Броят на депозитите на сектори „Нефинансови предприятия“, „Финансови предприятия“ и „Домакинства и НТООД“ към края на второто тримесечие нараства на годишна база с 1.4%, а общият им размер – с 10 на сто. Те са общо 144.54 млрд. лева. Това отбелязват от Българската народна банка. В края на второто тримесечие броят на депозитите на сектор „Домакинства и НТООД“ е 9.02 милиона, като нараства на годишна база с 1.1 на сто. Размерът на тези депозити в края на юни се увеличава на годишна база с 11.2% и достига 93.15 млрд. лева. В края на юни спрямо края на първото тримесечие, броят на тези депозити се увеличава с 0.3%, а размерът – с 2.5 процента. Към края на юни в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 19.3 на сто. Влоговете над 100 хил. до 200 хил. лв. са с дял от 17.3%, а тези над 10 хил. до 20 хил. лв. са 11.5% от всички. пазари пазар пари бизнес борса предприемач инвестиционни фондове капитал акции данъци злато загуба инвестиции Влоговете на сектор „Нефинансови предприятия“ в края на юни са 654 700 броя, като се отчита ръст от 4.9% спрямо края на същия месец на миналата година. В края на второто тримесечие размерът на тези влогове е 46.94 млрд. лева, като на годишна база той нараства с 6.1 на сто. Спрямо края на март тази година броят им се увеличава с 1.3%, а размерът им – с 0.4 процента. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на депозитите за сектора са Търговия (24.9%), Преработваща промишленост (14.1%) и Строителство (9.7%). Образованието е с най-малък дял – само от 0.7 на сто. Депозитите на сектор „Финансови предприятия“ в края на юни са 8221 броя, като се отчита ръст от 6.2% спрямо края на същия месец година по-рано. В края на второто тримесечие размерът на тези влогове е 4.46 млрд. лева, като на годишна база той се увеличава с 30.5 на сто. Спрямо края на март броят им се повишава с 1.8%, но размерът им спада с 3.3 процент

В момента върху пенсии и възнаграждения за труд до размера на една минимална заплата в България не може да се налагат запори. За просрочени задължения към бюджета защитената от запор сума от заплатата е по-голяма. Тя се получава като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две. Така при 933 лева минимална заплата за 2024 г., защитената от запор сума е била близо 1500 лева. С увеличението на минималната заплата от април тази година на 1077 лева тази сума се променя. Общо 1 464 421 пенсии се изплащат по банков път, като сумата която се превежда от НОИ за тях е в размер близо 1,43 млрд. лева. Средната възраст на новите пенсионери намалява за последните две години, отчитат още от НОИ. През 2023 г. тя е била 59,21 години, при 59,42 години за мъжете и 58,98 години за жените. През миналата година средната възраст на новите пенсионери пада на 58,64 години, като за мъжете е 58,84 години, а за жените – 58,44 години. Намалява и натрупаният от тях стаж. Така например през 2020 г. средният стаж на мъжете, които са се пенсионирали през тази година е бил 37,8 години, а на жените – 35,1 години. През 2022 г. те са вече 36,9 години и 34,6 години, а през миналата – съответно 36,2 години за мъжете и 34 години за жените. Новите пенсионери обаче взимат по-големи пенсии, средната за стаж и възраст през 2023 г. е била 843 лева, а през миналата – 925,54 лева.

Правителството ще насърчи 11 инвестиции с издаден сертификат за клас, като отпусне 4.5 млн. лв. за покриване на разходи за осигуровките на новоразкрити работни места. С парите по закон могат да се покриват разходи за пенсионно и здравно осигуряване на новоразкритите при инвестицията нови работни места, като този вид разход е допустим за максимум 24 месеца. Законът изисква за всяко създадено работно място, подкрепено от държавата по този ред, годишната заплата да надхвърля средната за страната за съответната икономическа дейност. Всички изисквания за разкриването на работните места и отчитането се определят в договор между министъра на иновациите и съответната компания, като типовият проект на документа вече е одобрен от МС. По този ред ще бъдат подкрепени 3-годишни инвестиции на обща стойност 92.5 млн. лв., по които ще бъдат разкрити общо 1177 нови работни места. Най-голямата инвестиция в списъка е проектът за изграждане на производствено предприятие на “МД Електроник” за производство на кабели за пренос на данни и други електронни компоненти, което ще бъде в гр. Враца. По този проект е предвидена инвестиция на компанията в размер на 21.5 млн. лв., а броят на новоразкритите работни места ще бъде 300. За покриване на разходи за осигуровки на новонаетите до края на 2025-а година се предвижда подкрепа от държавата в размер на до 1 040 214 лв.

