По предварителни данни на НСИ българската икономика продължава да нараства стабилно през третото тримесечие на 2025 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличава с 3,2% на годишна база и с 0.7% спрямо второто тримесечие, което показва запазване на положителната тенденция от началото на годината. През периода юли–септември 2025 г. в страната са произведени 62,66 млрд. лв. БВП по текущи цени, или 9 755 лв. на човек от населението. Преизчислен в чуждестранна валута, това са 37,41 млрд. долара и 32,04 млрд. евро. Брутната добавена стойност (БДС), създадена в икономиката, достига 54,8 млрд. лв. Най-голям относителен дял имат услугите – 68,8%, следвани от индустрията (26,5%) и аграрния сектор (4,7%). В сравнение със същия период на предходната година делът на аграрния и индустриалния сектор расте, докато този на услугите намалява. Структурата на БВП показва силна роля на вътрешното потребление и инвестициите. Крайното потребление формира 75,6% от БВП, като индивидуалното потребление достига 67,8%. Инвестициите (бруто образуване на основен капитал) представляват 20,6% от БВП. Външнотърговското салдо е положително – 644,5 млн. лв., т.е. износът надвишава вноса. По сезонно изгладени данни крайното потребление нараства на тримесечна база с 1.5%, а брутното образуване на основен капитал – с 1.9%. Това подчертава активността на домакинствата и бизнеса. Износът обаче намалява с 1.3%, докато вносът расте с 3.6%. Брутната добавена стойност се увеличава с 2,8% спрямо третото тримесечие на 2024 г. Най-голям принос имат: Операции с недвижими имоти – +6.7%, Строителство – +6.2%, Държавно управление, образование, здравеопазване и социална работа – +5.9%, Информация и творчески продукти; далекосъобщения – +4.1%, Култура, спорт и развлечения и др. – +4.0%, Финансови и застрахователни дейности – +3.5% и Селско, горско и рибно стопанство – +3.2%. Спад се отчита единствено в групата, обхващаща добивната промишленост, преработващата промишленост, енергетиката и водоснабдяването – минус 1.7%. На годишна база износът на стоки и услуги намалява с 5.6%, докато вносът нараства с 4.1%. Това показва известно охлаждане на външното търсене и засилено вътрешно потребление.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), през третото тримесечие на 2025 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 0,7% спрямо същия период на 2024 г. Общият брой на заетите лица в икономиката е 3 726,5 хил., а отработените часове достигат 1 467,5 милиона. Структурата на заетостта по сектори показва леко увеличение на дела на услугите и намаление на относителния дял в индустриалния и аграрния сектор. На един зает се падат средно 16 814,6 лв. от текущия БВП, а за един отработен час – 42,7 лв. Брутната добавена стойност (БДС) на един зает се увеличава с 1,6%, а средната БДС за един човекочас расте с 1,7%. Производителността по сектори: Услуги: средно 14 864,1 лв. БДС на зает и 37,9 лв. на човекочас, Индустрия: 16 629,7 лв. БДС на зает и 40,1 лв. на човекочас, Аграрен сектор: най-ниска производителност – 4 959,8 лв. на зает и 13,6 лв. на човекочас Данните показват, че секторът на услугите продължава да бъде водещ по заетост, докато индустрията и аграрният сектор се характеризират с по-ниска относителна роля в икономиката. Производителността на труда нараства леко във всички сектори, като най-висока остава в индустрията, а най-ниска – в аграрния сектор.

