Средният размер на новоотпуснатите ипотечни кредити в България за първите девет месеца на 2023 г. се увеличава с 15% спрямо предходната година - от 156 000 на 180 000 лева. Кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти, представляват една осма от общите активи на банковата система и над една пета от брутния кредитен портфейл. Вследствие на по-интензивното им нарастване от началото на 2021 г. насам се увеличава и относителният им дял в кредитните задължения на домакинствата, който достигна 56% към края на септември 2023 г., показва статистиката на БНБ. През 2023 г. кредитополучателите са заделяли средно 28% от годишния си разполагаем доход за обслужване на новопоетите кредити, обезпечени с имоти, в сравнение с 28.3% през 2022 г., т.е. по този показател се отчита подобрение през последната година. Дълговата тежест през 2022 г. се разпределя за срок средно от 24.2 години, докато през третото тримесечие на 2023 г. среднопретегленият матуритет на отпуснатите в рамките на периода кредити се увеличава до 25 години.

През 2023 г. потреблението на горива в Бългапия е рекордно, по данни на НАП. Дизелът заема водещото място в българското потребление, като през повечето месеци то надхвърля два пъти общия обем продадени бензин и газ, като през целия период, за който НСИ предоставя данни то варира между 170 и 270 милиона литра месечно. Същевременно потреблението на газ и бензин е изключително близо, по 50-60 милиона литра месечно. Средно месечните стойности през 2023 г. постигат най-високите стойности от 2019 г. – 228 млн. литра дизел, 58 млн. литра бензин и 61 млн. литра газ. Потреблението и на трите вида гориво остава силно циклично, с отчетливи пикове в летните месеци. Динамиката на средномесечните цени на горивата през 2023 г. показва трайно успокояване, но на равнища, значително по-високи от тези в началото на ковид-пандемията. Докато спадът на търсенето през 2020 г. води до намаление на крайните цени на дизела и бензина от порядъка на 30-40 ст., пикът на несигурността през 2022 г. води до рекорди до 3,30 лв./литър средномесечно. През 2023 г. спадовете на цените на международните пазари се отразяват и на потребителските цени в България, като средномесечните се задържат в диапазона 2,40-2,70 лв./литър. На областно равнище, потреблението на горива в София годишно надхвърля 700 млн. литра, а в Пловдив – 400 милиона, докато в по-малки области като Силистра и Смолян не надхвърля 50 млн. литра. В големите области делът на бензина и пропан-бутана е по-висок, което най-вероятно е следствие от по-ниската средна възраст на автопарка. Източник: ime.bg

„Каолин" - Сеново, ще добива неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина, от находище „Саръгьол", в землището на с. Дойранци, област Шумен. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, с което дружеството „Каолин" ЕАД е определено за концесионер след тръжна процедура с тайно наддаване. Концесията се предоставя за срок от 35 години. През този период се очаква постъпленията от концесионни плащания да са в размер на около 2 млн. лева без ДДС. Според Закона за подземните богатства приходите от тях постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая - община Каолиново.

Министерският съвет прие решение, с което удължава с три години срока за изграждане на нов сондаж - публична държавна собственост, разкриващ минерална вода от находище „Банкя" в рамките на предоставената концесия за добив на минерална вода от находището. Новото водовземно съоръжение се изгражда от „Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани България" АД - концесионер по договора от 29 януари 2001 г. за предоставяне на концесия за добив на част от минералната вода - изключителна държавна собственост, от находище „Банкя", район Банкя, Столична община.

