Разходите на българския бизнес за един час труд нараснаха с 14,4% през второто тримесечие на годината спрямо същия период на миналата, обявиха от Националния статистически институт. Разходите за заплати са се вдигнали с 14,6 на сто, а другите разходи за служителите - с 13,5%. Най-голям ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори “Административни и спомагателни дейности” - с 22,5%, и “Култура, спорт и развлечения” - с 19,4%. Много голямо е и увеличението на разходите за труд в сферата “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” - с 18,2% за година. Най-големи заплати взимат работещите в сферата на информационните технологии.

Към 20 септември 2022 г. политическите формации са подписали договори за реклама с медиите на обща стойност 2 086 167.08 лв. без ДДС. Институтът за развитие на публичната среда следи разходването на средства в предизборната кампания, като наблюдава 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Най-много средства са вложили досега от „Демократична България“ – 372 068 лв. На второ място по разходи се нарежда „БСП за България“ с 300 356 лв. След това идва ГЕРБ-СДС с 297 920 лв. От „Продължаваме Промяната“ за реклама са разпределили 192 179 лв. Сред медиите с най-много приходи се нарежда обществената БНТ. Тя е привлякла 397 153 лв.

Служеблният кабинет удъжава концесията на летищата във Варна и Бургас с 5 години. Така 35-годишната концесия ще бъде в сила до 10 ноември 2046 г. Предложението за промяната идва от концесионера „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. „Фрапорт“ е поел ангажимент за реализиране на допълнителни инвестиции в общ размер на 10 млн. евро в двата аеропорта. Така концесионерът ще инвестира общо 413 млн. евро през целия период на концесията. Мотивите за промяната са свързани с икономическата криза вследствие на пандемията и военния конфликт в Украйна.

Българският производител на растителни масла и биодизел Astra Bioplant, част от групата за дистрибуция на енергийни продукти Bullmarket, ще започне следващата седмица първата фаза на планирана слънчева инсталация с повече от 700 MW годишно. Астра Биоплант инвестира повече от 660 000 лв. собствени средства в производствена фабрика, намираща се в Сливо поле близо до град Русе и с капацитет от 505 kWp, Соларната инсталация работи пробно от 3 август и ще покрие 10% от потреблението на електроенергия на централата за месеца. В началото на 2023 г. Astra Bioplant планира да започне проект за разширяване на слънчевата инсталация с капацитет от 1500 kWp, както и добавяне на 2000 kVA за съхранение на енергия от батерии.

Подписката за предлагане на акциите от увеличението на капитала на биометричната компания „Биодит“ АД – София приключи. Записани и заплатени са общо 999 020 броя обикновени, поименни, безналични акции с номинална стойност от 1 лев всяка акция, на обща номинална стойност 999 020 лева и обща емисионна стойност от 1 698 334 лева. В резултат на осъщественото публично предлагане капиталът на дружеството ще бъде увеличен от 13 820 583 броя акции на 14 819 603 броя акции, като всички издадени от „Биодит“ акции ще бъдат допуснати за търговия на пазара за развитие на малки и средни предприятия BEAM на "Българска фондова борса".

Международната Ай Ти компания "СофтСърв" (SoftServe) откри свой офис в Бургас. Той се помещава в Конгресния център. Международната компания с над 5500 служители е една от големите в този сектор у нас. В софийския офис работят повече от 450 души. До момента компанията е назначила в Бургас 80 специалисти. "SoftServe е част от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии, с които имаме утвърдено партньорство и провеждаме много инициативи, насочени към развитие на Ай Ти сектора. Изключително доволен съм, че съвместните ни усилия дават резултати.", каза кметът Димитър Николов.

