си за растежа на икономиката на България през 2023 г. Сега тя предвижда растеж с 1.7% на БВП през 2023 г. спрямо 1.4% в предходния доклад от октомври. За 2025 г. Световната банка очаква българската икономика да се разшири с 3.3%, колкото бе и прогнозата от есента. Според експертите на банката амбициозното прилагане на структурни реформи би могло да доведе до възходящи перспективи за растеж. Едновременното прилагане на широк набор от реформи може да доведе до значително повишение на БВП за двете най-бедни членки на Европейския съюз – България и Румъния. За региона на Централна Европа, в който влизат България, Румъния, Унгария и Полша, Световната банка очаква икономически растеж с 0.7% за 2023 г., както и с 2.8% за 2024 г. и 3.5% за 2025 г.

Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило с 26,46 процента за периода 1 януари 2024 г. - 21 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 21 януари 2023 г. Това показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината до 21 януари е отчетен дял на ВЕИ в преносната мрежа в обем на 131 560 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2023 г. този дял е бил 104 031 мегаватчаса. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа също нараства - с 20,73 на сто в сравнявания период. Данните сочат, че за първите 21 дни на година в разпределителната мрежа от ВЕИ енергия са постъпили 131 253 мегаватчаса електроенергия, докато за сравнявания период на изминалата 2023 г. са били 108 720 мегаватчаса. Производството на електроенергия в България се е понижило с 15,38 процента за периода 1 - 21 януари 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. От началото на годината до 21 януари са произведени 2 472 023 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 2 921 158 мегаватчаса. От 1 януари до 21 януари тази година потреблението на електроенергия в страната се е увеличило със 7,28 процента. За този период на годината са били изразходени 2 651 051 мегаватчаса, докато в аналогичния период на миналата година потреблението е било 2 471 258 мегаватчаса. Салдото (износ-внос) на електроенергия продължава да намалява, показва още справката на ЕСО. За първите 21 дена на година то е отрицателно - с минус 179 028 мегаватчаса, като в аналогичния период на 2023 г. то е било положително с 449 900 мегаватчаса. Участието на базовите централи в енергийния баланс на страната от началото на годината до 21 януари спрямо този период на 2023 г. също намалява - с 19,76 процента. От базови централи от 1 януари до 21 януари тази година са произведени 2 069 283 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2023 година електрическата енергия от тях е била 2 578 728 мегаватчаса. Отчита се повишение на електроенергията, произведена от ВЕЦ - със 7,90 процента за периода 1 януари 2024 г. - 21 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 21 януари 2023 г.

През изминалата 2023 година в България са навлезли общо 25 нови български и чуждестранни ИТ компании. 60 на сто от тях са от чужбина, 40% са български, става ясно от данните на DEV.BG. Най-голямата част от всички нови компании (52%) са със смесена дейност - продуктова, service, внедряване на софтуерни системи и/или ИТ консултиране едновременно. 36 на сто са стриктно продуктови компании, 10% са изцяло service, а останалите са посочили само внедряване на софтуерни системи като основна дейност. Един от новите ИТ играчи на българския пазар, която откри офис в София, е английската Mach5 Technology. Други две интересни компании в сектора са британската Years, с основна дейност революция в храненето на домашни любимци, както и румънските DreamGF, които са създатели на иновативен проект в AI Girlfriend технологиите за генериране на перфектната половинка чрез изкуствен интелект. Сред най-големите компании в световен мащаб, новодошли у нас, са американската RingCentral, която има над 8000 служители във всичките си офиси, както и Orion Innovation със 7000 служители. Следващите световни гиганти са SOFTSWISS от Беларус - компания, специализираща в софтуера за iGaming и първата софтуерна компания за онлайн хазарт, която започва да работи с криптовалути. Не на последно място е и Mach5 Technology от Великобритания с основна дейност предоставяне на данни, обучения и сертификации за B2B и B2C клиенти в разнообразни индустрии. Българските нови играчи също дават заявка за сериозна дейност през следващите години. Съвместното дружество на българската компания CleverPine и международната група Lufthansa Technik - ViTech Development, създадено през 2023 година с офис в София и основна дейност в областта на софтуерни решения за авиацията, разполага и с най-големия ИТ отдел сред българските нови компании в сектора. Благотворителната Foundation Pavel Andreev с основна дейност създаване на crowdfunding софтуер (SaaS) и организиране на благотворителни кампании, разкриха офис във Варна. WebThree от Пловдив се занимават с разработка и консултации в областта на блокчейн и DLT. Иноваторите от Zimoti дават заявка да превърнат българския пазар на недвижими имоти в едно по-прозрачно и лесно за навигиране място със своята платформа за покупко-продажба и отдаване под наем. Българската DENSHI развива основна дейност разработка и внедряване на специализиран софтуер за различни икономически сектори. Най-голям брой новооткрити локации има в София - 18 офиса, а в останалите големи ИТ дестинации броят на офисите е значително по-малък - в Пловдив са открити 2 офиса, във Варна - 3 и в Бургас - 1.

