Индeĸcът нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo y нac пpeз юни 2025 г. cпpямo юни 2024 г. имa нaмaлeниe c 8.2%, пoĸaзвaт пpeдвapитeлнитe дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт (HCИ). Cпpямo пpeдxoдния мeceц, индeĸcът нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo пpeз юни 2025 г. cъщo ce пoнижaвa - c 1.7%. Ha гoдишнa бaзa, нaй-гoлям cпaд нa пpoмишлeнoтo пpoизвoдcтвo, изчиcлeн oт ĸaлeндapнo изглaдeнитe дaнни, e oтчeтeн пpи пpoизвoдcтвoтo и paзпpeдeлeниeтo нa eлeĸтpичecĸa и тoплoeнepгия и гaз - cъc 17.6%, ĸaĸтo и в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт - cъc 7.1%. Дoĸaтo в дoбивнaтa пpoмишлeнocт e oтчeтeн pъcт cъщecтвeн гoдишeн pъcт - c 27.5%. В пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт cъщecтвeн cпaд cпpямo юни 2024 г. e peгиcтpиpaн пpи пpoизвoдcтвoтo нa ocнoвни мeтaли - c 41.8%, пpoизвoдcтвoтo нa тeĸcтил и издeлия oт тeĸcтил, бeз oблeĸлo - c 27.7%, ĸaĸтo и пpи пpoизвoдcтвoтo нa xapтия, ĸapтoн и издeлия oт xapтия и ĸapтoн - c 22.3%. Pъcт e oтчeтeн пpи пpoизвoдcтвoтo нa: тютюнeви издeлия - c 67%, лeĸapcтвeни вeщecтвa и пpoдyĸти - c 14.9%, ĸaĸтo и пpи издeлия oт дpyги нeмeтaлни минepaлни cypoвини - c 13.9%.

Износът на оптични продукти и апарати е основна част от българския експорт и който е с тенденция на устойчив растеж. Докато общият български износ на стоки нараства с 54,16% за периода 2020-2024 г. и достига 43.106 млрд.евро, износът на оптични продукти нараства почти 2 пъти (99.55%) и достига 1.1 млрд.евро през 2024 г. Основните експортни пазари на България за оптични продукти и апарати са Германия (30.72%), САЩ (13.13%), и Австрия (7.2%), които формират над 51% от износа за 2024 г. или 562 млн.евро. Следват пазарите на Румъния, Китай, Турция, Полша, Италия, Великобритания, Франция, Чехия и Русия, с които се обхваща общо 70% от експортната листа на България.

Броят на аптеките в България през миналата година е около 3000. Основният процент от продажбите на лекарства с рецепта и без рецепта минава през веригите от две и повече аптеки и той е 73%, като само през най-големите вериги - над 50 обекта, се случват продажбите на над 42% от лекарствата в страната. Тези аптеки включват около 20% от действащите обекти в България. В същото време около 51% от действащите аптеки попадат в категорията единични аптеки извън верига, като заедно те извършват около 26.5% от продажбите на медикаменти в България.

