Два месеца преди края на годината събираемостта на част от данъците в България сериозно изостава от плана. Според данните на МФ за изпълнението на бюджета към края на октомври приходите от ДДС са едва 70% от разчетените, а на корпоративните данъци дори още по-малко - 69% от планираните. Това изобщо не е изненадващо, защото управляващата коалиция съвсем умишлено гласува прекалено оптимистична приходна част на бюджет 2025 г. в опит да задържи дефицита на 3% от БВП, без да реже от раздутите разходи за издръжката и персонала на редица бюджетни сектори. От ДДС за десетте месеца на годината в хазната са влезли 17.432 млрд. лв., сочат данните на МФ. В сравнение с миналата година сумата е с 15,6% по-голяма, но е далеч от бомбастично завишения годишен ръст от 33%. Няма никакъв шанс разликата да бъде стопена в следващите два месеца - ноември и декември, въпреки по-голямото потребление с наближаването на коледните и новогодишните празници. Самото финансово министерство прогнозира, че близо 3 млрд. лв. няма да бъдат изпълнение по това перо. Впечатление прави силното изоставане на постъпленията от ДДС от внос - 5.493 млрд. лева постъпления в края на октомври, което е почти без промяна спрямо октомври миналата година. Става дума за внос на стоки от страни извън Евросъюза. Тук големият спад е по линия на вноса на нефт и горива заради намалелия капацитет на бургаската рафинерия и спада на цените на петрола. От сделки в страната постъпленията от ДДС са за 11.938 млрд. лв., което е нарастване с 2.335 млрд. лева (24,3 %) спрямо миналата година. Приходите от корпоративни данъци към октомври 2025 г. са в размер на 4.560 млрд. лв. и това е едва 69% от планираните за цялата година. Дори и събраните извънредно 500 млн. лв. от данък печалба на банките, дължими през 2026 г. не са наваксали сериозното изоставане от този вид данък. По график засега са само приходите от данъка върху доходите на физическите лица. За първите десет месеца на годината в хазната са влезли 6.825 млрд. лв. от облагане на доходите на гражданите, което 85,6% от заложените в разчета за годината. Тези приходи са с 16% повече от същия период на предходната година. Ръстът им се дължи основно на завишените доходи - както административното вдигане на минималната работна заплата, така и на увеличенията в публичния и в реалния сектор. За второто и третото тримесечие на 2025 г. обаче средната заплата в публичния сектор изпреварва тази в частния. Единственият данък, за който се очертава преизпълнение тази година, е данъкът върху дивидентите на физическите лица. МФ отчита, че за десетте месеца на 2025 г. по тази линия са събрани 653.9 млн. лв., което е 100.3% от плана. Спрямо миналата година ръстът е с 10%.

Покачващите се цени на RAM паметта (DRAM) се превърнаха в един от най-належащите проблеми за потребителския IT сектор с настъпването на 2026 г. След години на стабилност, пазарът рязко обърна посоката, създавайки несигурност както за обикновените купувачи, така и за големите производители на електроника. Същността на проблема се крие в цикличния характер на производството на DRAM и в извънредното търсене от страна на изкуствения интелект: Производители като Samsung, SK Hynix и Micron прекараха голяма част от началото на 2020-те години в условия на свръхпредлагане, което доведе до минимални печалби. За да ребалансират пазара, те намалиха производството. Търсенето нарасна много по-бързо от очакваното, особено от страна на AI сървъри, центрове за данни и високопроизводителни графични процесори. AI инфраструктурата поглъща огромни количества HBM и DDR5 модули, пренасочвайки производствения капацитет от потребителската памет. Тъй като фабриките не могат моментално да превключват между видовете DRAM, рязкото търсене на памет за AI създаде реална конкуренция между секторите за един и същ производствен ресурс. В резултат на това цените на RAM паметта за потребителите се увеличиха значително. Дори новата DDR5, за която се очакваше да поевтинее, сега отбелязва скокове, които правят новите системи осезаемо по-скъпи. Поскъпване на лаптопи и PC: DRAM и NAND (памет за съхранение) могат да представляват от 10% до 18% от цената на лаптопа. Очаква се този дял да надхвърли 20% през 2026 г. Ако компаниите прехвърлят тези разходи върху потребителите, цените на дребно за смартфони и лаптопи биха могли да се повишат с 5% до 15%. Големи производители като Dell и Lenovo вече издават предупреждения за повишаване на цените. Производителите може да се нуждаят от намаляване на конфигурациите на RAM паметта по подразбиране, което означава, че бюджетните машини може да се доставят с недостатъчна памет за съвременните натоварвания. Анализаторите очакват този недостиг да се влоши през първата половина на 2026 г., като се очаква слабо нормализиране чак до 2027 г. или 2028 г. Решаването на ситуацията изисква дългосрочни инвестиции в разширяване на производствените линии, което отнема години. Индустрията е изправена пред предизвикателството да балансира авангардното търсене от AI с ежедневните компютърни нужди. Начинът, по който тя ще се справи през следващите 12 месеца, ще определи дали достъпността на RAM ще се завърне бързо или ще се превърне в следващото дългосрочно изпитание в потребителските технологии.

