Oфициaлнитe пoчивни дни пpeз 2024 гoдинa ca 11 дни, а работните ще са 251 дни, малко повече от 2023 г., през която делниците бяха 248. Нaй-мнoгo и през тази година ca пoчивнитe дни oкoлo Beликдeнcкитe и Koлeднитe пpaзници. През 2024 гoдинa Beликдeнcкитe пpaзници ce пaдaт в нaчaлoтo нa мeceц мaй, кaтo пoчти ce cливaт c пoчивния “Дeн нa тpyдa” и Гepгьoвдeн нa 6-ти мaй. Тогава почивните дни ще са 3, 4, 5 и 6 май.  За Коледа почивните дни са 24, 25 и 26 декември. В България ще се проведат избори за Европейски парламент на 9 юни 2024 г. и по традиция денят след вота е почивен за училищата, в които са открити изборни секции.

Българска народна банка обяви списък на участниците в автоматизираната система за провеждане на аукциони и подписки за замяна на държавни ценни книжа (ДЦК). Той вече е в сила то началото на тази година, уточниха от централната банка. В него са включени „Общинска банка” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Обединена българска банка” АД, „Банка ДСК” АД, „Алианц Банк България” АД, „Централна кооперативна банка” АД, „УниКредит Булбанк” АД и „Юробанк България” АД. Системата за провеждане на аукциони за ДЦК е разработена първоначално от експерти на БНБ през 1991 г. като част от електронната система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК (ЕСРОТ), след което нееднократно е модернизирана и доработвана в съответствие с промените в емисионната политика на Министерството на финансите. През 2004 г. е въведена в действие нова система за провеждане на аукциони, нар. АДЦК. Тя е изградена като самостоятелна система, осигуряваща напълно автоматизирана обработка на подадените поръчки за участие в аукциона от входа до изхода при спазване на разпоредбите на Наредба № 5 на Министерство на финансите и БНБ за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с ДЦК. Участието в аукционите е чрез състезателни поръчки. По решение на Министерството на финансите в някои аукциони за продажба на ДЦК се допуска участие и с несъстезателни поръчки.

Един от големите акционери в „Булгартабак-Холдинг“ АД – регистрираната в Лихтенщайн компания „Удфорд Естаблишмънт", е продал акциите си на регистрираната в Обединените арабски емирства (ОАЕ) компания „Моносерос ЛТД“. Сделката е за 1 768 133 акции, или 24% от капитала на дружеството. „Моносерос“ е компания за ранни инвестиции, като в портфолиото ѝ има различни дружества, свързани с криптосектора, сферата на технологиите и изкуствения интелект. Акциите на „Булгартабак-Холдинг“ поевтиняват с над 10% в последната година. Последната цена на акциите е 8,4 лева, като през 2017 г. имаше стойности и от 45 лева за брой. Общите приходи за 2022 г. възлизат на почти 275,8 млн. лева при малко над 187 млн. лева през 2021 г., или са с над 47% повече на годишна база. Дружеството отчита и печалба в размер на почти 35,1 млн. лева през 2022 г. при 70,6 млн. лева загуба през 2021 г.Неразпределената печалба в баланса е за над 135 млн. лева, резервите са за близо 150 млн. лева, а задълженията по заеми – почти 175 млн. лева. Вземанията са за 279 млн. лева.

