Проучването Endeavor Insight Report, показва, че технологичният сектор е най-прогресивно развиващият се в България, като се отчита трикратен ръст през последните години - повече от всеки друг сектор в икономиката. Само при информационните и комуникационните технологии делът им в БВП е нараснал от 1,8% през 2011 г. до 7% десет години по-късно. В сектора са заети близо 115 хил. души, от които около 75 хиляди работят в столицата. Тяхната средна заплата е 3,4 пъти по-висока от тази за страната, а нивата на производителност на труда са конкурентни на световните.

Преките чужди инвестиции в България от януари до юли 2022 г. са в размер на 924,9 млн. евро, като намаляват със 134,1 млн. евро (-12,7%) спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. Само през юли чуждите инвестиции са в размер на 158,5 млн. евро, при 202,5 млн. евро година по-рано. Привлеченият дялов капитал е положителен и възлиза на 183,9 млн. евро за периода януари–юли 2022 г. Той е по-голям с 371,1 млн. евро от този за същия период на миналата година, който е отрицателен в размер на 187,1 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти е отрицателен в размер на 16,1 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 12,3 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 3,7 млн. евро за януари–юли 2021 г.

ТЕЦ "Бобов дол" получи разрешително за изграждането на собствен фотоволтаичен парк, който ще се използва за производство на "зелен" водород - напълно безвредно за околната среда гориво за централата и така ще се избягват вредните емисии в атмосферата, каза изпълнителният директор на дружеството Любомир Спасов. Инвестицията във фотоволтаиците ще е за над 100 млн. лева. Работи се по диверсификацията на горивната база за централата, която сега използва въглища и биомаса (слама). Фотоволтаичният парк ще е на площ от около 1 400 декара, на бившия сгуроотвал на ТЕЦ-а край село Каменик. Избран е и доставчикът на необходимото оборудване - слънчеви панели, носещи конструкции и др., с който тези дни ще бъде сключен договор, а самите доставки ще започнат през ноември. Целият парк ще бъде завършен до 2025 година.

Българската платформа за дигитално застраховане "Болерон" привлече 4 млн. лева финансиране Българската компания за дигитално застраховане "Болерон" привлече 4 млн. лева в последния си инвестиционен рунд, с което общата инвестиция в платформата стига 8 млн. лева. Рундът се води от фондовете Digital SPV и ImVenture II, като досегашни инвеститори в компанията са MFG Invest, Eleven Ventures и NV3, съфинансиран от Фонда на фондовете. Средствата от новия рунд ще бъдат вложени в разрастване на екипа, внедряване на нови технологии и навлизане на чужди пазари."Болерон" (Boleron) е финтех компания, която дигитализира застрахователните процеси чрез мобилното си приложение и сайт. С капитала от инвестицията на Digital SPV и ImVenture компанията иска да разрасне дейността си в Източна Европа, като вече е в процес на формиране на екипи в Румъния и Гърция.

Инвеститор от Литва избра Индустриална зона "Загоре" - гр.Стара Загора, за да развива стартъп производство на специализирана технология в услуга на хранително-вкусовата промишленост. "Стелас БГ" ООД ще обработва богат асортимент от хранителни продукти със запазване на техните качества и свойства. Компанията ще закупува продукти от местни и регионални производители. В начален етап производството ще бъде само за износ. На територията на Индустриална зона "Загоре" свои инвестиционни проекти изпълняват 8 компании. Две от тях са на финала на своето строителство, а останалите са в етап на проектиране. Индустриалната зона обхваща 115 дка площ и е насочена предимно към развитието на малки и средни предприятия, тъй като парцелите са с големина между 5 и 15 дка. Заявените инвестиции надхвърлят 40 млн. лева, а работни места, които са разкрити или предстои да бъдат разкрити, са около 300.

Държавният газов доставчик "Булгаргаз" е подписал допълнително споразумение с компанията "Газтрейд", изграждаща бъдещия терминал за регазификация на втечнен газ край гръцкия град Александруполис, с което увеличава резервирания си капацитет на съоръжението до 1 млрд. куб. м годишно в продължение на десет години от въвеждането в експлоатация, което се очаква да стане през 2024 г. Дружеството вече имаше договор за ползване на 500 млн. куб. м годишно от терминала, но реши да го увеличи като част от усилията си за диверсификация и замяна на руския природен газ, чиито доставки "Газпром" едностранно прекрати в края на април. Според стратегията на служебното правителство този резервиран капацитет ще послужи за основа за обявяването на търг за доставки в такива количества за десет години при условия, които да реферират към цените на общоприетите ликвидни газови хъбове в света.

Един от водещите инвеститори в зелена енергия в света иска да вложи 1,2 млрд. лева във вятърен парк със 74 генератора.Това става ясно от инвестиционното намерение на компанията "Добротич Уинд" АД, която е част от групата на международната компания "CWP Global" (CWP), реализирала едни от най-големите проекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в Югоизточна Европа. Компанията планира да изгради вятърен парк от общо 74 ветрогенератора - 50 в землищата на селата Добротич, Михалич, Искър, Калоян, Изворник и Есеница в Община Вълчи дол и 24 в землищата на селата Доброплодно, Ягнило, Средно село, Ветрино и Момчилово в Община Ветрино.