В монетният двор на БНБ е въведен 24-часов производствен процес за българските евромонети. С отсечените в България евро монети ще може да се плаща навсякъде в Европа, а с европейските – у нас. Всички евромонети имат еднаква лицева страна за цяла Европа, а на другата - национални символи, характерни за всяка страна членка на Еврозоната. В българската серия евромонети са включени утвърдени национални символи, личности и обекти. На монетата с номинал 2 евро е изобразен Паисий Хилендарски, вдясно от изображението е изписано на кирилица "БЪЛГАРИЯ", а вляво са разположени надписът "ЕВРО" и годината на емисия "2025". Монетата с номинал 1 евро е с образа на Иван Рилски. Монетите от 50, 20, 10, 5 и 2 цента носят изображението на Мадарския конник. Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че подготовката на банковия сектор и на Монетния център за въвеждането на еврото се осъществява по план.

Фондът на фондовете (ФнФ) търси финансов посредник, който да управлява новия Фонд за технологичен трансфер (ФТТ). Инструментът е финансиран от програмата "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" заедно със средства от Европейския фонд за регионално развитие. Общият публичен ресурс е 57 млн. евро, от които 9.43 млн. евро са предвидени като безвъзмездна финансова помощ. Бъдещият мениджър ще трябва да добави и собствен капитал, както и да привлече частни инвеститори. "Фонд мениджърът трябва да участва със собствен ангажимент между 1% и 5% от общия ресурс извън средствата, предоставени като безвъзмездна помощ", уточняват от ФнФ. Процедурата за кандидатстване е със срок за оферти до 24 март 2026 г., след което започва оценяването на подадените предложения. Фонд мениджърът вероятно ще бъде избран около средата на следващата година. ФТТ е замислен като специализиран инструмент, който да ускори пътя от научна разработка до реален бизнес. Той ще инвестира дялово и квазидялово в компании, които превръщат научни резултати в продукти, услуги или технологични решения. Особен акцент ще има върху подкрепата извън Югозападния регион, в който попада София. За целия инвестиционен период до края на 2029 г. фондът трябва да подкрепи минимум 57 компании. Това включва ранни университетски spin-off екипи, стартиращи предприятия, които разработват иновативни решения, както и по-зрели високотехнологични компании, работещи върху комерсиализация на научни разработки. Структурата на ФТТ се разделя в три подфонда, които отговарят на различните етапи в развитието на предприятията. Първият, озаглавен "Ранен етап", предвижда до 2 млн. евро публичен ресурс за дадена компания, включително получената безвъзмездна финансова помощ, ако има такава. Вторият - "Комерсиализация" - предлага значително по-големи инвестиции от 300 хил. до 5 млн. евро на същия принцип. Третият подфонд е свързан с безвъзмездна финансова помощ, която може да достигне до 100 хил. евро за ранни проекти и до 300 хил. евро за фирми в по-напреднал стадий. Ако помощта е под формата на техническа подкрепа, максималният размер ще бъде ограничен до 25 хил. евро.