Westinghouse Electric Company, с чиято технология AP1000 ще се изграждат двата нови реактора на АЕЦ "Козлодуй", обявиха, че са направили първата си поръчка към български доставчик в рамките на проекта. Това е корабостроителният завод "МТГ-Делфин" АД. Обхватът на поръчката включва разработката на програма за осигуряване на ядрено качество (по международния стандарт NQA-1), подготовката на инженерна документация за производство на макет и потенциалното производство на макет на конструктивен модул AP1000 CA. Участието на корабостроителница в ядрен проект не е изненадващо. Този тип предприятия имат изградена инфраструктура за производството на големи метални компоненти и интеграцията на сложни системи - а при строителството на АЕЦ такива не липсват. До момента американската компания е подписала меморандуми за разбирателство във връзка с проекта в Козлодуй с 30 български доставчици. "Westinghouse е поела ангажимента да изгради верига от висококвалифицирани български доставчици в подкрепа на проекта за нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй", както и други проекти с технологията AP1000 в Европа и по света", е цитиран в официалното съобщение да казва Дан Липман, президент на бизнес подразделение "Енергийни системи" в Westinghouse.

През 2024 г. Стоян Стоянов и съдружникът му Таха Кази, които от години разработват технологични продукти за световни компании, решават да тестват своята хипотеза, а именно, че съвсем възможно е да създадат продукт, базиран на изкуствен интелект, който освен да разпознава заплахи, да може и да ги разрешава. Година по-късно решението им, което официално регистрират като компания, вече работи с десетки клиенти в банковия сектор, финтех и гейминг индустриите, космически технологии, а и правителства. А за да акселерира своя растеж, сега WiseBee привлича и инвестиция в размер на 2.5 млн. долара от американския фонд Frontline Ventures и българския BrightCap Ventures. Стоянов живее в Ню Йорк и има дългогодишен опит в киберсигурността - преди да започне работа по WiseBee, оглавява продуктовото направление в SecurityScorecard. Съдружникът му Кази през годините работи за Amazon, Deloitte и SecurityScorecard в изграждането на автоматизирани AI решения. На абонаментен принцип WiseBee обслужва средни и големи по размер организации (от 200 до 2 хил. служители), които са "изправени пред заплахи на ниво корпоративен мащаб, но често нямат нужните ресурси, за да ги управляват ефективно". Вместо да изпраща предупреждения, както традиционно правят автоматизираните решения на пазара, платформата на WiseBee идентифицира и отстранява заплахи чрез интелигентни AI агенти. Продуктът вече се използва от водещи клиенти в публичния и частния сектор, твърди Стоянов, а на сайта на WiseBee сред споменатите клиенти са и българският финтех стартъп Payhawk, Evrotrust, myPOS, а и общината на Санта Моника. Рундът води базираният между Европа и САЩ Frontline Ventures, като участие в дружеството имат и българският BrightCap Ventures, друг американски инвестиционен фонд, както и няколко ангел инвеститори с опит в сектора. Следващи цели на WiseBee са разширяване на дейността в Европа и Северна Америка, разрастване на автономните възможности на агентите ѝ и увеличаване на екипа. От компанията потвърждават, че вече подготвят следващ рунд на финансиране, но не споменават заложени цели и срокове.

От стенограма на правителствено заседание в края на миналия месец става ясно, че вече има концепция за съвместно дружество между най-голямата германска оръжейна компания и ВМЗ-Сопот. То ще управлява два нови завода - за производство на енергетични материали и заряди и за производство на 155-милиметрови боеприпаси. Това е натовски калибър. Към момента ВМЗ-Сопот има продукция предимно по съветските калибри, но като "концептуални модели" на сайта на компанията са показани и 155-милиметрови снаряди. Именно 155-милиметрови са и самоходните гаубици Caesar, които нашата армия ще придобие от Франция. В началото на юли ВМЗ-Сопот обяви, че поръчките му за тази година ще стигнат 1 милиард лева. За първото тримесечие само е продал оръжие за 296,3 млн. лв. срещу 191,7 млн. лв. за цялата 2021 г. През пролетта делегация на Rheinmetall беше у нас, като тогава се заговори за изграждането на завод за барут в България за 420 млн. евро. Сега обсъжданите проекти са за двойно повече пари.

