Европейската комисия потвърди, че е решила временно да задържи плащането на 215 милиона евро от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България. Одобрено е изплащането на 439 милиона евро за България. Спирането на част от средствата е свързано с неизпълнението досега на целта за осигуряване на политически независима Комисия за противодействие на корупцията. България разполага със срок от шест месеца, за да изпълни изискването. ЕК ще остане в тясна връзка с българските власти за оказване на необходимата подкрепа, добави говорителят. В началото на октомври ЕК съобщи, че е изпратила писмо до нашата страна с искане за отговор в срок до един месец по повод неизпълненото изискване. Тогава комисията поясни, че ако условията не бъдат изпълнени, изплащането на задържаните средства ще бъде отложено за още шест месеца. Дни по-рано комисията даде предварително одобрение по второто искане на България за плащане по ПВУ за 653 милиона евро. Българският ПВУ е на обща стойност 6,17 млрд. евро безвъзмездни средства.

Обезщетението за безработица в София продължава да бъде по-високо от минималната работна заплата в страната, сочат последните данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Със среден размер от 1145 лева, столицата отчита най-високите стойности, докато на другия полюс е Кърджали, където хората без препитание получават най-ниското обезщетение – едва 669 лева. За цялата страна средният размер на паричното обезщетение за безработица възлиза на 827 лева. Традиционно най-високите обезщетения се изплащат в София, като при мъжете сумата достига внушителните 1260 лева средно. Тази стойност е по-висока дори от прогнозната минимална работна заплата за следващата година, която се очаква да бъде 1213 лева. Жените в столицата, останали без работа, получават средно по 1048 лева. След София се нарежда Варна, където безработните мъже вземат средно малко над 1007 лева. В нито една друга област на страната обезщетението не надхвърля прага от 1000 лева. Данните на НОИ показват съществени разлики между отделните региони. Освен в Кърджали, най-ниски обезщетения се изплащат и в областите Видин и Хасково, където средната сума е 676 лева. Към момента регистрираните безработни в цялата страна с право на обезщетение са малко над 58 000 души. Те представляват 40% от всички 148 000 души, които са регистрирани в бюрата по труда като търсещи работа. Правото на парично обезщетение за безработица се определя от няколко ключови фактора, заложени в законодателството. За да получава плащане, едно лице трябва да е имало внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за период от най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди да загуби работата си. Срокът и размерът на плащанията също са индивидуални: Срок на изплащане: Варира от 4 до 12 месеца в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. Дневен размер за 2024 г.: Минималният е 18 лева, а максималният достига 107.14 лева.

И догодина правителството, подкрепяно от ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН, се кани да взима огромни заеми, които значително надхвърлят необходимите средства за покриване на бюджетния дефицит и за рефинансиране на стари задължения. Почти по същата схема като тази година, кабинетът смята да налее част от новия дълг в капитала на държавни дружества, представяйки тази операция като инвестиция, а не като бюджетни разходи. Така властта хем заобикаля проблема с раздуването на дефицита, хем си осигурява сериозни суми за съмнителни харчове. Въпреки, че заложеният в проектобюджета за 2026 г. дефицит е 3.649 млрд. евро (3% от БВП), правителството предлага Народното събрание да одобри 10.440 млрд. евро таван на новия дълг. Това е с почти два милиарда лева повече от тазгодишния лимит от 18.9 млрд. лв., който вече почти е достигнат. От доклада към проектобюджета става ясно, че догодина дефицитът и падежите по стари задължения (1,4 млрд. евро) изискват финансиране от общо 5.03 млрд. евро. Кабинетът обаче иска да изтегли двойно по-голям дълг, като остатъкът от 5.4 млрд. евро ще бъде осчетоводен под черта. МФ посочва, че от въпросните 10.440 млрд. евро нови заеми, 3.261 млрд. ще отидат като инвестиции в отбраната, като България вече е заявила намерение да се възползва от механизма SAFE на ЕС за укрепване на европейската отбранителна промишленост Така от новия дълг остават 2.2 млрд. евро, част от които ще бъдат използвани за вдигане на капитала на осем държавни фирми, става ясно от приложен списък към проектобюджета. По същия начин тази година бяха наляти 5 мрлд. лв. в Българската банка за развитие и БЕХ, осигурени от заеми, без това да се отрази в разходната част, а оттам и на дефицита в бюджета. Най-голямият разход от 407 млн. евро е планиран за създаване на смесеното предприятие между ВМЗ Сопот и "Райнметал". Инвестицията в отбранителната индустрия е в оборудване, планове, пакет „ноу-хау“, обучение на персонал и др. Други 260 млн. евро са предназначени за учредяване и капитализиране на ново търговско дружество със 100% държавно участие към Министерството на икономиката и индустрията. Правителството планира да увеличи капитала на ВиК холдинга с 200 млн. евро, с които холдингът да може да съфинансиране водни проекти по програма „Околна среда“ в следващите две години ( до 2027 г.), както и аварийни мерки срещу безводието. Нови 127.8 млн. евро ще бъдат наляти в БЕХ, след като тази година капиталът на държавния енергиен холдинг вече бе увеличен с 1.5 млрд. лева. Новата финансова инжекция ще се инвестира в "дейности по техническа рекултивация на нарушените терени на находище „Източномаришки въглищен басейн“, т.е. за запазване на работните места на миньорите от Мини Марица изток. С 25 млн. евро ще бъде увеличен капиталът на "София тех парк" за изграждане на „Фабрика за изкуствен интелект“ (AI Factory – BRAIN++) и развитие на суперкомпютъра Discoverer++. Други 25 млн. евро ще отидат за изграждане и оборудване на Националната детска болница. Повишение на капитала с 1.237 млн. евро е планирано и за МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол за нов болничен блок. Предвиждат се и 25 млн. евро за повишаване на капацитета на фонда ФЛАГ, чрез който се финансират общински инвестиции в сфери като ВиК, енергийна ефективност и градско развитие. Дори и след всички тези увеличения на капитала остават близо 1.2 млрд. евро от планираните нови заеми на държавата за догодина, за които не е ясно за какво ще бъдат използвани, ако бъдат изтеглени.