На свое заседание Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) измени издадения лиценз на "Борика“ АД за извършване на дейност като оператор на платежна система за обслужване на плащания с платежни инструменти, свързани с карти (БОРИКА). Изменението на лиценза произтича от въвеждането на еврото като законно платежно средство в Република България, считано от 1 януари 2026 г., и свързаните с това промени в работата на платежната система БОРИКА. От посочената дата платежната система БОРИКА ще започне да обработва платежни операции, свързани с карти, в евро, като ще бъде включена като спомагателна система в Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET). В края на ноември БНБ даде съгласие "БОРИКА“ АД да прекрати своята дейност като оператор на платежната система за обслужване на клиентски преводи в левове БИСЕРА6, считано от 1 януари 2026 г., във връзка с въвеждането на еврото като законно платежно средство в България.

Веригата зарядни станции „Електрочардж“ (Electrocharge) и веригата бензиностанции „Петрол“ (Petrol) стартираха стратегическо сътрудничество за разширяване на зарядната инфраструктура за електромобили в България. В следващите три години партньорите планират изграждането на над 200 зарядни точки на ключови пътни артерии, магистрали и основни градски локации, съобщиха от „Електрохолд“. Първият реализиран обект се намира на бензиностанция „Петрол“ на бул. „Симеоновско шосе“ в столичния квартал „Малинова долина“, където е инсталирана 120 kW DC станция. Локацията е избрана заради удобния достъп както до вътрешноградската мрежа, така и до Околовръстния път. Планираното разширяване на мрежата има за цел да осигури по-равномерно покритие в страната и да подпомогне развитието на електромобилността чрез предвидима и надеждна инфраструктура. „Електрохолд“ стартира изграждането на своята верига зарядни станции за електромобили – „Електрочардж“, в края на 2024 г. Устройствата са монтирани в 18 града, включително София, Варна, Плевен, Благоевград, Ловеч, Враца, Монтана и Видин, и са оборудвани с най-новите технологии за бързо и ефективно зареждане.

Правителството залага над 1.3 млрд. лв. (667 млн. евро) за реализирането на бъдещите военни заводи, които ще се изграждат съвместно с германската „Райнметал“. Около 796 млн. лв. (407 млн. евро) са предвидени за капитализацията на бъдещото смесено дружество с ВМЗ. Отделно от това, още над 508 млн. лв. (260 млн. евро) са заложени за държавното „Иганово“, което ще проектира и изгради заводите за барут и 155-милиметрови боеприпаси. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2026 – 2028 г. очертава размера на публичния ангажимент към проекта за почти 2 млрд. лв. (1 млрд. евро). Същите суми бяха заложени и в предишния проектобюджет. Строителството на завода трябва да започне през февруари догодина. Основният финансов ресурс е насочен към съвместното предприятие (Joint Venture), което ще бъде учредено чрез ВМЗ ЕАД (дъщерно дружество на ДКК ЕАД) и германския концерн „Райнметал“. За целта е заложена прогнозна сума от 796 млн. лв. (407 млн. евро). Тази огромна капитализация има за цел да покрие ключови инвестиции, необходими за стартирането на високотехнологичното производство. Записано е, че целите на увеличението на капитала са „инвестиции в оборудване, планове, пакет „ноу-хау“, обучение на персонал и други във отбранителната промишленост.“ Средствата представляват значителна част от българското участие (49%) в дружеството с обща обявена стойност почти 2 млрд. лв., като средствата са необходими за гарантиране на техническото и експертното ниво на бъдещата фабрика за барут и 155-милиметрови боеприпаси. Паралелно с финансирането на стратегическото производствено партньорство, има заложени средства и за изцяло държавното дружество „Иганово“ ЕАД – над 508 млн. лв. (260 млн. евро). Срещу тази капитализацията е записано, че то ще прави „инвестиции за създаване на производствено предприятие в сектора на военната промишленост, което ще оперира изключително в рамките на националните и международни регламенти и само след получаване на всички необходими разрешения и лицензи.“ „Иганово“ ЕАД има за задача да построи заводите. През ноември правителството отпусна първите 718 хил. лв. за стартовата фаза – осигуряване на съоръжения и материали за подготовката на строителството. Първоначалният капитал от 50 хил. лв., предоставени при учредяването, е бил предназначен за регистрацията и началните дейности.