Нови заводи за над 200 милиона лева бяха открити в България през 2023 г. През февруари производителят на оптична техника "Оптикс" откри нова производствена база в Панагюрище за 20 милиона лева. През март 2023 г. "Главболгарстрой Прифаб", част от структурата на "Главболгарстрой", откри официално завода си за предварително напрегнати стоманобетонни конструкции край Пазарджик. Възложител на обекта е "Главболгарстрой Прифаб" а изпълнител - "ГБС-Пловдив". Инвестицията е за над 10 милиона лева. През юни 2023 г. бългapcĸият пpoизвoдитeл нa eлeĸтpoниĸa Теlеtеk Еlесtrоnісѕ обяви откриването на нов завод в София за производство на сигнално-охранителна и пожароизвестителна техника. Инвестицията на компанията е в размер на 25 милиона лева. В средата на годината беше открит и нов високотехнологичен завод за хидравлични цилиндри в Кърджали на компанията "Кяшиф". Размерът на инвестицията в Кърджали възлиза на 10 милиона лева с перспектива да достигне 30 милиона лева. През юни най-големият производител на оръжие в България - "Арсенал", откри нов завод в Стара Загора. През юли в Стара Загора бе открит нов завод на нидерландската компания "Nedschroef" за студено формирани крепежни елементи за автомобилната и авиационната индустрия и за метални части. Инвестицията е за 50 милиона лева, новите работни места ще бъдат 300 с пълното разгръщане на проекта. През септември 2023 г. водещият производител на гъвкави полимерни фолиа и опаковки за индустрията - българската компания "Ате Пласт", отвори завод в Стара Загора след инвестиция от 20 милиона лева. През септември вoдeщaта германска ĸoмпaния зa пpoизвoдcтвo нa виcoĸoтexнoлoгични пpoтeзи и биoнични имплaнти - Ottobock, откри нов производствен комплекс и глобален център за услуги в София. Общо инвестираните средства на компанията у нас възлизат на 43 милиона лева. През октомври 2023 г."Идеал Стандарт-Видима" откри нов завод в Севлиево. Инвестицията в цеха за полимерни калъпи е 2 милиона лева, а потенциалът на фабриката е да се превърне в производствен хъб за всички заводи за санитарна керамика.

Комисията за защита на конкуренция (КЗК) започва задълбочено проучване относно намерението на "Юнайтед Груп България" ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху "Вива Корпорейт България" ЕООД и непряк едноличен контрол върху "Булсатком" ЕООД и неговите дъщерни дружества. От КЗК са установили, че сделката води до хоризонтално припокриване на пазарите на дребно на разпространение на ТВ програми и на предоставяне на фиксиран достъп до интернет. Предвид обстоятелството, че придобиващата контрол група, чрез "Нова Броудкастинг Груп" ЕООД, продава на едро права за разпространение на телевизионни програми, който се явява горестоящ пазар на разположения надолу по веригата пазар на разпространение на ТВ програми на дребно, сделката поражда и вертикални ефекти. В решението се посочва, че по думите на "Юнайтед Груп" целта на сделката е, от една страна, разширяване на търговското присъствие на групата Юнайтед Груп в България, а от друга страна, предоставяне на по-качествени услуги в полза на клиентите на "Булсатком" и "Интернет Груп".

Държавното дружество "Булгаргаз" е завело съдебен иск в Варненския окръжен съд срещу дружеството "ТЕЦ Варна" ЕАД, мажоритарна собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, в размер на над 3 млн. лв. Сумата е натрупана от неизплатени задължения за доставки на природен газ за времето от март до септември м.г., както и от неустойки за забавените плащания. "Булгаргаз" е осигурила заявения от "ТЕЦ Варна" ЕАД годишен капацитет за пренос на 7800 хил. MWh/ден. В конкретния случай претенциите на държавното дружество са за предоставения природен газ за осемте месеца на 2022 г. За това време ТЕЦ "Варна" не е използвала предоставения капацитет, но независимо от това дължи възнаграждение за него, без оглед на причините, поради които газът не е бил оползотворен. ТЕЦ "Варна" е прехвърлил на "Сигда" акции и дялове от дъщерни дружества. Става дума за 50 хил. поименни налични акции на компанията "Делта епсилон", по 100 дружествени дяла с номинална стойност 10 лв. от "Порт логистика Бургас" и "Отманли вилидж", 6 379 820 акции от капитала на "Пристанище ТЕЦ Езерово" и 10 хил. обикновени налични поименни акции на стойност 100 хил. лв. от капитала на "Електрик секюрити". В средата на май т.г. Агенцията по вписванията отказа да впише прехвърлянето на активите. ТЕЦ "Варна" дълги години беше сред обектите, които държавата използваше за функции като "студен резерв" и производство на електроенергия за балансиране на енергийната система.