Първият и най-голям български производител на биодесерти и други органични храни "Смарт органик" скоро ще има нов производствен адрес. Строящата се фирмена фабрика край София ще даде възможност оборотът на компанията да скочи от сегашните 80 млн. лв. годишно до около 300 млн. лв. Планът за тази година включва и борсово набиране на средства, които да се насочат към още производствени мощности. В началото на април "Смарт органик", известена с марките Roobar, Kookie Cat, Dragon Superfoods, Bett'r и "Био класа", ще открие своя завод за биохрани в Индустриална зона "Божурище" край София. Инвестицията в сграда, технологии и машини е за около 16 млн. лв., а заетите ще са около 30, съобщи Яни Драгов, създател и мажоритарен собственик на компанията. Теренът в Божурище е 12 хил. кв.м, за които "Смарт органик" е платила около 1.3 млн. лв. на Национална компания "Индустриални зони", уточни Яни Драгов. Новите производствени и складови помещения са върху 6000 кв.м РЗП. В сградата ще са разположени два цеха за производство на шоколадови изделия, тахани и сурови барове, с които компанията ще увеличи значително своя капацитет.

Фирмата собственик на един от най-претенциозните ваканционни комплекси по нашето Черноморие – “Лайтхаус Голф Ризорт & Спа”, бе обявена в несъстоятелност преди повече от три години. През 2008 г. българските строителни компании “Бараж и Ко” ЕООД (собственост на Георги Чуклев) и “Балканстрой” АД (на Йордан Каназирев и братята Николай и Костадин Калоянови) инвестират в голф комплекса, разположен на площ от 1000 декара. Освен игрището, в комплекса има пет жилищни зони с над 800 апартамента, къщи и вили, както и един 5-звезден хотел. Според документите от общото събрание през февруари 2020 г., три месеца преди „Лайтхаус голф Ризорт“ АД да бъде обявена в несъстоятелност (на 5 май 2020 г.) и да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника (28 май 2020 г.), като негови собственици вече са записани: „Баухаус проджект мениджмънт лимитид“ (с 28 660 поименни акции) и „Триаком проджект мениджмънт лимитид“ (с 16 340 поименни акции ), регистрирани в офшорна зона Сейнт Винсент и Гренадини; столичната фирма „Т. Трендафилов“ ЕООД (с 5 000 поименни акции), собственост на Тихомир Трендафилов. Задълженията към „Юробанк България“ са около 10 млн. лв., а на НАП – 794 077 лева. Към този списък са включени още 13 кредитора на дружеството, между които фирми изпълнителки, лизингодатели и чуждестранни физически лица, подписали предварителни договори за покупка на жилища в комплекса, които очевидно не са получили. По тази причина синдик но дружеството предлага на публична продан общо 16 самостоятелни обекта, изградени в камплекса – 14 апартамента и две самостоятелни къщи. Имотите ще се търгуват на 80% от експертната им оценка или на цини между 355 - 370 евро за квадрат.

Украйна, Молдова и Словакия официално се присъединиха в петък към Вертикалния газов коридор, който предвижда пренос на допълнителни количества втечнен природен газ през територията на България. Досега партньори в проекта бяха Гърция, България, Румъния и Унгария, чиито газови оператори дори проведоха миналото лято необвързващ пазарен тест сред търговците за интереса им към увеличаване на капацитета на съществуващите между страните газови връзки. Тестът на българските оператори "Булгартрансгаз" и "Ай Си Джи Би" показа, че доставчиците биха резервирали двойно по-голям от сега съществуващия капацитет на точките за вход в страната на границата с Гърция и на изхода към Румъния. Според сега подписания в Атина нов меморандум за присъединяване на тримата нови участници, през юли 2024 г. газовите оператори на всички държави трябва да проведат едновременно обвързващ пазарен тест за разпределение на капацитета в съответните точки за междусистемно свързване. Това ще стане година по-рано от досега планирания график на проекта и резултатите от търговете, които трябва да приключат с договори за конкретно резервиране на капацитет, ще послужат за вземането на конкретните решения с колко да се увеличат мощностите, да се оцени инвестицията на всеки от участниците и да се търси финансирането. Участниците в проекта очакват да получат безвъзмездно съфинансиране от Европейската комисия. Прогнозите са Вертикалният газов коридор да осигури преноса на общо около 10 млрд. куб. м природен газ годишно през България през мрежата на "Булгартрансгаз", включително през освободения от "Газпром" Трансбалкански газопровод, както и през газопровода Комотини-Стара Загора, който е на българо-гърцко-италианската компания "Ай си Джи Би".