Във Военноморска база – Варна тържествено бе издигнат военноморският флаг на новопридобития многофункционален модулен патрулен кораб "Храбри“. След повече от 100 години Военноморските сили получават днес изцяло нов многофункционален модулен патрулен кораб „Храбри“. „Храбри“ е дело на българска корабостроителница, като реализацията на проекта България е доказала способностите си да строи такива плавателни съдове и вече има запитвания от съюзни държави, които проявяват интерес към такъв тип поръчки. „Храбри“ предстои да бъде дооборудван с различни системи , но е напълно функционален, преминал е успешно през съответните изпитания и вече е зачислен в състава на Военноморските сили. Работи се по втория нов многоцелеви патрулен кораб за флота. За пръв път в състава на Военноморските сили влиза кораб, който е способен да приема на борда си хеликоптер или безпилотни летателни апарати.

На заседанието си от 4.12.2025 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Ви Си Инвестмънт Груп“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 9 000 000 лева, разпределени в 9 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 лева, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 6,00%, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 13.08.2025 г. и дата на падеж 13.08.2032 г., с ISIN код BG2100024251.Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 2. Одобрява Иво Георгиев за прокурист на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД. 5. Заличава „ДИДЖИТЪЛ БРОКЕР“ ЕООД от регистъра за застрахователните брокери.

Страните от ЕС ще трябва поотделно да се ангажират с милиарди евро, за да гарантират до 210 милиарда евро спешно необходими заеми за Украйна, съобщи брюкселското издание "Политико", позовавайки се на все още неофициални документи. За България частта от гаранцията за украинския заем в максималния му размер ще е 1,2 милиарда евро, показват данните на интерактивна карта към публикацията. Сумите, които държавите ще трябва да гарантират, са определени въз основа на БВП, както се определят и вноските им в общи европейски бюджет. Най-много ще гарантира Германия - 52 милиарда евро, следвана от Франция - 34 милиарда евро. Предпазните механизми, които ще бъдат разпределени пропорционално между страните от блока, са необходими, за да се осигури одобрение за заема от белгийския премиер Барт де Вевер. Той се противопостави на използването на руски суверенни активи поради опасения, че само неговата страна може в крайна сметка да бъде задължена да върне парите на Москва. Около 185 милиарда евро замразени руски активи са под управлението на базирания в Брюксел финансов депозитар Euroclear, докато други 25 милиарда евро са разпръснати в частни банкови сметки в ЕС. Сумите за всяка държава обаче може да се увеличат, ако страни, приятелски настроени към Кремъл, като Унгария, откажат да се присъединят към инициативата - въпреки че страни извън ЕС могат да помогнат, ако желаят, като покрият част от общата гаранция, прогнозира "Политико". Украйна е изправена пред бюджетен дефицит от 71,7 милиарда евро догодина и ще трябва да започне да съкращава публичните разходи от април, освен ако не пристигнат свежи средства. В петък Унгария наложи вето върху емитирането на нов дълг на ЕС, за да запълни бюджетната дупка на Киев, като по този начин постави отговорността върху лидерите да убедят Де Вевер да подкрепи използването на руски активи.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт прогнозира, че американската икономика ще завърши годината на солидна основа. „Икономиката се развива по-добре, отколкото очаквахме. Имахме 4% растеж на БВП за няколко тримесечия. Въпреки спирането на правителството, предизвикано от Шумър, ще завършим годината с 3% реален растеж на БВП.“, подчертава той в интервю за CBS News. Според Бюрото за икономически анализи на САЩ БВП е спаднал с 0,6% на годишна база за първите три месеца на 2025 г. През второто тримесечие на годината е отбелязан ръст от 3,8%. Първоначалните прогнози за третото тримесечие ще бъдат публикувани на 23 декември. Последната прогноза на Федералната резервна банка на Атланта от 5 декември определя размера на годишния растеж на БВП за третото тримесечие на 3,5%, отбелязва CNBC. Увеличените лични разходи и бизнес инвестиции се считат за двигател на растежа, но те се компенсират от ефекта на митата, който ще е забавяне с около четвърт процентен пункт, единодушни са експертите. Междувременно потребителите, чиито разходи съставляват почти 70% от БВП на страната, остават песимистични относно икономиката. Проучване на потребителското доверие на Университета в Мичиган достигна 53,3 пункта през декември, с 4,5% повече от ноември, но с 28% по-малко от същия период през 2024 г. Последният доклад за инфлацията, забавен от спирането на работата на правителството, показва, че потребителските цени са се повишили с 3% на годишна база през септември, включително 3,1% ръст при основни хранителните продукти. От една страна богатите домакинства харчат, докато бедните се задъхват. От другата е Уолстрийт – където технологичните акции се изстрелват нагоре, а редица сектори изостават. Въпросът е колко дълго могат да издържат тези две реалности. profit.bg