Има и положителни новини за капиталовия пазар в България, и това се вижда в мотивите към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Там е записано, че се предлага необлагането на печалбите от сделки на пазара за растеж на малки и следни предприятия на Българска фондова борса (БФБ) beam да стане постоянно. “Предлага се въвеждане на постоянно действащо равнопоставено третиране на доходите от сделки с финансови инструменти и от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на пазар за растеж, с доходите от сделки с финансови инструменти и от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар чрез допълнение в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица”, пише в документа. Капиталовата печалба, тоест реализирания положителен резултат от сделки с ценни книжа на регулирания пазар в България не се облага. Същото се отнасяше и за пазар beam според предложения през 2020 г. от Министерството на финансите пилотен режим, със срок на действие от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г. Сега се предлага трансформиране на режима в постоянно действащ, считано от 1 януари 2026 г. “На 30 септември 2025 г. Европейската комисия в рамките на Стратегията за спестовни и инвестиционни сметки препоръча на държавите членки въвеждане на преференциални данъчни режими с цел стимулиране на инвеститорите на дребно да участват на капиталовия пазар”, се посочва в мотивите към . Това решение е и в следствие на препоръки за предприемане на мерки, които да подпомогнат достъпа до финансиране през пазара, включително разглеждане на възможността за удължаване на данъчното облекчение на пазара за растеж. Те са отправени при прегледите на България в рамките на процеса по присъединяване към Комитета за финансови пазари и Комитета за корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Пазар beam стартира в началото на 2021 г., като оттогава до края на миналата година там бяха осъществени 19 първични публични предлагания на акции и облигации, при които са набрани 64.4 млн. лв. На този пазар бяха реализирани и няколко увеличения на капитала с общ размер на набраните средства почти 15 млн. лв. Основното облекчение при предлагане на акции на този пазар е, че компаниите може да го направят без потвърден от Комисията за финансов надзор (КФН) проспект. Първоначално максималният размер за емисия без проспект бе 3 млн. евро, а от 2022 г. е 8 млн. евро. За набиране на капитал над 8 млн. евро, както и за увеличение на капитала с над 8 млн. евро на вече допуснато до търговия на пазар beam дружество, е необходим проспект за публично предлагане, одобрен от КФН, който обаче е с облекчени форма и съдържание. Анализ на МФ, базиран на публични данни от БФБ показва, че през 2023 г. съотношението на сделките с акции на BEAM спрямо сделките с акции на регулиран пазар е 0.03, съответно 0.06 през 2024 г. “В този смисъл, непродължаването на данъчните облекчения за пазарите за растеж не се очаква да доведе до значителни бюджетни приходи, а същевременно ефектът би бил негативен и ще подкопае усилията за развитието на пазара за растеж като алтернативен източник на финансиране за компании с ограничен достъп до банково кредитиране поради по кратката си история”, пише в мотивите към проектобюджета.

"Трейс груп холд" и "Джи пи груп", едни от големите български строителни компании, заедно с турската фирма партньор "Дoyш Иншaaт Be Tиджapeт", са сключили договор на 2 декември в Букурещ за строеж на метрото в румънската столица. Стойността на обекта е близо 922 млн. евро. Отсечката, която трите компании ще строят, е част от голяма обществена поръчка за линията между Gara de Nord и Gara Progresul, която е дълга 14 км и е разделена на два лота, като е част от четвъртата метролиния в румънската столица. На 17 октомври 2025 г. беше пусната за движение и 28-километрова отсечка от магистралата Плоещ - Бузъу, която отново "Трейс груп холд" изграждаше. Участъкът на метрото, който обединението на "Трейс" и "Джи пи" започва да строи, е с приблизителна дължина 6.38 км - от Gara de Nord до Eroii Revolutiei. Той има 7 гари и 7 междугария, а връзката с вече изградената линия 4 на метрото ще бъде направена на Gara de Nord 2. Продължителността на проектирането и строителството е общо 60 месеца. Според източници на румънската медия Gandhul офертата на Джи Пи, "Трейс" и "Доуш" е била със 100 млн. евро по-изгодна за румънците. Турската "Дoyш Иншaaт Be Tиджapeт" строи и у нас, като тя е собственик на къртицата, с която се прокопават тунелите на метрото в София. Двете български компании също са работили по столичното метро. "Джи пи груп" е позната и с изпълнението на обекти като тунел "Железница" на магистрала "Струма", но и ремонта на столичната ул. "Граф Игнатиев", който стана печално известен с лошо изпълнение. През 2024 г. компанията достига близо 243 млн. лв. приходи при 90 млн. лв. две години по-рано. Наскоро компанията завърши изграждането и на язовир "Луда Яна" край Панагюрище. Приходите в консолидирания отчет на "Трейс груп холд" за 2024 г. пък се увеличават с 66% спрямо 2023 г. и стигат над 667 млн. лв. Ръстът се дължи основно на навлизането във финална фаза на обекта в Румъния - автомагистрала Плоещ - Бузъу (формирал над 50% от приходите), както и на дейностите по изпълнение на няколко големи инфраструктурни проектa в железопътната инфраструктура в Сърбия и изграждането на метрото в България. "Трейс груп холд" завършиха и 28-километров участък от румънската магистрала A7 за Молдова. В рамките на лота има 20 мостови съоръжения.