Фирма "Дикар Консулт" откри новия си търговски и логистичен център за инвестиция от четири милиона лева в Плевен и разкри нови 15 работни места. Центърът е на площ от над 3 декара и е най-големият в региона. Той е специализиран в предлагането на машини, инструменти и оборудване за индустрията, строителството и селското стопанство. Новата база разполага със съвременни складови и търговски площи, интегрирани логистични решения и оптимизирани процеси за обслужване на клиенти от цялата страна. "Дикар Консулт" е създадена през 1993 г. като семейна фирма. През годините тя е натрупала опит в търговията на професионални машини, инструменти и консумативи. В нея работят 65 души. Фирмата си сътрудничи с утвърдени международни марки и обслужва клиенти в различни сектори в страната. Има търговски центрове и в Габрово, Севлиево и Троян.

Енергийната компания Shell Energy Europe B.V., част от Shell plc, и основаната в България Sunotec, един от водещите европейски изпълнители на соларни паркове, подписаха петгодишно трансгранично споразумение за защита от ценови рискове („cross-border spread hedge agreement“). То е насочено към постигане на по-голяма стабилност на енергийните пазари в региона. Сделката е свързана с проект за съхранение на енергия в батерии с капацитет над 600 мегаватчаса, собственост на Sunotec, който в момента е в процес на разработка и се очаква да достигне търговска експлоатация до второто тримесечие на 2026 г. Договорът с Shell осигурява дългосрочна ценова стабилност за проекта и подпомага неговата финансова жизнеспособност, като намалява риска от пазарни колебания.

Според Константин Бонев, директор "Бизнес развитие" в търговска верига ЗОРА ръстът на имотния пазар стимулира търсенето на нови уреди и технологии за дома, а повишаването на доходите на населението се отрази директно върху покупателната способност на клиентите. През последните години усилията на компанията са насочени към разширяване и модернизация на търговската мрежа. През 2023 г. магазини на търговска верига ЗОРА са открити в Карлово, Дупница и Кърджали, а през 2024 г. - в Ботевград, Добрич, Панагюрище и Велинград и изцяло са реновирани магазините в Смолян и Харманли. През 2025 г. са отворени четири нови магазина, два от които в София, един в Раковски и един във Видин, а до края на годината предстои да бъде открит още един - в Козлодуй.

"Актив пропъртис" АДСИЦ свиква извънредно Общо събрание на акционерите на 27.11.2025 г. за одобряване на решение за придобиване от "Алтерон" АДСИЦ на 100% от капитала на "Ти Ей пропъртис" ЕАД. "Ти Ей пропъртис" ЕАД отчита 0 лв. приходи за 2024 г., загуба в размер на 94 хил.лв. и разполага с 4370 хил.лв дълготрайни материални активи.

"Биовет" АД насрочва провеждане на извънредно Общо събрание на акционерите за 24 ноември 2025 г., на което акционерите трябва да вземат одобрят решение за подписване на договор за залот на предприятието през Европейската инвестиционна банка. Залогодател е "Хювефарма" ЕООД, който ще заложи своите акции от капитала на "Биовет" АД, както и дивидентите произтичащи от тях.

