Търговският баланс на България за юли е отрицателен в размер на 652,2 милиона евро, в сравнение с дефицит от 120,4 милиона евро през юли 2024 г., съобщи БНБ. За периода януари - юли 2025 г. търговският баланс е отрицателен в размер на 4,5149 милиарда евро (4% от БВП) в сравнение с дефицит от 2,2102 милиарда евро (2,1% от БВП) за същия период на миналата година. Износът на стоки възлиза на 3,6788 милиарда евро през юли. Той е намалял с 510,7 милиона евро (12,2%) в сравнение с юли 2024 г. (4,1896 милиарда евро). За януари - юли износът е 24,4858 милиарда евро (21,8% от БВП), което е спад с 1,1337 милиарда евро (4,4%) в сравнение със същия период на 2024 г. (25,6195 милиарда евро, 24,7% от БВП). Вносът на стоки за юли е 4,331 милиарда евро, което е с 21 милиона евро (0,5%) повече на годишна база (4,310 милиарда евро). За януари - юли вносът е 29,0008 милиарда евро (25,8% от БВП), което е с 1,171 милиарда евро (4,2%) повече в сравнение със същия период на 2024 г. (27,8297 милиарда евро, 26,8% от БВП). Салдото по услугите е положително в размер на 957,1 милиона евро, с положителен баланс от 914,7 милиона евро за юли 2024 г. За януари-юли салдото е положително в размер на 4,6359 милиарда евро (4,1% от БВП) с положителен баланс от 4,3892 милиарда евро (4,2% от БВП) за януари-юли 2024 г. Текущата и капиталовата сметка на страната е положителна и възлиза на 173,7 милиона евро с излишък от 605,1 милиона евро за юли 2024 г. За януари-юли текущата и капиталовата сметка е отрицателна и е 1,8113 милиарда евро (1,6% от прогнозния БВП) с положителен баланс от 699,5 милиона евро (0,7% от БВП) за януари-юли 2024 г. Капиталовата сметка е положителна и е 130,6 милиона евро с излишък от 172,5 милиона евро за юли 2024 г. За януари-юли капиталовата сметка е положителен в размер на 566,8 милиона евро (0,5% от БВП), с излишък от 1,1326 милиарда евро (1,1% от БВП) за януари - юли 2024 г. Финансовата сметка за юли е отрицателна в размер на 135,3 милиона евро, с положителна стойност от 603,8 милиона евро за юли 2024 г. За януари - юли финансовата сметка е отрицателна - 2,3627 милиарда евро (2,1% от БВП), с положителна стойност от 112,8 милиона евро (0,1% от БВП) за същия период на 2024 г.

Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1,14 млрд. евро към края на месец юли тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Нетният поток на преките инвестиции намалява с 3,9 на сто спрямо първите седем месеца на 2024 година. За сравнение, към края на юли миналата година нетният поток на преките вложения отново е бил положителен в размер на 1,19 млрд. евро или с 46,6 млн. евро повече спрямо настоящия резултат. Размерът на нетния поток на преките инвестиции у нас се равнява на 1 процент от брутния вътрешен продукт на страната. През месец юли нетният поток на преките инвестиции е положителен и възлиза на 261,3 млн. евро спрямо 248,7 млн. евро през същия месец на миналата година. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 11,5 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 2,5 млн. евро за януари – юли 2024 година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 231,6 млн. евро за януари – юли 2025 г. Той е по-голям със 151,6 млн. евро от този за януари – юли 2024 г., който е положителен в размер на 80 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1,99 млрд. евро, при положителна стойност от 1,579 млрд. евро за януари – юли 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е отрицателен и възлиза на 1,077 млрд. евро, при отрицателна стойност от 467,1 млн. евро за януари – юли 2024 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – юли 2025 г. възлиза на 263,9 млн. евро (0,2 процента от БВП), при 672,7 млн. евро (0,6 процента от БВП) за същия период на предходната година. През юли 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 66,4 млн. евро, при положителна стойност от 45,9 млн. евро за юли 2024 г.