Нов германски автозавод в Русе ще наеме 500 души. Това са плановете на германския производител на отоплителни и климатични системи за автомобилната индустрия Eberspächer, който в началото на лятото обяви, че ще отвори завод в Русе. Компанията, която е сред глобалните лидери в сегмента си и продава на практически всички производители на автомобили, вече има над 50 завода по света. Българският ще е първият в региона, в който ще се произвеждат електрически нагреватели както за традиционните превозни средства, така и за автомобили с нови видове задвижване - хибридни, електрически, с горивни клетки и водородни двигатели. От компанията съобщават, че са избрали парцел от около 80 хил. кв.м в русенската индустриална зона "Слатина", на който предстои да бъде изграден завод с площ от порядъка на 21 хил. кв.м. Плановете са той да бъде готов към средата на септември 2023 г.

Фирма „Ти Ай Пи Къмюникейшънс“ ЕООД ще изработи концепцията за изграждане на Водородната индустриална зона в Разград, съобщиха от общинската администрация. Договорът между фирмата, избрана чрез обществена поръчка и общината е подписан. С изработената концепция, която ще е сред първите подобни документи в страната, Община Разград ще може да стартира търсене на инвестиции и да кандидатства през Европейската комисия за реализация на дейности от Програмата за енергийна ефективност на Община Разград (2021-2030).

Правителствата в Европа са отделили близо 500 милиарда евро през последната година, за да предпазят гражданите и компаниите от скока на цените на газа и електроенергията. Това се казва в изследване на базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст "Брьогел". Скокът на цените доведе до това, че правителствата въвеждат мерки за ограничаване на поскъпването на електроенергията на дребно, намаляват енергийните данъци и предоставят субсидии на платците на сметки. 27-те страни от ЕС колективно са отделили 314 милиарда евро за мерки за облекчаване на болката, а Великобритания още 178 милиарда евро. Ако се включат паричните средства, които правителствата са предвидили за национализиране, спасяване или предоставяне на заеми на затруднени енергийни компании, сумата се увеличава до почти 450 милиарда евро. Германия, най-голямата икономика в ЕС, е и с най-широк бюджет за компенсации, заделяйки 100 милиарда евро, срещу 59 млрд. евро в Италия или 200 млн. евро в Естония например. Хърватия, Гърция, Италия и Латвия са заделили повече от 3% от техния БВП за справяне с енергийната криза. Според изследването България, която има най-ниския БВП в ЕС е похарчила малко над 2.5% от него за енергийни компенсации между септември 2021 г. и отминалия юли.

Федералният резерв на САЩ повиши референтната си лихва с още 0,75 процентни пункта и намекна, че ще продължи да вдига показателя доста над равнището, достигнато до момента. В борбата за понижаване на инфлацията, която се движи близо до най-високото си ниво от началото на 80-те години на ХХ век, централната банка на Щатите увеличи лихвата си до диапазона 3,0-3,25%, което е най-високото равнище от началото на 2008 г. Показателят се увеличава с 0,75 процентни пункта за трети пореден път, като последният бе през юни. Повишенията, които започнаха през март от близо нулево равнище, бележат най-агресивното затягане на паричната политика Федералния резерв, откакто регулаторът започна да използва лихвата по овърнайт кредитите като основно средство за намеса през 1990 г. Ситуацията може да се съпостави единствено с пoложението от 1994 година, когато резервът увеличи основната лихва с общо 2,25 процентни пункта. Новите очаквания са показателят да достигне 4,40 % до края на тази година, след което да скочи до 4,60 на сто през 2023 г. в борбата с инфлацията.

Honda Motor обяви, че ще намали производството на автомобили в два японски завода с до 40% в началото на октомври поради продължаващите проблеми с логистиката и веригите на доставки. Решението е допълнително доказателство за проблемите, с които производителите на автомобили вероятно ще се сблъскат в опитите си да увеличат производствените обеми през втората половина на фискалната година, която завършва в края на март, за да компенсират недостига, причинен от постоянния недостиг на чипове и прекъсванията на веригата на доставки през първата половина на годината. Две линии в завода в Сузука на Honda в Западна Япония ще намалят производството с около 40 на сто в началото на октомври, а заводът в префектура Сайтама, северно от Токио, ще ограничи производствените си планове с около 30% за периода.