Българската агенция за инвестиции връчи сертификат за инвестиция клас А на дружеството „Крез“ ЕООД за проекта „Балнеосанаториум и рехабилитационен център – град Стрелча“. Инвестиционният проект предвижда модернизация на бившата база „Балнеосанаториум“ в гр. Стрелча, област Пазарджик, с цел възстановяване и привеждане на комплекса към съвременните стандарти за балнеология и рехабилитация. С общ размер на инвестицията от 4,8 млн. лева, проектът включва цялостно обновяване на сградния фонд, изграждане на нова инфраструктура и внедряване на модерни технологии за физиотерапия, рехабилитация и възстановяване. В резултат от реализацията му се предвижда разкриване на 40 нови работни места, което ще допринесе за икономическото развитие на региона и утвърждаването на Стрелча като привлекателна дестинация за здравен и балнеоложки туризъм. Сертификати за инвестиция клас А, Б и приоритетни проекти се издават от министъра на иновациите и растежа по предложение на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции, по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Сертификатът дава възможност да се ползват финансови и нефинансови насърчителни мерки, с които се подпомагат инвеститорите при изпълнението на инвестиционните си намерения от стартирането на работата по проекта до пускането му в експлоатация.

На заседанието си от 4.11.2025 г. КФН реши: 1. Одобрява Илия Шербетов за нов член на съвета на директорите на „Дебитум Инвест“ АДСИЦ. 2. Одобрява член на управителния съвет на „Пенсионноосигурителен институт“ АД. 3. Разширява обхвата на издадения лиценз на инвестиционен посредник „Фоукал Пойнт Инвестмънтс” АД с инвестиционни услуги и дейности по чл. 6, ал. 2, т. 3 и т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗПФИ. 7. Прекратява производство във връзка с намерението на „Застрахователна компания „Феникс Иншурънс” ЕАД да извършва застрахователна дейност на територията на Република Румъния при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу Министерство на здравеопазването. Жалбата е подадена от "Главболгарстрой" АД срещу решение на Министерство на здравеопазването за избор на изпълнител за извършване на строително-монтажни работи за нуждите на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, гр. София, в изпълнение на инвестиция С12.12 "Центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания" по ПВУ. КЗК образува открито производство срещу Главна Дирекция "Гранична полиция" - МВР по жалба на "Катмар 13" ЕООД срещу решението за доставка и гаранционно обслужване на превозни средства с повишена проходимост за нуждите на ГДГП-МВР с две обособени позиции. КЗК образува открито производство срещу "Софийска вода" АД по жалба на "Минерал 2009" ЕООД срещу решението за изпълнение на инвестиционни проекти по водопроводната мрежа на територията на Столична община. Жалбите са подадени по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП).

България се нарежда сред държавите в Европейския съюз с най-висок дял на закрити предприятия през 2023 г., показват последните данни на Евростат. Според статистиката, 16.5% от фирмите у нас са прекратили дейност, докато новосъздадените са 10.7%. В практиката това означава, че почти всеки новосъздаден бизнес в България е компенсиран от закрит, което показва застой в предприемаческата динамика и затруднения за устойчив растеж на малките и средни предприятия. Данните подчертават парадокса на българската икономика – висока предприемаческа активност, но ниска устойчивост на бизнес моделите. Макар всяка десета фирма у нас да е нова, почти същият дял затваря врати. Със сходни нива на бизнес „смъртност“ са още Ирландия (16.6%) и Естония (27.5%), която е абсолютен лидер по фалити в ЕС. Въпреки че България не е на дъното по новосъздадени компании, високият процент на закрити предприятия показва, че много фирми не успяват да оцелеят дори през първите години на дейност.
Сред основните причини икономистите посочват: забавяне на икономическия растеж и свито вътрешно потребление, високи лихви и ограничен достъп до финансиране, административни пречки и несигурност в регулаторната среда, недостиг на квалифицирана работна ръка. В европейски мащаб положителната тенденция е налице – средно 10.5% нови предприятия срещу 8.5% закрити, но ръстът остава слаб. Най-добре се представят Малта (+10.5 п.п. нетен ръст), Хърватия (+7.2) и Унгария (+6.8). В другия край са Полша, Словакия и Германия, където броят на закритите бизнеси вече надвишава новите. Според Евростат, през 2023 г. в Европейския съюз е имало над 33 милиона активни предприятия. През същата година са били създадени 3,5 милиона нови компании, докато 2,8 милиона са прекратили дейността си. Това означава темп на „раждане“ на бизнес от 10,5% и темп на „смърт“ от 8,5% — с други думи, повече фирми са били открити, отколкото затворени в ЕС. Темповете на създаване на предприятия варират от 6.2% в Австрия до 19.6% в Литва. Малта, Португалия, Естония и Франция също отбелязват нива над 14%. Най-ниски нива на създаване на нови фирми — под 9% — са отчетени в Австрия, Дания, Италия, Швеция, Белгия, Германия и Гърция. Темповете на закриване на предприятия варират от 2.6% в Унгария до 27.5% в Естония. Над 15% са и в Ирландия, България и Литва. Най-ниски нива на „смъртност“ на фирми са регистрирани в Унгария, Гърция, Нидерландия, Австрия и Хърватия. Сред 31 анализирани държави в осем броят на затворените фирми е по-голям от този на новооткритите. Най-негативен баланс има Естония – разлика от 13.2 процентни пункта, което означава, че почти два пъти повече фирми са се закрили, отколкото са били създадени (23 544 срещу 45 389). Разликата е 5.8 процентни пункта в България и 4.8 пункта в Ирландия. Обратно, Малта отчита най-висок положителен баланс — 10.5 процентни пункта, което означава, че около 2.5 пъти повече бизнеси са били открити, отколкото закрити (9 669 срещу 3 726). Разликата е над 5 пункта и в Хърватия, Унгария, Латвия, Норвегия, Португалия, Румъния и Гърция.