Четири компании са подали оферти за участие в обявената от общинското дружество Център за градска мобилност обществена поръчка за поддръжка на 1251 електронни табла електронните табла по спирките на градския транспорт в гр. София с прогнозна цена - 828 хил. лв. без ДДС. Една от тях е "Телелинк инфра сървисис", която преди време редовно участва и печели поръчки на Столичната община. Тя е собственост на "Телелинк България", в което акционери са Йордан Попов и Любомир Минчев. До миналата седмица Минчев беше общински съветник от ГЕРБ, като на 16 януари изненадващо подаде оставка. Друг кандидат е "Сиском инженеринг", която вече е била финалист в минали търгове на ЦГМ за същото и за подобни дейности, а собствениците ѝ отвеждат към мрежа от фирми, печелили в последните десет години поръчки на Центъра за градска мобилност и общината. Те са основани от видински бизнесмен, като собствеността им минава през кипърски офшорки. Последно дейностите по поддръжка на таблата се извършваха от "МКВ груп", която пък е съсобственик заедно с фонда "Морнингсайд хил - фонд за рисков капитал" в стартъпа "Фиделитас лаб" - независима лаборатория, която извършва набор от анализи на зърнени и маслодайни култури. И двете минали поръчки бяха на стойност 480 хил. лв. без ДДС за срок от една година. Другите кандидати в новия търг на ЦГМ сега са телекома А1, която се явява самостоятелно, и "Ентърпрайз комюникейшънс груп", която е собственост на Siemens. Почти същите кандидати участваха и в търга за поддържка на "умните светофари" на София, за който имаше сходни притеснения относно конкуренцията и качеството на изпълнението. Общината тогава избра познатия изпълнител с опит през годините, в обединение с А1. Центърът за градска мобилност сега реши да увеличи сумата на търга на 828 хил. лв. без ДДС (или 1 млн. лв. с ДДС), след като не получи оферти срещу предишната сума от 460 хил. лв. това лято. Поръчката тогава беше обжалвана и впоследствие спряна. Впрочем така остана неясно кой е изпълнявал т. нар. следгаранционна поддръжка през последната половин година, след като последният договор на ЦГМ с "МКВ груп" е със срок до юни 2023 г. Любопитно е, че сега сумата за поддръжка на таблата е същата, каквато е била за самото закупуване и поставяне на 220 табла през 2017 г. (4450 лв. за брой). После следват още търгове, на порции, за още табла. Доставчици през 2019 г. са "Сиском инженеринг" и "Инфосистемс интернешънъл", като двете и свързани с тях компании, изглежда, държат монопола в София върху търговете за телекомуникации през годините.