Търговският излишък на Китай надхвърли 1 трилион долара тази година за първи път, съобщава "Файненшъл таймс". Износът отбеляза бум въпреки търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп. През първите 11 месеца на тази година търговският излишък на Китай в доларово изражение е бил 1,076 трилиона долара, според данни, публикувани в понеделник от митническата администрация на страната, които обхващат стоки, но не и услуги. Търговският излишък на Китай за цялата 2024 г. беше малко под 1 трилион долара. Износът е нараснал с 5,9% през ноември спрямо година по-рано, след като неочаквано е спаднал през октомври. Вносът е нараснал с 1,9% през ноември, което е довело до излишък от 112 милиарда долара за месеца. Износът на Китай за САЩ се е сринал рязко през последните месеци и е спаднал с 29% миналия месец на годишна база. Доставките до други региони, особено Югоизточна Азия, обаче са нараснали бързо. Икономистите смятат, че някои от тези доставки до Югоизточна Азия, които са добавили 8% миналия месец, по-късно се претоварват в САЩ. Пекин разчиташе в голяма степен на износа, за да стимулира икономическата активност на фона на слабото вътрешно търсене и забавянето на пазара на недвижими имоти, което вече навлиза в петата си година. Износът за ЕС също се е увеличил рязко през ноември, с 14,8% на годишна база в сравнение с 0,9% през октомври. Обезценяването на юана, в съответствие с долара и спрямо еврото, също е повишило конкурентоспособността на китайския износ и е допринесло за търговския му излишък с блока.  Китай е готов да увеличи дела си в световния износ до 16,5% до 2030 г. от настоящите 15%, посочват в доклад анализатори на Morgan Stanley, водени от главния икономист за Азия Четан Ахя. Те се съмняват, че засилването на протекционистичните мерки от търговските партньори би могло да спре този напредък.

Японската икономика е отбелязала по-голям спад през третото тримесечие, отколкото беше първоначално отчетено, засегната от по-слабите бизнес инвестиции и несигурността около митата върху вноса в САЩ, предаде Киодо. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Япония през периода юли - септември намалява с 2,3 на сто на годишна основа, сочат правителствени данни, публикувани днес. Първоначално бе отчетено, че ще по-малко - с 1,8 на сто. Това е първият икономически спад от шест тримесечия и се дължи на еднократни фактори като слабия износ, за който икономисти предвиждат възстановяване през настоящото, четвърто тримесечие. Перспективите за японската икономика са мрачни, тъй като инфлацията, причинена отчасти от слабата йена, не показва признаци на скорошно забавяне. Сянка върху икономическите перспективи хвърлят и слабите потребителски разходи и инвестиции на фона на скока в дългосрочните лихвени проценти, според някои анализатори.