Нови 50 работни места за технически персонал, инсталатори и монтажисти ще осигури и дружество "Техноматикс" ООД, което ще отвори производствен цех за проектиране, асемблиране и тестване на електротабла на територията на общинското предприятие Бизнес зона "Перистър" в Разград . Бизнес зоната в Разград е създадена през 2002 г. с европейско финансиране от над 2 млн. евро по Програма ФАР, за да подпомага бизнеса в региона като е разположена на площ от над 200 декара.

Петролната верига "Еко България" иска да вземе под наем две от бензиностанциите на "Газтрейд" - в Ботевград и в Пирдоп. С тази сделка обектите на гръцката верига в страната би следвало да надхвърлят 100. "Еко България" е част от групата на HelleniQ Energy (преди Hellenic Petroleum), която през 2022 г. представи новото си лого и име, както и новия си фокус върху инвестициите в енергия от възобновяеми източници. На база финансовите резултати за 2023 г. българското дружество на гръцката верига беше на 10-а позиция на база приходи в сектор горива с 583 млн. лв. приходи и 5.8 млн. лв. печалба. Основният фокус на създадената през февруари 1999 г. "Газтрейд" е търговията с пропан-бутан, като през годините компанията е сред най-големите вносители и дистрибутори на пропан-бутан. Има складова база в Костинброд, като от преди около 20 години започва да строи и пристанище за пропан-бутан в Белославското езеро. Поради различни административни пречки през годините обаче този проект все още не е напълно финализиран. Kомпанията имаше малко присъствие в ритейла с 5-6 обекта за търговия на дребно. От тях на база информацията в различните регистри към момента остават два - бензиностанция в Брестница, Ловешко, и газстанция във Враца. За известен период от време компанията менажираше и обект и на "Цариградско шосе" в София, който сега е под бранда Insa. По информация от пазара под наем е даден и още един обект във Варна.

"Уайзър технолоджи" обяви планове до края на годината за увеличение на капитала с до 4 562 792 нови акции при емисионна цена 6 лв. всяка. При пълно записване компанията ще набере около 27.4 млн. лв. Увеличението на капитала ще се случи с права. Всеки от настоящите акционери ще получи по едно право за всяка акция, която притежава. За записването на една акция от увеличението ще бъдат нужни поне 3.6 права. За да бъде успешно предлагането, ще трябва да бъдат записани поне половината - 2 281 396 акции, което би означавало поне 13.7 млн. лева набран капитал. Любопитното е, че емисионната цена е малко по-висока от борсовата. В момента на обявяването на плановете цената на борсата е около 5.9 лв. Средствата от увеличението ще бъдат използвани за погасяване на мостово финансиране от ОББ, свързано с придобиването на останалите 49% от капитала на "Прайм холдинг". Освен това компанията ще финализира плащанията по сделката за 100% от сръбската IT фирма Badin soft, ще финансира интеграцията на двете дружества и ще задели ресурс за бъдещи придобивания в ИТ сектора. В края на юли "Уайзър" обяви, че е привлякла два нови институционални инвеститора, които са придобили акции за над 6.3 млн. лева. За целта частният фонд BlackPeak и основателят Костадин Йорданов продадоха част от дяловете си. За "Уайзър" това ще е шесто увеличение на капитала през последните две години. Веднъж го направи с разпределяне на дивидент под формата на акции, или сплит. В края на миналата година позволи и на служителите си да запишат акции на символична цена, а в останалите три процедури набра общо над 52 млн. лева. Ако и това увеличение бъде изцяло записано общата набрана сума от увеличения на капитала от юли 2023 г. насам, може да достигне до близо 80 млн. лева.

Съвет на директорите с трима членове ще управлява държавното дружество "Магазин за хората". Като представители на държавата в Съвета на директорите са включени Николай Петров и Олга Стоянова, а като независим член Ивайло Маринов. Николай Петров е с дълъг лидерски опит в сектора на търговията на дребно. Специализирал е "Управление на кризи" и е изграждал вериги супермаркети в България и Узбекистан. Олга Стоянова е юрист. Заемала е различни позиции в Министерстото на земеделието, в това число и поста "съветник на министъра". Независимият член Ивайло Маринов е юрист по корпоративно и търговско право, с опит в ефективното управление. Изпълнителен директор на дружеството ще бъде избран от Борда на директорите измежду тримата. Със създаването на новото дружество министърът на земеделието се сдобива и с нов съветник - Димитър Спасов, дългогодишен управител на едни от най-големите търговски вериги в България. За възможно най-бързото стартиране и осъществяване на дейността на дружеството се разчита на партньорско взаимодействие с Централния кооперативен съюз, в чиято база ще бъдат откривани "Магазините за хората". Предвижда се да има и мобилни обекти.