От началото на годината дистрибуторът на лекарства - германската "Фьоникс" води преговори за покупка на аптечния бизнес с бранда "Медея", в който влизат 43 аптеки в столицата и още четири в Перник, Плевен и Стара Загора. Сделката е подадена за разглеждане в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). "Фьоникс България" през миналата година е реализирала 1.423 млрд. лв. приходи, или с 23 млн. повече от досегашния лидер на пазара "Софарма трейдинг". От три години "Фьоникс" има и IT звено в България с дейта специалисти и инженери, развиващи умен диспенсър за лекарства, като в него вече работят над 120 души. В дистрибутора наетите са над 760. "Фьоникс България" притежава в България собствена марка вериги аптеки BENU и франчайз - веригата BETTY от партньорски аптеки, които пазаруват ексклузивно от дистрибутора. Аптеки BENU на групата "Фьоникс" са една от най-големите аптечни вериги в Европа, която се състои от над 3300 обекта. Phoenix притежава под бранда BENU собствени аптеки в Германия, Италия, Швейцария, Нидерландия, Норвегия, Белгия, Ирландия, Великобритания. Има и собствени вериги аптеки в прибалтийските страни и на Балканите - Румъния, България, Северна Македония, Черна гора, както и в Унгария, Чехия и Словакия. Освен с бранда BENU компанията работи чрез марките Apotek 1, Rowlands Pharmacy, McCabes и Help Net. Компанията е организирала и онлайн аптеки в Швейцария и Лихтенщайн. Отделно от това Phoenix има партньорска програма за подпомагане на аптеките в 17 европейски държави, като в нея участват общо 18 хиляди аптеки. В България, Северна Македония и Румъния брандът на аптеките - партньори на "Фьоникс", се нарича BETTY, в Германия - РКР, в Белгия и Франция - Pharmactiv, а в UK - Numark. BENU започва работа на българския пазар през март 2022 г. с откриването на едноименната физическа и онлайн аптека, като от началото на 2023 г. има партньорство с онлайн супермаркета eBag и става ексклузивен партньор на платформата за доставка на продукти без рецепта до нейните клиенти. За 2023 г. "BENU България" има приходи 3.9 млн. лв. и загуба 1 млн. лв. заради инвестициите си в онлайн аптеката и общо четири физически аптеки с бранда BENU. В началото на тази година дружеството основава общо 13 дружества под бранда BENU, които са негова собственост, като вероятно те ще поемат бизнеса и на аптеките "Медея". Собствеността върху аптеките, както и другият бизнес на групата на Андрей Анатолиевич Андреев е в около 25 различни дружества. Част от тях (14) са с предмет на дейност търговия на дребно с лекарства, като приходите им за 2023 г. са общо около 120 млн. лв. Най-голямата верига аптеки в България като брой обекти е собственост на семейството на варненския бизнесмен Веселин Марешки, който притежава 294 обекта в България. Втора по брой обекти е SOpharmacy, собственост на търговеца на едро с лекарства "Софарма трейдинг", която притежава 239 аптеки. Дистрибуторът "Стинг" работи по партньорска програма с единични аптеки, собственост на фармацевти, под бранда "Аптеки алианс сървиз". В алианса в София участват 129 аптеки, а в Пловдив - 25. "Медея" влиза в топ 5 по брой обекти и евентуално по обороти в България след SOpharmacy, аптеки "Марешки" и аптеките "Субра", които имат 71 обекта. По данни на световната маркетингова компания IQVIA за 2024 г. пазарните дялове на търговците на едро с лекарства продължават да бъдат такива, че водещите четири - "Софарма трейдинг", "Фьоникс фарма", "Стинг" и "Фармнет", продължават да доставят около 80% от лекарствата до аптеките и болниците в България.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е одобрила придобиването на съвместен контрол върху "Завод за оптика" АД - Панагюрище от страна на германското дружество "Карл Цайс Йена" ГмбХ и "български инвеститори". Последните са и настоящите ѝ четирима акционери Иван Гарчев (31.58%), Никодим Казанджиев (30.53%), Велко Петкански (30.53%) и Владимир Недялков (7.36%). Реално промяната след сделката ще е навлизането като акционер на немското дружество, чиито едноличен собственик е германското акционерно дружество "Карл Цайс" АГ, което е компания майка на всички фирми от Групата Цайс. Тя е собственост на фондация "Карл Цайс", която управлява и "Шот" АГ, образуващо Групата Шот. Самата група на "Карл Цайс" е листната на германската борса и с пазарна оценка към момента от 3,88 милиарда евро. След разместването "Карл Цайс Йена" ще придобие 31,5% от "Завод за оптика" и ще стане акционерът с най-голям дял в него. Тези на останалите четирима ще намалеят както следва: Иван Гарчев - 21.63%, Никодим Казанджиев - 20.91%, Велко Петкански - 20.91% ;Владимир Недялков - 5.04%. След придобиването на дяловете от страна на германското дружество, то ще инвестира в българското дружество. "Карл Цайс Йена" ГмбХ е дъщерно дружество на германската група ZEISS със седалище в университетския град Йена и произвежда високопрецизна оптична и опто-електронна техника за сектори като полупроводници, индустриална метрология, микроскопия и медицинска технология. Тя разработва, изработва и разпространява оптични, прецизни механични и електронни устройства, както и предлага услуги като независима лаборатория за изпитване и калибриране. Настоящата структура на фирмата се формира след приватизацията на бившето държавно предприятие в ГДР и пълното ѝ придобиване от "Карл Цайс" АГ през 1995 г. Днес тя е част от централизираното производствено звено на ZEISS, обединяващо разработки, производство и тестове. На територията на България Групата Цайс оперира чрез "Карл Цайс България"ЕООД, което извършва търговия с оптически изделия, изделия от фината механика и опто-електронни изделия, както и инструменти и други уреди. Приходите му според годишния финансов отчет са в размер на 2.9 млн. лв., като е на печалба от 136 хиляди лв. "Завод за оптика" АД в Панагюрище е компания, специализирана в производството на прецизни оптични и опто-механични компоненти по клиентски спецификации. Създадено през 1971 г. в рамките на "Оптикоелектронен завод", предприятието разполага със собствена база за обучение на кадри и над 45 години производствен опит. От 2000 г. е самостоятелно търговско дружество. Фабриката му обслужва водещи клиенти от Германия, Швейцария, Великобритания и САЩ, като залага на модерни технологии, съвременно оборудване и строги системи за контрол на качеството. Приходите му за 2023 г. са 14.9 млн. лв., а печалбата 986 хил. лв. Според решението на КЗК основните български дружества, конкуренти на пазара на оптични компоненти в страната са "Оптикс" АД, "Майкро Оптикс Юръп" ЕООД, "Технооптик" ООД, "Микро Вю Ендоскопи Оптик" АД, "ТИТ Оптик" ЕООД, "Джунов Прецижън Оптик" ООД, "Холдинг Кимкооп" ЕООД, "Оптични елементи и системи" ООД и"Лимотек" ЕООД. Общият обем за 2022 г. на пазара на оптични компоненти в пространството е 41.2 млрд. лв., а общият пазарен дял на Групата Цайс и на "Завод за Оптика" е под 5 на сто.