45 магазина в България и Гърция, 2400 контейнера за събиране на дрехи в САЩ, 34 млн. евро съвкупен оборот за 2022 г. и 5.1 млн. евро печалба преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) - така изглежда в началото на 2024 г. бизнесът на новосъздадената компания Green Line Group (GLG). И макар тя самата да е едва на два месеца, историята зад нея води началото си от 1996 г., когато с първоначална инвестиция от 500 германски марки и гараж от 25 кв.м във Варна Севдалин Спасов създава веригата магазини за дрехи втора употреба "Мания". С годините бизнесът се разраства и постепенно включва събиране, сортиране, обработка, внос и търговия с употребяван текстил. Дейността в Европа е под шапката на "М холдинг", а тази в САЩ е обединена в компанията Green Team Worldwide Environmental Group. Сега всички те се събират в GLG и с финансовата подкрепа на фонда Silverline Capital ще търсят утрояване на бизнеса в следващите пет години. Общата инвестиция в групата е 7.1 млн. евро и е през увеличение на капитала. От тях фондът влага 5.5 млн. евро, срещу които получава 19.4% дял. Останалите средства идват от група физически и юридически лица, които придобиват общо 5.6%. А самият Севдалин Спасов запазва 75% от капитала. Към момента Green Line Group има 2400 контейнера за събиране на облекло в САЩ и се цели в увеличаване на броя им до около 6800, като се наситят с контейнери районите около вече изградените 13 бази за събиране на дрехи по двете крайбрежия В числово изражение за дейността на Green Line Group в САЩ това би означавало увеличаване на броя на контейнерите за събиране на облекло от сегашните 2400 до около 6800. За целта планът е да се наситят с контейнери районите около вече изградените 13 бази за събиране на дрехи по двете крайбрежия. Събраните в САЩ стоки не пътуват към България заради високия транспортен разход, а и силния долар, а се изнасят от българския предприемач към Латинска и Южна Америка, където се продават. В България и Гърция, където дрехите се внасят от Европа, плановете са тази година мрежата от 45 магазина "Мания" да порасне с още 7 локации. Те ще са основно в новия формат "Мания fusion", който съчетава дрехи втора употреба и такива от outlet колекции, главно от върнати стоки от европейски сайтове за електронна търговия. А в следващите пет години да бъдат отваряни поне по 10 нови магазина в големите градове - София, Пловдив, Варна, Атина и Солун. Познатата като "Мания", а сега вече "Грийн лайн груп", влиза в период на по-бурен растеж. И в зрялата си 30-годишна възраст може да стане атрактивна цел и за западни групи, търсещи големина в този сектор. Освен Silverline, като акционери в GLG влизат компаниите "Текс колект инвест" на Здравко Биков, член на управителния съвет на Българската асоциация по рециклиране и син на бившия министър на икономиката в правителствата на Филип Димитров и на Любен Беров през 90-те години Румен Биков, и производителят на козметични продукти и почистващи препарат "Кемкос" на казанлъшкия предприемач Васил Томов. Малък дял придобива и адвокатската кантора "Пенков, Марков и партньори". Групата на коинвеститорите включва и две физически лица - Пламен Любенов Георгиев с бизнес в сферата на транспорта във Варна и Бойко Бойков Първанов, собственик на софийски компании с дейност на рекламни агенции.