Производителят на автомобилни кабелни системи и електронни компоненти "СЕ Борднетце - България" ЕООД, част от глобалната компания "Сумитомо Електрик Борднетце СЕ" (SEBN SE), ще прекрати постепенно дейността си в България като част от стратегическо преструктуриране. Производството в завода в Карнобат ще продължи до юни 2026 година само за да се изпълнят съществуващите ангажименти. След това оперативната дейност ще бъде спряна до края на същата година, а пълното закриване на обекта се планира за март 2027 г. По предварителни данни, около 800 работни места в Карнобат ще бъдат засегнати. Съкращенията ще се извършат на 2 етапа и ще приключат до март 2027 г. Компанията ще предложи на засегнатите служители възможности за преназначаване в рамките на групата, както и подкрепа за кариерен преход и обезщетения при прекратяване на трудовите отношения. "СЕ Борднетце - България" ЕООД е част от японската група "Сумитомо Електрик Индъстрис", която има над 380 дъщерни дружества и около 280 000 служители по целия свят. Продуктовото портфолио на SEBN SE включва решения както за конвенционални, така и за електрически задвижвания. Дружеството е регистрирано през 2008 г. именно в град Карнобат. През 2024 г. приходите на компанията са над 180 милиона лева, а печалбата - близо 6,7 милиона лева. Тенденцията през последните години обаче е заетите във фирмата да намаляват. Ако през 2017 г. те са били близо 4000, в края на миналата година бройката на осигурените намалява до около 1500. Към септември тази година служителите са 885. През септември 2024 г. компанията вече обяви поетапното изтегляне на производството от България, след като затвори завода си в Мездра.

Застрахователната компания на бизнесмена Йордан Христов – "Европейска застрахователна компания" (ЕЗК) АД е отчела завиден ръст на приходите си в началото на тази година. Той се дължи на сключен застрахователен договор на малката ЕЗК с най-голямата компания в България - "Лукойл Нефтохим" за риска "Пожар". Приходът на дружеството само от застраховки срещу пожар и други имуществени вреди за първото тримесечие на 2025 г. е 26.9 млн. лв., което надминава общия премиен приход на компанията за последните 10 години. Заедно с кредитните и гаранционни застраховки, които са основният бизнес на дружеството в последно време, общият му премиен приход към юни 2025 г. стига 46.9 млн. лв., а пазарният му дял скача от 0.2% (в края на 2024 г.) на 2%.

Калина Миленкова е новият Финансов Директор и Управител на Siemens Mobility Bulgaria от началото на декември. Калина има над 15 години опит във финансите, стратегическото бизнес лидерство и трансформацията, насочена към ESG в рамките на Siemens. В настоящата си роля като Финансов Директор на SmartInfrastructure за Siemens Bulgaria тя е ръководила сложни финансови програми, подкрепяла е дигитализацията и е била застъпник за устойчивост и отговорни бизнес практики.

