Индексът на продукцията в сектор "Строителство" се понижава с 0,2 на сто през септември 2022 г. в сравнение с предходния месец, съобщи Националният статистически институт. Намаление на продукцията е отчетено при сградното строителство - с 0,5 на сто, докато при гражданското/инженерното строителство се наблюдава увеличение - с 0,2 на сто. Спрямо септември 2021 г. строителната продукция намалява с 1,3 на сто. Понижение е отчетено както при сградното строителство - с 1,7 на сто, така и при гражданското/инженерното строителство - с 0,8 на сто.

От ноември 2022 г. доставчици на ток в Североизточна и Южна България въвеждат предварително плащане за своите клиенти на свободния пазар. Фирмите ще трябва да плащат авансово половината от изразходения ток месец по-рано. Според фирмата доставчик на енергия в Южна България, мярката се въвежда, за да се гарантира ликвидност и да се купува енергия на свободния пазар. 

Големият търговец на зърно от Варна "Агрия груп холдинг" купува производителя на биоетанол от царевица "Алмагест" в Ихтиман и сделката предстои да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията. Продавач е Светослав Божилов, който притежава "Вентчър екуити България" - мажоритарен акционер в компанията продавач, като фондът му е с насоченост инвестиции в проекти за зелената енергия. Купувачът "Агрия груп холдинг" притежава дялове и акции в 18 компании и постоянно разширява дейността си. "Алмагест" се занимава със съхранение и преработка на зърнени култури за производство на биоетанол, като настоящият годишен производствен капацитет на предприятието е 30 млн. литра eтанол. Регистрираният капитал на дружеството е 35.3 млн. лв. Приходите за 2021 г. на дружеството са 65.6 млн. лв., а печалбата е 1.6 млн. лв. За сравнение - през пандемичната 2020 г. приходите са били 79.6 млн. лв., а печалбата 13 млн. лв. Около 50-60% от продажбите на завода отиват към "Лукойл Нефтохим Бургас", която купува от производителя биоетанол за смесване с бензина.

"Български пощи" е реализирало приходи в размер на около 105 млн. лева, но е направило разходи от около 130 млн. лева. Към 30 септември дружеството е реализирало приходи от около 155 млн. лева и 196 млн. лева загуби. Счетоводната загуба от цялата дейност през деветмесечието на 2022 г. е в размер на 41 685 000 лева. "Български пощи" е едно от най-големите държавни предприятия, което покрива и обслужва повече от 5200 населени места, а в него работят 8633 служители.

Комисията за финансов надзор (КФН) е разрешила на мажоритарния акционер в „Прайм Пропърти БГ“ АДСИЦ да продължи с предложението за изкупуване на останалите дялове на другите акционери. Комисията не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано предложение от „Победа“ АД за изкупуване чрез инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД на 854 260 броя акции от капитала на „Прайм Пропърти БГ“ АДСИЦ от останалите акционери на дружеството. Коригираното предложение трябва да се случи през следващата седмица. „Прайм Пропърти БГ“ АДСИЦ притежава няколко проекта - хотелски комплекс „Морски фар“ в гр. Св. Влас и незастроени имоти в курорта „Слънчев бряг“, Лозенец, Царево и София. Дружеството приключва деветмесечието с печалба в размер на 1,258 млн. лева.

Машиностроителната компания "ИНКА машин билдинг", изгражда нов завод с инвестиция от 8 млн. евро край Пловдив. "ИНКА машин билдинг" е българско-нидерландска собственост, като 2/3 от дяловете се държат от българи, а най-големият местен акционер е управителят на компанията Снежанка Панчева с 30%. Нидерландското дружество 4 Yuki има 32.39%, а като негов краен собственик е деклариран Етиен Марсел ден Бреен. Компанията се занимава с машиностроене в три различни сектора - селскостопанския, транспортния и строителния, като за тях изработва корпуси за машини, както и отделни части като дигери и кофи за багери, куки за обработка на контейнери по пристанища и др. За изминалата 2021 г. "ИНКА машин билдинг" отбелязва 7 млн. лв. приходи и 407 хил. лв. печалба, а заетите са 58.

Комисията за защита на конкуренцията разреши сключването на голяма сделка в сектора за изкупуването на вземания у нас. Страната ни напуска норвежката B2Holding ASA - холдингово дружество за изкупуване и управление на вземания с присъствие в повече от 20 европейски държави. От компанията посочиха, че преустановяват своята дейност у нас, за да се насочат капиталите си в други региони на Европа. Софийската „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД ще осъществи концентрация посредством придобиване на 100% от записаните акции на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - София - една от водещите компании в изкупуването на вземания в страната.Основната дейност на кандидат-купувача е свързана с придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране; факторинг, след получаване на съответното нормативно предвидено разрешение от компетентен орган. Капиталът на „Ди Си Ей Мениджмънт“ е еднолична собственост на Адвокатско дружество „Манчев и Иванов“.

