На 240 млн. лева възлизат приходите, генерирани от игралния сектор в държавния бюджет до 30 септември тази година. През 2021 г. постъпленията от игралната индустрия бяха в размер на 241 млн. лв., което е с 25% повече от 2020 г. Тези данни съобщи Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Асоциацията на игралната индустрия в България. Наблюдава се трайна тенденция на значителен ръст в онлайн сегмента с възход през първите четири месеца на 2021 г., когато беше ограничен достъпът до физическите игрални зали. Секторът е конкурентен и от бързото развитие на спортните онлайн залози компаниите, които ги предлагат, вече са 11 с 27 лиценза.

Министерският съвет поиска от Народното събрание съгласие за участие на България в Общите и Селективните увеличения на капитала на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) и на Международната финансова корпорация (МФК). С решения на Управителните съвети на МБВР и МФК, приети съответно през 2018 г. и през 2020 г., са одобрени Общи и Селективни увеличения на капитала на МБВР и МФК. На страната ни е дадено право да запише допълнителни 632 акции от Общото и 369 акции от Селективното увеличения на капитала на МБВР по нoминал от 120 635 щатски долара за акция. България може да запише и 12 523 акции от Общото и 6 523 акции от Селективното увеличение на капитала на МФК по номинал от 1 000 щатски долара за акция.

Столичният общински съвет одобри удължаване на срока на концесията на „Софийска вода“ с максималния период, допустим съгласно разпоредбите на Закона за концесиите, а именно - 8 г. и 4 месеца до 6 февруари 2034 година. По този начин концесионният договор, сключен през декември 1999 г., ще бъде 33 години и 4 месеца. Концесионерът „Веолия“ осъществява дейността си в България чрез дружествата "Софийска вода" АД, "Веолия Енерджи Варна" ЕАД и "Веолия Сълюшънс България" ЕАД. "Софийска вода" предоставя услугите за управлението на целия воден цикъл на Столичната община, като обслужва население от 1,4 млн. души.

Георги Гергов вече държи пълния контрол над “Международен панаир Пловдив” и може сам да взема решения за бъдещето му. Акциите на Варна в търговското изложение бяха апортирани в капитала на съвместното му дружество с община Пловдив “Пълдин Туринвест”. В него Гергов има 75%, а Пловдив – 25. До апорта на варненските акции, които са 29% от капитала на панаира, “Пълдин Туринвест” имаше 50,36 от дяловете в изложбения център, а държавата държеше 20,64 на сто. Сега Гергов придоби контрола над 79,36% от капитала на панаира. Общинските съветници на Пловдив бяха против тази сделка и на заседанието си задължиха представителя си в общото събрание на “Пълдин Туринвест” да гласува “против”. Той го направи няколко часа по-късно, но въпреки това акциите бяха приети.

Турската компания за автомобилни компоненти  „Теклас“ изгради шестия си завод в България във Враца. Тя е специализирана в производството на ĸayчyĸoви и плacтмacoви издeлия зa нaй-гoлeмитe aвтoмoбилocтpoители, включително и на сегменти за електро- и хибридни автомобили. Инвестицията в завода е в размер на над 20 млн. лв., а разкритите работни места са 300, с тенденция да се увеличават през следващите години. Компанията е вложила над 190 млн. лв. в предприятията си у нас, а годишният й оборот надхвърля 500 млн. лв. Компанията е получила общо 4 сертификата за инвестиция клас А от Българската агенция за инвестииции към МИР (през 2016, 2017, 2019 г. 2021 г.) по Закона за насърчаване на инвестициите за изграждане на заводите в Кърджали, Крумовград и Враца. Общият размер на инвестициите по сертифицираните проекти до момента е около 50 млн. лв. Два от сертификатите са именно за завода във Враца.

Компанията PlanDelta успява да набере 2.3 млн. евро в сийд рунд. Води го фондът RTP Global, който влиза с 1.5 млн. евро. Това е втора инвестиция на Eleven Ventures в стартъпа, след като през 2021 г. получи 16% дял в него. В този рунд българският фонд влиза с 320 хил. евро. Останалите близо 500 хил. евро влагат 17 бизнес ангели. С това финансиране оценката на компанията достига около 12 млн. евро. PlanDelta предлага SaaS услуга на абонаментен принцип за финансов анализ и планиране в малки и средни предприятия. Парите от рунда ще отидат в надграждането на услугата на PlanDelta и разработката на допълнителна функционалност, а именно изготвянето на прогнози за финансовото представяне на компании на база на досегашни резултати, услуга, която компанията нарича financial planning. RTP Global е фирма за рисков капитал, основана от руския предприемач и инвеститор Леонид Богуславски.

Административният съд във Велико Търново на първа инстанция допусна проекта на дружеството "Петрургия" да разшири двойно мащаба на бъдещия си завод за каменна вата в село Върбовка, Павликенско. Проектът предвижда инсталиране за енергийен източник на планирания завод - най-голямата по мащаб на Балканите инсталация за горене на отпадъци, срещу която са над 20 хил. души от местното население. През 2021 г. "Петрургия" получава разрешение да не минава през процедурата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на плана си да удвои мащаба на бъдещия си завод. Проектът предвижда да се изгарят по 1344 тона отпадъци на денонощие, или над 400 хил. тона на година. Инсталация с такива размери ще предизвика мащабно замърсяване на въздуха, почвата, водите и растенията в радиус от близо 50 км, предупредиха от гражданско сдружение "Ти решаваш", което представлява местното население против проекта.