Портфейл от вземания с номинален дълг от над 1,7 млрд. лева сменя собственика си в рамките на най-голямата досега сделка на вторичния пазар у нас. Тя е между двете водещи компании в сектора - "Агенция за събиране на вземания" ЕАД (АСВ) и "ЕОС Матрикс" ЕООД. Продавач е АСВ. За своята 15-годишна история тя е придобила общо над 918 000 вземания с номинал от 2,5 млрд. лева от банки, небанкови финансови институции и телекоми. Въпреки огромния размер на портфейла, с който се разделя, компанията декларира, че ще запази фокусса си в изкупуването на вземания от банкови и небанкови финансови институции. Купувачът "ЕОС Матрикс" е част от международна група с 50-годишна история и е на българския пазар от 2002 г., като за това време е изкупила дълг от близо 5 млрд. лева, като портфейлите включват както обезпечени, така и необезпечени просрочени кредити. Двете дружества са входирали искане за одобрение на сделката в Комисията за защита на конкуренцията, като посочват, че след решението на антимонополния орган ще дадат повече информация за сделката.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина на Българска банка за развитие (ББР) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да създадат две съвместни дружества – акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) и обслужващо дружество (ОД). Решението е с незабавно изпълнение, като Комисията подчертава, че операцията няма да засегне конкуренцията на българския пазар. Целта на новите дружества е да инвестират във вземания по договори за енергийни спестявания, като управляват плащанията от общини, държавни институции и бизнес клиенти. По този начин ще се освобождава капитал за нови проекти, ще се насърчава собственото производство на енергия от възобновяеми източници и ще се намаляват разходите на публичния сектор и предприятията. АДСИЦ ще бъде собственост на ЕСО с 51% и на ББР с 49% от капитала. Обслужващото дружество ще бъде в обратна структура – 51% собственост на ББР и 49% на ЕСО. Двете дружества ще бъдат ръководени от съвети на директорите.

След успешно навлизане в София и Пловдив водещата платформа за доставки Wolt вече работи и във Варна. От влизането си на българския пазар през юни 2025 г. Wolt вече си партнира с над 800 търговци, от международни марки до местни фаворити. С помощта на Wolt жителите и гостите на Варна вече могат да поръчат от McDonald's, ресторант-пицария Fratelli, пицария „Амичи“, гостилница „Гюрлата“, пицария Casa Felice, Smash Burger, Mangi & Piangi, „Стария Чинар“ и много други. Доставките във Варна ще се извършват всеки ден от 09:00 до 23:00 ч. Wolt доставя навсякъде – до дома, офиса или дори до любимата пейка в парка. Платформата предлага плащане с карта или в брой при доставка, което я прави достъпна за широка аудитория. Приложението Wolt е налично за iOS и Android, а поръчки могат да се правят и през уебсайта. Wolt е технологична компания, основана в Хелзинки с мисията да носи радост, удобство и доходи в кварталите по света. Wolt развива локални търговски платформи, свързващи хора, които искат да поръчат храна, стоки или продукти, с тези, заинтересовани от продажбата и доставката им. Wolt е основана през 2014 г. и обединява сили с DoorDash (NASDAQ: DASH) през 2022 г. Днес оперират заедно в над 30 държави.

Общинско дружество „Пътнически превози“ - Сливен продължава процеса на обновяване на автопарка си и работи по нов проект за модернизация на градския транспорт. През 2018 година са получени 27 нови автобуса по програмата за интегриран градски транспорт. След това са доставени шест нови тролейбуса, а към днешна дата вече разполага и с девет електробуса. В момента дружеството подготвя проект, с който да бъдат доставени още 15 тролейбуса и около 15 електробуса. В „Пътнически превози“ – Сливен работят около 300 души, включително водачи, техници и инженери.

Kawasaki Motors, световен лидер в двигатели и моторни машини, обяви стратегическо партньорство с Dronamics, специализирала в товарните дронове с дълъг обсег. Сътрудничеството предвижда интеграция на авиационните двигатели на Kawasaki в "Черния лебед" - безпилотен самолет, способен да превозва до 350 кг товар на разстояние от 2500 км. Партньорството се основава на комбинираната експертиза на Kawasaki в двигателните технологии и на Dronamics в проектирането и експлоатацията на безпилотни апарати. Двете компании ще работят съвместно по целия процес - от развойната дейност до летателните тестове - с цел създаване на нов стандарт за ефективност и устойчивост в авиационното задвижване. От българската компания обясняват, че партньорството укрепва връзките на Dronamics с японската индустрия - от материалите за производство до възможността за изцяло японска версия на "Черния лебед", която да обслужва товарни и граждански мисии, включително доставки при бедствия и пожарогасене.