Българската технологична компания Cloud Office стана първият Premier Services партньор на Google Cloud в Централна и Източна Европа, който получава три специализации: Infrastructure Services, Work Transformation и новодобавената от екипа Data Analytics. Статутът Premier Services Partner се присъжда само след обширен независим одит покриващ 800 различни критерии и параметри, базирани на ясно документирана информация и доказателства за успешно реализирани клиентски проекти. Задължително условие е и във фирмата да работят специалисти с валидирани технически умения и успешно преминали най-високите нива на техническа сертификация от Google. Към момента в Cloud Office работят над 60 експерти, постигнали това най-високо ниво на технологична сертификация. Самото признание е рядко и се среща само при най-добре подготвените и доказали се в практиката партньори. Сред стотиците европейски партньори на Google, Cloud Office е единственият Premier Partner в нашия регион с три специализации. Това изключително постижение отключва ново ниво на доверие и отговорност към екипа на Cloud Office, предоставяйки достъп до стратегически регионални компании и мащабни проекти. Cloud Office вече е доверен партньор на над 700 компании в Югоизточна Европа и Обединеното кралство, като им помага да трансформират бизнес процесите си чрез облачни технологии, анализ на данни и иновативни решения с изкуствен интелект. Този нов партньорски статус е допълнително доказателство, че Cloud Office е компания, която успешно се справя със сложни технологични предизвикателства.

Министерството на транспорта обявава обществена поръчка за избор на обществени превозвачи в железопътния транспорт, който ще бъде пуснат на 1 септември. Договорите ще са 12-годишни, а поръчката е разпределена в три лота. Общо държавата планира да плати на компаниите, спечелили договорите, 1.4 млрд. евро (2.73 млрд. лв.) без ДДС. Най-много субсидии (очаквано) ще получат участниците, които ще бъдат избрани да обслужват западен регион, където влизат най-рентабилните линии – тези от София към Варна и Бургас. Индикативната стойност на услугата е оценена на 980.6 млн. евро (1.92 млрд. лв.) без ДДС. Срещу тази сума изпълнителят на договора за извършване на обществени превозни услуги с железопътен транспорт ще трябва да превозва пътници по всички железопътни линии в западен регион с експресни, бързи, пътнически, международни и нощни влакове при поемането от превозвача на задължение за превоз и тарифно задължение, включително и превоз на пътници, на които е предоставено право на безплатно или с намалени цени пътуване. Поръчката за северен регион е на доста по-ниска прогнозна стойност – 229.5 млн. евро (449 млн. лв.) без ДДС. Срещу тези пари изпълнителят ще трябва да извършва жп превоз на пътници по всички железопътни линии в северен регион с бързи и пътнически влакове при поемането от превозвача на задължение за превоз и тарифно задължение, включително и превоз на пътници, на които е предоставено право на безплатно или с намалени цени пътуване. Третият лот в поръчката е с прогнозна стойност 186.3 млн. евро (364.3 млн. лв.) без ДДС. Ангажиментът на жп превозвача ще е да извършва превоз на пътници по всички железопътни линии в южен регион с бързи и пътнически влакове при поемането от превозвача на задължение за превоз и тарифно задължение, включително и превоз на пътници, на които е предоставено право на безплатно или с намалени цени пътуване. Поръчката е общоевропейска, което означава, че освен държавното БДЖ и лицензираните български частни жп превозвачи – пловдивската „ПИМК“, старозагорската „Рейлимпекс“ и „Ивкони Експрес“ – ще могат да участват и международни играчи.

