През второто тримесечие на 2025 г. местните администрации в България са издали разрешителни за строеж на 2 049 жилищни сгради с 10 089 жилища в тях, на 15 административни сгради/офиси и на 1 209 други сгради. Спрямо предходното тримесечие на годината издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 1.7%, жилищата в тях - с 4.6%, докато разгънатата им застроена площ се увеличава с 0.2%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Ръст се наблюдава при издадените разрешителни за строеж на административни сгради, както и при броя им - с 25.0%, така и при разгънатата им застроена площ - над пет пъти. Издадените разрешителни за строеж на други сгради пък са с 11.9% повече, но разгънатата им застроена площ е с 5.9% по-малка. В сравнение с второто тримесечие на 2024 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 5.9%, а разгънатата им застроена площ - с 9.5%. Жилищата в тях пък намаляват с 1.8%. Издадени са с 6.3% по-малко разрешителни за строеж на административни сгради, но с 30.6% по-голяма разгънатата им застроена площ (РЗП). С 3.1% нарастват издадените разрешителни за строеж на други сгради, както и разгънатата им застроена площ - с 29.6%. Най-много издадени разрешителни за строеж на нови сгради има в Пловдив - 353. На втора позиция се нарежда София с 216. Челната тройка се допълва от Варна с 207. В Бургас пък издадени разрешителни са 162 на брой. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 531, Пловдив - 1 994, Варна - 1 331, Бургас - 1 237, и София - 544. През второто тримесечие на 2025 г. е започнал строежът на 1 640 жилищни сгради с 8 064 жилища в тях и с 963 046 кв. м разгъната застроена площ, на 23 административни сгради/офиси с 19 791 кв. м РЗП и на 644 други сгради с 366 485 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 14.6%, жилищата в тях - с 32.4%, а разгънатата им застроена площ - с 30.3%. При започнатите административни сгради и тяхната застроена площ е регистриран ръст - съответно с 91.7 и 180.7%. Започнал е и строежът на 11.8% повече други видове сгради, но с 36.2% по-малка РЗП. В сравнение с второто тримесечие на 2024 г. започнатите нови жилищни сгради са с 3.7% по-малко, жилищата в тях - с 8.5%, както и разгънатата им застроена площ - със 7.5%. Броят на започнатите административни сгради нараства с 64.3%, но тяхната РЗП е по-малка със 7.2%. Намаляват и започнатите други видове сгради - с 3.0%, както и общата им застроена площ - с 18.6%. Данните на НСИ показват, че строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите :Пловдив - 243 жилищни, 4 административни и 115 други сгради; София (столица) - 295 жилищни, 11 административни и 17 други сгради; София - 168 жилищни, 3 административни и 46 други сгради; Варна - 177 жилищни и 20 други сгради.

От началото на 2025 г. инспекторите по труда са извършили общо 3946 проверки в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“. Установени са 17 459 нарушения на трудовото законодателство, от които 9758 броя се отнасят до осъществяването на трудовите правоотношения, а 7522 бр. до осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Установените нарушения по трудовата заетост на чужденци в България са 172 бр. За сектора са дадени 8686 бр. разрешения за наемане на непълнолетни лица. За установените нарушения са съставени 982 бр. актове за установяване на административни нарушения. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления и одобрени споразумения е за почти 1.5 млн. лв.

Шивашката индустрия в България се смалява и около 40% от компаниите в сектора вече са прекратили дейността си. През 2016 г. износът на текстил и облекло надхвърля 1.9 млрд. евро, а за 2024 г. до над 1.6 млрд. евро. По информация на Българската асоциация на производителите на облекло и текстил заетите в бранша преди десетина години са били около 160 хиляди, а сега са наполовина - около 86 хиляди. Само за година и половина фабриките с най-големи приходи, които следва да са и най-устойчиви, са съкратили над 15% от служителите си. През пролетта на 2023 г. най-големият производител на чорапи в страната с над 150 млн. лв. приходи - "Делта текстил - България", закри производството си в Русе и го изнесе в Турция. Решението бе взето от собственика - израелската текстилна група Delta Galil Industries. "Шнайдер" в Симитли е уволнила всичките си 57 работнички. Предприятието е било с годишен оборот малко под 1 млн. лв. Същото е решението на "Рада" в добричкото село Лозенец, която е с италианска собственост, на "Креациони донна" - Велико Търново, която произвежда дамска конфекция, както и на "ТПК колектив" в Ловеч. Намалява персоналът и в шивашките фабрики "Димана" в Батак и "Алес" в Димитровград. В началото на тази година фалит обяви стратегически партньор на Levis - фирма "Динатекс България", в бургаското село Зайчар, в която имаше турски съдружници. В резултат бяха освободени над 500 работещи. През юли, след 93-годишно съществуване, затвори една от най-емблематичните шивашки компании - "Арда Русе". Бизнесът на фабриката е бил около 4.5 млн. лв. годишно, а в силните години е имало около 500 служители, които през последните намаляват наполовина. Германския бизнесмен Бертрам Ролман "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев посочва, че засега имат достатъчно поръчки до края на годината, дори отчитат лек ръст в обема им в сравнение с 2024 г. На ниво група приходите на компаниите за 2024 г. са 42 млн. лв., а маржът на печалба - около 1%. МИК-БГ - Русе, отчита спад в поръчките с около 10-15% спрямо 2024 г. За 2024 г. МИГ отчита 5.123 млн. лв. приходи и 674 хил. лв. нетна печалба. Съкращенията и затварянето са главно заради свитото потребление в Западна Европа и вече бързите доставки от далечни производители, посочват мениджъри на компании от сектора.