Удължава се срокът на заема, който беше отпуснат с одобрението на Европейската комисия за оздравяване на „Български пощи“ ЕАД. Предоставянето на средствата беше обвързано със задължение да бъде изготвен и одобрен от Европейската комисия План за преструктуриране на дружеството. Заемът в размер на 50 млн. лв. беше отпуснат на 7 юли 2023 г. за срок от 6 месеца. На 31 юли 2023 г. Министерството на транспорта и съобщенията изпрати първи вариант на Плана за преструктуриране. След поредица от срещи и обсъждания в момента ЕК разглежда на експертно ниво окончателния му вид. Планът се очаква да бъде представен на еврокомисарите в началото на 2024 година. Необходимостта от технологично време за одобрението му налага изменения в постановлението за заема. Предлага се срокът на заема да бъде удължен до 30 юни 2024 година.

Месопреработващото предприятие "Пилко" - Разград, инвестира 3.909 млн. лв. в подмяна на производствено оборудване и изграждане на фотоволтаични централи. Половината от сумата е субсидия по линия на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Проектът ще приключи в средата на 2025 г. Фотоволтаикът от 547 kWp е вече изграден и е разположен върху покривите на две от сградите в птицекланичния комплекс в Разград. Предстои строителство на втора инсталация, която ще е с по-малка мощност. Всички соларни панели, които компанията изгражда, са за собствени нужди, като очакванията са в пик на производство те да задоволяват 10% от консумацията на ел. енергия. "Пилко" изпълнява инвестиционна програма от начало 2020 година, която е с общ бюджет 30 милиона евро. Компанията вече обнови технологиите си в люпилнята и фермите за отглеждане на птици. "Пилко" ЕООД е част от "Амета холдинг" - притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Българската група включва фуражен завод, птицеферми, люпилни, преработвателно предприятие, извършва търговия със зърно и с пилешко месо с марката "Лудогорско пиле". Компанията продава в страната, както и в Гърция, Румъния, Италия, Северна Македония, Кипър, Косово, Албания, Германия и Централна Европа, и е международен доставчик на KFC. За 2022 г. "Пилко" отчита 250.841 млн. лв. приходи от продажби (32% ръст спрямо 2021) и 12.331 млн. лв. печалба. Очакваният ръст на оборота за 2023 е 4.5%.

Делът на зелената енергия в ЕС расте, макар и бавно. 23% от потребената енергия в държавите от Евросъюза е била произведена от ВЕИ - възобновяеми енергийни източници като слънце, вятър, вода и т.н., показват данните на Евростат за 2022 г.  Статистиката включва не само електро- и топлоенергията, но и горивата, използвани в транспорта. Тези 23% са усреднена стойност, а иначе ситуацията е много различна в отделните държави от общността. С 66% дял на ВЕИ-енергията Швеция е безапелационен европейски шампион. На дъното са Ирландия, Малта и Белгия, където едва 13-14% от потреблението се задоволява от зелени източници. Със своите 20 процента България е малко под средното равнище за ЕС, като със сходни резултати са Италия, Франция, Чехия, Словакия, Кипър. "Шведското чудо" разчита на енергия, получена от вецове, вятърни паркове, биогорива, а също и термопомпи. Финландия, която е №2 в класацията, задоволява енергопотреблението си основно с хидро- и вятърни централи, а също и с твърди биогорива. Третата в ранглистата - Латвия, залага най-вече на вецове. ЕС си е поставил за цел до 2030 г. делът на възобновяемата енергия да достигне 42.5%, което е твърде амбициозна задача на фона на постигнатите досега проценти и на темпото, с което се увеличава използването на енергия от вятър, слънце, вода, биомаса, термални източници. Ръстът през 2022 спрямо 2021 г. е съвсем скромен - едва 1.1 процентни пункта.