За публичните компании, търгувани на Българската фондова борса (БФБ), преминаването към еврото е първата парична реформа и представлява едно от най-сложните технически предизвикателства, през което са преминавали. Компаниите трябва да актуализират своите устави, да преизчислят капиталовите си структури и да синхронизират промените с Централния депозитар. Математическото закръгляване при конверсията може в някои случаи да повлияе незначително общия акционерен капитал на компаниите и капитализацията им, а оттам да породи краткосрочна несигурност относно техническите промени и тяхното въздействие върху счетоводните баланси, дивидентите и инвестиционните портфейли. Номиналната стойност на акциите ще бъде автоматично превалутирана от лева в евро на датата на въвеждане на еврото от "Централен депозитар" АД. Превалутирането ще се извърши по фиксирания курс – 1 евро за 1,95583 лева. Ще се прилагат правилата за превалутиране и закръгляване според Закона за въвеждането на еврото в България, т.е. като се използва пълния курс, който не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането, съобразно математическите правила. Номиналната стойност на акциите и общият размер на капитала се преизчисляват математически точно по официалния курс, като се спазват счетоводните стандарти за представяне с подходящ брой знаци след десетичната запетая. В срок от три работни дни преди датата на въвеждане на еврото всички сделки и операции с безналични финансови инструменти на БФБ се преустановяват. Последният ден за търговия преди въвеждането на еврото ще бъде четвъртият работен ден преди датата за въвеждане на еврото като официална валута. Търговската сесия в последния ден за търговия в лева на БФБ ще приключи нормално със закриващ аукцион в 17:00 часа. Времетраенето на Book фазата ще бъде променено и вместо в 17:30 ч., ще завърши в 18:00 ч., така че борсовите посредници да могат да прегледат активните си поръчки и да направят корекции, за да подготвят валидните поръчки за първата сесия в евро. Те ще получат инструкции за изпълнение. Сделките и операциите се възобновяват в първия работен ден след въвеждането на еврото. От тази дата търговията и сетълментът на всички финансови инструменти, допуснати до търговия на пазарите, организирани от БФБ, ще се извършват в евро. По изключение от обичайното време за търговия, в първия ден на търговията с евро book фазата ще започне в 8:00 часа и ще продължи до началото на откриващия аукцион в 10:00 часа с цел да се даде възможност на борсовите посредници да въведат своите поръчки в системата Xetra T7. На членовете предварително ще бъдат изпратени инструкции за начините на импорт на експортираните от последния ден за търговия в лева поръчки, превалутирани в евро.

Недостигът на лекарства в Европейския съюз (ЕС) се е задълбочил и е достигнал рекордни нива през миналата година, сочи доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). Липсата на обща рамка за справяне с недостига и на инструменти за спазване на изискванията в целия блок влошава ситуацията. Това представлява проблем за пациентите, предизвикателство за здравните системи и знак за стратегическата уязвимост на ЕС в областта на доставките на лекарства. Между 2022 г. и октомври 2024 г. националните власти са докладвали 136 случая на критичен недостиг на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), се посочва в доклада. През март тази година според ЕМА е имало недостиг на 34 медикамента. 16 от тях са били включени в списъка на Европейската комисия (ЕК) с основни лекарства. Дадено лекарство може да бъде включено в този списък поради проблеми с производството, скок в търсенето или решение на производителя да го изтегли от пазара – всеки фактор, който ограничава доставките временно или постоянно. Дефицитите включват медикаменти, които са от съществено значение, като тромболитици (използвани за лечение на пациенти с инфаркт или инсулт), амоксицилин и антидоти за отравяне с цианид. Одиторите подчертаха, че недостигът не може да бъде решен на национално равнище и че именно в тази област действията на ЕС досега са били недостатъчни. Едно от основните препятствия, посочени в доклада, е фрагментирането на данните в ЕС, включително информацията за нивата на запасите, уведомленията за недостиг и одобренията на лекарства. Така например, всяка страна определя свои собствени правила за уведомяване на регулаторните органи за недостиг. В Белгия производителите могат да изчакат до деня, в който лекарството стане недостъпно. От другата страна на границата, в Нидерландия, те трябва да подадат уведомление най-малко два месеца преди да очакват, че няма да могат да доставят медикаменти в рамките на две седмици. Процесът е още по-сложен, тъй като производителите информират националните си органи, които след това уведомяват ЕМА. През последните години, изправен пред ситуация, която не се подобрява, Европейският съюз представи няколко предложения, целящи предотвратяване и смекчаване на недостига, а именно Списъкът на ЕС с критични лекарства и Законът за критичните лекарства. Одиторите обаче посочиха, че тези предложения не съдържат механизми за прилагане, като например санкции, които биха позволили на ЕК или на ЕМА да гарантират спазването на задълженията за докладване от страна на промишлеността. Въпреки че признава, че предложенията са добра първи стъпка, докладът заключава, че действията на Брюксел остават недостатъчни. Следващият пакет от фармацевтично законодателство, който в момента се обсъжда от министрите на здравеопазването, може да наложи повече задължения на производителите да предоставят по-добри данни за своите вериги за доставки.

