Преките чуждестранни инвестиции в България нарастват с 10.9% на годишна база до 1.46 млрд. евро, сочат предварителните данни на БНБ към края на месец септември. През периода януари-септември миналата година нетният поток на чуждите инвестиции у нас е бил положителен в размер на 1.32 млрд. евро или със 144.6 млн. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Размерът на нетния поток на преките инвестиции в страната през тази година се равнява на 1.9% от брутният вътрешен продукт на България. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – септември 2022 г. са от Кипър (311 млн. евро), Италия (195.1 млн. евро) и Белгия (194.3 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Нидерландия (124.9 млн. евро) и Люксембург (65.9 млн. евро).

Към края на септември 2022 г. активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, възлизат на близо 8,177 млрд. лева, съобщава Българската народна банка. На годишна база размерът на активите се увеличава с 401 млн. лева (5,2%) и намалява със 105,5 млн. лв. (1,3%) спрямо юни 2022 г. Като процент от прогнозния БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към септември 2022 г. е 5,3%, при 5,6 на сто от БВП към септември 2021 г. Към края на септември активите на местните инвестиционни фондове са над 2,645 млрд. лева, като за една година се увеличават с почти 130 млн. лева (5,2%).

“Софийска вода” и нейният мажоритарен собственик - френската компания “Веолия”, искат удължаване на концесионния договор за водата на София до 2034 г., или с нови 8 години и 4 месеца. Сега действащият договор е до 2025 г., а опциите след изтичането му са нова концесионна процедура или прехвърляне на активите към общинско дружество. За 11 г. мениджърите на концесионера на ВиК отчитат изтрадени 534 км нови водопроводи в София, изградени и подновени канали за 73 км и вложения в размер на 512 млн. лв. Загубите на вода са сведени от 60 до 40%. До 2025 г. компанията цели да покрива изцяло нуждите си от енергия чрез възобновяеми източници. “Софийска вода” ще изгражда фотоволтаична централа до пречиствателната станция с мощност 2440 киловата.

Рафинерията на „Лукойл Нефтохим“ в Бургас ще бъде затворена, ако властта в България забрани износа на произведените там продукти, базирани на руски петрол. Това бе подчертано от ръководството на компанията. Евентуално затваряне на рафинерията ще остави без работа общо около 10 хиляди души – около 1300, които работят в самата рафинерия, и още много други, свързани непряко с компанията. В замяна на позволението за износ и възможността дейността на завода да продължи с използването на руски петрол компанията обещава да внася повече данъци в България. Тя лансира промяна на бизнес модела си, при който големите печалби няма да отиват както досега при компанията майка Litasco и да се плащат извън България. С други думи – самата „Лукойл Нефтохим“, а не Litasco ще купува руския петрол, а впоследствие и ще продава готовите си продукти.

В района на Свободна зона Пирот в Димитровград, Сърбия и по-конкретно в индустриална зона "Белес" ще бъде изградена промишлена инфраструктура и производствени мощности от българския инвеститор Мегаинвест Холд ЕООД. Площта на комплекса е 18 600 м2, а площта на производствените халета е 6200 м2. Около 1500 м2 ще бъдат предназначени за производствена дейност на фирма Мега Груп 21 ООД, а останалите халета ще бъдат предложени на инвеститори и заинтересовани производствени компании. Началото на строителните дейности се очаква да бъде през пролетта на 2023 г. Българската компания "Мегаинвест холдинг" е купила парцелите на три фирми, които от няколко години не са стартирали производство в димитровградската индустриална зона "Белес".

Капиталът на „ФеърПлей Пропъртис“ АДСИЦ е увеличен с още 9 млн. лева чрез упражняване на варанти. Така капиталът на дружеството ще стане 73 045 400 лева, като остават и неупражнени 74 090 800 варанта, с които може да се осъществят и следващи увеличения на капитала. Това е второто увеличение на капитала на „ФеърПлей Пропъртис“ чрез упражняване на варанти тази година. Дружеството издаде 98 090 800 варанта през лятото, като бързо след това бяха упражнени 15 млн. от тях и капиталът на компанията беше увеличен с 15 млн. лева. Средствата ще бъдат използвани за нови инвестиции. За деветмесечието компанията е реализирала продажби за 7,988 млн. лева в сравнение с 7,585 млн. лева година по-рано, или с малко над 5% повече на годишна база.

Най-големият логистичен център на "Кауфланд" (Kaufland) на Балканите, който се намира край пловдивското село Стряма, получи престижния сертификат за качество TÜV AUSTRIA. Лoгиcтичнaтa бaзa се състои от две мегаструктури, разположени на площ от 112 000 кв.м. Общият капацитетът на складовия комплекс надвишава 110 000 палетоместа. Над 1 045 000 са общо палетата, които всяка година се комисионират в него и се транспортират до всичките 63 хипермаркета в 35 града на България. Около 580 служители работят за обезпечаване на всички процеси в него. Сертификатите се издават по най-новите стандарти 9001:2015 и 22000:2018. "Кауфланд България" е лидер в сектора на търговията с годишен оборот от близо 1.9 млрд. лв. Компанията е и един от най-големите работодатели в страната с екип от близо 6600 служители.