Избраният от Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонд на фондовете) финансов посредник - ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ ще управлява публичен ресурс в размер на 374 млн. лв. по два Фонда за градско развитие за Северна и Южна България. Средствата са осигурени по Програма „Развитие на регионите“ (ПРР) 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 (ПКИП), съфинансирани от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Финансовият инструмент – Фонд за градско развитие (ФГР) ще предоставя подкрепа до края на 2029 г. под формата на заеми за допустими проекти на територията на цялата страна. От подкрепата по ПРР могат да се възползват публични и частни проекти за насърчаване на икономическата активност, устойчивата градска мобилност, подобряване и развитие на здравните и социалните услуги, образованието, културата, спорта и туризма, енергийната ефективност на сгради, мерки за зелена градска среда и др. ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ е дружество, което обединява опита и експертността на „Фонд ФЛАГ“, „Фонд за устойчиво градско развитие“, „Обединена българска банка“ и „Българска консултантска организация“. Участниците в него вече са изпълнявали успешно финансови инструменти за градско развитие в предходните програмни периоди – в рамките на инициативата JESSICA 2007 – 2013 и Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. Сред финансираните проекти по тези две програми са парк „Възраждане“ в София, античния град Хераклея Синтика в Петрич, Ритейл парк Ямбол, Светът на Траките в Казанлък, Център за съвременно изкуство и библиотека в Бургас, Спортен комплекс и тренировъчен център “Балкан“ в София.

След като търканията между основните акционери доведоха до промени през юни в управлението на телеком и медийната група United Group, сега трусовете стигнаха и до българския телеком "Виваком". Вторият най-голям оператор с приходи от почти 1.5 млрд. лв. ще има ново ръководство. Начело временно застава финансовият директор Асен Великов, който заменя досегашния главен изпълнителен директор Николай Андреев. Надзорният съвет на телекома също ще бъде променен, като в него се завръща Спас Русев, а останалите членове са Никос Статопулос от основния акционер BC Partners и новият главен изпълнителен директор на UG Стан Милър. Великов ще изпълнява временно длъжността. Разместванията в мениджмънта се правят от основния акционер в UG - лондонският фонд BC Partners, който цели да поеме управлението в компаниите от United Group, след като отношенията му с миноритарния акционер (контролиращ около 40%) и основател на групата Драган Шолак достигнаха точка на пречупване. Фондът отстрани Шолак от Надзорния съвет на UG и уволни дясната му ръка Виктория Боклаг, която беше главен изпълнителен директор на United Group. От своя страна сръбският бизнесмен съди BC Partners за неизплатен бонус от 200 млн. евро, свързан с продажбата на активи на групата. Според Financial Times от BC Partners са заявили, че ще изплатят бонуса му. Но делото все още не е прекратено. "Виваком" е най-печелившият бизнес в групата и втори по приходи след гръцкия. Общите приходи на UG са около 3 млрд. евро при 1 млрд. евро EBITDA, с около 40 млн. абонати. Групата е собственик и на "Нова телевизия". За 2024 г. Българският телеком има приходи от 1.488 млн. лв. и EBITDA от над 590 млн. лв.