Министерството на здравеопазването е обявило конкурси за избор на шефове на 5 болници, както и на ръководство на търговското дружество БУЛ БИО, което представлява производствения отдел на Националния център по заразни и паразитни болести. Обявените процедури са свързани както с изтичащи мандати, така и с подаване на молби за освобождаване, с отпадане на номинации и с необходимост от попълване на директорските съвети на дружествата. В окръжната болница в София – „МБАЛ Света Анна – София“ е обявен конкурс за избор на изпълнителен директор и на представител на държавата в Съвета на директорите. В университетската болница в Пловдив – „УМБАЛ – Пловдив“ процедурата е за избор на целия състав на борда на директорите, който се състои от трима души. Другите три болници, в чието ръководство предстоят смени, са „МБАЛ проф. д-р Параскев Стоянов – Ловеч“, „СБР – Бургаски минерални бани“ и „Национална кардиологична болница“. Конкурс е обявен и за избор на ликвидатор на дружеството ВИМЕДИТ ЕООД – Видин. То се занимава с монтаж на медицинска техника. Здравното министерство управлява 54 акционерни дружества, като за 36 от тях са проведени конкурси още през 2024 година, а за други – предстоят нови – от август 2025 г. до март 2026 година.

Българите се нареждат на трето място сред 30 европейски страни по продължителност на живота в добро здравословно състояние, показват данни на Евростат. Те живеят в добро здраве средно 68,6 г., като страната ни е изпреварвана по този показател от Малта и Италия. Българските жени са на второ място. Според данните през 2023 г. българките са живели средно до 71 г. в добро здраве, като са изпреварвани само от малтийките, които са имали един месец повече. В дъното на таблицата по този показател са Швейцария, Дания и Латвия, които остават средно в добро здравословно състояние едва до 54-55 годишна възраст. Българските мъже също се класират на предни позиции по този показател. Те се нареждат на пето място, като достигат средно до 66,3 г. в добро здравословно състояние. Преди българските мъже в таблицата са Малта, Италия, Швеция и Норвегия, като малтийците достигат до 71,7 г. В дъното са Словакия, Естония и Дания, съответно с 56,8 г., 56,5 г. и 51,2 г. Средно в Европейския съюз през 2023 г. броят на годините, които европейците живеят в добро здравословно състояние, е бил 63,1 г. – 63,3 г. за жените и 62,8 г. за мъжете. Средната продължителност на живота на жените в ЕС средно е с 5,3 г. по-дълга от тази на мъжете, (84 г. срещу 78,7 г.), отчита статистиката. Годините, прекарани в добро здравословно състояние представляват съответно 75% и 80% от общата продължителност на живота съответно за жените и мъжете. В ЕС само 9 страни отчитат, че мъжете живеят повече години в добро здравословно състояние от жените.