Българският доставчик на фотоволтаично оборудване „АмонРа Енерджи“ АД обяви, че ще проведе на 30 ноември 2022 г. своето планирано първично публично предлагане (IPO) на пазара за растеж BEAM на Българската фондова борса. Компанията, която ще се стреми да набере 15.6 млн. лв., за да финансира експанзията си в Румъния и по-широкия регион на Югоизточна Европа, ще счита предлагането за успешно, ако бъдат записани най-малко 200 000 нови акции. Съгласно плановете си за публично листване, оповестени още през октомври, компанията „предлага на инвеститорите до 1 259 100 нови обикновени прехвърляеми акции с номинална стойност 1 лв. всяка и емисионна стойност 12.40 лв. за брой“. Доставчикът на оборудване за възобновяема енергия, който вече е активен на румънския пазар, планира да отвори офис със собствен склад и логистични възможности, първоначално в Букурещ, последван от Тимишоара и Клуж.

Банките от еврозоната планират да погасят предсрочно  296 милиарда евро евтини заеми, предоставени от Европейската централна банка, след като ЕЦБ реши да увеличат цената на финансирането от следващата седмица, съобщава "Файненшъл таймс". Това представлява най-голямото еднократно намаление на ликвидността на финансовата система на еврозоната в 22-годишната история на единната валута. Този ход бележи първото значително намаление на финансовия баланс на ЕЦБ от 8,7 трилиона евро, откакто той започна да набъбва, за да се финансират мерки в подкрепа на икономиката и финансовата система по време на дълговата криза в еврозоната преди едно десетилетие. Банките могат да спечелят, като върнат обратно на депозит в ЕЦБ средствата, които са взели назаем, за да се възползват от нарастващата лихва по депозитите, която се повиши от -0,5% до +1,5% само в рамките на последните три месеца. ЕЦБ обаче спира тази финансова операция от 23 ноември, след което лихвеният процент по заемите ще следва лихвения процент по депозитите.

Някои от най-големите играчи във финансовата индустрия започват участие в пилотна програма за дигитален долар, докато крипто секторът се тресе от колапса на FTX. Около дузина глобални гиганти, сред които Citigroup, HSBC, Mastercard и Wells Fargo, обявиха планове да тестват използването на цифров доларов токен за 12 седмици заедно с Федералния резерв на САЩ. Намерението на теста е да се проучи колко ефективна всъщност е цифровата валута в ускоряване на плащанията. Цифровият долар не е нищо повече от дигитална версия на традиционния долар - с други думи, същата валута в малко по-различна форма. Състои се от цифрови токени, които се обменят в обща база данни, в която се записват всички транзакции. Различните компании и банки ще използват симулирани данни в тестова среда. Банките ще издават токени, които ще се обработват чрез симулирана централна банка. Към днешна дата долари не се обменят при централизирани транзакции в една база данни, дори когато се обменят цифрово. Вместо това естествено дигиталните долари винаги остават в централизираната база данни на Фед, което прави много по-лесно и по-бързо търгуването им. Тази цифрова архитектура е вдъхновена от тази на блокчейна, въпреки че цифровият долар не е криптовалута и не е базиран на блокчейн. Според ръководителя на пазарната група на Фед в Ню Йорк, Мишел Нийл, цифровият долар на централната банка може действително да ускори времето за сетълмент на валутните пазари.

QatarEnergy обяви 27-годишна сделка за доставка на природен газ с Китай, наричайки я "най-дългата", която някога е била сключвана. Държавната енергийна компания ще изпраща 4 млн. тона втечнен природен газ годишно от новия си проект North Field East на Китайската петролна и химическа корпорация (Sinopec). QatarEnergy по-рано тази година подписа пет сделки за North Field East (NFE), първият и по-голям от двуфазния план за разширяване на North Field, който включва шест влака за LNG, които ще увеличат капацитета на Катар до 126 милиона тона годишно до 2027 г. Освен това по-късно подписа договори с трима партньори за North Field South (NFS), втората фаза от разширяването. Азиатските страни, начело с Китай, Япония и Южна Корея, са основният пазар за катарския газ, който все повече се търси от европейските страни след нахлуването на Русия в Украйна. След като Катар вече е най-големият износител на втечнен природен газ в света и неговият проект за разширяване на North Field ще засили тази позиция и ще помогне да се гарантират дългосрочни доставки на газ за Европа, докато континентът търси алтернативи на руските потоци.