Инвеститорите на Уолстрийт, заели къси позиции през 2023 г., са загубили близо 178 млрд. долара през годината, според данни на S3 Partners. Топ 6 на компаниите, донесли най-големи загуби, са част от “великолепната седморка“, съставена от най-големите технологични гиганти в света. Единственото дружество от седморката, която не е част от този списък, е Alphabet. В челото на класацията са компании, като Nvidia, Tesla и Meta, които поскъпнаха през годината с над 100% - най-вече заради въодушевлението около изкуствения интелект (AI). Само при две дружества загубите за инвеститорите, надяващи се на печалби от скъсяването на акциите, са отчетени над 10 млрд. долара. Загубите от Tesla възлизат на 12.6 млрд. долара, а при Nvidia – 11.3 млрд. долара.  По-малки са те при Apple (7.7 млрд. долара), Meta (6.3 млрд. долара) и Microsoft (5.4 млрд. долара). При други три компании са над 3 млрд. долара – Coinbase, Broadcom и Palo Alto Networks. След срещата на Федералния резерв на САЩ на 1 ноември инвеститорите заложиха не само на спиране на ръста на лихвите, а и на тяхното понижение през 2024 г. Това доведе до нови загуби за играчите „на късо“ и по други позиции. Книжата на Carvana и Affirm отчетоха повишение от 75% само през последния месец, което увеличи загубите до 2.2 и 1.5 млрд. долара на късите позиции от началото на годината.

Китайският юан е надхвърлил дела на японската йена от глобалните трансакции по разплащания за първи път от почти две години. Основната причина е в по-ниските лихвени проценти на Китай, направили валутата на страната по-привлекателна за финансиране на търговията с втората по големина икономика в света. Реализираните на 20 декември числа от интернационалната платформа SWIFT показват, че делът на юана от глобалните плащания е нараснал до 4.6% през ноември срещу 3.6% през октомври и за първи път от януари 2022-а е станал четвъртата най-използвата глобална парична единица след безспорния лидер – щатския долар, и следващите го евро и британски паунд. Китайският юан е сред най-слабите световни валути през тази година. Той е загубила около 3.5% от пазарната си оценка към долара – до грубо 7.15 юана за един щ. долар, заради неубедителния китайски растеж и опасенията за ликвидна криза в сектора на недвижимите имоти на азиатския колос. Базовата китайска лихва по едногодишните първокласни заеми в момента е 3.45%, докато подът на американската лихва по федералните фондове е 5.25 процента. Притегателната сила на по-ниските китайски лихвени проценти се отразява върху оценките на SWIFT, които следят дела на юана от финансирането на търговията, нараснал до 5.7% през ноември от 5.1% през октомври. Това постижение е изкачило китайската парична единица на второ място, непосредствено след долара, и преди еврото (изостанало за първи път след юана през септември) и японската йена. Въпреки това дистанцията от долара е съкрушиителна с неговия над 80% дял от финансирането на глобалния търговски обмен. Като се има предвид, че Народната банка на Китай клони към по-щедра парична политика, докато западните й конкуренти предпочитат да задържат по-високите лихвени проценти за по-дълго време, цената на финансирането с юани е паднала достатъчно, за да стане валутата атрактивна за някои търговски партньори. Което определено е ново явление. Делът на юана във финансирането на търговията се е удвоил от началото на войната срещу Украйна. Нарасналото използване на китайската парична единица в глобалните плащания, особено през каналите, заобикалящи SWIFT, се подсилва и от западните санкции срещу ред държави, включително и Русия, които тласкат и други икономики към ръба заради евентуална вероятност за по-масово използване на американската валута като оръжие. Тази тенденция, зад която се крият геополитически причини, има потенциал да укрепне. Защото, както посочват експерти, Русия не е 100% от историята предвид ръста на разплащанията в юани в рамките на Азия и с други стопанства, по-силно зависими от китайското търсене.