България е с най-голям ръст на селскостопанската продукция сред страните членки на ЕС през 2021 г. в сравнение с предходната, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. В България селскостопанската продукция е нараснала с 37% и достига обща стойност от 5,5 млрд. евро спрямо малко над 4 млрд. евро през 2020 г. Основен принос за това има зърнопроизводството, което почти е удвоило стойността си за една година – от 1,3 млрд. евро на 2,2 млрд. евро. Ръст е отчетен и при растениевъдството и животновъдството. След България се нареждат Румъния с увеличение от 25% и Чехия с 16 на сто. Сред ключовите страни членки на ЕС стойността на селскостопанската продукция е нараснала с 10% в Испания, с 8% във Франция и Нидерландия, с 6% в Италия и Полша и с 3% в Германия. На ниво ЕС селскостопанската продукция е достигнала обща стойност от 449,5 млрд. евро през 2021 г. в основни цени, което е повишение с 8% спрямо 2020 г. То се дължи на ръста на цените на селскостопанските стоки и услуги като цяло (със 7,5%), докато обемът на произведената продукция е останал почти непроменен спрямо 2020 г. (ръст с 0,8%). Близо три четвърти от стойността на селскостопанската продукция в ЕС през 2021 г. е дошла от седем страни членки – Франция (82,4 млрд. евро, или дял от 18% от общия обем), Италия (61,2 млрд. евро и дял от 14%), Германия (59,2 млрд. евро и дял от 13%), Испания (57,1 млрд. евро и дял от 13%), Нидерландия (30,6 млрд. евро и дял от 7%), Полша (27,9 млрд. евро и дял от 6%) и Румъния (21,1 млрд. евро и дял от 5%). Малко над половината (55%) от стойността на селскостопанската продукция в ЕС през 2021 г. е се дължи на растителната продукция (248,7 млрд. евро и ръст от 13 на сто спрямо 2020 г.). Малко над една трета (36%) е дошла от животновъдството и животинските продукти (163,1 млрд. евро и ръст от 3% спрямо 2020 г.). Останалата част се дължи на земеделски услуги и вторични дейности. Промените в стойността на селскостопанската продукция и междинното потребление през 2021 г. са довели до ръст с 6% на брутната добавена стойност, генерирана от селското стопанство.

Индексът на потребителските цени (CPI) в САЩ през октомври се е понижил до 7,7 на сто на годишна база, след като през септември инфлацията бе 8,2 на сто, съобщи американското министерство на труда, цитирано от световните агенции. Това е най-ниското равнище на показателя от януари тази година и показва, че мерките взети от Управлението за федерален резерв на САЩ, под формата на увеличени лихвени проценти, дават резултат, посочва АФП. На месечна база инфлацията остава стабилна на равнище 0,4 на сто, колкото бе и през септември, предаде БТА. Забавянето на темпа на рaстеж на потребителските цени е по-голямо от очакваното, тъй като анализаторите очакваха годишната инфлация да се забави до 7,9 на сто, а месечната да бъде 0,6 на сто, допълва АФП.

Базисната потребителска инфлация в Япония може да се е ускорила до 40-годишен връх през октомври, когато поевтиняването на йената увеличи разходите на компаниите за суровини, като принуди някои да ги прехвърлят върху потребителите, показа проучване на Ройтерс. Базисният индекс на потребителските цени - извън цените на храните, но включващ тези на енергията - може да е достигнал годишен ръст от 3,5% през октомври, сочат медианните прогнози на икономисите, анкетирани от медията. Предстои официалната статистика да бъде публикувана на 17 ноември. Ако очакванията се оправдаят, това би бил най-бързият темп на растеж от април 1982 г., надминавайки и отчетените 3% през септември. Освен това, движението би маркирало седмия пореден месец на инфлация над целевото равнище на Японската централна банка (ЯЦБ) за 2%. Очакванията са търговският дефицит на страната да е достигнал 1,6 трлн. йени (11,36 млрд. щатски долара) през октомври, когато може да се отбележи 15-ят пореден месец на дефицити. За сравнение - през декември дефицитът бе в размер на 2,09 трлн. йени. Прогнозите са вносът да е нараснал с 49,7% на годишна база, а износът - с 28,1 на сто.