Собственикът на лифтовете на Витоша – "Витоша ски" АД – е внесъл в Столичната община идеен проект за възстановяване на Симеоновския лифт. В него се предвижда съдействие от водещите световни производители на лифтове – „Допелмайер“ и „Лайтнер“ – за изчисления, свързани с капацитета на линията и необходимите промени по трасето, стълбовете и станциите на неработещото съоръжение. Следващите стъпки включват анализ на законовата рамка от страна на Министерството на земеделието и Министерството на околната среда, актуализация на Плана за управление на Природен парк „Витоша“ и приемане на подробни устройствени планове – процеси, за които отговорност носи Столична община.

Промишленото производство в Германия е спаднало през юни и достига най-ниското си равнище от началото на пандемията през 2020 г. В същото време износът на страната е нараснал повече от очакваното, благодарение на засилено търсене от Европейския съюз, докато търговският излишък е намалял. Според Федералната статистическа служба, промишленото производство се е свило с 1,9 на сто на месечна база, значително над очаквания спад от 0,5 на сто, според анкета на Ройтерс сред анализатори. Това е най-ниското равнище от май 2020 г., когато пандемията доведе до сериозен спад в производствената активност. На тримесечна база производството е намаляло с 1,0 на сто през второто тримесечие, връщайки се до нива, последно наблюдавани в началото на 2020 г. Данните за май също бяха ревизирани – от предварителен ръст от 1,2 на сто до лек спад от 0,1 на сто, като корекцията се дължи на нови данни от предприятия в автомобилния сектор. Промишлените поръчки в Германия също са се понижили с 1 на сто през юни, показват отделни данни от сряда, което е втори пореден месечен спад, обясняван със спад в чуждестранното търсене. Въпреки слабостта в промишленото производство, германският износ е нараснал с 0,8 на сто на месечна база през юни, надхвърляйки прогнозите за увеличение от 0,5 на сто. Износът към държавите от Европейския съюз се е увеличил с 2,4 на сто, докато износът към страни извън ЕС е намалял с 1,2 на сто. Износът за САЩ е спаднал с 2,1 на сто спрямо май, достигайки най-ниското си равнище от февруари 2022 г. Това е трето поредно месечно понижение и идва на фона на въведените от САЩ нови мита върху европейски стоки. Германската икономика, силно зависима от износа, се очаква да бъде засегната от въведените от президента Доналд Тръмп търговски мита, част от нова глобална търговска политика. През 2024 г. САЩ бяха най-големият търговски партньор на Германия, с двустранен стокообмен в размер на 253 милиарда евро. Нетният външнотърговски излишък на Германия е намалял до 14,9 милиарда евро през юни, в сравнение с 18,5 милиарда евро през май и 20,3 милиарда евро през същия месец на предходната година.

Откриването на огромното шистово находище Вака Муерта се оказа повратен момент за икономически затруднената Аржентина. Страната, чийто брутен вътрешен продукт от 632 милиарда долара за 2024 г. я подрежда на второ място сред икономиките в Южна Америка, бързо се превръща в един от водещите производители на въглеводороди в региона. Последните данни от Министерството на икономиката на Аржентина показват, че производството на шистов петрол е достигнало рекордно ниво за юни 2025 г., въпреки че общият добив на черно злато леко е намалял. Междувременно, добивът на природен газ е достигнал нов рекорд за същия месец, подпомогнат от по-силното от очакваното производство от конвенционални находища, което компенсира спада на шистов газ. Производството на въглеводороди в Аржентина продължава да нараства стабилно, въпреки множеството икономически и социални предизвикателства пред страната. Това се дължи на огромния потенциал на формацията Вака Муерта, която обхваща 8.6 милиона акра в басейна Неукен. Формацията съдържа около 16 милиарда барела извлекаем шистов петрол и 308 трилиона кубически фута шистов газ. Тези колосални стойности поставят Вака Муерта сред петте най-големи неконвенционални находища в света. Успешната ѝ експлоатация може не само да се окаже решаваща за икономиката на Аржентина, но и да превърне страната във водещ производител на петрол и природен газ в Южна Америка. Официални данни показват, че Аржентина е добивала средно 771 888 барела суров петрол на ден през юни 2025 г., като над 62% от това количество е шистов петрол – най-високият дял досега. Това е увеличение с 3.32% спрямо предходния месец и скок от 16.79% на годишна база. Което помогна на Аржентина да изпревари отново Колумбия и да стане четвъртият най-голям производител на петрол в Латинска Америка. Според консултантската компания Baker Hughes, в края на юни 2025 г. в страната са работили 42 активни сондажа (30 за петрол и 12 за газ), спрямо 50 (38 петролни и 12 газови) година по-рано. Националната петролна компания YPF – най-големият производител във Вака Муерта и Аржентина като цяло – е направила по-голямата част от инвестициите и има основен принос за растежа на производството. Компанията ще вложи до 5.2 милиарда долара през 2025 г., като около две трети (3.6 милиарда) са насочени към проучване и добив. Това е част от амбициозен инвестиционен план на стойност почти 36 милиарда долара за периода 2025 – 2030 година. YPF прогнозира, че нетното производство на шистов петрол ще достигне 470 000 барела на ден до 2030 г. – почти четири пъти повече от 122 000 барела през 2024 г. и три пъти повече от 172 000 барела за първите шест месеца на 2025 година. Атрактивността на формацията се увеличава и заради ниските оперативни разходи – около 5 долара на барел – както и ангажимента на властите в Буенос Айрес да облекчат регулациите и да премахнат капиталовия контрол в началото на 2026 година. Всичко това е предпоставка Аржентина да надхвърли 1 милион барела добив на петрол на ден до 2030 г., като по този начин ще затвърди позицията си на третия по големина производител на черно злато в Южна Америка.