Акционерите на „Софарма“ АД са гласували междинния дивидент, който ще бъде изплатен от печалбата на дружеството за първата половина на годината. На извънредно общо събрание, проведено на 5 декември, са одобрени и промени в устава, които дават възможност за увеличаване на капитала на фармацевтичната компания до над 1 млрд. лева (552,2 млн. евро) в следващите 5 години чрез издаване на обикновени или привилегировани акции, конвертируеми облигации и варанти. Дружеството вече подаде проспекти за три емисии варанти, които се разглеждат от Комисията за финансов надзор (КФН). Акционерите са приели първо финансовия отчет на „Софарма“ за първото шестмесечие на 2025 г. Гласуваният брутен дивидент възлиза на 0,07 лева на акция (0,03579 евро). Дивидентът ще започне да се изплаща от 2 февруари 2026 г., чрез „Централен депозитар“ АД и „Юробанк България“ АД (Пощенска банка).

Harisson Management Limited, Малта, изготви коригирано търгово предложение за закупуване чрез инвестиционен посредник „ЕЛАНА Трейдинг“ АД на 1 481 625 броя акции, представляващи 9.564% от капитала и 9.615% от гласовете в общото събрание на акционерите на „Арома“ АД, София, от останалите акционери на дружеството. Комисията за финансов надзор вече е одобрила офертата на Harisson Management Limited, притежател на общо 13 927 699 бр. (89.904% от капитала и 90.385% от гласовете в ОСА) в козметичната фирма на 27 ноември. Малтийската компания предлага да закупи акциите на останалите акционери в „Арома“ АД при цена от 1.85 лева за един брой. Ако търговият предложител придобие в резултат на това или последващо търгово предложение поне 95% от акциите с право на глас на “Арома” АД, той ще има правото, независимо от и без съгласието на останалите акционери, да изкупи всички техни акции по цената, предложена в това или последващо търгово предложение, по реда и условията, предвидени в чл. 157а от ЗППЦК, и че това ще доведе до отписване на “Арома” АД от регистъра на публичните дружества, воден от Комисията за финансов надзор.

Нефинансовите предприятия в Европейския съюз са регистрирали най-големия спад на дела на печалбата си през 2024 година. Делът на печалбата на бизнеса в нефинансовия сектор в ЕС е намалял с 1,6 процентни пункта през 2024 г. спрямо година по-рано – до 40,1 процента, според най-новите публикувани данни на Евростат. Предишният най-висок спад на показателя в ЕС, откакто има налични данни(1999 г.), бе по време на световната финансова криза през 2009 г., когато той намаля с 1,35 процентни пункта. Делът на печалбата на нефинансовите предприятия – чиято основна икономическа дейност не е свързана с финансови услуги, се определя като съотношението на брутната добавена стойност към брутния оперативен излишък на съответната фирма, уточнява европейската статистическа агенция. Показателят показва дела на добавената стойност, създадена по време на производствения процес, носещ печалба за капитала, а не за труда. За сравнение, през 2004 г. делът на печалбата на нефинансовите предприятия в ЕС е бил 40,4 процента, а през 2007 г. -  42,1 процента. Въпреки отчетения растеж в началото на века, следват години на спад, отвели показателят през 2012 г. до най-ниската му стойност за последните две десетилетия. По време на пандемията – през 2021 г. делът на печалбата на нефинансовите предприятия в ЕС е нараснал до 42,1 процента, или с 0,9 процентни пункта над резултата от 2020 година. През следващите години следва леко понижение до 41,9 процента през 2022 г., 41,7 процента през 2023 г. и по-голямо намаление до 40,1 процента през 2024 година. Сред страните от ЕС най-големи дялове  на печалбата си през 2024 г. отчитат нефинансовите компании в Ирландия (74,9 процента), Малта (56,4 процента) и Словакия (48,9 процента). Лидерството на Ирландия може да се обясни с големите чуждестранни мултинационални компании, базирани в страната, които имат висока капиталова интензивност. На другия край на скалата, с най-ниски дялове на печалба, са били нефинансовите компании във Франция (32,2 процента), Словения (33,4 процента) и Португалия (34,5 процента). България е единствената страна от ЕС, за която няма налични данни за дела на печалбата на нефинансовите предприятия през 2024 или 2023 г. През 2022 г. родните фирми от нефинансовия сектор са имали дял на печалбата от 54,38 процента, с което страната ни е на трето място сред членките на ЕС – след Малта (58,17 процента) и Румъния (54,72 процента).