„Пълдин Холдинг“ АД – Пловдив отчита общо 625 хил. лева парични постъпления за 2023 г. От тях 584 хил. лева от продажба на недвижими имоти, както и още 40 хил. лева финансови приходи от лихви от отпуснати заеми на несвързани лица – „Завод за шлифовъчни машини“ АД – Асеновград и „Подемстроймаш“ АД – Пазарджик. През миналата година тези кредити са погасени. Общият размер на разходите по дейността са в размер на 789 хил. лева. Така в края на миналата година се формира загуба от 164 хил. лева. Отрицателният финансов резултат расте – в края на 2022-а загубата е равна на 109 хил. лева. Акционерният капитал на „Пълдин Холдинг“ е разпределен в 270 588 акции всяка с номинал от 1 лев. Осем фирми притежават 28.10 процента от книжата, а 5507 граждани контролират останалите акции с право на глас. Основният акционер в бившия приватизационен фонд е„ Зет Би“ ЕООД, притежаващ 44.96 процента от капитала, продаде своите акции през миналата година, а в дружеството влязоха нови акционери със значително участие. „Авал ИН“ АД – София притежава 8.99 на сто. CPI Holdings Public Limited – Кипър е с дял от 10.66 процента, а „Ерфолг 1“ ЕАД – София – със 7.78 процента. Останалите акции са собственост на индивидуални инвеститори. През миналата година „Пълдин Холдинг“ придоби 99.49 процента от акциите с право на глас на „ТИЗ Инвест“ АД срещу 10 млн. лева. В друга сделка през ноември холдингът продаде собствени недвижими имоти заедно с всички проекти и подобрения върху тях. “Пълдин Холдинг “АД е основан на 25 септември 1996 година като правоприемник на Национален приватизационен фонд “Тракия”, който през 1998 г. беше преобразуван в холдинг. „Пълдин Холдинг“ има дялово участие в три дружества. Общо 51.30 процента е делът му в капитала на „Металопак“ АД – Карнобат, чийто предмет на дейност е производството на студено-пресови изделия и метален амбалаж. В “Подемстроймаш” АД, което се занимава с ремонт и производство на строителни и пътни машини, контролира 68.36 на сто от акциите с право на глас. “Завод за шлифовъчни машини” е специализирано в производството на шлифовъчни машини, както и за ремонт на широка гама от металорежещи машини, както и за ремонти на широка гама от металорежещи машини, а холдингът притежава дял от 33.15 процента. През последните пет години „Пълдин Холдинг“ не е гласувал и изплащал дивиденти на акционерите си.

Министерският съвет прие доклад за изпълнението на Плана за действие за 2023 година с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз, към 31 декември 2023 г. От общо 194 мерки в Плана за миналата година са изпълнени 139 мерки, а неизпълнените мерки са 55 (28,4%). Отбелязва се, че в края на 2022 г. процентът неизпълнени мерки е бил 34,7%. Неизпълнените мерки се прехвърлят в Плана за 2024 г. Тези от тях, които не са изпълнени в срок, се прехвърлят за изпълнение до 31 януари 2024 г. МС одобри Плана за действие с мерките заради членството ни в ЕС за 2023 г. В Плана за 2023 г. са включени и мерки, въвеждащи изискванията на директиви на ЕС със срок за транспониране до края на април 2024 г., които също са прехвърлени в Плана за 2024 г. с текущите си срокове за изпълнение. От неизпълнените в срок мерки 35 са законопроекти, от които 15 са одобрени от Министерския съвет и са внесени в 49-ото Народно събрание. 32 неизпълнени мерки пък са свързани със стартирали процедури за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС. С изпълнението на тези мерки България ще отстрани допуснатите нарушения на правото на Европейския съюз, констатирани от Европейската комисия в рамките на 26 процедури за установяване на неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на ЕС. В Приложение №2 към доклада са посочени 17 невъведени директиви на ЕС в областта на вътрешния пазар със срок за въвеждане до края на месец май 2024 г., които ще бъдат включени в предстоящото т.нар. Табло на вътрешния пазар (Single Market Scoreboard). През настоящата година ще продължи осъществяването на засилен текущ мониторинг в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС на мерките, произтичащи от членството ни в ЕС в Плана за действие за 2024 г.