Три от девет фонда за втора пенсия излизат на плюс за последните две години, показват данните на Комисията за финансов надзор за доходността за периода 31 декември 2021 - 29 декември 2023 г. С положителна доходност за 2021-2023 са три по-малки фонда - "ЦКБ-Сила", "Топлина", ПОИ. Най-висока доходност отчита "ЦКБ-Сила" - 2,33%. При големите резултатите сега са двойно по-високи в сравнение със статистиката към края на септември. "Доверие", който е най-големият универсален фонд у нас, отчита минус 2,48% за последните 2 години. "Съгласие" постига минус 0,49%, "Алианц България" е с минус 1,46%, а "УПФ ОББ" има минус 2,18%. С най-ниска доходност е "ДСК-Родина" - минус 3,49%. За сравнение, отчетените към септември данни стигаха до минус 4-5,50%. Краткосрочните колебания нямат голямо значение за крайния резултат при втората пенсия, тъй като осигуряването във втория стълб е дългосрочно. Доходността за целия период от 1 юли 2004 г. е положителна за всички фондове, макар и това да не покрива натрупаната междувременно инфлация. Най-големият фонд "Доверие" е с 2,94% за целия период, "Съгласие" е с 3,79%, "ДСК-Родина" има 2,77%, "Алианц" - 2,42%, ОББ - 3,07%, "ЦКБ-Сила" - 4,12%, "Бъдеще" - 2,4%, "Топлина" - 2,21%, ПОИ - 2,65%. Към 22 януари 2024 г. стойността на един дял достига до 2,20294, като нивата за почти всички фондове са близки до това, което бяха към края на 2020 г. Резултатите при повечето доброволни пенсионни фондове, където човек може да внася по желание за трета пенсия, са доста по-добри в сравнение с универсалните. Тези фондове имат повече свобода при инвестирането на средствата. При доброволните пенсионни фондове 4 са на плюс за последните 2 години, но с по-впечатляваща доходност от универсалните. Доброволният фонд на "Съгласие" отчита 4,38% положителна доходност. "ЦКБ-Сила" е с 4,12%. При "Доверие" има отрицателна доходност от минус 2,75% - тук резултатите са по-лоши от тези при универсалния фонд. "ДСК-Родина" е с минус 2,60%, при "Алианц" е минус 1,34%, ОББ е с минус 1,49%.

Българска независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ ЕАД) съобщава, че считано от 29.01.2024 г. въвежда нов продукт, за който могат да се сключват сделки на екран „Търгове“, част от пазарен сегмент „Двустранни договори“. Новият продукт е с базов профил (двадесет и четири последователни интервала/часа на доставка с еднаква мощност във времевия диапазон от 00:00 до 24:00 часа ЦЕВ) и обхваща 12 (дванадесет) последователни календарни месеца на доставка. С въвеждането на новия продукт борсовият оператор се стреми да отговори в по-пълна степен на нуждите на всички участници на организирания борсов пазар на електрическа енергия.

Производителят на ски от Чепеларе и един от най-големите производители на ски оборудване в света - Amer Sports, обяви, че се цели към борсата в Ню Йорк. Компанията планира да набере $1,8 милиарда чрез продажбата на 100 милиона акции. Българският завод на компанията покрива 30% от световното потребелние и е един от най-ценните в портфолиото на финландския производител. Наред с фабриките в Австрия, Румъния, Канада и САЩ, ски заводът в България се нарежда сред един от най-големите в света. През 2023 година година компанията обяви и проект за нов завод у нас, този път в Асеновград. "Ние произвеждаме около 30% от световното потребление на ски тук, в България. На база потенциала и развитието на нашите брандове, инвестираме в още един завод, който ще открием в Асеновград", заяви миналата година управителят на "Амер Спортс България" Ивайло Петров. Дружеството обяви, че търси служители за новия производствен център, като всички те ще преминат обучение преди това. Един от най-големите проблеми пред развитието на компаниите у нас обаче е липсата на квалифицирана работна ръка, коментират от "Амер Спортс България".