Европа е изправена пред тотален културен разпад в рамките на следващите 20 години, което е неизбежно. Твърдението е направено в Националната стратегия за сигурност на САЩ, в която се отбелязва, че Европа има икономически проблеми, но се казва, че те са „засенчени от реалната и по-сурова перспектива за изчезване на цивилизацията“ в рамките на следващите 20 години, съобщава Politico. "Икономическият упадък е засенчен от реалната и по-сурова перспектива за цивилизационно заличаване. По-големите проблеми, пред които е изправена Европа, включват дейности на Европейския съюз и други транснационални организации, които подкопават политическата свобода и суверенитет, миграционните политики, които трансформират континента и създават конфликти, цензурата на свободата на словото и потискането на политическата опозиция, спада на раждаемостта и загубата на национална идентичност и самочувствие“, се казва в 33-страничния документ, публикуван от администрацията на президента Доналд Тръмп. В същото време, американската страна признава, че „Европа остава стратегически и културно жизненоважна за Съединените щати“. "Трансатлантическата търговия е един от стълбовете на световната икономика и американския просперитет. Европейските сектори, от производството до технологиите и енергетиката, остават сред най-стабилните в света. Европа е дом на авангардни научни изследвания и водещи световни културни институции. Не само че не можем да си позволим да отпишем Европа – това би било саморазрушително". "Искаме да подкрепим нашите европейски съюзници в запазването на свободата и сигурността, като същевременно възстановим цивилизационното самочувствие и западната идентичност на Европа". "Ще се противопоставим на водените от елита, антидемократични ограничения върху основните свободи, англосферата и останалата част от демократичния свят, особено сред нашите съюзници". В стратегията се посочва, че възстановяването на "американското енергийно господство" (в петрола, газа, въглищата и ядрената енергия) и връщането на необходимите ключови енергийни компоненти е основен стратегически приоритет. "Евтината и изобилна енергия ще създаде добре платени работни места в Съединените щати, ще намали разходите за американските потребители и предприятия, ще стимулира реиндустриализацията и ще помогне за запазване на нашето предимство в най-съвременните технологии като изкуствения интелект", се казва в документа. САЩ ще се стремят да разширят енергийния си износ, като начин за задълбочаване на отношенията със съюзниците и ограничаване влиянието на противниците. "Ние отхвърляме катастрофалните идеологии за „климатичните промени“ и „нулевите емисии“, които толкова много навредиха на Европа, застравават Съединените щати и субсидират нашите противници".

Инсталираните вятърни и слънчеви мощности за производство на възобновяема енергия в Китай са скочили три пъти за последните пет години, съобщи китайската Национална енергийна администрация (NEA), предаде Синхуа. Инсталираният капацитет за производство на възобновяема енергия в страната е нараснал от 530 милиона киловатчаса през 2020 г. до 1,68 млрд. киловатчаса до края на юли 2025 г. Това означава, че за капацитетът за възобновяема енергия в Китай е растял с по 28% на година през посочения период, по данни на китайската правителствена служба. Китай постоянно увеличава доставките на възобновяема енергия, създавайки най-голямата и най-бързо растяща система за зелена енергия в света. Между 2021 и 2025 г. инсталираният капацитет за производство на подобна енергия се е увеличил от 40 на около 60 процента, като вятърната и фотоволтаичната енергия заемат централна роля в енергийния преход на страната, според китайската агенция. Делът на вятърната и фотоволтаичната енергия в общото потребление на електроенергия в азиатския гигант се е увеличил от 9,7 на сто през 2020 г. до 18,6 на сто през 2024 г., което отговаря на среден годишен ръст от над 2 процентни пункта. Китайските патенти за нови енергийни технологии съставляват над 40 процента от световните патенти в сферата. Междувременно към средата на настоящата година капацитетът на Китай за съхранение на енергия достигна около 95 милиона киловата, което представлява почти 30-кратно увеличение в рамките на пет години.