Митническите власти в Китай отчетоха по-добри от очакваното резултати за външната търговия през юли, като износителите във втората по големина световна икономика се възползваха от временното търговско примирие със САЩ, за да доставят стоки – особено към Югоизточна Азия – преди влизането в сила на нови мита от САЩ, насочени към т.нар. "транзитни доставки", съобщиха Ройтерс и ДПА. Износът на Китай е нараснал с 7,2% на годишна база през юли, показват данни на митническата администрация, надхвърляйки прогнозираното увеличение от 5,4%, сочи анкета на икономисти на Ройтерс. Това е ускорение спрямо ръста от 5,8% през юни. Вносът също се е повишил с 4,1%, въпреки очакванията за спад от 1%, което според анализатори отразява засилване на вътрешното търсене и усилия на властите да насърчат потреблението. Износът към САЩ е спаднал с 21,7% спрямо юли миналата година, продължавайки рязкото намаление от предходния месец, допълва ДПА. Китайските доставчици са компенсирали това с нарастващ износ към други региони – към страните от АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия - бел. ред.) ръстът е 16,6%, към ЕС – 9,3%, а към Германия – 13,1%.

Бързият спад на населението на Япония не показва признаци на забавяне - нацията се е свила с повече от 900 000 души миналата година. Това е най-големият годишен спад в историята, според правителствени данни, цитирани от CNN. Публикувани от Министерството на вътрешните работи и съобщенията, те показват, че броят на японските граждани е намалял с 908 574 през 2024 г., с което общото население е достигнало 120 милиона. От 126.6 милиона през 2009 г., населението намалява в продължение на 16 поредни години заради различни фактори, като затруднена икономика и дълбоко вкоренени полови норми. С оглед на очаквания рязък спад и в следващите десетилетия, страната ще усети удара върху пенсионната и здравната си система, както и върху друга социална инфраструктура, която е трудно да се поддържа с намаляваща работна сила. Правителството се опитва да се бори с процеса повече от десетилетие, като усилията се ускориха през последните години, тъй като пълният мащаб на кризата стана ясен. Прави се всичко - от предлагане на субсидии за раждане и жилища до насърчаване на бащите да вземат отпуск по бащинство. Делът на възрастните хора е твърде висок – според новите данни, те представляват близо 30% от цялото население, докато делът на по-младите хора в детеродна и трудоспособна възраст непрекъснато намалява. Миналата година не беше изключение. Броят на регистрираните раждания - едва 687 689, беше най-ниският от 1968 г. насам, докато броят на смъртните случаи - близо 1.6 милиона, беше най-високият в историята. Японците в трудоспособна възраст между 15 и 64 години са съставлявали само 59% от населението на Япония миналата година – далеч по-ниско от средното за света ниво от 65%, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Много от тези проблеми измъчват и други източноазиатски държави със собствени проблеми с населението, включително Китай и Южна Корея. Едно възможно решение, би било да се запълни празнината чрез приемане на повече имигранти – спорна тема в Япония, до голяма степен консервативна страна, която се възприема като етнически хомогенна. Броят на чуждестранните жители в Япония се е увеличил с повече от 10% миналата година до рекордно високите 3.6 милиона души. Според правителствени модели, последно ревизирани през 2023 г., населението на Япония ще намалее с 30% до 2070 г., но дотогава „се очаква темпът на намаляване леко да се забави, главно поради увеличаването на международната миграция“.