На мястото на старите сгради на бившата военна болница на ул. "Майор Атанас Узунов" в Русе ще бъде изграден модерен затворен жилищен комплекс с 11-етажни сгради. След години на застой, инвеститорите най-накрая стартираха активното разчистване на терена, който беше придобит през 2017 година. Имотът с площ от 18 859 квадратни метра, на който се намират 16 сгради, беше продаден на търг за 4,071,950 лева от "Дип Инвест ООД – Русе". Фирмата има съдружници "Мегахим" с 43%, "Роан 90" с 14% и карловската "Агрима инвест" с 43%. Източник: Русе Медиа

През пролетта компанията собственик на Business Park Sofia - американската Arco Capital, съобщи, че е в ход препозициониране и ребрандиране на бизнес парка в The Park District. В момента в Business Park Sofia има около 130 хил. кв.м офиси и около 15 хил. кв.м магазини и заведения (търговски площи). Засега е ясно, че офис площите ще бъдат увеличени с 10 хил. кв.м, търговските площи - с 1800 кв.м. Новото ще са 20 хил. кв.м жилища. Всичко това ще стане факт, след като бъде построена новата 16-а (фактически 15-а) сграда в Business Park Sofia - One Park. От Business Park Sofia са продали правата за строителството й на външни инвеститори, които пък са преотстъпили право на строеж срещу обезщетение на "Главболгарстрой". В по-дългосрочен план се предвиждат още търговски и жилищни площи. За търговските се споменава, че ще са около 25 хил. кв.м. Дотук за последните две години собствениците на бизнес парка са инвестирали в ремонти и реконструкции над 20 млн. евро по тяхна информация. Половината от сградите вече са сертифицирани по Platinum LEED, а останалите в момента минават процес на сертификация. За 2023 г. трите дружества, от които исторически е съставен Business Park Sofia ("Бизнес парк София", "Бизнес парк София 2" и БПС 14), имат общо приходи 39 млн. лева и печалба 13.7 млн. лева. Върху тях е учреден особен залог заради синдикиран заем от Банка ДСК, Юробанк България и ОТП банк, взет през ковидната 2020 г. Той включва няколко кредита - до 110 млн. евро за рефинансиране, до 25 млн. евро за рекапитализация и 0.54 млн. евро за фотоволтаични инсталации. "Банковият дълг е намален от 130 млн. евро до приблизително 91 млн. евро през 2024 г. А в момента общата степен на заетост е 89%", казват от Business Park Sofia.

Комисията за защита на конкуренцията наложи имуществена санкция на „Билла България“ ЕООД в размер на 405 936 лв. за заблуждаваща реклама. КЗК взе решението в рамките на производство по повод промоционална кампания на дружеството, в рамките на която се рекламира продукт с наименование „Basso Blend Маслиново масло екстра върджин 20%“. Комисията установи, че начинът на представяне на продукта, без изрично уточнение, че той представлява смес от масла с преобладаващо съдържание на слънчогледово олио, е подвеждащ и има потенциала да повлияе на икономическото поведение на потребителите. С оглед това, Комисията счита, че наложената санкция е пропорционална и обоснована, като е съобразена с характера, кратката продължителност на нарушението, квалифицирането му като леко и оказаното съдействие в рамките на производството от страна на „Билла България“ ЕООД. Последиците от нарушението не биха могли да доведат до съществено негативно въздействие върху конкуренцията на съответния пазар. Санкцията би следвало да има и превантивен характер срещу подобни бъдещи недобросъвестни действия.

Държавната газова компания "Булгаргаз" е постигнала печалба от 12.631 млн. лв. от продажбата на природен газ през първите три месеца на 2025 г. и в комбинация с други фактори е успяла да свие загубата си до 32.443 млн. лв. в края на март 2025 г. Спрямо същия период на предходната година намалението е над три пъти - от над 100 млн. лв. на първото тримесечие на 2024 г. За цялата минала година дружеството е на загуба от 315.889 млн. лв. От доклада става ясно, че миналогодишната загуба се дължи и на обезценки на съхранявани в газохранилището в Чирен количества природен газ, а през първите три месеца на настоящата година дружеството е успяло да си възстанови близо 14 млн. лв. от това, че заради аварията на терминала за втечнен газ в гръцкия град Александруполис се ползват внесени през 2023 г. обеми по договора с турската БОТАШ. Така обезценени количества през миналата година сега са върнали стойността си и са осигурили въпросните приходи. В края на март на разположение на българското дружество в Турция са 1.5 млн. МВтч природен газ, което е с над 500 хил. МВтч по-малко спрямо края на миналата година. И пез април и в следващите месеци обаче "Булгаргаз" внасяше количества от запасите си в Турция. В отчета се отбелязва, че са използвани 40 процента от капацитета по договора с БОТАШ. На терминала в Александруполис остават 173 609 МВтч за внос у нас, които чакат възстановяване работата на съоръжението. Дружеството също така постига лек ръст на пазарния си дял и той се покачва от 64.44 в края на декември 2024 г. на 67.76 на сто в края на март 2025 г. "Булгаргаз" също така е успял да реализира продажби на унгарската борса, където притежава лиценз за ограничена търговия. Регистрирал е дъщерно дружество в Молдова и смята да търгува и там. Притежава и лиценз за борсата в Румъния. Данните обаче сочат в същото време значителна задлъжнялост на дружеството. Те има заеми за малко над 1.2 млрд. лв., което е със 114 млн. лв. повече спрямо края на 2024 г. заради отпуснати му овърдрафти. Горе долу с толкова нарастват и пасивите му – достигайки 1.578 млн. лв.

