Депутатите от социалната комисия на Народното събрание приеха промени в Кодекса на труда, с който въвеждат термина - брутна минимална заплата. От 1 септември 2023 г. Министерския съвет ще определя минималната заплата. Прието е решение т.нар. "клас прослужено време" да стане част от минималната работна заплата, но ще остане за хората, които се осигуряват на по-високи суми. Клас прослужено време е допълнителното плащане за професионален опит и трудов стаж, което е добавка към заплатите на работещите. В редица сектори и професии тя е не само възнаграждение за опит, но и почти единствена гаранция, че заплатите на работещите ще се увеличават, макар и с малко – 0,6% на година

Крайната продукция в българското селско стопанство е поскъпнала с 29.7% през 2022 година, докато произведените обеми намаляват с 8.7% за същия период, отчита Националният статистически институт. Крайната продукция по базисни цени (базисните цени включват субсидиите по продукти и не включват данъците по продукти) от отрасъл „Селско стопанство“ през 2022 г. възлиза на 12.903 млрд. лева, което е с 19.7% повече в сравнение с предходната година. Увеличението се дължи на ръст в цените - с 29.7%, докато при обемите се наблюдава спад - с 8.7%.

Авансов данък в размер на 90 милиона лева вече е превел "Лукойл" в държавния бюджет, съобщи вицепремиерът Христо Алексиев. Сумата представлява редовният 10%-тен данък печалба плюс 73 милиона лева допълнително облагане на свръхпечалбата съгласно европейския регламент. "Оттук нататък "Лукойл" ще плаща данъците си в България", каза Алексиев. И уточни, че преди седмица компанията официално е взела решение на Надзорния си съвет да премести цялата си икономическа дейност от Нидерландия в България.

Търговско дружество е закупило кораба "Вера Су". Това е бил единствения кандидат, подал оферта за участие в поредния търг за продажбата на кораба. Корабът е купен на предварително обявената тръжна цена от 276 хиляди долара без ДДС. Операцията по спасяването на "Вера Су" струваше над два милиона лева. Преди време представители на държавата изразиха надежда, че е възможно продажбата на "Вера Су" да покрие поне половината от тази сума. Поради липса на кандидати за обявените по-рано тръжни процедури обаче, цената на кораба беше намалена почти наполовина.

Започва пробно пускане на новите 3 газави когенератори в "Топлофикация - Перник", които са със сумарна номинална топлинна мощност до 19,5 МВ и електрическа 21,6 МВ. "Топлофикация" възнамерява да ги експлоатира до осем хиляди часа годишно, приоритетно в периода от май до октомври. Няма да се емитират никакви прахови частици и серен диоксид. Азотните оксиди са до 250мг/Нкуб.м, въглероден оксид - до 100 милиграма/Нкуб.м. Когенераторите са разположени в новоизградено хале - хидро, топло и шумоизолирано. През 2023 година трябва да е първото лято без въглища в Перник след над 70 години, в които те са били използвани без прекъсване.

Общински съвет-Бургас даде съгласие "Бургасбус“ ЕООД да изгради фотоволтаична електрическа централа за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Централата ще бъде с мощност 990 кWр. Произведената електроенергия ще се ползва само за нуждите на дружеството, конкретно за зареждане на зарядните станции за електрическите автобуси. Изборът на изпълнител на поръчката ще се определи чрез търг. Пазарно проучване е показало, че финансовите средства, необходими за изграждането и присъединяването към "Електроразпределение-Юг“ ЕАД на фотоволтаична електрическа централа възлизат на до 1 500 000 лв. Източник: Burgas24.bg

“Златни пясъци” АД ще сключи договор за инвестиционен банков кредит с “Интернешънъл асет банк” АД в размер на 5 500 000 евро. Заемът ще бъде обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти. Заедно с това е учреден залог и върху всички вземания на „Златни пясъци“ – настоящи и бъдещи, по всички сметки в национална и чудестранна валута при “Интернешънъл асет банк”, на които „Златни пясъци“ са титуляр. Срокът за усвояване на кредита е 31 август следващата година. Курортният комплекс „Златни пязъци“ е на печалба през третото тримесечие на тази година, което съвпада с най-активната му дейност през летния сезон.