Страните от ЕС подготвят 13-я санкционен пакет срещу Русия в опит да ограничат приходите, които страната получава, за да финансира войната си в Украйна, пише Politico. Очакванията са, че новите мерки ще бъдат обявени около 24 февруари - втората годишнина от началото на пълномащабната война.Според източници на изданието дискусиите се въртят около алуминия и санкциите се подкрепят и от производителите на алуминий в Европа. Предишните мерки засегнаха много малка част от индустрията и 85% от вноса на руски алуминий в ЕС се запазва, казват от European Aluminium. Производството на алуминий е енергоресурсно - към 40% от себестойността на продукта са разходи за електроенергия. По този начин санкцията косвено ще засегне и енергийния сектор на Русия, отбелязват още източници на Politico. Мярката е дискутирана на 17 януари и се върви към пълна забрана за внос, казват още източниците на изданието. Темата ще продължи да се обсъжда от представителите на 27-те страни в ЕС през тази седмица. Руският производител на алуминий "Русал" коментира пред ТАСС, че исканията за санкции идват от страна на конкурентите му, които се надяват да превземат дела на руската компания на пазара. Проблемът пред ЕС е, че големите индустрии, които могат да бъдат засегнати от санкции, вече се изчерпиха, пише още Politico. Засега остават незасегнати втечненият газ и ядрената енергетика. Срещу санкциите в ядрения сектор се обявява Унгария, кято разчита на "Росатом" за изграждането на два нови ядрени реактора в АЕЦ "Пакш". Страни от Източна Европа също са против, тъй като в страните им работят ядрени мощности по съветски технологии. Също така в общността няма съгласие на забрана за внос на втечнен газ. След орязаните от "Газпром" доставки на газ в Европа, много страни започнаха да купуват втечнен газ, като сред доставчиците се нареди и руският производител "Новатек". Извън пакетите остава селското стопанство, производство на храни и фармацевтични продукти, макар че Русия ограничи вноса на европейски аграрни продукти като отговор на първите санкции, наложени от ЕС през 2014 г. след едностранното анексиране на Крим.

Американските производители на петрол произвеждат усилено 5 поредни години. Огромното увеличение на производството на суров петрол (шистов) помогна САЩ да се превърнат в най-големия доставчик на суров петрол в света, пише Quartz. Традиционната петролна сила ОПЕК, картел, ръководен от Саудитска Арабия, намалява доставките, за да подкрепи цените, които започнаха да падат в средата на 2022 г., като само Саудитска Арабия добива близо милион барела по-малко на ден до края на 2023 г. „Ръстът на доставките на петрол в САЩ продължава да се противопоставя на очакванията“, заяви Международната агенция по енергетика (MAE) в последния си доклад за пазара на петрол. САЩ произвеждат повече петрол от всяка страна в историята, около 13 милиона барела на ден, и всички тези барели идват за сметка на ОПЕК. В комбинация с рекордно производство в Бразилия и Гвиана (чиито петролни ресурси са ключът към ескалиращия дипломатически спор с Венецуела), както и дезертирането на члена на ОПЕК Алжир, глобалният пазарен дял на доставките на петрол на ОПЕК+ (ОПЕК и избрана група от съюзници) се намира на около 48%, най-ниското от добавянето на „плюс“ през 2016 г. Държавите извън ОПЕК не изглеждат склонни да забавят темповете си през 2024 г., но ако ОПЕК иска да се бори за възстановяване на този пазарен дял, това може само да накара цените да паднат още повече. „Въпреки че политиките на ОПЕК+ за управление на доставките може да насочат петролния пазар към малък дефицит в началото на годината, силният растеж от производители извън ОПЕК+ може да доведе до значителен излишък, ако допълнителните доброволни съкращения на групата ОПЕК+ бъдат отменени“, се казва в доклада на МАЕ.

Саудитската нефтохимическа компания Saudi Basic Industries Corporation (SABIC, контролирана от Saudi Aramco) обяви, че е взето окончателно инвестиционно решение по проекта за изграждане на нефтохимически комплекс в китайската провинция Фудзиен, съобщава INTERFAX. Предприятието ще бъде организирано в партньорство между SABIC Industrial Investments Company (дъщерно дружество на SABIC) с 51% дял и държавната Fujian Fuhua Gulei Petrochemical (49%). Комплексът ще се състои от крекинг блок с капацитет за годишно производство на 1,8 милиона тона етилен, технологични линии за производство на етиленгликол, полиетилен, полипропилен, поликарбонат и други химически продукти. Стойността на проекта се оценява на 6,4 милиарда долара. Строителството ще започне през първата половина на 2024 г., предвижда се пробна експлоатация да се извърши през втората половина на 2026 година. Началото на търговската експлоатация е планирано за първата половина на 2027 година. SABIC е една от най-големите нефтохимически компании в света, базирана в Рияд. 70% от акциите са собственост на Saudi Aramco, останалите 30% се търгуват на Саудитската фондова борса. SABIC има три бизнес звена: нефтохимикали, торове и специални продукти, а също така оперира с метали чрез отделна компания, Hadeed. Присъства в приблизително 50 държави.