Компанията "Нексо" (NEXO) заведе дело срещу България, прокуратурата и Министерство на финансите в арбитраж в САЩ. Делото по иска на "Нексо" е заведено на 18 януари. Към момента не е ясно за каква сума ще са претенциите на компанията. Още не са приложени и материали. Българските МФ и прокуратура изрично са посочени като ответници. Само преди месец прокуратурата прекрати шумно образуваното година по-рано наказателно дело срещу шефовете на компанията. След първоначалните шумни обвинения същите прокурори вече смятат, че няма данни нито за престъпления, нито за престъпна група. Признанието на държавното обвинение дойде след като преди това следователи, ГДБОП, ДАНС проведоха международна операция и обвиниха чeтиpимa дyши - К. Кънчев, А. Тренчев, К.Методиев и Т. Николов, зa yчacтиe в opгaнизиpaнa пpecтъпнa гpyпa зa пpaнe нa пapи, дaнъчни пpecтъплeния, ĸoмпютъpни измaми и бaнĸoвa дeйнocт бeз лицeнз чpeз плaтфopмaтa Nехо. Обискирани бяха и офисите на фирмата. Кънчев и Тренчев бяха привлечени като обвиняеми и за това, че в периода от юни 2018 г. до януари 2023 г. без съответно разрешение по Закона за кредитните институции (ЗКИ) извършвали банкови сделки чрез онлайн платформата "Нексо" - кредитиране и влогонабиране, като предоставяли парични кредити в щатски долари, британски паунди и евро на физически лица и търговски дружества, срещу получаване на лихва, както и влогове срещу изплащане на лихва. Само година по-късно - прокуратурата прекрати делото и свали всички обвинения. Разследването е установило, че регулаторните органи от щатите Калифорния, Кентъки, Мериленд, Оклахома, Южна Каролина, Вашингтон и Върмонт са започнали административни действия срещу "Нексо" за извършване на банкова дейност и предоставяне на финансови услуги без лиценз. На 19.01.2023 г. обаче е постигнато споразумение между групата и регулаторните органи на САЩ, според което "Нексо" не е участвала в измама или подвеждащи търговски практики, а клиентите й не били ощетени или подведени относно финансовото състояние на компанията. Със споразумението се прекратяват всички административни производства по отношение на компанията в осем американски щата. Компанията "Нексо" e oснована и управлявана от Коста Кънчев и Антони Тренчев, който е бивш депутат от Реформаторския блок. Третият съосновател е Георги Шулев - син на бившия икономически и социален министър от НДСВ Лидия Шулева, който е напуснал компанията през 2019, година след основаването й. Участие в "Нексо е имал и Сокол Янков, който също е напуснал през 2019 г.

В Китай откриха находище с близо 1 милион тона литиеви руди, което се намира в Югозападната китайска провинция Съчуан. Това находище по размер на залежите става най-големият източник в Азия на мономерни литиеви руди от тип пегматит. Литият е един от основните ресурси, необходими за производството на батерии, слънчеви панели и електрически превозни средства. Китай от своя страна, е световен лидер при преработката на литий - на страната се падат около 60% от производство на литий в света. През юли 2023 година Международната агенция по енергетика (МАЕ) съобщи, че за последните пет години пазарът на метали и минерали, необходими за производството на електрически превозни средства, вятърни турбини, слънчеви панели и други чисти технологии, се е удвоил. За същия период, търсенето на литий се е утроило. Китай вече значително изпреварва западните страни по инвестиции в добива на редкоземни елементи</b>, които са необходими за иновативната енергетика и транспорт, производството на полупроводници, военната индустрия и т.н. В тази връзка, преди половин година от американската инвестиционна банка Goldman Sachs коментираха, че западните страни би трябвало да инвестират поне 25 милиарда долара в добив на редкоземни елементи, за да настигнат Китай в това отношение.