През 2021 г. средната годишна коригирана заплата на пълно работно време за служителите в ЕС е била €33 500. Евростат публикува този показател за първи път. Директивата за синята карта налага използването на този показател за определяне на средната брутна годишна заплата за всяка държава-членка на ЕС и предоставяне на разрешителни за работа на висококвалифицирани работници. Директивата има за цел да привлече висококвалифицирани работници в ЕС при по-гъвкави условия за прием, с разширени права и възможност за по-лесно преместване в друга държава-членка на ЕС за притежателите на синя карта на ЕС. Индикаторът се основава на комбинация от национални сметки и данни от изследването на работната сила (LFS). Коригира се чрез изразяване на заплатите на непълно работно време като еквиваленти на пълно работно време. Сред държавите-членки на ЕС най-високата средна годишна коригирана заплата на пълен работен ден през 2021 г. е регистрирана в Люксембург (€72 200), следвана от Дания (€63 300) и Ирландия (€50 300). Междувременно най-ниски стойности на показателя са отчетени в България (€10 300), Унгария (€12 600) и Румъния (€13 000).

През 2021 г. са регистрирани рекорден брой първични публични предлагания (IPO) в САЩ, до голяма степен поради оптимистичния фондов пазар и ниските лихвени проценти. Тогава компаниите, листвани в САЩ, са реализирали 155 млрд. долара приходи от първични публични предлагания, сочи доклад на Ernst & Young. Но тази година броят на компаниите, които излизат на борсата, рязко се забавя, тъй като пазарът стана нестабилен, а Федералният резерв повиши лихвените проценти, за да укроти най-високата от десетилетия инфлация. През първата половина на 2022 г. постъпленията от IPO възлизат на едва 4,8 млрд. долара. Пазарът на първични публични предлагания обикновено е по-активен в периоди на икономически растеж и оптимизъм, когато инвеститорите са по-склонни да поемат риск, а компаниите - да излязат на борсата, за да наберат капитал. В противовес, по време на икономическа несигурност или спад пазарът на IPO може да се забавя, тъй като инвеститорите са по-предпазливи и компаниите са по-малко склонни да станат публични. Анализаторите отбелязват, че все още има много частни технологични компании-еднорози със силни перспективи. Много от тях са набрали значителни капитали в рамките на миналата година, но въпреки това все още се нуждаят от време, за да се аклиматизират към по-ниските оценки, преди да пожелаят отново да излязат на капиталовите пазари. Очакванията са, ако тези компании въобще излязат на борсата, това да се случи не по-рано от втората половина на 2023 г. Много от компаниите, които предвиждаха IPO през тази година, отложиха това поне до 2023 г., припомня още Inc. и дава примери. Компанията за споделено ползване на автомобили Turo, която подаде заявление за IPO през януари 2022 г., все още не е направила такова. Други компании, включително Stripe, Klarna, Plaid, Discord и Arm, също намекнаха в началото на миналата година за подобни планове, които все още не са реализирани.

Втората по големина водноелектрическа централа в света, разположена в провинциите Юнан и Съчуан в Югозападен Китай, навлезе в последния си подготвителен етап. Очаква се централата да има общ инсталиран капацитет от 16 милиона киловата. Съоръжението се намира на река Джинша, горната част на река Яндзъ в Югозападен Китай. Инвестицията в проекта се оценява на 34,07 милиарда щатски долара. Централата е оборудвана с 16 водногенераторни агрегата, всеки с тегло над 8 000 тона и с мощност от един милион киловата, най-голямата единична мощност в света. Откакто първата партида влезе в експлоатация, станцията е генерирала повече от 53 милиарда киловата чиста електроенергия. След като заработи напълно, годишният капацитет за производство на електроенергия на станцията може да достигне 62,4 милиарда киловата.  Тогава „Baihetan“ ще се превърне във втората по големина водноелектрическа централа в света по отношение на общ инсталиран капацитет. (nova.bg)