Компанията за товарни дронове „Дронамикс“ е получила 2,5 млн. евро по линия на програмата EIC Accelerator на Европейския съвет на иновациите (ЕСИ). Полученото финансиране ще бъде използвано за изграждането на първите дрон-портове в Европа. „Дронамикс“ е първата в Европа лицензирана карго дрон-авиокомпания и първият стратегически партньор на IATA за дронове в световен мащаб. „Дронамикс“ получи разрешение за карго полети в Европейския съюз през май т.г. Очакванията на компанията са да започне да осъществява търговски полети догодина.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен  реши, че унгарското правителството не е изпълнило набор от самоналожени обещания за справяне с корупцията в срок до 19 ноември. Поради това Брюксел ще задържи плащанията по фонда за възстановяване от пандемията (в размер на около 5,8 млрд. евро), докато Унгария не изпълни тези ангажименти. Страната ще трябва да предприеме и допълнителни стъпки за възстановяване на върховенството на закона, за да деблокира средствата за възстановяване. Комисията реши, че ще препоръча замразяване на 7,5 млрд. евро от редовния бюджет на ЕС - сума, която според Брюксел е непосредствено застрашена от злоупотреба поради посочените опасения за корупция. След ясно изразената отрицателна оценка на Брюксел финансовите министри на ЕС сега трябва да решат дали да замразят тези 7,5 млрд. евро, които се равняват на 65% от т.нар. кохезионни фондове, предназначени за Унгария през бюджетния период на ЕС 2021-2027 г. Правната аргументация на Брюксел е следната: Ендемичните корупционни рискове, провалените процедури за възлагане на обществени поръчки и други системни недостатъци означават, че съществува голям риск парите на данъкоплатците от ЕС да бъдат изразходвани неправилно в Унгария. Будапеща не може да гарантира, че средствата на ЕС ще достигнат до получателите, за които са предназначени, и следователно ЕК не може да ги изплати. Макар да задържа парите за възстановяване и да препоръчва замразяване на част от редовните средства, Еврокомисията ще препоръча на страните от ЕС да одобрят Плана за възстановяване и устойчивост на Унгария - договора, в който Будапеща подробно описва как ще използва парите за възстановяване (ако изобщо ги получи). Решението на Фон дер Лайен е типично за брюкселската еврокрация. То беше мъчително бавно и протяжно и в няколко момента Комисията изглеждаше на път да се откаже в полза на бърза сделка с Орбан, който се опитва да изнудва ЕС, като блокира несвързани с него гласувания в Съвета по всички въпроси - от минимален данък за мултинационалните компании до санкции срещу Русия.

Канада представи първата в своята история национална стратегия за адаптиране към климатичните промени, която предвижда 1,6 млрд. канадски долара (1,2 млрд. щатски долара) за защита на населението срещу растящото негативно влияние на глобалното затопляне, съобщава Ройтерс. В Канада също се наблюдават екстремни метеорологични условия поради изменението на климата, като очакваните средни годишни загуби от природни бедствия могат да достигнат 15,4 млрд. канадски долара до 2030 г., предупреждава правителството. Целта на стратегията за адаптиране е да се намалят тези загуби чрез федерални политики и инвестиции. Проучвания показват, че всеки вложен долар за адаптиране ще спести разходи от до 15 канадски долара, включително преки и непреки ползи за цялата икономика, добавя правителството.

Държавните банки в Китай са започнали съвместни усилия за заздравяване на финансите на изпитващите затруднения строителни компании в страната, като обявиха нови кредитни линии за общо над 220 млрд. юана (30,7 млрд. долара), съобщава Financial Times. Bank of Communications, шестата по големина банка в Китай по активи, първа обяви подкрепа, като договори кредитна линия за 100 млрд. юана за китайската строителна компания Vanke и 20 млрд. юана за Midea Real Estate в ясен знак за по-голямата подкрепа на правителството към по-силните играчи в имотния сектор. Bank of China, четвъртата по големина в Китай, съобщи по-късно, че ще предложи кредитна линия за още 100 млрд. юана на Vanke, а Agricultural Bank of China, третата по големина в страната, обяви, че също ще предложи кредитни линии на пет строителни компании - Vanke, China Overseas Land and Investment, China Resources Land, Longfor и Gemdale, но без да обявява конкретни цифри. Industrial and Commercial Bank of China, най-голямата банка в Китай, също обмисля пакет от кредитни линии за десетки милиарди юани, предназначени за строителни компании, включително Longfor и Country Garden. Преди мерките за подкрепа бяха изцяло „насочени към запазването на строителните компании живи достатъчно дълго, за да завършат милионите продадени предварително домове. Сега вниманието е съсредоточено върху това да се позволи на строителните компании да купуват земя, да строят, да растат и да просперират в бъдеще“, отбелязаха анализаторите.