Американският президент Доналд Тръмп попълни с временен заместник овакнатената от Адриана Куглър позиция в борда на Федералния резерв (ФЕД) месеци преди да изтече пълния й мандат през януари 2026-а. Тръмп обяви на 7 август, че ще номинира Стивън Миран – председател на икономическите съветници на Белия дом – за наследник на Куглър – ход, който му осигурява съюзник в щатската централна банка и повече време да обмисли още по-важното решение – кого да избере за следващ председател на институцията на мястото на Джеръм Пауъл. Избраникът му ще получи пълен 14-годишен мандат на член на банковия борд и много лесно би могъл да бъде посочен за наследник на Пауъл, който трябва да се оттегли през май 2026-а от кормилото на Федералния резерв, но може да остане в управителния съвет до 2028-а. Щатският президент е пословично недоволен от Пауъл и периодично го обвинява, че прекалено бави понижението на лихвите. Тръмп твърди, че Федералният резерв, който не е промнил нито веднъж лихвените проценти през 2025, поддържа прекалено високи правителствените разходи за обслужване на държавните задължения и спъва икономическия растеж на страната. Това крайно неодобрение и заявката му да избере готов на лихвени редукции ръководител на институцията, поставя обезпокоителни въпроси дали той ще успее да запази десетилетната независимост на институцията по отношение на монетарната политика или ще отстъпи пред изискванията на стопанина на Белия дом. Дори с Миран обаче лихвена редукция може да няма в близко бъдеще, защото решението за лихвите се взема с мнозинство от членовете на паричния банков комитет, които са 11 на брой.

Китайският износ нарасна по-бързо през юли, отколкото очакваха анализаторите: доставките на годишна база се увеличиха със 7.2% вместо прогнозираните 5.4% до 321.8 милиарда долара. Доставчиците очевидно се стремяха да увеличат доставките в очакване на реекспортните мита на САЩ. Това може да обясни, по-специално, забележимото разширяване на китайските доставки за страните от АСЕАН. Китай се стреми да промени модела за завладяване на нови пазари: конкурентно предимство при навлизане в тях не трябва да бъде по-ниска цена, а по-добро качество спрямо конкурентите. Външнотърговският излишък на Китай е бил 98.3 милиарда долара през юли в сравнение със 114.8 милиарда долара през юни, според данни на Главната митническа администрация (GAC) на страната. Причината е разширяването на вноса: импортът на стоки в страната се е увеличил с максимум 4.1% за година до 223.5 милиарда долара. През юни растежът се оценяваше на 1.1 на сто. Анализаторите, анкетирани от Trading Economics, очакваха той да се забави до 1 процент. Те обаче не бързат да заключават, че вътрешното търсене се засилва – разширяването на покупките може да се обясни с желанието за натрупване на резерви преди август. В контекста на неясните перспективи, износът от Китай също нарасна по-бързо през юли. Доставките се увеличиха с най-високото ниво от април насам – 7.2%, до 321.8 милиарда долара. Анализаторите очакваха експортът да нарасне с 5.4% след разширяването му с 5.8% през юни.  Въпреки намаляването на митата, американските доставки за Китай възлизат на 12.08 милиарда долара (14.9 милиарда долара през юли миналата година), а китайските доставки за Съединените щати – са 35.8 милиарда долара (45.7 милиарда долара). Намаляването на търговския оборот може да се дължи на ефекта от секторните мита в Съединените щати (които се отнасят и за автомобили), както и на ограниченията върху вноса на китайски чипове в страната. През юли доставките на китайски продукти за Русия демонстрираха ръст на месечна база (с 9.6%), но не и на годишна база (спад от 9.2%) – износът възлиза на 9.1 милиарда долара. Намалението му на годишна база може да се дължи на ниската потребителска активност в Русия. Вносът на руски стоки, въпреки спада в цените на петрола, демонстрира ръст от 7.8% на месечна база и 4.1% на годишна база (до 10.1 милиарда долара), което вероятно се обяснява с частично решение на проблемите с плащанията. Особено забележимо е, въз основа на данните на GTU, че Китай е увеличил доставките за страните от АСЕАН през юли: износът за тях се е увеличил с 16.6% до 54.6 милиарда долара. Изследването „Рискове в новия пейзаж на световната търговия“, публикувана на европейския изследователски портал CERP, показва, че под една или друга форма процесът на завладяване на нови пазари от Китай продължава. В същото време, според авторите на изследването, КНР се надява постепенно да се откаже от намаляването на цените като основно конкурентно предимство. Компаниите активно въвеждат иновативни подходи, за да се конкурират с местните производители по качество. Фактът, че тази тенденция набира скорост, се посочва и от възраждането на патентната активност в Китай.