Спиране на финансирането на правителството на САЩ навлезе в 36-ия си пореден ден и вече счупи рекорда за най-дълга продължителност. Финансирането на правителствените агенции в цялата страна беше спряно на 1 октомври, след като Конгресът не успя да постигне съгласие по законопроект за удължаване на финансирането на федералните агенции. Законопроектът беше одобрен от Камарата на представителите, но републиканците не получиха необходимите гласове в Сената, а демократите постановиха, че законопроектът ще увеличи субсидиите за здравеопазване съгласно Закона за достъпни здравни грижи. Предишният рекорд за най-дълго затваряне - 35 дни - беше поставен по време на първия мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ през 2019 г. Американският Конгрес трябваше да се споразумее за нов федерален бюджет до края на септември, но проектът за преходен бюджет, предложен от Републиканската партия на Тръмп, не получи необходимото мнозинство. С продължаването на настоящата криза икономическото въздействие на затварянето става все по-осезаемо. Бюджетните маневри, които позволяват военни заплати и частично финансиране на хранителна помощ, вероятно ще приключат до края на ноември. Освен това, проблемите в сектора на въздушния транспорт се повишават, тъй като авиодиспечерите, които не получават заплащане, все по-често си вземат отпуск преди един от най-натоварените сезони на годината. Това води до закъснения и отмяна на все по-голям брой полети. През 2019 г. проблемите с въздушния транспорт бяха ключов фактор, принуждаващ Конгреса да се съгласи с мерки, които сложиха край на спирането на дейността, отбелязва агенцията. Редовна икономическа статистика не се публикува и този проблем може да се задълбочи, тъй като Министерството на труда на САЩ е спряло да събира ключови данни, необходими за публикуване на доклади за пазара на труда и динамиката на инфлацията. Според Бюджетната служба на Конгреса (CBO), осемседмично спиране на дейността би намалило растежа на БВП на САЩ през четвъртото тримесечие с 2 процентни пункта. Демократите и републиканците са в безизходица от няколко седмици, без да показват признаци на компромис, но първите признаци, че търсят решение, вече се появиха, съобщава Ройтерс. 

Премиерът на Китай Ли Цян заяви, че китайската икономика ще надхвърли 170 трилиона юана (23,87 трилиона долара) до 2030 г., което отваря големи пазарни възможности за целия свят, тъй като търговските ограничения се увеличават в световен мащаб. Китай обяви, че брутният му вътрешен продукт (БВП) ще надхвърли 140 трилиона юана тази година, а прогнозата до 2030 г. съответства на предложенията за предстоящия му петгодишен план, който предвижда годишен растеж от 4,17 на сто през идните пет години. Макар китайските доставки на промишлени стоки за света да нарастват, то приносът към световното търсене не е толкова голям, тъй като вносът нараства незначително. Според икономистите тази динамика подхранва търговското напрежение извън границите на страната и дефлационния натиск на вътрешна почва. Очаква се търговският излишък на Китай да надхвърли рекорда от миналата година от около 1 трилион долара, тъй като износителите компенсират спада на продажбите в САЩ, дължащ се на по-високите американски мита, като продават повече на останалата част от света, често на загуба, но в преследване на пазарен дял. Износът за САЩ е спаднал с около 27 на сто през септември в сравнение със същия месец на предходната година, докато доставките за ЕС, Югоизточна Азия и Африка са нараснали съответно с 14 на сто, 16 на сто и 56 на сто.