Германският гигант за производство на автомобили Volkswagen (VW) ще предложи акции на Porsche  на борсата, като се надява да набере 75 млрд. евро. Първичното публично предлагане (IPO) предвидено във Франкфурт на 29 септември. Търговията се очаква да бъде второто най-голямо IPO в Германия и третото най-голямо в Европа. Компанията VW заяви, че ще оцени привилегированите акции на Porsche на 76,50 евро до 82,50 евро за акция, което ще даде на производителя на спортни автомобили пазарна оценка от 70 млрд. до 75 млрд. евро. Обявената сума обаче, е под по-рано поставената цел за оценка до 85 млрд. евро - на фона на опасенията на инвеститорите от нарастващите лихвени проценти и потенциална глобална рецесия. VW заяви, че ще набере до 9,4 млрд. евро от продажбата на дялове, които ще бъдат инвестирани в прехода към електрически превозни средства и за разходи за разработка на софтуер.VW заяви, че ще проведе среща за инвеститорите през декември, когато планира да предложи разпределяне на специален дивидент - 49% от общите брутни приходи - от продажбата на акции на акционерите. Съгласно плана за IPO семейството Porsche-Piech - което загуби контрола върху емблематичната марка на VW преди повече от десетилетие - ще плати премия за придобиване на акции, което ще му върне значителна власт за вземане на решения.

Инвестициите на Русия в държавни ценни книжа на САЩ (дългови облигации) останаха малко над 2 милиарда долара през юли, като увеличението спрямо предходния месец е символично (с 2 милиона долара), до 2,007 милиарда долара. Това показват данните на Министерството на финансите на САЩ. През януари тази година Русия увеличи инвестициите си в държавния дълг на САЩ до 4,503 млрд. долара. През февруари обемът на руските инвестиции в държавни ценни книжа на САЩ възлизаше на 3,753 милиарда долара, през март и април - на 2,003 милиарда, а през май - на 2,004 милиарда долара. През юли обемът на средствата в дългосрочни облигации възлиза на едва 5 милиона долара, а в краткосрочните облигации - на 2,002 милиарда долара. От пролетта на 2018 г. Русия започна рязко да намалява инвестициите си в държавен дълг на САЩ. През април 2028 г. обемът им падна от 96 на 48,7 милиарда долара, а през май същата година - до 14,9 милиарда долара. Притежателят на най-голям обем американски държавни облигации сега е Япония (с дългови книжа за 1,23 трилиона долара), следва я Китай (970 милиарда долара), а трета е Великобритания (634,6 милиарда долара).Държавният дълг на САЩ през февруари 2022 г. за първи път надхвърли 30 трилиона долара, като тази цифра беше рекорд за цялото време на съществуването на страната.

Индийската минна компания Vedanta и тайванската Foxconn, които изграждат един от първите в страната заводи за производство на полупроводницив щата Гуджарат, обявиха, че ще инвестират 19 млрд. долара в комплекса. В момента Тайван е най-големият производител на полупроводници. По прогноза страната отговаря за 66% от глобалния пазарен дял по приходи тази година, което е с 2% повече спрямо година по-рано, показват данни от компанията за пазарни проучвания TrendForce. Южна Корея и Китай също са важни страни в световната верига за доставки на полупроводници. Чиповете играят съществена роля в продукти като смартфони и електрически автомобили. С нарастващото търсене на такива стоки световните продажби на полупроводници достигнаха 152,5 млрд. долара през второто тримесечие на 2022 г. Това е ръст от 13,3% спрямо същия период на миналата година, съобщи Асоциацията на полупроводниковата индустрияs. Индия иска да заеме своето място на разрастващия се пазар на полупроводници. През декември миналата година Индия стартира програма за стимулиране на стойност 10 млрд. долара за производителите на полупроводници и дисплеи. Глобалният пазар за производство на полупроводници се очаква да се удвои повече от два пъти през това десетилетие до 1 трилион долара до 2030 г. Индия има възможност да грабне около 80 млрд. долара от пазара, прогнозира доклад, публикуван по-рано тази година от Индийската асоциация за електроника и полупроводници. През май правителството на щата Карнатака - в южната част на Индия - заяви, че е подписало предварително споразумение с международния консорциум за полупроводници ISMC за създаване на звено за производство на полупроводници. ISMC е съвместно предприятие между Next Orbit Ventures в Абу Даби и израелската Tower Semiconductor, която беше придобита от американския производител на чипове Intel. Консорциумът ще инвестира 3 млрд. долара в завода. През юли 2021 г. базираната в Сингапур IGSS Ventures заяви, че е подписала първоначален договор с правителството на щата Тамил Наду в Индия за разработване на 300 акра „високотехнологичен парк за полупроводници“.