Броят на новите поръчки към машиностроителния сектор в Германия се свива с 5 на сто на годишна основа през юни. Това съобщи Асоциацията на германското машиностроене (VDMA), цитирана от Ройтерс. Спадът на вътрешното и външното търсене е отражение на несигурността, предизвикана в глобалната търговия заради митническата политика на САЩ. Спадът на поръчките идва на фона на ръст от 16 на сто в търсенето от държавите от еврозоната, който компенсира отчасти намалението от 13 на сто от страните извън валутния блок, пише в изявление асоциацията. През второто тримесечие на годината поръчките намаляха с 2 на сто, главно заради спора около митата между ЕС и САЩ, допълва асоциацията. За първите шест месеца на 2025 г. общият брой поръчки се е увеличил с 1 на сто, което се отдава на нарастващото търсене от страните от еврозоната.

Търсещите работа американци са изправени пред затруднения това лято, особено тези, които са без работа от дълго време. В доклада за заетостта в САЩ за юли се открои една тревожна тенденция – броят на безработните от поне 27 седмици е надхвърлил 1.8 милиона души – най-високото равнище от 2017 г. насам, без да се включва периодът на пандемията. Средната продължителност на безработицата се е увеличила от сезонно коригираните 9.5 седмици през юли 2024 г. до 10.2 седмици през миналия месец, пише в свой анализ в. "Уолстрийт джърнал". Въпреки че равнището на безработица остава ниско по исторически стандарти – 4.2 на сто, компаниите ограничават новите назначения. Делът на заетите и активно търсещите работа е спаднал до най-ниското си равнище от 2022 г. Според доклада за заетостта, публикуван в петък от Министерството на труда, наемането през юли е било под очакванията, а данните за предходните два месеца са ревизирани в посока надолу. Над 1.8 милиона души, които търсят работа повече от 27 седмици, вече представляват една четвърт от всички безработни – спрямо около една пета преди година. Свободните работни места и новоназначените леко са намалели през юни, макар че съкращенията остават на относително ниско ниво.

IT секторът в Индия е изправен пред сериозни съкращения и това повдига въпроси за истинските причини. Макар забавянето на глобалното търсене да е ключов фактор, анализаторите наблюдават и как изкуственият интелект може да промени ролите в една индустрия, която отдавна се счита за стълб на икономическия растеж на страната. Най-големият работодател в частния сектор в страната, Tata Consultancy Services, за който работят над половин милион IT специалисти, обяви миналия месец, че ще съкрати над 12 000 работни места. Става дума за позиции предимно от средното и висшето ръководство, което представлява 2% от глобалната работна сила и е най-голямото съкращение в историята на компанията. IT секторът винаги е бил изключително привлекателен за реализация на множеството инженерни кадри в Индия. Ето защо всяко забавяне има последици за цялата икономика. Според местни медии Индия произвежда над 1.5 милиона инженери годишно. През фискалната 2023 г. IT индустрията е допринесла с около 7.5% за брутния вътрешен продукт на Индия, като в сектора са пряко заети над 5 милиона души. Последните финансови резултати също показват тревожна картина за сектора. Големи IT компании като TCS, Infosys и Wipro отчитат слаб годишен ръст. Съкращенията допълнително утежняват напрегнатия пазар на труда. Безработицата в градовете на Индия се е повишила до 7.1% през юни спрямо 6.9% през май и 6.5% през април. Тя расте и сред младежите на възраст от 15 до 29, а според Анубути Сахай, ръководител на икономическите проучвания за Южна Азия в Standard Chartered, проблемите с пазара на труда може да продължат няколко години. Затова призивът към властите е да ускорят усилията си за повишаване на квалификацията на работната сила. Икономистите посочват, че Ню Делхи трябва да се ориентира към услуги с по-висока добавена стойност и иновации, вместо да се фокусира върху рутинна работа с ниска добавена стойност.Това би имало последици за секторите на недвижимите имоти, търговията на дребно и спомагателните услуги.