Чуждестранните инвеститори в американски активи бързат да хеджират експозицията си към долара в знак на засилена несигурност относно въздействието на политиката на Доналд Тръмп върху доминиращата световна валута. Според анализ на Deutsche Bank след рязко движение след избирането на Тръмп през ноември миналата година хеджираните инвестиции в американски облигации и акции изпреварват нехеджираните за пръв път от четири години насам, пише Financial Times. Според анализа на Deutsche около 80% от около 7 млрд. долара, които са постъпили в ETF за американски акции, регистрирани в чужбина, през последните три месеца, са били хеджирани. В началото на годината този процент е бил около 20. Такова хеджиране означава, че инвеститорите са изложени единствено на движението на цената на даден актив, а не на движението между долара и националната им валута, въпреки че трябва да платят за тази привилегия. Според анализатори увеличаването на хеджирането е допринесло за разпродажбата на долара през тази година с повече от 10% спрямо кошница от равностойни валути, включително еврото и паунда. Спадът на долара повиши еврото във вторник до четиригодишен връх от над 1.18 долара. Мениджърите на фондове обясняват, че клиентите искат да запазят експозицията си към американските акции в условията на бум на изкуствения интелект, но не са толкова склонни да поемат риска спрямо долара. Арун Саи, старши стратег в Pictet Asset Management, заяви, че швейцарската фондова компания е увеличила хеджирането в долари на акциите си в САЩ, залагайки на това, че доларът се намира в "светски мечи пазар". "Доларът ще продължи да поема основната тежест от намаляването на доверието към институциите", добави той. Проучване на Bank of America сред управители на глобални фондове през септември показа, че 38% от инвеститорите искат да увеличат позициите си за хеджиране срещу по-слаб долар, докато само 2% искат да се предпазят от по-силен долар. Докато инвеститорите в облигации обикновено се опитват да хеджират валутната си експозиция, за да избегнат големи колебания във възвръщаемостта на това, което се предполага, че е по-нискорискова инвестиция, това е по-малко популярно сред инвеститорите в акции. Някои от тях изтъкнаха, че е налице благоприятен цикъл на нарастване на цените на акциите и на валутните курсове, при който чуждестранните средства, натрупани в американски акции през последните години, сами по себе си са допринесли за укрепване на долара. Но тази връзка се развали тази година, тъй като доларът беше повлечен надолу от притесненията за икономиката на САЩ и политиката на Тръмп. Индексът S&P 500 се е повишил с 12% в доларово изражение през тази година, но се е понижил с 2% в евро. Пенсионните фондове в редица държави, включително Австралия и Дания, все повече хеджират експозицията си в долари. Според анализ на BNP Paribas датските пенсионни фондове са намалили нехеджираната си експозиция в долари с около 16 млрд. долара в края на юни до 76 млрд. долара, а нидерландските пенсионни фондове са увеличили хеджирането си в началото на годината. През юни Банката за международни разплащания посочи в свой документ, че валутното хеджиране от страна на неамерикански институции е имало "важен принос" за отслабването на долара през април и май, и предположи, че значителна роля са изиграли инвеститорите от Азия. Типичен начин за хеджиране срещу слабостта на долара е чрез деривати като валутни форуърди, които фиксират бъдещ обменен курс. Тези договори отразяват разликите в краткосрочните лихвени проценти, а спадащите лихвени проценти в САЩ направиха хеджирането по-евтино.

Товарен кораб на име „Istanbul Bridge“ отплава на 20 септември от най-голямото китайско пристанище Нинбо-Джоушан. Плавателният съд, съпровождан от ледоразбивачи, се е отправил към британския град Феликстоу. Преходът се очаква да отнеме около 18 дни. За разлика от еднократните рейсове през минали години, този път се проверява възможността за създаване на постоянен маршрут, който ще свърже няколко азиатски и европейски пристанища. Експертът по Арктика Малте Хумперт коментира, че „Арктика се отваря“. Климатичните промени правят региона първия на планетата, където геополитическата карта се променя пряко. Русия увеличава добива на нефт и газ, а Китай тества новия транзитен път. По-кратък маршрут: Арктическият маршрут е с около 40% по-кратък от традиционния през Суецкия канал. Икономическа изгода: Позволява на Китай да доставя стоки три до четири седмици по-рано, избягвайки задръстванията в европейските пристанища преди Коледа. Дългосрочна стратегия: Експертите отбелязват, че китайците трупат опит и обучават екипажи, което показва дългосрочна визия, в която парите не са основният мотив. Екологичната страна на събитието предизвиква сериозни опасения. Арктика се затопля няколко пъти по-бързо от останалата част на света и всяко замърсяване там нанася колосални щети. Особено тревожен е фактът, че 25-годишният контейнеровоз „Istanbul Bridge“ няма леден клас. Експертите се опасяват, че той може да използва тежко гориво, което е забранено от 2024 г. Подобни разливи са почти невъзможни за почистване и остават в екосистемата десетилетия наред.